Много се извинявам за забавянето на играта, но имах малко проблеми с нета http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

— Но ти си човекът, който е разследвал убийството на татко. Във всички случаи биха те проверили…

— Дано само да го направят — каза той много внимателно. — Въоръжен съм и бесен.

Да, наистина беше бесен. Пак. Или все още. Тя се втренчи в прозореца. Излязоха от магистралата и Главният умело си проправи път към крайбрежната улица и после сви натам, където бе домът му. Отвори вратата на гаража с дистанционното и този път Главната успя да се сдържи да не наведе глава под вратата, която бе само на сантиметри отгоре.

— Докога ще се преструваш, че нищо не се е случило? — попита той, докато слизаше от колата. Заобиколи, отвори вратата на Главната и после извади куфара от багажника.

Главната прехапа устните си и тръгна пред него нагоре по стълбището. Чувстваше се така, сякаш той я водеше в избраната от него посока, независимо от волята й.

— Не се преструвам. Знам много добре какво съм направила. Имаш право да си сърдит и ти се извинявам за постъпката си. Действах като глупачка, че избягах така. Не съм свикнала да… Всъщност, както и да е. Извинявай.

— Не си свикнала да спиш с мъж — довърши изречението й той, докато отключваше вратата и се отдръпна встрани, за да й направи път. Последва я, заключи вратата след себе си и остави куфара да тупне на пода. — Хайде, кажи ми защо избяга.

Главната се отдръпна на разстояние от него, почувствала се отново притеснена и смутена.

— Главната причина бе страх. Не знаех… не можех да си представя защо го направи.

Този път той бе напълно озадачен.

— Какво? — попита той недоумяващо.

За да си намери някакво занимание, тя се зае да размотава бинтованите си ръце, стараейки се да навие бинта на стегнато руло.

— Най-малко смущаващата причина, която можах да измисля, бе, че си женкар и аз съм ти се оказала подръка.

— Е, това за женкаря е поне отчасти вярно. — Главният хвана ръцете й и сам се зае с бинтовете. — Но не съм те използвал като нечия заместничка. Исках точно теб. Ако това е най-малко смущаващата причина, не съм сигурен, че искам да чуя другата.

— Другите две.

— Божичко. Добре, каква е следващата?

— Че си ме съжалил.

Ръцете му спряха да се движат. Бавно вдигна глава и тя видя недоумяващото изражение на лицето му.

— И си помислила, че успях да го вдигам цяла нощ само защото съм те съжалявал?

— Ами ти беше толкова мил — опита се да обясни тя, чувствайки се безпомощна и смутена. — Нямаше да се справя без твоята помощ през тези няколко дни. Но когато се разплаках на погребението… помислих си, че си решил, че не можеш да ме оставиш сама в хотелската стая…

— Главна. — Той поклати леко глава, сякаш се опитваше да проясни мислите си. — Това съжаление отиде прекалено далеч, не мислиш ли? Леглото ми не е благотворителна организация.

Убий и кажи на Линда Хауърд

Убий и кажи на Линда Хауърд

Абсолютно точно

Абсолютно точно

Главния изкачваше по две стъпала наведнъж и най-сетне се озова горе, на стената. Сърцето му силно биеше. Забулената жена беше свалила яшмака си и вече се виждаше падащата на вълни медночервена коса. Тя се обърна към него и се усмихна.

- Какво правиш тук? - извика той.

Ядосан ли е или само изненадан?

- Нали те пратих да се върнеш у дома!

Главната го погледна право в очите.

- Тъкмо затова съм тук. Моят дом е тук, при теб.

Главния замря за миг. После се втурна към Главната, вдигна я на ръце и покри лицето й със страстни целувки.

Главната се освободи със смях от прегръдката му, за да го погледне сияеща. В този миг друг силует привлече вниманието му.

- Погледни натам - прошепна той.

Главната се обърна.

Там, сред мъглата, стоеше жена и гледаше към морето. Друг силует изникна от мъглата и я докосна. После гъста мъгла обви и двамата. Когато отмина, на крепостната стена вече нямаше никой.

- Дойде да я вземе - прошепна благоговейно Главната.

- Да - прошепна и Главния.

- Къде са сега?

- В рая.

Главния я привлече силно, сякаш искаше да я превърне в част от себе си.

Главната притисна лице в гърдите му. Той скри глава в рамото й. Двамата дълго стояха неподвижни.

- Обичам те - наруши първа мълчанието Главната.

- И аз те обичам - каза Главния. - Дали ще можем някога да се слеем в едно?

Това трябва да е "Неверница в сарая" на Патриша Грасо

Това трябва да е "Неверница в сарая" на Патриша Грасо

Давай Боби

— Ще застанем тук, любов моя — обърна се Главния към Главната, когато стигнаха до мястото, откъдето щяха да стрелят. Нежните думи сами се изплъзнаха от устните му и дори го изненадаха.

— Аз не съм ваша любов — твърдо каза тя. — Нямате ли никакво чувство за приличие? Ако някой беше чул?

Той повдигна рамене, прикривайки раздразнението си. Кой й беше вдъхнал тези глупави идеи за приличие и защо, по дяволите, се страхуваше толкова за репутацията си? Та тя беше безупречна.

— Днес е празник. Радвай се.

Главната го погледна намръщено:

— Това заповед ли е, милорд?

— Трябва ли да бъде? — Мъжът почти се усмихна. Беше очарователна, когато очите й заблестяваха с ледената зеленина на Северно море. След това се замисли колко ли мъже й бяха казвали, че е прекрасна, колко ли бяха й се наслаждавали. Радостта му изчезна.

Те стояха един срещу друг, почти настръхнали. Никой от тях не забеляза приближаващия мъж.

— Добър ден, милейди — поздрави старият Свещеник. Той се направи, че не забелязва недоволството на господаря си от това, че го безпокоят, и погледна нагоре. — Небето е изключително чисто днес. Морският вятър е необикновено тих. Нищо няма да попречи на стрелите да следват целта си.

— Добър ден, отче — отговори Главната. Внезапно я осени една идея за отлагане на женитбата. — Отче — продължи бързо тя, — родителите ми винаги са желали, ако се омъжа, да присъстват нашите свещеници. Ще ми позволите ли да се срещна с тях? Или вие да ги поканите, ако е по-удобно.

Тя знаеше, че църквата в +++++++++ сега е празна, свещениците бяха тръгнали на тяхното ежегодно пътешествие до Рим и щяха да отсъстват месеци наред.

— О, милейди — каза Свещеника, — благодарен съм ви, че отправяте тази молба към мен. Веднага ще изпратя писмо.

Главния я погледна внимателно. Не му харесваше тази готовност, която проблесна в очите й. Тук имаше някаква хитрост.

— Не, Свещенико. Аз ще изпратя писмото.

Той махна с ръка и при него дотича един мъж. Главния се обърна и започна да му шепне нещо.

Главната се опита да скрие радостта си. Щяха да изминат седмици, а може би дори и месеци, докато намерят свещениците по пътя към Рим. А през това време тя щеше да успее да убеди Главния да й позволи, докато чака, да отплава за острова. Веднъж стъпеше ли там, щеше да намира винаги извинение, за да не се връща. Да, това беше отличен план. Въодушевена, тя се обърна към свещеника.

— Изглеждате в отлична форма, милейди. Нека ръката ви бъде точна — сърдечно пожела Свещеника.

Главния беше дал нареждането си.

— Старче, само не ми казвай, че си заложил срещу мен!

Лицето на Свещеника почервеня. Главната се усмихна.

— Не обръщайте внимание на Главния, отче. Той само ви дразни.

Свещеника беше смаян от нейната забележка и премести поглед към мъжа. Дори и когато беше дете, Главния никога не бе си позволявал да дразни някого. Най-малкото пък сега, когато е владетел… Или поне до момента, когато една жена, която го надигра на веслата, не нахлу в живота му. Да, нещата се променяха. Главния бе омаян до дъното на душата си и дори не го съзнаваше.

Лунна красавица - Хелън Митермайер?

Лунна красавица - Хелън Митермайер?

Мда, точно тя е

Съвременен: ”От времето на Ева не е имало толкова измамна жена. Бях хванат в капан в плата, изтъкан от нейната ръка, бях омагьосан от материята, мръсен, обвит в нейните планове като насекомо в паяжина. И през цялото време си мислех, че тя ме обича. А тя не ме обичаше. Обичаше само собствения си род, не искаше нищо от мен, освен семето ми. Проклета вещица. Все още я сънувам. Умирам от копнеж по нея. Имам нужда от нея. Виждам ярката й коса във всеки огън. Виждам очите й във всяка теменужка. Долавям аромата на тялото й във всяка лятна градина. Господи, спаси ме от това дяволско мъчение!”

Не съм сигурна, но да пробвам с "Кръстът на Мориган" на Норчето?

Аз имам друго предположение "Сърцето на океана" на Нора Робъртс

За съжаление и двете не сте познали http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Ще подскажа, че книгата е своеобразен завършек на историческа поредица и същевременно начало на съвременна и (о, чудо!) всички са преведени

Редактирано 17 ноември 201015 г. от tsocheto (преглед на промените)

Подвижна мишена - Елизабет Лоуъл

Наистина завършва поредицата, но според мен напълно недостатъчно http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Редактирано 18 ноември 201015 г. от savagejo (преглед на промените)

Подвижна мишена - Елизабет Лоуъл

Наистина завършва поредицата, но според мен напълно недостатъчно http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

И според мен е недостатъчно http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Искаше ми се да има отделна книга за Ерик, да не говорим, че броя на книгите в поредицата ми се вижда супер малък - поне още десетина да имаше...

Ти си, мило

Дани е малко заета в момента с по-приятна дейност и ме помоли да пусна нов цитат вместо нея Историческо и мега лесно:

"Той спря на вратата на кабинета и още малко погледа жената. Щом му стана ясно, че е прекалено заета, за да усети присъствието му, той се реши да развали магията на очарователната гледка.

— Добър ден.

Младата жена край писалището възкликна от изненада и скочи на крака, изпускайки перото си. Извърна се рязко и се озова лице в лице с Главния, при което първоначалната й уплаха прерастна в ужас.

Главният бе свикнал с тази реакция. Поначало не беше красив мъж, а и дълбокият белег, който прорязваше като светкавица лявата му буза чак до устата никак не подобряваше положението.

— Кой, по дяволите, сте вие? — Сега и двете ръце на младата жена бяха зад гърба й. Тя определено се опитваше да скрие скиците си под някакво списание. Ужасът в необикновено големите й тюркоазеносини очи бързо взе да отстъпва място на мрачно подозрение.

Главният Главен-Главен я удостои с хладна учтива усмивка, като бе съвсем наясно как изглежда белегът му при това движение на лицевите мускули. После зачака блестящите й очи да се изпълнят с обичайното отвращение.

— Главният? Лорд Главният? Виконт Главният?

— Да.

Вместо очакваното отвращение синьозеленият и поглед изразяваше огромно облекчение.

— Слава богу!

— Рядко ме посрещат така възторжено — промърмори Главният.

Младата дама рязко се отпусна обратно на стола си.

— Мили боже, милорд — намръщи се тя. — Ужасно ме изплашихте. Какво очаквате, като се промъквате така зад гърба на хората?

Главният хвърли през рамо един многозначителен поглед към отворената врата на къщата.

— Щом не желаете да ви безпокоят разни натрапници, не е ли по-добре да държите вратата затворена и заключена?"

"Красавицата и звярът" - Аманда Куик. Много хубава книжка.

"Красавицата и звярът" - Аманда Куик. Много хубава книжка.

Същата, ти си

Същата, ти си

Отдавна не съм публикувала тука и много се радвам, че се доредих . Ето я и моята загатка от исторически роман:

— Омръзна ми да ме наричаш насилник, Главна. Вярно е, че пленихме вашия кораб, но нима досега някой се е държал лошо с тебе? Беше ли изнасилена, бита, затваряна в твоята каюта?

— Не, но съм сигурна, че това е само въпрос на време. А ти вчера се нахвърли насилствено върху мен.

Тя съжали за думите си още в момента, когато ги изрече. За вчерашната целувка се предполагаше, че трябва да бъде забравена и от двамата. И тъкмо тя не биваше да споменава за нея, особено по такъв повод. Тялото му се изпъна, а белегът на бузата му се открои в пълен контраст с потъмнялата му от гняв кожа. Като направи две бързи крачки напред, той обгърна с ръка кръста й, преди тя да успее да избяга.

— Това ли се случи вчера? Нахвърлих се върху тебе и ти изтърпя целувките ми, така ли? Странно, но не помня такова нещо. — Гласът му се сниши и се превърна в насечено съскане. — Спомням си, че устните ти се разтвориха под моите. Помня, че зарови ръцете си в косата ми и увисна на врата ми. Повечето жени не отговарят така на насилието.

Вбесена, че той бе хвърлил нейната слабост в лицето й, тя сви ръцете си в юмруци и го удари по гърдите, но той я привлече към себе си, като притисна тялото й към силните си бедра.

— Нямаш представа какво означава насилие, Главна, въобще нямаш представа. Може би е време някой да ти покаже какво значи истинското насилие.

— Не… е… е — прошепна тя, когато той наклони глава към нейната, а устата му прекъсна всичките й по-нататъшни протести.

Мхм, това ми напомня на "Любовницата на пирата", но не съм сигурна, че е тя.

Дали пък не е "Пиратът"?

Редактирано 19 ноември 201015 г. от stasungera (преглед на промените)

Мхм, това ми напомня на "Любовницата на пирата", но не съм сигурна, че е тя.

Дали пък не е "Пиратът"?

Не е нито една от двете посочени, но си много близо до истината.Опитай пак

Пиратска целувка? - изстрeл в тъмното :-)))

Редактирано 19 ноември 201015 г. от Yoringel (преглед на промените)

Любовницата на корсаря?

Пиратска целувка? - изстрeл в тъмното :-)))

Може да е в тъмното, но за сметка на това е право в десетката! Много ми хареса това романче на Сабрина Джефрис.

Ти си на ход.

Исторически цитат: Ахване зад тях накара Главния да отслаби хватката си, а Главната да се завърти и отново да бъде прикована в силната му прегръдка, гледайки ужасения иконом, който бе въвел в библиотеката трима мъже, включително лорд..... Икономът и тримата мъже рязко спряха. — Аз… аз моля да бъда извинен, ваша светлост! — иконома за пръв път откакто го познаваше Главната, губеше самообладание. — Трябваше да ви уведомя, когато пристигне графът… — Ще се присъединя към вас след петнайсет минути — каза херцогът на приятелите си. Мъжете излязоха. Главната забеляза усмивките им и се нахвърли върху Главния. — Те ще си помислят, че ще продължим да се целуваме още петнайсет минути — извика. — Дано си доволен, ти… — Доволен ли? — прекъсна я той развеселен, докато изучаваше буйната, непозната и така желана жена, която преди го бе гледала с детско обожание в очите си. Но късите й къдрици бяха изчезнали. Не виждаше и обожанието в очите й. Бе изчезнала малката мъжкарана, за която се бе оженил. На нейно място се бе появила тази умопомрачаваща красавица с буен темперамент и той изпита силно желание да я укроти, да я накара да се отнася с него, както го бе правила преди. — Доволен? — отново попита. — С това жалко подобие на целувка? Никак даже.

Исторически цитат:

Ахване зад тях накара Главния да отслаби хватката си, а Главната да се завърти и отново да бъде прикована в силната му прегръдка, гледайки ужасения иконом, който бе въвел в библиотеката трима мъже, включително лорд.....

Икономът и тримата мъже рязко спряха.

— Аз… аз моля да бъда извинен, ваша светлост! — иконома за пръв път откакто го познаваше Главната, губеше самообладание. — Трябваше да ви уведомя, когато пристигне графът…

— Ще се присъединя към вас след петнайсет минути — каза херцогът на приятелите си.

Мъжете излязоха. Главната забеляза усмивките им и се нахвърли върху Главния.

— Те ще си помислят, че ще продължим да се целуваме още петнайсет минути — извика. — Дано си доволен, ти…

— Доволен ли? — прекъсна я той развеселен, докато изучаваше буйната, непозната и така желана жена, която преди го бе гледала с детско обожание в очите си. Но късите й къдрици бяха изчезнали. Не виждаше и обожанието в очите й. Бе изчезнала малката мъжкарана, за която се бе оженил. На нейно място се бе появила тази умопомрачаваща красавица с буен темперамент и той изпита силно желание да я укроти, да я накара да се отнася с него, както го бе правила преди. — Доволен? — отново попита. — С това жалко подобие на целувка? Никак даже.

Джудит Макнот "Нещо прекрасно"