Съвременните любовни романи

[BlackRose]

Момичета, мисля, че се нуждаем и от такава темичка. По простата причина, че е много трудно да се намерят коментарите за съвременните романи и оценките. Историческите си имат подтеми и е по-лесно да се направи някаква справка. Дано да сте съгласни с мен.

В какво време живеем? Във време на корупция, ненаказани престъпления и насилие! А към какво се стреми човек? Да има пари, коли, по-хубав живот, по-силни позиции и ВЛАСТ. Действителността ни е доста черна и мрачна, а любовта - какво място заема тя? За някои любовта е смисъл на живота им и център на техният свят, а за другите? За другите любовта е продажна...който плати повече той получава любов. Всяка една от нас е отдала частичка от сърцето си на любовните романи. Обичаме да ги четем по различни причини..някои, за да избягат от действителността; други, защото вярват в любовта, а не са я срещнали; трети просто за удоволствие, а други за да прочетат история толкова вълнуваща и романтична като тяхната...

Съвременните любовни романи са част от нашето ежедневие, те са част от нашият свят...Героите са ни по-близки, като характери, мислене и цели.. техните болки и проблеми могат да са и наши. Мечтите и надеждите към които се стремим, страховете и провалите, които ни заобикалят...могат да са наши!

Съвременните любовни романи ни показват животът ни такъв какъвто би могъл да е... да притежаваш всичко, което искаш и да бъдеш обичан!

Редактирано 11 ноември 2010 от BlackRose (преглед на промените)

[IvaIgnatova]

Поздравления за чудесното хрумване! Тази тема наистина ни липсваше! Аз съм голям фен на съвременните любовни романи, така че ще я следя с върл интерес!

[BlackRose]

Толкова много исторически романи прочетох напоследък и реших да си разнообразя с един съвременен. Въпросът беше кой точно?

Ох не мога да кажа изчетох, защото думата е по-скоро глътнах "Гордост" на Макнот - уникална книга, буквално ми напълни душата!

Страхотен сюжет, интригата беше отлична, героите супер сладки, Лорън - точно моят тип героиня, тоест не се притеснява да си изплаче очите, когато поводът го налага и в същото време не оставаше длъжна никому...а Ник - отново любима комбинация - развратен, похотлив и сърдитко, когато ситуацията го изискваше

Няколко неща адски много ми харесаха - нескопосаното ухажване на Ник, докато работеха заедно и най-вече как я ревнуваше главната, милия направо му замина душевното равновесие, как промени отношението си към секса! Също така цялата история около майката на главния беше много интересна и доста тъжна като цяло - това ми прави впечатление в стила на авторката, явно тежкото детство, вследствие на изоставяне, пренебрегване и т.н. на някой от героите е нещо като запазена марка. И нещо за финала на романа, много ме изкефи - последните три страници бяха толкова романтични, мили и в същото време го нямаше леко лигавият момент точно на финала, който в други книги ме е раздразвал...да си призная честно даже пуснах няколко сълзички, наистина беше адски трогателно!

"Лицето му бе запечатано в съзнанието й — помнеше всяка негова черта. Но помнеше също и последната им среща — тогава тя пак беше на колене… и плачеше в краката му. Гневът и унижението я заслепиха.

— Махай се веднага оттук! — избухна Лорън, без да забелязва разкаянието, съжалението, които помрачаваха сивите му очи.

Той се приближи към нея.

Тя се отмести и чак тогава се изправи, а цялото й тяло се тресеше. Ник протегна ръце към нея, но тя замахна и го удари по лицето.

— Казах вече, махай се оттук! — извика.

Той обаче не помръдна и тя отново вдигна ръка.

— По дяволите! Махай се!

Ник се втренчи в ръката й и тихо изрече:

— Хайде, направи го!

Разтреперана от гняв, Лорън сломено отпусна ръка и заотстъпва встрани, правейки опити да заобиколи елхата, за да се измъкне от стаята.

— Лорън, почакай… — Той застана на пътя й и протегна ръка.

— Не ме докосвай! — извика тя, отвръщайки се като обезумяла от ръката му. Отстъпи още встрани, за да го заобиколи и да избяга от стаята.

Ник не можеше да й позволи да излезе.

— Лорън, моля те, остави ме да…

— Не! — извика истерично тя. — Стой далеч от мен!

Опита се да избяга, но той я хвана за ръцете. Тя се извърна към него като обезумяла, дърпаше се бясно и го удряше. — Мръсен кучи син! — ридаеше и го блъскаше с юмруци по гърдите. — Мръсен кучи син! Аз те молех на колене!

Ник едва я удържаше. Останала без сили, тя се отпусна в ръцете му, а тялото й започна да се тресе от конвулсивни ридания.

— Ти ме накара да прося милост на колене… — повтаряше в прегръдките му — …ти, ти ме накара да прося на колене.

Той я държеше и си припомняше красивото, лъчезарно момиче, което влезе в живота му и го преобърна със своята усмивка.

„Какво ще стане с мен, ако тази пантофка ти бъде по мярка?”

„Ще те превърна в красива жаба.”

Очите му започнаха да парят от горчиво разкаяние.

— Съжалявам — шепнеше дрезгаво Ник. — Толкова съжалявам.

Лорън долови болката в гласа му и ледената безчувственост в душата й започна да се стопява."

Да се повторя отново - невероятна книга, и тъй като нямаме отделна тема за съвременните романи ще си позволя в тази да й дам една огромна десятка и да я препоръчам горещо!

И аз се присъединявам към отбора на недоспалите,заради "Гордост",таман към 6 сутринта си легнах.Няма такава книга,уникална е!Все съм знаела,че Макнот си е дъ бест,но чак пък толкова...На това му викам любовен роман,направо ме разтърси отвсякъде!Героите,сюжета,абе всичко,за което се хванеш няма грешка.Заболя ме сърцето,ама съвсем буквално си ме болеше,не го очаквах,наистина...Поплаках си подобаващо и какво да ви кажа,освен,че книгата е бижу,остави ме без дъх,докара ми сърцебиене и ме плени тотално.Горещи препоръки на тези,които не са я чели и благодарности на Петя,че ми я препоръча. Оценката ми за това великолепие е 10...хиляди!

Мога единствено да призная...момичета, имате уникална дарба да впечатлите, развълнувате и зарибите човек по някой роман...

И така прочетох Гордост на любимката ми Макнот и бях отнесена като от тайфун...както винаги след като прочета нейн роман . Главната героиня Лорън просто ми напълни душата ... невероятно любвеобилна, нежна, мила, но и твърда, горда и отстояваща себе си, не се притесняваше да постави главния на мястото му с невероятно остроумие и находчивост. А Ник...невероятно чаровен, духовит и много сексапилен, но циничен, арогантен и безскрупулен...като прочетох историята му бях потресена. Но Макнот има тази дарба да ти влезе под кожата..докато се смееш и се радваш в следващият момент търсиш кърпичките и ревеш като магарица. И така Гордост те разсмива и те разплаква, ядосва и покорява...просто те завладява...

Романът шурмува сърцето ми. Хмм каква ли оценка да му дам Хайде от мен да мине има десятка

[Голата Маха]

Браво Миленче! Темичката е прекрасна и от такава имаше нужда! Аз също прочетох „Гордост“и трябва да си призная,че бях очарована.До сега не бях чела нищо от Джудит Макнот.и това което пишеха другите из форума ме накара да поправя грешката си и не съжалявам.Много свежа книга,с много умен диалог.На моменти съм се смяла на отговорите на Лорън.И стана така ,че като я свърших,се върнах и си прочетох някои моменти още по един път , толкова ме беше завладяла.След това захванах „Спомни си кога“.Също много ми хареса .Даяна и Коул ме очароваха-силни характери и нежни чувства.И двете книги според мен заслужават ДЕСЯТКА.Сега „Рай“ е на ред.Явно,че докато не изчета всичките й книжки няма да се спра. Много се радвам,че в тази тема ще можем да си пишем и за Линда и нейните СТРАХОООООТНИ мъже!!!

[Carolly23]

Чудна темичка,рай за почитателите на съвременните романи... Аз като заклет фен на Джудит Макнот немога да не изкажа позиция,Гордост е един от най-добрите и романи,финала съм го препрочитала милярд пъти,нолкова е мило когато Ник и подарява подарака,въпреки че никога не го прави за жена Но мой фаворит си остава завинаги Съваршенство-Зак е най-страхотния герой излят на хартия.Просто бижу. Другата ми фаворитка е Нора Робъртс,която си е класика и си струва да се спомене.

[Solenkata88]

Да ни е честита новата тема Време ни беше и за нея. Мими, много се радвам че ти е харесала "Гордост", че и как иначе - Макнот е все пак. Аз съм си твърдо на съврменне вълна, преполових "Захарче" и наистина много ми харесва и направо нямам търпение да се появи главния! Изобщо не съм очаквала книгата да ми допадне толкова!

[ganinka]

Пете, време е да ми идваш на гости - ако знаеш колко съвременни имам...

Редактирано 12 ноември 2010 от ganinka (преглед на промените)

[Colombina]

Радвам се, че вече и такава тема си имаме Винаги съм харесвала повече съвременните романи. По-близки са ми, отколкото историческите. Те също са много увлекателни, но друго си е да прочетеш как някой съвременен мъж си пада страшно много по някоя жена Любимите ми авторки са Нора Робъртс, Лайза Клейпас, Джейн Ан Кренц, Джули Гарууд и още много други други

"Захарче" е невероятна книга, но още по-страхотна е "Синеокият дявол" Като цяло Клейпас има разкошни творения, така че и историческите й да прочетете, няма да сбъркате.

Редактирано 12 ноември 2010 от Il colombo (преглед на промените)

[Plqsak]

"Захарче" е невероятна книга, но още по-страхотна е "Синеокият дявол" Като цяло Клейпас има разкошни творения, така че и историческите й да прочетете, няма да сбъркате.

Историческите отдавна сме ги папнали. Колкото до "Захарче" и "Синеокия дявол", въпрос на вкус.Коментира ли сме това/не помня в коя тема/ и знам, че съм малцинство, но аз предпочитам "Захарче". Главната в "Синеокия дявол" е много слаб характер/за мен/, все някой трябва да я измъква от кашите,да я води. И си задавам въпроса,силен,независим мъж,дето си е пробивал път със зъби и нокти в живота, колко време ще й има уважението?..... За третата книга не говоря, по мое мнение е абсолютна боза.

Честно, хич не съм във възторг и от "Гордост" на Макнот /някои го знаят и затова надлежно съм се изказала в други теми/. С нищо не ме изненада романа, същата фабула,същите емоции и вълнежи в много други Арлекини.Те поне се четат за половин час, а тук раздухано, та чак да прескачаш. Аз търся романтиката, но поднесена така,че да й повярвам.В съвременните романи,доста често разлигавят героите/най-вече мъжете,задавам си въпроса искам ли в днешния живот такъв мъж до себе си, дет да се обяснява в любов на всяка крачка и да трепери от безпокойство, като се смръщя- отговора е твърдо НЕ/, затова съм основно на исторически - все пак, не знам преди 300 години как са се обяснявали в любов.

[sonnni]

и аз предпочитам съвременните романи, Сандра Браун ми е любима, затова ще следя темата с интерес.

[Голата Маха]

В съвременните романи,доста често разлигавят героите/най-вече мъжете,задавам си въпроса искам ли в днешния живот такъв мъж до себе си, дет да се обяснява в любов на всяка крачка и да трепери от безпокойство, като се смръщя- отговора е твърдо НЕ/, затова съм основно на исторически - все пак, не знам преди 300 години как са се обяснявали в любов.

Гале и в съвременните романи има главни герои,които пораждат такива чувства,че ти се иска да имаш някой от тях до себе си(няма да изброявам имена на герои,и романи ,защото е говорено много за тях в другите теми и става банално).Не е нужно да бъдат пирати,рицари или викинги, за да заслужат да ги наречеш МЪЖЕ с главно М.И аз харесвам романтиката,но има исторически любовни романи в които Главния непрекъснато се прехласва и въздиша по Главната,щото й се видял глезена или препърхала с мигли или си изпуснала кърпичката.

Всеки влак си има пътници и всеки роман - исторически или съвременен - си има своето очарование и запомнящи се главни герои.Аз обичам да чета и двата вида и имам любими Главни,които да ги изхрускаш с кеф. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

[peppinka]

Браво за темата!Имахме нужда. От Лайза Клейпас още нищо не съм чела,но за Гордост и аз нямам особено добро мнение.Много драма имаше и в края не ти се иска двамата да се съберат,а по-скоро главната да му бие шута,Имам забележки и за нея ама карай. Подобни драми има и в някои от по-старите книги на Елизабет Лоуел,но по ми допада като че ли.

[Надя:)]

................ имам любими Главни,които да ги изхрускаш с кеф. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Мдаааааааа!!!!

Приветствам с две ръце и два крака тази темичка

Сега обаче съм в чуденка с кой точно да започна суперлативите.

Естествено на първа линия се явяват Мъжете на Линда

После пристъпват романите на Лоуел/ех тези Донован /

Следват моичките тюлени на Марлис

Ох,това е само на първа мисъл,

а ако почна и да описвам любими моменти първите 50стр. от темата са МОИ

[Plqsak]

Гале и в съвременните романи има главни герои,които пораждат такива чувства,че ти се иска да имаш някой от тях до себе си(няма да изброявам имена на герои,и романи ,защото е говорено много за тях в другите теми и става банално).Не е нужно да бъдат пирати,рицари или викинги, за да заслужат да ги наречеш МЪЖЕ с главно М.

Ей, не го отричам, само казвам, че ако се получи разлигавяне,по ми е лесно да го преглътна в историческите,че знам ли какво е било нормално по онова време. Не съм чак такава любителка на мъжа "неандерталец"

[tsocheto]

Мдаааааааа!!!!

Приветствам с две ръце и два крака тази темичка

Сега обаче съм в чуденка с кой точно да започна суперлативите.

Естествено на първа линия се явяват Мъжете на Линда

После пристъпват романите на Лоуел/ех тези Донован /

Следват моичките тюлени на Марлис

Ох,това е само на първа мисъл,

а ако почна и да описвам любими моменти първите 50стр. от темата са МОИ

Нямам какво да допълня

[Colombina]

Историческите отдавна сме ги папнали. Колкото до "Захарче" и "Синеокия дявол", въпрос на вкус.Коментира ли сме това/не помня в коя тема/ и знам, че съм малцинство, но аз предпочитам "Захарче". Главната в "Синеокия дявол" е много слаб характер/за мен/, все някой трябва да я измъква от кашите,да я води. И си задавам въпроса,силен,независим мъж,дето си е пробивал път със зъби и нокти в живота, колко време ще й има уважението?..... За третата книга не говоря, по мое мнение е абсолютна боза.

Честно, хич не съм във възторг и от "Гордост" на Макнот /някои го знаят и затова надлежно съм се изказала в други теми/. С нищо не ме изненада романа, същата фабула,същите емоции и вълнежи в много други Арлекини.Те поне се четат за половин час, а тук раздухано, та чак да прескачаш. Аз търся романтиката, но поднесена така,че да й повярвам.В съвременните романи,доста често разлигавят героите/най-вече мъжете,задавам си въпроса искам ли в днешния живот такъв мъж до себе си, дет да се обяснява в любов на всяка крачка и да трепери от безпокойство, като се смръщя- отговора е твърдо НЕ/, затова съм основно на исторически - все пак, не знам преди 300 години как са се обяснявали в любов.

Съгласна съм за Гордост, за мен това е една от слабите книги на Макнот (другата такава е Нежна победа). Много повърхностно са предадени чувствата на героите - не че не са истински, но героите не вкарват никаква мисъл в действията си и това малко ме дразни.

[BlackRose]

Преди да започна щурма си на историческите любовни романи и преди да намеря форума, аз изчетох доста голяма част от преведените книжки на Сандра Браун и до сега като се сетя за някой нейн роман си остава онова приятно чувство. Харесвам я много и все пак любимият ми нейн роман е Горещо утро (пак исторически )

Съгласна съм за Гордост, за мен това е една от слабите книги на Макнот (другата такава е Нежна победа). Много повърхностно са предадени чувствата на героите - не че не са истински, но героите не вкарват никаква мисъл в действията си и това малко ме дразни.

Мила, наистина ще се радвам да споделиш впечатления и от другите романи...щом Гордост е от слабите романи, то тогава аз ако започна и останалите ще се зомбирам от безсъние, докато не ги прочета. Наистина ли са чак толкова хубави? И в сравнение с историческата поредица? Кой е най-хубавият съвременен роман на Макнот? http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 12 ноември 2010 от BlackRose (преглед на промените)

[Голата Маха]

Мила, наистина ще се радвам да споделиш впечатления и от другите романи...щом Гордост е от слабите романи, то тогава аз ако започна и останалите ще се зомбирам от безсъние, докато не ги прочета. Наистина ли са чак толкова хубави? И в сравнение с историческата поредица? Кой е най-хубавият съвременен роман на Макнот? http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Аз току що завърших „Съвършенство“ на Макнот.По принцип като прочета в резюмето, че става въпрос за актьори или режисьори,директно ги подминавам,но тоз се насилих и го почнах сутринта и не съжалявам.Много ме увлече.На места си и поплаках.Особено ме порази безусловната любов на Главната.Според мен романа си заслужава да се прочете.

[Solenkata88]

Такааа да се изкажа и аз - баба ми имаше една приказка - "Свят голям, шашкъни много", демек всеки с вкуса си, но аз мисля че за да ти хареса някоя книга най-важното е да уцелиш настроението за нея. Както аз уцелих със "Захарче"-то. Момичетааааа страшно, ама страшно много ми хареса книгата! По-приятна изненада не бях имала от много време. Толкова време й се каня и все не можех да я почна, и за това е виновен половината форум...все казвате "много хубава книга", "много я харесвам", а нито думичка за сюжета, който всъщност изобщо не е както го описва "скандалното" резюме.

Притичвам се на помощ на останалите като мен заблудени души и много набързо разказвам за какво става въпрос.

Книгата е от името на главната Либърти Джоунс, която започва разказа си от времето когато е 14 годишна, току що се е преместила с майка си в ново градче и буквално на втората страница се запознава с уникалния Харди Кейтс. и съответно на секундата се влюби в него. Първите 100-тина страници са за съзряването на Либърти и за превръщането на увлечението й по Харди в същинска любов. Така и не завързаха по-сериозна връзка, защото той бе по-голям и гледаше на нея като на нещо, което може да попречи на осъществяването на мечтите му. Общо взето беше типът история, в която човекът, с който можеш да осъществиш всички блянове е на една ръка разстояние, но въпреки това съдбата ви разделя, просто защото не сте един за друг. Но въпреки увлечението си един към друг имаше приятелство между тях, и изобщо отношенията им бяха описани по много хубав начин, няма как да останеш безучастен докато четеш.

В последствие Харди си замина, и малко след това животът на Либърти стана много труден. Случи се нещастие и въпреки своята крехка възраст тя трябваше бързо да порасне и да влезе в ритъм, защото се налагаше да се грижи за невръстната си сестра.

Изобщо половината книга засяга отношенията между Либърти и сестричката й. Толкова са сладки, а Карингтън - такъв невероятен образ, че от снощи си мечтая за бебе като нея! Няма как да не се трогнете от историята на живота на Либърти, написано е по начин, който хем ти бръква в сърцето, хем не е някоя невероятна драма, от която ти се приисква да си купиш въженце.

Както и да е, да стигнем до интересната част. Либърти напусна малкия град в който живееше, когато завърши образованието си, премести се в Хюстън и там започна работа в един много шикозен салон за красота. И там се запозна с адски богатия и възрастен Чърчил Травис, двамата много се харесаха от пръв поглед, но не любовно харесване, чисто приятелска нишка, но персонала в салона все си мислеше че има и нещо друго във връзката им.

В крайна сметка Чърчил й предложи работа, като негова лична асистентка и тя се премести в неговото имение, заедно с Карингтън, където Чърчил живееше със сестра си.

И тук вече се появява господин главен - Гейдж Травис, който е страхотен герой, от най-любимия тип (поне за сега го харесвам доста повече от Харди). Още като я видя Либърти реши, че е любовница на баща му и златотърсачка, пък нейното първо впечатление беше уникално, освен че се установи че е супер красив (цигирам по памет) - "въпреки произхода си този мъж беше скапан кучи син" - така го нареди, а аз потропвах от кеф и си умирах от смях!

В началото на познанството си се държаха възможно най-студено един с друг, ама то любовта не пита и като се залюбиха ох кеф, кеф, кеф!

Страхотно привличане имаше по между им, направо страстта струеше от страниците - погледите, първата целувка, първият път когато преспаха...направо ми потекоха лигите от чиста завист, какво друго ми остава освен - стискам яко палци и си мъмря "Дай боже всеки му".

Повече няма да разказвам, но какви страхотни моменти имаше, просто съм се разтопила. И когато я дочетох не можех да си сваля усмивката от лицето.

Имам малка забележка към края на романа. Сигурна бях, че Харди ще се появи отново в живота на Либърти, имайки се предвид, че е героят от следващата книга, но не ми хареса образа в който бе представен. Може би е направено нарочно, за да може Гейдж да изпъкне в добрата си светлина, не знам, но за мен цялата ситуация беше малко прекалена, но това не променя ни най-малко отношението ми към романа.

Препоръчвам горещо романа на всички, които не са го прочели (познавам няколко, сега бая опяване ще падне, момичета досещайте се сами). Оценка 10.

[Lindsey]

Досетихме се, Пете! Напълни ми душата с този коментар, сега ще ме накараш да зарежа всичко и да я почна, пък не е препоръчително. Занех си аз, че Клейпас няма да изневери на невероятния си стил.

[BlackRose]

Това е да имаш дарба!!! Евала, Пете, за пореден път ме хващаш като шаран на въдицата ти с тези твои убийствено хубави коментари. Благодаря за това удоволствие Руми, Съвършенство директно заминава към списъка книги за четене

Редактирано 12 ноември 2010 от BlackRose (преглед на промените)

[Plqsak]

Към края на романа има един момент когато споменатия Гейдж обяснява на Либърти какво няма да направи за любовта си.Не знам защо,но точно тия две изречения ме докоснаха дълбоко и го превърнаха в мой абсолютен любимец. Донякъде и книгата ми е най на сърце от трите.

[Голата Маха]

Пете,трябва да ти призная,че за трети път успя да ме накараш да започна да чета авторка ,която дълго време съм подминавала и изобщо не съм имала намерение да чета.До тук бяха Марлис Мелтън и Джудит Макнот,сега ме запалваш по Клейпас.Благодаря ти ,че ми отваряш очите. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

[IvaIgnatova]

Имам толкова много любими съвременни любовни романи, че се чудя от къде да започна... Може би все пак с тези, които вече сте споменали до тук - на Макнот харесвам почти всички, но най-любим ми е "Спомни си кога" - Даяна и Коул определено са ми любимци! Съвременни на Клейпас издават съвсем от скоро, та още не мога да реша коя ми е по-любима (критерий за любим роман ми е колко пъти съм го препрочитала) - и "Захарче" и "Синеокият дявол" ми харесаха много като книги , но като мъж - определено Гейдж ми е фаворит за сега! И в тази връзка - едни от най-любимите ми герои-мъже са Джейк Малори от "Кехлибарения бряг", Шейн Танънхил от "Да бягаш от страх" и Ерик Норт от "Подвижна мишена" на Лоуел! И самите романи са великолепни, и главните героини в тях също! Особено Джейк и Онор - такава невероятна комбинация от страст, страх, остроумие, предпазливост, уязвимост, лоялност ... И "Кехлибарения остров" също е много вълнуваща, а останалите две от поредицата ги четох на руски - ох, огромна е загубата ни, че още не са преведени на бг! Донован са просто върха! Напомнят ми на една от първите ми много-много любими книги на Е.Лоуел/А.Максуел/ - "Диамантения тигър" - ако още не сте я чели, непременно го направете! Изобщо - ако обичате силните страсти - по-старите съвременни на Лоуел са препълнени с тях - "До края на света", "Истинска любов", "Където е сърцето", "Жена без лъжи" и "Песента на гарванa". И да не забравя да спомена поредиците за Макензи-Блякторн и Макколс - макар и кратки, са много завладяващи! Е, за останалите ми любими автори, романи и герои май ще пиша пак по-нататък ... P.S. Съжалявам, че просто изброявам любими автори и книги, без да описвам нещо по-задълбочено, но не си падам много по описанията, а и ще трябва да изпиша километри за горните книги... ако някой се интересува по-подробно от някоя книга - да ми пише - ще се опитам да дам по-подробен коментар конкретно за нея.

Редактирано 13 ноември 2010 от IvaIgnatova (преглед на промените)

[nikivesy]

Най-сетне!Страхотна тема. А сега да си кажа първо, за мен лично Макнот е просто супер добра, за нея или хубаво или нищо. "Гордост" е любимият ми роман въобще. Обожавам и Линда Хауърд. Няма такива мъже. Уникална е. Харесвам много и Сандра Браун. Чета и исторически романи, но не са ми чак толкова на сърце. Чакам класация за любими съвременни романи. Надявам се темата да стане предпочитана и много коментирана.