Такааа да се изкажа и аз - баба ми имаше една приказка - "Свят голям, шашкъни много", демек всеки с вкуса си, но аз мисля че за да ти хареса някоя книга най-важното е да уцелиш настроението за нея. Както аз уцелих със "Захарче"-то. Момичетааааа страшно, ама страшно много ми хареса книгата! По-приятна изненада не бях имала от много време. Толкова време й се каня и все не можех да я почна, и за това е виновен половината форум...все казвате "много хубава книга", "много я харесвам", а нито думичка за сюжета, който всъщност изобщо не е както го описва "скандалното" резюме.

Притичвам се на помощ на останалите като мен заблудени души и много набързо разказвам за какво става въпрос.

Книгата е от името на главната Либърти Джоунс, която започва разказа си от времето когато е 14 годишна, току що се е преместила с майка си в ново градче и буквално на втората страница се запознава с уникалния Харди Кейтс. и съответно на секундата се влюби в него. Първите 100-тина страници са за съзряването на Либърти и за превръщането на увлечението й по Харди в същинска любов. Така и не завързаха по-сериозна връзка, защото той бе по-голям и гледаше на нея като на нещо, което може да попречи на осъществяването на мечтите му. Общо взето беше типът история, в която човекът, с който можеш да осъществиш всички блянове е на една ръка разстояние, но въпреки това съдбата ви разделя, просто защото не сте един за друг. Но въпреки увлечението си един към друг имаше приятелство между тях, и изобщо отношенията им бяха описани по много хубав начин, няма как да останеш безучастен докато четеш.

В последствие Харди си замина, и малко след това животът на Либърти стана много труден. Случи се нещастие и въпреки своята крехка възраст тя трябваше бързо да порасне и да влезе в ритъм, защото се налагаше да се грижи за невръстната си сестра.

Изобщо половината книга засяга отношенията между Либърти и сестричката й. Толкова са сладки, а Карингтън - такъв невероятен образ, че от снощи си мечтая за бебе като нея! Няма как да не се трогнете от историята на живота на Либърти, написано е по начин, който хем ти бръква в сърцето, хем не е някоя невероятна драма, от която ти се приисква да си купиш въженце.

Както и да е, да стигнем до интересната част. Либърти напусна малкия град в който живееше, когато завърши образованието си, премести се в Хюстън и там започна работа в един много шикозен салон за красота. И там се запозна с адски богатия и възрастен Чърчил Травис, двамата много се харесаха от пръв поглед, но не любовно харесване, чисто приятелска нишка, но персонала в салона все си мислеше че има и нещо друго във връзката им.

В крайна сметка Чърчил й предложи работа, като негова лична асистентка и тя се премести в неговото имение, заедно с Карингтън, където Чърчил живееше със сестра си.

И тук вече се появява господин главен - Гейдж Травис, който е страхотен герой, от най-любимия тип (поне за сега го харесвам доста повече от Харди). Още като я видя Либърти реши, че е любовница на баща му и златотърсачка, пък нейното първо впечатление беше уникално, освен че се установи че е супер красив (цигирам по памет) - "въпреки произхода си този мъж беше скапан кучи син" - така го нареди, а аз потропвах от кеф и си умирах от смях!

В началото на познанството си се държаха възможно най-студено един с друг, ама то любовта не пита и като се залюбиха ох кеф, кеф, кеф!

Страхотно привличане имаше по между им, направо страстта струеше от страниците - погледите, първата целувка, първият път когато преспаха...направо ми потекоха лигите от чиста завист, какво друго ми остава освен - стискам яко палци и си мъмря "Дай боже всеки му".

Повече няма да разказвам, но какви страхотни моменти имаше, просто съм се разтопила. И когато я дочетох не можех да си сваля усмивката от лицето.

Имам малка забележка към края на романа. Сигурна бях, че Харди ще се появи отново в живота на Либърти, имайки се предвид, че е героят от следващата книга, но не ми хареса образа в който бе представен. Може би е направено нарочно, за да може Гейдж да изпъкне в добрата си светлина, не знам, но за мен цялата ситуация беше малко прекалена, но това не променя ни най-малко отношението ми към романа.

Препоръчвам горещо романа на всички, които не са го прочели (познавам няколко, сега бая опяване ще падне, момичета досещайте се сами). Оценка 10.

Еее,нави ме.Наистина само слушаме суперлативи за книгите ,а рядко някой разказва какво се случва..

Ще ми се да си я купя обаче книжката...

Мдаааа, а къде без мойто Норче. Любимата ми писателка. Досега не съм чела нещо от нея, което да не ми хареса. И аз като Ивето не съм по описанията, даже 'ич ме няма, ама не мога да не спомена любимите си поредици за Макгрегър, братята Куин, братята Макейд, сестрите О'Хърли, сестрите Конканън, Ключът, Кръгът, Островът на трите сестри, Знакът на седемте, В градината, Мечти, Сага за Ирландия и т.н. Въобще всичките й поредици са ми много любими. Друга писателка, която се явява на второ място при мен, изместена преди около 2-3 години от Норчето, това е Даниел Стийл. Много тежък стил на писане, на моменти така съм ревала и толкова ми е ставало мъчно, че чак съм имала чувството, че нещо ме е притиснало на гърдите и не мога да дишам. И въпреки всичко има нещо, което ме "заставя" да продължавам да чета книгите й. Може би това, че колкото и да е тежка книгата, накрая ме оставя с чувство на удовлетворение. Чувство, че точно такъв трябва да е края, независимо добър или лош. Други писателки, чиито книиг харесвам, това са Линда Хауърд, Даяна Палмър, Барбара Делински, Елизабет Лоуел, Ирис Йохансен, Сандра Браун и др. И да си призная без бой, още не съм се докопала до книжка на Макнот, независимо историческа или съвременна, но и това някога ще стане

много ми хареса последно Видение в бяло, на Н.Робъртс,един различен главен герой според мен, неуверен донякъде,но много си паснаха с главната, никой не надценяваше себе си, или подценяваше другия, много приятна книга,лесно се чете и Дано и другите от поредицата са така.Препоръчвам ви я.

Друга писателка, която се явява на второ място при мен, изместена преди около 2-3 години от Норчето, това е Даниел Стийл. Много тежък стил на писане, на моменти така съм ревала и толкова ми е ставало мъчно, че чак съм имала чувството, че нещо ме е притиснало на гърдите и не мога да дишам. И въпреки всичко има нещо, което ме "заставя" да продължавам да чета книгите й. Може би това, че колкото и да е тежка книгата, накрая ме оставя с чувство на удовлетворение. Чувство, че точно такъв трябва да е края, независимо добър или лош.

За Даниел Стийл, като лапе съм чела по-първите й романи, които са си наистина доста тежички. Но преди 1-2 години една приятелка ми подари "Сестри" на авторката, тази книга се оказа страхотно попадение. Направо си е лека и приятна, в срвавнение с останалите й романи. Разказва се за четири сестри, които се събират в дома на родителите си за Деня на благодарността. Най-голямата беше адвокатка и имаше дългогодишна връзка с колега, който беше много готин герой! Втората работеше в Ел Ей, мисля че беше продуцентка на някакво предаване и направо я съсипваха от работа! Третата беше художничка и живееше в Италия, а четвъртата беше модел и да речем, че не беше еталон за поведение. И събират се 4-те, въпреки че бяха пръснати по света имаше много силна връзка по между им и особено с майка им. Обаче точно преди празника се случи нещастие, Художничката и майка й претърпяха катастрофа, майката почина, а дъщеря й ослепя. И така останалите сестри решиха да се съберат да живеят заедно с нея, за да й помогнат да свикне с новото положение и новият си начин на живот.

И така, намериха една много готина къща и заживяха 4-те. Сюжета проследява как и в четирите момичета настъпи промяна, как преосмислиха приоритетите си, как откриха любовта, абе изобщо беше много интересно. Та в заключение много, много хубав роман, един от малкото, които съм си позволявала да давам на приятелки и са го харесали.

Препоръчвам го

Петенцее,невероятен изказ имаш

Сем.Травис са върха и също са ми слабост,

но имам лек наклон към Харди/ми лош,ама готин /

Мисля,че в края на "Захарче"то го представиха в такава светлина,

за да видим каква огромна промяна претърпява при връзката си с Хейдън.

Иве и аз обичам всяка една книга от поредицита Макензи-Блекторн,макар и кратички,

са уникално въздействащи.

Аз съм си ги препрочитала n-брой пъти и винаги емоцията е разтърсваща.

А сега да спомена още една моя любимка-Сюзън Елизабет Филипс.

И по-точно "Да целунеш ангел" и "Избрах теб"-много-много чуствени и увлекателни,

изпълнени със затрогващи моменти и незабравими емоции.

Също честичко си препрочитам любими моменти /според настроението/.

От съвременните романи любими са ми тези на Сюзън Елизабет Филипс. Страшно запомнящи са и просто историите са неописани по един прекрасен начин. "Избрах теб" и "Да целунеш ангел" са просто невероятни!

Норчето има страхотни книги, макар че има някоя и друга, които да не са ми харесали. Обожавам поредицата и за Кордина, както и тази ...в смъртта. Страхотни книги, супер увликателни и винаги има екшън преди да се случи "и заживели щастливо".

За Макнот нещо не съм много съгласна, че "Гордост" е слаб роман, защото на мен ми хареса. Вярно, лек е, няма кой знае какъв мистериозен замисъл, но пък се чете бързо. "Нежна победа" наистина беш едно голямо разочарование! Не знам дори как издържах да изчета книгата докрая. Не я препоръчвам на никого, защото е просто ужасна! Обаче "Нощни шепоти" е супер роман. Много, много ми беше харесал и дори скоро смятам да го препрочета.

П.П. Темата е страхотна, браво за това, че сте я направили, защото имахме нужда от такава.

Най-сетне!Страхотна тема. А сега да си кажа първо, за мен лично Макнот е просто супер добра, за нея или хубаво или нищо. "Гордост" е любимият ми роман въобще. Обожавам и Линда Хауърд. Няма такива мъже. Уникална е. Харесвам много и Сандра Браун. Чета и исторически романи, но не са ми чак толкова на сърце. Чакам класация за любими съвременни романи. Надявам се темата да стане предпочитана и много коментирана.

Хммм, недейте така, никога не е слаган монопол на историческите романи в класациите (изключая онези топ 10 свързани с конктретна авторка, която пише само исторически) и все пак забелязвам, че читателките на съвременни романи проявяват доста слаб интерес към тази тема, дори когато се избираха най-добрите книги на Нора Робъртс едва едва се отчете дейност.

Същото е и за темата за съвременни романи, тези които клоним към историческите се организирахме и си спретнахме нужните теми, а макар забрана за създаването на нови теми да няма, никоя читателка на съвременните не понечи да създаде по-рано тази. Така че, дами, никой не хапе тук и постоянно го повтаряме това, време е да се вслушате.

И за да не бъда съвсем оффтопик, ще спомена един страхотен съвременен любовен роман на Джанел Тейлър - "Холивудски тайни". Това е една от първите книги от жанра, които съм чела и дори от време на време обичам да си прелиствам някои страници. За тези, които не са я чели ето малко резюме + коментар:

Главната е актриса в сапунена опера и доведена дъщеря на много известен актьор, който е имал няколко съпруги и хич не е китка. Разведена е и бившия й е продуцент на сериала, в който играе (дали точно продуцент...), някакъв страшен тъпанар. И тъкмо когато се оказва, че ще убиват героинята в сериала й, се появява татенцето с един сценарий за филм и й предлага главна роля, но с едно условие - да убеди главния да играе във филма (татенцето също има роля там). А главния всъщност й е заварен брат. Преди години тя е била влюбена в него, но той си е имал годеница, някаква пикла, която взема, че спи и с баща му, забременява (като не се знае от кой от двамата) и накрая се самоубива. След този случай наш герой (също актьор) заминава, никой не знае къде и повече не се връща. И тъй като преди години са били близки с главната, а таткото намерил къде се намира нашия, но не смее да отиде лично, праща нея. Тя милата толкова й се иска да го види, но пък не ще да го прави заради баща му, затова накрая тръгва без да взима сценария. А главния живее в някакво малко градче, пуснал си брада, въобще кара си живота на мъж от Дивия запад едва ли не. Той бая се изнанада като я видя, но я покани да остане и от едното до другото... Само че се появява татенцето и разваля идилията с предложението за филма. Първо главния отказва, но после решава да се съгласи, сгодяват се двамата сладури и уж всичко 6... докато не се връщат в Калифорния. Хайде да не разказвам и края.

Като цяло романа е пропит от чувства, увлекателен и макар в живота на героите да са се случили бая гаднички неща е много добре написан и те оставя с едно приятно чувство накрая. От мен една 10-чица.

Редактирано 13 ноември 201015 г. от Lindsey (преглед на промените)

И за да не бъда съвсем оффтопик, ще спомена един страхотен съвременен любовен роман на Джанел Тейлър - "Холивудски тайни". Това е една от първите книги от жанра, които съм чела и дори от време на време обичам да си прелиствам някои страници. За тези, които не са я чели ето малко резюме + коментар:

Главната е актриса в сапунена опера и доведена дъщеря на много известен актьор, който е имал няколко съпруги и хич не е китка. Разведена е и бившия й е продуцент на сериала, в който играе (дали точно продуцент...), някакъв страшен тъпанар. И тъкмо когато се оказва, че ще убиват героинята в сериала й, се появява татенцето с един сценарий за филм и й предлага главна роля, но с едно условие - да убеди главния да играе във филма (татенцето също има роля там). А главния всъщност й е заварен брат. Преди години тя е била влюбена в него, но той си е имал годеница, някаква пикла, която взема, че спи и с баща му, забременява (като не се знае от кой от двамата) и накрая се самоубива. След този случай наш герой (също актьор) заминава, никой не знае къде и повече не се връща. И тъй като преди години са били близки с главната, а таткото намерил къде се намира нашия, но не смее да отиде лично, праща нея. Тя милата толкова й се иска да го види, но пък не ще да го прави заради баща му, затова накрая тръгва без да взима сценария. А главния живее в някакво малко градче, пуснал си брада, въобще кара си живота на мъж от Дивия запад едва ли не. Той бая се изнанада като я видя, но я покани да остане и от едното до другото... Само че се появява татенцето и разваля идилията с предложението за филма. Първо главния отказва, но после решава да се съгласи, сгодяват се двамата сладури и уж всичко 6... докато не се връщат в Калифорния. Хайде да не разказвам и края.

Като цяло романа е пропит от чувства, увлекателен и макар в живота на героите да са се случили бая гаднички неща е много добре написан и те оставя с едно приятно чувство накрая. От мен една 10-чица.

10+ за този роман,тъкмо днес си мислех да го спомена.Немога да не кажа,че за един пристрастен холивудски фен историята беие пленяваща

Тайлър е един от фаворитите ми като главен герой от жанра.

Другият е Джейк от Въглени в мъртвата пепел на Норчето,и всъщност любимият и нейн роман.И двамата главни са Археолози,което всъщност е любимата ми област и ми пробуди интереса,били са женени но тя не му е вярвала и той я е напуснал.Много силни характери са и двамата и са упорити като магарета.Препоръчвам го книжлето.

Но моята най голяма млюбов си остават романчетата на Катрин Стоун-нейните мъже са неповторими,по отношение на начина по който обичат,силно и до край.

А днес приключих и едно романче на Линда Хауард-единственото което можах да кажа накрая е О, боже мой.Този мъж ме разтърси и мен,не си представям какво и е било на девойката,не всъщност си представям от начина по който беше описана историята,тя беше като дрогирана около него.Книжлето е Онази нощ и получава 6 от мен.

Мдаааа, а къде без мойто Норче. Любимата ми писателка. Досега не съм чела нещо от нея, което да не ми хареса. И аз като Ивето не съм по описанията, даже 'ич ме няма, ама не мога да не спомена любимите си поредици за Макгрегър, братята Куин, братята Макейд, сестрите О'Хърли, сестрите Конканън, Ключът, Кръгът, Островът на трите сестри, Знакът на седемте, В градината, Мечти, Сага за Ирландия и т.н. Въобще всичките й поредици са ми много любими.

...

Други писателки, чиито книги харесвам, това са Линда Хауърд, Даяна Палмър, Барбара Делински, Елизабет Лоуел, Ирис Йохансен, Сандра Браун и др.

...

Гане, това все едно че аз съм го писала! Тотален фен съм на Нора Робъртс - стилът и на писане страшно ми допада!

На Барбара Делински ми харесват по-старите романи, като "Сърце на нощта" и "Сълзите на гранита" са ми любими - горещо ви ги препоръчвам!

А по Линда Хауърд се запалих, след като прочетох романа и "Мъжът от сънищата"- не помня вече колко пъти съм го препрочитала, и не ми омръзва! А след това - "Убий и кажи" и "Втори шанс" - Джон Медина направо ме бетонира като неин почитател! И не мога да пропусна: поредичките и за Макензи и за Кел Сабин, "Невинни лъжи", "Да спиш с врага", "Онази нощ" - пристрастяваш се към историите и героите и като към наркотик - иска ти се още, и още ...

Редактирано 13 ноември 201015 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

Хммм, недейте така, никога не е слаган монопол на историческите романи в класациите (изключая онези топ 10 свързани с конктретна авторка, която пише само исторически) и все пак забелязвам, че читателките на съвременни романи проявяват доста слаб интерес към тази тема, дори когато се избираха най-добрите книги на Нора Робъртс едва едва се отчете дейност.

Същото е и за темата за съвременни романи, тези които клоним към историческите се организирахме и си спретнахме нужните теми, а макар забрана за създаването на нови теми да няма, никоя читателка на съвременните не понечи да създаде по-рано тази. Така че, дами, никой не хапе тук и постоянно го повтаряме това, време е да се вслушате.

Мило, не се стягай толкова, ние явно сме по-мързеливи по отношение на организацията и създаването на интересуващите ни теми!

Аз например нямам възможност (време) да следя по-вече от две-три теми, и то понякога през големи промеждутъци от време, а пък и ако реша да пиша по нещо - възможността се свива съвсем ... Та затова следя общата тема, кой какво прочел напоследък, и ако остане време - фърля по някой поглед тук и там. Така и не съм разбрала, че имало класация за Нора, иначе щях да се включа. Само не ме разбирайте погрешно - аз обичам и исторически романи - ама не мога да кажа, че ги препочитам пред съвременните - просто харесвам и двата вида. Но честно казано, не се вълнувам толкова от обсъждането на романите - независимо дали са исторически или съвременни - предпочитам да ги чета. И това е най-важното, за което съм безкрайно щастлива, че го има тоя форум - че получавам достъп до книги, които просто не съм успяла да купя и тиража им отдавна е свършил, че научавам за книги и автори, които просто не съм знаела че има, че от тук ме "светнаха" за руските сайтове с книжки (да си чета на руски непреведените на бг, че на английски не мога!), че вместо да се опитвам да си спомня или да ровя дълбоко в библиотеката си и да търся някое заглавие или автор - сега просто влизам в блога на Гането (благословена да е организирната и душа - цитирам не помня кого, по липса на по-точни думи!) и си намирам всичко!

Уф, отплеснах се от основното - искам да кажа, че докато темата за съвременните романи е една - ще я следя, ама ако станат 15-20 - никакъв шанс! И каквито и интересни класации да има, пак няма да разбера за тях... Но здраве да е, няма нищо фатално в това. Важното е да не се цепим и делим, а да се подкрепяме взаимно и да сме единни - защото именно в това единство ни е силата!

Редактирано 14 ноември 201015 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

Гане, това все едно че аз съм го писала! Тотален фен съм на Нора Робъртс - стилът и на писане страшно ми допада!

На Барбара Делински ми харесват по-старите романи, като "Сърце на нощта" и "Сълзите на гранита" са ми любими - горещо ви ги препоръчвам!

И в този ред на мисли, ако имаш Сълзите на гранита, когато Жането остане без "работа", би ли й я дала да я сканира. Аз все още не съм я докопала на книжен носител, а и в блога попитаха за нея.

Мила, наистина ще се радвам да споделиш впечатления и от другите романи...щом Гордост е от слабите романи, то тогава аз ако започна и останалите ще се зомбирам от безсъние, докато не ги прочета. Наистина ли са чак толкова хубави? И в сравнение с историческата поредица? Кой е най-хубавият съвременен роман на Макнот? http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Много ми харесва Нощни шепоти, тя е най-увлекателна. В серията Second opportunities и другите са хубави, но тази на мен ми е фаворит. Хубатото е, че главната не е представена като невинна жена (т.к. в първите две книги от поредицата главните героини са точно такива). Особено силен е краят - когато тя щеше да си заминава, но ще те оставя да си я прочетеш сама, иначе рискувам да я преразкажа цялата Друга съвременна е Someone to watch over me, която също харесвам много.

Знаете ли какво се получи при мен? Понеже много препоръчвахте Гордост преди известно време аз я започнах, но явно не можах да се съсредоточа ли, нещо не я оцених тогава и като я хвалехте аз бях, не, не е хубава, вчера отново ми попадна обаче, и ме грабна много, явно зависи от настроението и от времето когато човек я чете, абсолютно е страхотна книга, и понеже аз доста книги нейни и на други автори не съм чела, мога да кажа кои са ме впечатлили от прочетените както всички предполагам, и ако има класация, всеки ще си каже фаворитите от своя прочит, и така ще наваксваме, защото фаворитите ще са РАЗЛИЧНИ.Харесвам Н.Робъртс, но не са много книгите които съм прочела, по-скоро съм изчела почти всичко на С.Браун, и любими ... са ми били и сега са ми различни книги, вчера например ми се препрочиташе Лъки, много ми харесваше и още харесвам ПЛАМЪЦИ, преди не бях оценила, но сега много много харесах Само спомен, Огледален образ, Френска коприна,..., а на Даниел Стийл любимата й книга ми е Сезонът на страстта.

Хайде още една историчка да ви се намърда в темата. Шегувам се разбира се и Бебо е много права, че това е един абсурден спор ако съществува такъв въобще. Общото ми впечатление е че всички съфорумки сме преди всичко почитателки на хубавия добре написан роман бил той исторически или съвременен. Честно ще си кажа, че заради многото коментари и екцалтации около сандра-нора както си ги кръстих или за разнообразие нора-сандра книгите по едно време ударих див бойкот на романите им. Да не говорим за вампирясването, но никога не съм си позволила да критикувам най-малкото защото трябва да си прочел една книга, за да кажеш що не ти харесва или ти пък си се влюбил в нея. И да си дойда на думата по темата. Честно ще си призная, че имам доста да наваксвам с нора, но поредицата Макгрегър си ми е на сърце. Да даде Бог време ша са изметкам и на тоз Медина сигура. Гане честна скаутска ша ги пращаш. Но от съвременните романи за момента мога да откроя "Див и опасен" на Тами Хоуг. Умирам за тази книга. И естествено съвременните на Мандито от поредицата Аркейн. Имам си и няколко арлекини, които оцеляха при Великото подаряване преди година точно защото са ми много на сърце и всеки път като посегна към тях ми стоплят душичката. Е да не пренебрегвам и факта, че се четат бързичко та остава време си осигуря поне двучасова топлинка и необезпокояван кеф хихи.

Хайде и аз да намерудя.

Значи не само мързела ни спира(поне мен) да направим тема/и.Дори помня,че имаше предложения да има много различни теми и за съвременните романи.

Струва ми се обаче,че просто ще натъпчем форумчето с излишни теми .Автори като Нора Робъртс са толкова коментирани,че в една нова тема само ще се преповтаря коментираното в други теми.Още повече,че като често издаван автор в годината ѝ се появяват цели 4 книги.

Поне на мен тръпката ми е за книги,които са излезли последните 5 години.Не ми се връща към неща писани преди 10-20 години(четени ,препрочитани и коментирани многократно).

Има и толкова много автори на пазара,а до нас достигат едва 10-на едни и същи, и се издават 2-3 книжки на месец.Знам,знам пазара уж определя подобни неща,но наистина е кофти да знаеш какво има там навън,а тука да си препрочитаме пак Нора и Сандра, и Линдзи.А и като върл фен на всякаква фантастика е супер гадно,че единственото дето се превежда е за вампири.Бедна работа.

От Джанел Тейлър май четох само „Холивудски тайни" и не ми хареса особено.Въобще Холивуд не ми е на сърце,а и главната не ми допадна като характер.Което не трябва да ви отказва,тъй като моя вкус е малко особен.

Прочела съм няколко съвременни на Макнот.Имаше една,която не прочетох-главния се казваше Рамон и това ме спря.

Повечето са интересни и щипката драма ми идва добре.В това отношение „Гордост“ не ми хареса.Главната доста изтърпя и ми се струва,че донякъде тя си бе виновна.Затова е и негативното ми мнение.

В повечето ѝ книги главната се забърква с някакъв шпионаж или измама, и накрая тя опира пешкира.Главния се държи много зле с нея преди да разбере,че и тя е жертва.

„Нощни шепоти" е много приятна,а главната не е мека Мария.

Много ми хареса „Най - дългата нощ" на Кренц.Новичките ѝ книги са много приятни,но тази ми влезна под кожата.Не мога да не спомена „загриженото" семейство на главния как го тормозеше и се притесняваше за еректилната му дисфункция.Много премерена книжка,главната успя да се хареса на семейството без това да се напише с големи,светещи букви.

И в този ред на мисли, ако имаш Сълзите на гранита, когато Жането остане без "работа", би ли й я дала да я сканира. Аз все още не съм я докопала на книжен носител, а и в блога попитаха за нея.

Разбира се, Гане, само може малко да се позабавим, че Жанито има тревоги и ангажименти около майка си сега...

Но книжката си заслужава чакането, много е хубава!

Когато, тогава, Иве.

... Да даде Бог време ша са изметкам и на тоз Медина сигура. Гане честна скаутска ша ги пращаш. Но от съвременните романи за момента мога да откроя "Див и опасен" на Тами Хоуг. Умирам за тази книга. И естествено съвременните на Мандито от поредицата Аркейн. Имам си и няколко арлекини, които оцеляха при Великото подаряване преди година точно защото са ми много на сърце и всеки път като посегна към тях ми стоплят душичката. Е да не пренебрегвам и факта, че се четат бързичко та остава време си осигуря поне двучасова топлинка и необезпокояван кеф хихи.

Слънце, имам усещането че Медина ще ти стане любимец! Не приказва много, мисли 10 хода напред, обикаля внимателно около главната и докато тя се усети - вече я е "заградил" и метнал... А "Див и опасен" и на мен ми пълни душата! Колкото до Арлекините - минала съм по тоя път: преди години бях тръгнала да ги раздавам, ама после почнаха да ми липсват и пак тръгнах да си ги събирам обратно... Сега си ги кътам по същата причина: като няма време, а имам нужда да "си осигуря поне двучасова топлинка и необезпокояван кеф" - много точна ти е приказката!

А Джейн Ан Кренц/Аманда Куик/Джейн Касъл и т.н. ми е любима авторка във всичките и разновидности(псевдоними), заради неповторимото и чувство за хумор, свежестта и оптимизма, с които ме зарежда!

Редактирано 14 ноември 201015 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

Джон Медина и на мен ми е любимец и въобще всички герои на Линда

Току що дочетох "Синеокият дявол" на Лайза Клейпас. Много съм изненадана, изобщо не съм очаквала такъв сюжет и мога да кажа, че се вкарах в голям размисъл. И преди да започнам да коментирам каквото и да било искам да подчертая, че много ми хареса.

Съвсем набързо за сюжета - започва от деня на сватбата на героите от "Захарче", където сестрата на Гейдж - Хейвън се запознава с старият ни познайник Харди. Само че Хейвън беше на съвсем друга вълна, много влюбена в годеника си Ник, който не е богат. Ник поиска ръката й от Чърчли Травис и старият го изхвърли като мръсно коте, заявявайки, че ако Хейвън се ожени за него ще я лиши от наследство. Двамата влюбени пренебрегнаха "заплахата", офейкаха, ожениха се и се перместиха да живеят в Далас като щастливи младоженци. Брачният им живот продължи две години, през който Хейвън мина през ада. Ник се оказа, абсолютна гадина, която я тормозеше психически и физически през цялото време. Не мога да опиша как се чувствах докато четях тези страници, защото и аз самата не мога да обясня защо съм страшно чувствителна на тази тема. Не ме разбирайте погрешно, никога през краткия ми живот не съм се сблъсквала с подобно нещо, но когато са ми разказвали подобни истории, или съм гледала филм, или както в случая чрез книгата - не знам, но нещо в мене се пречупва. Много ми беше жал за Хейвън, и още в началото когато започнаха намеците за предстоящото се молех да се появи някой, който и да е и да я спаси от ужасното бъдеще.

В крайна сметка се случи големият бой, Ник просто я размаза, изхвърли я в нощта навън, и тогава тя намери силите да потърси Гейдж, който я прибра при дебе си. Живота на Хейвън започна отначало, брат й Джак я назначи на работа във фирмата си (по нейно желание) и съвсем скоро отново се срещнаха с Харди. По моя преценка Главния беше станал още по-готин, ако изобщо е възможно. И се държеше много добре с Хейвън. Сякаш веднага я усети, че е по-специална, по-крехка и ранима, че не е обикновената жена, която можеш да забършеш в бара. И поне според мен й се посвети, до момента в който тя свикна с него и му разкри всичките си болезнени тайни. Имаше страхотни моменти по между им, които не бяха свързани само с физическото им привличане, което си беше доста силно, да не го омаловажавам.

В един коментар Галя беше споменала, че главната винаги трябвало да я спасяват и си бях изградила мнение за нея, още преди да започна да чета...но истината е че се възхищавам на образа й. За мен беше показана като много силен характер, факта че не търсеше съчувствие и съжаление дори от семейството си я издигна адски много в очите ми. Опитваше се сама да се бори с демоните си, сама да превъзмогне болезнените белези от миналото, но авторката по много хубав начин показва, че понякога няма нищо лошо в това да потърсиш утеха в близкия ти човек и не трябва да носиш кръстта си сам.

Сега прочитам какво съм написала и съзнавам, че звучи доста патетично, пък ако трябва да съм честна романа в никакъв случай не е написан в изключително тежък и драматичен стил, просто на мен много силно ми въздейства. И ако трябва правя паралел със "Захарче"-то, истината е че там плаках няколко пъти, при тази книга не, просто си четях със свито сърце и ми се искаше някакси да вляза в романа и докопам Ник вързан някъде (но пък Харди накрая ме отмени, за мен беше абсолютно задължително гадината да си получи заслуженото от някой с неговите размери!).

За мен това е една страхотна книга, която с удоволствие ще препрочитам, и мисля че много добре показва, че авторките на любовни романи в никакъв случай не бива да бъдат подценявани. На мнение съм, че не всеки може да опише подобна история, и да те плени по такъв начин, че да съприживяваш с героите й.

Сега нещо по-забавно, нали говорим за поредица, не мога да не направя сравнение между Гейдж и Харди, и какво да правя с очарованието на първата любов - Гейдж все още е първенец в сърцето ми, но Джак ми стана толкова много, много симпатичен, че току виж изместил лидера. Нямам търпение и веднага подкарвам книга номер три, която е за него и потривам доволно ръце в очакване на новите изненади от Клейпас. Тук е мястото да вметна, че просто съм влюбена в стила на авторката, уникална е!

10 от мен за "Синеокият дявол" - без забележка съм

Поредицата " Травис" е много силна. Аз харесвам и третата книга. " Захарче" ми е любима, но не отстъпват , нито втората, нито третата. Но аз си препрочитам " Онази нощ" в момента. Не знам защо ме грабна толкова тази книга. И " Френска коприна " на Сандра Браун ми хареса много. Но искам да споделя за една книга, която не е преведена, което може би не е случайно. Това е "Cry no more" на Линда Хауърд. Много тежка за преглъщане. Не очаквах такава тема от нея. На главната й открадват двумесечния син в Мексико, където са с мъжа й за една година. Те не могат да го открият, не успяват да преживеят тази трагедия и се разделят. По точно тя не я преживява. След десет години още не е спряла да търси сина си като изневиделица получава информация за похитителите му. Скоро се появява и главния и т. н. Този мой разказ за тази книга е във връзка с написаното преди мен, че и авторките на любовни романи не трябва да се подценяват. Така е. Трудное да се опишат чувства, мисли, възприатия, ситуации , взаимоотношения. Особено ако не искаш да бъдеш разбран неправилно. ........

Поредицата " Травис" е много силна. Аз харесвам и третата книга.

Прекарах една безсънна нощ, за да прочета "Непризнати грехове", довърших поредицата и вече мога да спя спокойно. Книгата е страхотно сладка и неангажираща, от типа който те карат да се хилиш глуповато. В сюжета няма никакви странични линии, просто главните Ела и Джак, и Люк - бебето на сестрата на Ела, грижите за което ги събра заедно. Невероятни образи, забавни и чаровни, и цялата история е посветена на техните взаимоотношения.

Аз обичам такива романи, и мога да кажа че малко ми напомняха на Малори, в различни ситуации се появяваха членовете на семейството, братята се закачаха за Ела, всички се подкрепят и са представени като едно голямо и наистина щастливо семейство.

За сюжета, нямам какво толкова да кажа - просто се редуват романтични и забавни случки, четенето на които ми достави страхотно удоволствие!

В началото на книгата има едни момент, на който се смях с глас - Ела оглеждаше Джак похотливо и й мина през ума, "че жените сигурно забременяват само като им намигне"

Пък и всичко свързано с бебока ми напълни душата, как да останеш равнодушен когато описват огромния и готин Джак, играещ си с плюшен заек, за да привлече вниманието на Люк!

Нямам абсолютно никакви забележи - 10 от мен за романа!

Съгласна съм с горенаписаното, поредицата е много силна, изпълнена с всички необходими качества на добрият роман. Нямам фаворит сред книгите - и трите ми харесаха еднакво много. Любимият ми герой е Джак, а от жените симпатизирам най-много на Либърти!

Сега видях, че през 2012 предстои издаването на нови три книги на авторката, силно се надявам да ни зарадва с нещо за най-малкия Травис - Джо.

Да кажа нещичко и за издателство "Ергон", браво че са захванали поредицата и я издадоха до край, пък а дано нещо им стане и погледнат и към двете големи исторически поредици на Клейпас - Hathaways или Wallflowers, които изглеждат меко казано страхотни. Пък и да не е нещо историческо, да вземат да ни зарадват и с някоя друга яка поредица, да се пооблажим и ние, стига съм се поболявала от завист към рускините. Малко съм се размечтала явно, ама знае ли човек, празниците идват - всякакви чудеста стават!

Карън Робърдс-„Шепот в полунощ"

Става дума за малко градче и неговите жители.Започва с убийство,което по някакъв начин е свързано с къщата на главната-Карли.Главния-Мат пък е шериф и двамата са имали нещо преди години.Нещата приключват бързо и от тогава той я избягва.

Години по-късно тя се връща и въртележката пак ги завърта.

Първата вечер след завръщането си имаше доста напрегната среща с главния,който обърка с крадец,появи се и истински крадец-въобще крясъци,викове и суматоха.Може би идеята е била за лека комедия,но не ми бе особено забавно.

Към главния забележки нямам,но Карли някак много ми е странна.В началото ми се видя една-поистрадала,но спокойна и уверена жена.

После някак прекалено емоционална и импулсивна.Ума ѝ само с него бе зает като на тинейджър някак.

Не съм чела нищичко от авторката,но останах с впечатлението,че я харесвате.

На мен обаче не ми се хареса особено.Не е лоша,но не успя да ме хване.

Книгата не е лоша,по-скоро скучна...

Eх този Медина, и мен ме запленихте да я прочета - "Втори шанс" мнооооого хубава книга

Eх този Медина, и мен ме запленихте да я прочета - "Втори шанс" мнооооого хубава книга

Браво на нас,спечелихме още един почитател http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif .Сега за да бъде кефа пълен следва Грант Съливан - „Среднощна дъга“,Кел Сейбин - „Диамантеният залив“и после Макензи(ако не си ги чела ,разбира се)!!!