BlackRose,

Много, много БЛАБОДАРЯ!. Свалих си файла и запрятам ръкави

Преди "Онази нощ" тъкмо бях приключила с поредния шедьовър на Джудит Макнот - "Съвършенство"...Както можете да заключите от казаното, последните два дни не съм спала и как да заспи човек при такива съкровища,дето тъй ярко греят,че направо заслепяват.

Съваршенство си е чистото съвършенство.Слде Валенте,Зак ми е любиият герой на Макнот.Трябва много сила за да прости човек предателството.Колкото и да е Джули не му вярваше,тук не ставаше дума за недоразумение,тя беше наясно какво прави,а той постъпи много благородно и й прости абсолютно всичко.

Прочетох Разбивач на сърца на Гаруд и няма как да не споделя мнението си относно тази невероятно интересна и изпълнена с емоционални моменти книга. Първоначално действието ми вървеше малко мудно, но това беше само в първите 30-40 стр., докато не се стигна до запознанството на главните герои. Намесата на серийният убиец те кара да се чудиш през повечето време, кой е убиеца и кога ще излезе на яве цялата история.Не че ме затрудни да позная кой е , но това последното го отдавам на многото кримки, които съм прочела, а не че е лесно да се досетиш. Имам два любими момента в книгата, когато главната се издокара за да впечатли главния героя, а той се направи че гледа през нея и че вообще не го интересува....да, да как ли пък не, беше като ударен в корема... и вторият е когато хукна след нея за Париж, въпреки че умираще от страх да се качи на самолета. Невероятно, заплетена история, много добър сюжет, страхотни главни и второстепенни герои с една цифра 10!

Редактирано 13 февруари 201115 г. от Gael (преглед на промените)

Супер коментар Мише - за суперската книга! Страхотна е цялата поредица и сега ще чакам какво ще кажеш за моите любимци от книга номер 2

Май тук е мястото да се оплача на всички линдовлюбени моми и да кажа че са омакензвам, явно за втори път, ама явно са на поправителния са сещам за кво ша й извия врата. Що го подстрига човечеца така и не разбраф. белязан белязан ама убаво си му стоеше индианския произход с ирландски привкус. таз влюбената мери ми идеше я утрепам по едно време ако и да беше даскалицата на века. пусто да остане и аз съм даскалица и дилемата беше зор. но книжките са супер а линда ша и се размине ножа щот като махнем косите всяка нейна книга носи много нежност и ни примомня що сме истински жени.

Супер коментар Мише - за суперската книга! Страхотна е цялата поредица и сега ще чакам какво ще кажеш за моите любимци от книга номер 2

Сто на сто ще го получиш, не се съмнявай в мен особено, ако са такива дръпнатички като Ник и Лорен .... чудничко ми се заформят кнежките.....

ще ги ловя една по една, нямам търпение да докопам Ноа.....големи надежди му възлагам на тоя тарикат.

...... всяка нейна книга носи много нежност и ни примомня що сме истински жени.

Оооо ДА!!!!!

Май тук е мястото да се оплача на всички линдовлюбени моми и да кажа че са омакензвам, явно за втори път, ама явно са на поправителния са сещам за кво ша й извия врата. Що го подстрига човечеца така и не разбраф. белязан белязан ама убаво си му стоеше индианския произход с ирландски привкус. таз влюбената мери ми идеше я утрепам по едно време ако и да беше даскалицата на века. пусто да остане и аз съм даскалица и дилемата беше зор. но книжките са супер а линда ша и се размине ножа щот като махнем косите всяка нейна книга носи много нежност и ни примомня що сме истински жени.

Вместо да отговори на въпроса й, той само отвърна:

— Цял живот ще бъда мелез.

— И аз цял живот ще бъда такава, каквато съм. Не те карам да се променяш — отбеляза тя и в гласа й се усети неподправена болка. Погледна го с искрен копнеж в очите, както никоя друга жена не го бе поглеждала и гневът му се усили, защото не можеше да я вземе в ръцете си и да съобщи на целия свят, че това е неговата жена............

— Зная — най-сетне отвърна Уолф и въпреки всичко се пресегна и докосна косата й. — Върви си в къщи, Мери. Когато това свърши… — Замълча, защото не искаше да дава обещания, които може би нямаше да изпълни. Но и тези думи й бяха достатъчни и очите й отново заблестяха.

— Добре — съгласи се тя и постави ръката си върху неговата. — Между другото, искам да се подстрижеш.

Той зяпна учудено.

— Да се подстрижа ли?

— Да. Ти искаш да нося косата си пусната, аз пък искам ти да подстрижеш твоята.

— Но защо?

Тя го погледна намръщено.

— Не носиш косата си дълга, защото си индианец, а защото искаш да притесняваш хората, така че никога да не забравят за индианската ти кръв. Затова искам да я отрежеш.

— Късата коса няма да ме направи по-малко индианец.

— Дългата пък няма да те направи повече индианец.

Изглеждаше, сякаш няма намерение да си тръгне, докато той не се съгласи. Най-сетне Уолф се примири и промърмори:

— Добре, ще се подстрижа.

— Чудесно — усмихна му се Мери, повдигна се на пръсти и го целуна. — Лека нощ. Лека нощ, Джо.

— Лека нощ, Мери.

Когато си тръгна, Уолф уморено прокара ръка през косата си и се намръщи при мисълта, че току-що бе обещал да я отреже.....

— Кога се подстрига? — попита Клей.

— Тази сутрин. В бръснарницата в Харпстън.

— Защо?

— Защото Мери ме помоли — сухо отвърна Уолф и отново впери поглед в земята

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

таз влюбената мери ми идеше я утрепам по едно време ако и да беше даскалицата на века. пусто да остане и аз съм даскалица

Ми странно племе,с шантави мераци сте то туй даскалята,ама нейсе /свекър ми тъй казваше,ако и да бяха учителки,свекърва ми и зълва ми/

Абе,мила тя тая книга не е ли от преведените на български,аз рекох,че си метнала нещо нечувано от МОНОговорящите.

Ми странно племе,с шантави мераци сте то туй даскалята,ама нейсе /свекър ми тъй казваше,ако и да бяха учителки,свекърва ми и зълва ми/

Абе,мила тя тая книга не е ли от преведените на български,аз рекох,че си метнала нещо нечувано от МОНОговорящите.

ахаха аве за шантавото спор нема. Не ве уча са че ша ми требе. трупам бекграунд. а аз иначе аланглетата не ги коментирам щот некой ша ма накара да чистя / а това е мръсна дума за мен/дето имам наглостта да дразня.

И като сме на вълна съвременни романи (аз напоследък само такива чета) да споделя мнението си за "Търси се съпруга" на Линда. Книгата беше толкова сладка, че още се усмихвам, а я довърших преди няколко дни. Много ме завладя историята, героите дори няма да коментирам - класни, които ме забавляваха искренно. След две прочетени книги от авторката смело мога да заявя, че се нарежда в личният ми топ 10, стила й е уникален. В тази книга наистина бяха малко повече интимните сцени (като за 220 старници), ама пък изобщо не ме подразниха, както се случва обикновено когато се попрекали. Умее Линда да ги пише тези работи, веднага мога да я сравня с Конито, нали и тя обича да се улива...ама всъщност няма база за сравнение поне за мен. При Конка сякаш са просто за пълнеж, при Линда, как да го кажа - усещам я страста, за която пише!

Да се върна на романа, няма да изпадам в подробности, Мими се е справила доста добре, само ще кажа още веднъж колко много ми хареса книгата, оценявам я с десетка и препоръчвам на всички нечели!

И аз прочетох "Търси се съпруга" на Хауърд...

Единственото,което мога да кажа след такава книга е... Господ да ви е на помощ,дами!

Стягайте коланите и облечете нещо огнеупорно,защото положително това е единственият начин да оцелеете след подобна история!

От мен 10,то се знае,пак не спах цяла нощ... а като гледам май и довечера няма да се спи - не бях обърнала внимание,че "Рай" е свързана със "Съвършенство" (благодаря за просветлението,Бобока.)

Вчера я прочетох книжката и съм напълно съгласна с вас! Много е сладка- направо бонбонче!!!

ахаха аве за шантавото спор нема. Не ве уча са че ша ми требе. трупам бекграунд. а аз иначе аланглетата не ги коментирам щот некой ша ма накара да чистя / а това е мръсна дума за мен/дето имам наглостта да дразня.

Давай, Съни, трупай си бекграунда мила, мед ми капна на сърцето като го прочетох това! (С други думи, появи се прословутата светлинка в тунела "Макензи"!) Горещо ти пожелавам мно-о-о-го да ти е спорно омакензването!

А Мери даскалицата си остава голяма работа, въпреки, че съм съгласна - грях си беше това с косата на Уолф! Хич не можех да си го представя подкъсен...

Редактирано 15 февруари 201115 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

Като ви чета коментарите и хвалебствията за Макензи, така ми се иска да ви разкажа мъничко за Зейн - героя на третата книга и моята любима история от цялата поредица, нооо ще си трая търпеливо

Като ви чета коментарите и хвалебствията за Макензи, така ми се иска да ви разкажа мъничко за Зейн - героя на третата книга и моята любима история от цялата поредица, нооо ще си трая търпеливо

Tell me about it! Ади спра се правя на интересна и да кажа, че едно от последните ми съкровища, щот аз все такива въдя, е лудо на тема Линда. А това значи една прекрасна "Закъсняла Коледа", до дни и един Зейн по прякор Макензи, който ша му свия всичките тюленски маскировки, ама кат стани българов. Честта да имам възможност да го направя ще е на Руми и се сърдете на нея ако не ви допада, ама некак звездите отново ми проговориха, че няма да се сърдите, а ша са влюбите пак и отново.

Ах, как без да знам, нацелих най-важното Чакам с нетърпение да дойде "закъснялата Коледа" Сигурна съм, че никой няма да остане разочарован, защото Зейн е най-големият сладур от всички братя

Ах, как без да знам, нацелих най-важното Чакам с нетърпение да дойде "закъснялата Коледа" Сигурна съм, че никой няма да остане разочарован, защото Зейн е най-големият сладур от всички братя

Само да се обадя да поясня, „Закъсняла Коледа“ е третата книжка от поредицата„Децата на Сара“, и нея ще получите първа , после идва ред на Зейн, щото в момента се борим с него в океана!!!

Редактирано 15 февруари 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Само да се обадя да поясня, „Закъсняла Коледа“ е третата книжка от поредицата„Децата на Сара“, и нея ще получите първа , после идва ред на Зейн, щото в момента се борим с него в океана!!!

дан си посмяла ми го удавиш. ша стрижа

Само да се обадя да поясня, „Закъсняла Коледа“ е третата книжка от поредицата„Децата на Сара“, и нея ще получите първа , после идва ред на Зейн, щото в момента се борим с него в океана!!!

Леле, Руми, безценна си! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Не се съмнявам, че ще пребориш стастния мъжага Зейн, за да се радваме на прословутото "Удоволствие на Макензи"!!! Щом сте вече в океана, значи почти си я преполовила!

Сега отивам да си препрочитам двете книжки от "Децата на Сара", че да се подготвя за новата!

Редактирано 15 февруари 201115 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

Само да се обадя да поясня, „Закъсняла Коледа“ е третата книжка от поредицата„Децата на Сара“, и нея ще получите първа , после идва ред на Зейн, щото в момента се борим с него в океана!!!

Животът е хубаААаааввввв!!!!

Много-много-многооооооо!!!!!!!!!!!!!

Тъй като Линда Хауърд тотално ме плени със стила си,тези дни продължих с нейни книжки.

Прочетох "Среднощна дъга",която е мега сладурска книга.Разказва се за агент от тайните служби,който е нает да спаси дъщерята на един богаташ от лапите на един смотльо в джунглата на Коста Рика.Много динамично действие,просто те държи под напрежение през цялото време.Героите са страхотни,както всички на Хауърд.Имаше страшно забавни моменти,романтиката беше на макс,а за страстта дума даже няма да обеля От мен книжката си получава заслужената 10.

След нея веднага захапах "Независима съпруга" на Линда.Тука вече се размазах от кеф тотално.Нищо няма да споменавам за книжката,само ще ви дам да се полюбувате на един цитат,който разкрива за какво всъщност иде реч.За доизясняване - главните са женени от 8 години,но през 7 от тях са разделени:

"— Когато си тръгна, Рай, ти ми каза да ти се обадя, когато преценя, че съм достатъчно жена като за теб. Тогава едва не умрях. Исках да умра. После реших да се боря за теб, да се превърна в жената, която ти искаш, затова тръгнах на много курсове и се научих как да правя много неща, а междувременно се научих и как да живея без теб. Край на историята.

— Не съвсем — произнесе той саркастично. — Твоят съпруг нехранимайко отново се появи на сцената и започна нова глава, а за да бъде сюжетът наистина интересен, сега ти е и шеф. Да видим, забранява ли правилникът на тази компания да се наемат роднини?

— Ако забранява — отвърна ясно Сали, — аз бях тук преди теб.

— Обаче аз съм шефът — напомни й Рай и се засмя. — Не се тревожи за това, бебчо. Нямам намерение да те уволнявам..."

Просто няма такива сладури като тях! Стопроцентова 10!

И днес приключих с още една книжка,но този път на Макнот.Става въпрос за "Спомни си кога".Отново съм поразена от умението на авторката да те оставя без думи и да те държи будна до 5 сутринта,но освен това при тази книжка имам забележка.Първо ще разкажа накратко за какво се разказва,защото не съм забелязала да е много коментирана книга.

Главната Даяна е полусирак,майка й е починала,когато е била на 5 и оттогава с баща й си живеят само двамата.Те са от хюстънския елит.Един ден,когато Даяна е 14 и се връща от екскурзия в Европа заварва в къщата си мащеха и доведена сестра.Очкавах,че няма да се разбират,просто така се настроих,когато цъфнаха в сюжета,но предположенията ми се оказаха адски погрешни.Станаха просто съвършено семейство и много,много щастливо,така беше и до самия край на книгата.Даяна много искаше доведената й сестричка да бъде приета от приятелките й - разглезенките дъщерички на други видни хюстънци и макар в началото да не я приемаха,после станаха нещата.Даяна беше коренно различна от приятелките си.Освен,че беше много земна и скромна,притежаваше страхотни качества на характера и се държеше адски зряло.Когато приятелите й се събираха тя също отиваше с тях,но прекарваше времето си по-скоро да ги наблюдава отколкото да участва в забавите им...и мястото,от където ги наблюдаваше беше конюшнята,в която работи Мистър Главен - Коул Харисън.Момчето е адски работливо,също страхотен откъм хакартер,а за визията то е ясно,от младеж направо побъркваше момичетата,въпреки че беше само коняр,той беше много секси коняр И така Даяна не си признаваше,но беше тайно влюбена в него,носеше му храна,защото знаеше,че е беден и не отделя достатъчно пари за храна,а пък умира от глад,затова под предлог,че вкъщи им оставало голямо количество донасяше винаги,когато може.Двамата много споделяха,опознаваха се и се харесваха,а тя сериозно си беше лапнала по него.Един ден обаче Коул беше изгонен от работодателите си(няма да казвам защо) и оттогава с Даяна повече не се видяха.Докато не минаха няколко годинки,с точност 10,когато и двамата бяха преуспяли.Мечтата на Коул като младеж беше да стане богат и стана.Безбожно богат.Имаше страшно много врагове и си беше от нашите любими мъжки персонажи - намусените мечки.Тъй като подушвам,че започнах да ви доскучава ще го давам на право.Тъй като чичото на Коул е пълноправен сътрудник във фирмата му,а Коул иска и останалите 50% да са негови(както и самия чичо иска,защото на практика племенника му си ръководи фирмата),говори с чичо си по този въпрос.Обаче стареца решава,че иска да види Коул задомен и му заявява,че докато не докара булката на прага никакви 50% няма да види. Нашето момче много се разбесня,ама няма кой да го пита. Беше поканен на благотворителен бал, където беше почетен гост и там видя Даяна след тези дълги 10 години. Ествествено беше поразен от начина,по който тя изглеждаше,макар че тя пък тъкмо преживяваше най-ужасната драма в живота си - годеникът й я заряза,без дори да й каже.Тя го разбра от списанията,в които бяха пубиликували снимки на него и новата му съпруга.Това повече притесни,отколкото нарани Даяна,защото семейният й бизнес беше много сериозно заплашен.Тя е собственичка на списание "Прекрасен живот" и рекламира прекрасния живот,а изведнъж годеникът й я зарязва и се жени за друга.Та общо взето рейтинга пада и освен срама и унижението,тя се нагала да се бори и със страха да не загуби бизнеса си.Наш Коул беше подучул,разбира се,затова й направо главозамайващото предложение да стане негова съпруга и двамата да си решат проблемите комплексно.Тя си беше порядъчно пийнала и продължаваше да си пийва,затова я убеди и заминаха за Вегас.Макар че изрично се бяха разбрали,че бракът им ще продължи само година,докато Коул получи 50-те %, а Даяна си стъпи на крата и връзката им няма да има физически аспект,те се награбиха зверската още в самолета на връщане от Вегас Тя не помнеше,а той се опитваше да забрави. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif Неуспешно.Все пак стигнаха до заключението,че въпреки фиктивния брак могат да си позволят истински меден месец Хитро,а? http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif И тук е моята забележка.Имах сериозни очаквания за това как ще се развият отношенията им.Тъй като се спомена на няколко пъти,че Коул категорично не искаше деца и въобще факта,че двамата не са се виждали от 10 години и че на практика са си непознати(защото като по-млади колкото и да се държаха свободно,все пак имаше дистанция,не бяха супер близки),а в добавка и странните обстоятелства,при които протече първата им среща(ожениха се) ми беше много странно това,че когато останаха насаме по време на т.нар. меден месец се сличи следното:

Правиха секс(дотук идеално),но след това:

"Постави ръка върху морката й буза.Тя обърна лице към него.

- Обичам те - промълви.

Той беше щастлив."

Лично на мен ми се вижда съвсем не на място,особено в такъв крехък етап от взаимоотношенията им.Оттук насетне любовните им отнощения бяха така претупано написани,че направо се разстройвам като си помисля.Очаквах нещо,което да те разтърси из основи,очаквах да плача,да се смея,а нямаше нищо такова.Имам чувството,че частта,в която двамата трябва да се опознаят и да усетят колко им е хубаво заедно,а накрая да стигнат до заключението,че се обичат, беше направо изрязана от книгата.Просто я нямаше.След цитата,който ви написах,двамата решиха,че ще живеят окончателно заедно,имаха си безрезервно доверие,макар че Даяна имаше сериозни осования да се усъмни в него.Просто ми се видя нереално и претрупано,може би и защото знам какво може Макнот,а не го видях в тази книга.Както и да е,все пак стилът беше отново на ниво,сюжета също,просто искаше още няколко странички отгоре.Имам и още една малка забележка - точно преди да срещне отново Даяна Коул имаше връзка с жена,с която ако не се обичаха,то поне бяха в добри отношения,а след като той се ожени,тя въобще не беше спомената.Мисля,че поне едно измислено телефонно обаждане между тях трябваше да има,но кой ме пита мен. Все пак,мили дами,книгата е много хубава и си заслужава четенето.Оценката ми е 9,заради нещата,които споменах.

Редактирано 16 февруари 201115 г. от The Duchess (преглед на промените)

.....

И днес приключих с още една книжка,но този път на Макнот.Става въпрос за "Спомни си кога".Отново съм поразена от умението на авторката да те оставя без думи и да те държи будна до 5 сутринта,но освен това при тази книжка имам забележка.

......

Оттук насетне любовните им отнощения бяха така претупано написани,че направо се разстройвам като си помисля.Очаквах нещо,което да те разтърси из основи,очаквах да плача,да се смея,а нямаше нищо такова.Имам чувството,че частта,в която двамата трябва да се опознаят и да усетят колко им е хубаво заедно,а накрая да стигнат до заключението,че се обичат, беше направо изрязана от книгата.Просто я нямаше.

...

Просто ми се видя нереално и претрупано,може би и защото знам какво може Макнот,а не го видях в тази книга.Както и да е,все пак стилът беше отново на ниво,сюжета също,просто искаше още няколко странички отгоре.

...

Все пак,мили дами,книгата е много хубава и си заслужава четенето.Оценката ми е 9,заради нещата,които споменах.

Ох, мила, направо ме разби!

Това ми една от най-любимите книжки на Макнот - и романтична, и страстна, и то-о-о-лкова сладка!!!

Абсолютна 10-ка си е според мен!!!

Верно, точно там можеше още страст да се излее, ама на мен и така ми харесва ужасно много, още по-вече че аз обикновено точно на тоя етап от романите ставам вече страшно нетърпелива да разбера какво все пак става накрая, и ако авторката е изпадала в дълги излияния - просто ги минавам по диагонала! Та ако Макнот беше успяла да сътвори нещо още по-добро, дето да удовлетвори и тебе и мене, книжката щеше да взриви скалата от 1 до 10 и да отиде някъде към 15 !!!

Редактирано 16 февруари 201115 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

Тъкмо приключих с Да спиш с врага на Линда Хауърд и бързам да споделя впечатленията си. Отначало като я започнах не ме впечатли особено, просто не ме грабна и я оставих за по-подходящ момент и настроение. Но сега пакетчето с кърпичките беше до мен Романът е невероятен и разтърсващ, така силно ме завладя тази вечер, че още съм разтреперана и го преживявам. Великолепен, разкошен...каквото и да кажа малко е!!!Тъкмо си помислиш Линда едва ли може да е написала нещо по-хубаво и попадаш на друго, което просто ти разтреперва мартинките и ти заключва сърцето в стомамнени клещи и четеш и четеш, докато не видиш изписана думичката "край". Обичаааам романите на Линдаааа :wors:

И така накратко романът е за Робърт - завареният брат на Мадлин от Търси се съпруга. Още при първата среща с него ми направи впечатлението на ужасно студен човек, поне така го почувствах. Естествено изключение е отношението му към Мадлин.

Един негов подчинен открива, че се изнасят секретни данни и се извършва индустриален шпионаж, като заподозрени са началник на един от филиалите на фирмата му и Еви - главната. И Робърт като влиятелен, богат и могъщ бизнесмен, правил услуги на ФБР им заявява, че ще се справи сам с цялата работа...ала Джеймс Бонд. И заминава за мястото, където вижда нея - Еванджелайн, жената която разтърсва основите му. А тя е страхотна - мила, нежна, добра, упорита и силна. Преживяла е невероятна загуба - мъжът й загива при автомобилна катастрофа, денят след сватбата, но тя е оцеляла и се е възродила като феникс от пепелта, но държи всички мъже на разстояние. Докато не се появява най-опасният мъж в живота й..този, който застрашава сърцето й. Още при първата им среща протече електричесто..

Честно казано чувствата ми към Робърт са изключително противоречиви, не искам да изяснявам по какви причини, за да е интересно на тези, които не са я чели, но честно казано ми се искаше да го лопна с нещо и то доста здраво. От една страна е невероятно чаровен, истински изкусител, но от друга...врагът. И все пак...имаше невероятно сладка сцена с едно бебче, което Робърт гушна - точно в този момент Еви се влюби в него, въпреки че е далечен, студен и не допуска никого истински до себе си. Както казах много противоречиви чувства събуди в мен и едва на края успях да му простя (Е, то след такъв финал просто е неизбежно). Ревала съм като магарица, когато Линда описваше болката на Еви.

И така хванаха лошите, всичко се разкри, но Робърт беше загубил Еви - беше се държал като истински егоист и манипулатор и я загуби. Робърт се върна в Ню Йорк и място не можеше да си намери и замина да търси съвет при Мадлин. Но тя като разбра какви ги е забъркал се ядоса и излетя от стаята. Но Рийс като патил и препатил в любовните терзания му подсказа отговора на проблемите му и Робърт най-накрая се осъзна, малко трудно ама вече ледът в очите му бе изчезнал, заменен от зелените пламъци. Вече не беше студен, а невероятно изтормозен влюбен мъж и аз се насладих на един от най-хубавите финали, които съм чела Просто разтърсващ със своята нежност и завършеност. Разкошен!

Романът или поне втората част, тази толкова наситена на емоции и напрежение, на страст и на болка заслужава минимум СТО.

Редактирано 19 февруари 201115 г. от BlackRose (преглед на промените)

Прочетох си новия превод "Закъсняла Коледа" - чудесен е, много гладък, всичко си му е както трябва! И според мен е по-добър в сравнение с превода на първата книжка от серията - "От любов" (която препрочетох пак сега, за да си припомня нещата) на издателство Арлекин - там има места, които търпят по-добро редактиране, защото мисълта се "препъва".

Та искам отново да поздравя всички, които са се трудили по "Закъсняла Коледа", за страхотно добрата работа!

И да благодаря пак на Руми ( http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif ), че направи точно тази книжка - сега като я прочетох, възприемам и предните две от серията по нов начин - определено се получава по пълна и завършена картина на взаимоотношенията между героите от трите книжки!

Освен това ще си призная, че преди няколко дена пак се изкуших, и прочетох на руски една книга на Линда Хауърд, дето още я нямаме на бг - Dying to Please от 2002г. - и тука главния пак е ченге, и пак е със страхотни мускули и либидо, а главната е високоплатен иконом и телохранител едновременно. Любовните им отношения се развиват на фона на криминална интрига - прикрит маниак-извратеняк си пада по главната, и започва да убива хората, за които тя работи, за да я има за себе си - в хода на разследването ченгетата временно се усъмняват в нея (че тя е убиеца) - и тука главния се издъни и също се усъмни в нея, а тя се почувства страшно предадена, защото буквално до предната вечер беше в леглото му, и усещанията и чувствата между тях бяха много силни. Ама той се осъзна бързо и много напористо успя да си върне позиците отново... Е, не мога да я разкажа цялата - ама много завладяваща, чете се на един дъх, има и горещи страсти, и интересна интрига...

За пореден път се убедих - Линда е страшен майстор! Това което ме изненадва, е че в много от романите ѝ има повторяеми елементи - главния е ченге, има намесен някакъв убиец, гонещ главната, и др. подобни, и човек очаква следващия такъв роман да му е скучен, да прилича на предишните - ама нищо подобно! Как успява толкова различни да ги направи героите, и ситуациите между тях, и отношинията им, та дори и горещите сцени са уникални - не знам, направо невероятно въображение има!

Редактирано 19 февруари 201115 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

Тъкмо приключих с Да спиш с врага на Линда Хауърд и бързам да споделя впечатленията си. ....

.... Просто разтърсващ със своята нежност и завършеност. Разкошен! ....

Да, Миме, напълно съгласна!!! Ама какъв кеф е да се върне тоя самоуверен мъжага и да ти падне на колене, и да си признае колко заблуден е бил - оу, наистина страхотен финал!

Това ми е много любимо романче, даже като че ли по-вече го харесвам от "Търси се съпруга"! Еви и Робърт са страхотни герои - е, аз за разлика от теб харесвам Робърт - ами че той е толкова типичен: самоуверен, заблуден, леко арогантен дори, но и силен и страстен мъж, пък и така хубаво затъна до уши по Еви - много ги обичам тия моменти, като им се разтреперват краката на големите мъжаги от силните чувства, в момента в който си признаят колко са загазили!

Да, Миме, напълно съгласна!!! Ама какъв кеф е да се върне тоя самоуверен мъжага и да ти падне на колене, и да си признае колко заблуден е бил - оу, наистина страхотен финал!

Това ми е много любимо романче, даже като че ли по-вече го харесвам от "Търси се съпруга"! Еви и Робърт са страхотни герои - е, аз за разлика от теб харесвам Робърт - ами че той е толкова типичен: самоуверен, заблуден, леко арогантен дори, но и силен и страстен мъж, пък и така хубаво затъна до уши по Еви - много ги обичам тия моменти, като им се разтреперват краката на големите мъжаги от силните чувства, в момента в който си признаят колко са загазили!

Иве, и аз харесах Да спиш с врага повече, отколкото Търси се съпруга. Докосна ми по-надълбоко сърчицето, поплаках си стабилно. Преживявах болката на Еви и се ядосвах на Робърт - просто за мен беше малко по-арогантен и по-самоуверен отколкото трябва, но след този невероятен, страхотен финал всички лоши чувства отлетяха през прозореца. Когато се върна при нея, когато й каза всички онези мили думи се бях разтопила като масло на слънце. Невероятен! Препоръчвам горещо на всички, които не са го чели.

Сега съм подхванала Рай на Джудит Макнот, а след това се мятам на Съвършенство ( Миа е виновна - зарибява шаранките като мен с невероятни коментари и аз директо си се ловя на въдичката http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif )

Редактирано 19 февруари 201115 г. от BlackRose (преглед на промените)