Аз прочетох "Самотникът" на Лоуел и съм двойно по-подразнена от кратката история, която просто няма място при книгите, това не е роман, това е разказ. Нищо срещу авторката и стила - много ми хареса, същото важи и за историята която отново ми допадна, но ми липсваха прекалено много неща. Изобщо не можах да усетя героите, нито чувствата им - главната се влюби на втората секунда, а главния - дори не разбрах дали наистина изпитва такива чувства. Почти никакъв диалог, без кой знае какво действие и страшни "проблясъци" на места - в единия момент Невада почти беше останал без единия си крак, в следващия хмм да кажем че имаше удивителната способност да се въстановява. Липсваше ми последователност и логика в действията и чувствата на героите, както и в самия сюжет. Да не говоря за повтарящите се елементи с "Мълчаливецът" - той обожава деца, ама знае че му е писано да няма, тя пък тъжи за нещо от миналото, което само главния с влюбения си взор може да излекува. В общи линии - болна съм, съсипа ми се съвсем впечатлението и ми мина мерака да прочета останалите две книги, то ако само ще се ядосвам защо не е написано това или е прескочено онова - отиде ми удоволствието от четенето. Не мога да разбера каква е идеята на арлекините, освен да те изнервят, макар че ако трябва да съм честна съм чела няколко на Линда и на Джейн Ан Кренц и при тях също историята беше кратка, но пък такава скръндзотия откъм подробности не бях виждала и книгите ми направиха суперско впечатление.

и ми мина мерака да прочета останалите две книги, то ако само ще се ядосвам защо не е написано това или е прескочено онова - отиде ми удоволствието от четенето.

Кои са тези книги?

Кои са тези книги?

Ами "Огън и дъжд" за Карла и Люк и "Извън закона" - за Тен и Даяна.

Също така можеш да прочетеш и поредицата за Макензи или тази за Медина! Страхотни книги на Линда Хауърд.

Напълно съгласна. Линда ми е една от любимките и съм изчела всичко до което се докопах.

Благодаря все пак за предложенията.

Напълно съгласна. Линда ми е една от любимките и съм изчела всичко до което се докопах.

Благодаря все пак за предложенията.

Някои от книгите на Карън Робъртс са с вплетен крими елемент, а аз лично доста харесвам съвременните на Айрис Йохансен, особено серията за Ив Дънкан. Ако нямаш нищо против малко повече крими и адвокатска история заедно с любовната закачка, горещо препоръчвам Пол Ливайн, мисля че са 3 книги.

Някои от книгите на Карън Робъртс са с вплетен крими елемент, а аз лично доста харесвам съвременните на Айрис Йохансен, особено серията за Ив Дънкан. Ако нямаш нищо против малко повече крими и адвокатска история заедно с любовната закачка, горещо препоръчвам Пол Ливайн, мисля че са 3 книги.

Не знам защо, но постоянно избягвам Карън Робъртс, май ще и се метна. Иначе съм чела почти всичко на Йохансен, с изключение на поседните няколко книги. Много ми харесват и на мен.

Не знам защо, но постоянно избягвам Карън Робъртс, май ще и се метна. Иначе съм чела почти всичко на Йохансен, с изключение на поседните няколко книги. Много ми харесват и на мен.

Ако наистина решиш да почнеш Карън Робъртс, започни най-напред с две разкошни книги „Шепот в полонощ“ и „Едно лято“, и после няма да се спреш докато не изчетеш и останалите.

Джейн Ан Кренц има страхотна поредица за "Обществото Аркейн". Има и малко фантастика в нея, но лично на мен много ми харесва. Още една много добра нейна книга - "Най-дългата нощ". Поредиците на Елизабет Лоуел за "Семейство Донован" и за организацията "Сейнт Килда" също са страхотни. Във всички има любов, крими и екшън елементи. Изключително приятни за четене. Онези, които обичат доброто криминале могат да пробват и всяка една от книгите на Александра Маринина. Страхотни са. А ако ви се чете и нещо за живота такъв какъвто е препоръчвам ви "Всеки за себе си" на същата авторка. Всички изброени са издадени от "Хермес", но напоследък май смениха авторите и темите, настоящите нещо не ми допадат особено. Книгите на Лоуел и Кренц ги има и скенирани, съответно обработени, но на Маринина май не съм срещала. Въпреки, че тук май не е темата любителите на фантастиката могат да прочетат и поредицата на Дж. Р. Уорд "Братството на черния кинжал", която е сред най-доброто, което съм чела от доста време насам /имам предвид ново/. Има и много други книги, които също си заслужават отделеното време, но няма смисъл да ги изброявам тук. Който иска може да влезе в "Линкове към любовни романи", където съвременните романи са отделени и да си потърси нещо по свой вкус. Там между другото има връзки и към изброените по-горе книги. Много се отплеснах така че спирам до тук. Приятно четене!

Ами "Огън и дъжд" за Карла и Люк и "Извън закона" - за Тен и Даяна.

Аха,аз си помислих ,че става дума за нещо ново.Жалко.http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Аха,аз си помислих ,че става дума за нещо ново.Жалко.http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Извинявай за подвеждането, просто аз почнах да ги чета отзад напред.

Снощи бодувах до късно, за да си дочета "Знойни сънища" на С. Е. Филипс. Е няма такава хубува книга, адски много, многоооооооооо ми хареса. Перфектно измислен сюжет, който просто се лееше докато четях, такива чувства, такива емоции, които ми въздействаха супер силно. Съпреживявах, ревах (ама се спуках да рева), смях се, свиваше ми се сърцето, изобщо на лице са всички състояния до които ме докарва някоя страхотна книга. Да си кажа за реването, че да не оставям грешно впечатление у нечелите, много са трогателни историите на главните герои и изобщо цялата книга е изпълнена с едни силни, на моменти драматични моменти, но нищо прекалено, в смисъл нищо лошо и гадно не се случва с героите, просто малко по-емоционална книга, която четох в един от драматичните си моменти и добре че нямаше някой прокрай мен да ми гледа резила. Мислех да не разказвам за самата книга, но като се замисля, никъде във форума май не съм срещала някакви по-обширни коментари за романа (или аз поне не се сещам) и за това, накратко резюмирам. Главната Рейчъл и петгодишния й син Едуард се връщат в едно градче, където не са особено популярни, да не кажа че направо ги ненавиждат, а и сякаш не само там, ами в цяла Америка. Рейчъл е вдовицата на един нещастник, който дълги години е заблуждавал обществото за своята личност, изведнъж е изловен каква долна отрепка е и той от трибуната на медиите обвинява за покварата си Рейчъл, след което гушва букета и цялата хорска омраза се насочва срещу нея. Но няма такъв образ като нея - толкова силна и борбена, в името на сина си беше готова на всичко, ама на абсолютно всичко, нямаше значение гордостта й или здравето й, винаги детето бе на първо място. Направо се удивих от характера й! И първия допир на Рейч с градчето, за което пътува е с главния - Гейб, също супер много смачкан от живота, жена му и пет годишния му син са загинали и той си беше чисто мъртъв отвътре, но Рейч успя да го съвземе. И действието се завърта около живота на двамата, които по случайност или не чак толкова заработиха, а в последствие и заживяха заедно. Сюжета много ме изненада, защото очаквах главните да се опъват един на друг, а Гейб да се привърже силно към Едуард, а в същност стана точно обратното - главните сякаш си паснаха още в първия момент, вярно дрънкотекаха се почти непрестанно, но пък все заедно, неотлъчно един до друг бяха, а Гейб и Ед толкова да не се харесваха и да не се понасяха, че се чудех как авторката ще извърти отношенията им за финала. Но само каква сцени имаше, от момента в който Гейб се осъзна какво сладурче е Ед и наистина го прие като син - уникални, безценни моменти! Харесаха ми отношенията между главните, нямаше тайни и лъжи, бяха доста открити един с друг и сякаш се излекуваха взаимно. Страстта бе точно премерена, без излишни и дразнещи сцени. И като казах страст - моите любимци от книгата са Етън (брата на Гейб) и Кристи, тия двамата ме разбиха - уникални шемети и много се радвам че историята им се разви паралелно с тази на главните, защото просто щях да си изям ушите от яд, ако беше в отделна и непреведена книга. А като стана дума за това - направо съм болна, откакто преди часове разбрах че от цялата поредица са преведени точно две книги, проклинам издателството, цял ден го благославям... Но да се върна на книгата, направо се чудех на хорската неприязън, която между другото не ми звучеше като художествена измислица. Дори братята на Гейб се държаха по кофти начин с Рейчъл, което ме изненада, защото в други книги семейството винаги е благо и подкрепящо. Но не мога и да ги съдя, правеха всичко от любов към брат си, просто прекаляваха в загрижеността си, но и наистина искренно съжаляваха, когато осъзнаха грешката си. Книгата е изпълнена с още толкова много неща, но не виждам смисъл да ги изброявам - всеки който тепърва ще чете ще намери своите любими моменти, но аз направо се влюбих в стила на авторката и мога само да се надявам да ми се отдаде възможността скоро да прочета и други нейни романи. Давам й десетка, нямам никакви забележки и препоръчвам на нечелите.

Снощи бодувах до късно, за да си дочета "Знойни сънища" на С. Е. Филипс. Е няма такава хубува книга, адски много, многоооооооооо ми хареса. Перфектно измислен сюжет, който просто се лееше докато четях, такива чувства, такива емоции, които ми въздействаха супер силно. Съпреживявах, ревах (ама се спуках да рева), смях се, свиваше ми се сърцето, изобщо на лице са всички състояния до които ме докарва някоя страхотна книга. Да си кажа за реването, че да не оставям грешно впечатление у нечелите, много са трогателни историите на главните герои и изобщо цялата книга е изпълнена с едни силни, на моменти драматични моменти, но нищо прекалено, в смисъл нищо лошо и гадно не се случва с героите, просто малко по-емоционална книга, която четох в един от драматичните си моменти и добре че нямаше някой прокрай мен да ми гледа резила.

Мислех да не разказвам за самата книга, но като се замисля, никъде във форума май не съм срещала някакви по-обширни коментари за романа (или аз поне не се сещам) и за това, накратко резюмирам. Главната Рейчъл и петгодишния й син Едуард се връщат в едно градче, където не са особено популярни, да не кажа че направо ги ненавиждат, а и сякаш не само там, ами в цяла Америка. Рейчъл е вдовицата на един нещастник, който дълги години е заблуждавал обществото за своята личност, изведнъж е изловен каква долна отрепка е и той от трибуната на медиите обвинява за покварата си Рейчъл, след което гушва букета и цялата хорска омраза се насочва срещу нея. Но няма такъв образ като нея - толкова силна и борбена, в името на сина си беше готова на всичко, ама на абсолютно всичко, нямаше значение гордостта й или здравето й, винаги детето бе на първо място. Направо се удивих от характера й! И първия допир на Рейч с градчето, за което пътува е с главния - Гейб, също супер много смачкан от живота, жена му и пет годишния му син са загинали и той си беше чисто мъртъв отвътре, но Рейч успя да го съвземе. И действието се завърта около живота на двамата, които по случайност или не чак толкова заработиха, а в последствие и заживяха заедно. Сюжета много ме изненада, защото очаквах главните да се опъват един на друг, а Гейб да се привърже силно към Едуард, а в същност стана точно обратното - главните сякаш си паснаха още в първия момент, вярно дрънкотекаха се почти непрестанно, но пък все заедно, неотлъчно един до друг бяха, а Гейб и Ед толкова да не се харесваха и да не се понасяха, че се чудех как авторката ще извърти отношенията им за финала. Но само каква сцени имаше, от момента в който Гейб се осъзна какво сладурче е Ед и наистина го прие като син - уникални, безценни моменти!

Харесаха ми отношенията между главните, нямаше тайни и лъжи, бяха доста открити един с друг и сякаш се излекуваха взаимно. Страстта бе точно премерена, без излишни и дразнещи сцени. И като казах страст - моите любимци от книгата са Етън (брата на Гейб) и Кристи, тия двамата ме разбиха - уникални шемети и много се радвам че историята им се разви паралелно с тази на главните, защото просто щях да си изям ушите от яд, ако беше в отделна и непреведена книга. А като стана дума за това - направо съм болна, откакто преди часове разбрах че от цялата поредица са преведени точно две книги, проклинам издателството, цял ден го благославям...

Но да се върна на книгата, направо се чудех на хорската неприязън, която между другото не ми звучеше като художествена измислица. Дори братята на Гейб се държаха по кофти начин с Рейчъл, което ме изненада, защото в други книги семейството винаги е благо и подкрепящо. Но не мога и да ги съдя, правеха всичко от любов към брат си, просто прекаляваха в загрижеността си, но и наистина искренно съжаляваха, когато осъзнаха грешката си.

Книгата е изпълнена с още толкова много неща, но не виждам смисъл да ги изброявам - всеки който тепърва ще чете ще намери своите любими моменти, но аз направо се влюбих в стила на авторката и мога само да се надявам да ми се отдаде възможността скоро да прочета и други нейни романи. Давам й десетка, нямам никакви забележки и препоръчвам на нечелите.

Ти нали знаеш,че ИБИС ще издават и останалите

Като започнах да ти чета коментара Пете, и изведнъж се сетих за Пламъци на Сандра Браун. И тя се връщаше в един град където всички я мразеха заради мъжа й, който бе умрял и я бе натопил за нещо за което не беше виновна. Само че и сина й беше умрял и тя страдаше и за това наред с всичко останало. Но приликите свършват до тук. Главния в Пламъци е нещо коренно различно, женкар, развейпрах и пълен непукист, който се държеше с нея най-гадно от всички. Е, накрая се оправи, то няма как иначе. За късмет поне в книгите всички лоши момчета стават добри.

Някои от книгите на Карън Робъртс са с вплетен крими елемент, а аз лично доста харесвам съвременните на Айрис Йохансен, особено серията за Ив Дънкан. Ако нямаш нищо против малко повече крими и адвокатска история заедно с любовната закачка, горещо препоръчвам Пол Ливайн, мисля че са 3 книги.

Още един глас за Айрис. Когато прочетох първата книга за Ив Дънкан, сън не ме хвана, докато не издирих и останалите /всъщност колко са преведени на български - аз открих само 3/.

За съжаление или пък не като чета такива книги ме обхваща неистово желанието главната да бие шута на главния.

Ще ми се той да ѝ лази на колене,а тя да го изгледа все едно не го познава и да се фръцне на някъде.

Имаше една такава книга на Сандра Браун.

Главната бе певица и приятелка на брата на главния.Само приятелка,но поради някакви си тяхни съображения създаваха друго впечатление.

Главния бе арогантен и самоуверен бизнесмен и бе решил на всяка цена да я изобличи и я откаже от брат си.

Изкара на яве бедните ѝ корени,държеше се гадно с нея,опитваше се публично да я унижава.

Покани я на гости и се опитваше хем да се отърве от нея хем ѝ налиташе.

Мисля, стана ясно,че между брат му и главната няма нищо сериозно,но пак бе един начумерен и я подозираше,че се опитва него да хване.

Въпреки ангелското ѝ търпение и свидетелствата,че е готин човек нашия мина всякакви граници(вече не помня какво точно направи) и тя най-накрая осъзна,че той я презира.Беше милата напълно унищожена.Да,но се оказа бременна и Той(не помня как и защо) се Осъзна.

Чувстваше се ужасно и само в очите я гледаше,но бе отишъл твърде далеч.Тя разбира се му прости,но ми се искаше да го ритне,където най-боли и да го зареже.

Книгата ми бе интересна,но не става за препрочитане-през цялото време Той се държеше криво и можеш да си изплачеш очите за Нея.

Как се казва книгата?

Пете, признала съм ти го пишеш толкова невероятно зарибяващи коментари, че човек започват да го сърбят ръцете да се докопа до описаната книга...

А аз снощи прочетох Почти завинаги на Линда Хауърд. Допадна ми. Лека книжка, с някои стягащи гърлото и сърцето моменти.

На кратко Макс е корпоративна акула, няма задръжки и скрупули, много арогантен и самоуверен. А Клеър - страшно изстрадала, затворена и потисната жена. Срещат се, защото Макс трябва да я използва, за да се докопа до секретна информация, която му е необходима за поглъщане на фирмата, в която Клеър работи. И така след първата им среща, когато той и помогна да запази гордостта си, се намърда в живота й, влезе под кожата й и изобщо стана най-важният човек в живота й. Но заради обстоятелствата и двойната му игра...той разби сърцето й. Насълзиха ми се очите, докато четях как страда Клеър, как предателството му я съкруши... И заради неговата самоувереност, че с някоя и друга мила дума ще я накара да му прости... За Макс си беше като удар в корема като видя колко много я е наранил в действителност... Но после... направи всичко възможно, за да се реабилитира в очите й. Голям сладур! Определено книжката ми хареса... Препоръчвам и оценявам с десятка.

Как се казва книгата?

Мисля, че това е книгата на Д.Палмър "Звезден прах".

Там има певица на която по-големият брат налита и унижава, а пък тя се преструва на годеница на по- малкия от братята.

Редактирано 2 август 201114 г. от lelemale (преглед на промените)

Как се казва книгата?

Емии,не помня.Ще пробвам да я издиря.

Да съм объркала авторката е абсолютно възможно.

Ето какво копнах от блога на Гането:

After the Music (1986) Звезден прах

Всичко започва на шега. Сабина само се прави, че е сгодена за своя най-добър приятел, милионера Ал Торндън. Ал успява да я убеди да се реши на тази стъпка с надеждата, че така ще засегне своя по-голям брат Торн. Сабина няма друг изход, освен да се съгласи. И когато Торн я обвинява, че се е продала, тя само се изсмива. През ум не й минава, че Торн ще извади на показ старателно укриваните й тайни. Има реална опасност разкритията му да сринат всичко, за което е работила. Ще измени ли Сабина на своя стар приятел, или ще се бори да спаси името си?

Ей това е книжката и наистина е на Д.Палмър.

Скоро ще я има в читанка,ако някой се интересува.Поне пише,че чака одобрение.

Ако трябва да съм честна главния накрая се усети,че е в грешка .Не е като при Розмари Роджърс да му се размине ей така.Но мисля,че такива арогантни герои трябва доста повече да пълзят в краката на героинята.

Мерси много, момичета! Дръпнах я от escape, не ми се ще да чакам в читанката след тази анотация.

А аз снощи прочетох Почти завинаги на Линда Хауърд. Допадна ми. Лека книжка, с някои стягащи гърлото и сърцето моменти.

Аз също много я обичам. За мен това е най-добрата от серията. Наистина, Линда си е Линда.

Скоро прочетох книжка от една чистак нова авторка-Теа Харисън.

Скоро,скоро сигурно преди 2 месеца.(Сетих се за нея,защото днес е излязла втората книжка и отзивите в Амазон са много добри и нямам търпение за нея.)

Направо я изядох с парцалите.Казва се Dragon bound и е пълно с фантастични герои.Феи,елфи и дори цял дракон.

Значи сега да не си помислите,че е някаква световна измислица.Няма такова нещо.Историята е страхотна и реалистична(за paranormal romance). Героите са много симпатични,особено главния.

Първо света е съвсем същия като днешния само дето има каквито си искаш приказни същества.Всички си живуркат заедно сравнително без проблеми.

Главната е получовек полу- нещо друго,като обаче не знае какво точно.До 19 годни е живяла с майка си и непрекъснато ѝ е втълпявала да не разкрива нищо за себе си,да не се обвързва,защото ако се разбере каква е ще я преследват.После майка ѝ умира и тя продължава сама.

При последната си връзка обаче допуска грешка и признава на приятеля си малка тайна.Той обаче е пълен нещастник ,забърква се с неправилните хора и я изнудва да извърши кражба.

Така и започва книгата - Пиа(главната) открадва нещо от най-влиятелния и страшен човек -Драгос Кулебре(Dragos Cuelebre).Човек само когато пожелае Драгос е единствения съществуващ дракон,при това свикнал да му се подчиняват и страхуват от него.

Като разбира за кражбата надава такъв рев,че изпочупва прозорците на половината Ню Йорк.Като идва на себе си започва сериозно издирване на крадеца.На мен ми бе много забавен как бе изпаднал в потрес,че някой е откраднал от него.А Пия открадва само едно медно пени от 62 година с надеждата да не го ядоса много.Дори му оставя друго пени и бележка с извинение.Бележката е сама по себе си непонятна за дракона.Странно,но той я запазва за себе си и чрез нея успява да я открие.Просто от самото начало се разбира,че тя е нещо повече за него от крадец.

Има много неща,които им се случват,макар книгата да не е прекалено дълга.Четенето обаче е толкова увлекателно,та не усещаш как минава времето.Няма да преразказвам,но не мога да не кажа колко забавна бе връзката им.Той свикнал всички да скачат като го видят,да се страхуват от него.Държеше много мило с нея и всички бяха тотално изненадани от поведението му-опитваше се да ѝ достави удоволствие като не се държеше грубо,казваше моля,проявяваше излишна щедрост,ревнуваше я.Тя обикновена на пръв поглед,но с много интересни тайни,способности и външност.Загадката относно природата ѝ се разрешава на края,но бях приятно и напълно изненадана.

Друго хубаво нещо в книгата са хората около Драгос.Хора най-общо.Все интересни мъже,за които ще се разказва в следващите книги и всички са някакви екзотични същества.А и една жена –фея и пи ар на Кулебре ентърпрайс-Трикс на галено.Голяма сладурана и точно за нея и един от сентинелите му е втората книга.

Да не забравя финото чувство за хумор на авторката.

И ако това не е достатъчно ще кажа,че това е първата книга от месеци,която препрочитам два пъти.Пълен бонбон.

http://www.amazon.com/Dragon-Bound-Novel-Elder-Races/dp/0425241505/ref=sr_1_1?s=books&ie=UTF8&qid=1312317780&sr=1-1 -ето и линк.

Хммм, прочетох книгата, не съм сигурна дали е същата - мацката не забременя. Иначе сюжета пасва на описанието.

Редактирано 2 август 201114 г. от poisonn (преглед на промените)

Забременя ,забременя.Тва е сигурно.

Забременя ,забременя.Тва е сигурно.

Ами на последната сцена на дивана беше още девствена героинята, само обсъждаха бременност.

Явно говорим за различни книги.Главната въобще не е била девствена .

Извинявам се, че не уточних. Аз говорех за книгата на Даяна Палмър "Звезден прах".

Ами и в тази книга мисля,че героинята забременя.Дали изкара бременността и роди не помня.Но имаше драми и около това. Скоро се ровех някъде и попаднах на доста негативни мнения за героите на Даяна Палмър.Не съм чела много нейни книги,но ако съдя по тази май им а нещо вярно.