От хубавите ви отзиви за "Съвършенство" ми се дощя да я прочета. Извинете за въпроса, но откъде да я дръпна, че в ескейпа я няма?

Дивойки, аз имам питанка и ако някой сподели кратко мнение много ще го обичам. Днеска съде не се сбих с едно момиче, че се опита да вземе една книга която си бях набелязала и въпреки, че стила на авторката малко ме нерви, щото все лута напред и назад из историята резюмето много ми ареса. Става въпрос за "Островът на дъгите" на Катрин Стоун, за изгубена принцеса дето е намерена и покрай останалото намира либовта. Таааа плийс кажете хубава ли е?

Редактирано 16 март 201115 г. от Ralna (преглед на промените)

Дивойки, аз имам питанка и ако някой сподели кратко мнение много ще го обичам. Днеска съде не се сбих с едно момиче, че се опита да вземе една книга която си бях набелязала и въпреки, че стила на авторката малко ме нерви, щото все лута напред и назад из историята резюмето много ми ареса. Става въпрос за "Островът на дъгите" на Катрин Стоун, за изгубена принцеса дето е намерена и покрай останалото намира либовта. Таааа плийс кажете хубава ли е? :cool:

Не си спомням подробности,но е в типичния стил на авторката. Честно казано онази за лекарите е по-хубава.

Дивойки, аз имам питанка и ако някой сподели кратко мнение много ще го обичам. Днеска съде не се сбих с едно момиче, че се опита да вземе една книга която си бях набелязала и въпреки, че стила на авторката малко ме нерви, щото все лута напред и назад из историята резюмето много ми ареса. Става въпрос за "Островът на дъгите" на Катрин Стоун, за изгубена принцеса дето е намерена и покрай останалото намира либовта. Таааа плийс кажете хубава ли е? :cool:

Това е единствената книга на авторката, която съм чела и ако кажа, че я обожавам ще е доста слабо определение. Беше една от двете съвременни, останали от майка ми и в периода между 16 и 20 ми рожден ден съм я прочела не знам колко пъти, за мен е супер готина, трогателна, интересна и т.н. Така че ще ти кажа само честита придобивка!

Аз като цяло харесвам историите на авторката, и това, че ме нерви със своите "прелитания" не може да ми наруши цялостното мнение за книгата. И щом Пете казваш, че я харесваш, както сме със сходни вкусове, съм сигурна, че и на мен ще ми хареса. Мерси

Прочетох Независима съпруга на Линда Хауърд. Много симпатично и ненатоварващо книжле. Много забавна и интересна история на двама съпрузи, които са разделени от седем години. И случайно се срещат..главния купува списанието на главната и й става шеф. Милата какво ли не направи да му избяга, а той какво ли не направи, че отново да я оплете в мрежите си.. Много готин сюжет, а финалът е много сладък. Главния е типичен представител на "мъжкарите" на Линда... От мен има десятка.

Редактирано 18 март 201115 г. от BlackRose (преглед на промените)

Аз също прочетох "Независима съпруга", и съм малко разочарована. Страшно ми допадна сюжета, но двамата главни...бяха да не кажа ужасни, ами просто не ми допаднаха. Главната хем вееше перчем и пееше марсилезата...и секунди по-късно се разтапяше само от един поглед на Рай, да не говорим ако я докоснеше. А РАй, не знам беше малко краен, на моменти като някой вагабонтин, деспотичен повече отколкото можех да понеса на момента... Това ми е единствената забележка към романа, просто героите сякаш се лутаха от едно чувство в друго без някаква видима последователност, което ме издразни...но пък историята ми хареса, беше ми много интересно как ще им се развият отношенията. И пак абсолютно в стил Линда се редуваха супер романтични и забавни моменти, с такива които те скискват за гърленцето...

Не е лошо книжлето, но Линда може повече, давам оценка 8,5.

Дочетох "Остани при мен" на Линда, отново много, много хубава книга, която ми бръкна в сърцето, не само заради страхотната си история, а и защото ми припомни една адски любима книга - "Твой завинаги" на Тереза Медейрос.

Не знам как го прави авторката, обаче от историите й ми лъха реализъм, и много ми допадна факта, че в началото представи Блейк във възможно най-непривлекателна форма, с всички недостъци предизвикани от двугодишният му отказ да се лекува. Начинът по който беше описан и цялата терапия бяха абсолютно реалистични, а също и любовта която припламна между главните ми се видя напълно на място, просто няма как да споделяш такава близост с човек и да не изпиташ някакви чувства към него.

Имаше много сладки и трогателни моменти, тя Линда ги умее тези работи, имаше и къде да се посмея, изобщо отново изключително наситен с емоции роман. И най-голямото му качество според мен, е че показва живота в реални краски...на хората ежедневно се случват лоши неща, но стискаш зъби и ги преодоляваш!

Една много мъничка забележка от мен - несигурността на главната ми дойде малко в повече в последните 20 страници, но пък Блейк компенсира от всякъде, а заради това изказване:

"- Лъжеш! - избухна Блейк в отговор и Диона сякаш го видя как се наежва. - Толкова си луда по мен, че стоиш там и ревеш, нали?"

оценявам книгата с десет и препоръчвам на нечелите!

Пете, както винаги убийствен и невероятно зарибяващ коментар, но мен ме спечели още с това изречение...

...а и защото ми припомни една адски любима книга - "Твой завинаги" на Тереза Медейрос.

Обожавам я тази книжка, една от най, най-любимите ми!

След Убий и кажи и Втори шанс се мятам на Остани до мен без да се замислям... Все пак съм чела и коментари, че приличала малко на Връщане към живота на Сандра Браун, а аз и нея харесвам. Така че шИ се чете

Пете, както винаги убийствен и невероятно зарибяващ коментар, но мен ме спечели още с това изречение...

Обожавам я тази книжка, една от най, най-любимите ми!

След Убий и кажи и Втори шанс се мятам на Остани до мен без да се замислям... Все пак съм чела и коментари, че приличала малко на Връщане към живота на Сандра Браун, а аз и нея харесвам. Така че шИ се чете

Хихи знаех си, че ще реагираш така, още докато си пишех коментара за теб се сетих, като знам колко обичаш "Твой завинаги".

А за Убий и кажи и Втори шанс, как ми се иска да ги прочета, абсурд да си пусна класацията без тях...обаче с моята непоносимост да чета от компютъра, ще бъде страшно преживяване ама като ми свършат дозите на книжен формат, ща не ща ще се прежаля (тук е мястото да вметна, Дани благодаря че си ми дилър )

От известно време седя,чета коментарите на Петя и Мими за книжките на Линда и си умирам от кеф.Давайте момичета! Коментарите ви са прекрасни и трогателни и ме чопкат , дали да не си препрочета книжките? Направила съм ви нещо като класация на двете,и за сега горе-долу сте равни.Освен това ми е много интересно как авторката успява да заплени всеки , който се запознава с романите й и го кара да продължава да ги поглъща един след друг.С нетърпение чакам да видя как ще завърши класацията на книжките й.

От известно време седя,чета коментарите на Петя и Мими за книжките на Линда и си умирам от кеф.Давайте момичета! Коментарите ви са прекрасни и трогателни и ме чопкат , дали да не си препрочета книжките? Направила съм ви нещо като класация на двете,и за сега горе-долу сте равни.Освен това ми е много интересно как авторката успява да заплени всеки , който се запознава с романите й и го кара да продължава да ги поглъща един след друг.С нетърпение чакам да видя как ще завърши класацията на книжките й.

Мда./По-скоро заигравка Руми/

Редактирано 20 март 201115 г. от Plqsak (преглед на промените)

От известно време седя,чета коментарите на Петя и Мими за книжките на Линда и си умирам от кеф.Давайте момичета! Коментарите ви са прекрасни и трогателни и ме чопкат , дали да не си препрочета книжките? Направила съм ви нещо като класация на двете,и за сега горе-долу сте равни.Освен това ми е много интересно как авторката успява да заплени всеки , който се запознава с романите й и го кара да продължава да ги поглъща един след друг.С нетърпение чакам да видя как ще завърши класацията на книжките й.

Класацията ще се позабави, поне още 2-3 седмици. А що се отнася до авторката, не знам как ми влезе чак толкова под кожата, че дори нямам проблем дневно по две нейни книжки да прочитам. Наистина пише страхотно! И пак благодарение на форума се открехнах за нея, ако не бяха коментари на Руми, Ивето, Надя, Дани едва ли щях да й обърна внимание !

За "От любов" на Линда Хауърд бих могла да кажа, че и мен ме държа на тръни до писледно.Много хубава книга. Даже след като минаха няколко дни пак я прочетох. Лошото е, че през последните седмици не ми остава време да чета , а съм си набелязала още няколко. На същата авторка обаче прочетох "Почти завинаги" и "Закъсняла Коледа", които се явяват като продължение на "От любов". Много са добри и те. Препоръчвам ги. Друга книга на същата авторка, която ме прикова на канапето и не си легнах докато не е прочетох е "Скандална тайна".

За малко да пропусна да изкоментирам. Прочетох "Белязаният Макензи" на Линда Хауърд. Уникално сладурско книжле, не очаквах толкова много да ми допадне, но бях изцяло запленена от хумора и стила на авторката. Да не говорим, че Уолф си бе от любимия ми типаж герои - сърдит мечо, който си намери майстора в лицето на една опърничава добродетелна учителка. Всеки път, когато Мери отказваше да реагира, както той очаква, се разтрисах от смях. В същото време не може да се каже, че е съвсем лека книга. Като за човек, като мен, който чете основно исторически романи, си е събитие да се зарибя толкова по съвременен. Скоро трябва да намеря време и за "Мисията на Макензи", а и усещам, че ще крънкам Дани за останалите произведения на Линда след време. Благодарско отново, мила, че ми зае книжките.

И разбира се, не мога да не пусна един-два любими откъса:

Джо стана от стола и се протегна.

— Някога яздила ли си? — неочаквано попита той.

— Не, никога не съм се качвала на кон. — Мери се подсмихна. — Да не би да ме изхвърлят от Уайоминг за това?

Тонът му беше сериозен.

— Може и това да се случи. Защо не дойдеш някоя събота в планината и аз ще те науча? Съвсем скоро училището ще свърши и ще имаш много свободно време.

Едва ли си даваше сметка колко съблазнителна й се стори идеята, не само защото щеше да се научи да язди, на и защото щеше да види Уолф. Само дето да се срещне с него беше също толкова болезнено, колкото да не го вижда, защото между тях не можеше да има нищо.

— Ще си помисля — обеща Мери, макар да се съмняваше, че ще се съгласи.

Джо не настоя, но бе твърдо решен да не остави нещата така. Щеше да закара Мери в планината, по един или друг начин. Вече му струваше, че Уолф е на ръба на издръжливостта. Щеше да я заведе под носа му, както водеха породисти кобили при жребци. Хубавата му, смела учителка щеше да е късметлийка, ако успее да каже «здрасти», преди баща му да я е сграбчил. Никога досега не беше виждал някоя така да омае Уолф, както госпожица Мери Елизабет Потър.

Наум Джо си затананика част от песента «Сватовникът».

При звука на приближаваща кола Уолф бързо скочи от леглото. Мери сънено се размърда.

— Какво става?

— Имаш гости.

— Гости ли? — Тя седна в леглото и махна косата от лицето си. — Колко е часът?

— Почти шест. Явно сме заспали.

— Шест! Урокът на Джо!

Уолф изруга и започна да се облича.

— Това вече не може да се търпи. Всеки път, в който се любим, собственият ми син ни прекъсва. Започна да му става навик.

Мери също се заоблича трескаво, докато се опитваше да се пребори с чувството на срам. Как щеше да погледне Джо, след като беше толкова очевидно, че досега е била в леглото с баща му? Леля Ардит щеше да се отрече от нея за това, че напълно е забравила морала и благоприличието. След това погледна Уолф, който точно обуваше ботушите си и сякаш сърцето й се уголеми, докато изпълни целия гръден кош. Тя го обичаше, и нямаше нищо по-морално от любовта. Колкото до благоприличието, Мери просто повдигна рамене и мислено се сбогува с него. Никой не е идеален.

Джо бе оставил учебниците си върху масата и правеше кафе, когато двамата се появиха в кухнята. Погледна ги и се намръщи.

— Виж, татко, това вече не може да се търпи. Пречиш ми на уроците. — Само веселото пламъче в очите му възпря Уолф да не се разгневи; след минутка отиде и разроши косата на сина си.

— Синко, и преди съм ти казвал, че уроците ти са в неподходящо време.

Редактирано 23 март 201115 г. от Lindsey (преглед на промените)

Вмомента чета всичко , до което мога да се докопам на Сюзън Елизабет Филипс и съм направо очарована.Има ли направени сканове на "Знойни сънища" и "Първата дама"?Само тях от издадените на български ненамирам,а толкова ми се иска да прочета.Моля за информация и благодаря предварутелно!

Много благодаря за бързия отговор и понеже наистина се пристрастих към авторката да питам къде да дам заявка за "Първата дама"?

Много благодаря за бързия отговор и понеже наистина се пристрастих към авторката да питам къде да дам заявка за "Първата дама"?

Когато преди някой месец разбрах,че има и тая книга преведена, бях пуснала запитване в ескейпа. Тогава Гането сканира „Знойни сънища“, но за тази никой не се обади.Така,че можеш да пуснеш запитване пак в ескейпа , и тук в „Дискусии....“

Още веднъж много благодаря за отзивчивостта и да ще се помоля и аз пък дано някой откликне

Прочетох Убий и кажи на Линда Хауърд и мога да кажа само УаУууу . Много силен роман, изключително динамичен и впечатляващ. Невероятна история, нежност и страст, която би могла да те изпепели... Както казва Петето "тя Линда ги разбира тея работи". Толкова ги разбира, че трябва направо да дава уроци на авторките, които прекаляват с любовните сцени...

Карън е медицинска сестра, загубила майка си преди няколко месеца и разбира, че и баща й е убит. Баща й е бивш снайперист, който се е забъркал с не когото трябва. Убива го негов стар познайник (наемник) - Рик Медина, който също намира смъртта си през тази нощ. Разследващият детектив е нашия личен убавец главния - Мърр така де Марк . Отначало той мислеше лоши неща за нея, направи си грешни изводи от реакциите й... тъй като почти винаги е подтискала всичко в себе си, тя не изразява чувствата си толкова лесно... до момента, в който той разби всичките й защитни стениии Честно казано той с погледа и нежността, на които е способен би разрушил и стените на манастир... Но тя се уплаши след цялата страст, която изживяха и избяга от него.. Той направо беше побеснял, въпреки краткото им познанство и двамата се бяха влюбили. Единственото, което го забави да не отиде при нея беше едно много ужасно убийство..

В двата дни, които бяха разделени се опитаха да я убият два пъти и тя притичка обратно в топлите му сигурни обятия...

И след всичките ужасни събития те осъзнават, че тя е преследвана от убийците на баща й.. и се появява тооооооой мъжа-загадка (нямам търпение да прочета книгата за него) - Джон Медина. Само като се появешеми спираше дъха, а и цялата мистерия около него толкова много събудиха любопитството ми..

За да не преразказвам какво точно стана, само ще кажа, че и Джон и Карън успяха да отмъстят за бащите си... А Марк и Карън поеха по пътя на щастието... от болнична стая, но все пак заедно..

Романът е страхотен и заслужава да се прочете . От мен има минимум десет...

Миме, напълни ми душичката рано - рано.Сега ме гложди да прочета книжката пак.Аз за съжаление я четох след „Втори шанс“ и като че ли не ми направи такова впечатление(вече бях луда по Джон Медина.)Ще чакам с нетърпение коментара ти за „Втори шанс“.

Миме, напълни ми душичката рано - рано.Сега ме гложди да прочета книжката пак.Аз за съжаление я четох след „Втори шанс“ и като че ли не ми направи такова впечатление(вече бях луда по Джон Медина.)Ще чакам с нетърпение коментара ти за „Втори шанс“.

Още съм в началото, Руми, но мога да кажа, че "Убий и кажи" бледнее в сравнение с действието и емоциите във Втори шанс (поне за сега). Когато я допрочета ще пиша по-подробно, но и аз май взех да се влюбвам в Медина..

Аз посред нощ бях обхвана от налудничаво желание за четене и захванах "На ръба" на Линда, уж да се приспя...та си легнах в зори! Ох само как ми хареса книжлето, толкова сладко, напълни ми душата! Сюжета беше просто идеален, перфектен, вярно имаше един момент, в който главния си беше просто за убиване, ама то пък толкоз сладък мъж, какво и да му направиш - все е грехота. И главната много ми допадна, аз по принцип много ги харесвам героините на Линда, но Теса специално все едно аз си я бях създала!

Първата част на книгата е лека и толкова приятна, после става драматично и последните 70-тина страници са уникални (общо взето от момента, в който Брент реши, че ще я спасява от затвора) - изхабих доста кърпички, не че ми беше гадно или чак пък толкова драматично, че направо непосилно - не, просто беше трогателно, толкова трогателно, така хубаво се наревах, имах нужда!

Да направя една равносметка за себе си - това е 11 или 12 книга на Линда, която чета и поне до тук грабва приза за най-любимата ми нейна книга! Ама дори не мога да опиша колко адски много ми хареса, сещам се само за един лаф - "Еваляяяя страотноооо"

Нямам никакви забележки към романа, препоръчвам го горещо на всички нечели и му пиша 10!

... Loading...

В момента се опитвам да си събера мислите, да си успокоя сърчицето и да спра треперенето на ръцете и на краката си... Най-накрая! В прединфарктно състояние бях тази нощ, ама оцелях!!! С ръка на бясно препускащото си сърчице мога да кажа, че всичко, което съм чела на Линда до сега бледнее пред Втори шанс. Поне за мен... Книгата е НЕВЕРОЯТНА, СЪРЦЕРАЗХЛОПВАЩА и ЗАВЛАДЯВАЩА! Много време я влача поради причини независещи от мен, но тази нощ си беше направоооо наслада за сетивата...

Ето накратко за книгата - група антитерористи са в Иран, с мисия да унищожат групировка, която създава и ще разпространява антракс. Найема - главната (технически сътрудник), Далас - съпругът й, Тъкър и на другите двама вече не им помня имената. И Далас и Тъкър са невероятни мъже - тип ала Линда, които направо ти разтреперват гащите... Далас е натоварен с мисията да постави експлозиви във фабриката и след това всички по живо по здраво да изчезнат.. Но нещата се объркват и Далас (невероятен мъж казвам ви) е ранен и...Тъкър му заповядва, а и той сам избира да завърши мисията... Скъсах се да рева... Болката и мъката в сърцето на Найема ме разтърсиха, защото тя беше опустошена...ядеше механично, движеше се механично, дори физическа болка не усещаше, а сълзите не идваха...но когато мъката й се отприщи... Тъкър направи всичко да я изведе от страната, всичко за да я запази жива... Оцеляха, но на доста висока цена...

Минали са пет години, взривен е самолет, с някакъв нов вид експлозив и се срещаме отново с Тъкър, който в действителност е Джон Медина - неуловим и невероятно интелигентен шпионин... какво ти... разхлопа ми сърцето, разтрепера ми ръцете и ми подкоси краката... Състоянието ми най-добре би могло да се опише така...

Приближавайки се към Джон, Найема леко залитна, и бутна слънчевите очила на носа си, за да прикрие изражението си. Боже, този мъж трябваше да си облече някакви дрехи, иначе рискуваше да й докара инфаркт! ...

Но този неуловим шпионин е загубил сърцето си в онази пустиня! Докато се бореше да запази живота на Найема, той се влюби в нея. Измъчван от вина заради смъртта на съпруга й, пет години стои далеч от нея...давайки и шанс да си намери някой друг, да се влюби в някой друг. Но уви...повече не може да бъде търпелив и жертвоготовен и я забърква в интригата с експлозива и залавянето на виновника. Но всяка среща, всеки сблъсък предизвиква емоция в мен... или луд неудържим смях, или ми разтреперва гащите от страстта (тя Линда ги умее тея работи)...

Цялата книга е изпълнена с такова напрежение, емоции и страст, че аз нямам думи, с които да ги опиша. Няма и да се опитвам, защото това невероятно удоволствие трябва да се изживее!!! Горещо я препоръчвам и я оценявам с десет...на n-та степен!!! И само искам да попитам: Защо Медина не е истински, защооо?

Редактирано 6 април 201115 г. от BlackRose (преглед на промените)

И само искам да попитам: Защо Медина не е истински, защооо?

Мимееееее, страхотно много ме развълнува. Благодаря ти мила!

А този въпрос си задавам и аз по сто пъти на ден и още не съм намерила отговора.

Редактирано 6 април 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)