Мими, огромни благодарности за прекрасния коментар http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Направо ми се доще здраво да захапя "Рай" и да го разпартушиня моменталически С тез умопомрачително силни коментари ще ви се тропне още един фен и на съвременните любовни романи, ама тогаз току-виж са ме подгонили от вкъщи с точилката...

Кажете нещо смешно за чтене.Много ми се чете нещо забавно(но не глупаво) и съврменно.

Пепи, думите забавно и съвременно но не глупаво веднага насочват към Софи Кинсела. Ако не си чела нищо досега от нея, "Повелителката на метлата" и "Можеш ли да пазиш тайна" са добро начало. Аз поне страшно се забавлявах.

Току що се сетих и за една книга на Оливия Голдсмит - "Да омъжим мама", - голям смях.

Мерси за предложението.Ще ги потърся и довечера ги почвам.

Едно бързо коментарче за "Белязаният Макензи" на Линда Хауърд - много, много ми хареса книгата. Честно момичета, адски ме кефи как пише тази жена - толкова увлекателно, толкова потапящо в историята. Как съчетава личната драма на някой от героите с толкова страст, толкова сладки любовни истории и такива мъже! И освен това винаги има забавни моменти, а сюжетите й ме изненадват с разнообразието си.

По общо за самата книга - историята е от любимия ми тип. Отхвърленият и презрян от малкото общество на града Уолф просто ми бръкна в сърцето и изобщо не се учудвам че Мери веднагически се влюби в него. А Мери - още една любимка, много са ми сладки такива главни, които не ги е срам да си поплачат на здраво мъжко рамо. Пък и образът й, беше представена по адски симпатичен начин, цялата комбинация от наивност, строгост и доброта ми допадна и то много.

Изобщо книжлето е перфектно за бързо разтоварване в края на някой смотан ден. Да се повторя че много ми хареса, препоръчвам на нечелите и му пиша десет!

Прочетох "Мисията на Макензи" и просто си изгубих съня. Адски много ми хареса книгата, просто беше перфектна - нямам нито една забележка. Супер интересна история, главните уникални както винаги, особено Джо - е как да спя спокойно, само като си го представя във военната униформа и с тъмните очила...и умирам, пулса ми става 120 удара в минута.

Беше ми интересно и всичко свързано със самата база, самолети, програми и т.н. изобщо не ме отегчиха малките подробности.

Частта с обвинението беше екстра, първоначално ми идеше да го заблъскам Джо с нещо тежко, ама за финал беше толкова сладък, че сръднята бързо ми мина.

Абе точната дума за книгата е сладурска! Директно я оценявам с десетка и препоръчвам на нечелите!

Сега да сравня двете книжки, като сюжет и история "Белязаният Макензи" ме изкефи повече, но като герой Джо е моят любимец!И любимият ми момент и в двата романа, беше когато Главните мъже мислеха за главните жени с определението "моята жена", ох романтика, любов, страсти - страхотна поредица! Дани благодаря ти, че толкова настояваше да я прочета, и че ми ослужи с книгите !

Прочетох "Мисията на Макензи" и просто си изгубих съня. Адски много ми хареса книгата, просто беше перфектна - нямам нито една забележка. Супер интересна история, главните уникални както винаги, особено Джо - е как да спя спокойно, само като си го представя във военната униформа и с тъмните очила...и умирам, пулса ми става 120 удара в минута.

Беше ми интересно и всичко свързано със самата база, самолети, програми и т.н. изобщо не ме отегчиха малките подробности.

Частта с обвинението беше екстра, първоначално ми идеше да го заблъскам Джо с нещо тежко, ама за финал беше толкова сладък, че сръднята бързо ми мина.

Абе точната дума за книгата е сладурска! Директно я оценявам с десетка и препоръчвам на нечелите!

Сега да сравня двете книжки, като сюжет и история "Белязаният Макензи" ме изкефи повече, но като герой Джо е моят любимец!И любимият ми момент и в двата романа, беше когато Главните мъже мислеха за главните жени с определението "моята жена", ох романтика, любов, страсти - страхотна поредица! Дани благодаря ти, че толкова настояваше да я прочета, и че ми ослужи с книгите !

Пете, задръж дъх,защото кулминацията продължава.Зейн е още по-по-..............във всяко отношение.

Редактирано 9 март 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Пете, задръж дъх,защото кулминацията продължава.Зейн е още по-по-..............във всяко отношение.

Повече от Джо...няма да го понеса, тоест сърцето ми

Аз току що приключих с "От любов" отново на Линда. Ееех как пише тази жена! Определено мога да кажа, че уцелих подходящия момент, в който да я прочета, имах нужда точно от тази малка доза драма и се наревах стабилно. Как да опиша романа...странен е, имаше толкова моменти, в които и Сара и Роум се държаха като пълни идиоти, и аз чета, чета, а наум "Какво правиш по дяволите"...наистина не бях съгласна с поведението и на двамата, но ако имаше нещо различно то романа просто не би бил същия, затова не мога и да кажа че нещо наистина ме подразни. А колко трогателни моменти имаше, сграбчват те за гърлото и дъх не можеш да си поемеш (е поне при мен беше така), и през цялото време докато четях се опитвах да се поставя на мястото на героите - от една страна на Роум - как се преживява подобно нещо, как продължаваш напред, откъде намираш сила изобщо да дишаш...и от друга страна Сара - не мога да си представя да живееш толкова години с чувството, че предаваш най-близката си приятелка, а след това цялостното отношение на Роум към нея след като се ожениха, просто не ми го побира главата как го понесе и как поне веднъж не му заби един в лицето. Но в крайна сметка за това са книгите, думите попадаш в един различен свят са много точни, и при повечето романи винаги имам усещането как ще се развият нещата, а тук до предпоследната страница стоях на тръни без да знам какво ще се случи.

Та в заключение книгата страшно много ми хареса, според мен е едно страхотно попадение и глътка свеж въздух. Но също така съм на мнение, че половината форум едва ли я оценява по достойнство. Аз съм без забележки и й давам десет.

Завиждам ви благородно,че четете макензи отново - толкова много ги харесвам А за Зейн тя нали не е преведена или нещо се бъркам

ПП Пете, тази книжка на Линда новата ли е,че напоследък съм толкова заета,че нямам време да обиколя книжарниците и сергииките да се позаредя и съм тотално изостанала http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Сюзън Андерсън - Нечакано щастие.Пълна десетка.Страхотна двойка ,приятна история с крими елемент.Интересна втора линия(така май се нарича).

ПП Пете, тази книжка на Линда новата ли е,че напоследък съм толкова заета,че нямам време да обиколя книжарниците и сергииките да се позаредя и съм тотално изостанала http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Ами последната й книга на български мисля, че е "Дръзка съдба".

Аз снощи дочетох "Почти завинаги" и нека ви изненадам като кажа, че адски ми хареса. Много лека и приятна книжка, вярно че едва ли може да се определи като връх в писателските способности, но пък на мен точно опростения сюжет ми хареса най-много. Книжка съвсем стила на Линда - както винаги страхотен мъж, ама съм пристрастна, защото Макс си го харесах още в "От любов", Клеър също много сладка, много ми беше жал за нея, след като всичко около самоличността на Макс се разкри, доста тежко й беше...обаче и Макс беше такъв сладур докато се чудеше как отново да спечели доверието й...абе сладури!

А колко ме е яд, че третата книга от поредицата не е преведена, особено след като прочетох резюмето, 100% книжката за Дерек е уникална, с най-голямо удоволствие, когато разполагам с малко повече свободно време бих я прочела, нищо че ще е на английски.

Десетка за "Почти завинаги" от мен и перпоръчвам на нечелите. И сега вече съм в дилема какво да подхвана за четене.

Ами последната й книга на български мисля, че е "Дръзка съдба".

Аз снощи дочетох "Почти завинаги" и нека ви изненадам като кажа, че адски ми хареса. Много лека и приятна книжка, вярно че едва ли може да се определи като връх в писателските способности, но пък на мен точно опростения сюжет ми хареса най-много. Книжка съвсем стила на Линда - както винаги страхотен мъж, ама съм пристрастна, защото Макс си го харесах още в "От любов", Клеър също много сладка, много ми беше жал за нея, след като всичко около самоличността на Макс се разкри, доста тежко й беше...обаче и Макс беше такъв сладур докато се чудеше как отново да спечели доверието й...абе сладури!

А колко ме е яд, че третата книга от поредицата не е преведена, особено след като прочетох резюмето, 100% книжката за Дерек е уникална, с най-голямо удоволствие, когато разполагам с малко повече свободно време бих я прочела, нищо че ще е на английски.

Десетка за "Почти завинаги" от мен и перпоръчвам на нечелите. И сега вече съм в дилема какво да подхвана за четене.

Пете , третата книжка от поредицата е преведена и се каазва „Закъсняла Коледа“ за Дерек Талиферо и е преведена от Дрийм Тийм.Има я в ескейпа.

Пете , третата книжка от поредицата е преведена и се каазва „Закъсняла Коледа“ за Дерек Талиферо и е преведена от Дрийм Тийм.Има я в ескейпа.

Това съм го пропуснала, благодаря че сподели и ме просветли.

Това съм го пропуснала, благодаря че сподели и ме просветли.

Споделихме я веднага когато рум я направи, но то се пропуска наистина понякога. Аз обаче искам да досподеля, че когато я прочетох единственото определение и до днес в мен което извиква е Нежност. Тази книга е една голяма нежност на всяка страница и не е за пропускане. Пак да кажа Рум целувам те, че я подхвана и ме просветли и мен за цялата поредица.

Пете, ако знаеш как ти завиждам, че тъкмо си подхванала Линдичка. Страхотна писателка, пише невероятно увлекателно! Има си достатъчна доза от всяко чувство, всяка емоция и естествено екшън. Още не съм изчела всичко нейно - трябва да подхвана още няколко книжки, но пише просто велико! Невероятно увличаща във вихъра писателка.

Редактирано 10 март 201115 г. от stasungera (преглед на промените)

Пете, ако знаеш как ти завиждам, че тъкмо си подхванала Линдичка. Страхотна писателка, пише невероятно увлекателно! Има си достатъчна доза от всяко чувство, всяка емоция и естествено екшън. Още не съм изчела всичко нейно - трябва да подхвана още няколко книжки, но пише просто велико! Невероятно увличаща във вихъра писателка.

Абсолютно съгласна съм, всяка нейна книга много добре ми действа, сюжетите й са разнообразни и пълни с толкова различни емоции, начина по който пише ме задоволява напълно! Винаги съм предпочитала по-дебелите, по-подробни книги, и на арлекините бестселър изобщо не гледах сериозно, смятах ги за втора ръка романи, но мнението ми категорично се промени - в тези 250 страници специално при Линда се събира всичко, което искам от една книга. Днес разучих по-цялостно творчеството й, виждам че продължава да пише, което много ме радва и се надявам "Плеяда" да продължат да я издават!

Линда шампион Просто нямам идея как ще подредя класацията,сигурно би ми било по-лесно да избера дали да ме обесят или разстрелят,отколкото да определя първенеца,а и всички след него... Аз онзи ден прочетох нейната книга "Остани при мен" и просто се разпаднах от връхлетелите ме емоции,тази книга е на път да се превърне в любимата ми от авторката.Препоръчвам ви я горещо! Просто ме покоси,от мен 10.

А за Зейн тя нали не е преведена или нещо се бъркам

Тръпнем в очакване на фен превод.

Дочетох "Да спиш с врага" иии много, много ми хареса. Бях я започнала още когато дочетох "Търси се съпруга", но нещо на втората страница реших че не съм в настроение и я зарязах, е снощи дълго се чудих какво точно не мие допаднало тогава. Както и да е, много приятен сюжет, винаги са ми допадали такива истории - единият от героите се мята на врата на другия освен от желание, но и поради някаква користна цел (поне в моите очи). Еви беше супер сладка, а Робърт, е той заслужаваше да го хване някой здравеняк и да го спука от бой, и го поздравявам с песента "Ооо колко си прост". Голям тъпанар излезе и да си призная за пръв път ми се искаше да има и още нещо в романа, Еви да го поизмъчи поне малко, да му изкара всичко през носа, ама тя добра душа, каза й "Обичам те" и омекна.

Иначе всичко друго 6 - как Робърт връхлетя в живота на Еви, как й се наложи, кроежите му да я измъкне от бъдещия затвор, цялата им връзка - всичко беше супер интересно за четене, с малкото изключение че Робърт стопли в последната секунда че любимата му е невинна.

А личната история на Еви беше много трогателна, поплаках и за нея и за всичките й загубени близки.

Най-якият момент в цялата книга, поне за мен - когато Еви разбра за предателството на Робърт, много ми хареса как беше описано, много силно и емоционално, не че съм очаквала друго, все пак е Линда.

В заключение - супер готина книжка и въпреки че Робърт ме подразни малко на моменти, не мога да я оценя с по-малко от десет, защото всичко останало в романа компенсира достатъчно!

...Робърт, е той заслужаваше да го хване някой здравеняк и да го спука от бой, и го поздравявам с песента "Ооо колко си прост". Голям тъпанар излезе и да си призная за пръв път ми се искаше да има и още нещо в романа, Еви да го поизмъчи поне малко, да му изкара всичко през носа, ама тя добра душа, каза й "Обичам те" и омекна.

Даа,абсолютно съгласна!

"Да спиш с врага" дълго време ми беше любимата книга на Линда.Може би заради начина по-който са написани последните страници.За мен е много важен финала или развръзката затова и обичам много Макнот.Въобще при тези авторки всичко е "много".Линда няма слаба книгаи не проумявам защо такива като Сандра и Нора са по известни от нея.Тях също гихаресвам ,но Линда.....А и поне два пъти сме попадали на подобни сюжети в книги на Сандра Браун ,а се оказва,че Линда отдавна е писала книга на почти същата тематика.Както и да е.Повече преведени книги на Линда си пожелавам аз.А сега имам една молба.Става въпрос за Карън Робъртс.Имам доста нейни книги,но май има и други ,които са сканирани ,а ги нямам.Може ли да ми предоставите иманата на сканираните,че да сравня какво имам и какво не. Благодаря предварително!

...А сега имам една молба.Става въпрос за Карън Робъртс.Имам доста нейни книги,но май има и други ,които са сканирани ,а ги нямам.Може ли да ми предоставите иманата на сканираните,че да сравня какво имам и какво не. Благодаря предварително!

В темата за линкове ги има заглавията на сканираните книги на авторката. Заповядай:

Карън Робърдс

Изчезнала

Да се довериш на непознат

Шепот в полунощ

Изчезнала

Опасно лято

Детето на Маги

Когато дойде часът

Жената на сенатора

Едно лято

Суеверие

Шепот в полунощ

Примамката

Тъкмо приключих със Съвършенство-то на Макнот. Обожавам я тази жена!!! Книжката съм я започнала преди няколко дни, но имах време само за малки откраднати мигове на радост, но тази вечер просто не издържах и се предадох - като знам, че утре отново ще се оспя за работа... Но си заслужаваше! Невероятен роман! През по-голямата част от тази вечер май бях забравила да дишам. Боже, каква нежност, любов и романтика!!! Направо преминаваха като електрически ток през сърцето ми!!

Няма да разказвам от сюжета адашката Миа се е справила перфектно няколко страници по-назад (именно коментарът й ме накара да прочета книгата ) Но да си споделя впечатленията...Историята е истинско бижу. Образите са изключително пълнокръвни и истински за мен. Докоснаха ме дълбоко, особено Зак. Страхотен главен, страхотен образ, страхотен МЪЖ! Макар, че в един или два момента си заслужаваше едно хубаво халосване, много ми хареса. Преживял толкова много той е запазил толкова нежност, толкова доброта в сърцето си, че намери сили в себе си и прости непростими неща. На мен сърцето ми се разхлопваше при всяка негова думичка към Джули, а писмото му ме срина тотално... За летището не искам и да споменавам, абе с две думи наводних леглото Точно заради този момент Джули ми е малко по-малко симпатична. Е, не много! Тя е изключително добра, мила и сладка душица, но супер болезнено си беше предателството й. Вярно е, че и тя преживя не малко и изстрада всичко много дълбоко, но... "но-то" си остава въпреки, че я разбирам...

Но когато се обърна към хора, част от децата вече бяха образували малка групичка, която се отправи напред, водена от Уили Дженкинс.

— Къде отивате? — избухна, когато те преминаха край нея. Тя се обърна. И застина.

Зак стоеше на пет метра от нея с ръце отпуснати до тялото. Джули не смееше да проговори, нито да помръдне — просто гледаше смаяна красивото сурово лице, което я преследваше в сънищата и я измъчваше през дните й.

Уили Дженкинс пристъпи напред, дрезгавият му глас прозвуча силен и войнствен:

— Ти ли си Бенедикт?

Зак кимна мълчаливо и внезапно няколко момчета пристъпиха напред и застанаха пред главната — готови да я защитят от чудовището в негово лице, осъзна той.

— Тогава по-добре се обръщай и изчезвай оттук — предупреди го момчето с жабешкия глас, като вдигна брадичка. — Ти накара госпожица Матисън да плаче.

Закари не откъсна поглед от пребледнялото лице на Джули.

— Тя също ме накара да плача.

— Момчетата не плачат.

— Понякога плачат — ако някой, когото обичат, ги нарани жестоко...

Романът от мен има десет...хиляди!!! Съвършенство трябва да бъде прочетен, защото те кара да се влюбиш в него, да го преживееш дълбоко, да се усмихваш и да си полачеш на воля. Страхотен е!!!

Много благодаря за бързия отговор.като гледам ще моля за някои от скановете ,но първо ще проверя за по-голяма сигурност.

Тъкмо приключих със Съвършенство-то на Макнот. Обожавам я тази жена!!! Книжката съм я започнала преди няколко дни, но имах време само за малки откраднати мигове на радост, но тази вечер просто не издържах и се предадох - като знам, че утре отново ще се оспя за работа... Но си заслужаваше! Невероятен роман! През по-голямата част от тази вечер май бях забравила да дишам. Боже, каква нежност, любов и романтика!!! Направо преминаваха като електрически ток през сърцето ми!!

Няма да разказвам от сюжета адашката Миа се е справила перфектно няколко страници по-назад (именно коментарът й ме накара да прочета книгата ) Но да си споделя впечатленията...Историята е истинско бижу. Образите са изключително пълнокръвни и истински за мен. Докоснаха ме дълбоко, особено Зак. Страхотен главен, страхотен образ, страхотен МЪЖ! Макар, че в един или два момента си заслужаваше едно хубаво халосване, много ми хареса. Преживял толкова много той е запазил толкова нежност, толкова доброта в сърцето си, че намери сили в себе си и прости непростими неща. На мен сърцето ми се разхлопваше при всяка негова думичка към Джули, а писмото му ме срина тотално... За летището не искам и да споменавам, абе с две думи наводних леглото Точно заради този момент Джули ми е малко по-малко симпатична. Е, не много! Тя е изключително добра, мила и сладка душица, но супер болезнено си беше предателството й. Вярно е, че и тя преживя не малко и изстрада всичко много дълбоко, но... "но-то" си остава въпреки, че я разбирам...

Но когато се обърна към хора, част от децата вече бяха образували малка групичка, която се отправи напред, водена от Уили Дженкинс.

— Къде отивате? — избухна, когато те преминаха край нея. Тя се обърна. И застина.

Зак стоеше на пет метра от нея с ръце отпуснати до тялото. Джули не смееше да проговори, нито да помръдне — просто гледаше смаяна красивото сурово лице, което я преследваше в сънищата и я измъчваше през дните й.

Уили Дженкинс пристъпи напред, дрезгавият му глас прозвуча силен и войнствен:

— Ти ли си Бенедикт?

Зак кимна мълчаливо и внезапно няколко момчета пристъпиха напред и застанаха пред главната — готови да я защитят от чудовището в негово лице, осъзна той.

— Тогава по-добре се обръщай и изчезвай оттук — предупреди го момчето с жабешкия глас, като вдигна брадичка. — Ти накара госпожица Матисън да плаче.

Закари не откъсна поглед от пребледнялото лице на Джули.

— Тя също ме накара да плача.

— Момчетата не плачат.

— Понякога плачат — ако някой, когото обичат, ги нарани жестоко...

Романът от мен има десет...хиляди!!! Съвършенство трябва да бъде прочетен, защото те кара да се влюбиш в него, да го преживееш дълбоко, да се усмихваш и да си полачеш на воля. Страхотен е!!!

Страхотен коментар и наистина невероятна книжка! Макар че предателството на Джули беше извършено, защото съмненията бяха прекалено много. Вярно е, че го обичаше и не би трябвало да му забие нож в гърба по този начин, но тя още в началото показа, че е от праволинейните хора и дори после да я боли толкова силно и раздиращо, би сторила правилното нещо. Наистина беше гадно това, което стори на Зак, но пък защитата й беше като скала. Всичко направи за него и на всичко беше способна през цялото време!

И аз не издържах, зарязах всичко и си дочетох "Съвършенство" на Макнот. Ех, че хубава книга! Сега едно топло чувство ще ме сгрява дни наред! И Миа и Мими, пък и всички останали преди мен са изписали само супер лативи за романа, не ми остава нищо друго освен да се съглася. Много, много емоционален роман, толкова силна и трогателна история, така хубаво си поревах, а романтичните моменти оххх толкова бяха сладки главните, а и не само те, Тед и Кетрин, Мередит и Мат (мммм као видях, че има книга за тях и само дето не се гътнах от кеф, нямам търпение да се метна на "Рай"). Изобщо роман изпипан до най-малката подробност, страхотен сюжет, диалог, интимната сцена - пари, пари, една, но каква!

И понеже всички коментират "предателството" на Джули. Знаех горе долу какво ще се случи и общо взето бях настръхнала в очакване да намразя от дън душа Джули. Но истината е че успях да я разбера, както постъпката така и мотивите й, стана ми криво, но не можах да я осъдя. Много си ги обичам такъв тип героини, ревливите, такава слабост са ми, че не мога да се издразня.

Имам два страшно любими момента, които докато четях сърцето ми само дето не се взриви. Първият, когато бяха още в хижата и тя обидена след едно унижение реши да си тръгне...как Зак я спря, как я помоли да не си отива, бога ми, няма такаво трогателна сцена. А вторият момент, ммм едно от най-романтичните нещо които съм чела, когато Зак отиде в родното градче на Джули да се обяснява в любов! Сцената в салона е невероятна, адмирации за Макнот, няма втора като нея!

Ако не ми личи съм изпаднала в хипер възторг от книжлето, пиша му не десет, а направо десетхиляди и препоръчвам на нечелите!