О, какво удоволствие те очаква само - и двете книжки са страхотни! 10х10! Приятно четене! (После да пишеш - ще ми интересно и твоето мнение!)

След нея веднага захапах "Независима съпруга" на Линда.Тука вече се размазах от кеф тотално.Нищо няма да споменавам за книжката,само ще ви дам да се полюбувате на един цитат,който разкрива за какво всъщност иде реч.За доизясняване - главните са женени от 8 години,но през 7 от тях са разделени:

"— Когато си тръгна, Рай, ти ми каза да ти се обадя, когато преценя, че съм достатъчно жена като за теб. Тогава едва не умрях. Исках да умра. После реших да се боря за теб, да се превърна в жената, която ти искаш, затова тръгнах на много курсове и се научих как да правя много неща, а междувременно се научих и как да живея без теб. Край на историята.

— Не съвсем — произнесе той саркастично. — Твоят съпруг нехранимайко отново се появи на сцената и започна нова глава, а за да бъде сюжетът наистина интересен, сега ти е и шеф. Да видим, забранява ли правилникът на тази компания да се наемат роднини?

— Ако забранява — отвърна ясно Сали, — аз бях тук преди теб.

— Обаче аз съм шефът — напомни й Рай и се засмя. — Не се тревожи за това, бебчо. Нямам намерение да те уволнявам..."

Просто няма такива сладури като тях! Стопроцентова 10!

Благопдаря много за коментара ти http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gifЗащото ми събуди любопитството и вчера като се хванах да я прочета и от първата страница като я почнах,не я оставих докато не я свърших до малкоте часове на деня.Разкошна книга.Права си двамата са големи сладури и инати Няма да разказвам сюжета за да могат и другите да се насладят максимално на книгата и на тези,които прочели не са я прочели казвам,че изпускат много И не десет,а сто пъти по десет заслужава А знаелите да ли има книга за приятелка на главната Марина и съпругът и Зейн

Много,много се радвам,че съм предизвикала интереса ти,защото както сама каза,книгата си заслужава всяка отделена минута!След като я прочетох и на мен първият въпрос,който ми изникна в главата беше дали има книга за Марина и Зейн,но за съжаление аз не успях да открия.Надявам се някой,който има повече информация да ни светне по въпроса окончателно,защото ако има такава книга просто бих убила за да я прочета!

Няма начин да не напиша два три реда за останалите книги от поредицата на Гаруд за семейство Бюканън, а обещах и на Патето да "споделя" както се казва.

Втората книга "От Милост" е моного сладурска, действието върви по-лекичко от първата. Двамата герои се засичат на един прием, а главният Тео направо зашеметява Мишел с невероятният си подход към нея(повръщайки върху роклята и за 400 долара и след това припадайки отгоре и ,заради спукан апандисит - какъв късмет че нашата героиня е доктор та спаси чаровния прокурор). След тази невероятна първа среща под упойката и болницата Тео реши да последва Мишел в блатата на Луизиана, където местните буквално се убиха да го блазнят да остане. Естествено не липсваха отрицателните персонажи под формата на наемен убиец и неговите четирима работодатели, една данъчна измама за милиони и няколко земноводни, последните сладурски членове на семейство каймани и змии. Връзката между двамата се разви за няколко дни, което ми беши леко пресилено(това си е лично мнение). Страхотна история, много добър сюжет и естествено присъствието на приятеля на Ник и тео Ноа и брата на Мишел, които си водеха лична мини словестна войница, което си беше черешката на тортата. Оценка 10!

Трета книга "Убийствен чар" е за братчето на Мишел - Джон Пол, който тръгна по следите на Мънк наемния убиец от предната книга, който много се стараеше да тегли ножа на сестра му и Тео. Съдбата го засече на един остров с невероятно красивата анализаторка от ФБР Ейвъри, чиято майка - тотална откачалка се беше събрала с Мънки и се опитваше да премахне цялото си останало семейство а именно Ейв и леля и Каро. Тук екшъна беше на 100% , беше сюжет стил смъртоносна надпревара, нон стоп се гонеха и стреляха и в разгара на този епизот главния, чийто характер не отстъпва на гризли, разбра че по-скоро би рискувал всичко, освен жената до него. Много ме впечатли момента, когато я остави в джипа да спи и се измъкна за да дебне Мънк, а тя го последва и това спаси живота и. Чувствата и ужаса, които го спалетяха са прекрасно описани. Самото осъзнаване колко много обичаш един човек и страха да не го загубиш. Второто разтърсващо нещо е съдбата на Ейвъри като дете, което определено ме спечели. Няма как да пропусна присъствието на Ноа, който бъркаше в здравето на Джон -пол всеки път щом се усмихнеше на Ейв, както истарията с диамантите, бомбите и съдебния процес. Оценка 10!

Книга шеста "Танц в сенките", след като четох в три поредни книги за Ноа (моя абсолютен фаворит), просто ми избиха нервите и пропуснах две книги, за да се добера до неговата история по най-бързия начин. Много, амо много завладяваща история. Сюжет стил степфорските съпруги, главната Джордан-сестра на Ник и Тео(героиня стил Аманда куик, леко нескопосанка, но адски чаровна и самостоятелна) се набутва в малко тексаско градче, за да се добере до записките на един откачен професор и оттам живота и става ад. Тъкмо си е оправила проблемите, преснела е документите на професора и си е взела колата от ремонт ,когато открива "милият" учен увит в наелонов чувал в багажника и точно пред супермаркета в невинното градче, където има само порядъчни хорица. Първата и работа е да звънне на Ник, но попада на Ноа. Брата и главния веднага дотърчаха да помагат и след като се поотложиха нещата Ник остави Ноа да пази сестричката му-голамааа грешка. Никоя жена не може да устои на лошото момче бунтар с ангелската усмивка, но както се указа и лошите момчета си намират майстора. Кримито е на страхотно ниво и последните страници са страхотно разтърстващи. Оценка тотална 1000-ка!

Слуховете са че четвърта и пета книга също са страхотни.....така че и на тях нямо да им простя в скоро време.

Редактирано 21 февруари 201115 г. от Gael (преглед на промените)

Абсолютно съгласна. Цялата поредица е СТРАХОТНА.

А за "Танца" всеки път като се сетя как почнаха да се майтапят колегите на Ник и Ноа с Джордан, че където мине и сее трупове и се прививам от смях. И това е само един от моментите.

А когато Ноа започна да подминава красавица и след красавица и Ник го попита дали не е болен, той милия само искаше да стигне до Джордан

Много романтична и забавна е книгата, а крими елемента определено е на ниво.

А отностно четвъртата и петата просто ще е грехота да ги пропуснеш. Така де че това са Ревлата и Киселата краставичка

аххх лошо Мише, как не те е срам да прескачаш книги, май ти липсва времето когато си чела в безпорядък, само защото някое издателство се е вдъхновило и е пропуснало част от поредицата...както се казва старите навици умират трудно. Благодаря за хубавия коментар! Аз послушно си преполових книга номер четири, въздишам си по мистър Алекс Бюканън, и тотално се побърквам, защото изобщо не се и сещам кой ще е убиеца този път.

аххх лошо Мише, как не те е срам да прескачаш книги, май ти липсва времето когато си чела в безпорядък, само защото някое издателство се е вдъхновило и е пропуснало част от поредицата...както се казва старите навици умират трудно. Благодаря за хубавия коментар!

Аз послушно си преполових книга номер четири, въздишам си по мистър Алекс Бюканън, и тотално се побърквам, защото изобщо не се и сещам кой ще е убиеца този път.

Лошо друг път, а за издателствата няма да говорим- за тях или добро или нищо, освен ако не прекалят разбира се. Убиеца си е убиец, няма значение кой е , важното е нашите да спасят кожите.

п.с. и аз на твое място щях да се побърквам.

Страхотен коментар Мише. Сега като си задоволи любопитството се връщай на другите, защото въобще не са за изпускане!

Виждам, че някои са на вълна Линда Хауърд. Май на мен ми е любимка . Поне бих я предпочела пред други автори.

След като споделихте за Онази нощ я изчетох на един дъх. 10!!! Естествено. Просто те грабва.

Много искам да прочета Да спиш с врага, но линка ме праща в сайт, който не съществува май. Ако някой може да ми подскаже от къде да я изтегля, ще съм благодарна.

П.С. Отскоро следя форума и не знам на кого да пиша. Много съм добра в откриването на грешки при сканиране и подреждане на книги. Помагала съм за един сайт с езотерика. С удоволствие бих помогнала за някоя книжка на Линда. Макензи са ми слабост .

Виждам, че някои са на вълна Линда Хауърд. Май на мен ми е любимка . Поне бих я предпочела пред други автори.

След като споделихте за Онази нощ я изчетох на един дъх. 10!!! Естествено. Просто те грабва.

Много искам да прочета Да спиш с врага, но линка ме праща в сайт, който не съществува май. Ако някой може да ми подскаже от къде да я изтегля, ще съм благодарна.

П.С. Отскоро следя форума и не знам на кого да пиша. Много съм добра в откриването на грешки при сканиране и подреждане на книги. Помагала съм за един сайт с езотерика. С удоволствие бих помогнала за някоя книжка на Линда. Макензи са ми слабост .

Мила,дай ми на ЛС координати и ще ти я пратя веднага.

Редактирано 22 февруари 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Виждам, че някои са на вълна Линда Хауърд. Май на мен ми е любимка . Поне бих я предпочела пред други автори.

След като споделихте за Онази нощ я изчетох на един дъх. 10!!! Естествено. Просто те грабва.

Много искам да прочета Да спиш с врага, но линка ме праща в сайт, който не съществува май. Ако някой може да ми подскаже от къде да я изтегля, ще съм благодарна.

П.С. Отскоро следя форума и не знам на кого да пиша. Много съм добра в откриването на грешки при сканиране и подреждане на книги. Помагала съм за един сайт с езотерика. С удоволствие бих помогнала за някоя книжка на Линда. Макензи са ми слабост .

Леле торка пак намаза хихихихи ша та глътне кат топъл хляб да помагаш в редакциите.

П.С. Отскоро следя форума и не знам на кого да пиша. Много съм добра в откриването на грешки при сканиране и подреждане на книги. Помагала съм за един сайт с езотерика. С удоволствие бих помогнала за някоя книжка на Линда. Макензи са ми слабост .

Твърдо ти трябва Xesi,но моля те не се ограничавай с редакции на Линда.Имаме много книги за обработка,а хора недостигат/ро-скоро става бавно,че имаме и други задължения/ А и г-жа cheetah много краде редакторки.

Редактирано 22 февруари 201115 г. от Plqsak (преглед на промените)

Леле торка пак намаза хихихихи ша та глътне кат топъл хляб да помагаш в редакциите.

Да, намаза, сигурно за известно време.

А и г-жа cheetah много краде редакторки.

Да си дойдем на думата

Добре де, крада си. Тато ме е кръстил с трънското апашуля ама с елеганция пъъъъъъъъък.

Добре де, крада си. Тато ме е кръстил с трънското апашуля ама с елеганция пъъъъъъъъък.

Тоа път ни въриишшшш. Забърсах си я

Линда си е Линда - майсторка .

На Да спиш с врага - 10*10

На Между любов и вярност - 10, разбира се. Макар, че по моята скала за Линда - 9.

Търся да прочета едно Арлекинче. Помня само, че тя е вдовица с две момчета. Съпругът й е бил рейнджър, загинал при акция. Приятели я молят да приеме за помощник един мъж и те се влюбват. Но той е рейнджър, под прикритие, без тя да знае. Разбира се дилемата е: любовта или възможността отново да загубиш любимия?

Нещо такова.

...

Търся да прочета едно Арлекинче. Помня само, че тя е вдовица с две момчета. Съпругът й е бил рейнджър, загинал при акция. Приятели я молят да приеме за помощник един мъж и те се влюбват. Но той е рейнджър, под прикритие, без тя да знае. Разбира се дилемата е: любовта или възможността отново да загубиш любимия?

Нещо такова.

Мисля, че книжката за която питаш е:

АРЛЕКИН Страст №70 - Вкус на мед – Джоан Джонсън (свързана в поредица с Арлекин Страст №55 и №57)

Резюме: "В ранчото на Хъни Фаръл се появява загадъчен скитник. Предпазливата вдовица го наема на работа срещу храна и подслон. Джес Уайтлоу би могъл да прогони наглите крадци на добитък, а и синовете й се нуждаят от мъжко присъствие. Но ето че между Хъни и Джес се зараждат чувства, които не могат да бъдат планирани, чувства, подвластни единствено на зова на сърцето. Кой би могъл да очаква, че Джес ще разкрие на една отчаяна жена омайните тайни на любовта?"

Само че още я няма сканирана. Ако не можеш да я намериш, пиши - аз я имам, и мога да я дам на Жани за скан.

Редактирано 26 февруари 201115 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

АРЛЕКИН Страст №70 - Вкус на мед – Джоан Джонсън (свързана в поредица с Арлекин Страст №55 и №57)

...

Само че още я няма сканирана. Ако не можеш да я намериш, пиши - аз я имам, и мога да я дам на Жани за скан.

Тая вечер дочетох "Бедствие на високи токчета" на Криситна Дод, и набързо да пиша няколко думи: Първата част от резюмето към книгата е вярна: "Когато Бренди Майкълс открива, че годеникът й е грабнал самолета за Лас Вегас и ще се жени за друга, е обзета от такава ярост, че е готова да гръмне като бомба и да помете всичко край себе си. Бързите стъпки на отмъщението са първо да продаде омразния годежен пръстен в заложна къща, после да си купи убийствена секси-рокля на немислима цена, а след това да се хвърли в обятията на почти непознат чужденец – Роберто Бартолини." Ама втората: "Но едва изтрезняла от разгорещената нощ и от гнева си, Бренди разбира, че се е превърнала в мишена на убиец и няма друг избор, освен да потърси отново Роберто – мъж, на когото Съдбата отрежда да бъде или неин спасител, или да я стъпче в калта. Едно е сигурно – тя няма да се предаде без бой…" - не съвсем! Всъщност, в понеделника след страстния любовен уикенд с Роберто се оказва, че Бренди му е адвокатка, а той е заподозрян в кражба на скъпоценни камъни. И тука следва вихър от най-невероятни приключения, между които се вплита отново страстен секс... На финала се оказва, че Роберто е работил заедно с ФБР, за да изобличи истинския престъпник, а Бренди е обидена, защото се хвърли да му спасява живота, а той не и се е доверил. Е, следва екзотично предложение за женитба и хепи енд. Много съм раздвоена в мнението си за книжката - от една страна има доста попадения в отношението на главната героиня към всичко, което ѝ се случва, има и забавни моменти, главния е супер мъжкар... а от друга страна нещо не ми достига - всичко ми изглежда доста повърхностно описано, нахвърляно, незадълбочено някак - и отношения, и характери, и ситуации. И това при положение, че книгата е 303 страници! Всъщност, има някакви опити за задълбочаване характера на героинята с намесване на отношенията с баща ѝ и майка ѝ, но някак в много "телефонен" стил бяха... Като цяло ми прилича повече на чиклит, отколкото на любовен роман. Останах леко разочарована. Мисля след няколко месеца пак да я прочета, за да си съставя окончателно мнение - може настроението ми да не е било подходящо сега... Уф, и не мога да се въздържа да не си кажа - след като я прочетох, ми идеше да метна пак на руски книжките за Блеър Малори на Линда Хауърд, че да си оправя "вкуса" и да ми дойде сърце на място, ама пусто трябва и да се спи по малко...

Редактирано 28 февруари 201115 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

Прочетох две от книжките в поредицата http://www.escape-bg.net/torrents-details.php?id=1909. Харесват ми. Често хората бъркат любовните романи с книжлета, в които основните думи са: Да! По-дълбоко!...

Разликата е, че в едните се говори за Любов и още нещо, а вторите не са любовни, а по-скоро вулгарни романи. Поне аз така ги наричам. Не може да се отрече, че има любовни романи, които съдържат и такива моменти, но те не са книгата като цяло.

Поредицата Донован ми харесва, защото Нора Робъртс покрай заигравката с магическото се опитва да акцентира върху някои важни неща от живота:

Това е разказ не само за вещици и магьосническа сила, за доброто и злото, но и за човека, за човещината. За вярата в чудесата и за това, че трябва да следваме сърцето си. Сценарият е своеобразна прослава на това, да си различен, колкото и трудно да ти е. Накрая въпреки ужаса, страха и мъката има любов. А нали всички ние се стремим към нея!

за правенето на добро / лошо; за избора - има един Божествен промисъл, някои го наричат орис, други - съдба, но всеки един от нас има избор какъв да бъде и че не трябва да се сърдим на другите, ако не правят нещата както очакваме:

— Каквото и да ни се е предало по наследство, ние решаваме дали да го използваме или да му обърнем гръб.

Макар че всичко бе въпрос на избор — все пак един дар можеше да бъде отказан, пренебрегнат или пък високо ценен — този дар щеше да си остане част от самото дете, а по-късно и от жената, в която щеше да се превърне, точно както и цветът на очите му.

че всяко нещо, което правим сега дава отражение върху бъдещето и трябва да сме готови да понесем последствията от действията си:

— Ако се намеся в нещо, което не бива да бъде променяно… Това може да повлияе върху нейния живот.

— Силата никога не бива да бъде прилагана във вреда на другите.

На фона на общата деградация на човечеството сякаш книгите й ни призовават да сме по-добри, да се опитваме да не вредим на другите.

Звучи много романтично, може би, но:

— Според мен не е глезотия да знаеш, че любовта може да е истинска и дълбока, че тя невинаги е нещо, което трае ден до пладне.

— Но нима не е достатъчно да се задоволяваме и с временното? С привързаността и страстта?

И накрая - каквото и да ни се случи, колкото и да ни е тежко (нямам предвид Любовта, защото малко са щастливците, които са я срещнали, а живота като цяло) трябва да намерим сили да продължим напред, защото на жената е дадена честта да продължи живота, но и голямата отговорност да го направи по-добър:

Бе усетила потребност да дойде тук, да се разхожда по този плаж и да си спомни, че нищо, колкото и болезнено да бе то, не е вечно.

Ние не живеем в романи. И е странно ако търсим аналогии. Но не е странно да се потапяме в романтичното и добре написано четиво. Няма никога забравя първия Донован на Джулс. И днес е добър ден си го припомня.

Редактирано 3 март 201115 г. от cheetah (преглед на промените)

Искам да се похваля най после намерих време да обърна на съвремена вълна и попаднах на невероятно попадениe Гордост на Мaкнот не знам защо не бях попадала на неяна книга от съвремените можеби защо то прекалено много я харесвам и не исках да си развалям мнението от съвремените и сам чела само Рай и сам влюбена в нея от години това беше малко отклонение та да се върна на Гордост прекрасна история толкова романтична и слатка чак да те накара да мечтаеш а главните супер сладури това което ми хареса в Лоран беше увереноста в самата нея въпреки че беше на 22 години тя имаше самочувствие и увереност в самата нея че си е харесала този мъж и той ще бъде неин . А за него какво да кажа милионер красавец умен и богат какво повече може да иска една жена само малко ме раздразни отношението му към нея но за това си имаше причина тежко децтво смъртта на единия родител изоставен от другия . Имах само един проблем с книгата много бързо свърши според мен можеше да има още поне 100 стр е нищо за сметка на това историята беше прекрасна сега се захващам с новата на Лоран Уайзбъргър ДА ИМАШ СЪПРУГ ЗНАМЕНИТОСТ и след това продължавам с всички съвремени на Макнот защо явно имам голям пропуск . Тъкмо отвавям Да имаш съпруг знаменитост и ( тя беше опакована и до сега не я бях махала целуфана )на всяка станица книгата е 415 в най горната и част е поставено заглавието на друга книга на авторката е обяснете ми през каква редакция минава и кой е този дето отговаря нямам думи толкова ли много искаме от тези издателства като им даваме по 15 лв за книги затваряме си очите за правописни грешки е поне да я преглеждат като ги пускат на пазара дано само моето копие да сбъркано въпреки че не вярвам .

Редактирано 4 март 201115 г. от marsei (преглед на промените)

Тъкмо приключих с Рай на Джудит Макнот и честно казано не знам какво да кажа за нея! Дали, че е невероятна, затрогваща, емоционална и обобщено казано силна книга? Или да кажа, че е много тежка (поне за мен)..пропита с болка, омраза, агония и тъга? В действителност Рай е една разтърсваща и много хубава книга. Не мисля, че съм достатъчно красноречива, за да предам чувствата, които носи този роман, той трябва да се преживее.

Макнот не изневерява на себе си и на омагьосващият си стил.

Накратко за какво става въпрос: Мередит е богата наследница на един стар и преуспяващ магазин, предаван от баща на син. Отглеждана от тираничният си деспотичен баща, който с чиста съвест бих нарекла студенокръвна змия (това е най-милото определение, което ми идва на ум).. На осемнадесет години тя се среща с невероятно мъжественият и беден Матю Фаръл, поради стечение на обстоятелствата и дивата страст, която припламва между тях, тя забременява и двамата се женят напук на всичко и на всички! Но на кратко казано баща й успява да ги раздели, изобщо не ми се описват тези сцени, защото или ми се доплаква или ми се иска да вляза в книгата и да гръмна старият негодник . Като успява да нагласи нещата така, че да се намразят взаимно и да не се потърсят..в продължение на единадесет години, когато случайно се срещат. И двамата интелигентни, богати, красиви...преуспели. И болката и агонията от миналото се завръщат Изключително тежки моменти и тежки сблъсъци имаха двамата. Невероятна нежност и романтика допълват цялата картина. Забавните моменти в книгата са дефицит, преобладават дълбоки емоционални терзания, болката и тъга от миналото. Страданието и на главните си е направо осезаемо, а те са толкова сладки. Мередит е много твърда, делова бизнесдама с невероятен усет за бизнес, обаче толкова нежна, всеопрощаваща и мила, но бих излъгала ако кажа, че не ме дразнеше на моменти... нещо в самото й държание не ми допадна. Докато за главния нямам такива притеснения - влюбих се и в този главеен! Мат е невероятеееен.. от най-любимият ми тип :inlove1: Малко безскрупулен в някои моменти, но толкова чаровен, мил, нежен и влюююбен, направи всичко за да спечели отново главната (без да е имал вина, за това, че са се разделили). Страхотен

Ето няколко откъса, които на мен ми станаха наистина любими (не включвам проявите на любов на Мат, защото трябва да цитирам половината книга...)

Една от малкото сцени, на които съм се смяла с глас:

Парите винаги са били всичко, за което някога си се вълнувал, всичко, което те е интересувало. Никога не съм искала да се омъжвам за тебе и не са ми необходими парите ти! По-скоро бих гладувала, отколкото всички да знаят, че някога сме били женени!

Точно в този неподходящ момент метр келнерът се появи на масата им и ги попита дали са доволни от обеда и дали биха желали нещо друго.

- Да - отговори Мат безцеремонно. - Двойно уиски с лед за мене, а за моята съпруга - натърти той, изпитвайки злобно удовлетворение - още едно мартини.

Мередит, която никога не се беше забърквала в публични скандали, се усмихна на стария си приятел и му каза:

- Ще ти дам хиляда долара да сложиш отрова в питието му!

Като се поклони леко, Джон се усмихна и с мрачна вежливост

отговори:

- Разбира се, госпожо Фаръл. - После се обърна към разярения Мат и добави услужливо: - Арсеник или предпочитате нещо по-екзотично, господин Фаръл?

- Да не си посмял да ме наречеш с това име отново! - предупреди Мередит Джон.

Усмивката на Джон се изпари и той отново се поклони.

Чакаше я да каже повече. Очите му се взираха в нейните.

- И? - подсказа й той.

- Смятам да направя едно пътуване. Аз... ще имам доста време на разположение сега,

- Взимаш си отпуска ли?

- Не, подадох си оставката.

- Виж ти! - възкликна той, но гласът му изведнъж беше омекнал, тя се разтопи от погледа му. - Какво пътуване имаш предвид, Мередит?

- Ако ти все още желаеш да ме заведеш там - тя преглътна болезнено, - помислих си, че бих искала да видя рая.

Рай не те оставя и за миг да се отпуснеш, невероятно динамичен роман, много емоционален. Поплаках си и се ядосвах на воля, тръпнах и се разтапях от удоволствие. Макнот има невероятната дарба да пише такива финали, които те оставят или да се усмихваш от нежността, или да ревеш от романтиката! Невероятни финали, невероятни роман.. Рай заслужава да бъде прочетен, както и всичко на Макнот, от мен има десятка.

Редактирано 5 март 201115 г. от BlackRose (преглед на промените)

Кажете нещо смешно за чтене.Много ми се чете нещо забавно(но не глупаво) и съврменно.