Това определено е Порциа Кабът - няма друга като нея!

Мда!!! Ти си Йори.

Извинете ме, за забавянето момичета!

Ето моята загадка:

Познайте, който можете героинята или героя!

Можеше да каже на приятеля да поеме от тук, но не го направи. Опита се да не докосва момичето повече, отколкото се налагаше, наистина се опита, но той беше мъж, който обича жените, и просто не можа да се сдържи. Държеше и двете й ръце в своята, докато с другата омотаваше плата около китките й. Ръцете й бяха топли и влажни от страх. Тя нямаше откъде да знае, че не й мислят злото и страхът й си беше напълно естествен. Той можеше много лесно да я успокои, но приятеля беше прав, трябваше да се махнат от това място, преди да се е появил следващият крадец, затова обясненията можеха да почакат.

Следваше кърпата, и той не би се навел толкова близо до нея, ако не трябваше да завърже краищата й зад врата. Вероятно трябваше да върже ръцете й зад гърба, но не искаше да й създава повече неудобства от тези, които се налагаха.

Обаче не би я оставил с развързани крака. Наведе се за да увие плата около глезените й и щеше да го направи първоначално, но се поразмисли и седна на рамото на стола, вдигайки краката й в скута си. Тя изписка под кърпата веднъж, но после се успокои отново. Носеше дълги панталони и чорапи, така че нямаше как да докосне гола кожа. И въпреки това, дори само фактът, че държи краката й в скута си, го разтърси дълбоко. След като я завърза той я изгледа с такава жар, че тя щеше веднага да разбере, че я е разкрил, ако го беше погледнала. Но не. Тя се опитваше да развърже китките си и почти беше успяла.

Той отново сложи ръцете й в своите и каза:

- Недей, или вместо приятеля ми, аз ще те вдигна и ще те изнеса оттук.

Това са Дани и Джеръми

Това са Дани и Джеръми

Точно така Пете!!!Много си бърза!

Точно така Пете!!!Много си бърза!

Тези герои не може да се бъркат или забравят, светотатство си е...

Моята загадка, мъж, не мога да кажа че ми е любимец, по-скоро ме кефи:

"Изглеждаше точно както се очакваше от неговия вид. Мека, леко къдрава коса, покриваща високата бяла дантелена яка на старовремска риза. Дантелата на свой ред се изливаше върху бледите му ръце с дълги пръсти. Ризата беше разкопчана широко и разкриваше стегнатите му голи гърди, обкръжени от още нагънати дантели. Повечето хора не биха могли да носят такава риза. Вампирът й придаваше извънредно мъжествен вид."

Тези герои не може да се бъркат или забравят, светотатство си е...

Моята загадка, мъж, не мога да кажа че ми е любимец, по-скоро ме кефи:

"Изглеждаше точно както се очакваше от неговия вид. Мека, леко къдрава коса, покриваща високата бяла дантелена яка на старовремска риза. Дантелата на свой ред се изливаше върху бледите му ръце с дълги пръсти. Ризата беше разкопчана широко и разкриваше стегнатите му голи гърди, обкръжени от още нагънати дантели. Повечето хора не биха могли да носят такава риза. Вампирът й придаваше извънредно мъжествен вид."

Г-на от "Вампирът , който ме обичаше" може би? Не че съм я чела вече, но последното изречение е доста издайническо и викам чакай да се пробвам хихи.

Мнее, далеч от целта, наистина вампир, но кой по-точно

Киниън?

Мне - жокер, той е вампир-повелител и трети по сила в града си...

Редактирано 1 февруари 201115 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Ммм Ейдриън от другата от поредицата на Медейрос за вампирите, макар че той не беше май истински вампир. А може би ( макар да ми се струва малко вероятно) и все пак някой от Братството...

Мне - жокер, той е вампир-повелител и трети по сила в града си...

Туй нищу ми ни говори, аз стреля на посоки хахаха.

Ами не знам какъв жокер да дам, но ще пробвам с това - в момента чета книгата (а спомни си какво съм коментирала за последно в "Кой какво чете в момента") А относно Ейдриън ("След полунощ" и брат му Джулиън ("Вампирът, който ме обичаше") са от една и съща поредица на Медейрос

Аз напълно налучквам. Да не би да е Зи? За други вампири не се сещам като изключим тези на Медейрос и Норчето.

Упс, грешка, невъзможно е да е той!

ЕДИТ: Тц, да не е Анита и там онзи Жан-Клод или както там се казваше...;д

Редактирано 1 февруари 201115 г. от stasungera (преглед на промените)

ЕДИТ: Тц, да не е Анита и там онзи Жан-Клод или както там се казваше...;д

Аха Стаси, точно Жан-Клод, ти си на ход

Иха, супер че познах, защото определено си налучквах. ;д А ето и нещо лесничко от мен.

Отговорът й не раздразни мъжа, а го накара да изпита доволство. Той беше свикнал жените да не могат да устоят на чара му и реакцията на жената не можеше да го заблуди. Трябваше да се опита да се възползва от предимството си веднага, но той се поколеба. Колкото и да я желаеше, в момента тя беше твърде развълнувана и по всичко личеше, че нямаше да се успокои скоро.

Той отдръпна ръка и въздъхна.

— Добре, мъниче. Надявах се, че… това няма значение. — Той седна в своя край на леглото, след което се обърна през рамо и я погледна с опустошаваща усмивка. — Сигурна ли си?

Виждам, че съм ви затруднила с цитата. Давам един голям жокер.

Писателката пише исторически романи и е написала поредица, която е доста дебела и невероятна според нас почитателките й.

Виждам, че съм ви затруднила с цитата. Давам един голям жокер.

Писателката пише исторически романи и е написала поредица, която е доста дебела и невероятна според нас почитателките й.

Ами аз освен за Малъри и на Макнот Уестморленд други така по-дългички и ниФироятни не се сещам

Туй да не е нащо Тони ве?

Не и на двете ви. Но ето още един жокер. Писателката пише само исторически романи, а действието в книжката се развива през 1844г.

Редактирано 5 февруари 201115 г. от stasungera (преглед на промените)

Не и на двете ви. Но ето още един жокер. Писателката пише само исторически романи, а действието в книжката се развива през 1844г.

Ако не е много да помолим за още някое цитатче освен, че нещо запецнах, аз поне де

В Бялата стая Главния внимателно положи Главната на леглото, без да получи благодарност. Прислужниците пълнеха трескаво ваната, единственото нещо, което нямаше намерение да откаже, тъй като не се бе къпала истински от заминаването на Главния. Отказа брендито обаче и блъсна раздразнено подадената й чаша.

— Не знам какво си въобразяваш, че доказваш с всичкото това внимание, Главния. Предпочитам да ме оставиш там, където си бях. В крайна сметка кухненската работа е само едно ново преживяване за мен, а ти самият изтъкна отговорността си за всички мои нови преживявания, откакто те срещнах. За колко неща имам да ти благодаря.

Главния трепна, жегнат. Виждаше, че при нейното саркастично настроение ще е безсмислено да й говори. Би могъл да й признае, че примитивният страх да се изправи лице в лице с нея след прекараната заедно нощ е в основата на необмисленото му бягство, но онази нощ бе последното нещо, за което му се искаше да й напомня сега. Щеше само да налее масло в огъня.

— Ваната е готова, господарю — обади се колебливо една от прислужниците.

— Добре. Свалете тази дрипа, с която е облечена, и…

— Не и пред теб! — прекъсна го остро Главната.

— Добре, ще си тръгна. Но ще оставиш лекаря да те прегледа, като пристигне.

— Не е необходимо.

— Главната!

— Е, добре, де, ще оставя проклетият лекар да ме прегледа. Но ти не си прави труда да се връщаш тук, Главният. Нямам какво повече да ти кажа.

Главният влезе през свързващата врата в спалнята си, но докато я отваряше, чу уплашения вик на едната прислужница. Той се обърна рязко и видя гърба на Главната. От гледката му се повдигна. Целият й гръб представляваше лабиринт от сини, кафяви, жълти и дори лилави прави линии, свидетелстващи за изтърпяното изпитание.

Надявам се да съм ви помогнала.

Това е героинята от "Прелъстена невинност" на Джоана Линдзи.

Напълно вярно, макар че в случая са двамата, а иначе имах в предвид героя, но това са доста относителни неща.

"Tя имаше лице на ангел, плътни розови устни и малко леко вирнато носле. Но това, което го разтърси бяха очите й. Гъсти, тъмнокафяви, извити мигли обграждаха два искрящи тюркоаза — светли и ясни. Сякаш се оглеждаше в кристалните води на изключително чисто езеро."

Редактирано 6 февруари 201115 г. от lelemale (преглед на промените)

Аве аз я заковах на мига, ама си викам ади то мойта ясна. Ама пък после си викам ша рекат, че тез не си познават бебето, а аз му знам и очичките и устничките и цялата разкошота та това си е Софито, най големия кошмар и най-голямата благословия за Дуги по номер три МакЛийнови години.

Голяма съм "заспа". Точно Софи е. Давай следващите мома и ерген.