Ъмм случайно да става въпрос за "Розата и херцогът", демек Стивън и не знам как се казва любимата му?!

Ъмм случайно да става въпрос за "Розата и херцогът", демек Стивън и не знам как се казва любимата му?!

Не, Пете, поредицата е от само три книги. Издадоха я сравнително скоро, миналата година я завършиха, мисля ... всъщност издадоха третата, втората май още не е излизала ... бг издателства, какво да се прави.

Лорд .......... носеше свободен тъмносин жакет с кафява жилетка и панталон в същия цвят, който подчертаваше едрата му фигура. Кичури блестяща черна коса падаха по челото и над ушите и му продаваха леко варварски израз. Големите ръце висяха отстрани, леко извити, готови за действие. Лицето с орлов нос, широка брадичка и пронизващи очи напомни на Главната за древния воин на една от картините, които някога висяха в палата в Бомонтен. Силен и страшен воин. Завоевател. Сърцето внезапно заби лудо в гърдите й и тя изпита болка. Защо се поддаде на изкушението и дойде в дома му? Защо си въобрази, че може да го надхитри? Всички пари на света нямаше да я спасят, ако той си постави за цел да я има. Дланите й овлажняха и тя се помоли отчаяно посещението му в зимната градина да не продължи дълго. Беше глупаво да мисли по този начин, но той я правеше нервна. Нея, Главната, жената, която умееше да се справя с всякакви хора. Авторката пише исторически романи, но отскоро навлезе в съвременния жанр, на бг има само една книжка ... прясна, прясна

добрееее с жокерите почна да има проблясъци, така Кристина Дод, поредицата за принцесите, книгата "Принцът се жени", с герои Сорша и Рейнджър, примерно...ако бъркам отново не се смий Джули

Редактирано 28 февруари 201115 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

добрееее с жокерите почна да има проблясъци, така Кристина Дод, поредицата за принцесите, книгата "Принцът се жени", с герои Сорша и Рейнджър, примерно...ако бъркам отново не се смий Джули

Амииии, резултатът е 1 на 1 - позна поредицата, ама сбърка книгата.

тъпо и упорито продължавам, докато уцеля - "Вълнуващи нощи" - Кларис и Робърт

тъпо и упорито продължавам, докато уцеля - "Вълнуващи нощи" - Кларис и Робърт

Йеееес упоритостта се възнаграждава. Давай, Пете.

Йеееес упоритостта се възнаграждава. Давай, Пете.

Юпиии, ето следващият господин, герой от съвременен роман:

"Главната се усмихна тайничко, но преди да продължи, осъзна, че в този момент го загуби като събеседник. Започнаха спортните новини — резултати от мачове и репортажи от различни състезания. Почти като в транс, Главния веднага се обърна към телевизора. Тя се подразни. Какво им ставаше на мъжете, поне на тези в нейния живот? Детективът се държеше точно като брат 1 и брат 2. Колкото и заети да бяха братята й, спираха всичко при вида на бейзбол, футбол или ръгби. Всеки мач поглъщаше изцяло вниманието им. Бяха пристрастени към спортния канал и не можеха да заспят вечер, без да знаят последните резултати от мачовете. Сега проумя, че бодигардът й страда от същата мания.

Главната започна да разгръща страниците на настолния си календар, като крадешком изучаваше лицето на Главния. Реши, че той има красив профил. Хубав, прав нос, страхотни устни. Косата му — тъмна и гъста, постоянно падаше върху челото му. Е, имаше нужда от подстрижка… Главната изпита налудничавото желание да я докосне. Дали и другите жени чувстваха същото? Без съмнение, отговори си тя. Привлекателната му външност и сексапилното излъчване сигурно ги омайваха до безпаметност. О, тя познаваше този тип мъже! Главният беше от лошите момчета, които спят с жените и после ги напускат без угризения. Колко ли сълзи бяха пролени заради него, колко ли сърца беше разбил?"

Юпиии, ето следващият господин, герой от съвременен роман:

"Главната се усмихна тайничко, но преди да продължи, осъзна, че в този момент го загуби като събеседник. Започнаха спортните новини — резултати от мачове и репортажи от различни състезания. Почти като в транс, Главния веднага се обърна към телевизора. Тя се подразни. Какво им ставаше на мъжете, поне на тези в нейния живот? Детективът се държеше точно като брат 1 и брат 2. Колкото и заети да бяха братята й, спираха всичко при вида на бейзбол, футбол или ръгби. Всеки мач поглъщаше изцяло вниманието им. Бяха пристрастени към спортния канал и не можеха да заспят вечер, без да знаят последните резултати от мачовете. Сега проумя, че бодигардът й страда от същата мания.

Главната започна да разгръща страниците на настолния си календар, като крадешком изучаваше лицето на Главния. Реши, че той има красив профил. Хубав, прав нос, страхотни устни. Косата му — тъмна и гъста, постоянно падаше върху челото му. Е, имаше нужда от подстрижка… Главната изпита налудничавото желание да я докосне. Дали и другите жени чувстваха същото? Без съмнение, отговори си тя. Привлекателната му външност и сексапилното излъчване сигурно ги омайваха до безпаметност. О, тя познаваше този тип мъже! Главният беше от лошите момчета, които спят с жените и после ги напускат без угризения. Колко ли сълзи бяха пролени заради него, колко ли сърца беше разбил?"

Алек Бюканън

ох, нямам търпение да напише нещо и за оставащите братя.

Джули, днес май само с теб ще си играем. Правилно мислиш, и да се съглася с теб, направо е грехота да се пропиляват такива невероятно страхотни образи като братята на Регън, особено Ейдриън, перфектният главен герой!

После спря очи върху лицето й. Ако не беше обезумял от тревога и умора, щеше да се усмихне на контраста между ръцете и изражението на лицето й. Пухкавите й съблазнителни устни прогонваха всяка мисъл за благовъзпитаност, дългите й извити мигли не отговаряха на разбирането му за практичност. Не си спомняше цвета на очите и косата й, но скулите й бяха деликатно очертани, кожата й беше бяла и нежна, почти прозрачна. За сметка на това малката волева брадичка беше в пълен контраст с цялата женственост, излъчваща се от това лице — загатваше за силна воля и смелост. Тя не беше заплакала от болка и от страх. Беше казала, че мрази да се страхува, а това означаваше, че предпочита да се бори с неприятните емоции, вместо да им се остави да я завладеят. Да, тя без съмнение притежаваше едновременно кураж и дълбока чувствителност. Спомни си как се беше опитала да се извини за неприятностите, които му причиняваше. Това беше забележителна комбинация, която рядко се срещаше, още по-малко пък — при такава млада жена. Годеникът й продължаваше да седи до леглото и ръката му все така стискаше нейната, но умората го беше надвила и той спеше дълбоко, отпуснал глава върху завивките. Беше си съблякъл сакото и разкопчал ризата си. Лицето му беше съвсем близо до нейното. Тя леко помръдна глава и с облекчение установи, че болките са изчезнали. С любопитство започна да разглежда мъжа, за когото беше сгодена. Лицето и ръцете му бяха загорели — очевидно прекарваше много време на открито. Гъстата му тъмнокестенява коса беше късо подстригана, но разрошена и това заедно с черните мигли, хвърлящи сянка върху страните му, му придаваше момчешко излъчване. Брадата му беше леко набола, но не можеше да скрие решително изрязаната му челюст. Правите тъмни вежди бяха смръщени — очевидно онова, което мъжът сънуваше, не беше особено приятно. Ръцете и раменете му бяха силни и мъжествени, също като цялото му лице. Създаваше впечатление на твърд и безкомпромисен човек. И беше красив. Господи, беше изключително красив! — Или сте изключително незаинтересован, или не сте добре със зрението, милорд — атакува го тя. — Не съм сигурен, че разбирам за какво става въпрос — предпазливо отвърна той. — Става въпрос за косата ми — нещастно рече Главната и посочи към червеникавите кичури, подаващи се изпод хавлията. Главният си спомни, че косата й беше изцапана с кръв и предположи, че дори и след като доктор Уитиком беше обработил и превързал раната на главата, тя отново е прокървила. — Ще се отмие — увери я той. — О, не мисля — отвърна иронично тя. — Вече пробвах. — Не разбирам… — започна Главният. Главната го прекъсна: — Косата ми не е тъмнокестенява… — заяви тя, смъкна кърпата от главата си и сграбчи кичур коса, за да илюстрира нагледно проблема. — Погледнете тук. Тя е червена! Тя беше изпълнена с негодувание, но Главният не успя да реагира. Гледаше занемял гъстата огненочервена коса, спускаща се на вълни към кръста й. Тя отпусна ръка и кичурът се плъзна между пръстите й като разтопена лава. — Господи! — пое дъх той. — Толкова е… червена! — отчаяно повтори тя С последното малко прекалявам, обаче според мен много добре описва въпросната дама.

Редактирано 28 февруари 201115 г. от julie81 (преглед на промените)

бе,може ли да е "Преди да те срещна" Стивън и .....проверих Шеридан

Редактирано 28 февруари 201115 г. от Plqsak (преглед на промените)

бе,може ли да е "Преди да те срещна" Стивън и .....проверих Шеридан

Може, може, давай, Гале.

Съжалявам за закъснението,а и за краткия цитат, но не помня къде в книгите са описанията на героите. Сърцето й заби учестено при вида на високия красив мъж, който стоеше само на няколко крачки и се взираше настойчиво в нея. Тя пристъпи нерешително напред. Сигурно бе призрак. Толкова често си бе мечтала за него, бе го викала в сънищата си. И този път, както много пъти досега, щеше да отвори очи и да открие, че всичко е било само плод на въображението й. Забелязал несигурността й, ТОЙ тръгна към нея, удивен от чудото на времето. На мястото на разцъфтяващата млада девойка, която бе срещнал на морския бряг преди три години, се бе появила ослепителна жена, която дори в старата си избеляла рокля и с разрошената си коса, стелеща се в див безпорядък по раменете й, можеше да съперничи на най-прекрасния портрет, създаван някога върху платното. Той спря на няколко сантиметра от нея и се взря с усмивка в блестящите й синьо-зелени очи. .................... ..................... Срам. Единствената мисъл, която пулсираше в главата й, бе срамът, че той е видял истинския й живот. И това не бе заради овехтелите й дрехи, нито заради запуснатата къща. Не, тя се срамуваше заради баща си, който както обикновено бе пиян, чувстваше се унижена, че е трябвало да бъде доведен по този начин у дома си. Преглътна огромната буца, заседнала в гърлото й. Нямаше да се разплаче. За миг, само за един кратък миг, си бе помислила, че ТОЙ е дошъл, за да я види. Че той също е мислил за нея, както тя за него. Но очевидно бе сбъркала. Е, той никога нямаше да узнае колко много я бе наранило осъзнаването на този факт. Никога.

Ъммм "Замъкът на мечтите"?

В десетката си.

Хихихи, добра съм, а дори не съм я чела!

Следващата загадка:

"Това трябваше да е той, облегнат на гише “Информация”. Носеше шапка, така че не можеше да види лицето му, но веднага забеляза, че е едър и строен. На устните й затрептя усмивка. Това наистина бе абсурдна ситуация. Гонене на вятъра. Щяха да се запознаят, да се държат любезно, да прекарат дружелюбно един ден заедно; утре щяха да си стиснат ръцете, да си кажат, че са прекарали чудесно и това щеше да е краят. Всичко щеше да приключи цивилизовано и възпитано, точно както тя обичаше…

Той се изправи и се обърна към нея. Главната закова погледа си върху него и веднага я обзе напрежение.

Знаеше значението на думата зашеметен, но за първи път го изпитваше на живо. Бавната й походка се забави и накрая тя напълно спря. Застана неподвижно по средата на фоайето, неспособна да направи още една крачка. Подобно нещо не й се бе случвало досега, такава тотална загуба на контрол, но нищо не можеше да направи. Чувстваше се стъписана, сякаш някой и бе изкарал въздуха. Сега вече сърцето й биеше до полуда. Дишането й се учести, а малкият сак се изплъзна от пръстите й и се строполяса на земята с тъп звук. Чувстваше се като пълна глупачка, но изобщо не й пукаше. Просто не можеше да откъсне поглед от него.

Чиста, старомодна сласт, това бе всичко. Не можеше да е нищо друго, особено от пръв поглед. Обзе я паника при самата мисъл, че би могло да е нещо друго. Просто сласт.

Той не бе най-красивият мъж, когото някога бе виждала, защото Ню Йорк беше пълен с страхотни мъже, но това нямаше никакво значение. Единственото, което имаше значение, наречи го примитивни инстинкти, химия, електричество или биология, той беше неустоим. Този мъж излъчваше сексапил. Всяко негово движение бе наситено с чувственост и мъжественост, които веднага събуждаха образа на потни тела и измачкани чаршафи в съзнанието й. По дяволите, защо му е на такъв мъж да си търси жена чрез обява?

Беше висок поне метър осемдесет и пет с яки мускули, излъчващи силата на мъж, който върши тежък физически труд. Кожата му бе загоряла, а косата, поне доколкото можеше да види изпод шапката, бе много тъмна, почти черна; с ъгловата брадичка, съвършено очертани устни и трапчинки от двете страни. Не се беше нагласил специално за срещата си с нея, а носеше бяла риза с навити ръкави, овехтели джинси и протрити каубойски ботуши. Главната бе съсредоточила цялото си внимание върху детайлите, докато се опитваше с цялата си воля да се съвземе от шока, връхлетял я без предупреждение.

Дори и най-смелите и фантазии не я бяха подготвили за подобно нещо? Как трябваше да постъпи една жена, когато срещнеше мъжа, който разпалва най-скритите й страсти? Първата й мисъл бе да побегне с всички сили, за да спаси живота си, но въпреки това не бе в състояние да помръдне от мястото си."

Ееееееехххххххххххееееееееее, „Търси се съпруга“ – Рийс и Маделин

Това да не би да е Маделин от "Търси се съпруга"?

ЕДИТ: Пффф, Руме, за малко ме изпревари. ;д

Редактирано 28 февруари 201115 г. от stasungera (преглед на промените)

Ти си Руми

Ето и моя главен герой Непознатият беше дошъл от нищото, без предупреждение, безшумен като сянка. Тя вдигна глава към мъжа, който стоеше на края на верандата. Тъмният му силует се очертаваше точно зад златистата светлина на фенера, която се изливаше от прозорците. Изпод периферията на шапката очите му светеха като черни кристали, също тъй лишени от емоции, както изражение то му. ГЛАВНАТА прехапа долната си устна от споходилата я мисъл: сигурно дори зимна буря би изглеждала по-топла от очите на този мъж. А по петите на тази мисъл вървеше още една: все пак той я привличаше, макар и по един опасен начин. Този мъж наистина беше красив. Навярно до него другите мъже биха изглеждали като момченца. .................................... Гъстата му черна коса се спускаше права като грива чак до яката на непознатия. Лице то му беше потъмняло от слънцето. Край ъглите на очите му се виждаха няколко едва забележими бръчици, а над добре оформените му устни чернееха грижливо подрязани мустаци. Черните му панталони и сако бяха чисти. Личеше си, че бяха шити от шивач, но също тъй бяха видели доста носене. Същото се отнасяше за бледосивата му риза, която беше чиста и доста изхабена. Ризата стоеше добре на широките му рамене, които се стесняваха в клин към тесния му кръст. На шията му хлабаво бе привързан пъстроцветен шал. Конят на непознатия, пристъпи зад гърба му и тихо изпръхтя. Без да откъсва очи от ГЛАВНАТА, мъжът протегна ръка и поглади с облечената си в ръкавица ръка шията на животното. Бавно и успокоително. С лявата си ръка. А дясната му ръка — на нея нямаше ръкавица — стоеше все там, близо до револвера, увиснал на бедрото му. Оръжието на непознатия беше досущ дрехите му — чисто и изхабено. И, подобно на самия мъж, оръжието носеше аурата на дълга и груба употреба. ГЛАВНАТА забеляза, че въпреки суровите очи и мрачното излъчване, непознатия се отнася нежно с коня си. Това й допадна. Твърде много мъже на запад се отнасяха с животните така, сякаш те не чувстваха болка от камшик или шпора.

Редактирано 28 февруари 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Това е Хънтър Максуел от " Есенен любовник" на Ел. Лоуъл. Чуден роман! Много го харесвам!

Редактирано 1 март 201115 г. от lelemale (преглед на промените)

Това е Хънтър Максуел от " Есенен любовник" на Ел. Лоуъл.

Чуден роман! Много го харесвам!

Ти си мила!

А бе,хора! Не виждате ли, че съм "задрямала". Защо не давате нови цитати, та да върви играта? Чакайте сега да видим... "Онази нощ след тържеството на брат си, младата жена дълго си припомняше всичко, свързано с Главния: от цвета на очите му, който е един невероятен и неописуем нюанс на сивото, до контролираната безпристрастност на цялата му фигура. Черната му коса беше доста по-дълга, отколкото бе прието да носи един бизнесмен. Ако не беше вързана на опашка на тила, сигурно би достигнала до раменете му. Суровото му строго лице излъчваше неумолима и непреклонна воля. Блестящите сребристи нишки в косата му, съчетани със студената интелигентност на погледа, й подсказаха, че наближава четиридесетте. Това беше човек, който никога не би разчитал на външния си вид или на своя чар, за да получи от живота онова, което желае, реши тя. Той просто ще посегне и ще си го вземе. Главния бе останал по-малко от половин час на тържеството. С изключение на няколкото минути, които му отне запознанството с годеницата на Брата и с Главната, той се бе държал настрани от тълпата. Стоеше сам, далеч от другите, и отпиваше от чашата си шампанско. Останалите гости явно го отбягваха и заобикаляха от далеч. Главната чувстваше погледа му върху себе си непрекъснато, докато танцуваше с приятелите на браг си, но той не я покани. Изобщо не танцува. Когато Главният тихо напусна тържеството, почувства странно разочарование. Малкото живо въгленче на необичайно чувство на възхищение, което изгори до кръв сърцето й, когато той пристигна, изчезна заедно с него." Хайде отгатвайте! Цитатът е от съвременен роман,на любима за много от нас писателка.

Редактирано 2 март 201115 г. от lelemale (преглед на промените)

Охх страшно познато