Ян - Херцогът на Катрин Каултър

Давай Юле!

Внезапно момчето се оказа свободно. Вървейки назад, то едва не се препъна в сандъка. Видя как шапката му падна на земята. Тогава се затича, грабна я и я нахлупи на главата си. Размахваше юмруци около себе си, готово за бой. Когато съзря войниците, зина от учудване. Те стояха мирно, изпънати като струни. Бутилката от уиски се разби върху паважа. Настъпи тягостно мълчание. Върлинеста фигура се появи в полезрението. Мъжът носеше безупречна униформа с блестящи месингови копчета и красиви нашивки на ръкавите. Златните еполети на широките рамене показваха, че военният чин на офицера е капитан. Червено-бял пояс опасваше тънкия му кръст под широкия черен колан с кобура. Гневно свитите му вежди бяха прикрити под периферията на шапката. Когато мъжът се приближи към групата, върху синия плат на панталоните му проблеснаха широки лампази. — Я слушайте тук! — изкомандва рязко той. — Убеден съм, че командирът ви има по-полезни задачи за вас от това да тормозите децата в града. Веднага се явете по служба в щаба. Той ги оглеждаше със строг поглед, а те се мъчеха да стоят мирно. Последва кратка команда: — Свободни сте! Офицерът проследи с поглед как четиримата се отдалечиха, олюлявайки се, но с бърза крачка, след това се обърна. Момчето видя загорялото от слънцето лице, от което гледаха светлосини очи. Дългите светлокестеняви бакенбарди бяха грижливо подстригани, скулите му бяха високи, стегнатата кожа на лицето му блестеше по ъгловата брадичка. Леко гърбавият нос на мъжа беше тесен и добре оформен и макар че плътните му устни не се усмихваха в този миг, те излъчваха великодушие и доброжелателност. Във всичко личеше професионалният войник: в кратките фрази, в безупречната външност, в стегнатото поведение. Фините черти на лицето му издаваха знатен произход. Такова лице би прилягало на някой благородник или държавен глава. Миглите му бяха тъмни. Тръпки на страх побиха момчето. Тези очи, изглежда, можеха да разгадаят и най-дълбоките тайни на душата му. Докато гледаше нещастното хлапе, строгият израз на лицето на капитана се смекчи. Усмивка напираше по устните му, но той веднага я потисна.

Коул и Алена от "Като пепел във вихъра"?

Коул и Алена от "Като пепел във вихъра"?

Мда. Мислех, че поне малко ще ви затрудня, но май "момчето" издаде работата.

Давай, Крис.

Редактирано 27 януари 201115 г. от julie81 (преглед на промените)

"Той вече губеше търпение, когато тя го погледна право в очите. Собствената му реакция го изненада. Невероятната й красота буквално му отне дъха. Бе си помислил, че е красива, докато я наблюдаваше на потока, как си мърмори сама и се мъчи да развърже панделката от косата си, за да си разплете плитката, но не я бе огледал толкова внимателно, за да забележи колко е красива. Не беше нито достатъчно близо, нито достатъчно любопитен, за да го направи.

Жената наистина бе единствена по рода си. Не можеше да откъсне поглед от нея. Завладяващата й красота го плени и изведнъж осъзна, че не бе по-добър от собствените си хора. Беше се разярил, когато видя колко зашеметени бяха те, но сега, можеше да си признае, че се намира в абсолютно същата ситуация. Как е могъл да не забележи такова съвършенство? Кожата й бе безупречна; очите — чисти и блестящо сини, а розовите й плътни устни, го навеждаха на едни толкова греховни мисли, че трябваше да отклони поглед към челото й, за да си възвърне концентрацията."

Едва ли ще ви затрудна много, но друго не успях да измисля

Венчило с варварина Бранди ли се казваше главната

Да, позна. Казват се Брена и Конър

Все още усещаше миризмата й. Сякаш за да го подиграе със спомена за онова, което беше загубил, през последните месеци обонянието му беше станало невероятно остро. Винаги когато минаваше покрай кухнята, определяше с абсолютна точност дали френският готвач Етиен правеше телешко фрикасе или сос бешамел със сметана с надеждата да събуди апетита на господаря си. Лекият мирис на дим му издаваше дали огънят в изоставената библиотека е запален току-що или вече е догорял. Когато се хвърляше на леглото си в помещението, което приличаше повече на пещера, отколкото на спалня, усещаше с отвращение киселата миризма на собствената си пот, полепнала по смачканите чаршафи. Оттегляше се тук с белезите и сините петна по тялото, за да си ближе раните. Тук се мяташе по цели нощи, без да може да заспи — нощи, които се отличаваха от дните му само с потискащото мълчание около него. В тихите часове между вечерния и утринния здрач често имаше чувството, че е единственият жив човек на земята. Кайл прокара ръка по челото си и по навик затвори очи. Когато влезе в салона, веднага усети миризмата на лавандуловата вода, която мисис Фил използваше, и мускусната помада за коса, с която Баркс обуздаваше немирните косъмчета по главата си. Усети обаче и миризма на чужд човек — свеж, топъл мирис на лимон. Тръпчиво-сладък аромат, едновременно нежен и дързък. Мис Смит със сигурност не миришеше на болногледачка. Старата Кара Грин миришеше на нафталин, а вдовицата Хаукинс — на ароматизираното с горчиви бадеми емфие, което с удоволствие смъркаше. Мис Смит изобщо не миришеше на сбръчканата стара девица, каквато си я представяше той. Ако се съдеше по унищожителния й тон, от порите й би трябвало да се излъчва отровна миризма на стар въглен и гробищен прах. Когато се приближи до нея, той направи още по-стъписващо откритие. Под чистата цитрусова миризма имаше още една, която тласна в безнадеждно объркване остатъците от сетивата и здравия му човешки разум. Тя миришеше на жена. Кайл простена през здраво стиснати зъби. Не беше усещал никакви плътски желания от деня, когато се събуди в най-изисканата лондонска болница и откри, че светът му е станал тъмен. Ала топлата, сладка миризма, която струеше от кожата на мис Смит, предизвика вихрушка от кървавочервени, замайващи спомени — откраднати целувки в осветена от луната градина, дрезгав шепот, коприненомека, гореща женска кожа под устните му. Всичко онова, което никога вече нямаше да преживее. Той отвори очи, но светът остана все така забулен в черна сянка. Може би думите, които беше хвърлил в лицето на Бекуит, бяха верни. Може би имаше нужда от услугите на съвсем друг сорт жени. Ако й плащаше добре, тя щеше дори да гледа в обезобразеното му лице без отвращение. Но какво променя това? — запита се Кайл Феърчайлд и се изсмя безрадостно. Никога нямаше да го види. Може би тя щеше да стиска очи и да си представя, че той е мъжът на мечтите й. Тогава той щеше да си внушава, че тя е жената, която шепне името му и му се врича във вечна преданост. Обещания, които никога нямаше да сдържи. Кайл стана от леглото. По дяволите тази жена Смит! Тя нямаше никакво право да го укорява така остро и заедно с това да мирише толкова сладко. Слава богу, че беше заповядал на Баркс да я отпрати. Що се отнася до него, тя никога вече нямаше да го ядосва.

Гейбриъл Феърчайлд - "Товй завинаги" Тереза Медейрос

Да, той е!

Но в мига, в който видя непознатия, дори от другия край на залата, се наложи да преосмисли цялата си стратегия. В профил той толкова много приличаше на синът, че Главната отново беше обхваната от паника. Високият му прав нос и леко разширените му ноздри показваха, че е роднина. Гарвановочерната му коса й напомняше за буйната грива на сина й. Чувствената уста и силната квадратна брадичка потвърждаваха приликата. Но тя беше разтърсена не толкова от чертите му, а от съсредоточеността, с която разглеждаше бродерията на паравана пред камината. Така, както се беше привел, той й напомни за синът, когато бе видял за първи път костенурка да се скрива в черупката си. Този мъж изглеждаше напрегнат и любопитен. И невероятно красив. Несъмнено беше Главният. Ужасена, тя не можеше да се реши да влезе в стаята и да съобщи за присъствието си. Стоеше и продължаваше да го наблюдава незабелязана. Вместо къси бухнали панталони и късо кожено палто, той носеше кожени панталони и вълнена риза с дълги ръкави. С дълги стройни крака, тесен таз и широки като на ковач рамене. В ръката си държеше шотландска барета, украсена с пера и блестяща сребърна емблема, която тя не виждаше ясно, но предполагаше, че е изправен на задните си лапи вълк, символът на клана ......... Същият мотив беше повторен на брошката, която прикрепваше към рамото му характерната карирана къса наметка.

Еееех, това е Дръмънд от "Шотландска кръв" http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Еееех, това е Дръмънд от "Шотландска кръв" http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Точно в десятката, Боби!

Описанието на един Главен

— Слава богу, че Приятелката ви описа толкова подробно.

Главния усети безпокойство и едва не затропа като конете в боксовете.

— И как ме описа тази… какво беше описанието на Приятелката? — Той не бе назовал пред Гадняра точната дата на пристигането си, камо ли пък точния час, но сега гореше от нетърпение да се изправи пред врага си.

Момичето отново смръщи чело и го огледа замислено.

— Тя ми говори често за своя смел офицер, който служи под командата на Уелингтън и страда ужасно от раздялата с нея… Искам да кажа, говори за вас и чете разни романтични стихотворения. Затова до днес не й вярвах.

Главния не можа да овладее любопитството си.

— И какво по-точно ви разказва?

— Ами… — момичето го огледа изпитателно, — той е много висок, казва тя, тъмните му къдрици са разбъркани от вятъра, в очите му пламти огън, а устата му… коравата му уста е красиво изрязана. Великолепни широки рамене, които опъват безупречно ушития жакет. А пък краката му… — Тя затисна уплашено устата си. — Олеле! Моля ви, не издавайте, че съм говорила такива неща!

Развеселен, Главния се опита да приглади немирните си къдрици.

Още едно цитатче от този великолепен роман, в който има ефирно описание и на главната

Възбудата бушуваше в кръвта му.

— Много ли танцува тази вечер, Главна?

— Без прекъсване — отговори сърдито тя. — И няма да пропусна нито танц, след като свърша с вас.

— Ще видим. Наистина ли носиш черно, за да почетеш паметта на загиналия си брат?

Лицето й побледня. Блясъкът в очите угасна.

— Не — прошепна едва чуто тя. — Избрах този цвят, за да разберете колко съм невъзможна, да ви покажа колко погрешно ме преценявате и…

— Тихо — нареди строго той и се огледа. — Сега не е нито времето, нито мястото да говорим за тези неща.

— И кога ще им дойде времето?

— Това решавам аз!

Танцът свърши и партньорите се сбогуваха, преди да се разделят.

Главната беше готова да избяга, но Главния се оказа по-бърз от нея. Стисна ръката й и я обърна към себе си. Музиката засвири отново и в залата се понесе възбуден шепот.

— Но това е валс! — обяви задъхано една дама.

Главния откри в навалицата леля си и й кимна признателно. Макар да не беше много съгласна с дръзкия нов танц, тя бе пуснала в ход влиянието си, за да изпълни молбата му.

Главния погледна Главната право в очите.

— Никога повече не се опитвай да ми избягаш.

Лицето й загуби цвят. Зениците й станаха огромни, изпъстрени с черни и виолетови петна, по-възхитителни отвсякога. Но пак не се разтрепери, тази неустрашима амазонка, която отдалеч беше взел за безлична провинциална девица. Главната, крехкото полско цвете? Ама че гротескна представа.

— Мисля, че ми обеща този валс — проговори с нескривано задоволство той.

Главната устоя на изкушението и отказа да бъде обгърната от ръцете му. Главния сведе поглед към меката й уста. Връхчето на езика се плъзгаше по устните, за да ги навлажни.

— Ще танцуваме ли, мадам? — попита с усмивка той. — Или искате да ви целуна пред всички хора в тази зала?

Главната въздъхна дълбоко и лицето й отново порозовя. Погледът й показа, че каквото и да се случи сега, то няма да зависи от нея.

Главния сложи дясната си ръка на тънката й талия и зачака.

Тя стоеше съвсем близо до него, тялото й почти докосваше неговото, погледът й беше неотлъчно устремен към дантеленото жабо на ризата му.

Щом тя можеше да чака, значи и той трябваше да може.

— Ти си едно малко дяволско изчадие — прошепна с неволно уважение той. — Адска фурия! Бъди така добра да ме погледнеш.

Главната не се помръдна.

Пръстите му се разпериха около талията. Върхът на палеца докосна долната страна на гърдата.

Главната потрепери и вдигна лице. После бавно сложи едната си ръка в неговата, а другата на рамото му.

Главния усещаше погледите, чуваше шепота на гостите. Но му беше трудно да се раздвижи. Очите на Главната се промениха: от тъмносини във виолетови, от виолетови в кобалтови и черни. Тези очи бяха пълни с въпроси и той съзнаваше, че тя отказва да приеме силните си чувства и отхвърля близостта му. После меките й устни потрепериха и в него се надигна нещо непознато: побъркващото чувство, че трябва да я защитава. Това чувство го разтърси.

Той полудяваше!

Още едно жокерче - авторката е издавана само от "Ирис" и доколкото ми е известно са преведени три нейни исторически любовни романа и един съвременен, като и четирите са издадени от "Ирис" в поредицата им от исторически романи. П.С. Бях се засилила да плясна следващ цитат от романа с имената на главните, ама овреме се усетих...

охх докато зацепя, пак този умрял брат ме подведе за стотен път (помня че и в играта с цитатите веднъж се побърках точно с този цитат), това е "Само твоето докосване", а героят се казваше Едуард Някой си

охх докато зацепя, пак този умрял брат ме подведе за стотен път (помня че и в играта с цитатите веднъж се побърках точно с този цитат), това е "Само твоето докосване", а героят се казваше Едуард Някой си

Аха, Пете, точно. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай напред

Аз малко ще наруша правилата, извинявам се за което, но е 11 часът, а аз заспивам и не мога да се ровя по книгите, за това казвам: - много любим главен герой и като описание - циганин (силно се съмнявам, че ще ви затрудня)

Аз малко ще наруша правилата, извинявам се за което, но е 11 часът, а аз заспивам и не мога да се ровя по книгите, за това казвам:

- много любим главен герой и като описание - циганин (силно се съмнявам, че ще ви затрудня)

Никълъс на Пътни!!!

Никълъс на Пътни!!!

Точно той

Така един път и аз да позная!!! Ето я и моята героиня:

"...Мрежестият воал, прикрепен към широката му периферия засенчваше очите и ù придаваше неустоимо мистериозно излъчване. Всичко, което можеше да види, бе извивката на скулите, трапчинките, заострената брадичка, която предполагаше сърцевидно лице и сочни устни, перфектно оформени, подходящи за целувки и други още по-греховни удоволствия.

С известни усилия той отмести погледа си от устата ù и го насочи към кадифената панделка в бургундски цвят, която тя носеше около врата си като украшение. Спря очи върху дългата ù изящна шия, където пулсът ù, почти незабележим за невъоръжено око, играеше при всеки удар на сърцето ù....

...Тя беше, несъмнено, най-красивата жена, която някога бе виждал. Черните ù къдрици, вдигнати във висока прическа, бяха в идеална хармония с изящно извитите ù вежди и невероятно гъстите мигли, които обрамчваха очи в същия тъмносин цвят, какъвто имаше Егейско море в полунощ. Деликатните кости на лицето ù се стесняваха при брадичката и разширяваха при скулите. Последните бяха облагородени с естествена руменина, сякаш някой беше взел розови цветчета и бе оцветил леко сатенената ù кожа. Тя притежаваше непринудена изтънченост, която никои от скъпите пудри и червила в света не биха могли да пресъздадат. Устните ù се къдреха едва забележимо в ъгълчетата, достатъчно, за да накарат мъжа да се чуди дали тя се смее с него или на него...."

Братовчедката на графиня Магнъс от поредицата с разменените роли. Малко не съм сигурна какъв цвят й бяха очите, но първо за нея се сетих.

Това определено е Порциа Кабът - няма друга като нея!