Минаваше единадесет, когато широкоплещестият мъж се появи в рамката на разтворените врати на френския прозорец с изглед към градината. Застана там, съвършено спокоен, загледа се в гостите сякаш развеселен от гледката. Сюзан веднага го забеляза, изглежда, единствено нейното внимание бе привлякъл. Огледа го изненадана, защото никога преди не го беше виждала. Такъв мъж не минаваше незабелязан. Никой не би могъл да го забрави. Висок и мускулест, с бял смокинг, който лежеше върху силните му рамене с прецизност, доказателство за изящно шивашко изпълнение. Но това, което го открояваше, съвсем не беше, почти безнравствената изисканост, която толкова му прилягаше, а лицето. Имаше вид на разбойник, впечатление, което се подсилваше от плътните тъмни вежди, засенчващи кристалинно сините очи. Магнетични очи, помисли си тя, усещайки въздействието им, макар че той не я гледаше. Странна лека тръпка пропълзя надолу по гръбнака й и сетивата й внезапно се изостриха — музиката зазвуча по-силно, цветовете станаха по-наситени, упоителният аромат на ранната пролетна нощ....

Ммм не съм сигурна, но да пробвам с Харди от "Синеокият дявол"

Ммм не съм сигурна, но да пробвам с Харди от "Синеокият дявол"

Не

Това е братовчедът Корд Блекстоун от "Между любов и вярност" на Линда Хауард

Това е братовчедът Корд Блекстоун от "Между любов и вярност" на Линда Хауард

Да, мила, той е! Страхотен пич!!!

"Тя представляваше такава прелестна гледка, че всеки човек на часа би забравил грижите си. Държанието й внушаваше не по-малко респект от красотата й. Джейми бе наследила хубостта на майка си. — дълга гарваново черна коса и виолетови очи, които напомняха на баща й за свежа пролетна утрин, безупречна кожа, чиста също като сърцето й. Макар че баронът се хвалеше на всеослушание, че обича всичките си дъщери, Джейми си оставаше неговата радост, макар че тя не му бе истинска дъщеря. Майка й, втората съпруга на барона, се омъжила за него, когато вече била в деветия месец с Джейми."

Ааааааааа Джули Гарууд — Венчило с дявола Джейми

Браво. Давай следващите сладури и сладурки.

Сара беше възрастна жена, не тийнейджърка. Нещо повече, беше жена, която вече пет години хладнокръвно и проницателно се справяше с големи и разнообразни бизнес дела. Навършила е двадесет и девет години и си казваше, че отдавна е загърбила времето на изчервяването. Но този мъж с демонстративното си поведение на женкар и с тези дръзки предизвикателни очи, я караше да се изчервява само от един поглед. Възбуда, лсаквато никога не бе изпитвала, препускаше през нея, разтупваше сърцето й и всъщност се чувстваше замаяна. Знаеше какво е любов, но не беше това. Толкова силно обичаше Ванс, че смъртта му почти я смаза, така че веднага си даде сметка, че емоцията не е същата. Това беше примитивно привличане, упоително и трескаво, и се основаваше изцяло на секс. Ванс Бард беше Любов. Тор Бард означаваше само Сласт.

Пак ви затрудних, затова пускам още едно цитатче. — Танцувай с мен. Вариация на същата тема, помисли си тя зашеметена, и позволи да бъде извъртяна и взета в прегръдките му. Взета... това беше думата. Чувстваше се, сякаш простото затваряне на ръцете му около нея я откъснаха от остана¬лия свят, погълна я дълбоко и безвъзвратно в магията му. Беше луда да танцува толкова близо до пламъка, знаейки, че ще се опари. Но се чувстваше безпомощна да се противопостави на изкушението на компанията му. Ръцете му я притиснаха към тялото му, тя усети мъжкия аромат на изискания одеколон и се олюля. Ръката му пареше през тъканта на роклята и изгаряше кожата й. Изглежда, нямаше нищо за казване, и те не се опитаха да говорят. Тя просто го следваше, до болка съзнавайки сила на тялото му, животинската грация на движенията му. Топлият му дъх галеше слепоочието й като омайващ пролетен бриз, какъвто тя обичаше. Без да се замисли, отвори очи и вдигна замъглен, замечтан поглед. Нещо сурово и страшно имаше в погледа му, но бързо беше замаскирано, преди тя да успее да го разчете. Изсечените черти на лицето му бяха обтегнати, сякаш беше под някакво напрежение. Той промърмори: — Опитвах се да стоя настрани от теб. — И успя. Смутена, тя се чудеше какво е искал да каже. Той е опасният, не тя. Защо е искал да стои настрани? Тя трябваше да бяга и да се спасява, и това, че не го правеше, направо я хвърляше в паника. — Напротив — гласеше сухият му отговор. Ръката около кръста й се стегна и тя се притисна в тялото му, бедрата му се хлъзгаха по нея, с което той даваше категоричен израз на очевидното си желание. Сара задъхано си пое въздух, а пръстите й се вкопчиха в рамото му. Той сведе глава и с уста докосна ухото й. Гласът му прозвуча като тихо ромолене. — Искам да се любя с теб. Ти си виновна за това, любима, и аз изцяло съм твой. Тези думи би трябвало да я изплашат, но тя далеч не се страхуваше, забравила всичко друго, освен този мъж. Обсегът на сетивата й се сви, докато накрая той се оказа единственият човек в стаята на фокус.

Май пак зациклихме на мой цитат. Авторката е с инициали - Л.Х., книжката е Арлекин, инициалите на главната са С.Бл. И наскоро дори написах коментар за книжката колко много ми е харесала.

Май пак зациклихме на мой цитат.

Авторката е с инициали - Л.Х., книжката е Арлекин, инициалите на главната са С.Бл.

И наскоро дори написах коментар за книжката колко много ми е харесала.

Хахаха,Жани уби ме с този жокер ЛХ – Линда Хауърд Арлекина– „Между любов и вярност“ героинята С.Бл.– Сюзън Блекстоун

Редактирано 22 февруари 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Ех, Руми, на теб разчитах!!!

Жани , благодаря мила! Е, мили дами , познахте ли героя ???????????? Отсреща, зад най-разкривения и разхвърлян тезгях, който някога бе виждала, седеше прегърбен грамаден представител на човешкия род. Наоколо се носеше гъстата миризма на кирливи тела и вкисната храна. ГЛАВНАТА замалко щеше да изгуби самообладание. Тази… тази кочина беше магазинът, който се бе надявала да превърне в привлекателно място за търговия. — Господин ГЛАВЕН? — рече тя сковано, като пристъпи към отвратително разхвърления тезгях и към още по-отвратителния мъж зад него. Той вдигна бавно глава: — Ъ-хъ. Тя пристъпи още малко напред, за да огледа внимателно своя партньор и веднага присви неодобрително очи. Всичко, което можеше да види, бяха огромните щръкнали мустаци и рошавата черна брада, тук-там прошарена със сиви нишки. Изпод шапката към яката му се спускаше завеса от сплъстена гарвановочерна коса. ГЛАВНАТА го погледна неохотно в очите и замръзна. Той се беше втренчил в нея. Хищническите му кехлибарени очи едва прозираха през окосменото му лице. По гърба й пропълзя хлад и тя неволно отстъпи крачка назад. Ударите на сърцето закънтяха в ушите й. Нещо в тези очи, някаква почти животинска сила — груба, неприкрита и опасна — я плашеше. Думите «Аз съм новият ви партньор» заседнаха в гърлото й. Нещо изсвистя покрай ръката й. Тя погледна надолу и очите й се разшириха от изненада. На пода до крака й се разплеска огромна тютюнева храчка. Плюеше! Тази космата маймуна плюеше по нея! ГЛАВНАТА изгуби самообладание. — Как смееш! Ти, мръсен, отвратителен… Той се наведе към нея: — Излизай от магазина ми. — Твоят магазин? — Тя изплю попадналата в устата й кал, сложи ръце на хълбоците си и впери в него гневен поглед. — Я не смей да ми крещиш, песоглавец такъв! — Песо… — извика той драматично. — Махай се. Върви си у дома. — Аз съм си у дома. Това го накара да млъкне. Той се облегна назад и я огледа внимателно. — Ти си луда.

Редактирано 23 февруари 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Това са героите от "Златната долина " на Кристин Хана. Обаче не мога да си спомня имената.

Това са героите от "Златната долина " на Кристин Хана.

Обаче не мога да си спомня имената.

Аха,Камения и Девън.Бравос,улучи!!!

Познайте коя е тази сладурка: "Аз съм ///////////— отправи му ослепителна усмивка, преди отново да се извърне към Главния. — Както виждате, не си връзвам косата. Вероятно няма да стои завързана и да опитам. — Тя подръпна една от къдриците, които обграждаха лицето й. — А и този цвят, вместо кафеникав — продължи невъзмутимо, — обикновено се определя като сламенорус. Лицето ми не е особено костеливо, макар че имам доста хубави скули. Имате ли запалка? — Разрови в чантата си, за да намери цигара, после погледна очакващо към Колегата. Той нервно бръкна в джоба си и извади запалка. — Благодаря. Докъде бях… О, да — продължи, преди някой от мъжете да е успял да проговори. — Нося очила за четене — когато успея да ги открия — но се съмнявам, че са точно това, което имахте предвид, нали? Я да видим, какво още мога да ви кажа? Мога ли да седна? Краката не ме държат. — Без да изчака отговор, тя си избра кресло със златист брокат. За момент замълча и тръсна цигарата си в кристален пепелник. — Вече знаете номера на обувките ми. — Облегна се в креслото и погледна Главния с открития си, зелен поглед." А това е пичът. "Хубава коса — топъл кафяв цвят със съвсем леки светли оттенъци. Сигурно от време на време излиза от този музей, за да постои на слънце, но се съмняваше, че е голям любител на плажовете. Винаги беше харесвала сини очи у мъж, а тези на Главния бяха много тъмни. И, отбеляза тя, много проницателни. Слабо лице. Добра костна структура. Запита се дали няма у себе си някаква шайенска кръв. Структурата на черепа беше много сходна. Изисканите дрехи и маниери бяха в контраст с известна чувственост около устата. Това противопоставяне й хареса. Фигурата му беше като на тенисист — хубави рамене, стегнати, силни ръце. Костюмът му очевидно беше специално ушит и консервативен. Толкова по-зле, помисли си отново."

Редактирано 23 февруари 201115 г. от lelemale (преглед на промените)

Катлийн Уайът. Нора Робъртс - Тази нощ и завинаги?

Да. Хайде ти си.

Мой личен любимец. Обичааам гооо :inlove1: Описание: Главната трепереше, но не от студ, защото все пак беше лято и в Лондон беше топло също като в родния й Кънектикът. По-скоро беше от шока, страха и множеството изненади през последните часове и дни. Кой можеше да помисли, че този грубиян е толкова красив? Тя все още усещаше очите му върху тялото си, виждаше пред себе си изящните черти на лицето му — любопитно, но и твърдо, с кристални очи, които блещукаха възхитително зелени. Изразът на тези очи изглеждаше толкова… толкова заплашителен, каза си неволно тя. Тези очи можеха да вдъхнат страх дори в сърцето на мъж, да не говорим за жена. В погледа му нямаше и следа от смущение, той беше прям и неумолим и причиняваше студени тръпки. Случка: Болката я прободе право в сърцето и я подтикна към следващия удар: — Друго не би могло и да се очаква от един английски лорд и карибски пират! — Не го изтъквам с удоволствие, малка вещице, но това не са епитети. — Напротив, поне що се отнася до мен! Господи, само като си помисля, че ще родя твоето дете! — Друг път ще го направиш! Никога вече няма да те докосна. Главната се отдръпна от него и Главния едва чу следващите й думи: — Вече не е и нужно, идиот такъв! Този удар го улучи. Сякаш някой го разсече със секира изрита отзад. Всъщност това и заслужаваше, призна пред себе си той. Главната вече не погледна към него. Треперейки от гняв, тя се понесе навън, тресна вратата след себе си и не чу тихия му смях, който скоро се превърна в пронизителен, радостен кикот.

Мой личен любимец. Обичааам гооо :inlove1:

Описание:

Главната трепереше, но не от студ, защото все пак беше лято и в Лондон беше топло също като в родния й Кънектикът. По-скоро беше от шока, страха и множеството изненади през последните часове и дни. Кой можеше да помисли, че този грубиян е толкова красив? Тя все още усещаше очите му върху тялото си, виждаше пред себе си изящните черти на лицето му — любопитно, но и твърдо, с кристални очи, които блещукаха възхитително зелени. Изразът на тези очи изглеждаше толкова… толкова заплашителен, каза си неволно тя. Тези очи можеха да вдъхнат страх дори в сърцето на мъж, да не говорим за жена. В погледа му нямаше и следа от смущение, той беше прям и неумолим и причиняваше студени тръпки.

Случка:

Болката я прободе право в сърцето и я подтикна към следващия удар:

— Друго не би могло и да се очаква от един английски лорд и карибски пират!

— Не го изтъквам с удоволствие, малка вещице, но това не са епитети.

— Напротив, поне що се отнася до мен! Господи, само като си помисля, че ще родя твоето дете!

— Друг път ще го направиш! Никога вече няма да те докосна.

Главната се отдръпна от него и Главния едва чу следващите й думи:

— Вече не е и нужно, идиот такъв!

Този удар го улучи. Сякаш някой го разсече със секира изрита отзад. Всъщност това и заслужаваше, призна пред себе си той.

Главната вече не погледна към него. Треперейки от гняв, тя се понесе навън, тресна вратата след себе си и не чу тихия му смях, който скоро се превърна в пронизителен, радостен кикот.

Класика в жанра - Джеймс Малори и Джордж

Класика в жанра - Джеймс Малори и Джордж

Точно те, моите най-големи любимци

Ти си, Джулс

Костюмът за езда от черна вълна я покриваше от главата до петите и й придаваше добродетелен вид, но беше толкова тесен, че подчертаваше всяка извивка на тялото й. Високата черна шапка имаше широка периферия и развяващ се черен воал. Маншетите на ръкавите бяха яркочервени, на шията й грееше червено шалче. Тези цветни петна радваха окото, но и шокираха. Имаше добре оформена гръд, тясна талия, краката бяха стегнати в черни ботушки, а лицето… Божичко, какво лице! Главният не беше в състояние да отвърне поглед. Ако дамата се бе родила през Ренесанса, художниците щяха да чакат на опашка пред вратата й, за да я рисуват. Със сигурност щяха да я изобразяват като ангел, защото къдравата златноруса коса светеше сякаш отвътре и обкръжаваше главата й като ореол. В гъстите къдрици пламтяха медноцветни кичурчета и Главният усети как пръстите го засърбяха да зарови ръце в прекрасната коса и да усети топлината и мекотата й. Меките бузи и големите кехлибарени очи под тъмнорусите вежди бяха в състояние да убедят всеки мъж, че е попаднал на небето, но енергичната брадичка предпазваше лицето й от опасността да изглежда като сладникава маска. Носът беше прав, а брадичката малко по-широка от идеала за класическа красота, но устните бяха пълни и червени, прекалено червени. Сигурно си слага червило, помисли си презрително Главният. Изглеждаше като богата англичанка, но никоя изискана дама не би си помислила да черви устните си. Сигурно не пътуваше сама. Жената се усмихна и му позволи да види белите зъби в устата й. Уста, която той щеше да изследва.

Ох, това ми е супер познато и съм сто на сто сигурна, че съм го чела, ама не мога да се сетя. Жокерче? Макар и толкова рано, след като е пуснато... ;д

За да има справедливост между половете, това е Главния: Джентълмен на около трийсет години напредваше бавно през тълпата. Усмивката му издаваше неверие и подигравка. Като го видя, Главната забрави какво искаше да каже. Изпъна рамене и втренчи поглед в лицето му. Стоеше на избраната от самата нея сцена и виждаше само мъжа, който бавно се приближаваше. Естествено, Главната беше свикнала с вниманието на зрителите. Всичко, което правеше, начинът, по който се обличаше, предизвикваше това внимание. Ала този мъж беше различен от другите. И той носеше прости дрехи, но много по-добре ушити, отколкото на хората от селото. Главната го определи като заможен селянин, а може би и търговец от Единбург. Беше поне с пет сантиметра по-висок от другите мъже на площада и излъчваше неприкрита, почти животинска мъжественост, която събуди дълбоко скритата й женственост. Косата му беше черна. Не тъмнокафява, а черна като черна коприна, която поглъщаше всичко, освен най-ярката слънчева светлина, придаваща й сребърен отблясък. Обруленото от ветровете лице изглеждаше кораво. Очевидно беше видял много свят и видяното не му харесваше. Имаше орлов нос, силна брадичка, а очите му… Ох, тези очи! Главната поиска да отвърне поглед, но не й се удаде. Ако беше поетеса, сигурно щеше да съчини стихотворение за тези очи. Ясни, сияещо-сини като кралски сапфири, обковани със злато. Очи, които я оглеждаха с такава самоувереност, че тя веднага разбра: този мъж умееше да дарява удоволствие на жените и щеше безогледно да използва знанията си, отново и отново, докато се изтощи или и двамата останат без сили от радостите, които си даряват взаимно. Главната не искаше този вид внимание. Не искаше да се бори срещу този вид изкушение. Никога не се отдаваше на кокетство и не си позволяваше волности като други млади жени. Не смееше. Затова трябваше да се погрижи да стои далече от този мъж. Книжката е част от поредица.