Голяма съм "заспа".

Точно Софи е. Давай следващите мома и ерген.

Чакам си те търпеливо аз са наспиш. Рекли са съня е здраве пък. Ето и следващото:

Умникът трябваше да се ощипе, за да дойде на себе си. През цялото време знаеше, че брато само го дразни, а бе си позволил да се разгневи. Държа се ревниво, като отхвърлен любовник. Откакто брато-магарето спомена, че ненагледната може да е влюбена в друг, Умника се вкисна като ужилена по носа мечка. Не знаеше защо толкова се ядоса, не знаеше и защо ревнува, но беше така. Готов беше да се сбие с брат си.

Може би беше време да определи защо точно го интересува ненагледната. Разбира се, че не беше нормално за един мъж да се разстройва толкова само защото брат му е казал, че домашната прислужница е хубава.

Освен ако не е влюбен в нея.

Не беше влюбен в ненагледната, но явно не можа да си заповяда да не изпитва чувства към нея. Откакто докосна бузата й, мислеше за нея. Харесваше я. Харесваше я толкова много, че искаше и тя да го харесва толкова. Очевидно бе превъзмогнал елементарното си физическо желание към нея.

Но как би могъл един почтен мъж да каже, че се е привързал толкова много към една жена за по-малко от седмица? Помисли си за многобройните любовни авантюри на баща си. Дали желаеше ненагледната само защото някой друг я желаеше? Щеше ли да загуби интереса си към нея, ако срещнеше друга, по-привлекателна и по-вълнуваща жена?

Познавал бе много вълнуващи и привлекателни жени, но не се беше привързвал емоционално към нито една. Означаваше ли това, че интересът му към ненагледната е силен и истински?

Баща му се бе дуелирал за жена, която му омръзна точно шест месеца по-късно. Дали и с него нямаше да стане същото? Умникът никога не се беше заблуждавал. Всеки път, когато се погледнеше в огледалото, сякаш отново виждаше Великтато. Виждаше същите стремежи, които съсипаха живота на баща му, същото нежелание да поема отговорност, което едва не бе разбило и семейството му. Каквито и да бяха чувствата му към ненагледната сега, независимо колко силно би могла да пламне страстта, в крайна сметка тя би утихнала също както при баща му. Умникът съзнаваше това и не можеше да поеме риска да се влюби. Нещо по-лошо, не можеше да позволи на ненагледната да се влюби в него. Не трябваше да причинява на никоя жена онова, което баща му бе причинил на майка му.

само да кажа, че не съм писала нова книга и курсива са имената. Дано не съм стървала некое

Не съм много сигурна, но да пробвам с Джордж Рандолф?

Не съм много сигурна, но да пробвам с Джордж Рандолф?

не мой та умота теб чиляк. ковеш от раз. ади сдавай с начале

Аз не обичам да ви затруднявам, ще познаете от раз, но поне се посмейте, това е толкова култов момент! А и питам за главният герой на романа, от който е сцената:

"Главния се събуди със силно главоболие и ругатня на уста. Запали лампата и изруга повторно. Часовникът на камината сочеше два часа и няколко минути. Навън беше тъмно и по това той разбра, че е среднощ, а не следобед. Осъзна, че е напълно буден, с пулсираща от болки глава, а до зазоряване остават още много дълги часове.

Знаеше какъв дявол го бе обладал предния ден. Смътно и спомни стария си приятел да ги води към дома, а също и как подреди Билинг, дявол го взел! Де да не го беше направил. Билинг не беше лош човек. Ще трябва да се извинява. При това не само формално. А приятеля му не си ли тръгна сърдит от тук? Главния не можеше да си спомни съвсем ясно.

Той се огледа и направи гримаса. Каква лоша съпруга. Можеше поне да го съблече и нагласи в леглото. Все пак тя беше причината за всички неприятности. А не се ли държа вчера хапливо и рязко? Не можеше да си спомни ясно и това.

Главния се наведе напред. Бавно масажираше слепоочията си. Е, добре, той има избор дори по това време на нощта. Ще се опита отново да заспи, но едва ли би успял. Беше спал по-дълга от обичайно. Би могъл да се преоблече и да се върне в Уайтс, да поиграе вист. Ако го допуснат отново в клуба след отвратителното му държание предния ден. Дали да не бъде също толкова лош, колкото и съпругата му, да я събуди посред нощ и да види какво би се получило от това? Чувстваше се отвратително, за да извърши подобно нещо. А какво ли би станало, ако тя, противно на всички очаквания, го посрещне послушно и хрисимо. Той изкриви лицето си в странна усмивка. Трябваше да се отърве от махмурлука преди да настъпи утрото. Една вана би му се отразила добре. Но за това ще трябва да изчака по-приличен час, за да събуди прислугата. А сега не би било зле да похапне.

Бавно, тъй като всяка стъпка отекваше в главата му, Главния излезе от стаята си. Спря в хола и видя светлина да се процежда изпод вратата в стаята на брат му. Почука веднъж и влезе без да дочака позволение. Брат му седеше гол на леглото и държеше глава в двете си ръце. Главния понечи да се изсмее, но се овладя навреме. Твърде силно го болеше главата, за да си позволи да се разтресе от смях.

Брат му не вдигна поглед да разбере кой пристига по това време. Меко, но заплашително процеди:

— Говори тихо, ако ти е мил живота.

— А, старче, и в твоята глава ли има едно малко човече, което забива пирони?

Брат бавно повдигна глава и му хвърли убийствен поглед.

— Поне дузина човечета. И всяко едно от тях е извикано от теб. Ти, нещастен…

— Ти, проклетнико, си този, който предложи да ми вземе нещо за пиене. Така че ако някой има право да се оплаква…

— Една напитка, а не няколко бутилки, магаре с магаре."

Ох, моят Антъни!!! (това изказване може да доведе до масов бой, след като си го присвоих така хиххих, но аз съм готова да се бия за него)

Дано моето Любовче не прочете това!!!

Обичам Антъни Малори!

Ох, моят Антъни!!! (това изказване може да доведе до масов бой, след като си го присвоих така хиххих, но аз съм готова да се бия за него)

Дано моето Любовче не прочете това!!!

Обичам Антъни Малори!

Хахаха, много сладък коментар Йори, от името на всички във форума обещавам да пазим ревностно тайната ти. И позна, това е Антъни, ти си на ход

Познайте героинята!

Когато се качи на коня и си тръгна за дома, тя бе щастлива и уморена, а стомахът й беше пълен е обилната вечеря на госпожа О'Тул.

След като подмина хана, тя реши да подкара Тъндър по гористата пътека, която след малко повече от километър пресичаше главния път. Тогава забеляза няколко коня, завързани в двора на хана, чиито прозорци още светеха, а отвътре се чуваше песен.

Беше късно, но девойката не пришпори жребеца. Тъндър беше стар, пък и тя искаше да е сигурна, че гостите ще са си отишли, когато се прибере у дома.

Визьорът на шлема й внезапно се затвори с тракане и тя въздъхна раздразнено. Копнееше да свали тежката броня от себе си. Накара Тъндър да спре, после отпусна юздите и премести щита в лявата си ръка. Попечи да свали шлема и да ги носи в ръка, когато дочу приглушени звуци.

Момичето леко се намръщи. Помисли си, че наоколо сигурно има див глиган или друг вкусен дивеч и извади пушката си.

Изведнъж в тишината на пролетната нощ изтрещяха изстрели. Преди да успее да реагира, старият Тъндър се спусна сред дърветата право към мястото, откъдето се чуха изстрелите. Конят въртеше ужасено очи, юздите му се влачеха отстрани, а младото момиче на гърба му стискаше гривата с всичка сила…

Бандитът се извърна рязко към ужасното тракане, което се разнесе зад гърба му. Главния също откъсна поглед от дулото на пистолета, насочен към гърдите му. Онова, което видя, го изуми. Излитайки от гората, на помощ му се притичваше рицар в пълно бойно снаряжение, със спуснат визьор на шлема, с пушка и щит в ръцете.

Това е Александра (не й помня фамилията) от "Нещо прекрасно" на Джудит Макнот!

Това е Александра (не й помня фамилията) от "Нещо прекрасно" на Джудит Макнот!

Точно така!Много готин момент, това е една от любимите ми книги!

E-e- e! Това не е ли Алескдсандра-от романа на Д.Макнот " Нещо прекрасно"? Мисля , че е тя! И на мен! Обичам всичко на Джудит Макнот.

Редактирано 8 февруари 201115 г. от lelemale (преглед на промените)

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Познайте!

"Пресегна се и отметна една къдрица от лицето й. Разбираше покровителственото отношение на брат и към по-малката му сестра. Деликатната красота на Главната беше неоспорима — косата й беше черна като нощ и падаше на гъсти вълни по гърба й. Леко дръпнатите тъмни очи й придаваха загадъчност. Дори в сумрака бялата й кожа светеше като порцелан.

Брат и с основание се гордееше с нея и я пазеше от мъжете, които го посещаваха, а също и от Главния. За четирите години, през които се познаваха, не се беше случвало да остане насаме с нея. Като я гледаше сега, не можеше да отрече, че се е превърнала в екзотична красавица. А невинността в блестящите й очи показваше, че е недокосната от околния свят."

Редактирано 8 февруари 201115 г. от lelemale (преглед на промените)

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Познайте!

"Пресегна се и отметна една къдрица от лицето й. Разбираше покровителственото отношение на брат и към по-малката му сестра. Деликатната красота на Главната беше неоспорима — косата й беше черна като нощ и падаше на гъсти вълни по гърба й. Леко дръпнатите тъмни очи й придаваха загадъчност. Дори в сумрака бялата й кожа светеше като порцелан.

Брат и с основание се гордееше с нея и я пазеше от мъжете, които го посещаваха, а също и от Главния. За четирите години, през които се познаваха, не се беше случвало да остане насаме с нея. Като я гледаше сега, не можеше да отрече, че се е превърнала в екзотична красавица. А невинността в блестящите й очи показваше, че е недокосната от околния свят."

Мисля,че това е Дафни от Хецогът и аз".,но може и да бъркам

Не е тя. Да дам ли жокер?

Не е тя. Да дам ли жокер?

Никога не отказваме помощ

Ето още един цитат: "— Обичала съм те през целия си живот. Ти ми беше баща, приятел, довереник. Но ако ме накараш да се оженя за Главния при тези условия, никога няма да ти простя, разбираш ли ме? — Чуй ме, Главна... — Не, ти ме чуй! С Главния сигурно сте обсъждали всичко това миналата седмица, но ти въобще не си сметнал за нужно да ме попиташ какви са моите чувства и желания. Направо си решил и си организирал всичко без мен! — Допусках, че ще ме излъжеш, за да го защитиш. — Няма за какво да лъжа. Той винаги се е държал с мен като истински джентълмен. Онази вечер действах без знанието и разрешението на Главния, а ти използваш постъпката ми срещу него! Ако изобщо имаш някакви чувства към мен, Брат ми, ще отидеш там и ще обясниш на хората, че е станала грешка и че сватба няма да има. В този момент тя отстояваше цялото си съществуване и знаеше, че не трябва да отстъпва. — Не мога, мила. Вече е твърде късно." Авторката пише само съвременни романчета.

Хайде бе, хора! Какво ви стана? Книжката е от " Арлекин ".

Редактирано 11 февруари 201115 г. от lelemale (преглед на промените)

Тъй като явно съм ви затруднила пускам още един цитат. "— Не знаех, че можеш да готвиш — каза той и отпи от виното. Трябваше да признае, че изборът й беше добър. — Искаш да ме обидиш ли? — попита тя и вдигна вежди. — Не съм имал такова намерение. Защо? — Мислех, че всяко младо момиче го учат да готви. Как иначе ще се справи в кухнята? — Повечето от жените, които познавам, признават, че нищо не разбират от готвене. — Така ли? — Никога усмивката й не е изглеждала по-сладка. — Значи са те привличали с нещо друго, а не с готварските си умения? Той едва не се задави с виното. Почувства се като внезапно одраскан от малко котенце, което нежно е галил. — Правех ти комплимент — изтъкна той с достойнство. — Като ме сравняваш с други жени? — Не разбирам за какво говориш. Нямам никакви други жени. — Нямаш ли? — Не. Ти си моята жена. — Той я гледаше в очите. — Единствената в живота ми. — Но аз не съм твоя истинска жена. Искам да кажа, ти не си ме избирал, не си искал да се ожениш за мен, иначе… Коуди внимателно отмести стола си, стана и отиде зад нея. — Ако искаше да добавиш, че не те желая, грешиш, скъпа. Грешиш невероятно много. — Той я вдигна на ръце и тръгна към спалнята. — Коуди? Какво мислиш да… Точно насред вечерята, Коуди! Защо… Устните му я накараха да замълчи. Усещаше вкуса на виното върху нейните, аромата на новия й парфюм, почувства тръпките, които я разтърсваха, чу как дъхът й секна, а когато вдигна глава, видя насърчителната й усмивка."

„Брак по тексаски"-Анет Бродрик и Карина Рамирес

Редактирано 16 февруари 201115 г. от peppinka (преглед на промените)

Ха така де. Вече се бях отчаяла и мислех да предложа нов участник в играта.Това са Карина и Колди.

Редактирано 16 февруари 201115 г. от lelemale (преглед на промените)

Много хубава книжка.Заслужава си едно четене.Ей сега ще се включа със загадка.

Главен герой,много,много положителен.

1.Той беше едър мъж, това си личеше дори когато бе седнал.Забеляза гордото чело, красиво оформените очи, правия нос, съвършено изписаните устни, и твърдата брадичка с малка трапчинка.

2. Очите му изглеждаха някак си странни, но тя беше твърде далеч от него, за да забележи цвета им, а нямаше намерение да се приближава.

3.Косата му беше права, гъста и дълга, стигаше до средата на гърба му, с истински златист цвят, без жълти оттенъци. Златистата му коса допълваше кожата в същия тон.

4.Той очевидно беше с контактни лещи. Тя погледна нагоре. Не приличаха на контактни лещи. Разбира се, че са. Какво си мислеше тя, та той беше чужденец, за Бога.

Много лесно,но да видим.

Много хубава книжка.Заслужава си едно четене.Ей сега ще се включа със загадка.

Главен герой,много,много положителен.

1.Той беше едър мъж, това си личеше дори когато бе седнал.Забеляза гордото чело, красиво оформените очи, правия нос, съвършено изписаните устни, и твърдата брадичка с малка трапчинка.

2. Очите му изглеждаха някак си странни, но тя беше твърде далеч от него, за да забележи цвета им, а нямаше намерение да се приближава.

3.Косата му беше права, гъста и дълга, стигаше до средата на гърба му, с истински златист цвят, без жълти оттенъци. Златистата му коса допълваше кожата в същия тон.

4.Той очевидно беше с контактни лещи. Тя погледна нагоре. Не приличаха на контактни лещи. Разбира се, че са. Какво си мислеше тя, та той беше чужденец, за Бога.

Много лесно,но да видим.

Рицарят на един трилион звезди - Дара Джой ? Главни герои негова милост рицаря Лорджин -седящт на канапето , мацката е Дийна и най-важният герой "лошата, лошата микровълнова печка"

Eее,изложих се.Бързо позна.Давай ти си.

Ха, познала съм! За първи път ми се случва. От мен нещо хипер лесно и историческо. Много го обичам този момент а книгата е невероятна.

Той насочи поглед по-нататък, към каретите, спрели на пътя и се задържа на един от екипажите, от чийто прозорец се показваше пленителна блондинка. "Ако трябва да умра — помисли си той, няма по-прекрасен образ, който да отнеса в гроба, от този на изкусителна руса красавица. Тя е самото съвършенство — от златните къдрици по челото до съблазнителните червени устни."...........................................................................................................................................................................................Инстинктивно усети, че очите му трябва да са ясни, пронизващо сиви

.....................................................Той бе зашеметяващо силен, излъчваше неоспорима мъжественост. Беше смугъл, опасен и опустошително красив — брадата и всичко останало. И още — безскрупулен, първичен и очевидно без никакви угризения заради своите отвратителни дела.

Кони Мейсън. Танцуващият дявол Девън и Диабло, не си спомням как се казваше

Кони Мейсън. Танцуващият дявол

Девън и Диабло, не си спомням как се казваше

Точно тя е ! Давай ти си на ход.

п.с. Диабло се казваше Кристофър или Кит.