Мхм, това да не е нещо на Норчето или Линда?

Не-е! Друга е авторката. Давам ви жокерче. Романът е издаван от две различни издателства, с две различни заглавия.

Оливър Рейн от "Необуздани сърца" (или още "В клопка") на Джейн Ан Кренц. Любим роман!

Браво! Точно попадение! Хайде, ти си.

Уф, извинявайте, забравих че съм писала тука! И така, коя е дамата?: "Той наблюдаваше как Главната присвива много красивите си, много необикновени, много ясни очи. Никога не беше виждал очи с подобен цвят. Неизвестно защо странното сребърносиньо го омая. ... Чудеше се дали Главната не е облякла аления си костюм, за да подчертае силата на исканията си, или пък той й даваше по-голямо самочувствие. Както и да е, този нюанс на яркото, смело, безсрамно червено й отиваше, макар че не си подхождаше с по-тъмното, по-зловещо червено на килима и завесите около нея. Добре скроеното, плътно прилепнало костюмче успяваше да покаже както професионализма, така и стила й, макар, че излъчваше и едва доловимо предизвикателство. То се плъзгаше по нежно оформените гърди и наблягаше на тънката талия. Намекваше и за привлекателната крива на закръглените бедра. Начинът, по който носеше костюмчето, впечатли Главния много повече от цвета или стила му. Главната се носеше с грациозна надменност, която говореше много за твърдостта и волята й. Това ще се окаже една упорита жена, реши той. Определено доста трудна. Определено интригуваща. ... Тя беше поразителна, но не и красива. Той харесваше как правилният й нос, високото чело и добре очертаните скули се сливаха в едно лице, което можеше да бъде наречено аристократично. Тъмната линия на косата й се извиваше гладко на нивото на брадичката."

Амиии "Нежният звяр" на Колийн Шанън (примерно, защото май, май питаш Иве за съвременна книжка), не се сещам как се казваше главната, но помня "голямата" битка на карти, за която тя се бе накиприла в една червена рокля

Има една лекко налудничава книга на Кренц "Кръстопът на чувства". Та там главната - Циния си падаше по аленото по ред причини.

Гале, ти си! Това наистина е Циния от "Кръстопът на чувствата"(Zinnia) на Джейн Ан Кренц. Ама защо да е налудничава книжката бе, много си е готина?!! Е, малко "фентъзи" има, ама то в историческите понякога е много по-вече!!!

Кво ти фентъзи,то бълнуване на луд.Ама си има лав стори,готино си беше/почти/ Ама не мога да измисля описание

Гале ако ми разрешиш намерих нещо и викам те заместя, щом нямаш възможност

Изглеждаше по-едър, отколкото си го спомняше, но пък метър и деветдесет и пет винаги са нависоко, когато гледаш отдолу нагоре. В ханша и бедрата беше все така стегнат, но гърдите и раменете му бяха станали по-яки — беше възмъжал. Нямаше и следа от някогашното момче. Чертите на лицето му бяха изсечени, по-сурови, устата и ъгълчетата на очите му бяха белязани с бръчиците на зрелостта. Загледа се в това лице на пират и разбра защо Епизодичната Героиня потръпваше само като се споменеше името му. Косата му беше много по-дълга и вързана на опашка. На лявото му ухо проблясваше малък диамант. На двайсет и две години веднага правеше силно впечатление. На трийсет и четири беше опасен — пират по природа и по външност. Някога, щом го зърнеше, пламваше и се разтреперваше, а сърцето й така се разтуптяваше, че се чудеше дали той не чува ударите му. Усети симптомите и се презря за своята слабост. Господи, за цял живот ли е орисана да изгубва присъствие на духа и при най-мимолетна среща с Главния? Нима няма да овладее тази реакция, запечатана у нея от детството й?

П.П.: Айде махнахме имената хихи.

Редактирано 8 март 201115 г. от Vera_Pamil (преглед на промените)

Тц, не знам защо ама това ми напомня на нещо като "Пиратът" или "Вкусът на рая" на Конито.

Тц, не знам защо ама това ми напомня на нещо като "Пиратът" или "Вкусът на рая" на Конито.

Нц не е туй, дай друго

Ха , че това е Грей Руйяр от „Онази нощ“ на Линда

Ха , че това е Грей Руйяр от „Онази нощ“ на Линда

Бравос Рум-рум , аз мислех че като дам описанието на пират от съвременен роман ще заблудя народа, но ти като един Линдофил ме разконспирира набързо хихи. Ти си наред.

Бравос Рум-рум , аз мислех че като дам описанието на пират от съвременен роман ще заблудя народа, но ти като един Линдофил ме разконспирира набързо хихи. Ти си наред.

Търси се Главния?

Докато разглеждаше лицето му предпазливо, забеляза гордото чело, красиво оформените очи, правия нос, съвършено изписаните устни, и твърдата брадичка с малка трапчинка.

Беше твърде красив за маниак.

Мъжът изглеждаше в началото на трийсетте. Косата му беше права, гъста и дълга, стигаше до средата на гърба му, с истински златист цвят, без жълти оттенъци. Златистата му коса допълваше кожата в същия тон.

След това тя забеляза странното му облекло.

Черните му панталони, изглежда бяха направени от мека кожа, и обвиваха мускулестите му бедра като втора кожа. Беше обут във високи черни пиратски ботуши, които достигаха до коленете му. Ризата му, от бяла копринена материя, имаше връзки на врата. Голяма кадифена наметка, черна като нощта, със странни златни символи, падаше на дипли по широките му рамене. Представляваше доста интересна гледка, това поне бе сигурно.

Рицарят на трилион звезди на Дара,ако не бъркам.

Рицарят на трилион звезди на Дара,ако не бъркам.

Абсолютно, ти си Пепи.

Ох,след малко,че да къпнем лапето.

Ето и моята загадка:

Една блондинка, увита в червена лисица, се спря до него достатъчно дълго, колкото да плъзне поглед по тялото и лицето му, преди очите й да срещнат неговите. Той отвърна с развеселена усмивка и я изчака да мине.

Имаше слабо и бледо лице с остри, силни черти, смекчени от очите му, които бяха почти виолетови. На пръв поглед човек можеше да го помисли за учен, ала по-внимателният поглед би разкрил една дързост, която бе много далеч от академичния дух. Нямаше шапка и вятърът развяваше лъскавата му златиста коса около лицето. Усмивката придаваше чар на напрегнатите му, почти вълчи черти. Бе мъж, който знаеше как изглежда и това му харесваше.

Ето и моята загадка:

Една блондинка, увита в червена лисица, се спря до него достатъчно дълго, колкото да плъзне поглед по тялото и лицето му, преди очите й да срещнат неговите. Той отвърна с развеселена усмивка и я изчака да мине.

Имаше слабо и бледо лице с остри, силни черти, смекчени от очите му, които бяха почти виолетови. На пръв поглед човек можеше да го помисли за учен, ала по-внимателният поглед би разкрил една дързост, която бе много далеч от академичния дух. Нямаше шапка и вятърът развяваше лъскавата му златиста коса около лицето. Усмивката придаваше чар на напрегнатите му, почти вълчи черти. Бе мъж, който знаеше как изглежда и това му харесваше.

Хайде Пепи, нещо по-набиващо цитатче и жокер, щото играта заспа.

Това с блондинката увита в червена лисица май съм го мяркала някъде, но не се сещам. Може ли един жокер.

Здравйте на мен нещо ми се вурти в ума Хедър Греъм Създадена за Любов (а и аз само сум я прелиствала) невяравам да е тя но ми изникна в ума та решх да пробвам

Блондинката и мъжът са от "Падението на Шейн", Нора Робъртс - когато Шейн отива на летището, за да посрещне приятелката на снаха си.

Редактирано 3 март 201214 г. от Il colombo (преглед на промените)

браво аз такива съвременни не чета но за сметка на това обожавам исторически (sun)

Редактирано 3 март 201214 г. от dark.angel (преглед на промените)