Корекция на сетивните възприятия не може да се прави без да се усъмниш в тях. Разбира се не е толкова просто. Трябва и да им се доверяваш, защото са твои. Пак средния път е верния път. Доверие, съмнение - доверие, съмнение - докато изкристализира нещо

Корекция на сетивните възприятия не може да се прави без да се усъмниш в тях. Разбира се не е толкова просто. Трябва и да им се доверяваш, защото са твои. Пак средния път е верния път. Доверие, съмнение - доверие, съмнение - докато изкристализира нещо

Интересно ми е да чета каква е разликата между страничния и типичен с дистанцията си начин за отражение на света, - тоя на умопостроенията, и на опита, практиката, изминатия път, и познанието, екстрактнато от всичко това.

 

Когато направих избора да се потопя във всичко това дори посочените по-горе "умни" идеи нямах по въпроса. Сега, като зачитам колко е различно всичко и ми остава само да се усмихвам.

 

Разбира се, не си правя никакви илюзии колко е голяма, дори качествена, разликата между представността и породените от нея "конструкции" и практиката. Не критикувам никого с това, нито има начин да направя подробни описания относно самата практика, самия път, прийомите..., макар че в някакъв смисъл оставям това във всяко написано.

 

Давам си сметка ясно как съм минавал по горните пътища на "мислене" през различните фази и етапи. Виждам в тия моменти изминатото.

Давам си и ясно сметка, че каквото и да напиша, винаги ще останат неща, които ще са невидими, докато самия субект не се потопи  и сам не премине през тях. Защото простата сметка, показва ясно, че каквото и да се направи, единствения начин да се проникне в психичния свят има единствено и само самия СУБЕКТ. В него са ключа и ключалката, от него са създадени "вратите" и пътеките. И заради него е направено да ги "минава" или блъска в тях.

 

Най-чудното пътешествие, които е възможно да се предприеме е именно това - пътешествието към собствените си вътрешни простори. С тяхната парадоксалност, изменчивост, толкова много илюзорни ходове, защити. По друг начин виждах преди разни други нечии следи, оставени през символиките на приказки, филми, книги. Сега се сещам за някои от тях - приказка без край, лабиринтът, алиса..., играта на стъклени перли. Много неща, които са оставени и представени в света през "едно свое лице", но добиват съвсем други очертания и смисъл след като се вникне и самия СУБЕКТ се промени в достатъчна степен, за да стане адекватно за неговото разбиране и да се достигне до съответствията и оттам - резонансите. Интересен и магичен със своята парадоксалност е явлението при което промяната на самия субект, прави промяна и на света пред очите му. Дори през твърдата увереност на нещо вътре в себе си, което ти нашепва, че всеки миг, видяното и вижданото от теб е винаги истината. И тя е точно така - винаги всеки миг е "истината", резонантна и съответствена на нивото и собствената вибрация на самия субект. И вълшебството на нейната изменчивост, когато усещаш измененията и се добива способността да осъзнаваш всичко това.

 

Въобще, благодарен съм че чрез останалите пишещи си припомних някои моменти от "личните легенди", макар във вървенето на пътя това да няма никаква практическа стойност. Именно - няма стойност. Парадоксалността е относително явление. И е толкова характерна на преминаването през "смяната на състоянията", защото всеки миг спомненото е нужно да се "остави", да се отскубнеш от него. Сякаш всеки миг го "виждаш" за първи път, всяка секунда проглеждаш отново и отново. И колкото повече се "стиска" онова, което в други нива се нарича "опита на отминалото", толкова повече Стискащия остава вкоренен и самозастопоряващ се.

 

В живота има нещо, което е сравнително просто като извод от общи наблюдения - това е, че каквито са хората, това отразяват те от света. Уж един е света, а толкова много "отражатели" и толкова много "различни светове" през всеки от тях. И това че се групират, за да живеят заедно, стремейки се да уеднаквят отраженията си заради тази своя потребност, не променя с нищо общата картина.

И сега, в миговете на това кратка ретроспекция си давам сметка за пореден път за толкова много неща.

. Парадоксалността е относително явление. 

 

Не може да има абсолютна парадоксалност.

Не може да има абсолютна парадоксалност.

парадокс, аз наричам явления които не се вписват в модел на някаква приета интерпретационна описателна система. Такива явления, или изглеждат противоречиви спрямо основните постулати на системата, или излизат отвъд параметрите й на описание. Така ПАРАДОКС е условно обозначение, за отношение на определено явление спрямо системата за описание с която борави субект или която са приели група субекти.

 

В този смисъл употребих горното изречение - че парадокс е само човешкия начин за название и се въвежда относително. Както са и всички други понятия, всъщност.

 

Разбира се че спрямо това, което изразявам с тия думи, няма как да е налице "абсолютна парадоксалност".

Редактирано 6 март 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

парадокс, аз наричам явления които не се вписват в модел ....

Вписва се разбира се !

Парадоксът е следствие на висша абстракция загубила и/или с подменена част от своята същност в процеса на абстрахиране - начина на съществуване на даденото нещо и/или по-често неговите закони на изменение и развитие ..

Обикновено парадокси се случват в метафизиката....

Вписва се разбира се !

Парадоксът е следствие на висша абстракция загубила и/или с подменена част от своята същност в процеса на абстрахиране - начина на съществуване на даденото нещо и/или по-често неговите закони на изменение и развитие ..

Обикновено парадокси се случват в метафизиката....

 

Байче, съвсем ми обърка възприятията.

Точно абстрактното мислене е в състояние да разбере парадоксите. Защото са парадокси за логиката(точно както го е казал Рамус). И в крайна сметка, се оказва, че няма никакъв парадокс.

Как може да е следствие, като го няма?  

Байче, съвсем ми обърка възприятията.

Точно абстрактното мислене е в състояние да разбере парадоксите. Защото са парадокси за логиката(точно както го е казал Рамус). И в крайна сметка, се оказва, че няма никакъв парадокс.

Как може да е следствие, като го няма?

 Да видим тогава примерно :      Ахил и костенурката

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BD

 

Да разгледаме "филма" кадър по кадър :

Абстрахира се (окастря се , изрязва се) пространството .

С всеки следващ кадър , пространството (умишлено или не) се скъсява . В един момент то изчезва.

Абстрахира се (окастря се , изрязва се) и времето .

С всеки следващ кадър времето (умишлено или не) се скъсява и в един момент и то изчезва.

Така от същността на нещата се губи тяхното време и пространство на съществуване.

Изчезва движението - присъщ и неотменен атрибут на всичко съществуващо.

Нещата се разглеждат като висша абстракция в техния статичен , неподвижен , замръзнал вид .

В следствие на абстракция - ето ти и парадокс !

В действителност нищо такова няма и това всички много добре го знаят от практиката!

 

В същност няма и никакъв логически парадокс ! Когато всичко е неподвижно , замръзнало в своето статично , абстрактно състояние , как тогава Ахил да надбяга костенурката ? Т.е. имаме частен случай на движение - "филма е спрян на точно определен кадър" , а парадокса (отделно разглеждан сам за себе си кадър) изцяло се вписва в общата картина ! 

Това е Магията просъществувала векове , продължаваща и днес , но само в главите на хората ! 

 

Да се разкрие всяка подобна заблуда е повече от лесно ! Стига да знаеш какво и как да направиш ! И това е Магия !

Формулирай нещата в техния обратен , противоположен смисъл и постройката рухва !

В случая е достатъчно да не се намаляват безпричинно (примерно Ахил може да се спъне и да падне) метри и секунди за да не изчезнат в небитието. Ако ги увеличаваме пък , в този случай заблудата става очеизвадна . Това и правят някои математици оборвайки Зенон ..................тогава пък костенурката докато кихне , Ахил ще може да развие и свръх светлинна скорост , попадайки в друга заблуда.....но това е друг филм ! 

За това и непрекъснато , и на всякъде повтарям :" Давайте с примери от живота , а не с голи абстракции ! " . Изобщо с абстракции следва да се работи много внимателно . Те съдържат множество възможности за заблуда !

 

заб.: За повече виж пост 128 тук :

http://www.kaldata.com/forums/topic/196221-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA/page-7

Редактирано 6 март 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Парадоксите не са парадокси.

Или казано по поетично - Парадоксите са парадоксални, затова им викат парадокси.