Не съм казал това, де... Концептите са си ОК, докато се помни, че са просто концепти. Не става дума за кастриране на интелекта. По-скоро за нещо като това, което се е опитвал да направи Хусерл, т.е. т.нар. "същностно виждане" на природата на феномена. Той просто не е имал метода, за да го постигне.

 

Мисля, че разбрах какво си имал предвид. Мен ме обърква често философската терминология, която ползваш, тъй като не съм запозната с нея в дълбочина. Затова ще илюстрирам с пример какво разбрах. Инфрормацията може да бъде достъпна дори и извънсетивно. Как? Хора, които са родени слепи, също могат да виждат картини в съснанието си, когато се фокусират навътре или докато спят...Или пак не разбрах?

Мисля, че разбрах какво си имал предвид. Мен ме обърква често философската терминология, която ползваш, тъй като не съм запозната с нея в дълбочина. Затова ще илюстрирам с пример какво разбрах. Инфрормацията може да бъде достъпна дори и извънсетивно. Как? Хора, които са родени слепи, също могат да виждат картини в съснанието си, когато се фокусират навътре или докато спят...Или пак не разбрах?

Ако бай Кольо си няма хабер от лисици - няма как да получи извън сетивна информация за нея .

Ако обаче добре я познава , ще има извън сетивната информация , че лисицата пак ще се върне за другата кокошка - по пътя на индуктивно , дедуктивно мислене или пък по аналогия , или хипотеза.....т.е. чрез умозаключение.

Редактирано 20 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Да, интелектуалното вглъбяване е възможно.

 Инфрормацията може да бъде достъпна дори и извънсетивно. Как?

Когато сънуваме какво се случва? Петте сетивни съзнания са деактивирани, но шестото (менталното) е активно. Традиционно се счита, че сънуваме в шест случая: 1) при разстройство/движение на енергиите-ветрове (лунг) в каналите, 2) разстройство на жлъчката, 3) разстройство на лигавицата, 4) провокация от т.нар. нечовешки същества, 5) преодоляване на пречки, 6) пророчески сънища. Примери за последния тип има много. Хора, които сънуват катастрофични събития и прочие. В Милинда-панха, кн. III, гл. 2 се казва:

 

"... съзнанието не отива само и не си избира знамението и никой не идва и не му го съобщава, а самият знаменателен факт попада в полето на съзнанието и се отразява в него."

 

Въпрос на изказ, понеже 6-то ментално съзнание (след 5-те сетивни), също се обозначава като сетиво.

Ако бай Кольо си няма хабер от лисици - няма как да получи извън сетивна информация за нея .

Ако обаче добре я познава , ще има извън сетивната информация , че лисицата пак ще се върне за другата кокошка - по пътя на индуктивно , дедуктивно мислене или пък по аналогия.....т.е. чрез умозаключение.

Това не е извънсетивна информация, бре, а това, което си написал накрая - умозаключение. Ти си като Нагарджуна: първо даваш теза, после антитеза и накрая отричаш и двете.

Това не е извънсетивна информация, бре, а това, което си написал накрая - умозаключение. Ти си като Нагарджуна: първо даваш теза, после антитеза и накрая отричаш и двете.

Умозаключението е извън сетивна информация !

Дедукция , индукция , аналогия и хипотеза са методи и средства (написано е :"по пътя на мислене") за нейното получаване .

Съжалявам , че съм го написал неразбрано !

Благодаря за поправката !

Редактирано 20 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Умозаключението е извън сетивна информация !

Дедукция , индукция , аналогия и хипотеза са методи и средства за нейното получаване .

Съжалявам , че съм го написал неразбрано !

Благодаря за поправката !

Уважаеми колега, умозаключението може и да го наречеш "информация" щом така предпочиташ, но по принцип си е изводно познание, което правим на базата на вече постъпила информация. Умозаключение направено без никаква информация се нарича фантазия.

Редактирано 20 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Уважаеми колега, умозаключението може и да го наречеш "информация" щом така предпочиташ, но по принцип си е изводно познание, което правим на базата на вече постъпила информация. Умозаключение направено без никаква информация се нарича фантазия.

Изводното познание не е ли информация за състоянието на обекта ? 

Твърде тясно разбиране имаш за информация въобще , една от основните грешки допускани в самата "Теория на информацията" !.......

Правиш ли разлика между сигнал , съобщение и информация ?

Информацията (степен на определеност) изобщо е обратната страна на Ентропията (степен на неопределеност).......!

Виж за фантазията си прав , но нека тази информация водеща до умозаключение да наричаме факти !

Защото информацията има един куп други характеристики , съдържащи най-различни факти в себе си....

При това някои от тези характеристики може да са непълни . Тогава информацията подлежи на деформации и да доведе до лъжливи умозаключения въпреки нейното наличие...

Редактирано 20 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Уважаеми колега, умозаключението може и да го наречеш "информация" щом така предпочиташ, но по принцип си е изводно познание, което правим на базата на вече постъпила информация.

Информацията, на базата на която правим умозаключението може и да не е постъпила, а да е въображаема. Това може да е волево или неволно.Трансформациите на Фурие например. Измислил ги е човекът, без никаква връзка с евентуално практическо приложение. Просто ментална конструкция. И чак след много години, когато възниква съответната опитност, хората започват да ги използват като готови предварително направени умозаключения.

Изводното познание не е ли информация за състоянието на обекта ? 

Да бе... Я, помисли над следното. Едно умозаключение може да е вярно или погрешно.

Давам пример:

(1) Сетивна информация: На хоризонта има дим.

(2) Извод: Някой е запалил огън.

Ма, като отидеш виждаш, че няма огън, а има машина, която произвежда пушеци. Сега, според теб, (1) и (2) все трябва да им викаме "информация".

Информацията, на базата на която правим умозаключението може и да не е постъпила, а да е въображаема. Това може да е волево или неволно.

ОК. С това съм съгласен с уточнението, че пак е постъпила, но не посредством петтте сетивни канала.

Нали уточних, че шестия аспект на съзнанието е ментален и също се назовава "вътрешно сетиво", което може да приема информация, както е при т.нар. синхронизация, която описва Юнг. Не ли?

Редактирано 20 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Редактирано 20 февруари 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Ако бай Кольо си няма хабер от лисици - няма как да получи извън сетивна информация за нея .

 

 

Байче, Байче...

 

Петдесет и две годишният турски художник Ерсеф Армаган е незрящ и с двете очи от деня на своето раждане. Никога не е виждал чаша за кафе, море, риба, четка за зъби или слон, но от години може да рисува, като спазва контури, цветове и светлосенки в зависимост от деня и движението на светлината. Световни учени от години се опитват да разгадаят феномена Есреф, който сякаш обяснява всичко с фамилното си име - Армаган.

   

 

 

 

Редактирано 20 февруари 201412 г. от Нел (преглед на промените)

Горното е доказателство, че човек може, волево и ментално, да коригира, към по голяма адекватност, възприятията си. И може да си представя неща, за които няма сетивни данни.

Горното е доказателство, че човек може, волево и ментално, да коригира, към по голяма адекватност, възприятията си. И може да си представя неща, за които няма сетивни данни.

Да, но е доста странно, човек който никога не е бил зрящ /поне не и в този си живот/, да рисува безпогрешно цветовете и формите на света, който го заобикаля.

 

 

 

http://www.armagan.com/paintings.asp

Редактирано 23 февруари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

https://www.youtube.com/watch?v=Ii9VuuxBYk0

за мен, разглеждайки внимателно някои детайли, ми правят впечатление някои неща.

На първо място филма по линка от СКЕП е поредната сензационна конструкция на нечия телевизия. В него нещата не са сериозни, без достатъчно информационна наситеност, без детайли... просто таргет групата, определя и таргет-целта.

Във филма накрая - скицата на която е нарисувано зданието във Флоренция е доста постен линеен мишмаш. На скицата освен това се виждат и някои детайли от триизмерни схеми за негова ориентация.

 

Прави също впечатление, че на всички рисунки е налице известен елементаризъм в детайлността. В смисъл - направо липса. Определено, без да се навлиза в зоните на метафизичното има общо два варианта. Визуалния център или получава информация по друг информационен канал. Или е налице комбиниране между описания, съответствия, внимателно позициониране и достатъчен набор от тренировки по схеми на тия неща. Не виждам никъде невъзможността да се комбинират описателни методи, с опити за изобразяване през събиране на възможно повече информация за обектите в картините и тяхната обща среда.

Никъде не се постулира, че въпросния хидожник рисува в уединение. Въпроса за цветовете - за мен има решение отвъд мистиката. Намирането на съответствие между общите цветове, обектите за рисуване, достатъчно подробните описания на зрящи, съдържащи адекватен набор от информационни елементи, съобразени и обмислени да са спрямо света на реципиента. Самия реципиент просто е с талант да събира множеството елементи в обща среда, която да състави в главата си. Отделно от това - ако се забеляза той има чудесно разработени подхвати за изобразявания. С голяма доза категоричност мога да предположа, че това е внимателно обмисляно и достатъчно репетирано. Вероятно - за хората, които недовиждат и повече разбират от особеностите на "света на незрящите' не биха видели точно сензационното сред всичко поднесено тук.

 

 

Тук проблема е в по-скоро нагласата на средностатистическия зрител, за който всяко нещо, което излиза отвъд зоните му на предварително описание на живота е мистерия.

Да, журналист без сензация е един много гладен журналист.Обаче има и други факти. Безкрайността например не можем да я обхванем със сетивата си, обаче можем да дадем работно определение, и то не едно определение. Имаме много определения за безкрайност, които вършат работа, без сетивно да сме възприемали безкрайност.1. Принцип на съответствието (може да се нарече още принцип на симетрията или принцип на безкрайностите). Каквото горе, такова и долу, както от голямото към малкото, така и от малкото към голямото. Води се принцип, но не е съвсем принцип. Принципите с които сме свикнали, са принципи на истината, те са всъщност ограничения. Този принцип е обратното на тях, това е принцип на свободата, принцип на неограничеността, принцип на безкрайността, принцип на безпринципността.2. Голямо и малко е едно и също.Това определение за безкрайност на пространството е свързано с горния принцип на съответствието. Адекватното разбиране е, че нещата могат да бъдат по големи или по малки само съпоставени едно към друго. Но всяко нещо независимо от размерите му, може да бъде разглеждано като всяко едно друго, независимо от размерите на другото. Смисълът е, че всяко нещо независимо от размерите му е средно по големина. Колкото пъти по големи от него неща съществуват, толкова пъти по малки от него неща съществуват.3. От всяко нещо съществуват както по големи, така и по малки неща. Няма нито най голямо, нито най малко.Който разбира от стандарти на представяне в компютрите на числа с плаваща запетая, му е ясно, че тези числа са разпределени така щото числата от нула до две са колкото числата от две до най голямото. Това е свързано с идеята за безкрайността и с очакването, че използването на така разпределени числа позволява по адекватно и по лесно описание на реалността такава каквато е. Ясно е, че без числа с плаваща запетая, разпределени по този начин, сериозна програма за действителни процеси не може (или е много трудно) да се напише.ППНе съм сигурен дали е точно до две, специалистите да кажат, но това не отменя принципа.

Редактирано 23 февруари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Тук проблема е в по-скоро нагласата на средностатистическия зрител, за който всяко нещо, което излиза отвъд зоните му на предварително описание на живота е мистерия.

Разбира се, че всичко може да се омаловажи и обяви за журналистическа мистификация. Винаги могат да се търсят и намират разни изсмукани от пръстите "рационални" обяснения. Синхронизмите могат да се интерпретират по същия начин, т.е. като прости съвпадения. Това също е нагласа на средностатистическия зрител - скептик.

.......

Това е така , но САМО когато се отнася до най-висши абстракции !

Това е така защото при най-висшите абстракции , точно заради това се губи , няма я , "изчезва" отправната точка .В случая с числата , сложи нулата (или нещо друго) за отправна точка и всичко си идва на мястото - безкрайността с плаваща запетая от 1 до 2  става твърде ограничена и измерима . Тя вече подлежи на сравнение . При това изведнъж се оказва , че числата след (примерно) 4-тя знак от запетаята изобщо са без значение , а самото число си става съвсем крайно .

Т.е. дадената абстракция е вярна само за себе си !

Такова нещо "само за себе си" в действителността на заобикалящият ни свят няма ! За такова нещо можем само да мислим !

В действителност винаги има някаква отправна точка !

Разбирането на нещата без отправна точка , изобщо е невъзможно ! Защото да разбираш , на първо място означава да сравняваш !

Това обяснява защо тук примерите даващи сравнение с реалността упорито се избягват......

Редактирано 23 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Разбира се, че всичко може да се омаловажи и обяви за журналистическа мистификация. Винаги могат да се търсят и намират разни изсмукани от пръстите "рационални" обяснения. Синхронизмите могат да се интерпретират по същия начин, т.е. като прости съвпадения. Това също е нагласа на средностатистическия зрител - скептик.

Разбира се, всичко може да се пренебрегне и обяви за сензация. Винаги могат да се търсят и намират сензационни постановки, за целите на... потребителството.

 

Синхронизмите може и да са съвпадения, но може и да не са. Дали ще се избере да са, е точно същото, както и за целите на обратния избор. И в двата случая се търси подбора да е консонантен на ИЗБИРАЩИЯ го. За неговите цели, за неговата вяра, в полза на неговия предварителен избор. Ако това е мярката за "истина" то значи има нещо сбъркано - и в ИЗБИРАЩИЯ и в "истината"...

 

Опита да се представи "средностатистическия зрител-скептик", като таргет, Или думите ми - като негов изразител, са напълно неадекватни. И издават същата тенденциозност, както и на средностатистическия "зрител-вярващ", с характерната предварителна нагласа, щампи и готови интерпретационни схеми, за да защити себе си, чрез вярата си. И е без същностна разлика с т.н. "скептик" - при който отвътре протича същото.

 

Усета и предварителната подготовка, за да се лиши Изследователя от своята тенденциозност е първата и най-важна крачка за всеки сериозен такъв. Разбира се, че в такова "състояние на съзнанието" ще се различава съществено и ще бъде неудобно за всеки с тенденционна нагласа. Но когато един претендиращ Търсещ, търси за да защити нагласите, вярата и изборите си, то това е тенденциозно търсене и задължително ще намери и своето съответствено тенденциозно "откритие".  За мен това е специфична форма на "поръчково изследване" на света... И не е сериозно.

Редактирано 24 февруари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Синхронизмите може и да са съвпадения, но може и да не са. Дали ще се избере да са, е точно същото и за целите на обратния избор. И в двата случая се търси подбора да е консонантен на ИЗБИРАЩИЯ го. За неговите цели, за неговата вяра, в полза на неговия предварителен избор. Ако това е мярката за "истина" то значи има нещо сбъркано - и в ИЗБИРАЩИЯ и в "истината"...

 

 

 

Според тези твои думи винаги има нещо "напълно сбъркано", особено ако избиращият претендира, че неговата претенция е истина.

А ако не претендира?

Посочих този пример(с незрящия художник), но мога да дам пример и с глух композитор или с танцьор с един крак, без да претендирам, че всеки човек би могъл да се справи в тази ситуация, напротив - рядкост са тези, които искат, могат и имат сили да надмогнат физическата си липса. И определено тези хора не са журналистическа или каквато и да било сензация. Редови са. Но мен ме впечатляват и колкото и малко да са(изключения) оборват тезата на байчето, че единствено сетивата са база за човешкото развитие.

Редактирано 24 февруари 201412 г. от Нел (преглед на промените)

....Опита да се представи "средностатистическия зрител-скептик", като таргет, Или думите ми - като негов изразител, са напълно неадекватни. ....

Може да са адекватни !

Зависи за какво става дума , какъв е смисълът !

Ако изследваш две групи от хора примерно , тогава "средностатистическия зрител-скептик" става съвсем адекватна , отправна точка за сравнение за състоянието на всяка отделна група.....

Според тези твои думи винаги има нещо "напълно сбъркано", особено ако избиращият претендира, че неговата претенция е истина.

А ако не претендира?

Посочих този пример(с незрящия художник), но мога да дам пример и с глух композитор или с танцьор с един крак, без да претендирам, че всеки човек би могъл да се справи в тази ситуация, напротив - рядкост са тези, които искат, могат и имат сили да надмогнат физическата си липса. И определено тези хора не са журналистическа или каквато и да било сензация. Редови са. Но мен ме впечатляват и колкото и малко да са(изключения) оборват тезата на байчето, че единствено сетивата са база за човешкото развитие.

Сбъркано... е дума, която ползвах условно, в рамките на контекста, за целите на изказа.

 

Колкото до претендирането - дали ще... или не ще (претендира) също е една условност. И моите думи не са претенция, а само условен контрапункт на една обикновена тенденциозност.

Какво е тенденциозност - това е личното приближение към която е да е форма на теза, обяснение или интерпретация. Може да е съзнателно, но може и да е скрито от субекта в който това се р4азиграва. Но и в двата случая накрая е налице подбор на теза, която да е консонансна на Избиращия, за целите на неговата вътрешна защитна система. Това тече непрекъснато. И в по-голямата си част, е несъзнателно.

Въпроса за НЕСЪЗНАТЕЛНОТО е изключително важен. Защото той определя дали субекта ще има идея за тия процеси. А още повече да е с разработена стратегия, тактика и прийоми практически да се справи с тенденциозността.

 

КОлкото до конкретния случай - разбира се, че гледната точка на колегата Чеци, има своите си ограничения, тя е такава, заради него самия. Тя го изразява, тя го постановява и той е в нейните рамки. Доказвайки нейната състоятелност, той също е тенденционен, без значение как и с кое ще го "облече" да изглежда в неговите очи.

И опита тук - за контрапукнт - за явления, които явно не влизат в неговите предварителни постулативни схеми, ще се види, че той ще ги нагласи там. Няма как да е - тия схеми са неговите устои и те са винаги с приоритет пред всичко останало. Толкова важен приоритет... че каквото и да се получи на границата на възприятието, то задължително трябва да влезне в готовата схема, която го изразява.

 

Пиша за Чеци само типологично, само като пример, без каквото и да е лично отношение, нито дискредитиране като личност. И какво да е дискредитиране, след като това е описание на неща вътре във всеки от нас. Включително и в мен самия.

 

ДА, това се случва във всеки от нас - там някъде отзад, в зоната на здрача, някъде зад завесата на видимото, се извършват всеки миг сложни процеси с огромен обхват и периметър. И тяхната функция е само една. Силата им е огромна. И докато отражението на субекта е на определено ниво, множество специфични обратни връзки непрекъснато ще определят СУБЕКТА - какво да мисли, какво да говори, какво да изразява, кое да стреми...

 

Колкото до конкретния казус - за тезата, че изглежда парадокс, информацията поднесена от теб, спрямо гледната точка на ЧЕЦИ. Тази теза - за начина по който работи психичния свят, представите фантазията... е доста стара. Тя изразява един отминал мироглед и виждане за света, като например една друга теза - за "разделянето на ЗОНИТЕ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТ В ГЛАВНИЯ МОЗЪК" - коя зона, кое определя.

Който се е занимавал по-задълбочено с психичния свят на човека и многобройните примери за парадоксалност там, би оставил тезата като неадедватна. От друга страна - вършеща работа за опит за хипотетични обяснения на множество явления, докато явленията започнат множествено да не се побират в нея.

Работата е в удобството на използващия я. А тезата е застинала, защото употребяващия само я ползва. Докато пасва на останалите предпоставени аксиоми на ПОЛЗВАЩИЯ, тя ще е валидна и вярна за него...

 

 

И в предишните си думи написах нещо просто - ЧОВЕКА Е КОМПЛЕКСНО СЪЩЕСТВО и ВСЕЛЕНАТА Е КОМПЛЕКСНА СИСТЕМА. Това са два израза за едно и също нещо, изразено през два различни негови аспекта.

Начина по който си обясняваме работата на собствения ни мозък, е пряко отражение на начина по който си обясняваме света. Но в който и случай - в нито едно обяснение няма нищо от истината. А има само временен или удобен начин по който да използваме поредното "обяснение" за целите на собственото си битие... и на самия себе си...

Редактирано 24 февруари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

...оборват тезата на байчето, че единствено сетивата са база за човешкото развитие.

Гледай тук и не питай :

http://vbox7.com/sea... магии бг аудио

Тоя може да те накара да повярваш във всичко !

 

Ако питаш за така наречената "извън" сетивна информация , то тя също е сетивна в същността си , но на по-високо качествено равнище - продукт на качествено превръщане .

И това никак не е информация от "Онзи" или от "Свише", или пък нямаща никаква връзка с непосредствената сетивна информация . 

Мозъка като човешко сетиво :

1.приема от непосредствените сетивата ,

2.обработва посредством индукция , дедукция , хипотеза , аналогия и др. .

3.и отделя "извън сетивна информация" под формата на умозаключение.

Този качествено нов продукт на мозъка (умозаключението) е качествено нова информация произлизаща от сетивната информацията ."Извън сетивната" информация е извън сетивна , само до колкото е извън сетивата за непосредствено възприемане.Мозъкът не е сетиво за непосредствено възприемане и не влиза в това число ! Мозъкът възприема опосредствено , чрез непосредствените сетива за възприемане .

Ако отсъства който и да е от горните три момента , няма да имаш никаква "отвъд сетивна информация" .

Както няма да имаш такава и ако отсъства непосредствената сетивна информация - тогава пък няма да има какво да се приема , обработва и отделя от мозъка . В този случай е възможно само измисляне.....

 

Като помощно средство за разбиране можеш да ползваш комбайна който събира (сетивно) зърното и мелницата която го смила на брашно ("извън" сетивно).....можем да продължим с правенето на хляб . Всичко това без зърното (от жито , ръж , соя и др.т.) няма как да се случи . Също и без процеса на мелене , замесване на хляба и печене - също ! Хляб няма да има ! Ще има само неговото измисляне....   

Що се отнася до твоя пример , на този човек може да му бъде казано и обяснено по много други начини освен само чрез зрение и съответно оттренирано в практиката......Това рамус го обясни много точно в предните си постове.....макар и по труден начин за разбиране....

 

И на края ! Ако става дума за идеология , пропаганда и убеждения , в целия този процес с прилежащите му към него неща , може да се внасят най-различни физически и психологични въздействия , предизвикващи голямо разнообразие от  частични деформации до пълна заблуда , за всяко едно от тях и в зависимост от поставените цели....

Най-лесната и най-често прилагана деформация (или грешка) е отделянето на нещата едно от друго , разглеждайки ги всяко само за себе си и оставяйки ги в този им краен , абстрактен вид . В този случай "машината не работи защото е в насипно състояние"....  

Друга лесно познаваема деформация (или грешка) е свързвайки ги отново в едно цяло по между им , чрез различни подменящи и измислени , внесени извън тях други неща.....примерно вместо готварска сол , да замесим тестото с отрова за мишки.....  

Надявам се аз да съм бил по-лесен за разбиране...

Редактирано 24 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Байче, ама това ти го каза:

 

Ако бай Кольо си няма хабер от лисици - няма как да получи извън сетивна информация за нея .

 

Радвам се, че се самообори. .

Байче, ама това ти го каза:

Е , да де ! Какво съм се само оборил? Аз и по-горе го казвам пак . 

За да може да мисли за дадено нещо , човек трябва да има първообраз на мисленото в себе си !

Този първообраз няма от къде да дойде освен от сетивата .

В този първи момент няма мислене ! Има само запомняне ! 

Следва ново възприемане на нови неща .

Тогава започва мисленето !

Сравняват се първото и второто запомнено състояние !

Получава се умозаключение - така бай Кольо вече си има хабер от лисици ! 

Сега вече , когато лисицата му открадва кокошката , бай Кольо имайки си хабер от лисици започва да крои планове...въз основа на закономерността :"Веднъж със стомничката за вода , втори път....на третия се счупила !"....  

Ако бай Кольо си няма хабер от лисици , няма как да крои планове ! Т.е. първия и втория път номерът със стомничката минава !....

Да можеш да мислиш това означава да можеш да сравняваш !

Казано по друг начин :

"Да си чувал за нещо не значи , че го знаеш ! (повторението е майка на знанието.....)

Да знаеш за нещо не значи , че го разбираш ! (.....и баща на затъпяването ! )

Да разбираш нещо значи ,  да можеш да го правиш !"....

 

Хайде да кажем и така !

Децата първо помнят , после мислят !

Старците първо мислят , после......забравят !

Когато започнат много да забравят , започват и да не могат да мислят....

Редактирано 24 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)