"Истинската опорна точка"...

==================================

Е това не го разбирам. Опитвал ли си се да си го представиш. Това е непротиворечива дуалност. Не мога да си представя такова нещо. Това всъщност е не само съществуване на обективна истина, което ми е крайно трудно да си представя, но на това отгоре и нейната познаваемост.

  Първо да кажа, че според мен е некоректно да обяснявам елементи на индивидуални представни схеми. Въпросното понятие "не-противоречива дуалност" няма нищо общо с мен, за да се налага да го обяснявам аз.

Некоректността идва от това, че се бърка в интерпретацията, поради нагласяне, до най-близко и аналогично възможно, за целите на самия субект. И после се извежда, че сякаш "другия" е искал това да каже. И се стига като положение до това - аз да обяснявам на автора негово собствено понятие, според неговата собствена концепция...

 

Второ - извадката "...истинската опорна точка" е част от общ контекст. Според него става въпрос за нещо което е "опорна точка на всички други, и от което произлизат всички останали "точки", като негови производни". Като ядро, което само* определя точките и точките го определят него.

Някакъв "център" който има потребност от създадени от него производни, спрямо които той самия да се самоопредели.  Както окръжността се определя по центъра и радиуса си, така и центъра се самоизвежда чрез същата окръжност. И това става едновременно чрез безкрайна обратна връзка, в един единствен миг.

Никъде в това няма дуалност. Дуалността идва впоследствие...

 

Трето - самото понятие НЕ-ПРОТИВОРЕЧИВА ДУАЛНОСТ е за мен недостатъчно изяснено в съдържанието си. Дуалностите не е задължително да са противоречиви сами по себе си. Защото ако се гледа дори на нивото на дуалности, то всяка дуалност преминава в другия си полюс. И дори на това ниво е изведено за взаимовръзка между тях. И е наречена "ЕДИНСТВО" - другия аспект на "ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ". Ако се качи нивото на разглеждане и отражение, от специфичен съответствен субект, дуалност престава да има смисъл в разглеждането освен като частен  случай на аспект на разглеждане. И колкото се качва нивото на разглеждане, толкова повече самата идея и представа за ДУАЛНОСТ самоотпада като ненужна и несъответствена.

 

Четвърто - когато се определя едно явление, дуалност възниква в неговата интерпретация. Не във възприемането му. Илюзията че е възприятие, възниква заради специфичен "дефект" от липсата на вътрешна неврална връзка между  мозъчни дялове, отговарящи и определящи няколко основни психични положения. Тази липса е характерна в психичното отражение на ниво, което условно се нарича НЕСЪЗНАТЕЛНО.

Редактирано 16 февруари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Четвърто - когато се определя едно явление, дуалност възниква в неговата интерпретация. Не във възприемането му.

Ей, за това много спорихме с проф. П. Г. Накрая почти ме убеди, но след няколко години като говорихме се оказа, че сме имали предвид едно и също.

Редактирано 16 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Ей, за това много спорихме с проф. П. Г. Накрая почти ме убеди, но след няколко години като говорихме се оказа, че сме имали предвид едно и също.

ма двама философи като спорят за нещо, което касае друг клон на познанието, ми изглежда весело.

Тва, разбира се в рамките на шегата... Ама и не само

 

Въпроса за перцепция, възприятие, интерпретация и реакция, са сложни и нееднозначно представени в различни клонове на познанието. Трактовката и смисъла на понятията като се разминават и накрая естествено да се окаже, че спора е бил заради самия спор.

 

Освен това - задълбоченото разбиране на тия 4 понятия е трудно постижимо. КОгато се извеждат чрез мислене - е едно. Когато се извеждат през призмата на някаква предварителна парадигма, тя остава понятийна граница и естествено е резултатите на експериментите, както и условията им, да са предпоставени в рамката на парадигмата и задължително в консонанс с нейните останали постановки. И така противоречията и парадоксите се чистят.

 

Съвсем различно е, когато един експериментатор се занимае със сложната задача да ги изведе през самия себе си. Използва се важното откритие, че вътрешния свят на всеки субект, е отворен за самия него. Разбира се, това е като потенциал.

 

При достигане на определени вътрешни натрупвания, които наричам "зрялост" или "готовност", те изкристализират през функционални неврални вериги от нещо като "последно поколение" и задават възможността да се развие и съответно отражение, като следствие на това е налична постепенна възможност за промяна на цялата вътрешна структура на психичния свят и неговата задължителна основа - ИДЕНТИЧНОСТТА.

 

До момента до който до този потенциал не се прояви, отражението следва вътрешните дадености на субекта и на всяко от нивата отражението на света му е съответствено.  Съответно - картината на света на всеки субект е тясно зависима и съответствена на даденостите и нивото на субекта. И той може да отрази всичко във вселената, което е само до нивото на което е той самия.

Така че - НА ВСЯКО НИВО, КАРТИНАТА НА СВЕТА Е НАПЪЛНО СЪОТВЕТСТВЕНА за самия субект. И за него - понеже тя произлиза от неговите особености, е негова форма на рефлексия. И за него е направена да е "ИСТИНА". И за него - тя е правилна.

 

Проблемите на комуникацията най-често възникват когато не е налице разбирането за "НИВАТА" и за рефлексията им спрямо СУБЕКТИТЕ. А в света, през цялата история, все хората се "трепят" заради това, че някой смята друг за "НЕ-ПРАВ" или че греши. Версията на колективната парадигма е в основата на този проблем - според нея задължително за всеки колективен живот е нужно да се предпостави, че е налице някаква форма на външна реалност, която колектива приема за ИСТИНА. И тече нещо като "състезание" коя личност е по-близо до т.н. ИСТИНА. Така излиза че всички личности е нужно да имат за отправна точка система от общи предпоставки, които в колектива са наречени 'ИСТИНА". И в нашия форум, както и навсякъде, тече същото 'състезание', според което всеки претендира че "знае, вижда, разбира" истината по-добре, повече от друг.

Всъщност отдавна е установено че отвътре в себе си, рефлексията довежда до ясното усещане че "ВСЕКИ Е ПРАВ ". И не е единствено защото той си внушава това и на него му изглежда точно така. Това има своята обосновка. Една от моите задачи по изследването на човешкия фактор в този форум е именно разнобразието на способи и прийоми, които всяка личност използва за целите на своята илюзия относно образа си на ИСТИНА.

 

Просто на друго, условно "По-горно ниво", всичко това се "вижда" кристално ясно, аз само го обличам в думи. "Виждането" за което говоря, не е извлечено чрез мислителство или плод на съждения. Когато са налице подходящите условия, тя изкристализира през промяна. Тя е процес, тя протича във времето, тя има етапи. Но налице ли е дадеността отвътре, постепенно тя се проявява. Няма значение в какви условия е СУБЕКТА, през какво минава. Няма как - както и който и да е талант, СКЕПС, вече говорихме за една обща позната, нали - таланта, щом е талант, той намира начин да пробива, през каквито и да било условия, личностни характеристики. Това, разбира се е само частен случай и талантите при хората не касаят тяхната вътрешна структура, защото промените на психично ниво са ограничени. Но просто ползвам примера за аналогия.

Редактирано 16 февруари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Рамус, щом има истинска опорна точка, следователно има истинска истина. Щом има истинска истина, следователно има истинска неистина. Щом има истинска истина и истинска неистина, следователно съществува истинска дуалност. Но от друга страна истинския свят е непротиворечив. Следователно истинското е хем дуално хем непротиворечиво. 

 

Аз така разбирам думите ти. Ако не искаш така да ги разбирам дай определение на "истинска опорна точка", за да стане ясно къде не те разбирам, а не ми казвай че съм ограничен. 

 

Тук няма заяждане. Ти трябва да дадеш определение за термина "истинска опорна точка" който сам въвеждаш, ако искаш някой друг освен теб самия да те разбере. Не може защото те мързи да дадеш определение, да казваш, че нивото на този било такова, а на онзи онакова. 

 

Ако не разбираш, че ти дължиш определение за термините, които въвеждаш, тогава това означава, че ти не разбираш способите по които различни хора могат да се разбират помежду си.

 

Ако пък някой друг освен теб самия е разбрал какво означава "истинска опорна точка", нека той даде определение, за да ти помогне да не останеш неразбран.

Редактирано 16 февруари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Рамус, щом има истинска опорна точка, следователно има истинска истина. Щом има истинска истина, следователно има истинска неистина. Щом има истинска истина и истинска неистина, следователно съществува истинска дуалност. Но от друга страна истинския свят е непротиворечив. Следователно истинското е хем дуално хем непротиворечиво. 

 

Аз така разбирам думите ти. Ако не искаш така да ги разбирам дай определение на "истинска опорна точка", за да стане ясно къде не те разбирам, а не ми казвай че съм ограничен.

Може би прочита в стил "лична реакция" не е най-адекватния в случая. Нито четенето по диагонал.

 

Добре, ти така разбираш думите ми. ОК, къде е проблема - ти ги разбираш така. Не виждам никъде никакво противоречие. Аз боравя с думите достатъчно, че да заявя директно на някой че е ограничен. И нямам никакви скрупули да го напиша. Не ме интересуват никакви етични или други рамки - пиша си го като разни други примери, които вече имам. Очевидно че в случая не смятам никъде че си ограничен.

 

И между другото - ограничен, според кое, според кого. Защото всички сме ограничени в някакъв смисъл.

 

Едно от несъответствията е, че ти продължаваш да разглеждаш всичко само и единствено в рамките на своята концепция. Не ми е работа да променям това, но не виждам защо аз трябва да внеса яснота и да разрешавам противоречията възникващи в твоята форма на обяснение на света, през твоите понятийна система.

 

Няколко пъти написа - не разбирам. Не мога да разбера, така разбирам думите ти.

Добре бе човек. ОК, нямам никакъв проблем с това. Ти имаш, а искаш аз да го разреша. За мен няма нищо по-естествено от това да не разбирам нещо. Нали това е красотата на света на изследователя. Предпочитам да го оставя неразбрано и постепенно да го прониквам, вместо да му накичура от готовите ми етикети, само и само да си угодя.

 

Както виждаш аз нямам никакъв проблем когато нещо не го разбирам. Нещо повече - когато нещо не го разбирам, това означава за мен много неща. И полето на работа по неразбирането остава в мен и работя по него. Така беше с твоите елементи, наречени СИМЕТРИИ. В началото не ги разбрах. няколко пъти се връщах препрочитах обясненията ти за към други пишещи... И от сборните елементи, постепенно изкристализирах онова, което ти влагаш като смисъл. Интересно е, ти имаш и елементи на свързване между абстрактното и конкретното в понятията. Това ми беше доста полезно.

 

Някъде в това да съм те карал да поясняваш и да втвърдявам тона, да искам от теб, да настоявам, да ти пиша че "ми дължиш обяснение". Така, че - да, заяждане няма. Но недей да искаш от мен нещо, което е в твоите правомощия, то е твоя отговорност и си е в твоя периметър.

 

Предлагам да се върнеш и още веднъж да прочетеш предишните написани, ако въобще си сериозен в намирането на нещо, което не разбираш. Не виждам смисъл да се повтарям за неща, които вече НЯКОЛКО ПЪТИ написах относно понятията си. В края на краищата сериозността е достатъчен мотив - ако я има. А не да очакваш да ти го представя наготово и само да си приказваме...

Редактирано 16 февруари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Нищо не ми дължиш. Не съм казвал такова нещо. Помагам ти да разбереш, защо не те разбират. 

Нищо не ми дължиш. Не съм казвал такова нещо. Помагам ти да разбереш, защо не те разбират. 

Нищо подобно ! Той не се нуждае от това !

Този който се намира в нищото иска да те прати там !

Т.е се опитва да ти разбие психическите устои спекулирайки с незнанието (твоето , моето , нашето ...) изобщо , без значение какво и как мислиш.....просто си търси жертви , без значение те какво ще си мислят за него...

Намира ги......

Трудничко беше да го разбера , мислейки го първоначално за тотално заблуден от четене на книги които не са за него....  ! 

Той и сега е такъв.....

 

П.П. Ако искаш да го съсипеш предложи му ......нищо !

От това той притежава в безкрайни количества и качество !

Същото е както да предложиш на давещия се вода !

Редактирано 16 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Забелязал съм, че хората, които сме по на възраст можем до някаква степен да разчитаме в разсъжденията си на собствения си опит. Например собствения ми опит на телевизионен зрител ме кара да вярвам безрезервно на твърдението, че политиците лъжат. Пускам си да речем новините и чувам примерно министъра на вътрешните работи да казва, че работата на полицията е да се бори срещу престъпниците и да пази законопослушните граждани от тях. 

 

Ръководен от затвърдилата се в опита ми и изстрадана в годините опорна точка, аз разбирам твърдението на министъра така: 

 

– Полицията е за да се бори срещу законопослушните граждани и да пази престъпниците от тях.

 

Сега, ръководен пак от собствения си опит аз знам, че истината обикновено е някъде по средата.

 

Къде сбърках ???

Редактирано 17 февруари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Къде сбърках ???

Не си сбъркал ! Точно в 10-та си !

И колкото това "по средата" е по-всеобхватно между двете крайности , толкова това е по-вярно, съответстващо на действителността !

Що се отнася до полиция (и армия , различните специални служби) , от древни времена това е едно от средствата за управление , служещо на управляващите над управляваните и всякакви други външни и вътрешни сили , да могат по законен начин да ограбват законопослушните . 

Днес у нас това е сведено до крайност ! Дори когато става дума за външни сили !

Това няма да е вярно само при "добрия цар" , но това е само приказка !

Приказка е , защото е крайност (абстракция , абсолютна истина)!

Приказка , както и всяко друго такова нещо !

Смисълът да се изследват и очертават крайностите е да може по-добре да се разбира това което е "по средата" .

 

Пример : Водата при нула градуса и при 100 градуса е крайност за нея като течност .

Отвъд тези граници , това вече не е течност .

Вътре между тези граници можем по-добре да разбираме що е това течност .

 

Така , че без даденото нещо да има изследвани и очертани граници , ние не сме в състояние да го разбираме . Пътят за овладяване на нови знания се състои в овладяването на тези граници и постепенното разширяване на територията на изследване въз основа на тези граници .

 

Рамус прави точно обратното ! Това между другото никак не е негово откритие , колкото и да се прави на "интересен" ! 

Стреми се да разруши , да унищожи всякакви граници , под предлога че само така можем да проникнем отвъд тях. И по този начин в същност ни отпраща в нищото ! В този случай никой и по никакъв начин , и самият той не е в състояние да разбира същността на нещата ! По този начин те губят своя смисъл !

Пример можеш да вземеш от твърдението му , че добро и зло няма и много други такива.

 

"Крепостните стени" се строят не за да не можем да излезем извън тях , а за да не получим неочаквани вреди отвън ! Иначе оставаме в дивата джунгла с голи ръце , жертва на какви ли не възможни (реални) и невъзможни (въображаеми) гадини !

Когато завладеем нова , необходима и достатъчна територия от джунглата , тогава строим нова , по-обширна "крепостна стена" , а старата я оставяме на поколенията като историческа ценност , като маркер на собственото ни развитие !

 

Надявам се да съм бил изчерпателен и ясен , какво в същност се случва в нашите глави .

Извинявам се за необичайно дългия ми пост !

Редактирано 17 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Нищо подобно ! Той не се нуждае от това !

Този който се намира в нищото иска да те прати там !

Т.е се опитва да ти разбие психическите устои спекулирайки с незнанието (твоето , моето , нашето ...) изобщо , без значение какво и как мислиш.....просто си търси жертви , без значение те какво ще си мислят за него...

Намира ги......

Трудничко беше да го разбера , мислейки го първоначално за тотално заблуден от четене на книги които не са за него....  ! 

Той и сега е такъв.....

ролята на форумния хищник и жертвичките дето ги търси и... ги намира, много ми хареса. Голям смях, до сълзи, признавам си без бой.

Сред всички скици които са ми правили през годините, това е оригинално, дори както е поднесено. А още повече - "трудничко беше". ..

Ма то заедно героизма и проникновеността са си талант, стил и начин на живот явно.

Не ми стана ясно как така "спекулира с незнанието" на жертвичките. Но такова никъде не се вижда. Тук всички знаят... всички. И то не какво да е "знаЕне", а сериозна работа - и количество и качество.

Къде сбърках ???

Не знам. Ако това е въпрос към мен, аз ли да кажа ти къде сбърка, бъркаш ли или си обективно правилен?

Относно правилността и бъркането е толкова просто, когато след равенството е налице предварителен отговор, той се явява като най-важното условие в задачата. Има такива математически задачи...

И още - всичко в бъркането опира до това, кое и какво ще се избере за задание и според кое и какво ще се предпостави. Жонглирането с тия "рамки" може едни и същи неща да са "бъркане" и "правилно"

 

Но е странно - "истината е някъде по средата", казано от човек, който на толкова места твърди, че "обективна истина няма". Кое е по средата тогава?

Редактирано 17 февруари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Но е странно - "истината е някъде по средата", казано от човек, който на толкова места твърди, че "обективна истина няма". Кое е по средата тогава?

Субективната истина от последна инстанция е по средата тогава     

Субективната истина от последна инстанция е по средата тогава     

предавам се. Такова боравене с толкова много видове истини... Тва вече не ми е по силите. Дори и на хищник...

....Не ми стана ясно как така "спекулира с незнанието" на жертвичките. Но такова никъде не се вижда.....

Или си сляп (което може да се очаква) или не четеш :

 

"....Стреми се да разруши , да унищожи всякакви граници , под предлога че само така можем да проникнем отвъд тях. И по този начин в същност ни отпраща в нищото ! В този случай никой и по никакъв начин , и самият той не е в състояние да разбира същността на нещата ! По този начин те губят своя смисъл !

Пример можеш да вземеш от твърдението му , че добро и зло няма и много други такива....."

 

Пък вземи прочети и целия пост - може и да разбереш !

И по-горе споменах , поради какви причини това не е по силите ти....!

 Така , че без даденото нещо да има изследвани и очертани граници , ние не сме в състояние да го разбираме . Пътят за овладяване на нови знания се състои в овладяването на тези граници и постепенното разширяване на територията на изследване въз основа на тези граници .

 

Рамус прави точно обратното ! Това между другото никак не е негово откритие , колкото и да се прави на "интересен" ! 

Стреми се да разруши , да унищожи всякакви граници , под предлога че само така можем да проникнем отвъд тях. И по този начин в същност ни отпраща в нищото ! В този случай никой и по никакъв начин , и самият той не е в състояние да разбира същността на нещата ! По този начин те губят своя смисъл !

Коментирам нещо, което беше дописано преди малко:

Вече без шега казвам че това е едно прилично описание, което има своята адекватност в различните позиции, които са представени в тази тема. Друг е въпроса че в описанието има лична пристрастност към едната позиция, според която другата е ... някаква си. Но като цяло, в общ смисъл - е близо до това, което "прави рамус".

 

Сега, ползвайки общата схема - рамус си дава сметка чудесно, че за да е налице битие, то е невъзможно без СУБЕКТ. А за да се реализира СУБЕКТА, той му е нужно да "отцепи" и отдели граници сред нищото и вътре сред тях да развие и изрази себе си, като по този начин реализира битие.

Така, че въпросните ГРАНИЦИ са нужни в цялата схема - те са полето което задължително се ОТЦЕПВА от неопределимото. И така се реализира форма на РЕАЛ.

 

НО... въпроса за израстването е сравнително прост. Дори в рамките на един човешки живот, различните физиологични етапи, приемат граници за да се реализира СУБЕКТА. Но с неговото изменение в израстването, тия граници непрекъснато се променят. В някои смисъл се разширяват и центъра се запазва относително. Но в други отношения се променят границите защото някои промени касаят и самия ЦЕНТЪР. Когато ЦЕНТЪРА на една окръжност се променя, то задължително окръжността се влияе от него.

 

В чисто вътрешен план, също са налице процеси по нещо, което пак има връзка с думичката "израстване". Тук е въпроса именно за ЦЕНТЪРА, който вече по-нагоре постулирах условно, заради аналогията. Защото по време на вътрешното израстване, в центъра са именно процесите, които се "израстват". И всъщност това "ИЗРАСТВАНЕ" касае именно там - в ЦЕНТЪРА. По време на етапите в това израстване, са налице процеси, които са в някакъв смисъл нещо като "скокове", като преобръщания. Това са форми на "проблясъци", които са взаимодействие на центъра спрямо окръжността.

 

Сещам се за още една аналогия - тая за ембриона и раждането. Просто е - ембриона разполага със среда, съответствена на него. Всеки един момент, спрямо собствените особености на отражение на света, всеки субект, отразява точно съответствена на него среда, сред съответствени на нея граници. Винаги Границите имат пряко отношение към възможностите на самия Субект. В случая в примера - ембриона реализира своя реал, сред условията сред които са му съответствени.

Но все пак в ембриона е налице израстване, развитие. И заедно с него, с непрекъснато изменящите се негови възможности, реала му се обогатява и насища. НО в даден момент, часовника тиктака и идва преходен момент - това е раждането. И се получава нещо като "фазов преход". От един реал, ударно и кратко време, без възможност за преходна адаптация, се реализира "СКОК". Това е СКОК но само в частен случай, от гледна точка на тия два елемента - ембриона и майката. Нито ембриона, нито майчиния организъм "искат това". Но то не може да спре, то е част от процеси, които излизат далеч отвъд тия два елемента.

 

От друга страна, не е СКОК, имало е подготовка, натрупвания. И в майката и в ембриона са настъпили огромни подготвителни изменения, които да предпоставят раждането. И все пак - за двата елемента - майката и ембриона - това е тежък и сложен преход, който е тежък дистрес. В ембриона отпечата на на този дистрес, остава за цял живот и някои изследователи предполагат, че цялото битие на новия човек  е повлияно от него.

 

Та, връщам се на примера и общата схема - всеки миг, човека е преходен между различни форми на "граници". Взаимодействието между границите и субекта имат своите зависимости. Но в човека, във вътрешен план е налице вътрешни процеси по израстване. Нека не се бъркат физическите възрасти с вътрешното израстване. Все повече се вижда, че корелацията не е налице, в примерите за това как доста "зрели вътрешно" хора могат да се видят в млади тела. И как във "възрастни тела" могат да се забележат множество "деца"....

 

Във всеки момент, всеки субект има в себе си два основни потенциала, които взаимодействат с неговото ЯДРО в непрекъснати моментни обратни връзки - това, че винаги е налице процес на растеж. И другия - винаги е налице импулс към задържане. Две основни насоки, определящи толкова много.

ЧОВЕКА е комплексно същество. Вселената е комплексна система. - комплексното мислене и отражение на света е най-съответственото приближение между "карта и територия".

В човека привнесено е налице форма на негова "сянка" играеща ролята да реализира форма на проява сред отделено според конкретни условия битие. Това е човешката ЛИЧНОСТ.

Но зад нея, "някъде" е скрит потенциал, който е налице именно защото той също върви с друга форма на реалност. Едната реалност е "голяма", защото тя е общия контекст, сред който се развива другата "малка реалност" в конкретиката на проявлението си в земни условия. Съответно, за целите на концепцията, нарекох едната форма на идентичност "малка", а другата, зад нея - "голяма".

И така - голямата - в голяма форма на реал. Малката - в малък - конкретен, зависещ от конкретни дадености и условия.

Във всеки един момент, малката е в реала на по-голямата идентичност. Всеки миг, малката освен от собствените си условия, зависи от по-общия си контекст. И най-е интересно кога и при какви условия е налице намеса на "ГОЛЯМАТА" идентичност, в света на "малката".

В някакъв смисъл - всеки един миг тече "ПОДГОТОВКА за "РАЖДАНЕ", защото естествеността и вселената, са предпоставили въпроса за израстването.

Всеки един миг са налице двата основни импулса - този на неумолимостта на преходното и растежа. И този - на задържането, на оцеляването, на спирането...

Тия две неща са налични във всяка личност. Въпроса за ":границите" го слагам сред целия този контекст. И той става сравнително ясен.

Двата са израз на същите такива насоки в цялата вселена и всъщност те не са ДВА отделни. А са едно цяло в два аспекта. Правя ги "две" за целите на изказа, на изразяването и опростяването на идейното изложение.

 

Та... рамус не се интересува кой, дали и кога е направил "това откритие". Не съм се възползвал наготово от него и за мен дали, кога и от кого е направено, няма никакво значение. Да кажа, че заемането на готови знания, никога няма и частица от стойността на личната еврика. И между другото всички имат в тази посока лично усещане. Както и това, че е налице път към това - за рамус. И през него всяка ЕВРИКА е само преходен момент към следващата. И нямат друга стойност освен относителни моментни "точки", които да са маркери.

........

Много пише , нищо не му се разбира !

Значи е фрашкано с акъл.......логичен извод ! 

И няма никакво значение дали има нещо вярно....!

Важно е да се засади тревата , пък даже и там където трева не никне !

 

Не в твоята нива хвърлям зърното ! Така , че не се впрягай толкова !

Като те фраснат с битието по съзнанието , тогава ще ти дойде акъла.....

Колкото по-често ти се случва , толкова повече ще го разбираш ! 

Редактирано 17 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Или си сляп (което може да се очаква) или не четеш :

 

"....Стреми се да разруши , да унищожи всякакви граници , под предлога че само така можем да проникнем отвъд тях. И по този начин в същност ни отпраща в нищото ! В този случай никой и по никакъв начин , и самият той не е в състояние да разбира същността на нещата ! По този начин те губят своя смисъл !

Пример можеш да вземеш от твърдението му , че добро и зло няма и много други такива....."

 

Пък вземи прочети и целия пост - може и да разбереш !

И по-горе споменах , поради какви причини това не е по силите ти....!

 

 

На тази картинка е визуализиран азът на всеки човек, състоящ се от базови убеждения и ценности. На тази база се строят и стратегиите за оцеляване на всеки човек, както и характерните пътища или начини за постигане на лично удовлетворение. Различават се 9 основни "еннеатипа" - не знам точния термин на български, ако някой го знае, нека да допълни. Ще щрихирам набързо различните типове, а който има интерес, може да намери допълнителна инфо на този линк: http://www.enneatype.com

 

Първия тип е този на перфекциониста, моралиста и организатора. Рационален и идеалистичен тип. Принципиален, силен стремеж към правдата и порядъка, справедливостта и морала. Пукнтуални, педантични и отговорни. 

 

Вторият е този на алтруиста, помощника, приятеля. Грижовен, емпатичен, щедър. Имат огромна нужда от подръжка и похвала, затова и често изразяват предимно положително отношение към хората, които ги заобикалят.

 

Третият е на мотиватора, примера за подражание, с невероятно висока потребност за успех. Високо продуктивни и приспособими прагматици.

 

Четвъртият е този на естета, на индивидуалиста, на романтика. Изискан, изтънчен, чувствен, загадъчен, непостоянен. Светът се възприема през чувствата, държат да бъдат непременно разбрани, в търсене на отговор на екзистенциалните въпроси и смисъла на живота, желание да не са като "всички".

 

Пети тип - наблюдетел, мислител, експерт. Логичен и аналитичен. Възприемчив, иновативен, затворен, изолиран. Висока потребност за знание и разбиране, самостоятелни, компететни.

 

Шести тип - този на реалиста и скептика. Тревожен, недоверчив, висока нужда от безопасност, отговорен. Непрекъснато са нащрек. Но им харесват затворени системи, ограничения достъп - оттам и симпатии към всякакви видове затворени или тайни общества, което им дава усещане за безопасност и вкус, че принадлежат към високите слоеве на обществото.

 

Седми тип - този на ентусиаста, епикурееца, авантюриста. Спонтанен, многопластов, позитивен и разсеян. Основна мотивация е щастието, те излъчват радост и оптимизъм.

 

Осмия тип - този на конформиста, шефа, лидера. Силно доминантен тип, уверени в себе си, решителни и волеви, независими, презиращи слабостите. Контролиращи и агресивни.

 

Девети тип - този на миротвореца, посредника, лечителя. Добродушни и скромни, чувствителни, услужливи, неконфликтни. От особено значение за тях е да се чувстват приети и разбрани. В състояние са да видят хубавите страни и в две на вид антагонистични ситуации. Силно чувство за справедливост. Понякога не им достига смелост да защитят собствените позиции, тъй като не се считат за достатъчно важни.

 

Всеки еннеатип има свои добри страни, както и подводни камъни. Отделно всеки еннеатип дава възможност за различни нива на развитие или деградация. Отделно всеки еннеатип има и подвидове, като срещат и смесени.

 

Съставителите на еннеаграмата са Гуруджиев и Оскар Ичазо. Днес еннеаграмата се използва широко при профилиране на кандидати за работа, в бизнеса, в комуникациите и т.н. Гуруджиев пръв разработва собствено учение, в центъра на което е поставена еннеаграмата. Той твърдял, че ако правилно бъдат поставени върху символа частите, на което и да било явление, то може ясно да бъдат видяни взаимовръзките и процесите, които съществуват. Но в неговото учение нямало нищо за типовете личности и неговата идея се основавала на осъзнатото присъствие и изпълняването на Гуруджиевите танци. Чак през 1950 година Оскар Ичазо, след като изучил древната традиция "Памет за деветте свещенни атрибута, проявяващи се в човешката натура" от 3 в. н.е. и нейното огледално отражение в "седемте смъртни гряха" в Християнството, взимайки предвид още два - страхът и заблудата, проследил нейното развитие и намерил връзката с еннеаграмата. Тогава той правилно поставил събраните елементи върху симовла и всичко се сляло в едно и добило кристална яснота.

 

Ето го и въпросния символ:

 

 

Това е което се опитва да прави Рамус, но много дърварски. И да, хората за него са опитни зайци в случая.

Редактирано 17 февруари 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Сега разбрах. Явно Рамус е заснет тук:

 

 

Не им е лесно на някои хора...

Редактирано 17 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Сега разбрах. 

 

Щом си разбрал - добре. 

Има стара османска поговорка "Интереса клати феса". Това е също добър ориентир да се ориентира човек в обстановката. Трябва да си задава въпроса, "Кой има интерес от това". 

 

Да си представим пресконференция, на която политик отговаря публично пред журналисти. Какво прави обикновено политикът. Той се стреми да омаловажи едни въпроси за сметка на други.

 

Примерно казва на журналиста задал първия въпрос:

– Ама това не е сериозен въпрос господине. Защо въобще губите времето на зрителите, вашето и моето време. Та това ли е най важното в момента.

 

Или пък казва на журналиста задал следващия въпрос:

– А, браво. Много правилен въпрос. Ето това е основния въпрос на който следва да се отговори за да се разясни на обществото правилно ситуацията. Вие сте един много интелигентен млад журналист.

 

Някой ако желае да допълни нещо 

Някой ако желае да допълни нещо 

Основна характеристика на една жертва в природата е нейната предвидимост, автоматизъм. Тя винаги следва един и същи поведенчески модел.

 

 

 

"....Основна характеристика на една жертва в природата е нейната предвидимост, автоматизъм. Тя винаги следва един и същи поведенчески модел....."

 

Хищника също ! 

Редактирано 17 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Хищника също ! 

Добрият ловец, обаче - не.

Добрият ловец, обаче - не.

 

"Ловец" също е плод на убеждение и идентификация. Просто още една роля. 

 

По-точно би било да се каже, че след като в човек се е затвърдило убеждението, че е "жертва", той следва един и същ модел. Същото е с "хищник", "ловец" и т.н.

Този модел, както и всеки друг, винаги може да бъде "преформатиран" при желание и упорита работа по себе си. НЛП се занимава точно с това.

Човек е точно това, което вярва, че е. Но дори и това подлежи на промяна, когато тези механизми бъдат осъзнати. И се подменят с "други".

Ако е добър артист, е в състояние да проиграе безкрайно много модели с нужната дълбочина на вживяване и идентификация. Но дори и артистът, след като е изиграл "ролята", се връща към базисното си "аз", каквото и да е то.

 

Проблемът започва, когато се осъзнае подменяемостта и нестабилността на аза заедно с високата степен на внушение отвън и ролята на самовнушението. Възможно е да се стигне до пълно изгубване на личностната идентификация. Или пълна ригидност - фанатична вяра, че се е достигнало до опорната точка или ядрото на личността. Това изгубване се поощрява от много философски и религиозни системи и може да доведе до пълна социална дисфункционалност и неадекватност. Човек трябва да знае кога да спре да се "бъзика" с психиката си. Още повече, когато не е "професионалист" и не си дава пълна сметка за последствията. За да не стане от играчка-плачка.

"Ловец" също е плод на убеждение и идентификация.

Не писах това. Това е ясно. Един добър ловец няма поведенчески модел, който да може да бъде разпознат от плячката.

 

Основна характеристика на една жертва в природата е нейната предвидимост, автоматизъм. Тя винаги следва един и същи поведенчески модел.

 

 

 

 

Това каква връзка има с моя пост ?

 

Аз не говоря за ловци и жертви. Аз говоря за отчитането на интереса, и с какво това помага за ориентирането в ситуацията. Въпроса ми е как виждате въпросите на първия журналист и на втория журналист и някаква обосновка за това. Който желае де.