Как се появява "готовност" за нещо?

 

И кое и как е "повярването"?

 

 

Ми как се появява - не знам. Може би има някакъв заложен стремеж да се генерализира и да се правят изводи. В един доста популярен цитат на Алан Бенет се споменава точно това :

Онзи ден видях един човек да пикае на Джърмин Стрийт. И си помислих, дали това не е краят на цивилизацията такава, каквато я познаваме ние? Или просто някакъв човек си пикаеше на Джърмин Стрийт.

 

 

Иначе какво е "вярване" е въпрос, по който може да се говори много. Най-общо казано, да вярваш значи да изпитваш желание нещо, за което нямаш доказателства и личен опит, че е еди как си, да бъде в състояние, което кореспондира с твоите нагласи и желания.Вярваш, следователно не знаеш. Ако знаеш, вече няма да е вяра, а знание.

Най-опростено ще се опитам да обясня какво съм успяла да забележа в себе си за това как генезисът на убежденията протича в мен:

 

Ситуацияàжеланиеà мисъл à предположение à примери потвърждаващи предположението à оценка à мнение à убеждение.

 

В ситуациите на много висок информационен дефицит този процес се удължава, тъй като мисълта не се трансформира директно в предположение, а преминава първо през емоцията. И процесът или формирането на убеждение с емоционална окраска изглежда по следния начин:

 

 Ситуацияàжеланиеà мисъл à емоция à силна емоция à предположение à примери потвърждаващи предположението à оценкаà мнение à убеждение.

 

Когато мисълта не разполага с достатъчно информация за оценка, тя се трансформира в емоция или с други думи мисълта се замърсява или оцветява в зависмост от това дали възприятието е било оценено като положително или негативно при вече наличния информационен недостиг. След като оценката на възприятието е приключила, емоцията започва да се разпространява по мрежата от неврони с лавинообразен ефект, създавайки по този начин вторични мисли и чувства, генерирани от първоначалната емоция. Това е състоянието на афект или силни емоции, което обикновено не трае дълго, ако тригърът бъде отстранен. Затова често, когато сме в състояние на силен афект, първата ни реакция е да избягаме от онова, което ни причинява този дискомфорт. Други хора не бягат, а реагират нападателно или агресивно, което също е защитен механизъм. Има и други варианти, но няма да се спирам на тях.

След като афектът започне да отшумява, се включва рационалната част на мисленето, която се опитва да намери обяснение или да излезе от ситуацията на информационен дефицит. След като умът е акумулирал достъчно информация на принципа “потвърждения или отрицания”, той прави първоначална преценка и формира мнение. Когато дадено мнение се сдобие с достатъчно тежест или доказателствен материал, то пуска корени в съзнанието под формата на доказано убеждение.

 

Но не всички убеждения се формират по този начин и са в пряка зависимост от начините за набавяне на нужната информация и оценъчния или различителен капацитет на индивида – неговия интелект и възпитание.

 

Вече готовите убеждения са краен продукт или нещо като шаблони, както каза по-горе колегата УйатХарт, и затова могат да се внушават, могат да се продават, могат да се копират, могат да се консумират, могат да се моделират, могат да се пропагандират като полезни или нездравословни, но основното е, че нито една идеология и манипулация не биха могли да съществуват без нашите убеждения. Убежденията са в основата им те са тяхната енергия и сила. Когато нуждата от убеждения отпадне в нашето съзнание, това предизвиква и “смъртта” на идеологията, а с това и на манипулацията.

Редактирано 14 февруари 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Ми как се появява - не знам. Може би има някакъв заложен стремеж да се генерализира и да се правят изводи. В един доста популярен цитат на Алан Бенет се споменава точно това :

 

Иначе какво е "вярване" е въпрос, по който може да се говори много. Най-общо казано, да вярваш значи да изпитваш желание нещо, за което нямаш доказателства и личен опит, че е еди как си, да бъде в състояние, което кореспондира с твоите нагласи и желания.Вярваш, следователно не знаеш. Ако знаеш, вече няма да е вяра, а знание.

Само обръщам внимание на един детайл. Той обаче е много важен, защото определя  чрез наличието си нещо като условна разделителна линия.. . като граница. За целите на яснотата ще се пробвам така:

 

Когато кажеш 'НЕ ЗНАМ' - от една страна е чудесно когато си даваш сметка за това - повечето хора го покриват с близка информация, аналогии или готови "знаЕния", защото дълбоко несъзнателно, когато нещо касае човека, му е нужно задължително да няма "празни" места, чрез които да се завърта колелото на конструирането на вътрешната реалност.

 

От друга страна - след НЕ ЗНАМ, следва - МОЖЕ БИ... нещо - ясно е, че е предположително допускане. Така можеш да тръгнеш ментално и да следваш веригата или веригата да те води (за носа). Както ти примерно виждаш аналогията в примера, който си пуснал , след като първия извод (че света отива към пропадане) е плод на разбиранията и убежденията, че "света е именно тази картина на живота, сред която субекта е приел за даденост, с качествата и границите си. И след като някои морални, етични или други определения на които стои СВЕТА за изказващия се СУБЕКТ, то за него самата конструкция за СВЯТ се разпада ако се разпадат връзките чрез които той я с съставил.

 

А има трети вариант на търсене на отговора. Той се опира на простия факт, че след като ти самия забъркваш в себе си целия микс "на света", чрез който самия ти определяш чрез него... просто като принцип - потърсиш решението вътре в себе си.

Ясно че ОТГОВОРИТЕ са там вътре, защото ако нещо е "твой въпрос", значи има и ТВОЙ ОТГОВОР. Може да е виртуален като в абзаца преди тоя - ментално логическо построение, може да е "готово знаЕне", но третия вариант не е нито едно от тия двете. При него се налага да се познава самия СУБЕКТ. Да е насочил посоката на изследването и наблюденията към самия себе си. Да има последователно и подредено отношение и насока към това. и... да върви по тия стъпки, в тази посока.

В нагласата към самоаналитичното търсене - е нещо като "разрязване" на живата плът от която е направен собствения ти свят. Затова е толкова отхвърлящо за повечето хора. Защото това означава образно - нещо като да вземеш менталния и аналитичен скалпел... и да цепиш - обвивка след обвивка... защото след първата идва само някакъв вариант на "отговор", пришпорен от това, че защитата ти вече е задекствана и там се борят потенциалите на менталното, на дадености, на зрялост и готовност... и на СТРАХА, призван да те защитава на всяка цена...

В смисъла на това "РАЗРЯЗВАНЕ" се намира някаква форма скрита за теб истина. И най-важната особеност - щом се разрязва собствения свят, най-важното откритие винаги започва с това че ТОВА НЕ Е ПРОСТО СВЯТ, а е МОЯ СВЯТ. И аз съм основния активен фактор в него.

 

Ето това е най-образно някои особености на този, "трети" вариант. В него се "бърка" навътре и се изкарва на светло - КОЕ ВСЪЩНОСТ СА МОИТЕ УБЕЖДЕНИЯ.

Това е ключовата особеност на УБЕЖДЕНИЯТА - че са направени предварително, че са прикрити зад завесата на несъзнавателното и с това прикрити стават невидими. Това прави защитата за пред собствената идентичност на СУБЕКТА - скрива му устоите, за да ги запази, и с това се запази и самия СУБЕКТ, който се крепи на тях.

 

Заради това е лесно да се пише - на думички - да паднат убежденията значи да ПРОПАДНЕ СВЕТА, значи и ЛИЧНОСТТА, която се мери и определя според реала, който нарича СВОЙ СВЯТ. Това прави говоренето за УБЕЖДЕНИЕЯТА за механизма, възникванията, за ровенето по тях, да е толкова сложно... но и важно. За мен поне е важно. За хората, които имат вече конструкция на която разчитат, на която вече целия им свят се крепи - то за тях е изключено да ровят в скритото. Те затова го и крият от себе си.

 

Това е огромна тема... но е едно от най-важните насоки, заради които отворих тема, със заглавие като това. Защото през него всеки един от нас, се изправя пред една врата, отвъд която се намират механизмите, които са отговорни за неговото собствено съществуване като настояща ЛИЧНОСТ. И всеки досег до това събужда форми на защита... и то силни форми, най-силните. Всъщност теми като това, като понятията изброени в заглавието, ако се засегнат много надълбоко водят към скритите лостове и механизми с които всеки един от нас е представен - пред себе си, пред света. Целия филм, който се режисира, приготвя... и прожектира се извършва в самия СУБЕКТ. И това е най-важното, което са оставили като "съобщение" малкото известни или неизвестни "единици" стигнали то тия скрити "тайни".

Редактирано 14 февруари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Значи ще опитам днес да намеря малко време и да напиша по-подробно. Само искам да уточня, че въпросът на Дакини е абсурден, ако под "убеждение" се схваща "нагласа". Примерно "разграничаващото възприятие" (3-та скандха - самджня) също е нагласа. Ако това отсъства, то няма да можем да възприемем разликата между голямо/малко, близко/далечно и прочие.

Да можеш да идентифицираш точната нагласа и после да имаш свободата да не я следваш е едно, а да нямаш нагласи е друго. Нагласи нямат камъните, пъновете и другите такива неодушевени предмети. Липса на нагласа = липса на възприятие = липса на съзнание.

Редактирано 14 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Човек, как не те мързи да пишеш такива дълги постове...   Някъде след 7-8 ред ме губиш като читател. Значи като казвам "не знам", аз имам предвид точно това. "Може би" всъщност е първи братовчед на "Не знам" , то е почти същото. След като не знам нещо, аз съм готов да допусна, че това нещо може би притежава такива и такива качества. Всъщност има два типа може би - та. Единият тип е когато се надяваш нещо да се случи, желаеш го, и мислейки за него, си казваш може би ще стане. То все пак предполага някакво убеждение в зародиш. Другото "може би" е когато не знаеш, и си готов да допуснеш, че абсолютно всичко е възможно. То е по-скоро с оттенък на "кой знае" Това е и моето отношение към религиите, съществуването на Бог и т.н. Аз не знам, но съм готов да допусна, че Бог съществува. Казвам "може би". Но го казвам в смисъл на "кой знае, възможно е".

Човек, как не те мързи да пишеш такива дълги постове...   Някъде след 7-8 ред ме губиш като читател.

А, тъй. Кажи му и ти.

Ми как се появява - не знам. Може би има някакъв заложен стремеж да се генерализира и да се правят изводи. В един доста популярен цитат на Алан Бенет се споменава точно това :

 

Иначе какво е "вярване" е въпрос, по който може да се говори много. Най-общо казано, да вярваш значи да изпитваш желание нещо, за което нямаш доказателства и личен опит, че е еди как си, да бъде в състояние, което кореспондира с твоите нагласи и желания.Вярваш, следователно не знаеш. Ако знаеш, вече няма да е вяра, а знание.

 

Първичното е желанието или потребността. То генерира убеждението за начините как едно желание може да бъде удовлетворено или неудовлетворено. Убежденията служат единствено като патерици за задоволяване на собствените ни желания. В основата на всяка мотивация е желанието за щастие, под каквато и да било форма.

Редактирано 14 февруари 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Не знам. От всичко, което съм опитвал, най добре действа смяната на гледните точки. 

 

Самата манипулация всъщност е опит за налагане на гледна точка, като единствено правилна

Редактирано 14 февруари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

В основата на всяка мотивация е желанието за щастие, под каквато и да било форма.

Първата Благородна Истина.

Установил съм, че дори тя не се разбира така, както би следвало.

Първата Благородна Истина.

Установил съм, че дори тя не се разбира така, както би следвало.

 

Така, както би следвало, не е нищо друго освен поредното убеждение за правилност, Скепс.

Човек, как не те мързи да пишеш такива дълги постове...   Някъде след 7-8 ред ме губиш като читател.

Нищо - другото затова го написах след 9 тия ред.

За да не може и да няма как да се прочита от тия, за които писането тук е форма на мечтаене, чесане на сърбежи или като за партия шах или табла, разтоварване или време да се разкърши.

 

В този смисъл дори не рискувам да "загубя" повечето, като "читатели". Защото няма как да загубя нещо, което нито притежавам, нито някога съм "имал". И с това остава без значение.

 

Който прочете, би имал мотив, би имал нещо повече от търсене на обикновени приказки - а мен такива хора ме интересуват. Тия, дето не само ще прочетат... а и ще им резонира нещо от прочетеното. Верно че сякаш такива въобще може да ги няма... Но нищо - нито губя, нито печеля.

 

Общите приказки и общи приказващи, по които и да са теми, ги има навсякъде.

Редактирано 14 февруари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Така, както би следвало, не е нищо друго освен поредното убеждение за правилност, Скепс

Това защо го написа?

За трите модуса на страданието да си чувала?

Не знам. От всичко, което съм опитвал, най добре действа смяната на гледните точки. 

 

Самата манипулация всъщност е опит за налагане на гледна точка, като единствено правилна

Това е когато е като е между субекти. А когато е вътре в самия човек - каква е според теб възможността той самия да се издокара да сменя гледните си точки. И гледни точки - според какво, кое... нали той трябва да е стигнал до там че разбира кое и какво определя гледната му точка... и оттам - за да насочва и превключва смяната й, с познанието до което е достигнал.

И още - какво може да носи на СУБЕКТА смяната на гледната му точка?

Това защо го написа?

За трите модуса на страданието да си чувала?

 

Предполагам, че визираш някоя будистка гледна точка? Ще споделиш ли?

 

А това го написах, защото не вярвам в абсолютната истина и за мен няма "абсолютно най-правилно". Всеки човек избира сам на кои свои убеждения да робува. Твърдението, че убежденията могат да са и робство също е убеждение. 

Това е когато е като е между субекти. А когато е вътре в самия човек - каква е според теб възможността той самия да се издокара да сменя гледните си точки. И гледни точки - според какво, кое... нали той трябва да е стигнал до там че разбира кое и какво определя гледната му точка... и оттам - за да насочва и превключва смяната й, с познанието до което е достигнал.

И още - какво може да носи на СУБЕКТА смяната на гледната му точка?

 

Ами аз си ги сменям. Просто приемам за вярно нещо друго, най добре противоположното. Имам един пост по нагоре в темата, където давам пример с политиката. Мисля, че примерът е добър. Между другото хората правят това инстинктивно. Аз просто съм го осъзнал. От философите най простичко и разбираемо го е написал Декарт. За себе си го наричам умишлено допускане на логически грешки. Директната смяна на първоначалните истини е също такава логическа грешка.

 

Смяната на гледните точки рисува друга картина на действителността и дава възможност за сравнение, с предишната гледна точка. Изпробвал съм го върху себе си. Всъщност вече отдавна го правя постоянно и съзнателно. Действа. 

 Ще споделиш ли?

 

Да, понеже може да е от полза за някой.

Трите страдания са страданието от (1) промяната, (2) страданието от болката и (3) всепроникващото страдание.

(2)Поради промяната, светското щастие притежава елемент на страдание. (1) Страданието от болката е преживяването на нещастие от чувстващите същества. (3) Всепроникващото страдание е коренната причина за всички страдания. Поради невежеството се образуват формациите на агрегатите(5-те скандхи), елементите (18-те дхату) и способностите (12-те айятана), които пренасят страданието.

За обикновените личности, всепроникващото страдание е като мигла попаднала на дланта и не се усеща поради другите две страдания. За благородните същества (като Шраваките, Пратйека-будите и Бодхисатвите), това страдание е непоносимо като мигла попаднала в окото.

Редактирано 14 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Ами аз си ги сменям. Просто приемам за вярно нещо друго, най добре противоположното. Имам един пост по нагоре в темата, където давам пример с политиката. Мисля, че примерът е добър. Между другото хората правят това инстинктивно. Аз просто съм го осъзнал. От философите най простичко и разбираемо го е написал Декарт. За себе си го наричам умишлено допускане на логически грешки. Директната смяна на първоначалните истини е също такава логическа грешка.

 

Смяната на гледните точки рисува друга картина на действителността и дава възможност за сравнение, с предишната гледна точка. Изпробвал съм го върху себе си. Всъщност вече отдавна го правя постоянно и съзнателно. Действа. 

ОК, след това какво следва - имаш една точка на отражение, после правиш нещо специфично - идва друга форма на отражение. Спомняш си предишната и сравняваш "двете" форми...

 

Въпроса ми е - а след това?

ОК, след това какво следва - имаш една точка на отражение, после правиш нещо специфично - идва друга форма на отражение. Спомняш си предишната и сравняваш "двете" форми...

 

Въпроса ми е - а след това?

След това зависи. Може да прескоча в трета, четвърта, ...ента форма на отражение, а може да направя избор още след втората.

 

Така или иначе се налага да направя избора, който най ми харесва. Истината е въпрос на вкус. Не вярвам, че има най добър вариант, който и да избера, винаги ще има по добър и по лош.

И още - какво може да носи на СУБЕКТА смяната на гледната му точка?

Дава му възможност да постигне "обемност в изображението" , т.е. води до по-добро разбиране на същността на нещата......Никак не е случайно че имаме две очи и две уши , а не по едно или три.....две уста определено повече биха ни навредили.... 

заб.: така нареченото "трето око" (ако го има) няма много връзка със зрението въобще.

 

Друго от по-горе :

"...Първичното е желанието или потребността...."(цитат)

Потребността на организма от вода , предизвиква желанието да се пие вода , тази вода да бъде намерена и употребена по предназначение...Това са две различни неща и тук няма никакво "или".

Подобни са нещата когато става дума за идеи , а в частност за информация......

Известен медицински факт примерно е , че желанието да се пие вода при възрастните хора с годините става по-малко от колкото са техните потребности....

 

Убежденията възникват въз основа на лична практика (обективно) или на внушения от вън (субективно)....Това пък е съвсем друго!  

 

И друг път съм го писал - оправете си понятията . Без понятията човек не може да свърже два прости факта . Така става жертва на собствените си измислици или незнание!

Редактирано 14 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

1. Убедеността пречи на чистото възприемане. Постъпките на враговете си ги приемаме по един начин, а на приятелите по друг. В този смисъл убеденост = предразсъдъци = нагласи.

 

2. Човек без убежденията си според мен е това, което има предвид Брус Ли в съвета си "Бъдете като водата". По нататък той обяснява, че водата лесно може да се приспособи и да заеме всякаква форма, може да се оттече плавно, а може и да се стовари.

 

Мисля, че предубедеността предхожда убеждението, то и самата дума го подсказва, и по-лесно може да бъде наблюдавана и променяна в сравнение с него. Може още много  брънки да се добавят по веригата, която си дал, но те всичките ще бъдат само различни степени на проявление на едно и също - ахамкара или както е популярно да се казва "егото".

Ами аз си ги сменям. Просто приемам за вярно нещо друго, най добре противоположното. Имам един пост по нагоре в темата, където давам пример с политиката. Мисля, че примерът е добър. Между другото хората правят това инстинктивно. Аз просто съм го осъзнал. От философите най простичко и разбираемо го е написал Декарт. За себе си го наричам умишлено допускане на логически грешки. Директната смяна на първоначалните истини е също такава логическа грешка.

 

Смяната на гледните точки рисува друга картина на действителността и дава възможност за сравнение, с предишната гледна точка. Изпробвал съм го върху себе си. Всъщност вече отдавна го правя постоянно и съзнателно. Действа. 

 

Действа, да. Не се фиксираш, а фиксацията е убеждение.

Дава му възможност да постигне "обемност в изображението" , т.е. води до по-добро разбиране на същността на нещата......Никак не е случайно че имаме две очи и две уши , а не по едно или три.....две уста определено повече биха ни навредили.... 

 

заб.: така нареченото "трето око" (ако го има) няма много връзка със зрението въобще.

Поклон пред учителя!

Аз се оттеглям, щото в присъствието на дон Чеци квото и да кажа, ще е повърхностно.

Така или иначе се налага да направя избора, който най ми харесва. Истината е въпрос на вкус. Не вярвам, че има най добър вариант, който и да избера, винаги ще има по добър и по лош.

Тук е ключа - въпроса на "харесването", дали е "вкус" или е друга думата - но това изглежда границата на това описание. И пак в него има "(не) вярвам".

 

Избора е частен случай, ИЗБИРАЩИЯ се проявява през него. Нивото на избиращия проектира и онова, което в условно ниво е "харесване" (допадане, одобрение, въпрос на вкус).

 

Тук е въпроса Р.И. Дава богатство, дава широта - смяната на гледните точки, но въпроса е че зад всичко това има една граница. Зад всичко това е границата на самия теб. И по-напред се бях обърнал като използвах думите ти за упражнение по извеждане на това че границата е виртуално понятие. Тя е рефлексия от това, което си приел за ДОПУСТИМО, включително и скритото от теб АЗ-описание, заедно със СВЯТ-описание.

 

Подсказката на колежката по-горе, също съдържа едно задължително условие, което е крайната граница в нейното описание - СУБЕКТА задължително се стреми към "щастие"... Тя е добра с думите, но тук "щастие" е философско или психологично понятие. Докато онова, което тя според мен се опитва да каже е за мен чрез фразата-формула - "ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ" (да ми е хубаво, да усещам удоволствие..). Това е атавизъм и идва като наследство от първосигналните дялове и от детските физиологични години при всеки човек.

 

Но зад всичко се крие опита на самия СУБЕКТ да остане, да се затвърди, докаже. А в твоя случай е точно това - накрая едно просто условие, което е задължително и с това ГРАНИЦА, определя каквото и да направиш. И вместо мост към границата на самия СУБЕКТ, той ползва тия твои "гимнастики" отново да остане това, което е, като най-много да допусне изменение на вторични форми и отражения, Но винаги, задължително по презумпция - да остане АЗ.

 

Когато СУБЕКТА се слее с описанията си ТОЙ и ОПИСАНИЕТО вече нямат граница и за да се самозатвърди, непрекъснато се опитва да се самосъхрани като пази описанието (си, на света и себе си) по традиция в теми като философия, в които се борави с повече абстракции, много лесно е да се изведе кой как, защо и какво - спрямо себе си. Толкова е очевидно наблюдението че всъщност каквото и да се напише, винаги, зад всяка форма на изказ, всъщност прозира импулса да се доказва СУБЕКТА - чрез собствените си убеждения, които от своя страна крепят основното му описание - за света и него самия.

Това е най-простото заключение от всичко - важното е винаги накрая след всяко съждение - СУБЕКТА ДА СЕ ДОКАЖЕ В ОПИСАНИЕТО СИ ЗА СЕБЕ СИ. Това е толкова дълбоко прикрито, че за да се докосне, извади на "светло" да се обхване и управлява, е нужно точно там да се бръкне - в дълбокото "ВЪТРЕ". (дето горе писах след 9 изречение )

 

Заради това е нужен форма на "ИЗХОД"- генерален изход от затвореното невидимо положение за самия СУБЕКТ. И за мен въпросния изход се получи именно когато се бръкнах навътре - дълбоко. Колкото повече, толкова повече. Разбира се - на думи е просто. Затова изведох в няколко различни свои писания, за важността на рефлексията на всяко убеждение спрямо неговата роля да ПАЗИ АВТОРА МУ. През убежденията. през страховете... въобще през проявленията, по пътя към скритото зад тях. Докато се изследват, после се повлияе на защитите и механизмите, после се прониква до "трезора"...

Редактирано 14 февруари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Не е на Брус ЛИ аналогиите за водата, а са много по-древни. И си мисля, че точно ти няма как да не знаеш това

Лао Дзъ и прочие... Брус го изразява чрез тялото си. Това е есенцията на JKD. Затова пуснах клипчето.

Тук е ключа - въпроса на "харесването", дали е "вкус" или е друга думата - но това изглежда границата на това описание. И пак в него има "(не) вярвам".

 

Избора е частен случай, ИЗБИРАЩИЯ се проявява през него. Нивото на избиращия проектира и онова, което в условно ниво е "харесване" (допадане, одобрение, въпрос на вкус).

 

Тук е въпроса Р.И. Дава богатство, дава широта - смяната на гледните точки, но въпроса е че зад всичко това има една граница. Зад всичко това е границата на самия теб. И по-напред се бях обърнал като използвах думите ти за упражнение по извеждане на това че границата е виртуално понятие. Тя е рефлексия от това, което си приел за ДОПУСТИМО, включително и скритото от теб АЗ-описание, заедно със СВЯТ-описание.

Но зад всичко се крие опита на самия СУБЕКТ да остане, да се затвърди, докаже. А в твоя случай е точно това - накрая едно просто условие, което е задължително и с това ГРАНИЦА, определя каквото и да направиш. И вместо мост към границата на самия СУБЕКТ, той ползва тия твои "гимнастики" отново да остане това, което е, като най-много да допусне изменение на вторични форми и отражения, Но винаги, задължително по презумпция - да остане АЗ.

 

Всеки дуален анализ има първоначални истини, които могат да се сменят, чрез избор. Винаги има вярвам, не вярвам, но в случая това в което вярвам, ако се анализира внимателно, не е от значение, тъй като дори и да съществува "най добър" вариант духът на разсъжденията не се променя, тъй като този вариант е непостижим в реалността.

 

Това е, което знам. Ти говориш, че има и друго. Кажи какво е то.

Всеки дуален анализ

Всеки анализ е дуален. Няма такова чудо като "недуален анализ".