, че хората, на които им е достатъчно да знаят колко е часа, живеят по-щастливо от изкушените да участват в подобен тип дискурс като парадоксите на причинността.

 

Всъщност и самата авторка споменава, че парадоксите са една логическа главоблъсканица, която не е грешно и ако се побутне в страни от пътя ни.

може би... малцината, които са изкушени да размислят по различни дискурси за парадоксите, са някак си надраснали потребността да "живеят щастливо". 

 

Всъщност, за самия мен, тия "парадокси" са само упражнения. Парадоксите са чудесни ментални инструменти. Те самите са "вълна" която може да се качиш на нея и да те поведе към граници, които често ти самия не виждаш...

може би... малцината, които са изкушени да размислят по различни дискурси за парадоксите, са някак си надраснали потребността да "живеят щастливо". 

А може би дори не съзнават, че точно в това се състои щастието им и за това са се отдали на този вид изкушение...

Тази тема е много хлъзгава.

А мисленето никак не е лесна работа !

 

Защо да свършвам днешната работа утре , като мога да я свърша в други ден ?  - Това е природен закон !

 

Кому у потребно да се бори срещу него всеки ден и час ? Т.е. кому е потребно да мисли? 

Мисленето - като борба... и героично дело.

И то не срещу кое, а срещу "природния закон". (Това направо изкърти мивката)

 

Приемам всичко това като опит за шегувкане, при това много успешен...  с думите, със себе си... може би като "потребност" 

Редактирано 5 февруари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Всъщност и самата авторка споменава, че парадоксите са една логическа главоблъсканица, която не е грешно и ако се побутне в страни от пътя ни.

Парадоксът не е парадокс. Това е, което имам предвид под симетризация. Различията идват от там, че различните хора симетризират на различни места.

 

В тази връзка зададох въпроса /на който не получих отговор/ защо хипотезата на последователното съществуване на причината и следствието в различни времеви моменти се приема за проблематична.

Гладиола отговори...

Несъществуващата причина, не може да произведе резултат. Излиза, че резултата възниква ex nihilo. Няма връзка между двата темпорални момента, т.е. събитието А е прекратено при наличието на събитието Б. Както и обратно. Ако събитието А съществува, то събитието Б не може да е възникнало. Инак, попадаме в хипотезата за синхронността на причината и ефекта, която вече отхвърлихме. Пример: огън (причина) и дим (резултат). В момента, в който имаме резултата, т.е. конкретния огън (t¹), който я е породил вече го няма, защото се е превърнал в дим (t²). И обратно.  

Редактирано 5 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

1,А може би дори не съзнават, че точно в това се състои щастието им и за това са се отдали на този вид изкушение...

 

2,Тази тема е много хлъзгава.

1. А може би осъзнаването че "потребността от щастие" е единствения и върховен мотив, е само преходно явление...

 

2,За мен - не чак толкова хлъзгава. Но представена хлъзгаво, направо е като пързалката в Зимния дворец.

Всъщност, за самия мен, тия "парадокси" са само упражнения. Парадоксите са чудесни ментални инструменти. Те самите са "вълна" която може да се качиш на нея и да те поведе към граници, които често ти самия не виждаш...

Да. Това е основната полза от тях.

Гладиола отговори...

Несъществуващата причина, не може да произведе резултат. Излиза, че резултата възниква ex nihilo. Няма връзка между двата темпорални момента, т.е. събитието А е прекратено при наличието на събитието Б. Както и обратно. Ако събитието А съществува, то събитието Б не може да е възникнало. Инак, попадаме в хипотезата за синхронността на причината и ефекта, която вече отхвърлихме. Пример: огън (причина) и дим (резултат). В момента, в който имаме резултата конкретния огън, който я е породил вече го няма, защото се е превърнал в дим. И обратно.  

Казус за мен въобще не съществува. Това са построения много подобни като на ЗЕНОН. На практика се постулира доста плоско - оттам идват и привидните "парадокси". Какъв парадокс е това - дори и за упражнение не става.Подобието с "КОКОШКАТА или ЯЙЦЕТО" е почти дословно. Отново са налице задавания, заиграващи се през ТЕМПОРАЛНОСТА. А всъщност огъня и дима са взаимосвързани явления, до степен на едно и също през различните му аспекти. Общото явление се нарича ГОРЕНЕ - пламъка и дима са само негови производни в опита да се опише аналитично явлението. Никъде в процеса на ГОРЕНЕ, неговите елементи и производни не се задават като задължително темпорално зависими. И още нещо - има пламък без дим, но щом има ГОРЕНЕ, значи е налице и "нещо след пламъка", защото там се преобразуват елементи, заради топлината. Това е само примерно съждение.

Аз съм практик, ако съжденията се разминават с живота... то те започват да живеят "свой живот" и идва въпроса ми - в него кой точно е "живеещия"?

 

Разбира се, че упражненията за съждения са само това - упражнения. С тях не се решават никакви казуси, но са инструменти за развиване. Много приличат на "етюдите".

 

Решението - ПРИЧИННОСЛЕДСТВЕНИТЕ извеждания са ментални отражения. Те са "резултат" от опита да се отразят взаимовръзките в процесите и явленията. Делението на "явления и процеси" - е също похват - от потребността от обяснение.

Казус за мен въобще не съществува.

Рам, това е абсолютно невидимо за теб в момента, както и за повечето. Това е мъничък елемент от нещо много обширно. Просто се упражняваме с Гладиола тук. Изобщо не си правя илюзии, че може да бъде схванато от няколко мои поста и без никаква медитативна практика. Мен ми отне няколко години само да започна да схващам начина на мислене и възприятие....

Както и да е. Не обръщай внимание просто. Не се мъчи да търсиш решения. Това е метод подобен на Дзен-коаните, който разчупва дуалното възприятие, но няма как да се обясни във форум, а още по-малко пък от някой като мен.

Редактирано 5 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Не съм съгласен, че парадоксите на Зенон са безполезни. Наскоро дори измислихме с децата нов парадокс. Изхождаме от три абсолютно обективни закона.1. Котка пусната във въздуха, пада винаги на краката си (закон на биологията)2. Всяко тяло пуснато във въздуха пада (закон на физиката)3. Намазана филия, пусната върху персийски килим пада винаги с намазаната част на килима (закон на Мърфи)Сега, интересното е какво ще стане ако за лапичките на котката завържем намазана филия, с намазаната част сочеща към лапичките на животинката и пуснем тази котка във въздуха над скъп персийски килим.

Рам, това е абсолютно невидимо за теб в момента, както и за повечето. Това е мъничък елемент от нещо много обширно. Просто се упражняваме с Гладиола тук. Изобщо не си правя илюзии, че може да бъде схванато от няколко мои поста и без никаква медитативна практика. Мен ми отне няколко години само да започна да схващам начина на мислене и възприятие....

Както и да е. Не обръщай внимание просто. Не се мъчи да търсиш решения. Това е метод подобен на Дзен-коаните, който разчупва дуалното възприятие, но няма как да се обясни във форум, а още по-малко пък от някой като мен.

Не бе човек, ти го представи като логичен парадокс. Моите думи - по съответствие..

Представи го тук, насред темата. Добре, упражнявайте се с Глади, няма никъде проблем. Колкото до илюзиите и "схващането" - тук ще замълча... 

Не съм съгласен, че парадоксите на Зенон са безполезни. Наскоро дори измислихме с децата нов парадокс. Изхождаме от три абсолютно обективни закона.1. Котка пусната във въздуха, пада винаги на краката си (закон на биологията)2. Всяко тяло пуснато във въздуха пада (закон на физиката)3. Намазана филия, пусната върху персийски килим пада винаги с намазаната част на килима (закон на Мърфи)Сега, интересното е какво ще стане ако за лапичките на котката завържем намазана филия, с намазаната част сочеща към лапичките на животинката и пуснем тази котка във въздуха над скъп персийски килим.

Весело... Той и Айнщайн е правил такива "мислени опити", а после изводите станали ОТО...

Обаче въпроса е - ако ще експериментирате - не пред децата

...

Редактирано 5 февруари 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

Весело... Той и Айнщайн е правил такива "мислени опити", а после изводите станали ОТО...Обаче въпроса е - ако ще експериментирате - не пред децата

Идеята ми е, ако например, това не са закони, а конкретни възприятия на нашите сетива (примерно видяно, чуто и помирисано), какво пречи с мисловна конструкция подобна на горната да ги подложим на чисто умозрителна критика. В смисъл че умозрителна критичност към собствените възприятия е възможна и смислена.

 

Извинявай за този "отговор" !

Щях да пиша нещо , ама си загубих идеята .

Отивам да си я потърся....

Редактирано 5 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Бай Чечи, понякога човек трябва да се замисли защо с такава лекота открива грешки на хора имащи професионален опит в области, в които самият той е диалетант.

Примерът за огън и дим тук е напълно удачен.

Ако една част е изгоряла, това че се е запалила друга част, говори за повторяемост на събитието.

Това, че има дим от първата порция гориво, не е задължителна пречка на втората да си гори.

Това не е едновременност на причина и следствие. 

Всички сте ми много интересни с желанието непременно да започнете от това кой колко знае, кой в каква област е сведущ и кой в каква област е дилетант. Събрали сме се тук, за да обсъждаме неща, които явно ни интересуват и всеки да научи по нещичко от другия или да научи на нещичко другия, а винаги в крайна сметка го превръщате в мерене на нещо… На какво всъщност… Толкова е безсмислено. За това и изтрих предния си пост, защото ми стана тотално неприятно от някаква нелепа демонстрация, сякаш няколко човека си правят експерименти, а останалите са опитните им мишлета. Не ви отива на претенциите, които имате!

 

И да се върнем на въпроса все пак... Примера с огъня и дима отговори на първата хипотеза. Но за мен все още си остава неизяснен въпросът по втората. Когато попитах "защо хипотезата на последователното съществуване на причината и следствието в различни времеви моменти се приема за проблематична" отговорът беше, че „несъществуващата причина не може да доведе до резултат”.

Веднага ви задавам казус – побой. Причина. В следващ времеви период, когато причината вече не съществува /побоят е свършил/, се появяват усложнения у бития, които довеждат до смъртта му. Може да се докаже съществуването на пряка причинно-следствена връзка между двете събития – причината и следствието. Как ще решите казуса?! Дали ще обясните на роднините на пострадалия липсата на причина между побоя и смъртта му с примера с огъня и дима… дали ще съумеете да останете в рамките на теорията, на общите приказки и на философията.

Когато попитах "защо хипотезата на последователното съществуване на причината и следствието в различни времеви моменти се приема за проблематична" отговорът беше, че „несъществуващата причина не може да доведе до резултат”.

Веднага ви задавам казус – побой. Причина. В следващ времеви период, когато причината вече не съществува /побоят е свършил/, се появяват усложнения у бития, които довеждат до смъртта му. Може да се докаже съществуването на пряка причинно-следствена връзка между двете събития – причината и следствието. Как ще решите казуса?! Дали ще обясните на роднините на пострадалия липсата на причина между побоя и смъртта му с примера с огъня и дима… дали ще съумеете да останете в рамките на теорията, на общите приказки и на философията.

От моя гледна точка, отговорът е ясен. Хипотезата не е проблематична. Не казвам, че е неоспорима, защото такива неща не съществуват, но предпочитам да я приема за вярна лично за себе си и точка. Разбира се на който му е интересно да я оспорва, да я оспорва, ако намери някой, който да я защитава, да я защитава.

За мен казусът е показателен и с друго. Причината е субективна. Някой си решил да набие някой и го набил. Виждал съм подобни казуси с очите си, дори съм и участвал в подобни казуси в лудите млади времена, е за късмет, без летални изходи. Като следствие съм склонен да приема за вярно без доказателства, че субективни причини пораждащи след себе си следствия твърдо съществуват.

И друго ми е интересно. Интересна ми е Темида, ако съществува такава, в границите на чиято юрисдикция да е случая. Извършен е побой вследствие на което жертвата е починала. Темида може да се намира в две състояния. Да не е сезирана или да е сезирана.

1. Темида не е сезирана (няма искане)

има побой с летален изход и няма побой с летален изход е едно и също. (от гледна точка на Темида)

Това е смисъла от логиката на Нагарджуна, за който все още не го е разбрал. Няма ли искане - няма нищо !!! Може да има всичко, но няма нищо. Всичко и нищо е едно и също.

2. Темида е сезирана

За случая и само за случая за който Темида е сезирана, започва да важи закона за причината и следствието. Или с други думи, има ли искане започва да важи аристотеловата логика. В това е смисъла на аристотеловата логика, от нея има смисъл единствено и само ако е задействана от нечия воля.

Това всичкото от гледна точка на Темида (и от моя гледна точка)

Имайки предвид горното, "Вярата е акт на волята", на Рене Декарт, се изпълва с още повече ЖИВ смисъл. Който може да се вгледа в себе си и откровено да изследва собственото си мислене, ще ме разбере какво имам предвид.

Редактирано 6 февруари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Как ще решите казуса?! Дали ще обясните на роднините на пострадалия липсата на причина между побоя и смъртта му с примера с огъня и дима… дали ще съумеете да останете в рамките на теорията, на общите приказки и на философията.

Това не е наказателно право, Мерил. Никой не отрича каузалността в обусловената реалност. Трябва напълно да промениш перспективата на възприятието си, за да изследваш нещата от предложената от Нагарджуна или Б. Ръсел гледна точка. Тя няма нищо общо с конвенционалната, към която сме привикнали всички. Ако не става, то не става. Защо се мъчиш? А каква е ползата или смисъла от това? И това няма как да разбереш, докато не я промениш. Тъй че...

Редактирано 6 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Бай Чечи, понякога човек трябва да се замисли защо с такава лекота открива грешки на хора имащи професионален опит в области, в които самият той е диалетант.

Примерът за огън и дим тук е напълно удачен.

Ако една част е изгоряла, това че се е запалила друга част, говори за повторяемост на събитието.

Това, че има дим от първата порция гориво, не е задължителна пречка на втората да си гори.

Това не е едновременност на причина и следствие. 

 С твоя "  професионален опит в области, в които самият той е диалетант." , ако го споделиш с някой разбиращ от химия , ще му създадеш много свежи емоции.....  

Прав си само в случая ако става дума за два отделни един от друг огъня , но тук не става дума за нищо такова .

 

 Тук философските ти знания (до колкото ги имаш , а не до колкото си мислиш че ги имаш) никак не ти помагат ! Обратно е ! Знанията ти по химия биха ти помогнали да коригираш във вярна посока твоите философски знания....

Прав си в това , че човек трябва да се замисли !

А ти човек ли си ? 

Редактирано 6 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Това не е наказателно право, Мерил. Никой не отрича каузалността в обусловената реалност. Трябва напълно да промениш перспективата на възприятието си, за да изследваш нещата от предложената от Нагарджуна или Б. Ръсел гледна точка. Тя няма нищо общо с конвенционалната, към която сме привикнали всички. Ако не става, то не става. Защо се мъчиш? А каква е ползата или смисъла от това? И това няма как да разбереш, докато не я промениш. Тъй че...

Никога повече няма да се мъча. Нито ще напиша каквото и да е в темата.

Но следващият път, когато се задават подобни задачки-закачки, е коректно да се задават точните условия още в самото начало, а не след двадесет уточняващи поста, да стигнем до пост, в който да кажем, че условието е друго.

Опазил ме Бог да споря с Нагарджуна, Ръсел или Скепс!

Извинявайте, че се бутнах при умните!

Хубав ден!

Всички сте ми много интересни.....

Ако питаш мене , колегите просто си дърдорят според тях на "супер висше ниво"  , където "простосмъртните" нямат достъп . Там няма примери съществуващи реално ! Има само "чисти" мисли и структури измислени от самите тях.....

 

П.П. Примера с огъня нищо не показва и не дава никакъв отговор . Той е грешен в основата си на съществуване......

Редактирано 6 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Това не е наказателно право, Мерил. Никой не отрича каузалността в обусловената реалност. Трябва напълно да промениш перспективата на възприятието си, за да изследваш нещата от предложената от Нагарджуна или Б. Ръсел гледна точка. Тя няма нищо общо с конвенционалната, към която сме привикнали всички. Ако не става, то не става. Защо се мъчиш? А каква е ползата или смисъла от това? И това няма как да разбереш, докато не я промениш. Тъй че...

Не съм съгласен !!!Предложената от Нагарджуна гледна точка важи с пълна сила в правото.Нещо повече, правото е изградено на основата на гледна точка подобна на тази на Нагарджуна.

Редактирано 6 февруари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Нещо повече, правото е изградено на основата на гледна точка подобна на тази на Нагарджуна.

Позволи пак една корекция...

Ако приемем, че най-добрата интерпретация на Нагарджуна е тази на Чандракирти, т.е. Мадхямака-Прасангика, то това означава, че по отношение на крайната реалност изобщо липсва някакво утвърдително съждение. По отношение на относителната, обаче, е точно както казваш. С тази корекция съм съгласен с теб.

Позволи пак една корекция...Ако приемем, че най-добрата интерпретация на Нагарджуна е тази на Чандракирти, т.е. Мадхямака-Прасангика, то това означава, че по отношение на крайната реалност изобщо липсва някакво утвърдително съждение. По отношение на относителната, обаче, е точно както казваш. С тази корекция съм съгласен с теб.

Така е. Разбрах те. Корекцията е резонна.Но аз съм субективист и за мен може и без корекция.Ако разбирам правилно и "гледна точка" е повдигнато като не много уместен термин. И на мен не ми харесва, не ми харесваше и когато го писах, но ме домързя да измисля друго. Мисля, че и така се разбира.

Редактирано 6 февруари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

1. Темида не е сезирана (няма искане)

има побой с летален изход и няма побой с летален изход е едно и също. (от гледна точка на Темида)

Това е смисъла от логиката на Нагарджуна, за който все още не го е разбрал. Няма ли искане - няма нищо !!! Може да има всичко, но няма нищо. Всичко и нищо е едно и също.

......

Това всичкото от гледна точка на Темида (и от моя гледна точка)

Майко мила !Бог да е на помощ !

 

Оххх!

Няма основание за намеса от страна на Темида , а не "няма нищо" ! А това никак не е едно и също !

Това твое "нищо" си го има и то е съвсем реално съществуващо ! И Темида много добре го знае , но по закон не може да се намеси !

И съвсем не значи , че няма да има друга намеса и от друго място !

За някои определени кръгове мнението на Темида няма никакво значение - там законите са други , там 1:1 са в сила само законите на живота , а не тези измислени от хората ! Т.е. Темида я няма - "няма нищо" ! От тук нататък и твоите разсъждения са "няма нищо"! 

Това твое "нищо" те води до съвсем неоснователни изводи , върху която основа градиш следващите си вече измислени разсъждения !

Редактирано 6 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)