Именно! Добротата! Винаги съм споделяла това...

Но не някаква абсолютна доброта... или добротата на същество, което няма понятие за зло, а добротата въпреки познанието за него. Като владеене на силата да сме свестни, дори и когато нямаме желание да обръщаме и другата си буза.

Да. Добротата произтича от разбирането, от емоционалната и когнитивната емпатия, т.е. от това да сме способни да усетим как се чувства другия, както и да погледнем нещата от неговата гледна точка. Да не бъдем излишно груби или арогантни.

––––––––––––––––––––––––––

Тези неща е лесно да се пишат, но е трудно да се правят. Затова и толкова често подчертавам необходимостта от учител като коректив от един момент нататък. Това е, защото е много трудно да се коригираме сами и да не залитаме в крайности. На тибетски една от думите за учител е гева шенйен, което най-често се превежда като "добродетелен приятел". Учителят не е някакъв водач или нещо като партиен лидер, който ни казва какво да правим и да не правим. Той е по-скоро някой, с когото си сътрудничим по пътя. Ориентир и коректив. Един истински учител никога и при никакви обстоятелства няма да се опита да ограничи свободата на избора ни. Напротив, ще ни покаже, че всичко е наша лична отговорност и последствията от действията ни ги носим единствено ние. Той никога няма да започне да споделя нашите его-игрички, да участва в тях и да ни манипулира. Веднъж питах Деян какви трябва да са качествата на ученика, макар че съм получавал такива учения в традиционна форма, но исках да науча нещо повече. И той каза (по памет) - Ученикът трябва да е тих, трябва да е като гъба, която попива всичко... Традиционно се казва, че ученикът трябва да е като празна чаша. Трябва да е свободен от три недостатъка: да е като обърната чаша (да не поема нищо от това, което му се предава), да е като пробита чаша (да влиза от едното ухо и да излиза от другото) и да е като чаша с отрова на дъното (да смесва това, което получава със своите погрешни концепции като нагласява всичко, както му отърва или да има негативна мотивация).

Ако човек не е стигнал до идеята, че се нуждае от подобен support, то той или все още има прекалено много арогантност (чувство за собствена значимост) или просто не е разбрал за какво става дума.

 

Не пиша това, за да влизам в полемика. Само споделям как виждам нещата.

Редактирано 11 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Пак се върти в кръга всичко - сякаш вечно. Всяко мнение все в кръга. На едно ниво на заключение - че сякаш "друго не може и няма как да бъде". Няма и защо, защото ако имаше нужда - щеше да е друго.

 

Странно е да се вижда как се обикаля в кръга. Кръг, който както мравката виждаща двумерно, в плоскост, дори лазейки по повърхността на сфера, няма как да отрази че ще обикаля. Толкова може, толкова отразява... за нея форма на "външна", странична переспектива не е възможна. 

 

Нито една форма на сериозно допускане за качествено различното. Според един - празни раздумки, според други - единствената и спасителна възможност е точно тая, дето сме сега - определени сме, дадено ни е. Ако не го вземем - ще сме като животните. Никой не написа нищо за "УБЕЖДЕНИЯТА", като че тая дума въобще отсъства от заглавието на темата. Убежденията, убеждаването, убедеността - роля, функция, значение, смисъл, стойност, динамика... Толкова много неща - а сякаш са невидими. Всъщност не очаквам някой да се напъне, още повече че очевидно би било възможно само с "напън". А това е път към дискомфорт и там отвътре несъзнателно се пуска червената лампа на опасността, после на забраните и спирачките.

 

В известен смисъл едно от задължителните постановки на колективната матрица е да постанови граница на описанието. Но това не е достатъчно - достатъчна граница, която да включва създаването на зона на личен комфорт на участниците.

Личното поле на комфорт се прави от всеки, напълно несъзнателно и невидимо за самия него. Въобще процесите около това са скрити надлежно зад завесата на несъзнаваното. Отчасти - всеки го прави и презатвърждава самостоятелно. Защото схемата е задължително съответствена - създава се зона на РЕАЛ, в който се закачат идентичностите. Всяка една от тях пазейки себе си, закачена за "реала" си пази и реала. Застрашаването на реала (идеи, представи, виждания, реакции, образи) от всякакъв характер по веригата веднага алармират сигнала за опасност, който е задължителен към идентичността - като нейния вдграден механизъм за защита. по този начин се навързват всички нужни и важни особености, и всяка от тях изгражда общата структура - както в личността. А по схемата й - съответствено и към груповия реал.

 

  Връщам се на предишното твърдение - до известна степен, ние сами крием някои неща от себе си. Сами ги правим невидими, подпомогнати от атавистичната програма, според която при наличие на вътрешно конфликтни потенциали противоречието им се разрешава чрез един програмиран тип реакция - свиване, нещо като колапс на вътрешния периметър. Свиване, докато се намери нова зона, в която да няма конфликта. Други форми са вече заучени и вече вече с по-ментални действия - отричане, свеждане до предишно и заучено статукво (доказано като безопасно, предвидимо...

 

Най-интересен ми беше задължителния елемент на интерпретацията според горните описания. Когато нещо излиза отвъд периметъра на всеки участник (както е и тук) - каквото и да е, който и да е, първата заучена постановка е - свеждането й до собствената схема. По принцип едно от задължителните мотиви за участието в общуване е именно намиране и затвърждаване на собствената постановка. По този начин се утвърждава именно субекта, който се идентифицира с нея. Той всъщност е нейната скрита цел. Лекотата с която всеки тук си  ползва думичката "ЕГО" за мен лично предизвиква винаги усмивка. Някак си - едва ли някой си дава сметка, че повечето понятия се заучават - като етикети и названия - думичката и нейното обяснение. И после - само се ретранслират. Наличието на социални комуникационни канали е по съответствие - за едни цели, едни. За други цели - други. Но около всички има една обща и задължителна платформа, един общ контекст. Той остава невидим.

 

Не преставам да ме удивлява до колко много моделни заучени шаблони толкова хора, докосващи се до насоката ми на изразяване, ме интерпретират. И колко е важно това за тях. Тук, в случая най-широк обхват за "себе си" научих от скепсис. Досега ме асоциираха като всякакъв - от изворите си бях направил цял списък. Но тук Скепсис ми е огледало за неща, които чувах за първи път - имена на школни философи от всякакви категории. Разбрах че изведеното от мен някой друг вече го бил извел, че дори това са стари, учени и вече изчерпани имена... Разбрах доколко и как съм вече будист... а и разбрах че няма и как да бъда. Разбрах кое е будистко, разбрах и кое е философско. За някои други асоцииращи образи - дойдоха през други участници. Всеки задължително преминава през това. Дали и кога ПРЕМИНАВА и доколко не е толкова практически важни, но като явления в началото много ме объркваха. От това, че и досега доста интензивно ме диагностицират психично (който, както и доколкото му е възможно), това го има и във участието ми тук.

Но най-интересното за мен беше, когато за първи път се сблъсках с явлението... че това е невидимо за човека, който го прави. Това беше за първи път преди доста години - очевидни и прости за мен положения, ги рисувах, чертах, говорих, извеждах... сякаш дупка. Дори когато обърна внимание на прости реакции при много хора - първия им импулс е стъписване. Много време ми отне, за да го осмисля. Много време ми отне, за да го опиша, дефинирам, проникна, експериментирам. Но най-важното си остана ... най-важното никога не го забравих - че както аз виждам че някой "не вижда" нещо, че не му е достъпно, така и аз не забравих че аз самия също имам "невидими" за мен неща. Заради това толкова много тактически схеми, различни прийоми, кръстосани конекции, различни типове самопровокация... Може би някои от малцината четящи това, биха се усмихнали скептично, но всичко това ми се наложи... наложи ми се, защото го изчерпах като възможност от контактите си. Разбира се, че аз първо започнах с простия аналог - щом при контакт, някой има "сляпо петно" за нещо, което изразявам, описвам, дефинирам... и то на ниско ниво. То първото което опитах е да завъртя наобратно - да ми разказват различни хора за идеите си... Разбира се всичко това... всички опити нямат никаква стойност и значение... докато не развих способността за самонаблюдение. И то - пасивно. Задължително - пасивно. Оказа се че това е голям проблем, неочакван. Напълно пасивно самостоятелно вътрешно самонаблюдение. Чиста регистрация, без реактивност, без намеса - в началото само към сигналите отвън... после и вече към вътрешните сигнали. На едно ниво на експериментите ми със себе си видях, че не е достатъчно само да се ментализира. И че невидимото винаги започва в астралния аспект, там е сякаш неговия "тунел" от който започват скритите зони и самостоятелното скриване от самия мен... 

 

Както и да е - да не изпадам в прекалености, още повече че това е вид "като наречие от тамбукту" за повечето и очите им доста преди тия слова вече ще са подскочили към първите думички на следващите абзаци

---------------------------------------------------------------------

 

За мен е много странно че Скепсис описа една условна схема, когато правеше описанието на "движенията" в състоянието на съзнание. Според него - ако някой е достатъчно "печен" и подходящ той може да инициализира в друг състояние на проблясък. Миг - за да видиш едно ново себе си през огледало. После неизбежно се "връщаш" в съня си... но хем всичко е както преди, но и не съвсем...

 

Не е странно съвпадението че това са думички, с които съм описвал различни варианти на собствените ми вътрешни процеси. Защото за да ги осмислям, често ползвах концептуализиране. Просто за целите на подреждането и систематизирането се налага да имам работни варианти на описателни системи - от понятия, от взаимовръзки... При наблюдението, особено пасивното - се генерира огромен обем информация, която колкото и да се пази в суров вид, се налага да се обработва. Като внимателно се следи и това, защото самоподвеждането стои и само "чака" да спра да внимавам. В началото беше уморително. После - имаше други фази - съпротивлявах се, защото нещата се задълбочаваха и сякаш... напираха за очевидни проблеми в собственото ми поведение, отношение... Към живота, който живеех, с хората, сред които протичаше социалното ми битие. Това е странен процес - натрупваш информация за себе си и света. И все по-ясно усещах как на едно ниво се налага "да я подбирам", защото не бях в съответствие с нея. Тук се породи за първи път сложния вътрешен момент, който нарекох за себе си - големия избор. Породяването на конфликтност спрямо начина ми на живот и събирането на информация от наблюдение и обработката й. Все повече се виждаше за самия мен, че мястото ми, че битието ми е определено от събития и процеси, реакции и стъкмистики, които нямат нищо общо с претенциите които имах за себе си. И тук - идва точката ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО... това да се избере... Кой съм аз... - този, който съм бил... или натрупващото се ново разбиране, дълбоко усещане, широк поглед... Тук в тия ми трудни моменти изведох понятието за вътрешната ЧЕСТНОСТ. Има моменти, когато човек не може повече да отрича това, което е, с идеята да му е добре.

 

В този смисъл докато "подскачаш" по вертикалата в спонтанни или случайни подскоци, после като ластик съня те връща в собствената картинка отново... Но хем е същата, хем не е. Спомних си от малък подобни "подскоци" и за разлика от задължителния провокационен елемент - "учител" или "доверен приятел" като форма на външен коректор... тук нямах такъв. Дори образ вътре в себе си нямах. Случваха се провокации през ежедневието ми - през различни моменти, условия, хора, събития, реакции... Хоп, напълно спонтанно...

 

Имало е моменти, които са като след сън - сякаш не го е имало. Но когато стават все повече и се натрупват все повече... не могат с лекота да бъдат пренебрегнати. Още повече че ставаха все по-дълбоки. Все повече изпълнени със съдържание, никога няма да забравя, че беше един миг, който ме хвана в напълно случайно място - евриката, че за първи път забелязах и си дадох сметка, че вече всичко се е променило. Дотогава сякаш това преминаваше като бекграунд, някак на заден план, сякаш не беше важно и инерцията те води по утвърденото, навичното... Бях на едни стълби и внезапната еврика така ме порази, че част от мен силно се изплаши. Но друга част просто се изстреля някъде, няма значение накъде... И за първи път някак видях толкова ясно, толкова прости неща. Това беше първия ми "скок", който вече нямаше как да бъде "забравен и изтикан" и разбрах че от това няма как да се избяга, въпреки че нещо в мен толкова да го искаше. Разбрах ясно че това ще промени живота ми и харесва или не - просто не може да се спре...

Същата част от мен хукна да води своите си задължителни войни. При това, донякъде "подготвена", подслушвала и използваща новопостъпилото само и само да се впише в него... да се закрепи. Защото за нея всичко се свежда до нещо изключително просто - ДА Я ИМА... ДА ПРЕБЪДЕ, на всяка цена, при всички условия. Готова е на всичко за да оцелее... Но не как да е - да я има точно такава, точно такова да е нейното... Ако може - вечно... Дори се оказа готова и на известни компромиси, на измъквания, на оправдания... Точно тогава прочетох в книга на Богомил Райнов, за героя му Емил Боев, че една от техниките му включваше провеждането на "съвети" - между себе си и себе си. Тогава ми хрумна нещо, после го пробвах предпазливо. После се оказа работещо и досега. Въпроса за конфликта между "себе си и себе си" се оказа, че може и без да война на едното към другото. колкото до "другото" - на него война не му трябва. Просто се наложи да въвеждам мир. Едното работеше с мир, другото - с война. От самосебе си се разбира че мира води към съвместителство. Войната - ясно е докъде води.

 

Може би сега колежката мохини (а и някои други "диагностици" и обяснители) ще възтържествува като види симптомите на шизофрения - на раздвоение, на делюзии... Дали чете това сега, за да възтържествува с "казах ли ви"...

Усмихвам се като си спомня за тия й писания. тя дори даде сценарий какъв съм и какво ще правя, докъде ще доведе. Тя не беше дори оригинална - имах къде, къде по-компетентни диагностици... както и пълни невежи...

Между другото - тя е права по начина по който й е важно да вижда света...и себе си. Така, че дали лично или заради нещо друго - не е трудно да бъде разбрана, тя и другите реагиращи, в стремежа си да играят задължителната защитна игра. Не може без това. Няма как... Аз също я играех, дори и досега има сякаш вродени реакции, толкова бързи, толкова първосигнални - каквито са направени да бъдат, за да вършат своята работа.

И как всеки я играе според себе си - тук, както навсякъде другаде, съответствието е толкова показателно - според всеки е и неговата собствена игра - интелигентния - интелигентна. На емоционалния - емоционална. Играта на всеки точно съответства на нуждите и потребностите от играене в името на... оцеляването. Да пребъдеш, да останеш... Когато не се защитаваш - ДА СИ ДОБРЕ. А когато си добре - да си все повече...

 

много думи станаха, аз просто се оставих да ме водят. Тръгнах от едно, сега като прочитам дотук виждам че е една разхвърляна каша от парченца на това, кой съм аз. Парченца от мозайката, която толкова хора им е лесна за виждане, разпознаване, толкова ясна...

НО така или иначе - да завърша тезата, че до някой момент - човека вътре в него назрява нещо... някъде в него.. нещо си назрява. И каквато и да е "конструкцията" личност-социо, колкото и да е устойчива чрез взаимопораждането си, в нея има пробиви. Има слаби места и... вероятно в тях е почнало пропукването. Няма как...

 

Усмихвам се на колегите като Мохини, но още като студент в консерваторията в София, вече бях се докоснал до познанието на психонауките. Някак... познато, просто и ясно ми звучеше всичко. И като бях в София ми хрумна за първи път да отида и лично да чуя лекциите, които точно започваха като нова специалност в СУ. Продължаването с музиката все повече беше ясно че не вървеше - вече интересите ми бяха все по-силни в друга насока, все повече внимание отделях за други неща. Нямаше как да го спра това - то вървеше сякаш само. Съдбата ми играеше от страна на "другия, новия фактор" и така ме подреждаше хитро, че просто нямаше къде да клинча. Бях забравил тия неща и сега си си припомням с тия думи, през призмата на трудността на избора, който назряваше все повече... Аз аз все повече отлагах...

 

Та така, колега Скепсис - практиката ми показа, че описанието на подскоците, макар да можело и с "доверен приятел" (учител) съответства. Между другото - много исках да срещна този "учител". Много ми беше нужно. Ходих при няколко - тогава идваха за първи път в БГ някои китайски светила. И не само те. Издирвах различни хора, за да се огледам през тях - тогава бяха интелектуалци, някои от тях - и до сега. Но когато седнех да поговорим и повече ги обърквах... Дори Стоян не ми вършеше работа. А бяхме толкова близко. Толкова други хора бяха около него - напътстваше, тренираше отдадено и те отдадени...

Та така - като няма учители, оставам сам... И какво - да чакам цял живот ли. То нямаше как да се чака, а много исках...

Та така - казвам го от проверен и експериментиран с много години експириънс. Не че го абсолютизирам. За разлика от други, при мен нещата поначало тръгнаха доста индивидуална посока. И почти нищо от преминатото не става за другите. Това също е експериментирано многократно... опитвам и досега...

И така - тръгнах сам... дори нямах идея какво точно, къде, как, защо... Нямаше какво точно - опитвах разни от познатите, от написаните, от наученото - нищо не сработи. Някак си разбирах че става въпрос за нещо съвсем различно. Много години след това разбрах че най-успешно е просто да се науча да "ме води". Да се оставя да ме води - да съм на макс, да съм в кондиция... но просто да съм тих и внимателен...

В началото много ме мъчеха разни гласчета от тия, дето често чувам да се пишат и тук - дали съм сигурен, дали не съм мръднал, не съм ли луд, тва са глупости, просто си внушавам или халюцинирам... Тях ги чувах и ги чувам и досега от близък или далечен кръг от хората в социалното ми битие.

Може би... разбира се, не изключвам че съм всичко това, че съм нещо от това... Но всичко това, вече няма значение.

 

Много други неща вече нямат значение. И, колега Скепсис, после идват едни моменти, в които... след подскока, вече не може да си същия. Дори не можеш да кажеш че "всичко хем пак си е както преди, хем не точно". Няма как да се каже това - има помествания, след които вече не можеш да се върнеш какъвто си бил. Просто не е възможно. Опитвал съм - не става. След това вече и нямаше нужда, а след това ми изглеждаше нелепо. Сега ми изглежда естествено като нещо отдавна отминало. Не е преминало напълно - от време на време, докато "почивам" се почват ония импулси за "игри", за битки на надмощие, за мерене, за налагане. Тук малко се усмихвам сещайки се за последното изречение в последното писание на Глади. Мога да кажа към тия думи, че дори и според нейните собствени писания преди това - ако очите са "женски" то е лесно да видят в някого или нещо "мъжкото". Меренето... както и всичко друго е въпрос на перспектива на виждането. А между мен и Скепс надявам се че е приключил този етап... Не за друго - а е наивно да се мери каквото и да е, ако отправните точки са различни. Точно на такава идва да заиграе една странична гледна точка - тя се явява обща отправна точка и вече сравнението веднага тече - още повече че на бекграунд текат и толкова много други процеси...

Понеже темата набъбна, ето едно кратко обобщение във визуална форма за тези, които не им се чете всичко. Рам го знае, но другите, предполагам, не сте го виждали. Разбира се, това е просто крайно опростена и схематична илюстрация:

 

Редактирано 11 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Понякога като чета тук се чудя, как някои хора не са тръгнали отново на велики географски и технически открития… Не схващам защо приемат, че излизането от матрицата се случва чрез тотално физическо и психическо отричане на всичко и ни се представя като някакъв рестарт, чрез съществуване едва ли не в измислена вакуумна изолация, за да няма разсейване и разпад. Един вид Америка не съществува, защото лично не са я съгледали от кораба… Не е ли наивно... Питам се просто, без да чакам нов отговор... Вече прочетох достатъчно...

Излизането от матрицата се случва вътре в нас и не става с отричането и загубата на паметта за цялото историческо, културно, техническо и социално развитие на човечеството и средата, в която живеем, а докато и защото сме в нея.

Понеже темата набъбна, ето едно кратко обобщение във визуална форма за тези, които не им се чете всичко. Рам го знае, но другите, предполагам, не сте го виждали. Разбира се, това е просто крайно опростена и схематична илюстрация:

Така е и не е съвсем... Всичко е относително. Когато чуем думата ЖЪЛТО всички си представяме почти едно и също, въпреки всички допустими индивидуални отклонения. Но има и хора, които са родени слепи...

В този смисъл казах и по-горе, че за да имаме чистота на възприятията, не е нужно да ослепяваме за света около нас... Дано не греша!

Излизане от матрицата без унищожаване на матрицата, хм? В някой фантастичен филм може би. Но в живота без апокалипсис, едва ли ще се получи.

За гледните точки говорихме по-горе. За един конформист примерно, живота в матрицата не е нещо, което да му създава проблем...

Проблема е и личен и човешки. Матрицата е започнала да ни извежда извън нормите. Ще се стигне до там, че в даден момент вече няма да се осъзнаваме достатъчно и ще се самоунищожим като цивилизация, ако не и въобще като вид. Нормите в природата се определят от средата, нормите на цивилизацията не трябва да зависят от средата. Ако трябва ще напреднем толкова че сами да си създаваме околна среда, в мащаби различни от обема на сградите, за чий ни е този разум в крайна сметка? Но за да стигнем този етап на развитие, трябва да оцелеем от собствената си глупост и алчност.

Редактирано 12 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

То, няма и как, колкото и да се напъва човек.

Именно. Няма как да стане, ако не е изгубил психическото си здраве.

 

 

В контекста на Ваджраяна това е технически термин с точно определено съдържание отнасящ се до изграждащата фаза (кйе-рим) на дадена садхана (медитативна практика), Мери, което няма как да обсъждаме тук. В по-обичайното си значение, това означава да възприемаме нещата такива, каквито те са - непостоянни, проявяващи се на основата на причини и условия, флуидни.

Няма как да използвам термини в контекста на съдържание, което не познавам. Сиреч със сигурност не съм го използвала в контекста на Ваджраяна, а в обичайното му значение. Трябва ли да обяснявам какво имам предвид... Никой не знае един незрящ човек в какъв вид си представя понятието за ЖЪЛТО... или каквото и да е друго, щом няма познанието за него чрез пряко възприятие. А представата на всички зрящи е ако не еднаква, то поне сходна. Приеми, че казано на едро, съм използвала термина в неговото светско значение, за да не изпадаме в излишни обяснения, защото и без това е ясно за какво иде реч. 

 

 

Не съм съгласен.

Твое право. Но е ясно какво имам предвид, нали?! Че много по-голям проблем би му било /на конформиста/ да се замисли за всичко останало, което обсъждаме, отколкото да се нагоди към него така, че да му е удобно.

Редактирано 12 януари 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

 

Това е, ако считаме, че матрицата е извън нас. Ако приемем, обаче, че матрицата е нашето собствено погрешно възприятие, което е плод на самите нас, а не на някаква външна сила, то апокалипсис не е нужен. Инак, наистина матрицата, т.е. погрешното възприятие трябва да се разруши. То не може да съществува едновремено с правилното. Двете са несъвместими. Или едното, или другото.

Матрицата е на всякъде, затова е матрица. Принципно, ако намериш начин да я промениш благоприятно във всички хора едновременно, това ще повлияе и на външните и рамки. Но тези на които е изгодна матрицата, имат и силите и средствата да пречат на това.

Принципно, ако намериш начин да я промениш благоприятно във всички хора едновременно, това ще повлияе и на външните и рамки.

Практически е невъзможно, Слайд, но не пречи човек да се опитва. Все пак, първо трябва да промени себе си, своето възприятие. Тогава има шанс да помогне и на други, които имат такъв стремеж, макар че не е възможно да ги промени пряко. Само индиректно като им покаже това-онова...

Няма как да използвам термини в контекста на съдържание, което не познавам. Сиреч със сигурност не съм го използвала в контекста на Ваджраяна, а в обичайното му значение.

Проявих разсеяност и не схванах какво имаш предвид. Сори... Сега те разбрах.

Мери, разсъждения чрез размишления, основани на дулност.

Взаимодействие между въведени две страни в размишлението, едната от която се ползва за дефиниция като контрапункт на другата чрез изключване. Най-простото от всички типове съждение - чрез дефиниране на взаимно изключващи елементи в дуална схема. 

 

Мери - нима само това е възможно - за да се излезе от матрицата - убий матрицата... така ли? И след това да се твърди че било безсмислено... И пак напомням - за теб това така ти изглежда нормално изведено, логично и приемливо - затова го изразяваш като правилно и адекватно на представата ти.

 

Мери, в това няма нищо лично, и вече съм доказал че тук, сред писанията ми личните неща отсъстват. Не компрометирам начина ти на разсъждение, нито го назовавам с отношение - просто ти си единствената която го написа толкова типологично и именно заради това се възползвам - заради чудесното типологично описание - като пример за анализ на типологична схема.

 

И така - вътре в матрицата... и вън от матрицата - две възможности чрез взаимно изключване на всяка от другата. Това е типологията. Може да се изведе от които и да са съждения по целия форум, включително ( и особено) във философските размишления, както на форумците, така и на философските светила от новата и старата история, които се смятат като "велик" модел и се подражават и имитират. А е толкова ограничено... колкото това на примерния пример за "мравката и нейния реал". Двумерния модел на отражение при човека се ползва поради несъзнателен атавизъм, който преминава и в психичното отражение. Модела и принципа се пренася по съответствие от първосигналните дялове на мозъка, при които това е естествена проста схема.

 

Разбира се - откъде накъде тоя наглец "рамус", може да си позволява да се надува толкова елементарно като се опитва да компрометира нещо толкова "велико" като човешките абстрактни размишления. Особено след като те се смятат като "венец" човешки, без които, както каза ДОН-ЧЕЦИ по-горе, сме си били чисти животни... Само да допълня - той също "предложи" отново две възможности - едната чрез изключване на другата... Не се ли разбира, че нито едно от всяко поредно "измерение" не е самО* (знак за ударение) по себе си. Та нали след "второто" е налице трето, а нима "третото" би било да е трето, ако преди него няма други?

Само заради едно елементарно опростяване, се налага да се бяга по повърхността на сферата - нещо като хамстера в колелото, но наобратно. Но не е само това причината - начина по който е устроен вътрешния ни апарат на отражение - на практика човешкия мозък "изчислява" третото измерение. Никое от сетивата ни не предава сигнал за трето измерение. Мозъка го обработва, за да ни позиционира сред него.

Дуалния модел на отражение в основните и тилните мозъчни дялове е единствено възможния. Всяко несъзнателно същество, от цялата стълбица преди човека, се дефинира неврално чрез дуален процесинг. Просто, доказано, работещо.

Цялата "стълба" от просто към сложно е заложена сякаш в структурата на този изключителен орган-феномен - МОЗЪКА. И от първичните дялове, в по-горното - вече психично ниво - се пренася дуалната схема. Цялата човешка Е-сфера е основана на дуалността.  Оттам - представността, фантазията... схемите на мислене, оттам описанието на света, начина по който виждаме и описваме "вселената" си - всичко продължава да се върти около дуалния принцип. За мен е странно, защо Скепсис го нарича ДУАЛНО ВЪЗПРИЯТИЕ - възприятието не е дуално. Дуално се превръща в мозъка. В някакъв технически и инженерен смисъл, сетивата предлагат нещо като "аналогов" сигнал. Той става "двоичен" при обработката и най-вече при интерпретирането и разпознаването. Не пиша случайно думата "двоичен" - това, че пишем дори тук чрез компютри е също едно наследство от двоичното "мислене" - цялата дигитална техника е основана на този принцип. И в него вече отдавна се виждат неговите ограничения. И в бъдещия евентуален модел се залага на квантови процеси, които нямат двоичното ограничение.

В науката всичко досега е основано на двоичен модел. Ние го привиждаме че вселената била такава. Но всъщност собственото ни ограничение да я възприемем различна, я прави да я познаваме като основана на "двойка противоположности" от физиката, чрез "закони" какви ли не...

 

Мравката продължава да бяга по повърхността на сферата, непознавайки "трето" измерение, нямаща възможност да го възприеме. И евентуално разсъждава относно вселената (от 2 измерения, какъвто е нейния реал). Разбира се, че "цялата вселена" е онази, която е достъпна на самата мравка - спрямо възможностите на отражение спрямо средата. И модела на отражение се пренася и в нейния вътрешен модел на представи и описания - по съответствие. Консолидирани помежду мравките в мравуняка, то вселената (им) има съответното общо описание, достатъчно за да вършат тяхната работа и изпълняват техните функции.

 

Може би тук вече, Скепсис пак ще ме "отбележи" като досадно пространен... Ама досаден или не - двоичния модел на размишления е и в неговите писания. Следователно - и в неговия вътрешен свят. И не казвам това като критика, а че е само пример, как се затваря периметъра и невидимостта му е в нас хората... А някои ограничения, които сякаш са обективни... Сякаш... са извън нас. Човека като продукт... на природата примерно... или на бога... Ето отново един втръснал форумен пример за дуално отричащи се двойки. Дори формата на конформизъм на двете, пак си остава в техния "кръг".

 

Тук е проблема на размишленията и работата с това ниво на абстрактизиране. Каквото и да се прави с тях, каквито и стъкмистики да се драскат или говорят - те само запълват вече очертания предварителен кръг.

Ето това е най-широката форма на МАТРИЦАТА. Типично, както и за понятието ЕГО (примерно) се дефинира под-ниво в разбирането, само и само да се дефинира според него, форма на отграничение за "друга". Егови хора говорят за ЕГОТО, но това е имитация. Заучена имитация, след като понятие, и като МАТРИЦАТА точно така се използва - в тесните си значение, за да са удобни да се жонглира с тях.

 

И духовни или не - посланията на "Странните и особени единици човешки" са безкрайни и всички те пускат нишки някъде към "голямата граница"... там някъде - към границата към напълно различното. И миллиони термини, на всички езици, няма да помогнат на който и да е да се справи с границата. И дори на мравката да й говори съответното същество от допълнително на нейното измерение, нейния свят не може да допусне че е възможно нещо ОТВЪД него. Тук названието БОГ е най-масово и именно затова толкова наивно, колкото е и представата човешка за нашия свят и допускането за ОТВЪД него.

====================

Продължават разни хора да ме намират и да ме питат кой бил автора на всички тия писаници, кои книги съм чел, кой ми бил учителя, както и да ме нагласят според техните описания на вселената. Вече години едно и също... някой не намира ли че има известно повторение, за мен примерно е очевидно. Тук в този форум няколко пъти вече настояваха, дори "ме разкриваха" кое ми било учението, кой ми бил учителя, от кой съм заимствал, къв ми бил мишмаша?

Какво ли означава МАТРИЦА, всъщност?... Това е все едно да попитам какво е това бог... или свобода... или безкрайност. - ако въобще са налице опити, ще са подпрени на вече заученото. Пак всичко е до това заучено...

И как тогава да се скъса тоя невидим магичен кръг. Всъщност - защо трябва да се "къса". Дали по принцип е въпрос на противоречие - ВЪТРЕ и ВЪН от МАТРИЦАТА. Дали едното е само ако го няма другото???

 

---------

Между другото - мравките, дори с опасност за живота си, не могат да "скочат" ако това би ги спасило например от огън. Стигат до "края" на една повърхност и... могат само да се върнат обратно... Накрая загиват, но ограничението по отношение на това че цялата вселена е една повърхност... и друго няма, за тях е като КРАЯ НА ВСЕЛЕНАТА.

Както изглежда и "края на вселената" на участниците тук, в темата, въпроса за "крайната им граница", която в най-широката си форма е именно моето значение на думата МАТРИЦА...

Редактирано 12 януари 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

Невидимо ли е... Да видим?

Не съм никъде пуснал цитат - защото съм започнал от "една степен преди" това, което си изразила

 

Значи си написала НЕ Е ТОВА - нещо си.. "изхода, не е като се отрече".

Нали разбираш че всъщност за да го напишеш, ти всъщност го изписваш като израз на онова, което си интерпретирала от предишните писания. Иначе ако го разглеждаше многомерно не би имало никакво значение ти самата да го изразиш чрез "отрицание". Отрицанието - "с не е" няма същностна разлика от съгласието (така е, да). Пораждат се на едно ниво. И именно това засягам в израза си в написаното от мен.

 

Имах предвид, отразеното през прочита ти, който е контекста на твоето написано, на който твоите думи са нещо като "реакция"... А не буквално самото становище, изразено с думи.

моите думи от тази гледна точка, нямат предвид да бъдат твой контрапункт... а нещо над това. Никъде не казвам НЕ Е ТАКА и да развия ОБРАТНОТО, или ДА, ТАКА Е и да го подкрепя - както обикновено се прави навсякъде.

Смисъла на думите ми беше да изведа насоката им някъде "отвъд" двойката ДА-НЕ. Например комплексното мислене е възможно само при комплексно възприятие и отражение - в него многомерността в безкрайните обратни връзки и зависимости. Проява на това е - един въпрос - безкрайно множество от "ВЕРНИ" отговори. Както и БЕЗКРАЙНО МНОЖЕСТВО ВЪПРОСИ - ЕДИН ВЕРЕН ОТГОВОР. В сравнение с това измерението "ДА-НЕ" е просто качествено различно, като е съставно "малко" относно многомерното...

 

Това е типологичното - отражението и "мисленето" през двоична призма - през твоя ник само го използвах, сложил съм и друг пример, а всъщност всеки пост тук и в целия форум, както и е и масово, е типологичен.

 

И накрая - пак ще се възползвам - самата идея че според теб съм несправедлив и некоректен води началото си от лична реакция. Поне някаква форма - всичките ми понятия са в най-широк смисъл. Защото ако за теб нямаше значение - щеше да го подминеш като незначително. И тия всички думи дотук, ако ги интерпретираш като Защита... като форма да се докажа на прав(илен, на всяка цена), значи това е типологичното.

 

Колкото до това, че в думите ми отсъстват личните отношения, знаеш ли колко пъти досега писах за това... толкова месеци, толкова думи, заради задължителните автоматични "реакции". Скепсис дори не устоя в началото...

И постепенно докато някои приемат идеята... в началото предпазливо, после единици си позволиха да го над-минават... Между другото, за да ги подпомогна много думи и прийоми ползвах...

 

Нищо че за СКЕПС така и ще си остана ужасно многословен, подробен... Според него една таблица била достатъчна... Де да беше... само картинки щяхме да си слагаме тук...

Редактирано 12 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Вече тотално се оплете, Рам. Пиши както ти харесва! Просто не ме тълкувай, защото не ти се получава въобще! Всичко, което съм написала си стои написано и повече няма да се обяснявам. Когато аз нещо не разбера - първата ми опция преди тълкуването е да попитам.

Излизане от матрицата без унищожаване на матрицата, хм? В някой фантастичен филм може би. Но в живота без апокалипсис, едва ли ще се получи.

 

И защо не ?

Пример за това е Исландия - тя е излязла от матрицата.

http://www.videlei.com/info/?e=77

Може би тук вече, Скепсис пак ще ме "отбележи" като досадно пространен... Ама досаден или не - двоичния модел на размишления е и в неговите писания.

Двоичният модел на описване на феноменалния свят се основава върху субектно-обектната дихотомия. Той е съвсем подходящ за изследване и за отправна точка в обусловената, конвенционална реалност. Затова го ползвам. Обаче...

 

И така - вътре в матрицата... и вън от матрицата - две възможности чрез взаимно изключване на всяка от другата.

това е и вярно, и не е. Вярно е докато си в матрицата и искаш да излезеш от нея, ако под "матрица" се разбира дуалното възприятие (сансара), а под "излизане от матрицата" - недуалното възприятие (нирвана). От гледна точка на крайния възглед, обаче, няма никаква разлика между двете. Това на тибетски се нарича "корде-йерме" и се превежда като "неделимост на сансара и нирвана". Доколкото и двете са просто състояние на съзнанието и са пусти по природа, те всъщност са едно и също... Не ми се ще, обаче, да пиша много-много за това, защото без подробни пояснения, които не съм в състояние да дам, както и без personal experience, които не възниква просто така от въздуха, а в резултат на формална и неформална практика, всичко това ще бъде схванато погрешно и всеки ще си го изтълкува, както му изнася. Ако има отговор на този ми пост, то най-вероятното е да е имено такъв.

Излизане от матрицата без унищожаване на матрицата, хм? В някой фантастичен филм може би. Но в живота без апокалипсис, едва ли ще се получи.

Апокалипсис ≠ Унищожение! Оправи си визията...

Моя апокалипсис може и да е това което аз искам да си представя за него. Но в този който ти е идеолого набит на теб има някаква добре сметната от катлическите свещеници "наследници" на Петър бройка уж праведни, които са щели да ги спасят. Бог няколко пъти е решавал да изтрепе творенията си и най-вече чиляка. Всеки път се е смилявал и е оставял поне по едно семейство. А сега щял да остави 144К народ Ама хитреци са. Още в първите векове след новата ера като са редактирали библията какви ментата да заложат, че да има фъшлива опасност и също толкова фъшлива надежда за спасение и то такава, че а хваща дикиш и при наследниците на стадото им, в бъдеще. А още не съм чул за човек, който не е умрял. Така че, апокалипсис има и той не прощава. Това, че материални наследства може да устискат дълго, няма никакво значение за унищожения индивид. Още повече няма да има за унищожения вид homo tupungeris, ако успеем да си метнем ядрено или биологично въже на шията.

Интересно би ми било да се включи - абстракция.

Моя апокалипсис може и да е това което аз искам да си представя за него. Но в този който ти е идеолого набит на теб има някаква добре сметната от катлическите свещеници "наследници" на Петър бройка уж праведни, които са щели да ги спасят.

 

На кого набит?

Апокалипсис в превод значи откровение, а онова, за което ти говориш е Армагедон. И "спасение" не е това, което ти приемаш за спасение, т.е.

 

А още не съм чул за човек, който не е умрял.

Няма и да чуеш. Защото не означава  безсмъртие на личност/и.

На кого набит? Апокалипсис в превод значи откровение, а онова, за което ти говориш е Армагедон. И "спасение" не е това, което ти приемаш за спасение, т.е.Няма и да чуеш. Защото не означава  безсмъртие на личност/и.

Мерси Карамел, ма трябваше да го оставиш сам да се добере до фактите. Само така ще ги запомни и няма да пише повече щуротии...

Мерси Карамел, ма трябваше да го оставиш сам да се добере до фактите. Само така ще ги запомни и няма да пише повече щуротии...

 

Явно не познава знака "различно", Даркони.  (защото е видно, че не те е разбрал). Затова му дадох рамо, а ако не иска повече да се излага, ще му се наложи наистина да почете малко, но задълбочено.

Постът на Слайд е пример как убежденията ни(обагрени с прилежащите им емоции) могат да ни направят лоша услуга и изключително лесни за манипулация.

На кого набит?

Апокалипсис в превод значи откровение, а онова, за което ти говориш е Армагедон. И "спасение" не е това, което ти приемаш за спасение, т.е.

Няма и да чуеш. Защото не означава  безсмъртие на личност/и.

 

 

Мерси Карамел, ма трябваше да го оставиш сам да се добере до фактите. Само така ще ги запомни и няма да пише повече щуротии...

 Не ми пука как се нарича. Щото някои ако ги (апокалиптират) демек откроят пред света, т.е. им извадят кирливите ризи, това за тях ще си е истински армагедон. Колкото по "демократичен" от капиталистически тип става света, все повече са кирливците, и вече не само в "елита", а повсеместно. За тях двете понятия са така преплетени, че нямат друго освен семантично разделение. Разделяй и владей, вече се допълва с разваляй(чупи моралните ценности) и владей. Света опошля и това е напълно целенасочена пропагандно(рекламно) водена идеологически постлана магистрала към ада.  Е, за който вярва в ада.

Двоичният модел на описване на феноменалния свят се основава върху субектно-обектната дихотомия. Той е съвсем подходящ за изследване и за отправна точка в обусловената, конвенционална реалност. Затова го ползвам. Обаче...

обектно-субектната "двойка" е също израз на предварителната нагласа към двоичния принцип на отражение на света, който изведох по-нагоре. А не че тя е негова "причина" или че самия избор на такава "двойка" е дихотомията. Самото понятие ДИХОТОМИЯ е част от общата двоична схема - от самия човек, към производните му форми на отражение. Поради същата "причина", е и конвенса относно груповия реал след като ДВОИЧНОТО е залегнало толкова дълбоко, то напълно естествено е и да е крайна особеност за ОБЩ=ността.

 

Относно това - така или иначе социалния реал е споделен конвенционално и вече е наличен. Има две основни условни насоки

ПЪРВАТА е -  ползваш го, за да го доказваш и презатвърждаваш непрекъснато. Той става затворена зона, заради задължителното приемане на предварителните постановки, които играят ролята на "свещен" фундамент.  Единствената тенденция е само да се надгражда (разширява). Множеството от личности в социума имат потребност именно от това, заради вътрешния си етап в който се намират. Конвенцията между тях на това ниво е естествена, заради приблизително общите потребности.

Непрекъснатото разширение на предварително зададения фундамент е издигнато в система от висши идеали. Социалното битие се описва чрез образни схеми. Организирани в система от образи и идеи, се превръща в идеология. Тя става основа на начина по който договорените според нея личности ще ги сплотява в груповото им битие и по този начин им придава стойност на техните лични потребности също от битие. Преплитането между личната идентичност, с идентичността на групата е най-важното условие за да е налице социалния договор. И е именно това, което играе ролята на магнит за всяка личност.

 

Всеки тип социален реал се осъществява от идейно-образни схеми, които се предлагат на поредната личност, докато тя се определи по тях. Когато личността приеме груповата форма на описание на света, тя се асоциира и дефиринцира първо групово по тях. Оформя се принадлежност на групата - дали ще е нация, народ, дали ще е религия... нужни са специфични индикатори и описания които да отграничат една идеология от друга. По този начин се дефинират и личностите определени от тях.

 

Във всяка личност има два основни импулса, които са израз на първосигнални потребности - първата е оформяне на принадлежност. Социалния елемент, заложен на психично ниво, определя това като потребност. 

Другото - е потребност от все пак нещо "отделно", което да ОТДЕЛИ и личността от останалите други като нея - вече вътре в самата група. И двете тежнения винаги са налични. В този смисъл, търсенето на идеалната идеология е мисия невъзможна. И известната история достатъчно е показала това. Въпроса за същността на компромиса вътре във всяка идеология вече е въпрос на конкретика. Естествено, след като ги има тия две тежнения вътре в самата личност - към групова принадлежност, но и към индивидуализация.

 

В известната история, анализа показва ясна етапност. В началото оцеляването е поверено на обособяването на социални принадлежности - от всякакъв тип и форми. Образуването на все по-големи групи, предполага и тяхното оцеляване във времена на непрекъснати войни.

Обаче идеологията както и хората идва и си отива...  Това е и проблема - преходността, и тя става проблем за всяка идеология. Поредната война и поредната победа в битка предопределя налагането на идеологията на победителите над тая на победените. Имало е опити за компромиси, но всъщност всички империи се крепят "живота си" на някаква версия на определяша ги идеология. И понеже империята е форма на съвместяване на различни човешки групи - оттам и на идеологии, във византийския вариант е именно хрумването да се използва пръкналия се християнски култ и да се използват неговите важни особености, за оформяне на имперска идентичност, която да е най-крайния общ контекст на множеството малки под-идеологии. По този начин тя се явява форма на общ контекст, както думата ОБЩ е и ядрото на думата ОБЩ-НОСТ. Намирането на общ момент  е онова, което може да придаде на различните личности, определени от различни идеологии, някаква форма на общ живот.

 

Това идва на фона на ясния извод, че краха на една идеология, прави и нещо подобно на "смърт" за прикрепените за нея, особено за тия, дето са по-вкопчени в нея. Нещо повече - елементарния анализ ясно извежда ролята на идеологията за всяка човешка личност като определяща го, само защото му предлага конкретика на неговите собствени проекции. И по този начин - битие. Това битие постепенно измества като роля типичното физическото съществуване и го доминира.

 

Социалната принадлежност за множеството хора в началото става единствена форма на идентичност. И в стремежа си да се защитят, те защитават нея. В този смисъл те са преходни, заради смъртта, но социума предлага вариант, при който нещо от теб да остане непреходно - онова, изнесеното и определено от твоята идеология. Ти умираш - тя остава. Исторически се изнамират различни тактики да се вкара в идеологичните системи елементи на непреходност. Това е развито именно при идеологиите наречени религии. Това е и идеята за "божествата" по принцип, както и още от зората на човечеството да се вкара в идеологията именно специалната форма на групова консолидирана проекция - наречена БОГ. И ролята им за формиране на принадлежност, вече чрез божества-идоли.

 

Етапността е налична и тук - от многото различни идоли, към извеждане на една единствена. Налагането на последната е заради ясната роля за централизация и центростремителност, която поражда "едното". Това е своевременно повторение на схемата - един цар, едно царство, една държава - щастливи хора. Обединението още от зората на историята е показало че носи именно спиране на войните. Но пък в рамките на общото ЕДНО не могат да се спрат конфликтите. Това е неспирен процес. Конфликтите се пораждат вътре в самите устои на личността - дълбоко в самите субекти. конфликтите са именно основния двигател в психичното на всеки субект, те са огъня на всяка мотивация, за което и да е действие. И след като конфликтите са отвътре , те с лекота се проектират и сред груповия живот, при положение, че личното и груповото са тясно сплетени и за много хора - те са едно и също... Вътре колективната сборна личност е точно отражение на осреднените особености на съставляващите я личности. Те са в непрекъсната обратна връзка и всяко поражда другото във всеки момент. Именно - проявата на колективната сборна личност е онова което консолидира групите от личности. И ролята на идеологията е именно това - и смисъла да се живее в някаква групова форма, като обединителния елемент е именно осредняването и уеднаквяването на вътрешните проекции, станали вече като групови. Колкото повече божествени елементи - толкова повече непреходност се цели. Разработването на варианта на юдеизма - е елементарно - версията за "ИЗБРАНИЯ НАРОД" пред върховния бог, постановява всеки приел тази идеология да се самоусеща ИЗБРАН, с това Специален. Специален - относно себе си. Специална е и групата към която той принадлежи. След като си "специален" за своето божество, отгоре на всичко това е ВИСШЕТО БОЖЕСТВО, най- най, най от всички... Това придава огромен потенциал на прикрепения за такава форма на идеология и след това този потенциал е използван, като е формиран канализиран и организиран. Това е модел, който после е използван навсякъде по света, използва се и сега...

 

Днешната форма на глобализация е израз на същото търсене към ЕДИННОСТ, макар вече да е обмислена да е "сбор" и осъвместяване на всякаквите  форми на групова принадлежност. А основния проблем за глобализацията е именно разликите и често пълната несъвместимост за общо битие на заварените идеологично-определени групи от хора. И все пак - няма шанс за друго. Виждайки тази неумолима тенденция, всяка от големите и значими идеологии търси да се проектира в назряващата ОБЩА ИДЕОЛОГИЯ и да вкара в нея своите елементи. Същевременно това пък е проблем за другите идеологии и битката е за надмощие като всяка от тях прави същото. А множеството хора са различни и при назряващите генерални глобални промени, едни са предразположени да се адаптират по-бързо. Други обаче - са в проблем с промените.

Всяка религия от авраамичните е била в апогей, в своя си пик... и в своите си падения и кризи. Християнството - вековете след 10-тия, след като вече се е разроило сред огромни маси от хора, неговата цивилизационна стойност започва да се уморява. Но и християнството става общия контекст на т.н. "западна цивилизация". И с това то изиграва своята си роля на консолидатор. ОТ друга страна - точно в момента в криза е именно исляма. Създадена първоначално със спецификата на своя реал, като модификация на юдаизма, тя днес обхваща огромен брой хора. Но в тъканта си тя носи друго време, друга същност, друга специфика. Огромни маси от хора, които в своята си част живеят начин на съществуване условно "оскъден" виждат в нея една огромна възможност да изживеят себе си. Така е било преди със самото християнство. Предполагам - преди това - със самия юдаизъм. Както и с будизма - във версията си на консолидираща религия, каквато той неоспоримо има като роля. Историята на всеки от днешните народи и нации, задължително има в своята тъкан консолидиращи тенденции в обособяването на множеството малки идеологии, към една, която да ги доминира и да се наложи постепенно като обща. Това не спира и до днес.

 

Обаче насоките на историята показват бавно но непрекъснато повишаване на степента на индивидуализация в обществата. Ролята на отделната личност, ако в началото е била нищожна, към днешно време тя става все по-значима. Усещайки тази тенденция всяка идеология се видоизменя, за да напасне този елемент към предишните си схеми. Това е напълно компрометирано... но постепенно махалото ще се измества към "другата си ГМТ - това е индивидуализацията. Защото тя самата е напълно незначителна сама по себе си, без наличие на осъзнаване, без допълнителни специфични съпровождащи процеси, които да спосбстват да изведат индивидуалното към излизане от нивото на взаимната връзка с личностно-груповото. В този смисъл натиска на индивидуалното ако от преди хилядолетия и векове е бил огромен и смазващ от гледна точка на оцеляването, то сега, нещата са значително променени. Разбира се, масата от хора нямат никаква идея относно това. В някакъв смисъл някои продължават напълно неясно и първосигнално да изживяват своята си индивидуалност, като бунт и отрицание на опитомяването което прилага групата спрямо СУБЕКТА. А това е обикновена импулсивна реакция. В живота си всеки човек има такава - и това е бунта, който се изиграва импулсивно в тинейджърските си години спрямо ролята и ограниченията които му отрежда матричното колективно относно неговото битие. В този смисъл това е последния бунт, разигран вътре във всеки човек, относно неговата собствена изтикана индивидуалност. След това вече той се примирява и тръгва по "канала". Някъде в някои личности остава в тях този конфликт и бунта им продължава през целия им живот, неуспявайки да се нагодят и примирят. Но това вече е... само ехо и е обречено...

 

Връщам се на началото - това е едната насока - да се задълбочава и с това да се разширява сегашно приетото статукво, като неговите надграждания се променят, но не и основните му свещени фундаменти.

 

Другата насока е - използвайки завареното положение, да се стигне до границите на описанието в "двете посоки" - както границата на надграждането, така и границата в самите фундаменти. Двупосочно, да се достигне до ограниченията запазвайки ясната идея че те са точно това - просто формални граници. И че щом са такива ОТВЪД ТЯХ СЪЩЕСТВУВА безкрайността на всички други възможности, които са останали отвъд приетото предварително като описание на ВСЕЛЕНАТА.

Първата и важна насока към границите са именно ЯВЛЕНИЯ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ОБЯСНЯТ В РАМКИТЕ НА ПРИЕТОТО ОПИСАНИЕ. Обикновено ги наричат ПАРАДОКСИ. Често - те остават в рамките на някакво поредно концептуално разширение, за да престанат да конфликтират с общия резонанс. Това прави и всеки човек вътре в себе си - при наличие на нещо, което не може да се вмести в схемата му, предизвиква в него усещане за конфликт, той отключва заучена програма за защита, която да тушира дисонанса чрез множеството генетични и заучени схеми. Изведеното тук е просто ментална идея, но същинските спирачки пред достигането до границите на вътрешното социално-личностно конструирано битие не е интелектуална, а е заровена дълбоко в несъзнаваното и в спойката личност-социум. Всичко това задейства защитни реакции към която е да е ниво - от личност, до цялостен социален отпор. Това, в среда на днешното ниво на отражение на масовата социална личност, е напълно невъзможно. От друга страна - конфликта все повече се изостря и с това "притиска" някаква промяна... Докато е налице нужда от БОГ, възможност за ОБРАТНО КОНСТРУИРАНИ ПРОЕКЦИИ не може да се очаква каквото и да е решение на проблемите, които все повече се изострят в непримиримостта си.

 

Няма разлика в същността между личността и социума - и все пак - ролята на СУБЕКТА в тази двойка е основното. Много прилича на аналогията за ВОДАЧ И АВТОМОБИЛ - той управлява ли или само се вози. Колата му помага да отиде някъде ли... или правилата и обстоятелствата и условията го ограничават да отиде мигновено, бързо, до всяка точка. В края на краищата повечето още не знаят че са "ВОДАЧИ", а се мислят че са автомибили и правилата, нуждата от улица, знаците съобразяването с хилядите условия, да са цялата вселена. Разбира се - сред АВТОМОБИЛИ, това е и живота ти - като на автомобил. Въпроса е тогава КОЙ СЕ ВОЗИ НА ТЕБ... демек - кой е ВОДАЧА ТИ?

Редактирано 14 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)