Това дуално възприятие и говорите за СУБЕКТ.Ами ако СУБЕКТИТЕ са два и единия е с прост интелект а другия е потенциал и е натоварен да напсва тези блокчета и схеми?

Това дуално възприятие и говорите за СУБЕКТ.Ами ако СУБЕКТИТЕ са два и единия е с прост интелект а другия е потенциал и е натоварен да напсва тези блокчета и схеми?

Кой от субектите ти пише сега? 

Това дуално възприятие и говорите за СУБЕКТ.Ами ако СУБЕКТИТЕ са два и единия е с прост интелект а другия е потенциал и е натоварен да напсва тези блокчета и схеми?

Това е дълга тема. Обяснявана е другаде. Под дуално възприятие съвсем накратко се има предвид, че възприемаме, както субекта (себе си), така и обектите (в това число и другите субекти) като някакви постоянни, неизменни реалности. Това означава, на съвсем ежедневно ниво, че не притежаваме качеството флуидност, а сме като някой бик, който дълго е живял в някакъв обор. Дори да му отворят врата, то той не се сеща да излезе, а продължава да се хвърля срещу стената... Нещо такова.

"Матрицата" в тесния смисъл е дуалното възприятие. В широкото си значение "Матрицата" са осемте светски реакции: стремеж към удоволсвие и избягване на болката, стремеж към слава /популярност/ и избягване на позор, стремеж към похвала и избягване на критика, стремеж към печалба и избягване на загуба.

"Матрицата" е постоянния ни навик да се оплитаме в тези осем реакции. 

Хм... Матрицата... Дори и "тясно" и "широко" значение. Та това е готово описание - готови обобщения, готови понятия... Всичко е наготово .

Широко значение... - колко широко. Нима това е най-широкото. А нима не е толкова широко, колкото е бил "широк" тоя, дето го е докарал до този вид. И факта, че то се "приема" че тия, за които това е "широко" няма как да са по-широки от него...

Ами ако нямаше кой да го е извел? Например - преди 10 000 години... ??? няма буда, няма будизъм, нямало е още и веди, философия.... (предположително, просто примерни предположителни условия)... Ако въобще няма на какво да се стъпи...

А общите положения са доста разтегливи, защото идва през призмата на популярното. А къде е индивидуалното... Има ли някой свой поглед?

 

Добре, да кажем че все отнякъде се почва, така или иначе - а ако е опит без нечие готово описание? Някой дали е стигал до някъде повече от натъкмяването или прикрепянето до готово описание? Та то дори не е дълбоко. Ако го няма будизма, кво правим - ще се търси някой друг да е писал по темата, за да се намери съгласие ли. Да се види кой докъде го е "написал" или изговорил... и ако... тогава ще се прикрепи другия към него. Дори ще го надгради, дообогати... Но това не е развитие. Никой не му се върви по "целия път". Краде се готов път, нечий път... и се ползва. Аргументите са писани, ясни. И все пак...???

 

Разсъжденията относно "матрицата" са доста аналогични на тия по отношение на "егото". Странно ми изглежда, но повечето хора дори не се блъскат в стъклото на аквариума си и плувайки волно и защитено просто си разказват за проекциите сред които си живеят. А разказват за света "отвъд". РАзсъждения - да. Всеки доколкото може. Но когато нещо не е писано, не е говорено, ако не е разтръбено по разваления социален информационен телефон - тогава какво...

 

Нел (просто сетих се на примависта) - ами ако никога не си знаела кой какво е написал относно диаграмата ИН-ЯН - как щеше да я обясниш. А дали няма друго значение - неписано, неговорено от никого... А - твоето значение на същата диаграма - без готови думички...

Глади, СКЕПС - ако никога не е съществувал будизма или философията... или живеехте изолирано без да са стигали до вас? Кое щеше да е "самсара", кое щеше да е "матрицата"... И ако не стига допускате ли какво би било, кои щяхте да сте, какви ще са мислите ви...

Ако за дон-чеци нямаше образованието на което да стъпи, какво щеше да пише сега - прегърнал готовите рациоматериалистични наукоподобни постулати, твърдения... които той никога... ама никога не е правил сам. Кой щеше да е сега той без тях.

Ако за Валкирия я няма историята, нямаше юдеизма, за БАДР - науката или коран...

Кои щяхме да сме ако нямаше кой да ни обясни "света" наготово...

 

Обикалянето в аквариума дава на златната рибка изключителна защита, гарантира й битие. Аквариум, потопен в безкрайността на океана, но рибката света й е само до стъклото. И много рибки да са, и много аквариуми да са... не прави същинското положение да е различно - света е до стъклото. Едни стремят буда, други посрещат щестата раса и "новия свят", трети - чакат края на света. На кой свят - не е ясно. Но света.

Всеки е приел и прегърнал онова, на което резонира и това се смята като нормално, естествено... дори като "единствена възможност". Онова, което правят идеологиите е дори сред "отделения свят" на аквариума да не е сама рибка, а да има много като нея - независимо от многото аквариуми.

 

Кои сме ние отвъд заученото...

Отвъд границата, която предварително ни е дадена, и сме я приели, с внушението че именно това е ЖИВОТА. Вътре в нея всичко е просто, ясно - всеки го прави до степента, доколкото е самия той.

 

Готови описания за света отвъд границата са безсмислени и лишени от основание.

Описания за света отвътре границата, са винаги ограничени - и двете, дефинирани през поглед, през точка "отвътре границата".

За точка-поглед отвъд границата - това е друго... Но кой би си позволил. А сред кои би го направил, защо... Как би отекнало и що за реакция би била на рибките в аквариума, ако по някакъв виртуален начин стигне до тях нещо от света ОТВЪД. Та за тях границата е равносилна на ЖИВОТА... и на тях самите. За тях - истината винаги ще остане отвътре света им - дори и ограничена - истината, тяхната истина, за техния избран свят, според тяхното избрано описание...

 

Особеното е, че света стана глобален. милиони хора по света живяха всеки със своите си подбрани културни и народностни описания. Сред ограничените географски и информационни условия - това вървеше до някаква степен, някои останаха застопорени и времето показваше тяхната неадекватност. За други - оцеляха и се донагласяха през хилядолетията, за да останат, макар и толкова видоизменени, че дори вече никой не знае как, защо и с кое са започнали. Едни излезнаха отвъд ареала им сред които са предназначени, други дори следите им не са останали...

Всички заради едно и също... Живеем заради едно и също, вкопчени в него, и добре забравили услужливо това. Дори и спорим че това е "единствената възможност"... че без него няма как, че няма друг вариант...

---------------------------

Кои щяхме да сме ако нямаше кой да ни обясни "света" наготово...

Има ли някой, който тук да излезе от шаблона на представата му за публичен виртуален форум и да сложи нещо собствено, нещо негово... Има хора, които никога не са го правили... А всеки го крие.

Дълбоко във всеки всъщност стои една форма на друг АЗ - изтикана още отначало - когато е приемана сделката. Аз често я наричам ИНДИВИДУАЛНА, може би някой има за нея друга думичка. Трети я отричат като невъзможна, нереална или абсурдна. Всичко се вижда и е написано... Но не е това питането...

 

Има ли някой който да излезе от груповото писане... дори и от своята си версия на идеологична стъкмистика - някъде в пространство, в което той да е ТОЙ - сам по себе си. А не според "другото".

Пространство, в което да няма смисъл да го криеш, защото всъщност ти самия се криеш. Криеш част от себе си, открита случайно или "пробила" през груповото стъкло на аквариума...

 

Има ли... поне един да дръзне... да изрази нещо от там - някъде дълбокото...

Да "му" направи "път" да стигне до "тук"... за когото това вече да не е "самоубийствена" или "невъзможна" мисия.

Редактирано 10 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Глади, СКЕПС - ако никога не е съществувал будизма или философията... или живеехте изолирано без да са стигали до вас?

Много просто, драги Рам. Щеше да липсва едно от 18-те условия, които превръщат обичайното екзистиране в т.нар. "скъпоцено човешко съществуване", а имено раждане в епоха, когато тези учения не са дадени, защото кармата на съществата не го е позволявала. Фактически през по-голямата част от времето се случва точно това. Това са времеви измерения от космически мащаб или т.нар. калпи/еони. Подобни неща се появяват, обикновено, за много кратко като проблясък на светкавица и изчезват отново, защото обичайното ниво на осъзнаване на повечето същества в тази Вселена не дава възможност за нещо повече. Само че нямам никакво намерение да се аргументирам защо е така или откъде знам тези неща. Попита - отговорих.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Тъй или инак, не до това се отнасяше поста на Гладиола. Всъщност, тя се опита да насочи нещата към нещо много значимо, т.е.  т.нар. осем светски реакции, за да има от дискусията някаква практическа полза. Предупредих я, че без цялостния контекст, в който се обясняват тези неща, няма смисъл да пише за това, понеже то звучи привидно просто и толкова обичайно, че мнозинството или ще го пропуснат, или ще се плъзнат по повърхността като решат, че са разбрали всичко, без да са разбрали нищо. Както и стана.  

Карай...

Редактирано 10 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Рам, с тайдзи съм се запознала в един доста по-късен отрязък от живота си, най-вече от любопитство, но и с огромно удоволствие, защото по някакъв начин намерих отговор на някои свои наблюдения още от ранна детска възраст(само да не приемете, че самолаская детската си будност), просто имаше и все още има неща, които не спират да ме удивяват. А и съм далеч от мисълта, че мога да знам всичко и че това, което знам е крайна инстанция. Имам твърде неясен спомен за нещо случило се в първата петилетка от живота ми, но много ясно помня съвета, който тогава получих-"Не прави непоискано добро". Не че го разбрах тогава. Осъзнах какво означава десетилетия след това. Също ясно помня и по детски наивния си въпрос: "Защо?", но не помня дали е имало някакъв отговор.

Няма как думите ми да са уникални и съм напълно наясно с това. Но пишейки стихове съм се удивявала на това, как някак от нищото ми се появяват метафорите, които всъщност символизират това, което искам да кажа в неправ текст. Удивителното в случая е, че далеч не знам всичко за това кое какво символизира в различните култури и в някакъв по-късен момент, научавайки... се е оказвало, че съм използвала правилната символика, без предварително да знам. Това(разбира се) не е постоянно, но за мен е достатъчно показателно за някаква самостоятелност в мисленето, творчески напън или каквото там го наречеш... което пак ще подчертая: Не ме извежда от матрицата!

Много просто, драги Рам. Щеше да липсва едно от 18-те условия, които превръщат обичайното екзистиране в т.нар. "скъпоцено човешко съществуване", а имено раждане в епоха, когато тези учения не са дадени, защото кармата на съществата не го е позволявала. Фактически през по-голямата част от времето се случва точно това. Това са времеви измерения от космически мащаб или т.нар. калпи/еони. Подобни неща се появяват, обикновено, за много кратко като проблясък на светкавица и изчезват отново, защото обичайното ниво на осъзнаване на повечето същества в тази Вселена не дава възможност за нещо повече. Само че нямам никакво намерение да се аргументирам защо е така или откъде знам тези неща. Попита - отговорих.

Тъй или инак, не до това се отнасяше поста на Гладиола. Всъщност, тя се опита да насочи нещата към нещо много значимо - т.нар. осем светски реакции. Предупредих я, че няма смисъл да пише за това, понеже то звучи привидно просто и толкова обичайно, че мнозинството или ще го пропуснат, или ще се плъзнат по повърхността като решат, че са разбрали всичко, без да са разбрали нищо. Както и стана.  

Карай...

Какво значение има - толкова ли е скъпоценна или "дълбока" истината в това описание - осем светски реакции... И какво от това - Не разбираш ли - пак остана защитен зад стъклото си така - тя също. Обясни го, имаш го, натоварил си го на раменете си и си го оставил то да "живее" вместо теб, защото ти дава, онова, което ти е потребно.

Това ли ти трябваше в живота. Забравил ли си че ти си го избрал. Това че си се посветил на него - това да е твоята "лодка"... НО това ли е "реката", има ли река - не разбираш ли - предварителните постулати определят цялата барака. За едни е направена да им изглежда безкрайна - като вселената... Но коя "вселена"...

 

Попитах нещо просто - КОЙ СИ ТИ БЕЗ НЕГО... Има ли го този, дето "носи" всичко това и дето се е скрил под него до такава степен, че може вече да се е самоизтрил. 

Вместо това ти обясни отново според схемата си. Дори не си докоснал самото стъкло, с ясната идея че това, което си приел е много оттатък всички стъкла, че е безкрайно и то е вселената...

 

Чия вселена е това... и дали описанието на ВСЕЛЕНАТА (будистка) е Вселената. Дали картата за вселената е Вселената. Или е рисунка на тия, които са я чертали?

-----------

Нел - какво е било... вече дори спомените ти не могат да отговорят. Паметовите бележки са най-измамното нещо на света. Но не в това е въпроса...

Можеш ли... в състояние ли си да си позволиш нещо в теб да пробие стъклото... Не да го счупи - нещо от теб, но е оттатък, отвъд. Никога ли не сте се "срещали"... Ти,... и ти...

 

Ти си сега, тук, каквато си, докъдето си - това е заварено положение и въобще се приема за даденост. Ето те тук, пред себе си - само пред себе си, няма никой друг, няма нищо друго - оставаш сама и заставаш пред "огледалото"  - там е твойто "друго", ти си неговото "друго"...

От един момент нататък... това вече не е "огледало"... а прозорец... дори врата. Накрая и това "не остава".

В този миг, "стъклото" и аквариума определен от него, вече го "няма"... но и рибката вече не е "златна", може би няма "рибка".

Редактирано 10 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Не разбираш ли - пак остана защитен зад стъклото си така - тя също. Обясни го, имаш го, натоварил си го на раменете си и си го оставил то да "живее" вместо теб, защото ти дава, онова, което ти е потребно.

Това ли ти трябваше в живота. Забравил ли си че ти си го избрал. Това че си се посветил на него - това да е твоята "лодка"... НО това ли е "реката", има ли река - не разбираш ли - предварителните постулати определят цялата барака. За едни е направена да им изглежда безкрайна - като вселената... Но коя "вселена"...

 

Попитах нещо просто - КОЙ СИ ТИ БЕЗ НЕГО... Има ли го този, дето "носи" всичко това и дето се е скрил под него до такава степен, че може вече да се е самоизтрил. 

Вместо това ти обясни отново според схемата си. Дори не си докоснал самото стъкло, с ясната идея че това, което си приел е много оттатък всички стъкла, че е безкрайно и то е вселената...

Рам, Рам, Рам... Всичко, което си написал и съм цитирал, за мен е празна риторика. Върволица от думички, които са типични за някой, който все още търси и се колебае. За мен да отговарям на подобни въпроси е безмислено, защото каквото и да кажа, то ще породи нова серия от подобни питания, които най-общо се свеждат до това: От къде си толкова сигурен, че в това, което правиш има смисъл, че то не е просто самозалъгване или нещо подобно? Ако ми докажеш, че не такова, бих приел, че е полезно, но ако не го направиш - няма...

Няма, обаче, никакъв начин да обясня, каквото и да е на някой, който не се е ангажирал с това. Затова мисля, че няма смисъл да продължаваме в тази посока...

Рам, Рам, Рам... Всичко, което си написал и съм цитирал, за мен е празна риторика. Върволица от думички, които са типични за някой, който все още търси и се колебае. За мен да отговарям на подобни въпроси е безмислено, защото каквото и да кажа, то ще породи нова серия от подобни питания, които най-общо се свеждат до това: От къде си толкова сигурен, че в това, което правиш има смисъл, че то не е просто самозалъгване или нещо подобно? Ако ми докажеш, че не такова, бих приел, че е полезно, но ако не го направиш - няма...

Няма, обаче, никакъв начин да обясня, каквото и да е на някой, който не се е ангажирал с това. Затова мисля, че няма смисъл да продължаваме в тази посока...

Да обясниш...! Ти пак до обяснения, до сигурност, до доказателства, полезно... опря.

 

Разсеян си Скепс, вероятно си ангажиран по дефоулт пак с много неща, с много контакти или ангажименти... Не забеляза ли че всичко това беше много по-далеч от личното, дори от "ТЕБ". Какво ме интересува да се моделират вариантите - ако би... бих... Не ли допускаш че евентуалния диалог в главата ти не е тоя, който тук би могъл да се води. 

 

Стоиш зад стъклото и дори не го докосваш, приятелю. А си с идеята че вече Вселената Отвъд е на крайната спирка на влака. Толкова ли е ужасно да допуснеш че може би "влака  за към... (буда, примерно) е част от кръга на стъклото в аквариума. А дали обещанията за посоката и "последната спирка" са това, което е в тях?

 

Понеже горе посочи за "скока без парашут" - и се сетих дали ти си в състояние да скочиш. Защото това, което непрекъснато пишеш, е че "не си". Лесно е да се говори за другите. Защото е защитено, ти оставаш защитен, защото е дистанцирано.  По-добре си защитен, повече знаеш, имаш опит, имаш силна памет, осмисляш... Но това е багажа отвътре на аквариума.

 

Искаше да "останем" в психологичния дискурс... Но това не е философия - ако не се бръкне по-навътре каква психология е. какъв вътрешен анализ е - след като ще останем на повърхността или на ниво общи приказки, общи идеологии и общи размишления? Това го има навсякъде, какъв смисъл би имало отново да се повтаря?

 

Скепс, през цялото време описваш твоята граница, чрез твоя вътрешен хоризонт. Предложението в предишните ми думи към НЕЛ... прочете ли го.

 

Освен това попитах те нещо толкова просто - КОЙ ЩЕШЕ ДА СИ ТИ БЕЗ ДОСЕГАШНОТО ТИ БИТИЕ НА "еди кой си" - всички спомени, всичко научено, всичко повярвано, всичкия "опит" - имаш ли СЕБЕ СИ, някъде отвъд това - не може да се използват патерици - нали е скок в празното - без парашут. Нали е пропадане в нищото - и пропадащия вече не е същия там... защото няма според кое, кой и какво да се "сравни".

Нали разбираш че повечето хора, дори няма да стигнат да прочетат дотук. Въпроса е показателен - кой докъде ще "издържи" и доколко... докато не го скове "защитата".

 

Знаеш ли - там, където предлагам да се "надникне" няма нищо от света на аквариума, но има "нещо" - "празно" се нарича само защото в сравнение с "предишното постановено" то е отвъд. И за очите и гледната точка на ограденото и определящо статукво, онова оттатък е сякаш 'нищото'. Но (може би) онова е един "друг свят", но само за "някой друг Живеещ" в него. 

 

Къде свършва територията - на представното, на мислимото, на допустимото? Къде личното "не може да продължи" и дали в тази <чужда> за него територия има нещо "друго" - дали има друга форма на АЗ там... и въобще  - това не става за предположения или размишления. Дори думи като "директно преживяване" са бледи и са нищо...

Освен това попитах те нещо толкова просто - КОЙ ЩЕШЕ ДА СИ ТИ БЕЗ ДОСЕГАШНОТО ТИ БИТИЕ НА "еди кой си"

Рам, забиваш в посока на екзистенциализма тип Хайдегер, Сартр и компания. Това вече ми е безкрайно безинтересно, защото го считам за безплодна интелектуална игра. Просто няма какво да кажа за неща, които са ме занимавали преди повече от 10 години и които в момента са зад гърба ми.

–––––––––––––––––––––––––

Обяснения или доказателства давам дотолкова, че да върви разговора, защото нали разговаряме? Но инак съм напълно демотивиран да ти доказвам нещо или да те убеждавам в нещо. Все пак, когато ме цитираш и ме питаш разни неща се опитвам да отговарям. Това че отговорите ми не те удовлетворяват не зависи от мен.  

Редактирано 10 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Ти вече всичко ми написа Скепс, вече ми даде всички "отговори"... Не ме интересуват каквито и да са удовлетворения.

Ти вече всичко ми написа Скепс, вече ми даде всички "отговори"... Не ме интересуват каквито и да са удовлетворения.

Всичко е наред тогава, както и винаги, всъщност...

Гладиола те чете днес. Искаше да постне нещо по повод нашия разговор, но не знам точно какво. По-късно, предполагам, когато намери време.

Ами ако нямаше кой да го е извел? Например - преди 10 000 години...

...Добре, да кажем че все отнякъде се почва, така или иначе - а ако е опит без нечие готово описание? 

...Кои щяхме да сме ако нямаше кой да ни обясни "света" наготово...

Отговорът е (матрично ) елементарен !

Щяхме да сме при добитъка.......То и сега изборът е наш дали ще останем там където сме или ще продължим напред , въз основа на това където сме....

 

(във връзка с пост N:44)

Да се върнем в началото на темата !

Разглеждайки обобщено разбирането си за реклама , нека подведем под него понятията идеология и пропаганда (убежденията са нещо по-друго) .

Предлагам Ви още една реклама , която наред с другото може да Ви наведе на множество други размисли за "матрицата" :

http://vbox7.com/play:52ae8be8

Та!Под влияние на тази реклама , някога купували ли сте си указаната (не която и да е друга !) бира ? В същност коя бира пиете ?

И пиете ли бира изобщо ?! 

Ако "не" - значи сте извън "матрицата" ! 

Аз си я харесвам пустата й "матрица"....което никак не значи , че по някога не си подавам носа извън нея......

Което е едно и също с темата....

Редактирано 10 януари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

"... Като разгледа животът на учителите, човек вижда,

че дори желанието за повече инструкции

води до разсейване на ума.

Пази същността на учението

на сигурно място в сърцето си.

Твърде многото обяснения без същността

са като много дървета без плод.

Въпреки че те са цялото знание,

не са абсолютната истина.

Да познаваш всичките,

не означава да познаваш истината.

Прекаленото изясняване не носи духовна полза.

...

Умът, който е свободен от прилепване, е господар на Блаженството -

концентрирай се върху това."

Песен от намтар на Миларепа

(превод Бени и лама Иво)

Мъжете сте като петли - само се перчите и надувате като преоценени лукчета.

 

Щяхме да сме при добитъка

...а не сме ли?

Точно тук ми се прииска да кажа нещо. Наистина. Но няма да го направя. Не, защото нямам желание да рискувам, нито защото се страхувам, че няма да се харесам на някого...

Просто, ако го направя, няма да се харесвам аз.

 

Понякога дори не усещаме как двама човека казват едно и също нещо, а реакциите ни са коренно различни - все в зависимост от това ние самите как възприемаме човека насреща... И това явно не се променя, или се променя много трудно по пътя...

 

Най-трудното е да си стоиш сам на собствения си площад, изведен от самия теб.

Редактирано 10 януари 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

то и аз съм пропагандатор ама файда йок

па ако беше по ония времена до сега у някой лагер да се ме пътешествали...

Не. Не става въпрос точно за такова излизане на площада. В случая е употребено в смисъл на извеждане извън зоната ни на комфорта - опит да се преглътне егото, амбицията и суетата и да се приеме критика или нелицеприятност пред очите на другите, без страха, че няма да бъдем харесвани. Или с него, но преодолявайки го...

Не. Не става въпрос точно за такова излизане на площада. В случая е употребено в смисъл на извеждане извън зоната ни на комфорта - опит да се преглътне егото, амбицията и суетата и да се приеме критика или нелицеприятност пред очите на другите, без страха, че няма да бъдем харесвани. Или с него, но преодолявайки го...

Точно за това говоря.

Не съм комфортна на някои вече.

Само че защо ли не мога да се срамувам от себе си ...

Не съм комфортна на някои вече.

Ко рече? Мерил, изобщо не говори за това.

Става дума да работим със своето собствено възприятие, нагласи и поведение в контекста на осемте светски реакции, за които спомена по-горе Гладиола. По-конкретно, това ще рече, че винаги проверяваме ума си, вътрешното си отношение, за да видим дали действията ни са мотивирани от стремеж към удоволствие, похвала, слава, печалба и избягване на болка, критика, позор, загуба. Ако мотивацията ни е такава, то това означава, че тя произтича от вкопчването в една илюзорна представа за някакъв неизменно и независимо съществуващо его. Подобно вкопчване и произтичащите от него очаквания, надежди и страхове, винаги ни донасят болка и разочарование.

Отношението на другите към нас няма никакво значение. Дали им харесваме или не - също. Работим със себе си, променяме себе си, собствената си реалност чрез промяна на собственото си възприятие, а не тях. Не бихме могли да направим нещо повече. Осъзнаването виначи е лично и не може да бъде споделено. Може да окажем някакъв support на някой, който е готов за това, ако изобщо сме стигнали до там, но нищо повече. Това е всичко.

Не. Не става въпрос точно за такова излизане на площада. В случая е употребено в смисъл на извеждане извън зоната ни на комфорта - опит да се преглътне егото, амбицията и суетата и да се приеме критика или нелицеприятност пред очите на другите, без страха, че няма да бъдем харесвани. Или с него, но преодолявайки го...

Личи си школовката на Скепсис, но не му имай много доверие, щото и аз така се подлъгах... и така 9 години на джиндифилов чай.

Редактирано 11 януари 201412 г. от gladiola (преглед на промените)

Личи си школовката на Скепсис

 

Ха-ха... Мерси. Да беше казала, че е на ло-джонг традицията на Атиша, а не моята. Или викаш и аз вече школа съм готов да основа.

 

 и така 9 години на джиндифилов чай.

Ай, ся. Ще му свикнеш. Кво като люти малко? Това е едно от главните изпитания, през които минава неофитът в мойта школа.

И какво значи "9 г на джинджифилов чай"? Хората ще си помислят, че с теб само чай пия.

Ай, стига, че оспамихме темата на Рам...

Личи си школовката на Скепсис, но не му имай много доверие, щото и аз така се подлъгах... и така 9 години на джиндифилов чай.

Ами да ти кажа - радвам се, че Скепс върви по път, по който е нормално да няма очаквания и да не влага никакви надежди в мен като ученичка. Не можеш да си представиш каква съпротива му оказвам.    

 

А иначе сериозно - да, въздейства ми, но при мен нещата са повече познавателно-опипвателни и въпрос на задоволяване на любопитство и суета. И си го признавам веднага. И не го пиша, за да говоря за себе си или за да бъда офтопик. Просто излагам личен поглед по повод въпроса за необходимостта ни от себеуважение и себехаресване. 

 

В този смисъл и в контекста на темата не считам, че преодоляването на себе си, в аспекта, в който говори Рам, е истинското преодоляване на себе си. Да излезеш на открито, да напишеш някаква своя представа за нещата, без да вземеш предвид предишен и споделен опит от съществуването на този свят, чиито и да е той, ми се струва повече нелепо, отколкото начин на преодоляване на някакво его. Та това може да го направи всеки малоумен глупак, радващ се на чудесно школованата си темерутщина, който в този смисъл е преодолял егото си повече от който и да е друг.

 

За това и написах, че дори и да преодолеем нуждата да бъдем харесвани от общността, едва ли можем да преодолеем нуждата да се харесваме самите ние.

В началото на темата имах един пост, свързан с пилеенето на времето и това кой какво право има да преценява другите /а и самият той/ как си пилее времето. Реакциите бяха малко непредвидени за мен. Сега ти казваш почти същото, но по различен начин... но пък и реакциите станаха различни. Нали?!

Един вид - трудно се заменя "за какво ни е пътя, ако не води към храма", с "важното е да съм на път".

И какво значи "9 г на джинджифилов чай"? Хората ще си помислят, че с теб само чай пия.

Чай или не, важно е доверието.

Редактирано 11 януари 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

 Да излезеш на открито, да напишеш някаква своя представа за нещата, без да вземеш предвид предишен и споделен опит от съществуването на този свят, чиито и да е той, ми се струва повече нелепо, отколкото начин на преодоляване на някакво его.

Мда... Да имаме доброта, просто да сме добри и почтени човешки същества. Да сме честни. Това не е някаква абстракция, нито е зацикляне в т.нар. от Рам Е-сфера. Това е основата. Без доброта няма нито мъдрост, нито осъзнаване. Има само някакви безплодни интелектуални игрички, които не водят до нищо. Така мисля.

Редактирано 11 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Мда... Да имаме доброта, просто да сме добри и почтени човешки същества. Да сме честни. Това не е някаква абстракция, нито е зацикляне в т.нар. от Рам Е-сфера. Това е основата. Без доброта няма нито мъдрост, нито осъзнаване. Има само някакви безплодни интелектуални игрички, които не водят до нищо. Така мисля.

Именно! Добротата! Винаги съм споделяла това...

Но не някаква абсолютна доброта... или добротата на същество, което няма понятие за зло, а добротата въпреки познанието за него. Като владеене на силата да сме свестни, дори и когато нямаме желание да обръщаме и другата си буза.