Не ми пука как се нарича. Щото някои ако ги (апокалиптират) демек откроят пред света, т.е. им извадят кирливите ризи, това за тях ще си е истински армагедон. Колкото по "демократичен" от капиталистически тип става света, все повече са кирливците, и вече не само в "елита", а повсеместно. За тях двете понятия са така преплетени, че нямат друго освен семантично разделение. Разделяй и владей, вече се допълва с разваляй(чупи моралните ценности) и владей. Света опошля и това е напълно целенасочена пропагандно(рекламно) водена идеологически постлана магистрала към ада.  Е, за който вярва в ада.

 

Отлично...

За мен е странно, защо Скепсис го нарича ДУАЛНО ВЪЗПРИЯТИЕ - възприятието не е дуално.

Скепсис е обяснявал защо, но сигурно не си обърнал внимание. Между другото и аз не бях обръщал внимание и го научих в този форум от него.Става въпрос за нагласи. За замърсено възприятие. Ако нагласите не са неутрални спрямо вида на възприятието, то тогава получаваме замърсено възприятие. Например човек прави нещо. Ако този човек ни е безразличен, ние имаме нормално незамърсено възприятие. Ако ни е враг, възприятието ни е замърсено. Ако ни е приятел, възприятието ни също е замърсено.

Maлка корекция.

Става въпрос за нагласи. За замърсено възприятие. Ако нагласите не са неутрални спрямо вида на възприятието, то тогава получаваме замърсено възприятие. Например човек прави нещо. Ако този човек ни е безразличен, ние имаме нормално незамърсено възприятие. Ако ни е враг, възприятието ни е замърсено. Ако ни е приятел, възприятието ни също е замърсено.

Дори в този случай (безразличие, индеферентност) възприятието ни е замърсено или дуално. Дефиницията в "Рантавали" на Нагарджуна е: "Действия породени от желание, омраза или заблуда, са недобродетелни." 

В случая с безразличието имаме третата хипотеза (заблуда или невежество). Заблуда по отношение на какво? По отношение на природата на субекта (възприемащия, схващащия) и обекта (възприеманото, схващаното). В какво се изразява тази заблуда? Тя се изразява в това, че вярваме в независимото, самостоятелно, субстанционално съществуване на субекта и обекта, в тяхната реалност. Всъщност, обаче, те не съществуват по този начин. Те съществуват взаимозависимо и затова се казва, че са пусти (празни) в същността си. Директното преживяване на тази пустота е недуалното възприятие.

Редактирано 3 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Maлка корекция.

Дори в този случай (безразличие, индеферентност) възприятието ни е замърсено или дуално. Дефиницията в "Рантавали" на Нагарджуна е: "Действия породени от желание, омраза или заблуда, са недобродетелни." 

В случая с безразличието имаме третата хипотеза (заблуда или невежество). Заблуда по отношение на какво? По отношение на природата на субекта (възприемащия, схващащия) и обекта (възприеманото, схващаното). В какво се изразява тази заблуда? Тя се изразява в това, че вярваме в независимото, самостоятелно, субстанционално съществуване на субекта и обекта, в тяхната реалност. Всъщност, обаче, те не съществуват по този начин. Те съществуват взаимозависимо и затова се казва, че са пусти (празни) в същността си. Директното преживяване на тази пустота е недуалното възприятие.

Буда ще ти пише отличен по теория и двойка по практика!

Буда ще ти пише отличен по теория и двойка по практика!

Средно 4, значи...

И като вземем предвид, че и словото е характеристика и инструмент от нашата реалност, всичко, белязано от него /словото/ също е напълно условно...

Редактирано 3 февруари 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

Maлка корекция.

Дори в този случай (безразличие, индеферентност) възприятието ни е замърсено или дуално. Дефиницията в "Рантавали" на Нагарджуна е: "Действия породени от желание, омраза или заблуда, са недобродетелни." 

В случая с безразличието имаме третата хипотеза (заблуда или невежество). Заблуда по отношение на какво? По отношение на природата на субекта (възприемащия, схващащия) и обекта (възприеманото, схващаното). В какво се изразява тази заблуда? Тя се изразява в това, че вярваме в независимото, самостоятелно, субстанционално съществуване на субекта и обекта, в тяхната реалност. Всъщност, обаче, те не съществуват по този начин. Те съществуват взаимозависимо и затова се казва, че са пусти (празни) в същността си. Директното преживяване на тази пустота е недуалното възприятие.

Благодаря ! Не е лошо да отворим една тема, в която всеки да даде определение, какво разбира под дуално (мислене или възприятие). Защото съм сигурен, че всички се различаваме един от друг в смисъла, който влагаме в това понятие, достатъчно много, за да възниква неразбирателство поради това. 

И като вземем предвид, че и словото е характеристика и инструмент от нашата реалност, всичко, белязано от него /словото/ също е напълно условно...

Aко словото е напълно безполезно, защо Будата изобщо е говорил? Ако всичко може да се изясни само чрез думите, защо Будата е казал, че крайната истина не може да бъде изразена словесно?

 

Защото съм сигурен, че всички се различаваме един от друг в смисъла, който влагаме в това понятие, достатъчно много, за да възниква неразбирателство поради това. 

Несъмнено е, че всички си говорим на своите езици като в историята с вавилонската кула.

И като вземем предвид, че и словото е характеристика и инструмент от нашата реалност, всичко, белязано от него /словото/ също е напълно условно...

 

Словото е противоречиво, обективистично. Всички думи имат антоними. Говоримите езици са такива, че помагат на разграничаването, на дедукцията, на причинноследственото мислене, и пречат на обобщаването, на симетризацията, на свободното мислене. Оттук се получава следното интересно явление. Погледнато чисто езиково, когато човек проследява някаква причинноследствена връзка в словото си, думите са си на мястото, речта е непротиворечива и лесноразбираема. Докато, когато започне да разсъждава свободно, независимо от една или друга истина, човек е принуден формално да си противоречи на всяка дума, тъй като езиците не са пригодени за това. В свободното мислене, не съществуват антоними, а в езика съществуват и там е неудобството.

 

Или, тъй като езикът е сам по себе си противоречив, той изразява непротиворечиво иначе противоречивото дедуктивно (дуално, асиметрично) мислене, а изразява противоречиво в действителност непротиворечивото свободно (симетрично) мислене.

Редактирано 3 февруари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Aко словото е напълно безполезно, защо Будата изобщо е говорил? Ако всичко може да се изясни само чрез думите, защо Будата е казал, че крайната истина не може да бъде изразена словесно?

Именно за това съм казала условно, а не безполезно или единствена възможност. Аз живея в дуален свят. За разлика от някои хора тук, не се стремя да чупя матрици и да видя пустотата... Нито искам да моделирам човешката си същност, като за целта да се налага да се отрека от интелекта си, за да развия възприятия, граничещи с патологията.

Написах поста си като реплика към поста на Реджеп /с който бе репликирал Рамус/ и като гледам какво е отговорил - разбрал е какво имам предвид.

Сам да си отговоря, за да докажа съмненията за патология...

Aко словото е напълно безполезно, защо Будата изобщо е говорил? Ако всичко може да се изясни само чрез думите, защо Будата е казал, че крайната истина не може да бъде изразена словесно?

 

В индийската философия (не само будистката) се прави разграничение между саммути или самврти и параматтха или парамартха. Чандракирти тълкува самврти като "език", а параматха като "крайна реалност" или "абсолютна истина". Саммути се извежда от сам + ман ("мисля") = "съгласие" и затова обикновено се превежда като "конвенция". Това обозначава конвенционалната, обусловена реалност, която може да бъде описана словесно. Това се отнася до различните типове конвенции - езикови, морални, религиозни, културни, социални и прочие, които в древно-индийското общество са били издигнати до нивото на абсолютни реалности. Примери са кастовото деление или свещенния характер на санскритския език. Всички тези конвенции, обаче, почиват върху определени условия, т.е. са условни или обусловени, тъй че нямат универсална валидност или абсолютна реалност. Ако това не се разбира, то човек изпада в догматизъм, ограничение и обвързване.

Затова мъдрецът не се привързва към подобни конвенции, но не ги и отрича. По-скоро като схваща тяхната обусловена природа, той нито ги абсолютизира, нито ги схваща като безполезни.

Редактирано 3 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Сам да си отговоря, за да докажа съмненията за патология...

Това беше абсолютно ненужно, но... щом има причина да се разпознаваш, коя съм аз та да твърдя обратното.

-----------------------------

 

Не знам какво по-различно си казал, освен това, че си го извел от индийската /будистката/ философия и си го изразил с термини, с които аз не боравя... Както и да е.

И като казах, че от отговора на Реджеп разбирам, че е разбрал какво имам предвид, това не означава, че споделям всичко, което той е написал в отговор, а просто е схванал моята идея... Но и това както и да е.

 

 

Затова мъдрецът не се привързва към подобни конвенции, но не ги и отрича. По-скоро като схваща тяхната обусловена природа, той нито ги абсолютизира, нито ги схваща като безполезни.

Интересното е, че се опитваш да конкретизираш най-условния ми пост...

 

А съвсем друг е въпроса защо изискваш от мен отговори, които непременно свързваш с Будизма и/или индийската и будиската философия, след като многократно заявих, че точно от този ъгъл няма как да погледна на света, поради липсата на необходимите познания по материята...

Иначе е похвално усърдието, с което настояваш на това.

Несъмнено е, че всички си говорим на своите езици като в историята с вавилонската кула.

Не винаги и не всички. И това е относително.

А съвсем друг е въпроса защо изискваш от мен отговори, които непременно свързваш с Будизма и/или индийската и будиската философия

 

Сам да си отговоря

Аз сам си отговорих на въпроса, който си зададох по повод на един твой пост. Не е във възможностите ми да изисквам никакви отговори от никой друг, освен от себе си.

––––––––––––––––––––

А това за патологията беше шега, разбира се, но щом има причина да го вземаш на сериозно, кой съм аз, за да твърдя обратното...

Аз сам си отговорих на въпроса, който си зададох по повод на един твой пост. Не е във възможностите ми да изисквам никакви отговори от никой друг, освен от себе си.

––––––––––––––––––––

А това за патологията беше шега, разбира се, но щом има причина да го вземаш на сериозно, кой съм аз, за да твърдя обратното...

Нямам нищо против да се питаш и да си отговаряш. Нямам нищо против и това, че свързваш всичко с Будизма и непременно искаш да изнесеш някоя и друга лекция по който и да е въпрос, без значение, стига да е от Будистка гледна точка...

Но... докато го правиш, цитирайки мои постове и по този начин адресирайки въпросите си към мен - няма начин да не го приемам така и мисля, че това е нормалната човешка реакция...

Но... щом считаш, че аз съм се объркала - моля за извинение... Аз не държа винаги да съм похлупака, защото е човешко да се греши. Не се усещам да съм на сцена, нито да съм на изпит... нито пък живота ми зависи от нечие одобрение...

Просто се опитвам да съм последователна, а не един път тако, другия път вако... Както и да е.

Всеки е податлив на манипулации. Или поне аз съм. А по мое мнение, като се сравнявам с други хора, съм един от най устойчивите на манипулации. В природата ни е заложено както да манипулираме, така и да сме податливи на манипулация. Също и да се самоманипулираме. Всеки прави и трите неща по инстинкт, но не всеки осъзнава това. И все пак много хора (по мое мнение около 20%) осъзнават и това. Как се бори пропагандната машина с тези 20% (другите са лесни). Ами излъчва внушения, от телевизии, радиа и сайтове, а и чрез казионното изкуство, че манипулирането е зло. Тук е мястото на свободното мислене, да ни оттърве от натиска на пропагандата. Свободното мислене е симетрично. Какво означава симетрично. Симетрично означава непротиворечиво. Непротиворечиво в смисъл, че противоречията са невъзможни. Противоречията са невъзможни, когато - ако е вярно едно твърдение, то и обратното нему твърдение е също вярно. Да се върнем на твърдението, че "манипулацията е зло" и да предположим, че пропагандната машина е успяла по някакъв начин да ни убеди да приемем това, като аксиома. В силата на горното предположение, дедуктивното мислене ще ни държи постоянно в капана, в който пропагандната машина ни е вкарала, дотогава докато не се сетим да симетризираме. Включваме на свободно мислене и нещата изглеждат така:"Ако манипулирането е зло, тогава манипулирането е добро."Този е начинът. Горепосочената симетризация е единственото нещо, което ни позволява да погледнем на манипулирането безпристрастно и да придобием адекватно познание относно това, що е манипулиране и има ли то почва у нас.Да поговорим за манипулациите в политиката. По телевизора се въртят постоянно едни и същи хора. Ръководни фигури от едни и същи партии. Казионни анализатори на едни и същи партии. Социологически агенции на едни и същи партии. Бих казал, че дори и журналистите от телевизора са на едни и същи партии, но няма да го кажа, за да не ги обидя. От време на време, дали в случаите, когато хладилника победи телевизора, или в случаите, когато възникнат неразбирателства на върха и се появят народни будители, народът започва да мисли и да се бунтува. Ако се появи опасност бунта да започне да ескалира, политиците от всички партии бързо се обединяват от идеята, че следва да бъдем рационални. Те казват така: "Ама чакайте сега, няма смисъл от тези бунтове, защо искате да махнете всички парламентарни партии. Вярно е, че и едните и другите крадат, ама вие преценете кои крадат по малко и изберете по малкото зло. Няма друг начин, това е демокрацията. Трябва да изберете по малкото зло. Какво означава да махнете всички партии на прехода. Ами нали тогава няма да остане никой, когото да турите. Нали трябва все някой да турите. Дайте да бъдете рационални и да гласувате за по малкото зло."Сега, повярвалите в тази манипулация имат различни възможности за симетризация:1. Ако не съществува добро (съществуват само зло и по малко зло), тогава съществува добро.2. Ако няма кого да турим, тогава има кого да турим.3. Ако не можем да махнем всички партии на прехода, тогава можем да махнем всички партии на прехода.4. Ако няма смисъл от бунтовете, тогава има смисъл от бунтовете.5. Ако трябва да чакаме сега, тогава не трябва да чакаме сега.6. Ако демокрацията е това, тогава демокрацията не е това....................................................................n. ........................................................................

Редактирано 4 февруари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Сега, повярвалите в тази манипулация имат различни възможности за симетризация:

С тази симетризация си на път да стигнеш до негативната диалектика на Нагарджуна и неговите тетралеми (санскр. чатушкоти). Схематично те са формулирани така:

1) А е,

2) А не е,

3) А едновремено е и не е (твоята хипотеза),

4) А нито е, нито не е.

 

При което, обаче, се отхвърлят всичките четири варианта, а не само първите два.

_______________________________

Между другото, ако приложим твоята симетризация към прости процеси като напр. храненето, то излиза, че да ядем и да не ядем е едно и също.

Редактирано 4 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

С тази симетризация си на път да стигнеш до негативната диалектика на Нагарджуна и неговите тетралеми (санскр. чатушкоти). Схематично те са формулирани така: 1) А е, 2) А не е, 3) А едновремено е и не е (твоята хипотеза), 4) А нито е, нито не е.––––––––––––––––––––––При което, обаче, се отхвърлят всичките четири варианта, а не само първите два. Между другото, ако приложим твоята симетризация към прости процеси като напр. храненето, то излиза, че да ядем и да не ядем е едно и също.

Абсолютно правилно си ме разбрал. И за логиката и за яденето.1. Да ядем и да не ядем е едно и също2. Сладка манджа и горчива отрова е едно и също.3. Гладен съм и сит съм е едно и също.

Редактирано 4 февруари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Абсолютно правилно си ме разбрал. И за логиката и за яденето.

1. Да ядем и да не ядем е едно и също

2. Сладка манджа и горчива отрова е едно и също.

Е, тази твоя логика, никога няма да я проумея, защото за мен да ям или да не ям - съвсем не е едно и също, и едва ли за теб  ще е едно и също ако ти дадат да ядеш отрова вместо вкусна манджа...

Абсолютно правилно си ме разбрал. И за логиката и за яденето.1. Да ядем и да не ядем е едно и също2. Сладка манджа и горчива отрова е едно и също.3. Гладен съм и сит съм е едно и също.

Toгава да ни манипулират, и да не ни манипулират е едно и също...

Добре де, аз искам да кажеш нещо за практическата полза от тази симетризация, ако е възможно. Понеже и парадоксите на Зенон са хубаво нещо, но няма случай костенурката да е надбягала Ахил.

Редактирано 4 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Toгава да ни манипулират, и да не ни манипулират е едно и също...Добре де, аз искам да кажеш нещо за практическата полза от тази симетризация, ако е възможно. Понеже и парадоксите на Зенон са хубаво нещо, но няма случай костенурката да е надбягала Ахил.

Костенурката не е надбягала Ахил. Говорим за манипулации. Зенон задава опорни точки, които на пръв поглед ни изглеждат не само като приемливи, а дори и като самата истина от последна инстанция. Обаче какво става, ако тръгнем да разсъждаваме съгласно опорните точки, в които хитро ни е накарал да повярваме Зенон. Излиза, че Ахил няма да може да настигне костенурката. Стрелата изстреляна от лъка, няма да достигне мишената.Какви са възможностите за симетризация1. Ахил няма да настигне костенурката, следователно Ахил ще настигне костенурката.2. Стрелата няма да достигне мишената, следователно стрелата ще достигне мишената.Има и други, още по интересни възможности за симетризация:Задаваме примерно на Зенон следния въпрос: "Зеноне, на колко крачки е мишената, до която стрелата не може да достигне, да не би да е вън от обсега на далекобойността на лъка." И ако Зенон отговори, че е само на 10 крачки, ние можем да симетризираме и да кажем:1. 10 крачки и 5 крачки са едно и също.2. 10 крачки и 20 крачки са едно и също.3. Да не може стрелата да достигне до мишена, която е на 10 крачки е същото като да не може стрелата да достигне до мишена, която е на 5 крачки.4. Да не може стрелата да достигне до мишена, която е на 10 крачки е същото като да не може стрелата да достигне до мишена, която е на 20 крачки.

Костенурката не е надбягала Ахил. Говорим за манипулации.

Да, де. Има много начини да се покаже привидната парадоксалност на Зеноновите апории.

Но мен ме интересува практическата полза от симетризацията. Има ли такава? Инак, това си е просто игра на интелекта. Да ядем и да не ядем е едно и също. И какво следва, все пак?

Е, тази твоя логика, никога няма да я проумея, защото за мен да ям или да не ям - съвсем не е едно и също, и едва ли за теб  ще е едно и също ако ти дадат да ядеш отрова вместо вкусна манджа...

1. Представи си, че си Жана дьо Навар и си на гости на Екатерина Медичи в Лувъра. Слугите сервират вкусно приготвен печен фазан и ароматно вино.2. Пробвай следната симетризация Реджеп и Ошо са едно и също.

Да, де. Има много начини да се покаже привидната парадоксалност на Зеноновите апории.Но мен ме интересува практическата полза от симетризацията. Има ли такава? Инак, това си е просто игра на интелекта. Да ядем и да не ядем е едно и също. И какво следва, все пак?

Аз помислих, че си ме разбрал. Не си ме разбрал значи.1. Няма нито един начин (умозрително и без експеримент)да се покаже погрешността на Зеноновите апории, без симетризация, при условие, че предварително си повярвал на опорните точки на Зенон.2. Представи си, че твой смъртен враг те кани на обяд и сервира вкусно ястие.3. Забравих името на съответните болести, но хората умират както от многоядене, така и от малкоядене. Разбираш ли ? Те са приели за вярно едните, че трябва постоянно да ядат, а другите, че трябва въобще да не ядат. Без да симетризират по отношение на яденето и да разберат по този начин истинският му смисъл, тези хора ще умрат. Едните ще се пръснат, а другите ще се свършат.Ето я ползата - Да ядеш и да не ядеш е едно и също !!!Ако колкото и да си гладен и гозбата, която ти е сервирал врагът да е божествено вкусна, ти не си кажеш, че да ядеш и да не ядеш е едно и също, с което да освободиш умът си да мисли за друго, ти може и да не забележиш, че все пак врагът ти те черпи и можеда е поставил отрова в яденето.

Редактирано 4 февруари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

малко от "невидимите" слова:

 

Дуално ВЪЗПРИЯТИЕ, в описанието поднесено като "будистко" е по-скоро "нагласено" по превода на думите. Възприятие в психологически смисъл, е онова, откъдето аз самия съм го "заел". За целите на ПРЕВЕЖДАНЕТО много понятия се налага да се натъкмяват, защото често липсват точни аналози, както понятийно, така и представно. Въобще проблемите на езиковия превод са огромни и СКЕПС много добре разбира какво искам да кажа. Както и това - че ПРЕВОДАЧА до голяма степен е АВТОР - с ПРЕВОДА СИ.

 

Източната традиция е хилядолетна и в нея са участвали многобройни мислители от всякакво ниво, именно от цвета и есенцията им. Социалната работа в дадена насока, е довела до колективно качествено наслагване. По простата причина, че е налице "рамка", развитието няма накъде да поеме, освен по отношение на задълбочаване и структуриране на елементите в тази "рамка". От тази гледна точка задълбочавайки се в нея, тя изглежда непоклатима, без слаби концептуални места, в задълбочената си разработка.

 

В западната култура няма нито един аналог по историческо време и дълбочина на която са изведени понятийните схеми, в начина по който източните култури  са разработвали и задълбочавали разбирането си за вселената и мястото на човека в нея. Разбира се, като всяко широко социално явление БУДИЗМА носи всички социални черти... на всички "нива" до които различните субекти да го докоснат. Просто много векове, много хора са се погрижили за всички аспекти - концептуален, философски, етически, религиозно, практически, морално... та чак до ежедневието. Целите са - на всички социални нива, да е възможно да се "отрази" за целите на социалното битие. По този начин е опит да се реализира нещо като компромис - между двата основни вътрешно-човешки потенциала - индивидуалния и колективния. Индивидуализма и неговите постижения в посока на задълбочаване са осъвместени с колективните потребности и нужди. В основни линии - е да се постига баланс, чрез хармония в опит за решение на дисонанса помежду им.

Лично моята условна позиция тук, е, че този "опит" е реализиран по възможно най-широкия начин, сравнено със същия по целия останал "свят". Разбираемо е, че който се докосва задълбочено до "БУДИЗМА" намира огромна дълбочина и сякаш "всичко е изведено", до нива, до които просто навлизащия дори няма идеи. Но тези идеи са просто множествени натрупвания от хилядолетни усилия в тази посока. И това, че будизма е развиван и като ментални концепции също е плод на усилията на съответните хора... Разбира се, това не означава не са налични проблеми и различни "насоки", произвеждащи различни "течения". В някакъв смисъл всички религиозни средища по света са по същия начин, със същата цел, със същото предназначение - да предложат описания, и проекция за път, в стремежа им към "решения" на основни човешки проблеми и потребности сред статистически значимите групи от хора. Все пак, за разлика от "философската" западна мисъл, източната такава предлага към концептуалните решения и практическа програма, също толкова добре развита, също толкова добре представена и задълбочена. Това не е характерно за никое друго географско място по никои исторически епохи. Единствено азиатските култури са носители на вградено в тях място за естествено съществуване между ИНДИВИДУАЛИСТИ и СОЦИАЛИСТИ. Разбира се - това само в най,най-общ план ...

--------------

 

Връщам се на ВЪЗПРИЯТИЕ-то

 

Малко от понятийния ми речник. В него елементите като понятия са създадени за целите на оперативността им - боравенето и описанията да са функционални, за да се работи оперативно със схемите им.

 

Ето за сравнение социално-договореното описание на понятието ВЪЗПРИЯТИЕ.

 

 Въобще мозъка е функционален човешки орган, чиято функция най-общо е централно-регулационна. Регулационна - за да се получи СТАЗИС в динамична среда, някакъв информационен център му е нужно непрекъснато да отчита условията на тази среда и да формира поведението си на адекватност спрямо нея по схемата на непрекъснатата обратна връзка. Смисъла на информацията е да се обработи, систематизира, разпознае и се подаде сигнал за реакция.

Сега в сферата на техниката популярно подобие е създаването на автомобил, който да се движи по пътищата без човешка намеса. Като цяло - се изискват същите функционални елементи, свързани в тяхното значение за крайната цел...

 

Мозъкът е обработваща информация система. Събира я от "датчици", наречени "рецептори". Систематизирани и подредени, рецепторите се групират като "сетива". А обобщението на сетивата - СЕТИВНА СИСТЕМА.

Непосредствената информация от датчиците, движеща се по нервната система към мозъка, се обобщава като "сетивна информация". Тя е просто СИГНАЛ, кодиран по начин, по който мозъкът да "разчете" сигнала и да създаде необходимата обратна реакция, за целите на "регулацията".

 

По нервите, от сетивата към мозъка, тече "аналогова" информация. В смисъл - тя не е двоична. И няма как, няма и защо да е такава.

 

Възприятие - е процес, при който е налично опознаването и първичната обработка на сетивната информация. Подреждането и структурирането на сетивните сигнали е ВЪЗПРИЕМАНЕТО им. Това е ПОДГОТОВКАТА ПРЕДИ ИНТЕРПРЕТИРАНЕТО и ФОРМИРАНЕТО НА ОБРАТНИ СИГНАЛИ. В тази моя схема ВЪЗПРИЯТИЕТО НЕ Е ДУАЛЕН ПРОЦЕС.

Ако се обърне внимание на един важен детайл от изложението във УИКИПЕДИЯ - изброяването на ЕТАПИТЕ на ВЪЗПРИЯТИЕТО - втори етап - ОПРОСТЯВАНЕТО - тук е ключа за превръщането на "аналоговата" информация във двоична (дуална).

Тук е ключа - ДУАЛНО ВЪЗПРИЯТИЕ не е до целия процес, а се задава заради ДАДЕНО НИВО НА ОБРАБОТВАЩИТЕ АЛГОРИТМИ. И след като на такива ниво се поема по ДУАЛЕН ПЪТ, то след това ДУАЛНОСТТА се разпространява към всички етапи и нива на интерпретация и последващите синтезни и комплексни процеси. Както вече няколко пъти съм писал ДУАЛНОТО ОТРАЖЕНИЕ Е НАЙ-ПРОСТИЯ НАЧИН НА ОТРАЗЯВАНЕ ЗА ЦЕЛИТЕ НА СУБЕКТА. Всички живи организми преди човека формират своето поведение за оцеляване в средата си, на принципа на ДУАЛНОСТТА. Това са и заложени програми в самия човек на нивото на първосигналните му мозъчни дялове.

======================

 

относно "манипулацията":

 

Последващото след ВЪЗПРИЯТИЕТО обработване, е вече с определени особености. Принципите са прости - нещо се "РАЗПОЗНАВА" чрез сравнение с предварително избран "модел". Основна роля тук е именно на МОДЕЛА. Защото именно чрез системата от заложени предварителни МОДЕЛИ по които се опознава всяка постъпваща информация, тя се филтрира за да е спрямо модела си. По този начин модела се формира предварително. Тук е именно ролята на социалната ИДЕОЛОГИЯ от всички типове и разновидности. Това, че тя идва "ПЪРВА" в мозъка и залага базови модели за разпознаване, чрез които след това се МАНИПУЛИРА целия ОПОЗНАВАТЕЛЕН ПРОЦЕС, за цялото битие на СУБЕКТА.

 

Това е и толкова характерната особеност, която е заложена в човешките същества, при които на определено ниво на вътрешно развитие, понятието МАНИПУЛАЦИЯ е толкова естествено и характерно. Тук е ролята и огромното значение на понятието УБЕЖДЕНИЕ за битието на всеки човешки СУБЕКТ. Познаването на механиката на МАНИПУЛАЦИЯТА е разработено в детайли и това е издигнато преднамерено в ментални и условни схеми, за да не се отрази на масовите и популярни социални процеси, които се основават на нея. Между другото - социалното ВОДЕНЕ задължително се основава на предварително основно условие - водените не бива да разбират нивото на ВОДЕЩИЯ. А той самия, чрез различни похвати, да управлява процеса по манипулиране, в път към своя идеален вариант - водения да е с идея че това са негови представи, мотиви, импулси... Именно това е целта на всяка социална идеология. Тя е предпоставена като значение, заради естествената потребност на множеството човешки същества да се водят от своите несъзнателни "нужди". А те са атавистични и са изключително прости...

 

Изхождайки от всички тия условни описания, няма противоречие, изведеното от Р.И. теза, според която МАНИПУЛАЦИЯТА е неизбежна в социалния живот. И в никоя от моите схемни понятийни представяния, не съм отричал това. Нещо повече - самото понятие МАНИПУЛАЦИЯ е сложно съставно и чрез внимателното му задълбочаващо разглеждане, могат да се изведат доста от типичните социални явления, както в сегашно време, така и в по-общ исторически план.

Редактирано 4 февруари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ето я ползата - Да ядеш и да не ядеш е едно и също !!! 

Демек, ти смяташ, че начина да се освободиш от класическата Аристотелова силогистика и по конкретно от закона за противоречието, е просто като го отречеш. Отричаш всички дихотомии и така мисленето ти постига освобождение от матричните манипулации. Сега разбрах ли или още не съм?

1. Представи си, че си Жана дьо Навар и си на гости на Екатерина Медичи в Лувъра. Слугите сервират вкусно приготвен печен фазан и ароматно вино.

2. Пробвай следната симетризация Реджеп и Ошо са едно и също.

 

Не мога, за Бога!

Няма как, за твое съжаление, след като сте толкова различни.