Феномените съществуват само в съзнанието ни

Това е само една от възможните гледни точки - тази на субективния идеализъм (тип Бъркли, Адвайта Веданта или Читтаматра). Специално в будизма този възглед е бил отхвърлен като не съвсем коректен...

Редактирано 8 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Знам ли... Цитирам по памет думите на един от бащите на моята традиция

Твоята традиция? Я кажи къде ги продават, за да си взема и аз една, че да казвам: "Моята традиция".  Вече не се учудвам на такъв тип писания, пък и е в подходящата подсекция Компетентност и сам ще си изградя и все ще успея да пропагандирам, някои и друг наивен человек около мен. Само си представете...Sliderum е гуру на неговата нова традиция с мото: "Копаенето с права лопата - път към намирането на извънземни артехватки".

Редактирано 8 януари 201412 г. от sliderum (преглед на промените)

Твоята традиция?

Имам предвид будистката традиция като цяло, както и една от тибетските школи в частност. Под "моя" имам предвид, че се опитвавам да изучавам тези неща така, както един лекар казва "моята работа", един филателист - "моето хоби", един художник - "моето изкуство", един спортист - "моя спорт".

 

Я кажи къде ги продават, за да си взема и аз една

Ще те разочаровам. В този живот едва ли ще имаш шанс да се докоснеш до нещо подобно. Не го казвам, за да те засегна, а просто констатирам. Нито имаш подобни интереси, нито подобни стремежи. С това не те подценявам по никакъв начин. Не може всички да сме еднакви, нито пък е нужно, нали така?

Да не би успешно да са те пропагандирали, идеологизирали и убедили, че ти идва отвътре да вървиш по пътеките, които мързеливите монаси са утъпкали?

За това и тези, които се ориентират най-добре, са хората, които успяват да погледнат и от чуждата гледна точка. Дали ще я приемат или не - това е съвсем друг въпрос.

Тия думи провокираха в мен някои уточнения, които ще изразя с думи.Не може да има "чужда гледна точка":

няма защо да се нарича така. Ако пък се приеме, че гледната точка всъщност е израза на перспективата на виждане на СУБЕКТ, то СУБЕКТА е най-важното в която и да е гледна точка. Нещо повече - когато СУБЕКта се асоциира и идентифицира със собствена идея за света и себе си... и после само я изразява, това е просто неговия начин да се изиграе на обективизиран.

Това от своя страна "продължава" по следния начин

- всяка гледна точка, различна от "моята" - дали е ЧУЖДА?

- но аз съм развил качеството да имам различни гледни точки, дори вече и в един и същ момент. Теоретично това е техника, практически е дълго за обяснения, но това в случая не е важно - та въпроса е - след като мога да сменям с лекота гледните си точки, дори и да са в мен осъзнато дори и в един и същ момент - защо ми е да наричам различните гледни точки "ЧУЖДИ". Тънкостта е смяната на състоянието на съзнание - оттам то води след себе си всички свои "следствия", едно от които, допускам, е визираната т.н. "чужда гледна точка". За мен, изречението на Мерил е по-скоро готова фраза от използваните такива в ежедневната комуникация...

 

Колкото до "ЧУЖДИТЕ" - то нещата са прости. По анализа на гледната точка може да се изведе с приближение нивото и периметъра на субекта, който се изразява чрез нея. Това е неговия начин да се прояви и в тази проява, той се самоописва. Нужни са знания, познания и практика, за да се "разчитат", но принципа е универсален и за разлика от други "относителни" изводи, този няма никакви изключения.

 

От всичко това следва - няма нищо по-лесно от "смяната" на гледната точка. Хората "приковани" в една единствена гледна точка са тия, които никога не са извеждали собствена такава, а е плод задължително на моментната резонантна готова идеология към която те гравитирайки се самоопределят по нея.

 

Имаме потенциал в абсолютен смисъл...

Абсолютния смисъл - е обикновена теоретична измишьотина и няма никаква практическа и поведенческа стойност. Периметъра на Абсолютните абстракции и понятията е чисто проективен и използващ се за извеждане на "обратното" на преходното. От любов към умозрителните упражнения по идейничене - става. Но за мен няма друга стойност. Особено като аргумент

 

Тъй че, макар всеки да е прав за себе си в известен смисъл, то различните гледни точки не са еднакво релевантни или валидни. Някои са в съгласие с природата на нещата, а други в пълно противоречие с нея.

Всички са "прави" в някакъв смисъл - и това е точно "ТЕХНИЯ СМИСЪЛ". Нагласянето и резонанса към готова изведена форма на описание на света, прави привличането към готова идеология. Но след това идва ред на чисто вътрешни обикновени "сметки" - дали върши работа за нагласяне на отраженията към самото съществуване на субекта. Обикновена и проста сметка. Практиката ясно показва, че именно тия идеологии, които предлагат решения на обикновените и ежедневни човешки противоречия са най-привлекателни в социален смисъл.

 

1.Не съм съгласна, че отговорът: "Все едно и също..."  определя отговорността на хората. Категорично! Понякога може дори да е обикновена учтивост, нежелание за контакт, най-обикновен времеви мързел и още други и други... И можеш да го чуеш от отговорни(пред себе си и пред ближните си) хора.

--------------

2. Рам, ясно  е - няма човешко същество, което не може да бъде манипулирано по един или друг начин.

И какво правим нататък?

Нел:

1. - ти не си мислила още за "отговорността". Интересно е, че както и навсякъде всеки субект навежда на разсъжденията си като обективно съществуващи. В този смисъл - "отговорността на хората" не е никакво понятие - то е израз на моментното състояние на съзнанието на който и да е СУБЕКТ. И от него - начина му на отражение и конструиране на реалността сред която то се самоопределя чрез битието си.

Прост анализ - отговорността е форма на отношение на субекта спрямо нивото си на отражение на формата му на реал. Спрямо неговото ниво и широта (на отражението) е и онова, което нарича "ОТГОВОРНОСТ". В този смисъл Отговорността на хората не определя нищо, а хората определят какво значи (за тях). Отговорни - в социума се спряга като "грижа за съдбата и битието на другия", но в смисъл - главна грижа, с управляващ и контролиращ нюанс в нея. Доколко това го отразяваш (разбираш)...?

 

2. Ето друг пример за "понятие със сякаш обективен и краен смисъл" - ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО... Това не е от буквалистика или заяждане. С обръщането на внимание върху детайли искам да привлека вниманието ти върху изключително "тънки" неща, които обаче ако вникнеш, променят качествено целия смисъл - дори и като въпроси..

 

И накрая за последния ти формален въпрос - КАКВО ПРАВИМ...?

НИЩО! - нищо не може да се направи, нищо не "трябва" да се прави. Всеки прави това, което си позволи, правенето постановява истината за един субект, а не думите му. На приказки много субекти са изучили изкуството да имитират разсъждения, да боравят с готови "блокчета" и парченца от познанието и им е достатъчно да се научат да ги "съчетават". Това за тях е "мислене"... но там, някъде ОТВЪТРЕ, работи без спир, без миг "почивка", се дърпат невидимите конци на несъзнаваното. И докато "мисленето" е само патерицата за подпиране, тия конци ще дърпат това мислене като дървена кукла, която дори погледната откъснато, може да се имитира като "живот".

ПРАВЕНЕТО през моята сегашна призма на съзнание - е безсмислено да се поддава на "въпроси". И то "след като сме го направили".

Отгоре на всичко - ПРАВЕНЕТО за което питаш, няма как да се постави като въпрос в "множествено число".

Редактирано 8 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Да не би успешно да са те пропагандирали, идеологизирали и убедили, че ти идва отвътре да вървиш по пътеките, които мързеливите монаси са утъпкали?

Монасите, които познавам аз поне, са всичко друго, но не и мързеливи, драги Слайд, защото не са ангажирани от 08:00 до 17:00, както повечето хора. Освен това, темата не е за моите лични убеждения, тъй че моля въздържай се от спам и неумели опити да провокираш.

Абсолютния смисъл - е обикновена теоретична измишьотина и няма никаква практическа и поведенческа стойност. Периметъра на Абсолютните абстракции и понятията е чисто проективен и използващ се за извеждане на "обратното" на преходното. От любов към умозрителните упражнения по идейничене - става. Но за мен няма друга стойност. Особено като аргумент

Аргумент за какво? Имам предвид, че най-финния аспект на съзнанието е еднакъв у всеки, но това е твърде сложно, за да го дискутираме тук, а и няма общо с темата. Отговорът ми беше към Глади и едва ли друг би схванал какво точно имам предвид.

НИЩО! - нищо не може да се направи, нищо не "трябва" да се прави. Всеки прави това, което си позволи, правенето постановява истината за един субект, а не думите му. На приказки много субекти са изучили изкуството да имитират разсъждения, да боравят с готови "блокчета" и парченца от познанието и им е достатъчно да се научат да ги "съчетават". Това за тях е "мислене"... но там, някъде ОТВЪТРЕ, работи без спир, без миг "почивка", се дърпат невидимите конци на несъзнаваното. И докато "мисленето" е само патерицата за подпиране, тия конци ще дърпат това мислене като дървена кукла, която дори погледната откъснато, може да се имитира като "живот".

ПРАВЕНЕТО през моята сегашна призма на съзнание - е безсмислено да се поддава на "въпроси". И то "след като сме го направили".

Отгоре на всичко - ПРАВЕНЕТО за което питаш, няма как да се постави като въпрос в "множествено число".

Да. Мисля същото в общи линии.

 Аргумент за какво? Имам предвид, че най-финния аспект на съзнанието е еднакъв у всеки, но това е твърде сложно, за да го дискутираме тук, а и няма общо с темата.

Мисля че има много общо с темата. Поне през призмата на моите очи, през които съм я :"задал".

 

Дали Най-финия аспект на съзнанието е еднакъв у всички... е въпрос на вяра и предварително приемане, а не на практицизъм и прагматизъм. Да не говорим и за това, че ника ти е СКЕПСИС ( ) и приемането на предположения като крайни аксиоми които им е позволено само да се надграждат е самоорганизиран от теб периметър. Но с това не може да се "работи". Заради това написах, че става само за умозрителни упражнения, но само дотам. Когато не може да се работи с него, остава само да се използва за да запълва "празни" места в концептуални описания. А те - да са описание на света за поредния субект, който да се самоопредели чрез тях.

 

Принципът е прост - ако описанието на света е преходно, работно, то системите от предположителни и хипотезни положения в него са осъзнати като такива и тяхната относителност е явна и ясна да е именно такава - относителна, условна. Но щом се зададат абсолютни стойности, които да се дефинират като неизменни - това вече задава твърда граница.

Тук въпроса опира до смисъла на всяка концепция за автора си - когато той търси чрез нея да се определи, той я "бетонира" или най-малкото вкарва в нея твърди и неизменни постулати и аксиоми. Но така - тя не може да се развива, може само да се надгражда.

 

Пояснение на понятия:

- НАДГРАЖДАНЕ  - разширение на периметъра в предварително подбрано измерение. Аз го наричам още ОГРАНИЧЕНА ПРОМЯНА, в рамки, които са предварително зададени. В сегашния социален реал, това е описание за всички типове и форми на концептуални описания - зададени са предварително границите им - чрез задаване на рамката - предположения, предпоставки, които стават неизменни... оттам нататък само се надгражда.

Нека се има предвид, че за разлика от някои действащи социални постулати, тук не е адекватен принципа на преминаването на количествените натрупвания в качествени. Прост пример - милиони мравки не могат да направя нищо повече от мравуняци. Милиони и милиарди гпупци не могат да реализират онова, което един единствен мъдър човек.

Приведено към вътрешния свят - е същото. Натрупванията в една плоскост и движенията в тази плоскост на отражение не могат да реализират нищо повече от нивото в плоскостта. ТЯ им служи като предварително ограничение, рамка...

 

-РАЗВИТИЕ - разширение на периметъра чрез изменение в многомерен и многопосочен план.

Пример точно относно концепция:

Внасят се предварителни начални положения, но те не са неизменни. Смисъла на концепцията за един менталист, е не да я надгражда, а да я развива и относно аксиомната й част. Идеалния случай е - едновременно. Но и да е в моментна поредица, никога не се пропуска да се променят предпоставените в началото положения.

 

Живия живот определя в него изменчивостта да е всеки миг. Ако един СУБЕКТ е адекватен на средата си, която е изменчива всеки миг, той самия също да я отразява съответствено с нейното изменение. За целта неговите вътрешни процеси чрез които той отразява средата, да са бързи и подвижни - за да е адекватен. Това е гъвкавост и е идеален вариант, който става само за да се подпомогне изказа на идеята. Все пак - това е израз и на една обща насока.

Защото ако една поредица от допускания определят описанието на света от който и да е СУБЕКТ, то само като се погледнат тия предварителни системи от аксиоми и се вижда кой до каква степен има нужда от "опори". Вярата като психичен процес вътре в една концепция, винаги идва да запълни някои от празните места, както и да е израз на отношението на вкопчване на субекта към предварително социално избрани устои - във вид на зададени предварително условия.

 

Заради тази и множество други аналитични техники не ми е никак трудно да боравя с относителни условни и променливи величини. И в концепцията ми няма нито един абсолютен елемент. Дори имаше момент в живота ми, когато преднамерено търсих дали съм пропуснал и съм задал такъв, защото това идва толкова... по дефоулт... сякаш от самосебе си. Защото се води от нещо като автоматизъм - щом се изпусне управлението и наблюдението веднага се "пада по ниво" и доминантата стават автоматизмите, които именно това им е и предназначението.

 

Това е и причината в описанието ми на света (което всъщност е огледалото на мен самия) да няма абсолютни елементи на които да се подпирам - например това обезмисля понятието "бог", оттам - авторитетите, "чуждите" концепции. Но най-силно се влияе смяната на състояние на съзнание - и когато "се кача по-нагоре" не преставам да се удивлявам как едновременно с това цялата "картина" става по-широка, по-обхватна. Не защото е някаква сама по себе си, а най-малкия й признак е, че обединява веднага безкрайното множество "по-малки" и надграждайки ги всички, сякаш ги обединява и едновременно с това излиза далеч отвъд какво всяка от тях, така и на всички заедно. Въобще - една напълно, качествено нова переспектива.

Това е и "причината" да нямам никакъв проблем с "чуждите гледни точки", Мери - достатъчно е да играя по вертикала - за да видя неговия периметър, от там - веднага си идва по съоптветствие смисъла на гледната конкретна точка. Не ми е работа да я приемам или отхвърлям - тя за субекта си има значение да е "правилна". По нея виждам субекта доколко и как се е потрудил - за да измени готови идеологии, концепции, да ги направи "по свой образ и подобие" (образно казано)...

 

Имам писания, които са ми в различно състояние на съзнанието - гледам си ги, виждам се по написаното кой съм бил, когато съм ги писал. Това ми е нужно на управлението и разбирането ми на промяната в състоянията на съзнание. Има много такива техники и замисъла им съм го разпространил през множество ежедневни дейности. Но едно от най-полезните за мен и мое откритие, е именно писането... Участието ми тук, особено тази тема, е точно израз на всичко това.

Редактирано 8 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Дали Най-финия аспект на съзнанието е еднакъв у всички... е въпрос на вяра и предварително приемане, а не на практицизъм и прагматизъм.

Всъщност - не. Разбира се, в началото е това, което казваш, т.е. аксиоматично положение. В определен етап, обаче, се превръща в емпиричен insight, personal experience. Примерно, ако човек има късмет да получи нготро (директно въведение в природата на ума) от някой, който е квалифициран да го дава. Тъй че, съжалявам, но няма как да обсъждаме това по смислен начин.

Всъщност - не. Разбира се, в началото е това, което казваш, т.е. аксиоматично положение. В определен етап, обаче, се превръща в емпиричен insight, personal experience. Примерно, ако човек има късмет да получи нготро (директно въведение в природата на ума) от някой, който е квалифициран да го дава. Тъй че, съжалявам, но няма как да обсъждаме това по смислен начин.

Ако... човек... има "късмет"(!) ... да получи... от някой, който...

 

Искам да кажа с това, че за дадения момент, ти приемаш като аксиома на вяра, това че в началото е само аксиоматично, но после... евентуално при "директно въведение...". Та толкова е просто - може и да няма такова, може ти да не си този "човек". Може да няма въобще въобще "квалифициран" - всичко се основава на предварителни твои очаквания, които са просто близки до проекциите ти за това кое какво е. Заради потребностите ти от същото.

Прост факт е - че ти за настоящия момент НЕ СИ ПОЛУЧИЛ ТАКОВА СЪСТОЯНИЕ. Следователно какво би било от тази "точка'' нататък е напълно безпредметно да се говори разумно. Практицизма е приземяващ всяка фантазия, защото той борави с положения които са налични в дадения момент. Рационалния подход също има своите "нива", и все пак използването да се обсъжда по смислен начин няма как да включва нечии очаквания, дори поднесени като принадлежащи към една идеология с претенция че "води към истината".

Прост факт е - че ти за настоящия момент НЕ СИ ПОЛУЧИЛ ТАКОВА СЪСТОЯНИЕ.

Няма как да знаеш какво съм получил, Рам. Това е напълно извън нещата, които мога да обсъждам тук, както и другаде, освен с учител или евентуално някой, с който сме получавали абхишека в една и съща мандала...

Предлагам, да се върнем към психологическия дискурс.

Редактирано 8 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Няма как да знаеш какво съм получил, Рам. Това е напълно извън нещата, които мога да обсъждам тук, както и другаде, освен с учител или евентуално някой, с който сме получавали абхишека в една и съща мандала...

Предлагам, да се върнем към психологическия дискурс.

Нима това е граница, Скеп... Всичко може да се обсъжда, ако нямаш граница, приятелю. Не че настоявам каквото и да е. Само използвам момента да отбележа, че там където свършва нещо... обикновено е границата. Това, че тя се "пази" от напълно логични, или приети доводи или обещания, договор, не я маскира достатъчно. Нима има нещо, което да "загубиш". Нима единственото същество за доверие е "учител"? Отвореността и обратното на нея е качество, което показва много неща за СУбекта.

 

Относно състоянието - разбира се, че няма как да знам, приятелю. И не знам. Просто чета думите ти. Чета през тия думи, кой си ти. Ти през моите думи имаш възможност за същото.

 

Пиши, ако греша, но ако едно такова състояние, за което говориш, макар да не разбирам точните понятия които ползваш, ако си го "ПОЛУЧИЛ", ти вече няма как да си "същия". В смисъл - веднага би се променило писането, изказа, битието ти, извежданията, концепциите, виждането... Всичко се променя. Смяната на състоянието на съзнание ми е доста странно да се "получи", но това не е темата на тия ми думи. По-скоро, че ако нещо е точното нещо... истинското нещо - то попада веднага в резонанс и СУБЕКТА ВЕЧЕ НЕ Е СЪЩИЯ. Ти очакваш да го "получиш", добре. Аз нямам такова очакване. Няма и идея за него. Не ми е нужна, не че я нямах в едни предишни години, но това е преходен момент. Просто проекциите играят вечния си "танц" през очите ни и ги замъгляват.

 

Все пак ти си участник в една социална традиция (все пак е социална, нали?) Тя също е договорена. В нея има писмени източници, налични са поне общо в нея на "пътища", концепция, описание на света. Дори образа на върховното същество, макар да не е БОГ, пак има характеристики на идол (буда). За разлика от едно християнство примерно, в БУДИЗМА се поставя пътя към Буда. Нещо което няма в нито едно от трите авраамични религии ( а и останалите) - в тях мирянина може само да помоли и да очаква благословия на божеството, чрез предписания за постъпките, мислите, действията... да се доближи до тази благословия... и до "спасението". (между другото в будизма го има и това "ниво")

 

Сравнението тук е напълно условно, то е само насока, без всякакъв уклон към конкретиката.

Редактирано 8 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Пиши, ако греша, но ако едно такова състояние, за което говориш, макар да не разбирам точните понятия които ползваш, ако си го "ПОЛУЧИЛ", ти вече няма как да си "същия".

Не... Това е често срещана грешка. Това е като да се запознаеш с нещо. Като да речем, да не си се виждал никога в огледалото и да се видиш за първи път. Само че това само по себе си не предизвиква никаква радикална промяна, освен увереността, че го има. Подържането и то без усилие на това състояние, особено в ежедневието, а не във формална практика, е нещо, което изисква много време, защото стереотипите на възприятие са много устойчиви и не могат да се разградят за едно денонощие, уви... С други думи, човек си остава същото леке, както по-рано, но  и не съвсем същото.

Редактирано 8 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Субект-обектната опозиция в действие.

 

Рам, така и не успях да разбера "критиката" ти към мен(по-специално за употребата на понятието "човешко същество), но с огромно удоволствие чета разсъжденията ти.

 

 

1. - ти не си мислила още за "отговорността".

 

Има ли значение дали съм мислила, след като ти(като субект) вече си преценил моите раз-мисли(като обект). (И все пак предпочитам да те наричам човешко същество.)

 

И накрая за последния ти формален въпрос - КАКВО ПРАВИМ...?

 

За мен е реторичен този въпрос(затова е в множествено число), но приемам и твоето отражение, нека да е формален.

 

 

Това е и "причината" да нямам никакъв проблем с "чуждите гледни точки"

 

хм...

Някой посочват, че важното е целта и няма значение начина, по който се достига(пътя) Други пък твърдят, че пътя е важен, а целта е просто нещо, към което да се постели пътя. Проблема е, че и пътищата и целите извънредно рядко са наши. Идеологията е(често), успешен опит да накараш стадото да те превози на гърба си до твоята цел, докато си мисли че изпълнява свои си цели.

1, Рам, така и не успях да разбера "критиката" ти към мен(по-специално за употребата на понятието "човешко същество), но с огромно удоволствие чета разсъжденията ти.

 

 

2, Има ли значение дали съм мислила, след като ти(като субект) вече си преценил моите раз-мисли(като обект). (И все пак предпочитам да те наричам човешко същество.)

 

3, За мен е реторичен този въпрос(затова е в множествено число), но приемам и твоето отражение, нека да е формален.

1. критика не е имало... особено към теб. Зависи, разбира се коя си ти, с кое се идентифицираш... Но критика няма към каквото и да е. Съжденията са условни и само формално в тях има противоречия с твоите.

по отношение на "човешко същество" е въпроса къде ще се сложи фокуса на изречението-въпрос. Защото твърдението във въпроса, слага задължителна според теб връзка между - ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО и ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА МАНИПУЛАЦИЯТА МУ.

Обикновен анализ на идеята дори само в рамките на това изречение-въпрос, извежда на преден план как и на какво условие ти обобщаваш понятийно "ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА". Защото идеята зад което и да е обобщение, води точно периметъра с който боравиш, нещо твоя "понятиен хоризонт". Така, че щом за теб твърдението има такова равенство, то говори къде за теб е периметъра - т.е. там където се пресичат манипулацията и манипулирането, с човешките същества.  За теб това твърдение е вярно, но то е така само за твоя периметър. Моето обобщение примерно на ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА е съвсем друго, на други критерии и приведено от твоя въпрос първоначално довежда до отрицание - НЕ, не при всички същества манипулацията е валидна, адекватна и работеща. Защото просто в моето разбиране няма как, няма и защо между ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА и МАНИПУЛАЦИЯ да се сложи задължителна и неизменна връзка.

Манипулацията е много широка тема, отделил съм в изворите.ком още преди години пространно разглеждане, но не в това е въпроса. В моето разбиране за твоето твърдение не отговаря като така поставено... и е естествено да кажа НЕ Е ТАКА.

И все пак - ти си права за себе си и аз воден от анализа... ( и някои други неща, които не съм в състояние да дефинирам) мога да видя нивото на твоето "равенство" в твърдението ти. И отрицанието ми с "НЕ Е ТАКА" е напълно излишно и самоотпада... защото на твоето ниво това твое твърдение е съвсем точно и адекватно. И то отговаря на нивото ти на отражение на света.

 

 

2. не зная кое има значение - защото такова обективно не съществува, то е относително - спрямо мен, спрямо теб. И отново - размислите ми са чисто формални, използвам твоите като условен контрапукт, оглеждам се през тях, предлагам разликите, приликите...

 

3. След като още в друга моя тема, предложих да няма "съгласяване" и че не е нужно в обмена от един момент нататък, то приемането ... кво значение да има. И да го приемеш и да не - въпроса КВО ПРАВИМ (НАТАТЪК) - остава.

Освен това - добре - реторичен въпрос. Но само дотам ли - кажи нещо за "нататък", кажи го ти - относно теб. Как, защо, кое, какво... всички през "призмата " на КОЯ. Защото само това винаги... винаги остава от значение. А е толкова невидимо... толкова невидимо...

Някой посочват, че важното е целта и няма значение начина, по който се достига(пътя) Други пък твърдят, че пътя е важен, а целта е просто нещо, към което да се постели пътя. Проблема е, че и пътищата и целите извънредно рядко са наши. Идеологията е(често), успешен опит да накараш стадото да те превози на гърба си до твоята цел, докато си мисли че изпълнява свои си цели.

Ами - ТВОЯТА ЦЕЛ... тя доколко е "твоя" и как е станала "цел"?

Освен това никога не се знае дали не е обратното - обществото е на гърба ти докато ти си с идеята че отиваш към целта си?

 

Просто е - щото то ти дава "света", чрез начина който да го възприемеш, дава ти насоката, която да стремиш, и оттам - живота, който да живееш. Така се моделира и програмира цялото (ти) битие. Но това е двустранна сделка. Сделка, след която субекта се превръща в "личност", но без нея той е "никой". А за да го има, за да има "живот" му трябва да е "някой". И му се предлагат - всичките накуп... И всеки нов стаден член ги приема. Това е "сделка", която няма как да не се "сключи" - всичко за нея е предрешено. Така идват до личността и с това се програмират и нейните "цели". а най-хитрия вариант е, че самата личност е с ясната идея за нея самата... и че това са именно нейни лични цели... НЕЙНИ... ЛИЧНИ... ЦЕЛИ.. Та това е точно така - тя е личност, целите, битието, стремежите, потребностите - всичките те са продукт... Тя самата - също.

Системата от вложени "програмирани" постановки, чрез които се придобива идентичност, оттам и нейно битие - в най-широкия си аспект - това е моето съдържание на понятието СОЦИАЛНА ИДЕОЛОГИЯ - заради която формално отворих по този начин тази тема.

 

Та - така за "целите". Дали считаш че ТИ ползваш Стадото... или то смята че те използва... Може би е само въпрос на гледна точка откъм двете формални страни. Но няма разлика по същество, защото стадото живее при всички положения. И това е неговия смисъл, неговото предназначение, неговата природа.

Редактирано 9 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Рам, разсеян си!   Критика е в кавички.

 

по отношение на "човешко същество" е въпроса къде ще се сложи фокуса на изречението-въпрос. Защото твърдението във въпроса, слага задължителна според теб връзка между - ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО и ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА МАНИПУЛАЦИЯТА МУ.

 

Разбира се, че има връзка между човешкото същество(човешко същество е всяко създание, съдържащо в себе си естество, пронципно различно от останалите части на природата) и задължителната възможност за манипулацията му. Все пак човекът е единственото същество в света, което е способно да получава удоволствие от експлоатацията на ближния си(друго човешко същество или същества), от превъзходството и властването над него като се започне от най-простите насъщни потребности - храна, секс, съвместно съжителство, през появата на по-прогресивни желания-знания, забогатяване, завоюване на почести и слава и се стигне до добиване на власт.

Но... човекът има и способността да е съпричастен, състрадателен към ближния, има способността да анализира отношението си към живота и към самия себе си...

И т.н.

На тази база ляга и възможността за манипулация, разбира се не влагам в понятието само негативен ракурс. В моята лична житейска философия няма нито едно понятие, което да е само положително или само отрицателно, напротив всяко съдържа в себе си другото и двете заедно оформят понятието.

Наистина смятам, че всяко човешко същество може да бъде манипулирано. Идеологията и пропагандата са маниплации, които пряко зависят от убежденията на индивида.

Да. Смятам, че убежденията се формират първично(от възпитание, среда, социален статус), но не са непроменяеми. С една добра идеология "черното"е "бяло", а "чистото" става "мръсно". 

 

Въпросът "Какво правим?" наистина е реторичен. Той няма конкретен отговор(дори и за мен самота), цели някакъв размисъл или нищо не цели. Зависи от реципиента.

 

А "хм... " в превод е двойно положително отрицание - да, да  

 

 Проблема е, че и пътищата и целите извънредно рядко са наши.

 

Моето става наше само с личното ни съгласие(избор) и на кого трябва да се "сърдим", ако моето се е размило и е станало нечие... ?

 

Ето го и момента с отговорността, Рам. Личната отговорност за личните ни избори.

Редактирано 9 януари 201412 г. от Нел (преглед на промените)

Разбира се, че има връзка между човешкото същество(човешко същество е всяко създание, съдържащо в себе си естество, пронципно различно от останалите части на природата) и задължителната възможност за манипулацията му. Все пак човекът е единственото същество в света, което е способно да получава удоволствие от експлоатацията на ближния си(друго човешко същество или същества), от превъзходството и властването над него като се започне от най-простите насъщни потребности - храна, секс, съвместно съжителство, през появата на по-прогресивни желания-знания, забогатяване, завоюване на почести и слава и се стигне до добиване на власт.

Но... човекът има и способността да е съпричастен, състрадателен към ближния, има способността да анализира отношението си към живота и към самия себе си...

-----

Моето става наше само с личното ни съгласие(избор) и на кого трябва да се "сърдим", ако моето се е размило и е станало нечие... ?

 

Ето го и момента с отговорността, Рам. Личната отговорност за личните ни избори.

Нел, пак да напомня, че всичко написано е материал, от който се възползвам... по моите си начини, с моите мотиви...

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Нел - "човешко същество", още от първия ми коментар за него, наблегнах на това, че цялата ти теза зависи от системата от критерии, които обобщаваш с понятието. Ти го написа в кратка форма когато го зададе, в характерен семпъл стил, който обаче е повече символичен с лаконичността си, отколкото съдържателен и поясняващ. Сега вече е друго, с тия думи и все по ясно става онова, което изрази преди само с едно изречение.

 

Разбира се, че ИМА ВРЪЗКА, но връзката може да е всякаква. А твоето изречение акцентира върху еднозначно и задължително равенство между двете понятия - човешко същество... и манипулация, ти изрази "задължителна" еднозначна връзка - която всъщност коментирах и използвах, за да кажа нещо допълнително към него.

 

Вече казах - не се занимавам с това дали е вярно или не. На теб ти изглежда вярно. То е изведено и съставено от теб, защото отговаря на твоята визия и описание на света. Твое обобщение, извеждане, аналогия... и т.н. Следователно какво значение има дали и според кого друг е вярно. Ако останеш само в твоя личен контекст - задължително е вярно, докато ти самата не го опровергаеш. Тук е и важното - иначе ти изглежда вярно в този момент. Но когато се променяш самата ти, ще дойде миг, в който ще установиш, че в променено състояние, това същото изречение-мисъл, на самата теб няма да ти е "вярно". Там е въпроса - има винаги скрито отношение и взаимовръзка между изразеното и автора му... До едно ниво - е една връзката... В друго ниво - тя се променя. Заради промята на СУБЕКТА. Дори и "ограничена промяна" - пак би имало изменение в зависимост от толеранса в изменението.

Въобще - ВСИЧКИ ТИПОВЕ ИЗМЕНЕНИЯ В ИДЕНТИЧНОСТТА НА СУБЕКТА, ВЕДНАГА ПРОМЕНЯТ И ВСИЧКО КОЕТО ГО ИЗРАЗЯВА И ПРОЯВЯВА. Последното го написах и към СКЕПС.

 

Освен това - подбора на критерии, които подбираш за да обобщиш "човешко същество" е доста разтеглив

- експлоатация е налична и в животинския свят - някои видове мравки примерно. При тях има всички белези и детайли на "робство". Дали е свързана с удоволствие никой няма как да знае, разбира се. Но удоволствието е вторичен въпрос и той е много сложен откъм комплексност. За някои хора самата дума удоволствие сякаш е проста еднозначна, а за разбиращите тя е океан...

 

- съпричастен, състрадателен - това са и животински прояви. Те се определят и невронално, чрез т.н. "огледални неврони". По същество съпричастност и състрадателност имат много и различни съдържания. Различните под-идеологии в социума ги разглеждат по различен начин, в различна дълбочина, за целите на опорните точки и степента на привлекателност на идеологичните си описания.

 

Между другото - това е полулярен мит от дамския матричен модел, особено в частта си за Родител-дете. И е особено нужен елемент за социализацията. Издигането на чувствата, емоциите и изживяванията в култ е задължителна част, която без нея би имало празно място. Тия елементи от социалната обща идеология са призвани да обяснят лични процеси и явления особено в "женския" модел. Защото при "мъжкия" елементите са с различен фокус.

 

А защо го нарекох МИТ - множество опити за които съм осведомен, както и реалния ми опит от експерименти, показват ясно, че "канала" за предаване на чувствени и изживяващи движения, е изключително плосък, малък и твърде ограничен. Нито едно от същинските дълбоки изживявания не е способно да се "предаде" и да се "сподели".

Има и друга връзка между елементите, определящи съответствието - колкото е "по-тясна" една личност тя е по-тясно обвързана, повече зависима от другите около нея. Съответно - канала е малък, тесен. И по съответствие - достатъчен за да стигне до друга такава "тясна" резонансна личност. Само това може да направи природата с "огледалните си неврони". Защото по същество, изживяванията са вторични, те са реактивни - те са отражение в своята чиста форма.

Колкото личността е по-широка и "дълбока", толкова в нея елемента на различност, индивидуалност, става по-определящ. Съответно - и нейното отражение (изживяване) става по-дъбоко и по-обхватно и "широко", поради нарастването на отражателната и възприемателната й способност. Нарастващия задължителен елемент на индивидуалност, определя и нарастваща уникалност във възприятието и изживяването - оттам все по-малка възможност за "предаване" по социалния канал, както и заради все по-малката възможност за резонанс - заради уникалността. Ето защо - същностни и дълбоки изживявания не са способни въобще да се пренесат от едно човешко същество в друго, поради тия и още много други фактори...

 

Според мен има известно влияние наливането на някои типично социални матрични внушения, които са част от издигането в култ на различни елементи в общуването. Това е част от социалната ПРОПАГАНДА, като допълнително, заради менталния елемент, е подчертано внушението и с ментални инструменти - логика, размишления. А особено при тях - всичко е до предварителните допускания от които тръгват. Тук е въпроса за манипулацията - когато тия предварителни допускания вече са "вложени", точно това предопределя чрез БАЗАТА, цялата по-нататъшна надстройка. Остава въпроса за личния елемент в това надстройване. Но най-важно е именно - в никакъв случай да не се докосва БАЗАТА. Тя е вплетена толкова дълбоко, и като е скрита в несъзнаваното, тя е бетонирана от посегателства още по-добре. Но без нея не би те имало като идентичност, защото именно върху тази база ти имаш образа за себе си. Включително и "човешкото същество", отново през твоята идентичност е повлияно именно от същата тази база, и от допълнителната надстройка, която си й изградила.

 

Тук ще вметна и въпроса за ИЗБОРА... Това е доста популярна идея, но развитието й през моя поглед я доведе до напълно прости изводи, които се различават значително от изведените от теб, НЕЛ. Не че не разбирам твоята постановка и смисъла й. Но ти отново изразявайки го оставаш в рамката на предварителното. И ти остава само да го изразиш. Разбира се че след като си дефинирала според себе си, пред собствените си очи, кое, какво е ИЗБОРА, и ролята на осъзнаването в него, то това е именно съответстващото ти разбиране относно изразеното.

РОлята на личните разбирания или лични философии е да даде платформа за описанието на света на всеки субект. В днешните времена всеки напира да има обяснение. Може би ще кажеш че това е типично "човешко" качество. За мен - мотива му, НЕ е човешки. Проявата му - ДА.

 

Ще се възползвам да вметна - състрадателността и съпричастието  са също типично социални категории. Поставянето им като социални идеали е част от задължителната манипулация. Все пак колективното "същество" винаги е приоритетно, докато го има, докато ги има този тип, това ниво на изграждащите го личности. И това е напълно естествено и съответствено. И когато се осъзнава, не е въпроса да се вкарва в отношение. Осъзнаването е просто акт. Субекта ако вложи в това лично отношение, това веднага го "пропада" и го свежда до останалото "малко" възприятие. 

 

Това е и основанието ми в предишен коментар относно "състоянията на съзнание", да изведа, че за разлика от СКЕП, при мен, когато е налице "подскок" не ми е нужен някой за да ме извежда, както и след извеждането, ако е сериозно, ако е същинско, ако идва отвътре, цялата същност на вътрешната реалност се променя. Идентичността и мястото й имат "преместване" и такъв миг бележи промяна на СУБЕКТА - след като е по отношение на идентичността, то с нея идва и цялата останала амалгама, която е аналогична на "асемблиращата точка".

Смяната на състоянието на съзнание очевидно при мен и при него има различни критерии и това също е естествено. И не е въпроса да се спори кой е правилния, защото това са детинщини и е несериозно (поне според мен)

Редактирано 9 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Това е и основанието ми в предишен коментар относно "състоянията на съзнание", да изведа, че за разлика от СКЕП, при мен, когато е налице "подскок" не ми е нужен някой за да ме извежда, както и след извеждането, ако е сериозно, ако е същинско, ако идва отвътре, цялата същност на вътрешната реалност се променя. Идентичността и мястото й имат "преместване" и такъв миг бележи промяна на СУБЕКТА - след като е по отношение на идентичността, то с нея идва и цялата останала амалгама, която е аналогична на "асемблиращата точка".

Смяната на състоянието на съзнание очевидно при мен и при него има различни критерии и това също е естествено. И не е въпроса да се спори кой е правилния, защото това са детинщини и е несериозно (поне според мен)

Във връзка с поста на Рам, може би е полезно да изясня някои неща. Ще опитам да бъде кратък.  Ще ползвам неща, които съм писал по-рано и по други поводи, за да пестя време. Затова може да има и разминавания в шрифтовете и размера. Важното е, че копи-пествам себе си.

 

Ще започна с нещо, което той вчера ме посъветва да кажа и което не сторих, защото не съм сигурен, че ще бъде разбрано правилно. Все пак, ще пробвам. Гледам на ученията дадени от Будата като на изкусно средство или умел метод, като инструмент, ако щете, за постигане на т.нар. Просветление. Това не е някаква моя хрумка, а е същността на будистката традиция. Всяко учение, инструкция или практика се разглеждат по този начин, а не се фетишизират или превръщат в свещенни догми. Според една класическа метафора учението е като лодка или друго превозно средство, което трябва да ни помогне да преминем от отсамния бряг (цикличното битие на неконтролираното скитане в сансара, дуалното възприятие) на отсрещния (просветленото състояние). В момента, в който стъпим на него, лодката става излишна и я изоставяме по най-естествен начин. Следователно, когато описвам нещата през призмата на будизма то е, защото познавам това по-добре от други неща и така ми е по-лесно да изразя мислите си. Нямам за цел да пропагандирам тези неща или да доказвам правотата им. Това е първото уточнение.

_____________________________________________________________________________________________

Второто се отнася до т.нар. "състояния на съзнанието", осъзнавания, премествания на асемблиращата точка и прочие. В будизма има няколко различни схеми за описване на пътя и аз ще се спра накратко на една от тях, която се използва в Сутра-Махаяна. Според нея има 5 пътя и 10 нива (бхуми) на бодхисатва като 11-то е Буда-състоянието. В текстовата традиция знаците, качествата, активностите и прочие, които характеризират всеки етап са описани дефинитивно. Това са етапите, които всеки практикуващ трябва да изминава до постигнето на т.нар. Просветление. Петте^{пътя са този на Натрупването, Свързването, Виждането, Медитацията и Без повече учене (Буда-състоянието). Третият от тези пет (този на Виждането) съответства на 1-то бодхисатва бхуми, когато за първи път има пълноценно директно преживяване на истинската природа на явленията и личността (пустотата). Това е момента, в който се достига освобождение (не Просветление) от обусловеното съществуване (сансара). От този момент нататък, не е възможно връщане обратно към дуалното възприятие, т.е. това състояние се характеризира с качествена промяна на възприятието. Преди това са възможни различни проблясъци на осъзнаване (като тези, които в Дзен наричат Кеншо), но те не са достатъчно стабилни и дълбоки, за да бъдат съхранявани свежи постоянно - не само при формална практика, но и във всякаква ежедневна ситуация или когато спим и сънуваме да речем. Несъмнено е, че подобни опитности ни променят, но това не е такава качествена промяна каквато настъпва на 1-то бхуми. Затова и не се отнасям прекалено сериозно към подобни неща.}

^{______________________________________________________________________________________________________________________________________________________}

Накрая, с две думи, че стана много дълго... Нел и Рам, споменават за състраданието. Много ясно искам да подчертая, че от будистка гледна точка истинското, безпристрастно състрадание НЕ Е ЕМОЦИЯ. В контекста на двата основни аспекта на практиката - умелите методи (санскр. упая) и изначалната мъдрост (санскр. праджня), сътраданието се отнася към метода, който води до мъдростта (недуалното възприятие). В най-дълбоката си същност, то е начин да работим със самите себе си, а не да помагаме на другите, т.е. то е средство за разтваряне на дуалното възприятие. Като допълнителен, страничен ефект, състрадателната нагласа и действията, които произтичат от нея, автоматично облагодетелстват другите същества.

 

ПП И нещо интересно, накрая. На въпроса "Може ли да се постигне състояние идентично или сходно с това на Будата?" по начин различен (т.е. с методи различни) от преподадените от него, моите учители поне отговарят много предпазливо, т.е. отговорът е по-скоро "Да". Разбира се, това не бива да се схваща в смисъл, че всички пътища водят до Рим...

Редактирано 9 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Седим си трима - внука ми на 6 години , снахата и аз . Гледаме по телевизията сериал и както се очаква ....следва реклама :

http://vbox7.com/play:6f134fbd58

Малкия видя само бисквитата и нададе боен вик...

Майка му излезе и след малко се върна с въпросната бисквита купена от магазина , та да не би "да му стане нещо на момчето"....

Аз пък се кефих на шегата и мъдростта заложена в рекламата....

....въздействието й за всеки е твърде различно....

Общото е , че има хубави реклами и такива които не стават за гледане.....

Което е едно и също с темата......

Редактирано 9 януари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Важното е, че участниците в темата си мислят че са извън матрицата. Че имат мъдростта да намерят страничен поглед. А аз бих ги запитал: Облизахте ли си бисквитката днес?

нормално е - когато не може да се участва в дискусия са налице напъни, които нямат нищо общо с нея. И обикновено избива в мъдри съвети и "приземяващи" заключения - или темата не става, или участниците в нея са "някакви". Никъде няма анализ, няма дълбочина, няма и дори опити. Да не говорим пък за извеждане на нещо  от собствен път, нестандартно мислене, някаква форма на творчество, дори осмисляне, вникване. Може би защото в тема като тази учебниците и мислителството на ниво студентска скамейка или близо до рефрена - ние с Боби, работим над себе си и си пием кафе - няма как да свършат работа. 

 

Не е странно също, че "матричния" ясно и точно вижда как "другите" са също матрични. Интересно - дали "матричния" може да възприеме и отрази нещо отвъд своята граница. Защото всичко, което е извън периметъра им за тях има два варианта - или го вкарват в схемата си, или го изключват напълно от нея - отричащо или абсурдизиращо. Противоречие за тях не може... всичко трябва да е подредено... и да няма празно... Празното е голям проблем - това е толкова дълбоко вградено...

 

Едно от най-веселите моменти е срещите ми с хора, пишещи за егото, любовта, за познанието... Цитират нахакано подпряни на заучените и донатъкмени образни схеми с които като си обяснят света и така екзистинцират някак си - определени, дефинирани и позиционирани според схемата си на обяснение. Защитават постигнатото, когато е изгодно го наричат гледна точка, друг път - обективна истина. Идеите и образите в тях, са обяснението им за света... но не - в техните очи, това е истината. Важното е да имат обяснения, важното е да имат теория... празно място не може да има.

 

Колко е типично когато се погледне в интернет-форумите, включително и този, както и в социалното битие извън нета, как най-важното за всеки е да се постанови чрез идеите, представите и разбирането си за света. по-често - премерването кой колко е изучил, прочел, гледал. Като че ли събирането на готови схеми, обяснения на някой друг, или с миш-маша от консолидиращите идеологии. Ако някой е "по-така", то той най-много да се издокара като много знаещ. Особено в това са добри хората, които имат в запас голяма база данни събрани мисли, книги и схеми на обяснения на други. Да не говорим за тия, с по-висок коефициент на интелигентност, или тия със завишена паметова бързина и услужливост. Те направо са като рози сред бодилите. Всъщност всичко се свежда до подредба от всички типове събрани късчета от инфо, като целта няма нищо общо с която с идеалите залегнали в основата на целия напън.

 

Колко човека тук са виждали сериозен пост, в който вътре да е залегнало нещо, което някой "не знае". Вътре да има преднамерено поставено противоречие, дори логичен. Дори да се намери такъв и да го направи като "въпрос", то веднага ще се намери някой, който да го предложи вече обяснено.

 

Дали някой се е питал - защо на всеки човек толкова му е нужно да има обяснения. Да ги подрежда в схема, да ги умножава и трупа... Защо е нужно толкова после да ги защитава. Днешния ден на много информация, която е нужно да се смила ежесекундно заради поставената цел. А всъщност зад обясненията се крият типични психични потребности. Човешки... от тия, човешките - на "най-многото".

От тия, с които всеки да може да си намери мястото да се изиграе на важен, на стойностен, да си споделя, да се оглежда, привижда или отрича чрез другите... Защото какво е човек без другите...

 

Тук във форума... особено тоя раздел, дето вече не е от "техническите", по традиция всеки е знаещ, всеки е разбиращ. А който има и съответното самочувствие - се и заявява с писане или най-малкото "коментари". Който няма самочувствие - или само чете или си търси "дружки" да се прилепи към тях, или си пише едно и също...

 

Всъщност участието тук за повечето, както е и целта на ежедневната комуникация, е да се направи едно премерване относно собствената схема от описанието на света. Нормално се смята и така се приема, всеки да си нарежда "своето", да си го защитава... А като чете "другите" как намират неговите "слаби" (празни или недомислени) места в обясненията му, все повече да овладява и огражда периметъра си. Вижда се как хората си пишат собствения си периметър на комфорт, който са си направили или си го правят... с едничкия явен и несъзнателен стремеж - ДА СЪМ ДОБРЕ. Искам да ми е добре - правя си да ми е добре. А някой по-горе говореше за "цели"... като че анализа на целеполагането и йерархичните структури на ценностната система са някакви странни завъртулки на смахнати.

 

Психологията или въобще ПОЗНАНИЕТО ЗА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ на човека е особено познавателно пространство. Това че сега става модерно все повече само го води към опошляване. И проблема не е в самото познание, а е в това, че познанието за "ОТВЪТРЕ" просто е зона сякаш от "друг свят". Заучаването и обучението в него, за разлика от останалите социални усвоявания, тук се сблъсква с общи положения, множество несъответствия, странности, парадокси... Психологията е нещо като "квантовия свят" спрямо ежедневния, в допълнение, че няма дори форма на математика, която да "върви". Просто не става. Няма мерки, няма теглилки... Опити за постановки - довеждат до школни мъдреци и школите им с последователи - както е навсякъде. Всичко си върви както си е постановено... Но точно психопознанието - просто не става. 

 

На никого ли не му се е струвало странно, че образно казано "толкова много неща се знаят за света", вече и бозона на ХИГС откриха... а за самия човек отвътре - нищо. Слаби напъни тук-там. Типични натъкмявания на субекти, които много държат всичко да е обяснено и никога за тях не може да има "празно". И се натъкмява изключително творчески, поне в това - творчеството е сякаш непресъхващ извор. Защото го води нуждата. Силната нужда задължително да има ствол, да има "нещо", да изглежда достатъчно правдоподобно, да наподобява стабилност, да има за какво да се "захванеш"...

 

Скепсис по-горе спомена за "скока" без парашут в празното пространство... Да, вътрешните инстинкти са в ход и машината за защита работи с пълна пара, задействаща и сравнително "новите" ментални мозъчни дялове. С пълна сила. Обяснения, концепции, теории или идеологии. Който докъдето, както и което му пасва - има всякакво за всички - според заветната фраза - поискай и ще ти се даде. Търсенето и потребностите определят и предлагането - най-силния коз на матричната система, основа на една задължителна сделка... която всъщност само алегорично я наричам така...

Скока без парашут... в напълно празното... В празното... защото като няма по кое да се "измерим ние самите" и няма как, няма защо ДА НИ ИМА - като няма "според кое". Иначе всеки претендира за "истина", дори обективна. А е смешно дори ползването на това понятие от субекти, които никога за нищо не са се трудили да ги изведат. И напъните дори за оригиналност са само до комбинаторики на готови елементи като в конструктора ЛЕГО.

На хората вътре в  матрицата, не може да бъде обяснено по какъвто и да е начин, нито сами ще разберат какво е да си извън нея. Първо трябва да се намери някой, който е бил през цялото време отвън, той трябва да изведе субекта извън матрицата и тогава да почне с обясненията. Разбирай, че обясняващият е нужно да е изцяло с мисловен процес различен от човешкия, но със способност за съпреживителни процеси. На него самият е нужно да осмисли нашата цивилизация през своят начин на разбиране, трябва след това да успее да я почуства през човешки поглед, за да разбере как да подходи в обяснението към изведеният от матрицата, за да успее да го изведе не само от матрицата пространствено, но и от тази вътре в съзнанието му. Защото матрицата е както внушена, така има и съвсем реални елементи...Хардуерни В този ред на мисли, опитите сами да излезеш от матрицата на базата на опитът на други хора, просто те вкарва в тяхната матрица, която колкото и да изглежда в някои случаи различна от общо насажданата...Всъщност, само така изглежда. Нужно ли е друг човек или група хора да ни мамят, с идеологии, пропаганда и убеждения, след като и ние успяваме да се мамим сами, твърде успешно...

Важното е, че участниците в темата си мислят че са извън матрицата. Че имат мъдростта да намерят страничен поглед. А аз бих ги запитал: Облизахте ли си бисквитката днес?

Аз те ценя Слайд понеже общуваме от години и затова няма да бъда прекалено gently,  нито прекалено обстоятелствен. Рамус е обяснил доста неща в типичния за него подробен и аналитичен стил, тъй че ми е спестил доста работа... Сега, да не би да очакваш да си посипя главата с пепел и да твърдя, че начина, по който съм си избрал да живея е еквивалентен на начина, по който си избират да живеят повечето хора? Или начина, по който живее Рамус, от когото имам впечатления не само от форума? Няма да го направя, защото би било лицемерно, хибридно и съглашателско поведение. Би било израз на подценяване и липса на уважение към теб като събеседник както и към другите. Ако постъпя по такъв начин, ако кажа, че няма никакви разлики ще излъжа. Не само аз, но и хората, които са ми близки, както и такива като Рам или Сис, с които се разбирам с две думи, сме платили цената за това да живеем така, както намираме за уместно, а не така, както са ни учили.

Ето защо, хич не ми пука какво си мисли някой си. Примерно, че съм надут, че съм претенциозен или нещо такова. Това е положението. Това, обаче, по никакъв начин не ми пречи да уважавам избора на другите. Напротив.

"Матрицата" в тесния смисъл е дуалното възприятие. В широкото си значение "Матрицата" са осемте светски реакции: стремеж към удоволсвие и избягване на болката, стремеж към слава /популярност/ и избягване на позор, стремеж към похвала и избягване на критика, стремеж към печалба и избягване на загуба.

"Матрицата" е постоянния ни навик да се оплитаме в тези осем реакции. 

"Матрицата" в тесния смисъл е дуалното възприятие. В широкото си значение "Матрицата" са осемте светски реакции: стремеж към удоволсвие и избягване на болката, стремеж към слава /популярност/ и избягване на позор, стремеж към похвала и избягване на критика, стремеж към печалба и избягване на загуба.

"Матрицата" е постоянния ни навик да се оплитаме в тези осем реакции. 

Това е много директно учение в стил ло-джонг (тренировка на ума), Глади. Звучи просто, но е много дълбоко. Не знам дали трябваше да го казваш, но така или иначе вече си го направила, тъй че нека е от полза за тези, които ще го разберат.

Цялата матрица (сансара в традиционната терминология) се задвижва от тези 8 реакции/нагласи. Приличаме на пеперуди, които привлечени от светлината на лампата, падат и изгарят в нея. Сами пораждаме всичките си проблеми, болка и страдания и после търсим причините извън нас.

Тъпа работа...

Редактирано 9 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)