Така е. Поздрав! Хегел е съвсем различна бира от Маркс.

След Хегел е полезно да се прочете Хайдегер, примерно. Но преди това е добре да се обърне внимание и на Кант.

Хусерл е за десерт, ако имаш ищах да стигнеш до там.

хаххаах. Е, кво друго да каже?

Никакви забележки , освен че там е друга част от територията на философията  -   обект-субект. т.е. следва да се влезе в територията на познанието.....

Редактирано 29 януари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

 Това , че е шахматист (имам познати майстори в тази игра с които често обсъждаме разни неща от игрите въобще) може да обясни статичните му позиции в неговите постове - професионално деформиран да работи САМО в условията на пълна информация .В условия на непълна информация (какъвто е светът около нас и играта бридж също) е безпомощен и съм сигурен , че ако не го разбира , то поне го усеща....

Ах Дон Чечи! Дон Чечи! Ще ти подскажа малко.

Преди време разговарях с професор, най-известния хирург лекуващ рак на матката в България, световно известен експерт е, лекар на годината и т,н.

Единствено той се наема,  и най-често успява, да острани към 20 разсейки.

Това  ме направи точно толкова хирург,  колкото ти си разбрал от шахмата  и от ТД.

Да наречеш шахмата обяснение за действие при пълна информация(каквото и да значи това), при положение, че основното в шахмата е интуицията, а тя е метод за вземане на решенията именно при липсваща информация, означава просто че си нямаш дори елементарна представа  за шахмата.

Същото е при ТД.Ти от разговорите си с мен си решил, че разбираш и от ТД.Не стига това ами претендираш да я разбираш по-добре от мен, макар за втори път да бъркаш елементарните и понятия, и то след като съм ти ги обяснил подобаващо.Разбрал си я точно толкова, колкото аз хирургията

Остава да ти призная, че си най-добрия.Така е!Това е вън от всяко съмнение!Ти си най-добрият измежду добрите!Поклон .

Ето че съм и по темата - разкривайки какво е да си добър. .Мда

Остава да ти призная, че си най-добрия.Така е!Това е вън от всяко съмнение!Ти си най-добрият измежду добрите!Поклон .

 

Прав си. Анализът му е много добър. Аз без да се замислям бих назначил 3 без коз за без колкото вляза, макар да си мисля, че съм ДОБЪР играч. Но и ЛОШ играч да съм, пак съм по темата, диалектически погледнато.

Редактирано 30 януари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Това  ме направи точно толкова хирург,  колкото ти си разбрал от шахмата  и от ТД.

Това ми напомни арменския виц:

– Тоя Карерас не е добър певец! Знам, щото Гарабед ми показа как пеел.

И аз съм по темата – теза, антитеза, синтез, но това ще го обясни дон Чеци, ако благоволи...

Ах Дон Чечи! Дон Чечи! Ще ти подскажа малко.

Преди време разговарях с професор, най-известния хирург лекуващ рак на матката в България, световно известен експерт е, лекар на годината и т,н.

Единствено той се наема,  и най-често успява, да острани към 20 разсейки.

Това  ме направи точно толкова хирург,  колкото ти си разбрал от шахмата  и от ТД.

Да наречеш шахмата обяснение за действие при пълна информация(каквото и да значи това), при положение, че основното в шахмата е интуицията, а тя е метод за вземане на решенията именно при липсваща информация, означава просто че си нямаш дори елементарна представа  за шахмата.

Същото е при ТД.Ти от разговорите си с мен си решил, че разбираш и от ТД.Не стига това ами претендираш да я разбираш по-добре от мен, макар за втори път да бъркаш елементарните и понятия, и то след като съм ти ги обяснил подобаващо.Разбрал си я точно толкова, колкото аз хирургията

Остава да ти призная, че си най-добрия.Така е!Това е вън от всяко съмнение!Ти си най-добрият измежду добрите!Поклон .

Ето че съм и по темата - разкривайки какво е да си добър. .Мда

Аз не знам колко си добър в играта шах-мат (т.е. в случая "играя" в условия на непълна информация - ако питаш що е това ) , но е ясно че в областта на игрите въобще (всички игри взети заедно , с основни видови представители шах , бридж и покер по отношение на термодинамиката) разбираш точно толкова , колкото и от ТД . То няма как да бъде по друг начин !. 

ФАКТ ! Когато още през `97-ма година (!!!) Гари Каспаров губи мача срещу Deep Blue(компютър) , в края на мача той в екстаз възкликва :"Аз видях Бог !"....ставаше дума за интуиция де , и други подобни качества присъщи на човека , но не и на компютрите (за сега)! 

http://en.wikipedia.org/wiki/Deep_Blue_versus_Garry_Kasparov

ФАКТ ! За играта бридж все още няма такъв компютър , а скоро няма и да има такъв играещ на шампионско ниво !Дори не и на експертно ниво , макар да има задоволително успешни опити за играчи от средна ръка....!

Пък за компютъризация в покера и дума не отварям......

Това имах предвид когато писах "професионално деформиран".Казано с други думи - ограничен в собствената си област на изследване. Това никак не значи , че в собствената си област на изследване не може да си ведущ специалист , експерт ...по-скоро ДА , но само там ! Така , че това може да се възприема и като комплимент....

Може да се мисли върху тези факти ! А когато няма факти , другото е празнословие.....т.е. произволни измислици !

Редактирано 30 януари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Въпрос на съвсем отделен разговор е защо имаш желание да споделяш нещата, които споделяш..

Не е въпрос на никакво желание, нито мое, нито чуждо.

Не споделям нищо... защото няма на кого, няма как... и въобще споделянето отново си е чисто "социално" виждане. Може би мотивацията зад всичко това е съвсем друга... И не че не съм писал дори това, но всеки си има "таван" който е неговото "небе" и... дотам...

 

Друг е въпроса на кого как му изглежда и че това също е въпрос на стъкмистика за Стъкмизиращия я. Колкото до автографите, много добре личи кой как се пише и как върви менталната и емоционалната му "крива" от конкретните "точки", от които тя се "изгражда". Дори в рамките на един и същ коментар (ако не е само седно изречение от 5 думи) се вижда "движението" и състоянието... и въобще много елементи на "вътрешната картинка" - такава каквато се рисува за Субекта... и по-общия й контекст - зад завесата, декора и кадъра.

 

 

, че ние имаме много ограничено възприятие. Изкривено и деформирано.

Ако виждаме всички аспекти и възможности, обаче, е съвсем различно. Тогава може да видим, че ...

Затова просто трябва да сме внимателни и почтенни в най-обичайния смисъл. Демек, да не убиваме, лъжем и крадем. Това е общо взето... 

Никой не може "да види" тия неща, защото наркомана може и да не убие за следващата доза. Може... толкова много други варианти. И не е въпроса те да се "пред-видят"Предвиждането и предполагането не са мотив и не могат да бъдат, дори и за обяснение във форуми. Друго е основното... И ти го усещаш ... най-малкото че не е това и че не може да бъде... щото е плитко и не се държи дори логично...

А иначе - "да не убиваме", лъжем и крадем... е точно като да си "добър" - е нищо само по себе си и освен на езика на едно дете, простовато и елементаризирано, няма как да обясниш кое точно е УБИВАНЕТО ЛЪЖАТА и КРАЖБАТА...

 

Не е зле да се говорят социалните идеали заради ролята им на социални регулатори, но както и ДОБРОТО, извадено от социалния контекст, придобива образа на елементарна понятийна  и смислова гротеска. Нито може да не се УБИВА, нито е възможно да НЕ СЕ ЛЪЖЕ, нито да не се КРАДЕ. Т.н. :"Заповеди" са просто (пред)писания на езика на народа. Те са направени за народа. И който се опита дори да ги потърси и на друго място, ще срещне там едно голямо нищо... Защото ги няма другаде.

 

За хора, които имат съвсем друго съдържание, съвсем други вътрешни измерения и нагласи, на тях не им трябват нито заповеди, нито поучения, нито "не правете това и това"... Просто като няма потребността и всичко това си самоотпада. А сред "народа" все ще има някой който да се опитва обикновените "народни" идоли, да ги превъзнася в духовни или божествени. Просто защото е една от обикновените "народни" потребности. И така както и "споделянето"... само до "народния контекст", до народното "небе", което иначе е важно да изглежда "божествено" за тия, дето дори това им изглежда "небе" и го гледат някъде "далеч отдолу"...

Редактирано 30 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Не е въпрос на никакво желание, нито мое, нито чуждо.

Не споделям нищо...

Не се хващай за думата.

Колкото до автографите, много добре личи кой как се пише и как върви менталната и емоционалната му "крива" от конкретните "точки", от които тя се "изгражда". Дори в рамките на един и същ коментар (ако не е само седно изречение от 5 думи) се вижда "движението" и състоянието... и въобще много елементи на "вътрешната картинка" - такава каквато се рисува за Субекта... и по-общия й контекст - зад завесата, декора и кадъра.

 

Според мен не е толкова просто. Хората понякога грешат и излизат от рамките поставени от "точките". Тези грешки може да са и умишлени. Може да са след осъзнаване, което не рядко се случва и в рамките на един пост. "Да се греши е човешко", многопластова мисъл, зависи какъв смисъл ще се вложи в думите.  

Според мен не е толкова просто. Хората понякога грешат и излизат от рамките поставени от "точките". Тези грешки може да са и умишлени. Може да са след осъзнаване, което не рядко се случва и в рамките на един пост. "Да се греши е човешко", многопластова мисъл, зависи какъв смисъл ще се вложи в думите.  

Да се греши не е само човешко , какъвто и смисъл да слагаме в това ! То е и неизбежно !

Там където има решения , винаги има по-голяма или по-малка грешка (дори и в математиката с най-висока степен на абстракция , там където има степен на приближеност) .

Въпросът се свежда до това да се греши по-малко !

Ако се греши съзнателно , следва да има условия грешката да се превърне в предимство при възникване и решаване на следващи проблеми .В този смисъл компромисът е съзнателна грешка ( хем вълкът сит - хем агнето цяло)!

Никак не са малко случаите когато каквото и да направите може (ще) да сгрешите . Тогава въпросът опира до това какво и как да изберем . Тогава са нужни критерии за ефективност .В този случай е възможно да се окаже , че единственото правилно решение е да не се взема каквото и да е решение до промяна на обстоятелствата ( да се топа топката)!

.....А тези със "свободната воля" нека хубавичко да поразмислят върху горния текст.Иначе излиза , че те са най-големите грешници...! 

Редактирано 30 януари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Според мен не е толкова просто. Хората понякога грешат и излизат от рамките поставени от "точките". Тези грешки може да са и умишлени. Може да са след осъзнаване, което не рядко се случва и в рамките на един пост. "Да се греши е човешко", многопластова мисъл, зависи какъв смисъл ще се вложи в думите.  

Кое е многопластовото на "тази мисъл"? Много пластовото е в този, който я интерпретира, а не в "мисълта" сама по себе си. Разбира се, както се вижда има и интерпретатори, за които всяко нещо е "очевидно", ясно и недвисмислено... Но така или иначе понятието ГРЕШКА е от контекста и обусловния периметър на понятието ДОБРО... Да не говорим пък за "по-малко" или "по-много", но това е друга бира...

 

Колкото до "простото" - и според мен не е просто. Разбира се, че го представям схематично и опростено, защото само го ползвам за целта на изказа.

 

"Осъзнаването" за което говориш е повече концептуалност "дори в рамките на един пост". Защото във всички случаи "небето" на субекта остава същото. И няма как това да се промени, защото това небе... е всъщност самия Аз, на субекта, неговата идентичност. Това е неговия представител в света - думичката АЗ, заедно със "СЪМ", защото едно без друго те не могат. Поредицата от микро-промени в психичните проекции, са просто вид "наместване". Много често личностите наричат "осъзнаване" възможността да "наместят" по-добре вътрешните си елементи през дисонансите на множеството им несъответствия. Защото в дълбокото несъзнавано (откъдето се дирижира този процес) всяко "донаместване" дава доза сигурност. А сигурността... е просто един от дериватите на СТРАХУВАНЕТО... в най, най-най-широк смисъл. А най-общ смисъл - това донаместване е магнита, който мнозина търсят по форумите в сблъсъка с други търсещи сигурност чрез "мненията си", в съгласието с тия, дето са го нагласили като неговото... И всъщност всеки отстоявайки своята си картина, е зает в играта си на самоутввърждаване. А дали разбираш защо на образен психичен "АЗ", му е нужно непрекъснато да се самозатвърждава и самоутвърждава?...

 

Не се хващай за думата.

Думичките са единственото нещо, с което разполагаме на това виртуално място. Думичките - имат своето значение, роля, носейки смисъла  който влагаме през тях. 

Така или иначе - всяко средство, инструмент, има своето ограничение, заради своята относителност спрямо контекста и условията сред които то е валидно.

Редактирано 30 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

А дали разбираш защо на образен психичен "АЗ", му е нужно непрекъснато да се самозатвърждава и самоутвърждава?...

 

Ами, това с нуждата от самоутвърждаване са детските години на аза, според мен. 

 

Нужно му е сам да се харесва.  Иначе, излишни пари за психоаналитици.

Редактирано 30 януари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Ами, това с нуждата от самоутвърждаване са детските години на аза, според мен. 

 

Нужно му е сам да се харесва.  Иначе, излишни пари за психоаналитици.

Моят отговор би бил съвсем друг...

Ами, това с нуждата от самоутвърждаване са детските години на аза, според мен. 

 

Нужно му е сам да се харесва.  Иначе, излишни пари за психоаналитици.

Еее, айде сега, нали по-горе написа за "опростяването" - и АЗ-а е многопластов по съответствие за един "многопластов" интерпретатор.

 

В най-общи линии, макар отново да се налага да го опростявам максимално... че АЗ-а на човека в социалния му реал, е една форма на изкуствена конструкция, която в същия този реал, се нарича ЛИЧНОСТ. Като изкуствено-създадена конструкция, тя всъщност е родена в нещо като "магия". И сред "магия" съществува. А "магията" в някакъв смисъл е лепилото и конструктора на изкуствения реал.

 

И още - особеност на този реал е, че понеже той носи "вторичен" характер, в него непрекъснато трябва да се "налива енергия". Лишаването от "енергия" води до разпадане на "магията" и с нея - изкуствено създадения (най-често астрален) реал.

Тази е основната причина човечеството и неговия частен дериват - ЛИЧНОСТТА - да й е потребно непрекъснато да се самодоказва и самоутвърждава. По този начин това е нейната форма на самосъхранение. Иначе оставено без "съпорт" не се държи... и ще самоотпадне.

 

Въпроса и хитростта на "магията" е именно тази - че тя се крепи на това, че вече е внедрена в "мощни генератори на енергия". Хитрия номер, който се скроява на тия "генератори" е, чрез подмяна на идентичността им, те да се вкопчат в магията и по този начин става двустранен обмена - хем създадената с енергията магия да е изкуствена, но и едновременно в средата на тази изкуственост се генерират изкуствени форми на битие за тия "генератори". Те се вкопчват в тази форма на битие и чрез заложения в тях начин да се самосъхраняват, те всъщност съхраняват магията, чрез която напълно изкуствено се създава форма на изкуствен живот, битие. Така магията ги поражда, а те пораждат магията, наливайки непрекъснато енергия в нея...

 

На нещо като "микрониво", вече във всяка отделна личност, тече същото - по съответствие (между "малкото и голямото)... Личността е вторично, изкуствено-създадена конструкция. Тя осъществява битие, но заради своя вторично създаден реал, тя също носи проблемите и особеностите му. Всеки миг е важно да се налива енергия в тази форма на реал... защото той е полето, средата, сред която функционират изкуствено създадени ЛИЧНОСТИ. Проявата на това тук във форума е непрекъснатия импулс за самоутвърждаване на всеки пишещ. И е толкова просто да се набклюдава. И не е само тук. Всъщност най-неустойчивите личности, усещат някъде далеч, несъзнателно своя преходен характер и това ужасни им задейства "вълни" от защитни реакции. Има други ... генератори, които са с повече сила. Има единици, разбирайки всичко това през серия от проблясъци, започват да използват и да контролират "магията'. Но дори и по този начин, те остават в нейния плен и тя за тях е НЕБЕТО им, крайната граница, хоризонт...

 

Света на ИЗКУСТВЕНИЯ реал е само частен случай. Вътре в една форма на реал, непрекъснато има множество "под-реали". Както и всеки изкуствен реал, е част на някакъв по-общ от него. Така или иначе - крайната "граница" е самата идея за изкуствеността на всички форми на РЕАЛ... И оттам - за всички типове и форми на ИДЕНТИЧНОСТ. Но пък без идентичност не може да има БИТИЕ, защото на битието му е нужно да има СУБЕКТ, който да се реализира и проявява през него.

 

Заради това всички форми на РЕАЛ в концептуалните описания се наричат "СВЕТА НА ПРОЯВЕНОТО" там е движението, там са промените. Сред тия описания са и СУБЕКТИТЕ - в някои реали - личности, други реали - индивидуалисти. Така или иначе всяка "ДЕТСКА" фаза, е защото поредицата от "етапи" е в посока към израстване, много аналогично с "децата" в нашата форма на "реал".

 

Но проявения свят непрекъснато е в "нещо друго" и това оказва влияние в него, защото взаимодействията са неизбежни. Винаги, в някакъв миг, някъде в основната тъкан на проявения свят, се прониква от нещо от... това "ДРУГО". То в концептуалностите се нарича най-общо АБСОЛЮТНОТО. В известен смисъл качествата  които му се прилагат е в съответствие спрямо кой реал се описват, за да се запази винаги съответствието по ниво, което е нещо като "задължително" условие.

 

Едно от "най-първите" и ниски етажи" на проявените реали... е дуалния и идентификациите, свързани и родени от този "етаж" са проникнати от това качество... Именно от това качество и сред тия условия съществува КАЛДАТА с всичките си подфоруми и дори тази тема... както и коментарите в нея... Модела на "виртуалния" свят на интернет всъщност е сходен по модел с общия принцип на създаването на РЕАЛИ. И който и да е РЕАЛ предполага да подаде възможност да поеме и даде "живот" на съответните на този реал идентичности. И тъй, като виртуалния интернет е нещо като "подмножество" на дуалния свят - той в себе си носи всички качества на "създаделите си"... Именно на това ниво на РЕАЛ са и съществата, които го населяват и за които той е нещо като почвата за растенията, въздуха, водата, слънцето... И именно в тази тема, едно от важните неща за тях е  начина по който те са се организирали да "живеят" в илюзия за общ реал. А общността е само ехо и следствие на специфична неврална програма, една от многото за оцеляване. Но в условия на групово конструиране, се налагат форми на "групово договорен реал". И на фона на един реал - дуалния, се създава негов виртуален дериват - наречен ГРУПОВ ПОД-РЕАЛ, нещо като подмножество. 

 

-------------------------

В някакъв смисъл това е схематично образен микс и повече прилича на "приказка", обаче ти си таргета на тия думи и съм ги подготвил като за теб. Друг е въпроса доколко добре се справям. Но и това не зависи само от мен, нали? Правя, каквото и както го виждам - пък нека за някои други да е "грешка" и да е "човешка"...

Редактирано 30 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

За първи път чета подобна интерпретация. Интересно виждане. Дали го разбирам достатъчно добре не мога да съм сигурен. Не съм ги поглеждал много сериозно нещата от такъв ъгъл и нямам много голям собствен (мисловен) опит на който да се опра, за да разбера отвъд думите. Мислене се иска за подобно разбиране и време. А понякога ми просветва внезапно. Сигурно и при другите е така.

 

За грешката, всъщност тя създава многопластовостта, когато аз интерпретирам, става въпрос за мисълта в кавички. Така е. Тази дума я употребявам и я разбирам по много различни начини, защото съм забелязал, че различни хора влагат много различни смисли в нея. И няма как да е иначе. Свобода и грешка са най натоварените с различни смисли думи. В много от случаите са синоними.

 Дали го разбирам достатъчно добре не мога да съм сигурен. Не съм ги поглеждал много сериозно нещата от такъв ъгъл и нямам много голям собствен (мисловен) опит на който да се опра, за да разбера отвъд думите. 

А понякога ми просветва внезапно.

 

За грешката, 

Свобода и грешка ...

СИГУРНОСТ... ГРЕШКА, СВОБОДА, са точно сред същия дуален РЕАЛ, сред който е и ДОБРО, ПРАВИЛНО, ИСТИНА, ВРЕМЕ. Извън него не съществуват, защото няма за КОГО (няма кой да ги конструира, за да съществуват и проявят)...

Но това не е логика, нито философия... Не са и концепции. Но нямам друг начин как да представя, освен чрез подобие на понятийна система и да ги подредя във взаимовръзки и аналогии... Затова прилича на философия, и на концепция... Ако е налице интелигентен човек - доближавам схемата според възможностите му на възприятие - и тя придобива белези на концептуалност. Ако е с други характеристики,,, по друг начин - къде алегоричен, къде притчов... Във форум - толкова...

 

Разбира се... имам и други... мотиви. За мен е и форма на упражнение... защото импровизирано изразявах и се пораждаха аналогиите. По този начин ги пиша за първи път. Породи се в самия ход на описанието.

 

Много пъти я прочетох, и от моята переспектива на отразяване, виждам в нея както проблемни моменти, така и породени от опростяването неизбежни неточности.

В моят вътрешен свят всичко това не е с думи, дори с понятия не е.,.. а където е, те са с различни значения от общоприетите. Така, че се налага да "опростявам", в нещо като "превод", трансформирайки комплексна система в линейно-последователни вериги, които да са и логично свързани...

 

Пиша ти всичко това с цел да допълня и евентуално да улесня разбирането, като предпоставя съвсем друга переспектива на разглеждане - в частност в конкретиката на темата. Лесно е да се разбере защо всички пишещи се хванаха за ДОБРО, а не за ЧОВЕК... но Мерил го написа - темата е такава, какъвто е "мат'ряла", който пише в нея.

 

Е... според теб - КОЕ Е "ДОБРОТО" насред всичко това...

Редактирано 30 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

СИГУРНОСТ... ГРЕШКА, СВОБОДА, са точно сред същия дуален РЕАЛ, сред който е и ДОБРО, ПРАВИЛНО, ИСТИНА, ВРЕМЕ. Извън него не съществуват, защото няма за КОГО (няма кой да ги конструира, за да съществуват и проявят)...

Но това не е логика, нито философия... Не са и упражнения по концепции. Но нямам друг начин как да представя, освен чрез подобие на понятийна система и да ги подредя във взаимовръзки и аналогии... Затова прилича на философия, и на концепция... Ако е налице интелигентен човек - доближавам схемата според възможностите му на възприятие - и тя придобива белези на концептуалност. Ако е с други характеристики,,, по друг начин - къде алегоричен, къде притчов... Във форум - толкова...

 

Разбира се... имам и други... мотиви. За мен е и форма на упражнение... защото импровизирано изразявах и се пораждаха аналогиите. По този начин ги пиша за първи път. Породи се в самия ход на описанието.

 

Много пъти я прочетох, и от моята переспектива на отразяване, виждам в нея както проблемни моменти, така и породени от опростяването неизбежни неточности.

В моят вътрешен свят всичко това не е с думи, дори с понятия не е.,.. а където е, те са с различни значения от общоприетите. Така, че се налага да "опростявам", в нещо като "превод", трансформирайки комплексна система в линейно-последователни вериги, които да са и логично свързани... Пиша ти всичко това с цел да допълня и евентуално да улесня разбирането, като предпоставя съвсем друга переспектива на разглеждане - в частност в конкретиката на темата. Лесно е да се разбере защо всички пишещи се хванаха за ДОБРО, а не за ЧОВЕК... но Мерил го написа - темата е такава, какъвто е "мат'ряла", който пише в нея.

Е... според теб - КОЕ Е "ДОБРОТО" сред всичко това...

 

Това за темата го разбрах. Но явно то е насочване. Знаеш и искаш да обясниш защо така тръгна да върви темата. За мен това, което ми казваш е "виж сега какво представляват хората, страхуват се да се вгледат в себе си безпристрастно, страхуват се и затова бягат от ЧОВЕК и се насочват към ДОБРО".

 

Ако е това, значи съм разбрал. Ако не е, ще го мъча за домашно.

 

Интроспекцията е мощно оръжие на познанието.  Не само на себепознанието. Независимо от философските възгледи. Моето хоби е да следя мисленето си и да се опитвам да разбера как мисля. След това естествено предполагам, че и другите са като мен. Нормално е да са ми интересни "размишленията" на Декарт. Те са най ценни с това, че са ОТКРОВЕНИЕ. Човекът не само, че не се е страхувал да се вгледа в мисленето си, но и откровено е написал, какво е открил. За мен е изключително честно написано и в това е ползата от трактатите му. 

 

Сега, има най различни философски и религиозни концепции за това какви са вселената и човека. Най ценното от всичко обаче произлиза от вглеждането на човек в себе си. Това, познание, което открива там е единственото познание със здрав и непоклатим фундамент. Да, аз съществувам и това е сигурно. Това, което възприемам, не е съвсем сигурно. Дотук добре. Но идва и ценното. Започвам все по добре и по добре да разбирам как възприемам, как мисля. Как мога умозрително да контролирам възприеманото. И това е според мен нещото, което се учи цял живот.

Редактирано 30 януари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Човекът не само, че не се е страхувал да се вгледа в мисленето си, но и откровено е написал, какво е открил.

Или си е мислил, че е открил... Открил е трансценденталната аперцепция (cogito), Аз или душа и от нея е извел емпиричната (ergo sum) по пътя на епохето (εποχη). Само дето, точно това му се е искало да намери от самото начало, за да докаже битието на Бог. А че е искрен - искрен е.

Редактирано 30 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Не, Декарт е осъзнат. Той не доказва битието на Бог. Той вярва в Бог. Той осъзнава това. Написал го е.

 

"Вярата е акт на волята."

Декарт - става дума и за неговата собствена вяра в Бог

 

Може би някои от  критиците му са възприели обясненията му на причините поради които вярва в Бог, като опит за доказателство, или като същинско доказателство за битието на Бог.

 

Не може да се е опитвал да доказва вярата си. От трактатите му ясно си личи, че той поставя вярата за вярна по подразбиране. Вярата за него е причина създадена от волята му. Следствията от така създадената от волята му причина, той слага наравно с познанието на така наречените от него сигурни възприятия и следствията от тях.

Садист е бил този който първи е изрекъл :"В началото бе словото . И словото беше Бог....!"......

...ако съдим по писаното тук. То не , че и аз падам много по-долу де ! Ама ще се корегирам....

Редактирано 30 януари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Той не доказва битието на Бог.

Тъй де. То няма как да се докаже.

 

Той вярва в Бог.

Да де. Декарт използва съдната способност, за да оправдае вярата си. Нищо чудновато, в което.

 От трактатите му ясно си личи, че той поставя вярата за вярна по подразбиране.

Имено. Какво по-различно казах, всъщност?

Не съм те разбрал правилно.

Съжалявам

Не съм те разбрал правилно.

Съжалявам

За нищо. И на мен често ми се случва.

Какво е добър човек - човек, който задоволява очакванията на другите. Играе по техните правила. Другите са доволни и го считат за добър.

Какво е лош човек - човек, който задоволява само своите собствени желания без да се съобразява с чуждите очаквания. Играе по собствени правила. Примира неговото лично задоволство и не му е до чуждото.

Какво е добър човек - човек, който задоволява очакванията на другите. Играе по техните правила. Другите са доволни и го считат за добър.

Какво е лош човек - човек, който задоволява само своите собствени желания без да се съобразява с чуждите очаквания. Играе по собствени правила. Примира неговото лично задоволство и не му е до чуждото.

Значи какво излиза - златната среда а

Добрият човек знае кога да говори и кога да замълчи

Не завижда

Търси своето щастие

Бори се със собствени средства да постигне хармония и баланс