Ама разбира се! Моля за извинение!

Има и такива, които също не казахте нищо конкретно по критериите на Рамус, но пък щом му демонстрирате лоялност, критиките му ви подминават.

Според мен ако ги вземем на сериозно, дискусията трябва да се прекрати. Има два вида говорене. Свободно и ограничено (симетрично и асиметрично). Няма да употребявам дуално, защото някои съфорумци разбират тази дума по един начин, а други по точно обратния. 

 

1. Не мога да се изразя асиметрично (ограничено) и да кажа "ето това конкретно е добър човек, а другото противоположно нему е зъл човек", без да използвам опорна (и) точка (и), с помощта на която (които), да изразя мнение съгласно моите си или нечии други критерии.

2. Не мога да се изразя симетрично и да кажа "преди (отвъд) ограниченията добро и зло е едно и също", защото така формално си противореча. Е, не си противореча, защото свободното говорене е непротиворечиво (отвъд ограниченията и противоречията), но все някой ще се заяде.

Редактирано 29 януари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Добро утро!

Много е важна мотивацията ни. Можем да си мислим, че сме добри, а мотивацията за действията ни да не е добра. И обратното може да не постъпваме добре за околните, а всъщност мотивацията ни да е добра. 

Много хубав ден ви пожелавам!

Именно! Точно това казвам и аз. Точно за това казвам, че нещата са относителни. И че винаги, когато обръщаме лицето си нанякъде, обръщаме гърба си на другата страна. И че всичко в живота ни се свежда до един или повече избори, с който след това трябва да живеем, при това все зависещи от мотивацията ни. И че ако едно определение в един момент върши работа, в следващия момент, относимо към следващия конкретен пример, то носи точно обратния заряд. Един човек може да бъде и добър, и лош, в зависимост от това, в каква конкретна житейска ситуация е поставен.

 

Е, след като е така, по какъв начин това, което казвам аз е различно от това, което казва Скепс, Мушкатото, Нел или който и да е друг от хората, които минават в графа "разбиращи" Рамус?!

И не, не се заяждам. Наистина! Просто и аз като Рамус си присвоих нуждата да изискам поне един път, тропайки с краче до край, и той да каже нещо конкретно, вместо да прави дисекции на казаното от хората... Сещате ли се какво целя?!

 

Най-интересното е, че малко по-горе Нел му подаде ръка за измъкване, като му сложи думите в устата, опонирайки на бай Чечи, синтезирайки изказването му по следния начин:

 

това ти каза и Рамус-опитът за дефиниция се проваля само с един единствен пример

но той пак не се усети... Напротив - продължава да търси дефиницията и дори държи на пътя, по който сме стигнали до нея!

 

Ето за тези неща говоря аз! Може и да ви се струва, че не са по темата... но всъщност са. И дори не бих ги споменала, защото никой от нас няма желание да задълбава в подобни неща, но го направих, защото ми стана нещо като де жа вю по темата с Гурджиев. Там Уит се опита по същия начин да провокира, с идеята /която тя разбира се отрече, но се наложи като такава/, че който не възприема учението му, непременно е простак и нобразованик, който си пилее времето... И там не стигнахме до никъде, освен до това, че който споделя мнението на Уит е интелигентен, а останалите - две крачки в страни от строя... Както и да е. Спирам, защото прекалено се профанизираха нещата и някой трябва да отстъпи!

 

Хубав ден и от мен! Понякога, когато човек не е директен, е защото иска да спести някои неудобства... Но пък при други хора, когато не са директни, е просто, защото не вникват в същността... Това последното съвсем, съвсем в страни от темата... Просто по пътя...

Редактирано 29 януари 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

И обратното може да не постъпваме добре за околните, а всъщност мотивацията ни да е добра. 

Лош, неясен изказ, Глади. Аз разбирам какво искаш да кажеш, но не съм сигурен дали всеки би те разбрал правилно. Едва ли. Затова ще те дообясня.

Ако имаме правилна мотивация, то независимо как изглеждат и биват оценявани действията ни от околните, то те ще бъдат градивни, смислени и полезни. Но ти говориш в рамките на будисткия дискурс, т.е. под "добра или правилна мотивация" разбираш бодхичита. Хората, обаче, не са запознати със значението на това понятие, тъй че от поста ти няма голям смисъл.

Редактирано 29 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Лош, неясен изказ, Глади. Аз разбирам какво искаш да кажеш, но не съм сигурен дали всеки би те разбрал правилно. Едва ли. Затова ще те дообясня.

Ако имаме правилна мотивация, то независимо как изглеждат и биват оценявани действията ни от околните, то те ще бъдат градивни, смислени и полезни. Но ти говориш в рамките на будисткия дискурс, т.е. под "добра или правилна мотивация" разбираш бодхичита. Хората, обаче, не са запознати със значението на това понятие, тъй че от поста ти няма голям смисъл.

Това го разбрах така. Аз да правя каквото си мисля, че е добро, пък каквото има да се случва  ще се случи.

Това го разбрах така. Аз да правя каквото си мисля, че е добро, пък каквото има да се случва  ще се случи.

Искаш да кажеш, че правилното за едни, може да е неправилно за други?

 

Лош, неясен изказ, Глади. Аз разбирам какво искаш да кажеш, но не съм сигурен дали всеки би те разбрал правилно. Едва ли. Затова ще те дообясня.

Ако имаме правилна мотивация, то независимо как изглеждат и биват оценявани действията ни от околните, то те ще бъдат градивни, смислени и полезни. Но ти говориш в рамките на будисткия дискурс, т.е. под "добра или правилна мотивация" разбираш бодхичита. Хората, обаче, не са запознати със значението на това понятие, тъй че от поста ти няма голям смисъл.

Може би тук трябва да поясниш, коя мотивация е правилна или какво означава понятието правилна мотивация ?

Редактирано 29 януари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Това го разбрах така. Аз да правя каквото си мисля, че е добро, пък каквото има да се случва  ще се случи.

Проблемът е, че Глади говори в будистки контекст в тема, в която не участват хора, които изучават будистка философия и етика. Не само, че се е изразила неясно и двусмислено, а и е профанизирала смисъла, защото се е опитала да го предаде разбираемо за всеки. Няма как да стане без да се разбира съдържанието на понятието "бодхичита" в нейните два аспекта - относителен и абсолютен. Съвсем накратко относителната бодхичита е стремеж към Просветление в името на всички чувстващи същества. Крайната бодхичита е директното виждане на пустата природа на феномените (шунята). Ако човек е воден в поведението си от относителната бодхичита, която се ражда от безпристрастна любов и състрадание, то дори да допуска грешки, то ефекта от действията му ще е като цяло положителен за околните. Ако човек е постигнал абсолютната бодхичита, т.е. недуално възприятие, то всяко негово действие ще е в съгласие с природата на нещата. Оценката на околните, които все още преживяват нещата по дуален начин е без значение.

Няма смисъл да продължавам. И без това е достатъчно сложно и ще породи по-скоро объркване, отколкото някакво разбиране.

Редактирано 29 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Проблемът е, че Глади говори в будистки контекст в тема, в която не участват хора, които изучават будистка философия и етика. Не само, че се е изразила неясно и двусмислено, а и е профанизирала смисъла, защото се е опитала да го предаде разбираемо за всеки. Няма как да стане без да се разбира съдържанието на понятието "бодхичита" в нейните два аспекта - относителен и абсолютен. Съвсем накратко относителната бодхичита е стремеж към Просветление в името на всички чувстващи същества. Крайната бодхичита е директното виждане на пустата природа на феномените (шунята). Ако човек е воден в поведението си от относителната бодхичита, която се ражда от безпристрастна любов и състрадание, то дори да допуска грешки, то ефекта от действията му ще е като цяло положителен за околните. Ако човек е постигнал абсолютната бодхичита, т.е. недуално възприятие, то всяко негово действие ще е в съгласие с природата на нещата. Оценката на околните, които все още преживяват нещата по дуален начин е без значение.

Няма смисъл да продължавам. И без това е достатъчно сложно и ще породи по-скоро объркване, отколкото някакво разбиране.

Напротив, мисля, че тя е казала точно това, което е искала да каже.

gladiola, на 29 Яну 2014 - 04:47 AM, написа:

 

И обратното може да не постъпваме добре за околните, а всъщност мотивацията ни да е добра.

 

Всеки човек си мисли, че постъпва добре, но не винаги околните приемат това като добро.

Така че, ако ние нямаме  задни мисли, ако когато правим добро, то е искрено и от сърце, то това винаги ще доведе до добри последствия.

Така разбирам казаното от нея.

 

Но пък има един Вселенски закон за непоисканото добро : Не прави непоискано добро. То задължително ще ти бъде заплатено със зло.

 

 Та в този ред на мисли : Дали трябва да правим непоискано добро или не ?

Редактирано 29 януари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Лош, неясен изказ, Глади. Аз разбирам какво искаш да кажеш, но не съм сигурен дали всеки би те разбрал правилно. Едва ли. Затова ще те дообясня.

Напротив. Много добре го е казала. Има и общовалидни и общочовешки неща, които важат и за тези, които не вървят по пътя на Дхарма. Това, което е казала, е една от тези общовалидности, които са разбираеми и за нас.

п.п. Да. И за да бъда точна до край, трябва да прецизирам, че вероятно ще има и такива, които няма да го разберат... Но ако някой не го разбере, със сигурност няма да е, защото изказът на Гладиола е неясен или защото неразбиращият не върви по пътя на Дхарма...    

Редактирано 29 януари 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

 

Няма смисъл да продължавам. И без това е достатъчно сложно и ще породи по-скоро объркване, отколкото някакво разбиране.

Има смисъл според мен. Разбира се човешкият ум може да намери много начини да разбере или да се заблуди, но будизма дава една систематизация, последователност, която помага в разбирането на нещата. Е, разбира се, систематизация и последователност, доколкото изобщо може да има систематизация и последователност в много различните дуален и недуален подход към възприемането на нещата. 

Редактирано 29 януари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Напротив, мисля, че тя е казала точно това, което е искала да каже.

 

Напротив. Много добре го е казала.

Големи защитници сте, бре. Ми, щом мислите, че е така - ОК. Няма смисъл да спорим. Поне да бяхте прочели внимателно двата ми последни поста. От друга страна, никой не ме е ръчкал да ги пиша, нали?

Това, което е казала, е една от тези общовалидности, които са разбираеми и за нас.

Точно в това е проблема, Мери. Бодхичита не е нито общовалидна, нито разбираема. Тя е пълната противоположност на конвенционалното разбиране за добродетелно поведение. От гледна точка на социално приетите норми действията на един осъществен бодхисатва могат да изглеждат неуместни, нелогични и дори налудничави. Няма как някой, който има дуално възприятие и разсъждава в дихотомични, субектно–обектни категории (аз и ти, добро и зло и прочие) да направи правилна преценка. 

 Та в този ред на мисли : Дали трябва да правим непоискано добро или не ?

В този ред на мисли: въздържай се, ако искаш да си нямаш проблеми.

Точно в това е проблема, Мери. Бодхичита не е нито общовалидна, нито разбираема. Тя е пълната противоположност на конвенционалното разбиране за добродетелно поведение. От гледна точка на социално приетите норми действията на един осъществен бодхисатва могат да изглеждат неуместни, нелогични и дори налудничави. Няма как някой, който има дуално възприятие и разсъждава в дихотомични, субектно–обектни категории (аз и ти, добро и зло и прочие) да направи правилна преценка. 

Това, което наричаш проблем, в случая е проблем единствено за теб. И ако някой осъществен бодхисатва има проблем с вписването си в обществото, той /проблемът/ също ще е само негов, защото ще е последица от решението му за пътя, по който върви... В случая това, което каза Гладиола, важи и в общочовешкия смисъл.

 

Точно това е и една от причините, заради която на хората, които са си избрали да вървят по тежкия път на правораздаването и да преценяват вина, отговорност и възмездие, най-общо казано, им се налага да изследват и пътя, и мотивите, и причините, довели до престъплението, та дори и психическото състояние на извършителя, а не се вторачват само в крайния резултат...

Не е задължително да навлизаме в дебрите на Будизма, за да знаем, че доматите не се ядат с колците...

Това, което наричаш проблем, в случая е проблем единствено за теб.

Не виждам да имам проблем, но щом казваш нека е така.

И ако някой осъществен бодхисатва има проблем с вписването си в обществото,

Подобен сценарий е невъзможен.

Точно това е и една от причините, заради която на хората, които са си избрали да вървят по тежкия път на правораздаването и да преценяват вина, отговорност и възмездие, най-общо казано, им се налага да изследват и пътя, и мотивите, и причините, довели до престъплението, та дори и психическото състояние на извършителя, а не се вторачват само в крайния резултат...

Мойте уважения към тези хора, но не знам какво общо има това с казаното от мен.

В случая това, което каза Гладиола, важи и в общочовешкия смисъл.

Ахам.

Редактирано 29 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Не виждам да имам проблем, но щом казваш нека е така.

Скепс, не се хващай за думата. Моля!

 

 

Подобен сценарий е невъзможен.

Знам. Вече знам. Ти даде примера. Аз продължих разсъждението по него.

 

 

Мойте уважения към тези хора, но не знам какво общо има това с казаното от мен.

С казаното от теб - нищо. Казаното от Гладиола обаче е приложимо в случая. И го дадох като пример, че казаното от нея е общовалидно, а не само в контекста на Дхарма.

Ахам.

Именно! Върни се и попрочети пак тази страница, за да си изясниш позициите ни... Аз спирам...

 

п.п. И ако имаш да ми казваш нещо, не е нужно да се правиш на Валкирия, за да си по-убедителен с червените си подчертавания...

С казаното от теб - нищо. Казаното от Гладиола обаче е приложимо в случая. И го дадох като пример, че казаното от нея е общовалидно, а не само в контекста на Дхарма.

Виж сега. Дхарма, ако се разбира като "нещата каквито са" или като път те да бъдат разбрани, е едно. Това надхвърля тясно историческия контекст. Дхарма, ако се разбира просто като едно философско или религиозно учение, е нещо съвсем друго.

Редактирано 29 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

п.п. И ако имаш да ми казваш нещо, не е нужно да се правиш на Валкирия, за да си по-убедителен с червените си подчертавания...

  Какво пък му е лошото на червения цвят? Възприех този подход от Валкирия, защото е нагледен. От Валентинус напр. пък възприех да разделям дългите си постове на абзаци чрез непрекъсната линия. И какво от това?

Редактирано 29 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

ами да.какво толкова чудно има в това

Нищо чудно няма, защото правилно и добро са различни понятия.

Понятието правилно, е доста субективно. Защото правилното решение или действие за един, не означава че е правилно за друг.То може изобщо да не е добро. Нито пък справедливо.

Нищо чудно няма, защото правилно и добро са различни понятия.

Понятието правилно, е доста субективно. Защото правилното решение или действие за един, не означава че е правилно за друг.То може изобщо да не е добро. Нито пък справедливо.

Тази дистинкция на Ошо ли е?

Искаш да кажеш, че има абсолютно добро и абсолютно зло ли?

Виж сега. Дхарма, ако се разбира като "нещата каквито са" или като път те да бъдат разбрани, е едно. Това надхвърля тясно историческия контекст. Дхарма, ако се разбира просто като едно философско или религиозно учение, е нещо съвсем друго.

Така е, Скепс. Радвам се, че живееш по правилата на Дхарма... Защото, ако се случи нещо /а неща се случват и по непредпазливост и никой не е застрахован/, което да те отведе до подсъдимата скамейка /не дай Бог/, едва ли на някого ще му пука дали си будист или си атеист и какво точно философско учение проповядваш... Нали се сещаш по кои закони и учения ще се разглежда бъдещето ти. А трети и четвърти ще е въпроса, че един будист ще намери свобода и затворен зад решетките, защото ще приема нещата по-различно от останалите...

Дхарма е нещо прекрасно, но светът не е Дхарма... нито Дхарма е светът... поне за повечето хора...

 

Едит - правопис. Мразя редакциите, но правописните грешки, макар и неволни, ме дразнят...

Редактирано 29 януари 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

Тази дистинкция на Ошо ли е?

Искаш да кажеш, че има абсолютно добро и абсолютно зло ли?

Напротив, не съм казала нищо такова.

 

Казах, че това което едни си мислят, че е добро или правилно, невинаги е такова за други.

Казах, че това което едни си мислят, че е добро или правилно, невинаги е такова за други.

Изписахме шест страници, за да установим нещо, което и децата знаят. Браво на всички нас!

–––––––––––––

Цялото объркване в темата идва от неразличаването на относителната и крайната гледна точка. Затова всеки пост изпада или в етически релативизъм (няма добро и зло, всичко е относително), или в етически абсолютизъм (има общовалидни, обективни и вечни категории за добро и зло). Всъщност няма противоречие за мен. В относителен план, на нивото на обусловеното възприятие или конвенционалната реалност, която споделяме всички, категории като "добро и зло" са валидни. На крайно ниво, обаче, те са просто празни концепти, също както понятия като "красиво и грозно".

 

ти според теб добър или лошав си?

Лошав съм я... Насметох всички дами в темата кат почнах с мойта.

Редактирано 29 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

хехее...ами да разбира се..подчертаването е да се наблегне на акцента,защо се приема за някакво желание за убедителност си остава неясно..ама карай,свиркай си ..кажи ,сега ,ти според теб добър или лошав си?

Ми бъркам го с теб и се стряскам...

Днес попаднах на едно стихче, което ме провокира да пусна тази тема.Не знам, дали е хубаво да казватза някого, че е "добър човек"и дали това не означава,че е повърхностен и мек?Добър ще си, ако прощаваши ядът ти бързо отминава,ако себе си до край раздаваш,и успехите ти са за чужда слава.Добър ще си, когато страдаш,- да има другите кого да съжаляват,от благодарност по лице да падаш,че са добри и милостиня ти подават.Ще си добър, и ако ги разсмивашсъс свойте грешки, фалове, мечти...Но, ако чуждия живот осмисляш,кой тогава, ще си ти?http://members.tripo...fkapetkova4.htmСподеляте ли казаното от автора на стихчето?Какво означава да си "добър човек"?Кога казваме за някого че е добър?В какви случаи оценяваме себе си като добри?Добродетел ли е да си "добър човек"?

Мохамед Ал Хуаризми (780 – 850) е персийски математик, географ, астроном, работил в Къщата на мъдростта в Багдад и смятан за един от бащите на алгебрата. Един ден го попитали каква е неговата дефиниция за човека, на което той отговорил:

Ако човек е последователен и морален, той е 1.

Ако е шармантен, добавяме му една 0 и става 10.

Ако е и богат, добавяме му още една нула, следователно става 100.

Ако е от благородно потекло, добавяме му още една нула, следователно е 1000.

Ако ценността на морала (1) изчезне в този човек, тогава остават само нули, които нямат никаква стойност.

дискусията има множество страни. Симетричната и Асиметричната страна не са единствената макар да са интересни версии на разглеждане.

 

Р.И. - въпроса за всеки анализ не е само да се започне и да се следва сам по себе си къде ще изведе. Така анализа остава "незавършен". Смисъла на едно влизане в дълбочина е, да се инициират детайлите, аналитично да се разгледат те, което дава нов вариант на тяхното значение, връзки... Но ако не последва СИНТЕЗ след като се влезне аналитично, процеса остава сякаш фрагментиран и недовършен.

Разбира се, това е мой извод, който е израз на принципно извеждане въз основа на ментални и аналитични техники. Техния общ принцип е сравнително прост, и изведен линейно би изглеждал така:

- общ изглед - детайли, анализ - събиране на детайлите след анализа - отново към общия изглед, но вече обогатен... Нещо като "спирала"...

==================

 

Въпроса с каквито и да са ПРИЛАГАТЕЛНИ и определителни думички винаги стои относително. Това е елементарно обобщение и вече беше писано по различни начини.

 

Но още веднъж ще направя опит да поставя темата по друг начин - не ДОБРОТО само по себе си (при положение, че както вече няколко пъти се отбеляза - всеки анализ извън колективния договор за него, го праща в бесмислието), а да се разгледа въпроса за ЧОВЕКА... и оттам към него като възможен вариант въпроса за ДОБРИЯ - като форма на частен случай и конкретика.

 

За мен, така, както го разглеждам, както съм позиционирал понятието ЧОВЕК в предишните си думи, спрямо контекста в който го представих, именно то е центъра на заглавието. В самото изречение то е основната дума. Може и да е невидимо, но написах доста за начина по който виждам и отразявам както темата, така и съдържанието на понятията.

 

===============

 

колкото до текста преди този, извода с числата е просто игра и е по-скоро шега. Игри с числата може да се направи от всеки. Игри с понятия - също. тайната е проста - всичко се свежда до задаването и дефиницията на предварителните постановки. Друг пример за такива "игри", но с понятия е именно "АПОРИИТЕ НА ЗЕНОН"

Редактирано 29 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Но още веднъж ще направя опит да поставя темата по друг начин - не ДОБРОТО само по себе си (при положение, че както вече няколко пъти се отбеляза - всеки анализ извън колективния договор за него, го праща в бесмислието), а да се разгледа въпроса за ЧОВЕКА... и оттам към него като възможен вариант въпроса за ДОБРИЯ - като форма на частен случай и конкретика.

 

За мен, така, както го разглеждам, както съм позиционирал понятието ЧОВЕК в предишните си думи, спрямо контекста в който го представих, именно то е центъра на заглавието. В самото изречение то е основната дума. Може и да е невидимо, но написах доста за начина по който виждам и отразявам както темата, така и съдържанието на понятията.

 

 

Май разбрах. В такъв случай заменям стихотворението цитирано от Мойра, с "Ако", на Ръдиард Киплинг

 

AKOАко владееш се, когато всичкитреперят, а наричат теб страхлив;Ако на своето сърце едничкосе довериш, но бъдеш предпазлив;Ако изчакваш, без да се отчайваш;наклеветен – не сееш клевети;или намразен – злоба не спотайваш;но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;ако си умен, без да си умник;Ако посрещаш Краха – зъл предател –еднакво със Триумфа – стар циник;Ако злодеи клетвата ти святапревърнат в клопка – и го понесеш,или пък видиш сринати нещата,градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложишспечеленото, смело хвърлиш зар,изгубиш, и започнеш пак, и можешда премълчиш за неуспеха стар;Ако заставиш мозък, нерви, длани –и изхабени – да ти служат пак,и крачиш, само с Волята останал,която им повтаря: “Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,в двореца – своя прост човешки смях;Ако зачиташ всеки, но не лазиш;ако от враг и свой не те е страх;Ако запълниш хищната Минутас шейсет секунди спринт, поне веднъж;Светът е твой! Молбата ми е чута!И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!

Редактирано 29 януари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Редактирано 29 януари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)