преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Тук променям позицията от ония секторчета, като торта, съставляващи %

Добрия човек все пак е човек. Изморява се. Въпроса се свежда от къде черпи добрината си. Как се забавлява, разтоварва и т.н.

Проблема днес е, че на добрия човек не му остава свое време. Време в което не да прави добро, а да получава.

на ‎8‎.‎2‎.‎2020‎ г. в 10:57, FusE написа:

Добрият човек не спами из форума, не злоупотребява с офтопици и не псува форумните си другари, поздравява с наздравица и музика в определените за това места! 

На здраве!

Спама и прочие не са проблем.  Псувните също. Новия жаргон сред форумите и по-общо в интернет е един феномен който трудно се приема от хора с други социални контакти извън интернет над нещата.

Добрия човек знае как да общува.

преди 3 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Време в което не да прави добро, а да получава.

... или поне да си отдъхне.  

Ама вие четете Библията както дявола Евангелието. Ако е толкова долно животно(според вас) кучето, то защо се споменава толкова много пъти в Библията? И това че е казал, че е "по-долен от куче", не значи автоматично че кучето е долно или много долно. 

При кучетата няма нищо долно като поведение. 

преди 8 часа, Mediterranean написа:

Ама вие четете Библията както дявола Евангелието. Ако е толкова долно животно(според вас) кучето, то защо се споменава толкова много пъти в Библията? И това че е казал, че е "по-долен от куче", не значи автоматично че кучето е долно или много долно. 

При кучетата няма нищо долно като поведение. 

Вие, пък. Как ще се споменава кучето много пъти в Библията? На тия 1300 стр. 12 пъти. "Агне" е много- над 100 пъти.

А по "по- долен от куче", наистина не значи, че кучето е най- долно, просто такъв им е израза. Ако намерите библейска възхвала на кучето, моля, представете я. Това- по въпроса с Библията, създадена от пастири  преди много години.

А за днешното отношение към кучето, то несъмнено е различно. Случаен избор https://life.dir.bg/comments/-26538835

 

на 14.02.2020 г. в 6:06, iИ.дИоNд.Ni написа:

Добрия човек все пак е човек. Изморява се. Въпроса се свежда от къде черпи добрината си. Как се забавлява, разтоварва и т.н.

Проблема днес е, че на добрия човек не му остава свое време. Време в което не да прави добро, а да получава.

А аз си мисля, че на добрия човек има достатъчно време. Не ми е ясно, какво значи "свое", след като хората по принцип си изразходват времето както желаят. Ако някой жертва времето си за да направи нещо, което смята за добро, то това си е негово решение и е "неговото" време. И ако започне да прекарва времето си егоистично, дали вече ще е добър човек? В този ред на мисли: Не предполага ли добротата в голяма степен жертва на личното? 

Получаването е награда. Но различните хора ценят различни неща. Самото удовлетворение от направеното добро; това, че виждаш как резултатите от действията ти водят до нещо желано, също е награда и получаване.

Въпросът "откъде черпи добрината си?" е интересен. От своята същност; от своята природа. Това е самият той. Това е не само той, но и светът така, както го вижда. Това за него е смисълът на неговото и не само неговото съществуване. Тук вероятно много хора ще кажат, че същността на повечето хора е друга, но това "другото" е само обвивка, която всеки изгражда, променя и може да разруши. Но това е за друга тема.

За забавлението... Предполагам, както всеки друг - прави неща, които му носят удовлетворение и радост. Почивката е необходима. Тя е закон в природата. Периодите на напрежение е необходимо да се редуват с периоди на спад в напрежението. Но пък е възможно да се редуват един вид дейности с друг вид дейности така, че да се натоварват различни центрове и системи в организма и психиката, и почивката да не е само сън и бездействие.

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Но пък е възможно да се редуват един вид дейности с друг вид дейности така, че да се натоварват различни центрове и системи в организма и психиката, и почивката да не е само сън и бездействие.

 Не разсъждавайте, че добрия човек е длъжен 24/7/365 да извършва добрини, за да е добър.  Оставете му някъде да прави и глупости де ...  Примерно, поне някакви 5 минути, на 55 минути, безсмислие и гледане в една точка ...  и поне 4 часа сън събрани накуп в денонощието ...  

Да не говорим и за други физиологични нужди да му оставите някакво време ...  

Добрия човек не е необходимо да се заклева и прочие, т.е. той го прави по добра воля, а не по някакви задължения.

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Не предполага ли добротата в голяма степен жертва на личното? 

Това просто няма как да е вярно. Думата "жертва" употребена по отношение на добър човек е форма на невежество. Добра воля, себеотдаване. Няма жертва!

Не бъркайте добрия човек със самарянин!!!  

Целия Ви пост е пълен с манипулативни съждения!!!

Отиваме към критерия "Добро". За кой добро, и в какво се изразява добрината на добрия човек!?

В много случаи, субективно може да мислим, че даден човек не е добър, но след време да проумеем, че ни е направил добро. Забравяте строгите хора.

Има и друго: В някои случаи добрия човек не е справедлив. Забравяте отговорните хора.

Доброто отношение на даден човек не е признак за добър човек! Забравяте лицемерните хора.

Множеството на добрите хора няма тъждественост с друго множество. Из всяко друго множество може да има добър човек.

 

Имам чувството, че повечето хора се стремят така да дефинират добротата и да си нагласят критериите за това, кой човек е добър, че самите те да могат да се включат в тази категория. Това от една страна е добре, защото показва наличието на желание да си добър, но пък от друга страна критериите за доброта се занижават...

Занижават  спрямо пак някакъв критерий ... Влизаме в параграф 22 ...  

Сам човек не може да се себе определи като такъв, а така също не подлежи на някакъв вид процент ... той е или добър или не е ...

И друго: Това, че 99% смятат даден човек за добър, то не означава, че онзи процент който остава не е истински ...

Има и друго: Добряк, не означава добър човек ...

Задълбаваме в критерия "Добро" ... По една презумпция всички сме грешни ...

Принципно добрия човек никога не се "забелязва", т.е. той се намесва в подходящия момент ... Дали ще го усетиш или не, е друга тема ...

Тук бяха обсъждани различни признаци и прояви на доброто или недоброто.
Но като че ли не се споменаваше някакво точно определение какво е доброто.

Ако всички многообразни прояви на доброто се оприличат на "листата" на някакво дърво, което има един "корен",
какво би могло да се каже за това, какъв е общият източник на доброто, а какъв е източникът на злото в света ?
(Ако се приеме най-общото определение, че доброто е това, което дава живот, а злото е онова, което води до гибел.)

В някои духовни учения например има такова твърдение, че добрите учения не разделят душата и тялото, 
защото те са съединени в живота и разделени в смъртта.

Във всеки случай познаването на единния източник на нещата може да даде ключ към разбиране на разнообразните частни проявления.
 

преди 3 часа, NVJ написа:

Ако всички многообразни прояви на доброто се оприличат на "листата" на някакво дърво, което има един "корен",
какво би могло да се каже за това, какъв е общият източник на доброто, а какъв е източникът на злото в света ?
(Ако се приеме най-общото определение, че доброто е това, което дава живот, а злото е онова, което води до гибел.)

Доброто се проявява като 1. отношение с нещата (добро вино, добра реколта) 2. отношение с хората (добросърдечен, доброжелателен) 3. добро за социума (строг, но добър учител, добър специалист- темерут, взискателен добър ръководител).

Като така, не мога да приема метафората за листата. Те са си множество елементи с една и съща функция и еднакво се отнасят едно към друго. Нямат своя воля дали да сенят съседчето, дали да дават или не дават кислород или СО2. Тайната на доброто е ОТНОШЕНИЕ.. 

Каквото и да правиш не трябва да правиш НЕПОИСКАНО добро.
Изпитах го на собствен гръб.

преди 23 часа, NVJ написа:

Във всеки случай познаването на единния източник на нещата може да даде ключ към разбиране на разнообразните частни проявления.

В основата на източника на доброто е да додадеш, т.е. благото. Даваш ли благо, то правиш добро, ако не правиш благо, то ти трябва да благодариш. Това е минималното нещо което може да се счете за признак, че човек е добър.

В тоя ред на мисли всеки който безкористно прави блага е добър. Когато прави в пъти повече блага, то той е благородник. Един го бива в едно, друг в друго и в някаква група, общество те се спояват, т.е. възникват връзки и въпросното общество се развива. Недоволни, че определени хора не им се позволява да се облазят от благата на дадена група води до ропот и определени провокации и т.н.

Дали ще се научиш да правиш блага си зависи от родителите. От там на сетне е причинно следствени неща. Повечето съвременни деца са неблагодарни на своите родители.

Та, ето по-висшия или по-точно родителския (дървото, клона или прочие) от където може да се тръгне дали човек е добър или не - без корист да прави блага за друг/други. грубо звучи, но е с достатъчна точност. Виж човек какво благо е направил. Не гледай какво е казал, а какво е направил. Именно по делата им се разпознават добрите хора и трябва да им се радваме, ако не може по някакъв начин да им благодарим.   

на 24.02.2020 г. в 12:03, NVJ написа:

Ако всички многообразни прояви на доброто се оприличат на "листата" на някакво дърво, което има един "корен",
какво би могло да се каже за това, какъв е общият източник на доброто, а какъв е източникът на злото в света ?

Погрешната преценка на ролята, важността и полезността на отделните части. Оттам може би склонността за изолиране и отделяне от цялото. Тук листата не е задължително да са точно добри прояви - в един организъм всяка част е добра, щом е на мястото си.

на 24.02.2020 г. в 12:03, NVJ написа:

Тук бяха обсъждани различни признаци и прояви на доброто или недоброто.
Но като че ли не се споменаваше някакво точно определение какво е доброто.

Ако всички многообразни прояви на доброто се оприличат на "листата" на някакво дърво, което има един "корен",
какво би могло да се каже за това, какъв е общият източник на доброто, а какъв е източникът на злото в света ?
(Ако се приеме най-общото определение, че доброто е това, което дава живот, а злото е онова, което води до гибел.)

В някои духовни учения например има такова твърдение, че добрите учения не разделят душата и тялото, 
защото те са съединени в живота и разделени в смъртта.

Във всеки случай познаването на единния източник на нещата може да даде ключ към разбиране на разнообразните частни проявления.
 

Лек проблем е, че "най-общо"," накратко", "с няколко думи"- няма как да обясни и дефинира еднозначно Добро- само като действие (щом "дава"). Още повече, че има голяма доза вероятност И да "отнема" лошо, негативно, да трансформира "разрушително" в съграждащо. Така или иначе е трудно според мен да се установе един Източник на Добро, от който всички или желаещите, да черпят и да са добри.

За хармонията между Душа и тяло, мисля че има известен резон, доколкото едното на другото дават Енергията, която да поддържа Живот. Но ако си без-Съзнателна твар, която единствено се грижи за здравето (доброто) на тялото си, без да навлизаш в "дълбочините" за основанията да си добър, то тогава ще е много спорно Доброто дали е в достатъчна степен, за да си И Добър човек.

Съгласна съм, че би било интересно, да се разгледа противоположността- и как и от къде се "захранва" и "тъмната страна"

преди 6 часа, Maleficient написа:

 

Съгласна съм, че би било интересно, да се разгледа противоположността- и как и от къде се "захранва" и "тъмната страна"

Тя, "тъмната страна" поглъща. Тя не се захранва от никъде. Движението е от "светло" към "тъмно".

Болшинството хора са "квантови", т.е. поемат, а после излъчват. Така наречените "тъмни" хора са били подложени на "вакуумни надежди". След първото разочарование са засмукани от следващото и прочие. Има една точка на събитие след което не може да им се помогне.

Сергееoff е спец по "черните дупки", но е прав до известна степен, поради факта, че не може да огрее на всеки километър.  

За да измъкнеш човек попаднал след зоната на събитието, то трябва да "жертваш" нещо, а това обикновените хора не трябва да правят.

Всичко се свежда да проумееш, че има и втори и трети шанс и да не се отказваш. Това е ... принципа е елементарен, да се смириш. Да не очакваш, да не се надяваш, а просто да видиш подходящата светлина, която да те изведе от въпросната "черна дупка".

Повечето хора са нетърпеливи и това повече влошава съдбата им.

Принципно добрия човек е доста самотен, или по-точно обича усамотението. Той се захранва от околния свят, и за да може да е такъв му трябва самота.

Езика, словото и т.н. са някак си непригодни за описание. Просто трябва да се изживее, т.е. да желаеш да си добър.

Не е толкова просто "да желаеш", а Защо да си...но не ми отговаряй

Ти се въртиш в твой си цикъл на разсъждения, които лично на мен не ми разкриват нещо ново и интересно, което да науча. 

Така че, ти ако намерил твоя начин, Дерзай!

Мен ме остави...

на 24.02.2020 г. в 16:08, ivan_mz написа:

Каквото и да правиш не трябва да правиш НЕПОИСКАНО добро.
Изпитах го на собствен гръб.

Не съм съгласен.  На собствения си гръб си изпитал вероятно човешката неблагодарност,  която често няма отношение към добротата,  най малкото защото се появява след желанието да помогнеш.  

Та, искано -непоискано,  ако можеш да направиш добро, направи го. 

преди 4 часа, Michigan111 написа:

Не съм съгласен.  На собствения си гръб си изпитал вероятно човешката неблагодарност,  която често няма отношение към добротата,  най малкото защото се появява след желанието да помогнеш.  

Та, искано -непоискано,  ако можеш да направиш добро, направи го. 

Ами ако се окаже, че критериите им за добро са различни и някой е направил нещо, което смятал за добро, пък то взело, че излезло точно обратното?

преди 9 часа, Maleficient написа:

Не е толкова просто "да желаеш"

Да, не е просто, а елементарно. Започва се с усмивка.  Но, не със смях. Една лека, небрежна усмивка.  Лека ведрина поглеждайки нещо красиво което в момента е на лице. Примерно, в момента поглеждам към една котка и се усмихвам как се протяга.  

Механизмите просто ги задвижваш ти. Да, познато ми е тегавото и прочие, но ако в такива моменти разсееш поглед и лекичко се извадиш от концентрацията си към сегашния момент, то няма начин да не забележиш нещо хубаво, добро и то поне от части да те поведе към желанието да направиш добро, а не да се гмурнеш в своите несгоди.

И тъй както ти тренираш своето тяло, чрез физически упражнения, то лека по лека ще усвоиш това нещо - да си добър човек.

Човек ако не пробва да е добър човек, то едва ли ще разбере какво е добър човек.

Защо да не пробваш, а?! Кое ти пречи?! Може би друго твое желание, а?!

п.п. Как да те оставя, при положение, че не съм те взел ...  Спокойно ... тук е виртуално и не би следвало да се боиш от моя някаква нечистоплътност ...  

"Добър човек" е оценка. А хората оценяват като "добри" различни неща. Да, искам да съм добър, както и много други хора, но всеки си разбира добротата по различен начин и в този смисъл винаги можеш да си намериш аргументи както да се изкараш добър, така и да се изкараш не чак толкова добър. Предпочитам ако давам оценка, тя да е на отделните ми действия (и на другите също), да преценя във всеки отделен случай какво още е можело да се направи или не е трябвало да се прави. Да се оценя като "добър" не искам, защото имам навика да искам повече. Т.е. да съм добър не е достатъчно - искам да съм по-добър. И самия ми светоглед е такъв, че животът за мен е вечно усъвършенстване - индивидуално и общо. Това означава, че доброто днес, няма да е добро утре; че то се променя, когато човек се променя и се пораждат нови възможности. За мен е тъжно, когато хората решат, че нямат повече какво да научат, че е прекалено късно за това и др. подобни. Светът (животът) е устроен така, че всичко непрекъснато расте, променя се и за да продължи съществуването си трябва да се развива.

Аз пък не се притеснявам от промяната и развитието към нещо "по-". Има универсални неща и принципи, които винаги ще "са" добри/добро- нито вчера, нито утре ще са от значение.  Като изкуството например.

Но така ще се отклоня от това, на което аз акцентирах, а по-горе и NVJ - Източникът.

Реално Границите на познание са доста обширни и решението на хора, че няма какво повече да научат или достатъчно са видяли, е тяхно право. Значи на тях това им е достатъчно.

Развитието както и добротата предполага в същността си, изначално да имаш стремеж към нещо, което е "благо" според древните. Въпросът е, че има вероятност, причини и обстоятелства, които да "пречупят" или обърнат изначално...зададените или възприети добри "практики".

Така може да се окаже в един момент, че дори да си добър и всеотдаен към околните, но не си добър към себе си, те е провалило. А  направената и отдадена от теб добрина понеже е безусловна и не се обезпечава или връща, максимално е отнела от способността ти да даваш вече. Изчерпал си се.

преди 2 часа, Maleficient написа:

Аз пък не се притеснявам от промяната и развитието към нещо "по-". Има универсални неща и принципи, които винаги ще "са" добри/добро- нито вчера, нито утре ще са от значение.  Като изкуството например.

Да, универсалните принципи са си винаги същите. Само степента в която ги разбираме и живеем в съгласие с тях се променя. Но аз имах предвид конкретните ни действия. Защото най-малкото човек може да иска да постъпи правилно, но да не разбира напълно възможните последствия от действията си. Т.е. не е само до желание, въпреки че правилната мотивация е най-важна, поне за мен.

преди 2 часа, Maleficient написа:

Развитието както и добротата предполага в същността си, изначално да имаш стремеж към нещо, което е "благо" според древните. Въпросът е, че има вероятност, причини и обстоятелства, които да "пречупят" или обърнат изначално...зададените или възприети добри "практики".

Така може да се окаже в един момент, че дори да си добър и всеотдаен към околните, но не си добър към себе си, те е провалило. А  направената и отдадена от теб добрина понеже е безусловна и не се обезпечава или връща, максимално е отнела от способността ти да даваш вече. Изчерпал си се.

Това е действието на същите тези неизменни принципи за които стана въпрос по-горе. Може би е въпрос на гледна точка и тълкуване доколко можем да наречем "добро" неразумното използване на силите в ситуацията, която описваш. Но въпросните принципи винаги ще провокират промяна в едната или другата посока, а човекът решава в коя. В случая човекът останал без сили, но в същото време с неугаснало желание да помага, ще трябва да се научи да различава кога, как и доколко е разумно да го прави. В това виждам добрата алтернатива, а лошата може би е свързана с изстиване на въпросното желание, с угасване на състраданието и чувството за съпричастност. 

на 27.02.2020 г. в 13:10, Maleficient написа:

Има универсални неща и принципи, които винаги ще "са" добри/добро- нито вчера, нито утре ще са от значение.  Като изкуството например.

Когато погледнем не само човека, но и всичко наоколо, може да се видят някои общи черти.

Има определена несиметричност, например по-лесно е да се разрушава, отколкото да се създава.
Някой ловец може да убие животно, но ако го накараме после да го съживи ще може ли ?
Може да се разбие някой камък, но може ли от парчетата после да стане пак цял камък ?
 
Така злото, проявено като разрушение или убийство, е много по-лесно от създаването.
За доброто се иска влагане на определена енергия и други ресурси, то иска много повече усилия
и не е равносилно на разрушението.
По-лесно е да се пада, може даже без усилия, но по-трудно е да се изкачва нагоре,
за това се иска сила, изразходване на енергия.

Самото време в света е необратимо.
Когато човек извършва необратими постъпки, които после не би могъл да поправи или да върне всичко обратно,
трябва да внимава.

Това всъщност не е точен израз, че трябва да внимава, все пак има свободна воля -
може да внимава, но може и да не внимава и после да понесе последствията.

Някои казват, че добрите намерения често водят до лоши последствия.
Но ако наричаме нещата с истинските им имена ще бъде по-лесно:
добрите намерения са си добри намерения и несъмнено принадлежат на доброто, а лошите последствия
са си лоши, но са друго нещо.

Нима трябва да имаме лоши намерения, защото добрите можело да доведат до лоши последствия ?

 

преди 1 час, NVJ написа:

Нима трябва да имаме лоши намерения, защото добрите можело да доведат до лоши последствия ?

Не точно лоши намерения, но понякога трябва си вид "лошотия".

При определени хора си трябва по твърди действия, както се казва по-добре инвалид, но да се спаси живота.

И да, трябва да си в състояние да понесеш отговорността.

Въпросните добри хора много, много никой не ги разбира. Това е най-малката отговорност която трябва да понесат - самотата.

Ето една малка игра - "THE EVOLUTION OF TRUST", симулация на човешки взаимоотношения.
Показва следствията (според теорията на игрите) от прилагането на някои принципи като алтруизъм, справедливост и др.

https://notdotteam.github.io/trust/

В тази игра на взаимоотношения има моменти, когато един печели, друг губи.
Но най-лошия резултат, който може да се получи е "пировата победа", когато в резултат от победите на двете
страни накрая всичко бива опустошено.
И после ... (?)

През 279 пр.н.е. епирският цар Пир печели победа над римляните в битката при Аскулум. 
Победата обаче му коства твърде много жертви и Плутарх казва, че след нея Пир възкликнал:
- Още една такава победа – и ние сме загубени!