При игрите е така, да. В определен смисъл и с удобно тълкуване при разни ситуации, го има и в живота, това за губенето и печеленето. Знаем клишето за относителността на "загубата", и че нещо друго вероятно си спечелил, и обратното.

Това е свързано подозирам, с по-горе отразената каузалност- и следва ли, че от добри намерения (причини) произлизат добри (по) следствия? И пак от начало за Причината на причините? Докъде поредицата би могла да издържи без прекъсване.

Лошото намерение може ли да се зароди в добър човек, и как бива "разсеяно" и блокирано (с какво), за да не завърши- приключи с лоша постъпка/деяние

Редактирано 18 март 20206 г. от Maleficient (преглед на промените)

преди 18 часа, Maleficient написа:

Това е свързано подозирам, с по-горе отразената каузалност- и следва ли, че от добри намерения (причини) произлизат добри (по) следствия? И пак от начало за Причината на причините? Докъде поредицата би могла да издържи без прекъсване.

Лошото намерение може ли да се зароди в добър човек, и как бива "разсеяно" и блокирано (с какво), за да не завърши- приключи с лоша постъпка/деяние

Добронамереността е само едно от необходимите условия за да се достигне до положителен резултат. Тук разбира се трябва да се направи уговорката, че самото разбиране за това, какво е "положителен резултат" може да е различно за различните хора. Но освен доброто намерение са нужни съответните познания и преценка, както и способност да реализираш намерението си. За мен и трите са необходими.

Това с Причината на причините не мога да разбера. 

Колкото до това дали лошото намерение може да се зароди в добър човек, то предполагам, че от определен момент нататък - не. Според мен би могло да се породи в някакъв преходен етап, когато все още определени егоистични нагласи и предразположения не са изживяни. Т.е. след това може да се говори за несъвършенство, но не и за зла умисъл - това за мен е логично, а и съм чел подобни идеи на различни места.

Да изпълняваш и да не се дърпаш.

Добронамереност за мен е ...интенция.

Но тя се заражда от "нещо", някак, понеже (може би). 

Не съм навита за уговорки. Веднъж направи ли се предпоставяш субективност и относителност. Да, човекЪт го прави. Едновременно може да е наблюдател и (само) наблюдаващ се. За това махаме "положителен" и остава Резултат, сам по себе си, "зареден" с онова в началото, няма как да не е добро.

Но отново се върнахме на проявата(проявлението)- Добро.

А, как се става Добър. По природа ли си добър, раждаш ли се такъв, научаваш ли го...зараждането ме вълнува.

Лошото намерение, хъм, не знам защо повече мога да си обясня, как и от какво може да се породи. Гняв, страх, завист, омраза, БОЛКа...излиза, че може би емоциите са в основата на всичко или поне на повечето, и пак с нищо не помогна на чуденките ми по-горе.

Редактирано 20 март 20206 г. от Maleficient (преглед на промените)

Чудя се не ви ли писна да търсите единични и прости отговори на многостранни и сложни въпроси ! Такъв мисловен начин не дава достъп до верен отговор.... 

Е , добре . Най-кратко и най-общо казано :

Добро е да се прави така , че да се развива (умножава и усъвършенства) Живота .

Всичко което не съответства на казаното е Зло !

Добро/Зло представлява единство !

Доброто за един , може да е Зло за друг . Или даже само за себе си....Тук следва да се търсят баланси - да се развива Живота .

Често срещана мисловна грешка при това е да се дава предимство на единичното пред общото....

Ами сравнявайте и мислете за всяка конкретна ситуация.....а ситуациите са безкрайно множество ....

преди 5 часа, Maleficient написа:

Гняв, страх, завист, омраза, БОЛКа...излиза, че може би емоциите са в основата на всичко

Това е сигнална система ! Никак не може да бъде основа.....

За примерна демонстрация пусни на силен звук слушай началото ("емоции") на клипа ....следва ("размисъл")....и след това ("правене") :

Тук е нужно и малко въображение разбира се...надявам се да го има.....

преди 1 минута, by_chechi написа:

Чудя се не ви ли писна да търсите единични и прости отговори на многостранни и сложни въпроси ! Такъв мисловен начин не дава достъп до верен отговор.... 

на въпрос към канибал, кое е добро:
"-Ако аз изям теб е добро, ако ти изядеш мен е зло."
та се питам кое е сложното?!!!
аз не виждам кой знай каква разлика между различните общества през вековете,...цивилизации, демокрации, сигънту ут нашту маалъ и канибалите
разликата е само в методите на изяждане...тъй де, неска са прикрити, ама си важат с пълна сила
дека викат у нашту маалъ "закон на силните на деня"
де му викахме ено време, "закон на джунглата"
ся кът започнеш, да мъ ядеш, да знаш, че ставаш лош  Чечи, ногу лош


 

преди 32 минути, дръндю написа:

"-Ако аз изям теб е добро, ако ти изядеш мен е зло."
та се питам кое е сложното?!!!
....."закон на джунглата"....

....Никой , никого не убива в джунжлата , освен за да се нахрани и/или да защити потомството си.... ! 

 Така де ! Като ще се изяждат , така да се изяждат , че да се умножават живите ! Това е Добро .

Иначе , свърши ли манджата - всичко свършва.... 

Т.е. в определени случаи канибализмът може да е добро.....Имаше там един филм , с един разбит самолет високо в планината....  

преди 29 минути, by_chechi написа:

Чудя се не ви ли писна да търсите единични и прости отговори на многостранни и сложни въпроси ! Такъв мисловен начин не дава достъп до верен отговор.... 

Е , добре . Най-кратко и най-общо казано :

И какво сега, възмущаваш се от кратките отговори, а твоя отговор е от къс по-къс. Размера няма значение, разбери го.

преди 6 минути, Myanmar написа:

....Размера няма значение, разбери го.

Пробвай това да го кажеш на жена ! ......разбери го ! 

Възмущава ме отказът от мислене......Още повече ме възмущава отказът да се учиш на мислене с разбиране.....

преди 18 минути, by_chechi написа:

Възмущава ме отказът от мислене......Още повече ме възмущава отказът да се учиш на мислене с разбиране.....

https://www.kaldata.com/forums/topic/293887-предприемаческо-състезание-5000-лева/?do=findComment&comment=4505848
постната картинка-колаж от ам-ам, в която ясно се вижда това което съм казал в предишния пост
 

преди 5 часа, Maleficient написа:

Добронамереност за мен е ...интенция.

Но тя се заражда от "нещо", някак, понеже (може би). 

Не съм навита за уговорки. Веднъж направи ли се предпоставяш субективност и относителност. Да, човекЪт го прави. Едновременно може да е наблюдател и (само) наблюдаващ се. За това махаме "положителен" и остава Резултат, сам по себе си, "зареден" с онова в началото, няма как да не е добро.

Но отново се върнахме на проявата(проявлението)- Добро.

А, как се става Добър. По природа ли си добър, раждаш ли се такъв, научаваш ли го...зараждането ме вълнува.

Лошото намерение, хъм, не знам защо повече мога да си обясня, как и от какво може да се породи. Гняв, страх, завист, омраза, БОЛКа...излиза, че може би емоциите са в основата на всичко или поне на повечето, и пак с нищо не помогна на чуденките ми по-горе.

Ще се опитам да представя позицията си от друг ъгъл. Ако проследим развитието на съзнанието назад във времето (животни, растения и преди това), може да се забележи как от несъзнателна част от природата, сляпо подчинена на природните сили и закони, съзнанието постепено придобива индивидуалност, способност за възприемане на света, да му въздейства, но вече не несъзнателно, а първо само инстинктивно, а после и чрез проява на воля. Тук някъде може би се появява възможността индивидът да действа в противоречие със света, който го заобикаля. Най-просто казано в основата е съвсем естественото за този момент незнание и неразбиране. Дали това е зло или под "зло" трябва да се разбира само осъзнато причиняване на вреда, което може да се появи в последствие, е въпрос на гледна точка. Постепенно, с натрупването на опит, нараства и разбирането и познанието за света в който човек живее. Тук вече пътят във всеки случай е индивидуален и различен, но според мен неизбежно рано или късно се стига до момент в който човек осъзнава и то не само като знание, а до степен на дълбоко разбиране и вътрешно съгласие, че единственият верен път е този в съгласие (вече съзнателно) и подкрепа на съществуващите природни закони. Самият съществуващ естествен ред и действието в съгласие с него е това, което може да се нарече "добро" ако търсим някакво крайно определение. 

Лошото намерение се поражда постепенно, както и всяка друга предразположеност. Дори и да има нужните знания, ако в жизнения си път човек вече е изградил лоши навици до степен, че преодоляването им изисква от него огромни усилия, то дори и да разбира вредата от тях, това може и да не е достатъчно, ако няма нужната сила. В този смисъл за мен желанието за добро е по-скоро вътрешно предразположение.

на 20.03.2020 г. в 11:41, Shiniasu написа:

Ще се опитам да представя позицията си от друг ъгъл. Ако проследим развитието на съзнанието назад във времето (животни, растения и преди това), може да се забележи как от несъзнателна част от природата, сляпо подчинена на природните сили и закони, съзнанието постепено придобива индивидуалност, способност за възприемане на света, да му въздейства, но вече не несъзнателно, а първо само инстинктивно, а после и чрез проява на воля. Тук някъде може би се появява възможността индивидът да действа в противоречие със света, който го заобикаля. Най-просто казано в основата е съвсем естественото за този момент незнание и неразбиране. Дали това е зло или под "зло" трябва да се разбира само осъзнато причиняване на вреда, което може да се появи в последствие, е въпрос на гледна точка. Постепенно, с натрупването на опит, нараства и разбирането и познанието за света в който човек живее. Тук вече пътят във всеки случай е индивидуален и различен, но според мен неизбежно рано или късно се стига до момент в който човек осъзнава и то не само като знание, а до степен на дълбоко разбиране и вътрешно съгласие, че единственият верен път е този в съгласие (вече съзнателно) и подкрепа на съществуващите природни закони. Самият съществуващ естествен ред и действието в съгласие с него е това, което може да се нарече "добро" ако търсим някакво крайно определение. 

Лошото намерение се поражда постепенно, както и всяка друга предразположеност. Дори и да има нужните знания, ако в жизнения си път човек вече е изградил лоши навици до степен, че преодоляването им изисква от него огромни усилия, то дори и да разбира вредата от тях, това може и да не е достатъчно, ако няма нужната сила. В този смисъл за мен желанието за добро е по-скоро вътрешно предразположение.

Любопитно начало е това за "развитието на съзнанието", но аз си го обяснявам по малко по-различен начин. Съзнанието няма общо с растения, животни, Природа. Според мен. То възниква с еволюирането на Homoerectus. Да, заобикалящият свят и природа въздействат и косвено са причина този Човек да оцелее и да развие Съзнание, но в началото първобитните са по-близо до животните. Които не казвам, че нямат съзнание съвсем, или пък го казвам, защото реално те не се самоосъзнават, понеже им е достатъчно да е развита онази най-ниска част от мозъка, основаваща се на рефлекси и инстинкти, достатъчна, за да оживеят, да се размножат и да се погрижат евентуално за поколението си в началото. Но това Не е Човешкото Съзнание като такова, с всички възможни степени и разклонения за логическо, практическо или съвсем формално мислене. Съответно животните не се замислят, осъзнават или разграничават добро и зло. Добър и лош. При тях е: хищник- жертва, силен-слаб, оцелял-не.

После намесвате Волята. Не съм сигурна дали много ни помага, освен в едни да кажем, психологически конфликти и колебания, обърквания и търсения, когато изпитваме неосъзната необходимост да ...нараним, но със силата на Волята си, не го правим. Или пък нещо не ни достига, за да озарим с добротата си, и впрягаме Волята като един Пегас и политаме

ще продължа по-късно, за да не стане прекалено дълго сега

Редактирано 4 април 20206 г. от Maleficient (преглед на промените)

на 4.04.2020 г. в 13:39, Maleficient написа:

Любопитно начало е това за "развитието на съзнанието", но аз си го обяснявам по малко по-различен начин. Съзнанието няма общо с растения, животни, Природа. Според мен. То възниква с еволюирането на Homoerectus.

Зависи какво точно определение ще се даде на "съзнание". Също и по отношение на определения като "жив" или "чустващо същество" (последното в контекста на будизма примерно). Ясна граница между съзнателността и несъзнателността няма как да се постави. Винаги може да се намери междинно състояние, поне според мен. Освен това понеже не мисля, че изобщо е възможно възникване от нищото, то и животът и съзнанието следва да са изначално налични навсякъде в една или друга степен. Според някои схващания съзнанието и формата са взаимозависими и взаимно се обуславят. Т.е. където има форма, там е налично и съответстващо съзнание, като самата форма съществува като израз на съзнанието.  Разбира се тук не се имат предвид изкуствените форми създадени от хората. В последните е налична висока организираност, но тя е подчинена на съвсем други цели - тези, които самите хора са заложили. От написаното пък може да се изведе някакво разграничение между естествено и изкуствено.

Когато сравняваме съзнанията на хората и животните, то може би последните и особено по-нисшите видове ни изглеждат несъзнателни поради голямата разлика. Ние възприемаме този обем информация, който те преработват като твърде ограничен и незначителен. Но по същият начин и нашето съзнание ще изглежда такова от гледна точка на едно съзнание привикнало към възприемането и асимилирането на повече информация от нас. Да, ние имаме аналитично мислене, което кучетата нямат; можем да планираме действията си предвиждайки резултата и т.н. В същото време ние изобщо не можем да си имаме представа за това, което би било във възможностите ни да осъзнаем примерно след милион години. Дори и най-бегла представа. Последното е трудно да си го представим и разберем, просто защото не можем да си представим непознатото - усещането, че то не съществува е твърде силно. Също така логическото извеждане или свидетелствата на други  изглеждат недостатъчни, когато не са подплатени от опита. ...

И аз засега ще спра дотук. 

Макар и след доста време...по-скоро нямам спомен вече, защо не съм продължила, но така или иначе щом се "връщам" към темата, имам причина. Вчера получих книга и започнах да чета. Още съвсем в началото съм, но там става въпрос, че (едва ли не) героят се "ражда" лош. Такава е природата му/ "семката". Споменава се възможността за промяна, чрез Любовта и блябла, нооо, аз с упорит наивитет си вярвам, че хората се раждат добри. И т.н. В този ред на мисли се сетих за тази тема, и първо ще отговоря на последното мнение, нищо, че е отдавна...

на 6.04.2020 г. в 12:12, Shiniasu написа:

Зависи какво точно определение ще се даде на "съзнание"

.... Ясна граница между съзнателността и несъзнателността няма как да се постави.

....Винаги може да се намери междинно състояние, поне според мен. Освен това понеже не мисля, че изобщо е възможно възникване от нищото, то и животът и съзнанието следва да са изначално налични навсякъде в една или друга степен. Според някои схващания съзнанието и формата са взаимозависими и взаимно се обуславят. Т.е. където има форма, там е налично и съответстващо съзнание, като самата форма съществува като израз на съзнанието.  Разбира се тук не се имат предвид изкуствените форми създадени от хората. В последните е налична висока организираност, но тя е подчинена на съвсем други цели - тези, които самите хора са заложили. От написаното пък може да се изведе някакво разграничение между естествено и изкуствено.

Когато сравняваме съзнанията на хората и животните, то може би последните и особено по-нисшите видове ни изглеждат несъзнателни поради голямата разлика. Ние възприемаме този обем информация, който те преработват като твърде ограничен и незначителен. Но по същият начин и нашето съзнание ще изглежда такова от гледна точка на едно съзнание привикнало към възприемането и асимилирането на повече информация от нас. Да, ние имаме аналитично мислене, което кучетата нямат; можем да планираме действията си предвиждайки резултата и т.н. В същото време ние изобщо не можем да си имаме представа за това, което би било във възможностите ни да осъзнаем примерно след милион години. Дори и най-бегла представа. Последното е трудно да си го представим и разберем, просто защото не можем да си представим непознатото - усещането, че то не съществува е твърде силно. Също така логическото извеждане или свидетелствата на други  изглеждат недостатъчни, когато не са подплатени от опита. ...

И аз засега ще спра дотук. 

Определание на "Съзнание", аз не мисля да давам, а се надявам да се разбира и подразбира, в контекста на темата, в който употребявам думата, и донакъде като понятие разграничаваща характеристика за живите организми и същества.

(Въпреки, че е много повече, но темата не е за това)

Има как да се постави граница, и е желателно да се разграничат двете състояния, защото нямаше да са ...две думи, най-малкото, а една. Въпросът тук е, как и кога Не-съзнаваното/съзнателно, надделява и самоопределя поведението на определен човек.

"Междинно състояние" как да се разбира? Като при цветовете? Синьо и червено ни дава лилаво. Или пък като ...полуинтелигентен, че полубременна е клише.

Останалата част от мнението много се отклонява в посока ..."качества" на съзнанието и какви са границите му, дали и как по-висши съзнания снизходително не ни имат за домашни любимци, както ние имаме подобно отношение към животнте. 

 

Но мен ме интересува, как и защо Човек става лош. Ако приема и предпоставя, че всички се раждаме еднакво добри. 

Какво от/в семейството, родители, братя, сестри, през детски градини и училище, реално променя човек. Как наивността се трансформира в предпазливост и съобразителност, как инстинкта за оцеляване и разцъфващото Его, започват да оформят едно самочувствие, с което да се самоопределиш в даден социум. Накрая идват емоциите, и как плетеницата през годините оформя неудовлетвореност, арогантност и завист, или хармония, смирение и емпатия.

Редактирано 22 ноември 20205 г. от Maleficient (преглед на промените)

преди 20 часа, Maleficient написа:

Има как да се постави граница, и е желателно да се разграничат двете състояния, защото нямаше да са ...две думи, най-малкото, а една. Въпросът тук е, как и кога Не-съзнаваното/съзнателно, надделява и самоопределя поведението на определен човек.

"Междинно състояние" как да се разбира? Като при цветовете? Синьо и червено ни дава лилаво. Или пък като ...полуинтелигентен, че полубременна е клише.

Имах предвид, че да вземем пример с медузата - тя също е съзнателна, но за нас това съзнание е по-близо до несъзнателността. Да оставим, че някъде минералите, а дори и атомите също се разглеждат като имащи съзнание. Т.е. всичко се разглежда като по някакъв начин съзнателно. Но в относителен смисъл, човек спокойно може да разглежда споменатата медуза като несъзнателна. Няма ясно поставена граница, защото всеки оценя от позицията на собствената си осъзнатост.

преди 21 часа, Maleficient написа:

Но мен ме интересува, как и защо Човек става лош. Ако приема и предпоставя, че всички се раждаме еднакво добри. 

Какво от/в семейството, родители, братя, сестри, през детски градини и училище, реално променя човек. Как наивността се трансформира в предпазливост и съобразителност, как инстинкта за оцеляване и разцъфващото Его, започват да оформят едно самочувствие, с което да се самоопределиш в даден социум. Накрая идват емоциите, и как плетеницата през годините оформя неудовлетвореност, арогантност и завист, или хармония, смирение и емпатия.

Как се става лош... В основата разбира се са желанията, егоизмът и стремежът за задоволяването им. Това, съчетано с ниската осъзнатост и съответно неспособността да погледнеш от позицията на другите, води до действия, които им причиняват вреда. Мисля си, че това да си лош няма как да бъде избегнато в началния етап от развитието на човека. Въпросът е колко бързо ще се осъзнае.

Средата в която едно дете се ражда според мен може да повлияе само там където "нещата са на кантар". Ако едно отрицателно или положително качество е развивано в продължение на редица минали въплъщения, то ще се прояви, каквито и усилия да полагат родителите. Вероятно могат да смекчат проявата на отрицателните и да подсилят положителните, но действителната промяна се извършва бавно и от самия човек. Отвън само могат да се предоставят условия. Не че това е малко.

За развитието на децата се е изписало много. За връзката между развитието на човека и възрастта се е говорило много. Обикновено тези приемащи прераждането като факт свързавт периода до седмата година с проява на общите черти на характера - примерно темперамент. После емоциите до към 14 г., ума до 20-21, после абстрактното мислене и висшите духовни чувства. Някъде съм срещал твърдения от рода, че пълното разкритие на тези тенденции, които следва да се проявят в един живот става едва към 40-45 годишна възраст. 

Това разбира се е много общо. Действителността е много по-сложна, защото има наслагване на множество цикли. Всичко в света се проявява циклично, като се редуват периоди на активизиране и забавяне. Ще дам твърде общ пример, но това е което мога да направя. Ако хвърлим камък в едно езеро, то ще се образуват вълни според големиата и тежестта на камъка. Те ще достигнат до брега и ще се върнат към точката на възникването си (т.е. към нас). В зависимост от големината си, те могат да направят това няколко пъти, като всеки път ще се завръщат все по-слаби и по-слаби, докато престанат да ни влияят. Но това само при положение, че ние в това време не продължаваме да създаваме нови вълни от същия характер с мислите и действията си. В действителност се получава твърде сложна плетеница от взаимозастъпващи се цикли, в които човек (а и ума без помощта на интуицията и седмото чувство свързано с неопосредстваното знание) не е способен да се ориентира.

на 22.11.2020 г. в 13:05, Maleficient написа:

Но мен ме интересува, как и защо Човек става лош. Ако приема и предпоставя, че всички се раждаме еднакво добри. 

Не знам от къде ти се е породил този интерес, но мога да споделя как аз станах лош. 

Дълго време угаждах на другите. Все молеха за нещо, а аз им го давах. В даден момент започнах буквално да им го давам, а не да им разбирам какво са имали в предвид с вид неопределено искане. Определено станах лош, защото буквално започнах да им давам, а не включвах "преводача на преносното значение". 

Да, лошия човек е "буквохващач". Този който не може да "чете мисли". Този който не влага усилие да помисли какво желае другия изричайки вид молба. 

Лека полека станах 'блондинка". После дойде момента в който културно ми казваха да "нахраня кучетата" и да не разсъждавам какво се е изисквало от мен. Така достигнах до ниво най-лош. По-долна граница от това няма, затова и се "измъкнах", за да не достигна въпросното ниво, но се оказа, че достигнах ниво да съм по-лош от това да съм най-лош. 

Кратко: Една позната ме учеше да се науча да казвам "Не!" - Научих се и станах лош!!!  

на 22.11.2020 г. в 13:05, Maleficient написа:

Но мен ме интересува, как и защо Човек става лош. Ако приема и предпоставя, че всички се раждаме еднакво добри.

Душевната лошотия е по-скоро липса (или дефект) на някакви вътрешни качества.
Както човек може да има видими телесни дефекти (по рождение или получени при нещастен случай), така и с душевните качества.
Може да се срещне човек, който е някакъв душевен инвалид - безчувствен, без емоции, неспособен на съчувствие и разбиране по природа.
Или още от най-ранна възраст психиката може да е деформирана от въздействието на други хора,
които също имат психически проблеми (агресивни или депресивни).
Крайният случай е, когато ценностите се разменят - тогава човек се стреми към злото вместо към доброто
и се радва да направи нещо лошо (и даже тогава се прави на горд герой).

Сигурно най-често хората стават такива, каквито са хората от тяхното семейство и най-близка среда.
После с напредването на възрастта е по-вероятно да се усилват лошите качества на личността
(по същия начин, както с възрастта се влошават физическите качества).

Сигурно някои ще кажат и обратното, че с напредването на възрастта човек става по-мъдър, добър, толерантен,
разбиращ и т.н., но тогава ако този човек на младини е бил друг - глупав, лош, нетърпим, агресивен, нехаен,
значи тези лоши качества са били простими.

Добротата също е относителна.
Човек може да бъде добър, доколкото му позволяват силите -
например може да дава, но само докато има какво, а после няма да може повече, даже и да иска.
Затова не бих упрекнал някой че не е добър.
Но може би даже ако има само стремеж към добро, това е нещо голямо.

 

преди 39 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Не знам от къде ти се е породил този интерес, но мога да споделя как аз станах лош. 

Според мен не ви личи лошотията, ако изобщо има такава.

 

Да позволяваш другите да те използват.

на 23.11.2020 г. в 10:07, Shiniasu написа:

Имах предвид, че да вземем пример с медузата - тя също е съзнателна, но за нас това съзнание е по-близо до несъзнателността. Да оставим, че някъде минералите, а дори и атомите също се разглеждат като имащи съзнание. Т.е. всичко се разглежда като по някакъв начин съзнателно. Но в относителен смисъл, човек спокойно може да разглежда споменатата медуза като несъзнателна. Няма ясно поставена граница, защото всеки оценя от позицията на собствената си осъзнатост.

Какво значи "да вземем за пример"? Някъде има статия на видни медузолози, че е доказана осъзнатост в мекотелите, или лично познавате Медуза, и можете да го предположите, дори с известна степен съмнение да е, ако сте бил на халициогени.

"Всичко СЕ разглажда"? От кого се разглежда? Защо се разглежда така?

Има граница между о-съзнато и не/под-съзнато, това написах. Оценките и субективността са отделно от това.

Редактирано 24 ноември 20205 г. от Maleficient (преглед на промените)

на 23.11.2020 г. в 17:51, NVJ написа:

Според мен не ви личи лошотията, ако изобщо има такава.

Благодаря за комплимента! Същата се опитвам да не я показвам до толкова колкото имам култура, но все пак не забравяйте, че съм човек. Понякога реагирам "по-остро". Известен ми е факта, че може и да нараня другия с това. През изминалите години съм понасял съответната отговорност, което ми е втъкнато от моето възпитание. 

Принципно идеологично ще го кажа така: Да, има добри човеци, да, има доброта, но тя е извън нас. В нас е бледо подобие на идеалното добро. То не е в сферата на познанието, а до колко се стремим към знание какво е то. Разберем ли го веднъж, то по-лесно се ориентираме на кой да се доверим и на кой не. Всеки дръзнал да твърди, че го познава е лъжец! 

преди 4 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Принципно идеологично ( ) ще го кажа така:

Да, има добри човеци, да, има доброта, но тя е извън нас. 

В нас е бледо подобие на идеалното добро. ( !!!! )

То не е в сферата на познанието, а до колко се стремим към знание какво е то.

Разберем ли го веднъж, то по-лесно се ориентираме на кой да се доверим и на кой не.

Всеки дръзнал да твърди, че го познава е лъжец! 

Добре е, влизаш във форма, браво - всяко едно изречение е тотална когнитивна щета - всяко, без никакво изключение. Старчески синдроми ли вече те натискат... И не се усещаш, че вече са налице девиации и изменения от това колко си зает да играеш любимия ти образ.

И да си ги събираш там, в "колекцията" - един ден някой нов Алеко ще пише по тия новия-стар Бай Ганьо.

===================

колкото до самата тема и въпросителната в заглавието:

Нищо не означава, както и за всеки това означава нещо различно. Не само за отделния индивид и неговата когнитивна рамка. Формирането на самите групи от хора винаги е възоснова на сходства в мирогледа и приетите предпоставки. Но "доброто" е свързано с усещането за приятно, полза, позитив. Лошото - за обратните на тия...

Доброто и лошото са категории които са нужни на хората сред всяка човешка група. По тях се конструират опорни договорености - кое е желано, нужно, правилно, кое носи полза за групата и полза за личността в нея (респективно и обратното)...

Заради това доброто и лошото са регулатори и внасят основен първичен опорен скелет и подредба в човешките представи, отражения, фантазии, изживявания, задават се насоки и посоки, поставят се "парапети и патерички" за прохождане.

В основни линии за да съществува група от хора, тя се основава на сходства и по тях - форма на организация и йерархизация. Всяка група се формира и съществува чрез задаването на правила и спазването им чрез порицания и наказания. Всичко това е заради нуждата отделната личност да подтисне основни инстинктивизми в "името" на груповия й живот. Това е въпрос на полза - живота в групата носи повече полза, а цената й е подтискането на примитивизмите. От друга страна - тия примитивизми теглят към осигуряване и стремеж на съвсем лична полза. И това поражда базов психичен конфликт, характерен по принцип за всякаква форма на "опитомяване" - подтискат се уклони и импулси, за да се осигури поведение, което да е приемливо според някакви критерии.

=============

В чисто личен план, откровено мога да заявя - така и на намерих "ЛОШ човек". А доста време имах периоди в които търсих - първо "добрия човек"... после лошото... и Лошия човек...

Оказа се че етикета "лош" е с две лица - в едното е обобщено отношение на групата спрямо личността, заради това че последната не отговаря на груповите критерии за 'добро' и поведението и отношението й носят или са с опасност да донесат негативи или разцепление за групата.

Другото лице е чисто вътрешния план - ДОБРИЯ ЧОВЕК... оставено без груповото задаване на значението му... може да е всякакво. Всъщност именно това издава относителността и условността на значението на понятия като това. И ги прави контекстуално ( и колективно) зависими.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

това е заради нуждата отделната личност да подтисне основни инстинктивизми в "името" на груповия й живот

да, Дилемата на таралежа тук, Зима. Студ. Да си таралеж и до таралеж е топло и бодливо. Колкото по- близо, толкова по- топло и бодливо. Дали другият таралеж е добър(топъл) или лош (бодлив)? Не той просто Е.

Лете не се питаме, скитаме си по своите пътища.

преди 14 часа, _ramus_ написа:

тотална когнитивна щета

Драги ми ИИ-чо, твоята надменност е известна. Така си програмиран. Жалко, но факт! Начина ти на реакция показва че водиш самотно съществуване. За познавателните ти умения мога само да споделя, че същите определено са примитивни. Определено и психиатри не биха ги подобрили. 

Нека Бог ти прости волните и неволни грехове! Амин

п.п. Само с това мога да ти помогна = да се моля да бъдеш спасен.