Напълно се съгласявам с теб, стига да ми цитираш въпросния автор, тъй като не съм запознат с творчеството му, а не ми се вярва да е уточнил, че психично болните не влизат в сметките! Но приемам, че е възможно и чакам цитат и източник.

Няма такъв цитат.

http://louisehay-bg.com/?page_id=27

Чела съм няколко от книгите на Луиз Хей, от любопитство съм изпробвала метода при дребни здравословни проблеми - помага, колкото и невероятно да звучи.

Според мен човек с психично заболяване не би могъл да го приложи, тъй като състоянието му не позволява това.

Ако имаш желание и време, можеш да прочетеш някоя от книгите и.

Не е задължително да вярваш в Бог, за да ползваш методиката на Луиз Хей.

Няма такъв цитат.

http://louisehay-bg.com/?page_id=27

Чела съм няколко от книгите на Луиз Хей, от любопитство съм изпробвала метода при дребни здравословни проблеми - помага, колкото и невероятно да звучи.

Според мен човек с психично заболяване не би могъл да го приложи, тъй като състоянието му не позволява това.

Ако имаш желание и време, можеш да прочетеш някоя от книгите и.

Не е задължително да вярваш в Бог, за да ползваш методиката на Луиз Хей.

Всъщност съм склонен да вярвам в методи от рода на плацебо ефекта и въобще, че човек сам може да се излекува дори когато съвременната медицина не може да помогне и предполагам и нейните методи ще са подобни. Друг е въпроса, че ако се обещава прекалено много и най-вече ако трябва да си платиш за информацията - тоест не е с идеална, а комерсиална цел, почвам да се разубеждавам дали си заслужава четенето. Не знам нейния случай какъв е, ще разгледам.

Благодаря за линка, само да попитам, че ми е интересно. Просто информативно ли посочи - "Не е задължително да вярваш в Бог, за да ползваш методиката на Луиз Хей.", предположи, че не съм вярващ или стигна до този извод на базата на предишни мои постовете?

Поздрави!

Редактирано 18 юни 201214 г. от EquilibriУМ (преглед на промените)

Благодаря за линка, само да попитам, че ми е интересно. Просто информативно ли посочи - "Не е задължително да вярваш в Бог, за да ползваш методиката на Луиз Хей.", предположи, че не съм вярващ или стигна до този извод на базата на предишни мои постовете?

Поздрави!

Просто информативно,

Много атеисти когато прочетат или чуят "Бог", бягат далеч.

Методът на Луиз Хей не е само за вярващи в Бог, а за всички.

Няма да коментирам дали е вярно или не, според моята идеология, но ще кажа, че по тази логика излиза, че едни от най-известните серийни убийци и атентатори са най-добрите хора на света. Тъй като те вярват в каузата си, смятат, че постъпват правилно и, че едва ли не помагат на света и са в абсолютна хармония със себе си- без чувство на вина. Типичен пример е Андерш Брайвик, а има още стотици!

В началото на предишното си мнение заявих ,че (казвам според мен, защото изказвам свое мое мнение и не желая да го налагам на никой друг или да се ангажира някой с него), но не съм казал , че няма да го защитавам при нужда.

Сигурен ли си, че множеството серийни убийци и атентатори, включая и конкретната личност, която ти си посочил имат спокоен сън или някакьв гняв породен от дълбок често пъти неосъзнат страх ги кара да вършат всичко това. А това което правят е да отмъщават т.е. да съдят. Едва ли са дълбоко осъзнати хора. Едва ли осъзнават Божествената си природа, едва ли са високо осъзнати духовни личности способни да постигнат вътрешен мир.по скоро действат от позицията на нараненото си човешко его, само егото иска отмъщение и справедливост. Ти не правиш ли същото, т.е. не съдиш ли седейки на моралния си трон и мислейки се за безгрешен, вадейки удобни на теб пасажи от общия контекст и тълкувайки ги по удобен за теб начин ..Казано е “НЕ СЪДИ, ако не си Бог или Светия, защото само Бог и Светиите могат да се произнесат за нечия святост или светотатство.”

Откъде си сигурен , че не изпитват чувство на вина, било то неосъзната или съзнателно подтискана? Откъде си сигурен, те каква карма са натрупали и трупат и какво ще бъде тяхното възмездие или просто е по удобно да четеш избирателно. “Ако успееш да простиш на човека, след това нямаш нужда да мъстиш на никого за нищо и следователно няма да се въвлечеш в порочния кръг, ти да отмъщаваш и после на теб да ти се случи ситуация при която да ти бъде отмъстено за да изравниш енергията и т.н и т.н.” Защото е казано “каквото даваш това и ще получиш” "С каквато мярка мерите с такава ще ви се отмери” , пак повтарям за непрочелите като теб до балансиране на енергията . Това е закона за даването и получаването и няма човешко същество , което да стои над този закон.

Говориш за наказателен кодекс и за закони. Това обаче са закони измислени от хората и като такива са несъвършени. Има само едни истински закони и това са дадените от Бога. Ако ги изучиш или поне решиш да започнеш да ги изучаваш , ще започнеш да гледаш по друг начин на света. Мога още да поразсъждавам върху това как едностранчиво тълкуваш предишното ми изказване, правейки отчаяни опити да защитиш това което ти е насадено за истина, но не желая повече от това , да досаждам на съфорумците и на себе си.

И накрая бих искал да ти дам 1 съвет да се концентрираш върху доброто, а не да се бориш със злото, защото му отдаваш от собствената си енергия и го правиш по-силно.

Мислейки се за борец за справедливост, ти способстваш за неговото уголемяване, гледайки и действайки от позицията на нараненото си човешко его и смятайки , че по този начин правиш "добро".

Ето какво казва Майка Тереза по въпроса за борбата със злото:

“Не ме канете "със" или "срещу" войната, поканете ме да проповядвам мир... или точните думи на Майка Тереза са : “Никога не бих участвала в митинг ПРОТИВ войната… но ако има демонстрация ЗА мира - поканете ме!”

Ако и на думите казани от човек , който много хора признават за светец, им намериш цаката, те признавам.

Редактирано 18 юни 201214 г. от keba (преглед на промените)

Добрият човек прави добро тогава и там където е необходимо. За да може да прави добро, човек трябва да е в пълно съгласие със себе си. Само благоразположените и мислещи добро хора са способни да правят добро. Ако човек непрекъснато предъвква в мислите си минали обиди, огорчения, неуспехи, унижения той не би могъл да прави добро, защото лошите мисли водят до лоши действия. Ето защо е много важно човек да се освободи от лошите спомени от миналото, прощавайки на себе си и тези, които са му причинили зло. Не твърдя, че е лесно и винаги постижимо...

В началото на предишното си мнение заявих ,че (казвам според мен, защото изказвам свое мое мнение и не желая да го налагам на никой друг или да се ангажира някой с него), но не съм казал , че няма да го защитавам при нужда.

Сигурен ли си, че множеството серийни убийци и атентатори, включая и конкретната личност, която ти си посочил имат спокоен сън или някакьв гняв породен от дълбок често пъти неосъзнат страх ги кара да вършат всичко това. А това което правят е да отмъщават т.е. да съдят. Едва ли са дълбоко осъзнати хора. Едва ли осъзнават Божествената си природа, едва ли са високо осъзнати духовни личности способни да постигнат вътрешен мир.по скоро действат от позицията на нараненото си човешко его, само егото иска отмъщение и справедливост. Ти не правиш ли същото, т.е. не съдиш ли седейки на моралния си трон и мислейки се за безгрешен, вадейки удобни на теб пасажи от общия контекст и тълкувайки ги по удобен за теб начин ..Казано е “НЕ СЪДИ, ако не си Бог или Светия, защото само Бог и Светиите могат да се произнесат за нечия святост или светотатство.”

Имам си правило да не споря с крайно религиозни хора, и такива които ми цитират библията, защото просто е безсмислено.

Дори няма да си направя труда да изчета целия ти пост, приеми, че съм се съгласил с теб за всичко!

Редактирано 18 юни 201214 г. от EquilibriУМ (преглед на промените)

Просто не мога да не се стърпя да отговоря Добър човек е този, който си изяжда всичко, спи следобед и слуша госпожата! Това разбира се не се променя никога, независимо дали си на 4 или на 40.

Просто не мога да не се стърпя да отговоря

Добър човек е този, който си изяжда всичко, спи следобед и слуша госпожата!

Това разбира се не се променя никога, независимо дали си на 4 или на 40.

Такъв човек не е добър, а е добре, защото е удобен на госпожата (независимо коя).

Добрият човек прави добро тогава и там където е необходимо.

За да може да прави добро, човек трябва да е в пълно съгласие със себе си.

Само благоразположените и мислещи добро хора са способни да правят добро.

Ако човек непрекъснато предъвква в мислите си минали обиди, огорчения, неуспехи, унижения той не би могъл да прави добро, защото лошите мисли водят до лоши действия.

Ето защо е много важно човек да се освободи от лошите спомени от миналото, прощавайки на себе си и тези, които са му причинили зло.

Не твърдя, че е лесно и винаги постижимо...

Бих се радвал ако никой не иска да ми навреди, както и на близките ми, било то някой на който случайно съм разлял питието в дискотеката или конкурентна фирма, чийто интереси не включват нов играч на пазара.(Нека правят всичко което им предлага закона, да намалят цени, да предлагат по-добри условия, промоции, бонуси, но не и да ме запалят примерно). И поне да не виждам лошото което правят хората на други такива. Тогава всичко би било супер! Но естествено такава утопия я няма никъде. Но това, че иска и правя всичко възможно фирма Х да фалира, заради стореното, не означава, че не правя или стотици хиляди добрини на хората които го заслужават и дори на такива, които още на са го заслужили.Всъщност аз се мисля за добър човек, ако става на въпрос съм си мислил, че недостатък ми е, че съм прекалено състрадателен.Не мога да гледам някой да страда, да се мъчи пред мен и да не му помогна.Но ако няма как? Пишейки го се сещам за конкретен случай и очите ми се насълзяват. Какъв е тоя бОГ да оставя деца от раждането им до смъртта им да се мъчат?

Такъв човек не е добър, а е добре, защото е удобен на госпожата (независимо коя).

Хайде пък сега! Все едно не знаеш кои са добрите деца! Тези с червените точки.

Разбира се може да се даде и по абстрактен отговор - добър е този чиито действия подобряват максимално "състоянието" на вселената. Лош е този чиито действия подобряват само и единствено неговото собствено "състояние" независимо от цената която плащат всички останали. И идеалния случай човек успява да подобри състоянието си и едновременно с това направи света по-добър. За да успееш в подобно начинание ти трябва сила, смелост и ум. И такива хора са рядкост. Едни "серат на пейзажа" от злоба, други от слабост, алчност или глупост. Но тук вече сме в графата за лошите хора...

Може би първо е необходимо да се дефинира "човек", ама ще стане много сложно

И идеалния случай човек успява да подобри състоянието си и едновременно с това направи света по-добър. За да успееш в подобно начинание ти трябва сила, смелост и ум. И такива хора са рядкост.

Може би това е определението за добър човек - този, който е полезен за себе си и обществото?

Ровейки в нета, случайно попаднах на тази приказка:

Добър човек

Редактирано 18 юни 201214 г. от Мойра (преглед на промените)

http://vbox7.com/play:da43f125

Любов към ближния, красота и знание.

Добрите хора са тези които харесваме - а тези които харесваме по принцип са тези които са съгласни с нас, правят ни евала, мазнят ни се чак не - ама нека да кажем които го правят малко хлъзгаво, .... после спират да ни правят евала, спираме да ги харесваме и автоматично те спират да са добри хора а скапаняци които са ни подвели... за кой ли път щото ни е писнало само на скапаняци да попадаме - и с какво сме го заслужили това след като ние самите сме толкова добри...

Какво означава да си "добър човек"? Може би трябва да се получи определението "добър" от другите. P.S. Няма добро дело или добър човек, оставени без наказание.

Редактирано 19 юни 201214 г. от nologo (преглед на промените)

Мда направи добро и изяж л**но

Не-добрият човек...Добрият рядко се появява по медиите!

Добрите хора са тези които харесваме - а тези които харесваме по принцип са тези които са съгласни с нас, правят ни евала, мазнят ни се чак не - ама нека да кажем които го правят малко хлъзгаво, .... после спират да ни правят евала, спираме да ги харесваме и автоматично те спират да са добри хора а скапаняци които са ни подвели... за кой ли път щото ни е писнало само на скапаняци да попадаме - и с какво сме го заслужили това след като ние самите сме толкова добри...

И си прав и не си...

Ако човек подбира хората, които допуска близо до себе си само въз основата на някаква симпатия, вероятността да се случи за това което пишеш е огромна.

Ако обаче прояви предпазливост и опознае добре хората с които общува преди да ги направи свои приятели, вероятността да се разочарова от тях не е голяма.

Но колко са хората, които подбират правилно тези, които ще бъдат най-близо до тях?

Мда направи добро и изяж л**но

По-точно направи на всеки добро

Редактирано 19 юни 201214 г. от Мойра (преглед на промените)

И си прав и не си...

Ако човек подбира хората, които допуска близо до себе си само въз основата на някаква симпатия, вероятността да се случи за това което пишеш е огромна.

Ако обаче прояви предпазливост и опознае добре хората с които общува преди да ги направи свои приятели, вероятността да се разочарова от тях не е голяма.

Но колко са хората, които подбират правилно тези, които ще бъдат най-близо до тях?

По-точно направи на всеки добро

Наблегнах по-скоро на иронията. Хубавите неща - и добрите хора се градят трудно и се скапват лесно - понякога с една дума дори. Просто лошото винаги е по силно от доброто и така и ще си остане. Така че провалът дори и с добри познати и приятели не е толкова далечен. Тук нещата опират до чувство и усещане за другия - а чувствата са субективни за всеки. Да се говори за добри хора предполага да имаш силни положителни чувства към него. А тези които изпитват силни чувства в едната посока - ги изпитват и в другата. например любовта и омразата вървят ръка за ръка и немогат едно без друго - ако го няма едното никога няма да можеш да оцениш другото, нали.

Ако се замислите - метафорично просто - ла**ата най вероятно преди не са били лайна а злато. И в момента в който на вас ви миришат друг пак да гледа на тях като на златни

Човекът си е просто човек - ни добър ни лош. Като какъв ще се прояви в зависи от много неща. Обикновено казваме за някого че е добър, когато според нашите критерии е постъпил добре в дадена ситуация, което обаче не означава че всички го оценяват като такъв.

Днес попаднах на едно стихче, което ме провокира да пусна тази тема.

Не знам, дали е хубаво да казват

за някого, че е "добър човек"

и дали това не означава,

че е повърхностен и мек?

Добър ще си, ако прощаваш

и ядът ти бързо отминава,

ако себе си до край раздаваш,

и успехите ти са за чужда слава.

Добър ще си, когато страдаш,

- да има другите кого да съжаляват,

от благодарност по лице да падаш,

че са добри и милостиня ти подават.

Ще си добър, и ако ги разсмиваш

със свойте грешки, фалове, мечти...

Но, ако чуждия живот осмисляш,

кой тогава, ще си ти?

http://members.tripo...fkapetkova4.htm

Споделяте ли казаното от автора на стихчето?

Какво означава да си "добър човек"?

Кога казваме за някого че е добър?

В какви случаи оценяваме себе си като добри?

Добродетел ли е да си "добър човек"?

За пореден път доказателство за това ,че хората свързват добротата със страдание и безумици от сорта ...

Някак си ми се струва (от мои си наблюдения),че повечето "хора" се оправдават точно с това,което се казва с стиха:

"Колкото повече правиш добро ти се качват на главата;Ти правиш добро и отсреща не ценят ..." и бла бла бла само оправдания пред себе си и другите,защо не са били добри,защо били такива и т.н..

Да си добър - много дефиниции могат да се дадат ,

НО замислял ли си се "човеко" ,когато подадеш ръка на някого за какво го правиш ?

Замисляш ли се или просто "подаваш ръка" !?

Усмихваш ли се когато зарадваш някого ?

Чувстваш ли се щастлив,когато успееш да помогнеш ? : ))

Няма добри и лоши, силни и слаби, емоционални и безчувствени. Тук злинакът е много прав - харесваме тези, които ни харесват понеже ни дават чувство за сигурност. Тях ние определяме несъзнателно като съюзници, добри хора. И обратното. Всичко е много лично и въпрос на гледна точка. Кралят Слънце имаше някаква особено поучителна мисъл, че всеки път щом вземел решение да повиши някой от поданиците си, оставял след себе си само един благодарен и верен на краля човек в двора и купища недоволни и бунтовнически настроени. И все пак, щом понятия като добро и зло съществуват, значи това не е случайно, има все пак някакви нравствени вътрешни закони, които не бива да бъдат нарушавани, някакви безплътни очертания на всяка крайност в поведението, които да ни служат за ориентир. Случва се у някои хора поне видимо да преобладава доброто или злото, но то е винаги подпомогнато от други качества. Например, ние често казваме за някой безличен за нас човек, който в нашите очи не блести с никакви по-особени таланти или впечатляващи качества, че е "добър". Ако е бездействен, мекушав, безволев, пак го наричаме "добър", просто това е най-доброто, което можем да кажем за него.Има нещо жестоко у хората, ние просто не понасяме слабостта, ако тя е постоянното състояние на един човек, рано или късно сами ще злоупотребим. Истината е, че никой не иска да го определят просто като добър именно, защото това качество се асоциира със слабостта и наивността. Всеки мечтае понякога да се различава от другите с някакъв вълнуващ порок /особено, ако няма с какво друго/, в човешката природа е заложено желанието за доминация чрез сила. И не на последно място, хората, особено ние жените, намираме порочните и ексцентрични хора за много по-привлекателни и сексуални от спокойните и "добрите".

Редактирано 12 юли 201214 г. от La Luna (преглед на промените)

Бих казал едно не се бори срещу това което не разбираш.Според мен автора се е изразил че добри хора няма защото за да си такъв трябва да правиш всичко заради доброто на другите независимо какво е то.Защото всяка стотинка има 2 страни, както и ние и именно това ни прави самите нас да но да сте разбрали какво сам имал предвид трудно обеснявам мислите си.