Да бъдеш добър човек понякога не означава ,че действията ти ще са добри.За някои може да са добри,за други лоши.Все пак каква е същността на добрия човек?Да помага на всеки ли?Или да помага само на хората ,които са му близки?Добрия човек не е ли и наивен човек?Това са въпроси на които може би трябва да се опитаме да отговорим .

Да бъдеш добър човек понякога не означава ,че действията ти ще са добри.За някои може да са добри,за други лоши.Все пак каква е същността на добрия човек?Да помага на всеки ли?Или да помага само на хората ,които са му близки?Добрия човек не е ли и наивен човек?Това са въпроси на които може би трябва да се опитаме да отговорим .

Няма такъв 100%  добър човек.

Няма такъв 100%  добър човек.

Именно.Или ако си добър то е до някаква степен..Не е възможно да правиш постоянни компромиси за всички останали за сметка на тебе.Или ,ако има такъв човек.Тежко горко му....

Именно.Или ако си добър то е до някаква степен..Не е възможно да правиш постоянни компромиси за всички останали за сметка на тебе.Или ,ако има такъв човек.Тежко горко му....

Няма такъв - всеки си е и с доброто и с лошото.

Това ни е и урока - да надмогнем лошото.

Да станем по-добри.

Трудно е.

 

Ако с компромис правиш някой щастлив, а ти се чувстваш опустошен и наранен и душата ти плаче -

по-добър ли ще станеш от болката че си предал себе си ?

Все пак съществуват и добри хора.Разбира се , добри в рамкото на нормалното.И веднага ми изниква в главата дядо Добри от София ,където дари огромна сума пари на църквата пред ,която проси...

Тук не е Рая с ангелите.

Тук е Земята.

Нека по-напред си изясним понятието "добро-зло" !

Опит за дефиниция :

   Изначален е стремежът на всяко живо същество към самосъхранение и това е обяснимо в съответствие с природните закони . Съществуват обаче ситуации , когато действието на този природен закон трябва да бъде преодоляно с цел запазване на вида , а това е трудно . Трудно е индивида да действа в името на колектива . Трудно е да се разбере , че това в същност е по-висша форма на оцеляване на индивида в неблагоприятна среда на съществуване , удовлетворяваща потребността за самосъхранение на вида . Това е така защото при по-висшите форми връзките са по-неустойчиви и крехки , и по-лесно подлежат на разрушаване . 

     Добро е нещото , явлението и или процеса съдействащо за умножаването на духовното и материално благосъстояние на колектива .

     Зло е когато това разрушава , или умножава благосъстоянието на индивида за сметка на другия (колектива).

     Критерият е оцеляване на колектива , а не на отделния индивид за сметка на другия !

("оцеляване" да се разбира в най-широкият смисъл на думата)

Редактирано 23 януари 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Да си добър човек значи да не пречиш на другите и на природата. Всичко друго каквото правиш си е твоя работа. Не не значи и да си гнида без мнение.

Всички сме добри, по своему. На много хора просто не е имало кой да им го каже. Но дълбоко в себе си всеки го знае, затова и никой не казва за себе си с пълна вяра - Аз съм лош. И както казва Нелсън Мандела:

 

"Нашият най-дълбок страх е, че не сме достатъчно добри, че не сме способни. Всъщност, ние се страхуваме от собствената си мощ, защото е безгранична.

Не тъмнината ни плаши. Страхуваме се от светлината, която носим в себе си. Въпросът, който най-често си задаваме, е: кой съм аз, че да светя, да блестя, да съм величествен, гениален, талантлив, легендарен… Ние знаем какви не трябва да бъдем, но не знаем кои сме всъщност."

знаете ли, наистина не може да си просто добър...

един добър човек трябва да е много спокоен, и да мисли, да е умен и уверен

може на някои, да им изглежда, наивен и доверчив... и дори на му направят лошо, той няма да им отвърне

и да си добър сред лоши не е много трудно.. тряба да познава хората и да ги разбира

и няма да се страхува от хората, ще го харесват и никой няма да иска да го застреля (както пише-горе)

тоя лъже, че дорбър човек се мъчи, ако е в българия (точно обратното е) всеки може да е приятел с такъв човек

Редактирано 15 март 201313 г. от ℒℴ♥e (преглед на промените)

Човекът си е просто човек - ни добър ни лош. Като какъв ще се прояви в зависи от много неща. Обикновено казваме за някого че е добър, когато според нашите критерии е постъпил добре в дадена ситуация, което обаче не означава че всички го оценяват като такъв.

 

..оценката на тези "всичките" за един индивид в повечето случаи е Стадна наложеност- "ревю" и идеализация..т.е.,нито е в толкова обективност,нито е в постижими реалности! ..само най-близките нему личност, биха били донякъде да изказват завидно мнение,кое баш  е по-силно изразено и сравнено,според морални устои.. П.п...и да!..човек е и добричък и лошичък,нали такъв по прилика и образ,Създателят го е моделирал..

След измислената история с профила на папата във Фейсбук

Дядо Добри от Байлово не смее да излезе от дома си

Благородният старец продължава да дарява и последния си залък

 

http://www.monitor.bg/article?id=415362

пълен е провала за дефиниция на нещо толкова обикновено и просто - като самото понятие ДОБЪР. И няма как да бъде по друг начин. Категории, които имат толкова силен социален смисъл, са специфични регулатори и "мерки", според които се задават

 

Почнах да чета темата просто от любопитство, има толкова мнения, колкото модификации и стъкмистики на темата

- от "ДОБРЕ МИ Е, ИСКАМ ДА СЪМ ДОБРЕ",

- до "ИСКАМ О-ДОБРЕ-НИЕ, щото това значи че съм ДОБЪР за тия, които са "ДОБРИ" (С МЕН).

Добри - към мен = ДОБРЕ МИ Е като правят "добро" и по това се започват първичните опознавания, които са си чисти атавизми от гледна точка на първите психични процеси в развитието.

Но пък се бетонират и непрекъснато в социален план се постановяват и затвърждават, отново и отново. Защото от лични и детски мерки, после се постановяват като социални и като се сложат знаците за равенство в описанието... и така се затвърждава конкретния колективен описателен реал. От-, и заради -  "своите" участници .

 

Освен това - "ДОБРЕ ЛИ СИ" е стандартен въпрос от ежедневните комуникационни шаблони... И отговора - ДОБРЕ СЪМ (или НЕ СЪМ... или типично българското "горе-долу" )... И като толкова хора ги ползват дали въобще имат идея че това са именно стожерите на социалната психична матрица...

 

С понятието са се занимавали както философи, така и идеологии от всички нива и разновидности. И е като много други понятия ( примерно "ВРЕМЕ"), които са заложени, но при внимателен и задълбочен анализ, стигаш до... нищо... Едно голямо нищо - измислено, въведено, и употребявано заради човешка потребност - главно колективна, за да се зададат колективни мерки.

 

За едни - доброто е именно социалното ДОБРО... Разбира се, както по-горе по своя типичен стил, БАЙ-ЧЕЦИ сложи оцеляването (личното и на "вида) като стълбица за йерархично "мерене". Разбира се, че според него "оцеляването" е просто израз на закона за запазване на енергията, следователно това е наука и е "висше" мерило за обективността. Пред вид "важността" и значението, което понятието ДОБРО за всеки социален индивид, тук битката е именно за намиране на всякакви начини за неговото утвърждаване... Колкото повече... толкова по-Добре.

А за други - те още не знаят, че нито доброто, нито злото имат някаква друга форма на измерение, освен тая, на която са научени и са възприели.

За трети - компромиса се очертава на ръба на идеята за обективност - щом съзидаваш, значи е добро, на фона на противоположното -  "разрушаваш" - значи лошо.

И отново само по себе си това също нищо не означава.

 

Има и още по-дълбоки мислители - според които доброто и лошото е част от задължителната и неизбежна дихотомия на човешкото отражение на света. Тук има своите основания... Но въпроса е - може ли да съществува ЖИВОТ, битие, на субект, в което мярката ДОБРО да няма никакво значение?

Дали ЛИЧНОСТ, приела колективните си прилежащи мерки за мерене на света и оттам на себе си, за вселенски... И дали всъщност самото понятие ВСЕЛЕНА има значение за субект, за който неговото "лично" и тясно пространство е единственото сред което съществува. Или пък "доброто" е да бъде добре, щом е в "баланс" с "Колективното ДОБРЕ". Или с това на родителите си (одобрение).

 

В психичен план е най-задълбоченото разглеждане и по-горе в един единствен пост имаше автор, който си беше разрешил да отиде някъде в "сивото" безпристрастно описание, в опит да излезне от "чернобелите дихотомни заучености". В края на краищата се забравя за нещо толкова просто - както и всичко друго, всяко понятие е просто парченце от начина по който всеки субект отразява света около него.

Едновременно с това тук сякаш има представители на всички типични разпространени нагласи - и заради това темата е толкова типична - и в задаването си, и в "размислите и коментарите" относно нея - типична средностатистическа социална извадка. Едни са в ролите на поучители и пояснители, други - в ролите да чоплят... ама така - колкото за "сърбежа" и чесането му...

 

Ако има един единствен СУБЕКТ, който да изведе идентичността си без да е нужна за това дихотомната патерица... дали въобще би бил "забелязан"?

И дали тази възможност не би влязла в противоречие със "закона за запазване на енергията" който за някои е именно оцеляването - я на индивида... я на вида...

И към това - позоваването на разни "закони" - ЗАКОН ли е това или е РАЗБИРАНЕТО ЗА НЕГО?

Редактирано 27 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

пълен е провала за дефиниция на нещо толкова обикновено и просто - като самото понятие ДОБЪР.

Дали? Понеже, според мен, е съвсем просто.

Като илюстрация ще цитирам думите на един велик мислител, първият досег, с който разтърси целия ми дотогавашен мироглед из основи и напълно го промени. Това се случи, когато бях на 5-6 години, достатъчно зрял, но и достатъчно борбено настроен, за да имам куража за подобна радикална духовна трансформация. Споделям нещо дълбоко интимно и моля да се отнесете с необходимото уважение. Дефиницията за ДОБРО, която оказа такова неописуемо въздействие върху мен беше следната:

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.

Това е. Казах си го...

Редактирано 27 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Ако има един единствен субект, който да успее да изведе идентичността си без да е нужна за това дихотомната патерица... със сигурност би бил забелязан. За това пък си имаме субект, който без да успява да изведе тази своя идентичност, та да я видим и ние, отделна от всяка обусловенст, прави опити да вмени на всички останали някакво лутане в границите на общото и закономерното... Но пък със сигурност всеки път успява да сложи сам себе си в страни от общата рамка и да оценява другите, в нея, без да си помисли дори колко това го вкарва по-навътре и по-навътре в рамката, която отрича...

Колкото по-неразбираемо, толкова по-голяма вероятност да бъде разбрано...

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.

Това е. Казах си го...

Добре - интимно. Само това е ясно, недвусмислено - че е интимно и че е свързано със спомен и прилежащия сантимент... Няма ли малко повече обяснения...

Надявам се че няма да сметнеш за неуважително, ако обърна внимание че написаното в болд в твоите думи, не значат нищо, ако не е свързано с твоята форма на интерпретация. И че в случая тя е най-важна. Да не говорим, че вероятно в цитираната от теб възраст, излиза че ДОБРО = ХУБАВО, както е в цитата, спрямо въпроса, темата и понятието ДОБЪР ЧОВЕК. 

------------

Навремето си спомних ("без сантимент") за познат и разказът му за едно негово изключително прозрение, за толкова силни и живи сънища, в които той направил разтърсващи за него самия еврики... И понеже той беше от "осъзнатите сънуващи", практикуваше записването на сънищата си в нарочно оставено тефтерче и химикал... И така - след изключителните му сънища, той веднага станал и записал... и после все още под влияние на случилото се за него легнал отново за да "продължи"...

На сутринта - станал и веднага разгърнал тефтера за целите на осмислянето и осъзнаването... И какво видял на страницата - написаното било кратко: - БАНАНА Е ГОЛЯМА РАБОТА...

Редактирано 27 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Добре - интимно. Само това е ясно, недвусмислено - че е интимно и че е свързано със спомен и прилежащия сантимент... Няма ли малко повече обяснения...

Надявам се че няма да сметнеш за неуважително, ако обърна внимание че написаното в болд в твоите думи, не значат нищо, ако не е свързано с твоята форма на интерпретация. И че в случая тя е най-важна. Да не говорим, че вероятно в цитираната от теб възраст, излиза че ДОБРО = ХУБАВО, както е в цитата, спрямо въпроса, темата и понятието ДОБЪР ЧОВЕК. 

------------

Навремето си спомних "без сантимент" че имаше познат, който разказът му за едно негово изключително прозрение, за толкова силни и живи сънища, в които той направил разтърсващи за него самия еврики... И понеже той беше от "осъзнатите сънуващи" беше развил записването на сънищата си, в нарочно оставено тефтерче и химикал... И така - след изключителните му сънища, той веднага станал и записал... и после все още под влияние на случилото се за него легнал отново за да "продължи"...

На сутринта - станал и веднага разгърнал тефтера за целите на осмислянето и осъзнаването... И какво видял на страницата - написаното било кратко: - БАНАНА Е ГОЛЯМА РАБОТА...

хахах. Е, като ме познаваш нали разбираш, че е шега, ма някой може да се върже след твоя пост.

 нали разбираш, че е шега, ма някой може да се върже след твоя пост.

Е, споко де. Вече никой не ми се връзва на нещо, което да съм написал.

Хубавото е, че отдавна всички ме разпознават като объркан и че имам от своята обърканост за износ и пълни сили я изнасям насред форума. Винаги е имало хора, които безпощадно да ме разпознават кой съм и какво правя. От това следва че каквото и да правя обърквацията си, достатъчно е да почета за себе си чрез характерното изказване в множествено число и ясно да се приземя от бълнуванията си... Нещо като социално събуждане ...

Добре че не са нужни тефтерчета за записване. То форума е достатъчен за целта. А може наистина "бананите да са голяма работа"...

Редактирано 27 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 А може наистина "бананите да са голяма работа"...

Аналогичен случай... Едни момчета и момичета по времето на свободната любов, мира, психаделичните преживявания и прочие, т.е. хипита, веднъж като се "отнесли" решили да запишат разговорите си на касетофон, защото имали усещането, че в подобни моменти пред тях се разкривали най-дълбинните и неуловими потайности на Вселената. Като излезли от транса или каквото там било, това което чули било като историята за банана...

Редактирано 27 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Сега остава да ми кажеш - дали въпросните - хипита или осъзнати сънуващи... са ДОБРИ ХОРА? (Ама без МечоПух).

Що се отнася до мен, то въпроса е решен - НЕ СЪМ ДОБЪР. Обаче... не е изключено и Гаутама също да НЕ Е ДОБЪР... за някои. Така, че... тва ме успокоява достатъчно - че съм от "бандата" на лошите момчета...

Сега остава да ми кажеш - дали въпросните - хипита или осъзнати сънуващи... са ДОБРИ ХОРА? (Ама без МечоПух).

Що се отнася до мен, то въпроса е решен - НЕ СЪМ ДОБЪР. Обаче... не е изключено и Гаутама също да НЕ Е ДОБЪР... за някои. Така, че... тва ме успокоява достатъчно - че съм от "бандата" на лошите момчета...

 

Банда, здрасти!

И аз така - не съм добра, ама не от куртоазия, а защото съм човек, а човешката природа е двулика(двулицева по-скоро, като монета), така че нали няма да си мерим "лошотията"   и "добротията", още повече, че едва ли има някой здравомислещ, който поне един път в живота си да не е забелязвал що зло причинява доротата му, та... един такъв пример едва ли е достатъчен на кандидат добрите, за да осъзнаят, че категорията "добър-лош" си се върти като пумпал и разбира се спазването на елементарните правила(не убивай, не кради и т.н) съвсем не ни правят добри, но пък ни осигуряват някакво макар и полвичато спокойствие.

Банда, здрасти!

Здрасти Главатарке!

Банда, здрасти!

едва ли има някой здравомислещ, който поне един път в живота си да не е забелязвал що зло причинява доротата му

Днес получих поредното доказателство. Причината, обаче, си е в мен, т.е. в това, което моите учители наричат "идиотска доброта", понеже са достатъчно деликатни, за да го нарекат с истинското му име, а имено "суета". Моя, не на друг.

Редактирано 27 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Аз пък, съм лош човек....и не мога да ги разбера, ужким добрите - защо са добри и как са добри, като всичко е толкова относително....Например казваме добър убиец, или добър пират, или добър вампир...А ся де, кое е добро - да си жертва ли, щото и много добри жертви има, но пък хищника - добър ли е, или лош? И като правиш добро на някого, дали не правиш зло на някой друг?

Та, както си признах, аз съм лош.....И не ми пука особено, даже се ядосвам на себе си, че не съм достатъчно лош......

Значи... стига с тоя спам , че ще ни почистят от темата - питам аз, банана ли е по-голям или две гърненца с мед са по-хубави?

А за добрия човек кое е по-добро?

От един момент нататък спряхте да сте интересни. Просто, защото е повече от ясно, че всичко е относително. И убиеца, който убие масов убиец, може да мине за добър човек. Изпаднахте в крайности, без да е необходимо, защото никой не ви апострофира заради това.

 

Опитвам се само да вметна към Рамус, че не само, че никой няма претенции да го разпознава, още по-малко пък има намерение да го събужда от някакъв негов сън и че ако той приема апострофите към себе си по този начин, излишно се ласкае... Опитах се чрез неговия прийом да му покажа, че не е много коректно да обсъжда кой какво е казал и да дава оценки и преценки, при положение, че самия той не казва нищо по съществото на темата...

И резултата беше точен и ясен - пост, в който наистина изрази позиция...

 

Както и да е...

И още нещо... Много често се бърка снизхождението с добротата... което не само, че не обслужва ничия суета, но в един момент идва леко в повече...

Редактирано 27 януари 201412 г. от Merryl (преглед на промените)