Краварите не можаха да намерят отговор, на героичната постъпка  на Александър Прохоренко. Насочил въздушен удар, върху позицията на която се намира. И десетки американски джихадисти, бяха пратени в отвъдното. Само с тази си постъпка, героя спаси десетки, ако не стотици цивилни. Които щяха да бъдат избити, от същите тези джихадисти.

И веднага, платените тролове взеха да се прехласват по новината, че куче получило медал. Ми браво на кучето, свършило си е задачата за която е обучено. Поне е живо, а задачата на такива кучета. е да умират вместо хората.

А руския герой, е взел съзнателно решение. Да се пожертва, за да спаси други. Нещо непонятно, за платени третополовци.

Редактирано 8 април 201610 г. от ghostBG86 (преглед на промените)

преди 5 часа, ghostBG86 написа:

Краварите не можаха да намерят отговор, на героичната постъпка  на Александър Прохоренко. Насочил въздушен удар, върху позицията на която се намира. И десетки американски джихадисти, бяха пратени в отвъдното. Само с тази си постъпка, героя спаси десетки, ако не стотици цивилни. Които щяха да бъдат избити, от същите тези джихадисти.

И веднага, платените тролове взеха да се прехласват по новината, че куче получило медал. Ми браво на кучето, свършило си е задачата за която е обучено. Поне е живо, а задачата на такива кучета. е да умират вместо хората.

А руския герой, е взел съзнателно решение. Да се пожертва, за да спаси други. Нещо непонятно, за платени третополовци.

Ами то Миро беше безсилен (цял ден мисли, ама не се роди адекватна мисъл – иска се глава, не кратуна) да отговори смислено (и американците нямат ОТ за в случая). Важно е да се величаят нашите герои и нашите кучета Аз, за разлика от него, не отричам героизма на кучето, па макар и да е американско. Но тролът не може, уви, да ме последва

Русия разположи най-разрушителната си ракетна система в Сирия

Нещата стават все по-сериозни.

Интервюто на сирийския президент Башар Асад!

това интервю е върховен коментар. този човек не е политик, този човек е държавник, той дава безценни съвети на други държавници за това как да  защитят своите народи.

крайната силата на държавата идва от нейните хора, казва той.якостта на Сирия, казва д-р Асад, идва от нейното разнообразие,хората  се събудиха, за да видят ясно кои са те и какво е под атака и от кого. той споменава, че силата му идва от духовната сила на хората, от качеството на своите хора!на западът не може да се има доверие, и това вече е добре известно!и когато дойдат смъртта и разрушенията държавника трябва да превърне това тегло в сила на целта, за да защити тези, които остават живи.

 

преди 1 час, karadzha написа:

Ами то Миро беше безсилен (цял ден мисли, ама не се роди адекватна мисъл – иска се глава, не кратуна) да отговори смислено (и американците нямат ОТ за в случая). Важно е да се величаят нашите герои и нашите кучета Аз, за разлика от него, не отричам героизма на кучето, па макар и да е американско. Но тролът не може, уви, да ме последва

И какво да отговоря ? примерно и на твоя пост ?

Ами нищо ..  То на такива изразни средства, типично хейтърски, и нищо не казващи, на дребнави детински  обиди ,  нищо не може да се отговори .

 

Спрямо новината друго нищо повече от това не мога да кажа :

Говорех за манталитет и за "принципа". Не кучето е важно.

Хората се радват на СПАСЕНИ животи, а не героизират безсмислено ЗАГИНАЛИ от собствени бомбардировки, войници.

нищо друго не мога да добавя.

 

Рогозин пусна уникална ВИДЕО серия как "Нощни ловци" мачкат терористите в Сирия с противотанкови ракети

Вицепремиерът хвали руските пилоти за добре свършената работа

Руски хеликоптери Ми-28Н атакуваха успешно позиции и превозни средства на терористичната групировка "Ислямска държава" в Сирия. Това се вижда от кадри, разпространени от руския вицепремиер Дмитрий Рогозин

Цитат

"Моят инструктор-пилот, който ме научи да летя ми изпрати видеата. Юнаци!", разказва Рогозин историята на клиповете. "Точно заради такива кадри , изпратени ми от нашите пилоти, работят хората от отбранителната промишленост. Новите техника и въоръжение, средствата за насочване и свръзка ще бъдат още по-яки. Обещавам!", допълва вицепремиерът

Spoiler

 

 

преди 2 часа, miro20 написа:

Хората се радват на СПАСЕНИ животи, а не героизират безсмислено ЗАГИНАЛИ от собствени бомбардировки, войници.

Мирко, Мирко, в едно изречение две лъжи, дори за теб това е много!

Първо не е истина, че американците не "героизират" своите загинали войници, дори напротив при тях всяко такова погребение е цяла церемония!

Второ не е истина, че руският войник е загинал безсмислено, това е най-голямата глупост, която можеше да напишеш!

преди 30 минути, M.Николов написа:

Мирко, Мирко, в едно изречение две лъжи, дори за теб това е много!

Първо не е истина, че американците не "героизират" своите загинали войници, дори напротив при тях всяко такова погребение е цяла церемония!

Второ не е истина, че руският войник е загинал безсмислено, това е най-голямата глупост, която можеше да напишеш!

Ми хайде.. развий "теориите " си .

Обективно погледнато , имаме загинал руснак, който своите са го бомбардирали.

Имаме сакато куче, сакато заради тренировките и заради целите които е постигнало , за което е дресирано, и което е спасило много животи на американските войници ,   за своите 21 години.

 

И е наградено именно затвоа че се цени ЖИВОТА,

А не както някои други , героизират СМЪРТТА.

Второто граничи с идеите и теориите на самоубийците джихадисти .

 

За него вече е твърде късно!

преди 13 часа, miro20 написа:

 

Хората се радват на СПАСЕНИ животи, а не героизират безсмислено ЗАГИНАЛИ от собствени бомбардировки, войници.

нищо друго не мога да добавя.

 

Миро, разбирам, че симпатизираш на определена идеология и защитаваш собствени разбирания! Лошо няма, но не може да се отрича всичко и да се казва на черното, че е бяло! Сигурен съм, че ще се хванеш веднага да опонираш на прежде написаното, което пък не говори добре за теб!!!

Неземни скандали, лицемерие, двойни стандарти и подли лъжи тресат Европа! Борбата с Ислямска държава си цикли! Май никой не е в интереса си да се справи с Ислямска държава, с бежанския поток! Виновниците са ясни, а целите не особенно ясни! Дори наши карайно дясни и дясни политици признават, че бедите произтичат от двойните стандарти, лъжите, лицемерието на САЩ и ЕС! Признава, се, че ЕС в този си вид вече не функционира! Получи се изтрезняване!

Та Миро, единствиният виновник за "съществуването" на Луната не е само Путин, а и бялото не винаги е черно - не бива да се говори само на инат!

преди 9 часа, karadzha написа:

Точно. Нищо не можеш да отговориш. Щото си на кучето у гъза

Хейтъра мрази, а аз харсвам подвига на руския воин и на американското куче. Къде е хейтърството тук? В твоя болен от омерение мозък може би? Сляп си за човешкото съпричастие и емпатия, а за омразата си на първа и отгоре линия.

Ходи се лекувай.

А не бе .. "трол мисъл кратуна.." " у кучето в гъза.. болен мозък" .... са прекрасни изрази за диалог, нали   Виж си сам вулгарностите, и пак заповядай да видим кой е хейтър ,  кой мрази , кой не.

преди 52 минути, Кумчо вълчооо написа:

Миро, разбирам, че симпатизираш на определена идеология и защитаваш собствени разбирания! Лошо няма, но не може да се отрича всичко и да се казва на черното, че е бяло!

Да, точно така е,имам собствени разбирания.

За "Черното бяло" само ще припомня че има много дискусии за "героизирането" на русначето, и както съм казвал , повечето хора, които са врели и повече кипели в конфликти и дори само във войската, казват че такива холивудски думи , изречени в последни минути на живота му, едва ли са достоверни.

Нямам нищо против от една смърт да се героизира, това го има навсякъде, всъщност от това има огромна нужда путинската пропаганда.

преди 54 минути, miro20 написа:

А не бе .. "трол мисъл кратуна.." " у кучето в гъза.. болен мозък" .... са прекрасни изрази за диалог, нали   Виж си сам вулгарностите, и пак заповядай да видим кой е хейтър ,  кой мрази , кой не.

На мене не ми харесват твоите разсъждения, а не геройството на човека и кучето като на тебе.

Та се вижда, кой е хейтър (много хубава възрожденска дума, нали)

преди 6 часа, Кумчо вълчооо написа:

Миро, разбирам, че симпатизираш на определена идеология и защитаваш собствени разбирания! Лошо няма, но не може да се отрича всичко и да се казва на черното, че е бяло! Сигурен съм, че ще се хванеш веднага да опонираш на прежде написаното, което пък не говори добре за теб!!!

Неземни скандали, лицемерие, двойни стандарти и подли лъжи тресат Европа! Борбата с Ислямска държава си цикли! Май никой не е в интереса си да се справи с Ислямска държава, с бежанския поток! Виновниците са ясни, а целите не особенно ясни! Дори наши карайно дясни и дясни политици признават, че бедите произтичат от двойните стандарти, лъжите, лицемерието на САЩ и ЕС! Признава, се, че ЕС в този си вид вече не функционира! Получи се изтрезняване!

Та Миро, единствиният виновник за "съществуването" на Луната не е само Путин, а и бялото не винаги е черно - не бива да се говори само на инат!

--  Те   лъжите   край   нямат  ,  а  също  и  лицемерието  на  ФАЩ   И   ФЕС  -  Много   точно   е   казал   АНАДОЛЕЦА   ***  ИНТЕРЕСА   КЛАТИ   ФЕСА  ***  ?????

А нас ни клатят всички. Може би, такива са ни интересите...

И така се случва, Язе, в живота - да те клатят всички.

Пожелавам поне с част от клатещите те да се справиш - от теб зависи поне за някои от тях.

преди 17 минути, Blago72 написа:

И така се случва, Язе, в живота - да те клатят всички.

Пожелавам поне с част от клатещите те да се справиш - от теб зависи поне за някои от тях.

Хахах, очаквах ти или Миро да изкривите изказването ми, точно по този начин. Което означава само едно- "Умен си Прокопий, пращиш от акъл!" А сега, кажи от кой филм и чий е цитатът!

Хахах, очаквах ти или Миро да изкривите изказването ми, точно по този начин. Което означава само едно- "Умен си Прокопий, пращиш от акъл!" А сега, кажи от кой филм и чий е цитатът!

Честно казано, не знам - сподели?

Колко да съм го изкривил, по-скоро се пошегувах и се опитах да ти кажа, че не си длъжен никому да се оставяш да те клати и изход има.

Най-важната руска стока - това е сигурността

Цитат

Колкото и да се стараем, най-добре ни се получават танковете

Интервю на Алексей Песков със СЕРГЕЙ КАРАГАНОВ – експерт по международни отношения, почетен председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика на Руската федерация, председател на редакционния съвет на списание „Русия в глобалната политика”, декан на Факултета по световна политика и икономика на Висшата школа по икономика в Москва.

Spoiler

Коя е първопричината за настоящата криза в отношенията между Русия и Запада?

Кризата в отношенията е резултат от няколко фактора. Първият се заключава в това, че Западът, който, както му се струваше, победи в 90-те години, мислеше, че това ще е завинаги. Но през  първото десетилетие на XXI век Западът рязко загуби – на първо място заради грешки, които той допусна с интервенциите в Ирак, Либия и нахлуването в Афганистан. Всички тези акции завършиха с поражение за Запада. Към 2008-2009 г. стана ясна неефективността на тези рецепти за решаване на световните проблеми, които той предлагаше и налагаше. Последва сриване на позициите на Запада, което малко хора тогава разбираха – сриване на морални, политически, икономически, военни позиции… Нека само да си представим какво се случи: Америка вложи трилиони долари във въоръжение, на нея ѝ се струваше, че има превъзходство над целия свят, но когато тя пусна армията си на ход, тя загуби всички войни. Излиза, че всички тези огромни вложения са се обезценили. Както се обезцени и нейното превъзходство.

Бих казал, че важен фактор е и засилването на други страни –  на първо място Китай и Индия, които и преди това се надигаха, но през последните години техните успехи станаха къде по-забележими и по-значими.

Третият фактор е Русия. До онзи момент тя се опитваше някак да се хареса на Запада, да го усмири, да се впише в неговата политика, а след това разбра колко безсмислени са тези опити и престана да прави това. Такова поведение на Русия бе възприето изключително болезнено от Запада на фона на икономическия, военен и политически спад на западните държави. Тъй като у Запада оставаше усещането, че Русия е икономически слаба и не може да издържи на такива сътресения, както не издържа СССР, тя стана обект на някои „възпитателни действия”.

Коя е крайната цел на борбата на Запада с Русия?

Много анализатори са уверени, че Америка си поставя някакви цели и действа в съответствие с тях. Ако това е вярно, то е само в съвсем малка степен. Едно от обясненията за днешната американска политика е разколът на управляващата класа в САЩ и чудовищното падане на нивото на компетентност на тези, които определят курса на политиката. Ако те говореха, че в Ирак се борят за установяване на демокрация, макар и мнозина да бяха сигурни, че войната се води за контрол на нефта, то аз виждам тук проява на чудовищна некомпетентност на управляващата класа. Да хвърлиш в абсолютно безсмислена месомелачка въоръжените сили, да понесеш политическо поражение и заедно с това да унищожиш стотици хиляди хора – това е връх на безотговорността и глупостта.

Амбициите вземат връх над разума?

Амбциите плюс нежеланието да се вслушваш в разумните и отговорни елити – вътрешни и световни. Много руснаци и американци предупреждаваха администрацията на САЩ в никакъв случай да не се набутват в Ирак. Но не ги послушаха. Още повече, че предупреждавахме – не се занимавайте с наземна операция в Афганистан, чака ви поражение. Игнорираха ни. Трудно е да си представим как се води толкова бездарна външна политика, при наличието на такъв високоинтелектуален елит в страната. Ситуацията може да се обясни с разкол и идеологизация на елитите. В САЩ сега доминират две групи – неоконсерваторите (ако говорим просто – религиозните десни) и противопоставящите им се либерални интервенционисти. И едните, и другите искат да разпространят американския начин на живот по целия свят, но с различни методи. Най-важното е, че и едните, и другите са неадекватни.

В сегашната президентска надпревара участват представители на тези две крайни течения, а този елит, който се придържа към патриотична гледна точка, но разбира как е устроен съвременният свят, е изместен на заден план. Въплъщение на този елит е Хенри Кисинджър, който ние имахме честта да посрещнем във Висшата школа по икономика. Той е един от малкото, които поне в известна степен е допускан в медиите. Онези, които могат да бъдат смятани за реалисти, почти не участват в днешните политически дискусии. Там командват идеологизирани посредствености. Такива криввания са се случвали и у нас, и в други страни, когато идеологията в политиката е взимала връх над разума.

По времето на Студената война Америка доста успешно покоряваше света с „Макдоналдс”, дънките, рокендрола, холивудските екшъни… Ако целта е да се налага на света собственият начин на живот, то защо беше необходимо да се сменя оръжието на въздействие?

Разширяването на идеогическото влияние върху други страни предполага и възприемане от тях на изгодна на САЩ икономическа политика. Целта на идеологическата война не е само морална победа, а други, доста по-осезаеми неща. Да кажем, че преминаването на източноевропейските страни в сферата на влияние на Западна Европа ѝ даде нов икономически тласък в момент, в който тя беше в застой.

Освен това има и друг момент, който не се разбира от всички: идеологическата експанзия забуксува заради подема на глобализацията. Нейният резултат стана икономически подем на трети страни, върху които Западът не беше в състояние да налага своята воля. Той можеше да прави това, когато Съветският съюз не се намесваше, съсредоточен само върху защита на страните от своя лагер. Сега обаче светът стана относително единен и като следствие се измени системата за сигурност. Щатите не могат да нападнат Китай не само заради на китайското ядрено оръжие, но и заради риска да получат война с Русия, защото ще бъдат засегнати и нейните интереси. Ядреният фактор се разпространи по целия свят и затова страните получиха доста повече суверенитет, от този, който имаха в годините на Студената война. Индия, Иран, Малайзия, Израел, Тайланд, Сингапур – това са страни, които провеждат все по-самостоятелна външна политика с всяка изминала година.

А с ръста на суверенитета стана ясно, че традиционните ценности на населяващите тези страни народи стават по-важни от внесените отвън. Освен това започнаха процеси на демократизация дори в авторитарни държави, където влиянието на населението върху политиката стана къде по-активно. А това население приема дънките, но не иска традиционна култура. Това не значи, че светът е започнал да отрича „Макдоналдс” (между другото това е скапана храна) – страните вместо това започнаха да предлагат нещо свое. И сега същите тези китайци влияят на света със своята храна къде по-силно, отколкото американският „фастфууд”.

-С какво може да отговори Русия? В какво е нашата „мека сила”, с която ще можем да завоюваме света?

Русия може да предложи на света своите конструктивни предимства. Например, има огромно търсене на водно и енергоемки стоки, с производството на които можем да изправим на крака Сибир и Далечния Изток, но нашите елити се съпротивляват – макар и вече по-слабо – на ускореното развитие на тези региони. Ние сме длъжни да погледнем своята история, за да осъзнаем кои сме. Ние сме единствената страна разгромила всички империи, започвайки от тази на Чингиз Хан, която покори половината свят, управлява Китай, след това шведите, завладя половин Европа, след това Наполеон, след това Хитлер.

Трябва да осъзнаем, че не сме нация от търговци и от производители на обувки, защото, колкото и да се стараем, на нас най-добре ни получават танковете. И умеем да воюваме и да побеждаваме. Светът се нуждае от нас, защото можем да осигурим най-важната стока – сигурността. И не трябва да забравяме, че зад себе си имаме велика култура, която сега не развиваме, но можем да използваме за поддръжка на своето влияние в света.

С помощта на Толстой и на Достоевски да завладеем света?

Защо ни е да завладяваме света? Ние искаме да живеем в силна, богата велика държава, която всички уважават или от която поне малко ги е страх. Да се развиваме икономически, интелектуално, да се гордеем с това, че сме държава победителка – повече не ни трябва. Но и да накараме света да открие за себе си „Война и мир”, защото всеки, прочел тази книга, завинаги ще уважава руснаците.

Ако погледнем днешните отношения между Русия и САЩ възниква една аналогия – в театралната трупа, където всички роли са разпределени, изведнъж някой от резервния състав започва да претендира за ролята на героя любовник. Действащият герой е възмутен и…

Трябва да се разбере, че сегашният герой любовник се е изплашил не от Русия, а по-скоро от Китай. Ако Китай продължи да се развива със сегашните темпове, след няколко години ще стане първа по съвкупна мощ сила в света. Не казвам, че ще надмине Америка по военна сила или по БВП на глава от населението, но по геополитическо влияние ще стане номер едно. И на САЩ тази тенденция никак не им допада.

Излиза, че Русия е избрана за публично бичуване като предупреждение към Китай?

В някаква степен – да. Освен това нашите елити, неспособни или нежелаещи да развиват своята икономика, провокират натиск. У Запада се появи усещане, че ако не е успял да довърши Русия  във времената на СССР, то това ще се получи сега. И колкото повече стагнираме, с толкова по-голям ентусиазъм ще ни бият. До голяма степен причините за влошаване на руско-западните отношения трябва да се търсят във вътрешната структура на обществата на Запад. Антируските настроения в европейските елити винаги са били силни, но заради кризата на европейския проект те осезаемо се усилиха. Европейският съюз достигна своя пик през 90-те години, след това го поддържаше вливането на новите пазари на източноевропейските страни, но сега те губят по голям брой направления. Евросъюзът е обречен на деградация – надявам се, че няма да се стигне до разпад, защото това е много лош вариант за Русия. В европейските елити върви търсене на опорни точки, които биха помогнали да се спрат процесите на деградация. Една от тези точки стана именно възстановяването на образа на врага. Нека си спомним: Европейският съюз бе основан на два стълба – на преодоляване на последствията от войните и на противопоставяне на комунизма. И двете задачи са решени – и какво следва оттук нататък? Ами какво – през 2010 г. започнаха с Русия и Путин. Към 2013 г. антируската пропаганда в Европа преливаше отвсякъде, а към днешна дата въобще придоби фантасмагорични измерения – във всичко лошо на света се вижда руската ръка.

А как ни обичаха през 90-те години  и Щатите, и Европа… Буш ни пращаше пилешки бутчета, когато магазините пустееха, баламосваха ни със стоки втора ръка. Какво искаха в замяна?

В замяна искаха да приличаме на тях и да ги следваме. А ние искахме да приличаме не на днешна Европа, а на онази, която бе през 50-те години и в годините на своята и наша обща велика история. Искахме да бъдем културни европейци, предани на християнските идеали, от които толкова години бяхме отрязани, искахме в Европа на Аденауер, Чърчил и де Гол. А пристигнахме в съвършено друга, благополучно отхвърлила себе си и сега изповядваща съвсем други ценности. Надявам се, че Европа ще се завърне към предишните идеали и тогава ние ще се срещнем и ще има за какво да си поговорим.

Нека да си спомним още, че през 90-те години ние някак си не говорихме особено много за суверенитет, повече искахме да се харесаме. Потупваха ни по рамото, а ние в знак на признателност бяхме готови да дадем дори онова, което в никакъв случай не си струваше да даваме. Де факто приехме разширяването на НАТО. Любовта започна да приключва в първите години след 2000 г., благодарение на делото Ходорковски, когато изведнъж стана ясно, че Русия съвсем няма намерение да се разделя със своите нефто-газови активи.

Коя сега е най-голямата заплаха за нас?

Заплахата от война сега е най-голяма от 60-те години насам. И това е така от около осем години. Аз говоря за обективната заплаха – реална война сега никой, слава Богу, не иска. Тя съществува заради натрупването на противоречия, които досега не бяха разрешени, заради бързата промяна в съотношението на силите в света, както и заради това, че много други елити, на първо място западните, не знаят как да излязат от така създалата се ситуация. В такива моменти всички започват да ги привличат простите решения. Ядреният потенциал на Русия засега удържа света от такива прости решения, но при сегашното взаимно недоверие хлъзването към война може да стане случайно.

Какво се случва в Русия с реформите? Всички са „за”, всички знаят какво конкретно у нас не е както трябва, но не се вижда нито един технолог, който да каже: „Аз знам как да го направя добре”. И външният враг идва дюшеш за онези, които не искат да реформират икономиката…

Русия се управлява от два елита – от този, който възникна през 90-те години и от елита на следващото десетилетие. И двата елита все още не са готови за реформи. Може да се смята това, че причината за това е, че мнозинството от руснаците през последните 10-12 години много добре си поживяха от рента и искат продължаване на банкета. Антипутинската коалиция живя нелошо от нефтената рента, а пропутинската – още повече. Населението също участваше в разпределението на доходите и затова в последно време живеехме доста по-добре, отколкото когато и да е в историята на Русия. Всички чакат тези времена да се върнат от само себе си. Именно затова за съжаление въпросът за реформите още не е съзрял. Всички по старому бърборят, въпреки че отдавна е време да се действа. Когато въпросът съзрее, ще се намерят технологии, тях ги има. Реформите трябваше да започнат още през 2008-2009 г., когато имаше пари бол и всичко щеше да се случи доста по-ефективно. Но никой не пожела, на всички им харесваше сладкият живот. Впрочем, бе проведена една реформа и то доста успешно. Това е реформата на въоръжените сили.

Обикновеният човек може да разграничи две реформи в армията – тази на Анатолий Сердюков (министър на отбраната от 2007 г. до 2012 г.) и на Сергей Шойгу (министър на отбраната от 2012 г. – досега). Единият направи реорганизация на частите и на университетите, предизвикала вълна от възмущение в армията, а другият върна всичко на мястото му.

Не, това бяха два етапа на една реформа. Сердюков, може би в около 10% от работата си, натвори глупости – с военните научни и учебни заведения, но като цяло той ясно, твърдо и бързо направи това, което му бе предписано. Всички дружно го проклинат, той се превърна в момче, отговарящо за чужди грешки, но основният обем от работа по привеждане на армията в съвременния ѝ вид извърши именно той. Шойгу също направи много, но огромната част от най-тежката реформаторска работа бе извършена именно от неговия предшественик.

Защо Западът смята лично Путин за концентрация на злото? Подразбира се, че ако той бъде отстранен от властта, то по магически начин всичко ще се промени? А тамошните анализатори далеч не са наивни…

Сатанизирането на Путин е предизвикано от това, че на запад виждат, че зад него стои мнозинството от населението. Даже нашите западни приятели е трудно да кажат, че Русия е изчадие на злото. И Путин като персонифицирано зло е важен именно за тях самите: да призоваваш на кръстоносен поход против Русия най-малкото е глупаво във всяко едно отношение, а да кажеш, че искаме да сменим Путин – това някак си звучи по-леко. „Путин лично е организирал бежанците в Европа, той организира подем на десните партии на политическата сцена на Стария континент, зад терористичните атаки също стои той” – това го говорят големи политици, не просто журналисти. Позиция, удобна както за обяснение на собствените провали, така и за консолидиране против общия враг, за да се насочи енергията на консолидирането навътре, за своите презрели реформи. Резултатът е предсказуем – реформи няма, има конфронтация.

А защо всички страни не оставят вътрешните проблеми за себе си, а великите сили да се договорят за някакво разпределение на ролите, за да се управява светът съвместно? Доброто и лошото ченге – има усещане, че тази схема вече сме я виждали в действие по отношение на Иран, Северна Корея…

Това би било идеално, само че се налага да се включат ключови играчи като Китай, Индия, същия този Иран и още една-две страни. Засега това е невъзможно за Запада. Той се старае да съхрани своите доминиращи позиции, които превзе през 90-те години. Възможни са малки тактически споразумения и тях ги има. Но като цяло засега не може да се случи договорка поради тези дълбоки тенденции, които продължават да се развиват. Най-вече поради вътрешната криза в Европа. Мисля, че след няколко години можем да постигнем мащабни договаряния със Съединените щати и с Китай, защото американското общество е къде по-здраво от европейското и кризата в САЩ не е така дълбока. Трябва да се договаряме с Европа и не трябва да се откъсваме с нея. В културен план ние сме част от нея. И тя е част от нас.

Нямате ли усещане, че Русия сякаш тръгна да излита, набра скорост, но прекалено рано дръпнахме щурвала към себе си, когато все още не бяхме готови?

Изглежда е така. Но трябва да отчетем, че някъде от 2010 г. ние престанахме да ускоряваме. Беше ясно, че с всяка година ще бъде все по-трудно да излетим.

Как стои въпросът със скоростта при нас?

Буксуваме. Във външната политика работите вървят успешно благодарение на блестящата дипломация и енергична военна политика. Но без укрепване на икономиката, дори и най-блестящата дипломация и безупречна силова политика ще дадат само тактически печалби, нищо повече. Да, сега ситуацията за Русия е доста по-добра, отколкото във времената на залеза на Съветския съюз. Не трябва да поддържаме социализма по целия свят, не ни се налага да дотираме съюзните републики, да противостоим на Китай, а и нашето общество не е обединено от умиращата комунистическа идеология, а от държавен национализъм. Така че имаме нелоши позиции. Но ние можем да ги загубим и по лоша руска традиция победата да се превърне в поражение.

Превод: Александър Станчев

 

Сергей Караганов казва много истини и би било добре, да го прочетат повече хора.

преди 14 часа, Blago72 написа:

Честно казано, не знам - сподели?

 

Неочаквана ваканция. А репликата е на великия Калоянчев.

преди 6 часа, Мойра написа:

Най-важната руска стока - това е сигурността

  Покажи скритото съдържание

Коя е първопричината за настоящата криза в отношенията между Русия и Запада?

Кризата в отношенията е резултат от няколко фактора. Първият се заключава в това, че Западът, който, както му се струваше, победи в 90-те години, мислеше, че това ще е завинаги. Но през  първото десетилетие на XXI век Западът рязко загуби – на първо място заради грешки, които той допусна с интервенциите в Ирак, Либия и нахлуването в Афганистан. Всички тези акции завършиха с поражение за Запада. Към 2008-2009 г. стана ясна неефективността на тези рецепти за решаване на световните проблеми, които той предлагаше и налагаше. Последва сриване на позициите на Запада, което малко хора тогава разбираха – сриване на морални, политически, икономически, военни позиции… Нека само да си представим какво се случи: Америка вложи трилиони долари във въоръжение, на нея ѝ се струваше, че има превъзходство над целия свят, но когато тя пусна армията си на ход, тя загуби всички войни. Излиза, че всички тези огромни вложения са се обезценили. Както се обезцени и нейното превъзходство.

Бих казал, че важен фактор е и засилването на други страни –  на първо място Китай и Индия, които и преди това се надигаха, но през последните години техните успехи станаха къде по-забележими и по-значими.

Третият фактор е Русия. До онзи момент тя се опитваше някак да се хареса на Запада, да го усмири, да се впише в неговата политика, а след това разбра колко безсмислени са тези опити и престана да прави това. Такова поведение на Русия бе възприето изключително болезнено от Запада на фона на икономическия, военен и политически спад на западните държави. Тъй като у Запада оставаше усещането, че Русия е икономически слаба и не може да издържи на такива сътресения, както не издържа СССР, тя стана обект на някои „възпитателни действия”.

Коя е крайната цел на борбата на Запада с Русия?

Много анализатори са уверени, че Америка си поставя някакви цели и действа в съответствие с тях. Ако това е вярно, то е само в съвсем малка степен. Едно от обясненията за днешната американска политика е разколът на управляващата класа в САЩ и чудовищното падане на нивото на компетентност на тези, които определят курса на политиката. Ако те говореха, че в Ирак се борят за установяване на демокрация, макар и мнозина да бяха сигурни, че войната се води за контрол на нефта, то аз виждам тук проява на чудовищна некомпетентност на управляващата класа. Да хвърлиш в абсолютно безсмислена месомелачка въоръжените сили, да понесеш политическо поражение и заедно с това да унищожиш стотици хиляди хора – това е връх на безотговорността и глупостта.

Амбициите вземат връх над разума?

Амбциите плюс нежеланието да се вслушваш в разумните и отговорни елити – вътрешни и световни. Много руснаци и американци предупреждаваха администрацията на САЩ в никакъв случай да не се набутват в Ирак. Но не ги послушаха. Още повече, че предупреждавахме – не се занимавайте с наземна операция в Афганистан, чака ви поражение. Игнорираха ни. Трудно е да си представим как се води толкова бездарна външна политика, при наличието на такъв високоинтелектуален елит в страната. Ситуацията може да се обясни с разкол и идеологизация на елитите. В САЩ сега доминират две групи – неоконсерваторите (ако говорим просто – религиозните десни) и противопоставящите им се либерални интервенционисти. И едните, и другите искат да разпространят американския начин на живот по целия свят, но с различни методи. Най-важното е, че и едните, и другите са неадекватни.

В сегашната президентска надпревара участват представители на тези две крайни течения, а този елит, който се придържа към патриотична гледна точка, но разбира как е устроен съвременният свят, е изместен на заден план. Въплъщение на този елит е Хенри Кисинджър, който ние имахме честта да посрещнем във Висшата школа по икономика. Той е един от малкото, които поне в известна степен е допускан в медиите. Онези, които могат да бъдат смятани за реалисти, почти не участват в днешните политически дискусии. Там командват идеологизирани посредствености. Такива криввания са се случвали и у нас, и в други страни, когато идеологията в политиката е взимала връх над разума.

По времето на Студената война Америка доста успешно покоряваше света с „Макдоналдс”, дънките, рокендрола, холивудските екшъни… Ако целта е да се налага на света собственият начин на живот, то защо беше необходимо да се сменя оръжието на въздействие?

Разширяването на идеогическото влияние върху други страни предполага и възприемане от тях на изгодна на САЩ икономическа политика. Целта на идеологическата война не е само морална победа, а други, доста по-осезаеми неща. Да кажем, че преминаването на източноевропейските страни в сферата на влияние на Западна Европа ѝ даде нов икономически тласък в момент, в който тя беше в застой.

Освен това има и друг момент, който не се разбира от всички: идеологическата експанзия забуксува заради подема на глобализацията. Нейният резултат стана икономически подем на трети страни, върху които Западът не беше в състояние да налага своята воля. Той можеше да прави това, когато Съветският съюз не се намесваше, съсредоточен само върху защита на страните от своя лагер. Сега обаче светът стана относително единен и като следствие се измени системата за сигурност. Щатите не могат да нападнат Китай не само заради на китайското ядрено оръжие, но и заради риска да получат война с Русия, защото ще бъдат засегнати и нейните интереси. Ядреният фактор се разпространи по целия свят и затова страните получиха доста повече суверенитет, от този, който имаха в годините на Студената война. Индия, Иран, Малайзия, Израел, Тайланд, Сингапур – това са страни, които провеждат все по-самостоятелна външна политика с всяка изминала година.

А с ръста на суверенитета стана ясно, че традиционните ценности на населяващите тези страни народи стават по-важни от внесените отвън. Освен това започнаха процеси на демократизация дори в авторитарни държави, където влиянието на населението върху политиката стана къде по-активно. А това население приема дънките, но не иска традиционна култура. Това не значи, че светът е започнал да отрича „Макдоналдс” (между другото това е скапана храна) – страните вместо това започнаха да предлагат нещо свое. И сега същите тези китайци влияят на света със своята храна къде по-силно, отколкото американският „фастфууд”.

-С какво може да отговори Русия? В какво е нашата „мека сила”, с която ще можем да завоюваме света?

Русия може да предложи на света своите конструктивни предимства. Например, има огромно търсене на водно и енергоемки стоки, с производството на които можем да изправим на крака Сибир и Далечния Изток, но нашите елити се съпротивляват – макар и вече по-слабо – на ускореното развитие на тези региони. Ние сме длъжни да погледнем своята история, за да осъзнаем кои сме. Ние сме единствената страна разгромила всички империи, започвайки от тази на Чингиз Хан, която покори половината свят, управлява Китай, след това шведите, завладя половин Европа, след това Наполеон, след това Хитлер.

Трябва да осъзнаем, че не сме нация от търговци и от производители на обувки, защото, колкото и да се стараем, на нас най-добре ни получават танковете. И умеем да воюваме и да побеждаваме. Светът се нуждае от нас, защото можем да осигурим най-важната стока – сигурността. И не трябва да забравяме, че зад себе си имаме велика култура, която сега не развиваме, но можем да използваме за поддръжка на своето влияние в света.

С помощта на Толстой и на Достоевски да завладеем света?

Защо ни е да завладяваме света? Ние искаме да живеем в силна, богата велика държава, която всички уважават или от която поне малко ги е страх. Да се развиваме икономически, интелектуално, да се гордеем с това, че сме държава победителка – повече не ни трябва. Но и да накараме света да открие за себе си „Война и мир”, защото всеки, прочел тази книга, завинаги ще уважава руснаците.

Ако погледнем днешните отношения между Русия и САЩ възниква една аналогия – в театралната трупа, където всички роли са разпределени, изведнъж някой от резервния състав започва да претендира за ролята на героя любовник. Действащият герой е възмутен и…

Трябва да се разбере, че сегашният герой любовник се е изплашил не от Русия, а по-скоро от Китай. Ако Китай продължи да се развива със сегашните темпове, след няколко години ще стане първа по съвкупна мощ сила в света. Не казвам, че ще надмине Америка по военна сила или по БВП на глава от населението, но по геополитическо влияние ще стане номер едно. И на САЩ тази тенденция никак не им допада.

Излиза, че Русия е избрана за публично бичуване като предупреждение към Китай?

В някаква степен – да. Освен това нашите елити, неспособни или нежелаещи да развиват своята икономика, провокират натиск. У Запада се появи усещане, че ако не е успял да довърши Русия  във времената на СССР, то това ще се получи сега. И колкото повече стагнираме, с толкова по-голям ентусиазъм ще ни бият. До голяма степен причините за влошаване на руско-западните отношения трябва да се търсят във вътрешната структура на обществата на Запад. Антируските настроения в европейските елити винаги са били силни, но заради кризата на европейския проект те осезаемо се усилиха. Европейският съюз достигна своя пик през 90-те години, след това го поддържаше вливането на новите пазари на източноевропейските страни, но сега те губят по голям брой направления. Евросъюзът е обречен на деградация – надявам се, че няма да се стигне до разпад, защото това е много лош вариант за Русия. В европейските елити върви търсене на опорни точки, които биха помогнали да се спрат процесите на деградация. Една от тези точки стана именно възстановяването на образа на врага. Нека си спомним: Европейският съюз бе основан на два стълба – на преодоляване на последствията от войните и на противопоставяне на комунизма. И двете задачи са решени – и какво следва оттук нататък? Ами какво – през 2010 г. започнаха с Русия и Путин. Към 2013 г. антируската пропаганда в Европа преливаше отвсякъде, а към днешна дата въобще придоби фантасмагорични измерения – във всичко лошо на света се вижда руската ръка.

А как ни обичаха през 90-те години  и Щатите, и Европа… Буш ни пращаше пилешки бутчета, когато магазините пустееха, баламосваха ни със стоки втора ръка. Какво искаха в замяна?

В замяна искаха да приличаме на тях и да ги следваме. А ние искахме да приличаме не на днешна Европа, а на онази, която бе през 50-те години и в годините на своята и наша обща велика история. Искахме да бъдем културни европейци, предани на християнските идеали, от които толкова години бяхме отрязани, искахме в Европа на Аденауер, Чърчил и де Гол. А пристигнахме в съвършено друга, благополучно отхвърлила себе си и сега изповядваща съвсем други ценности. Надявам се, че Европа ще се завърне към предишните идеали и тогава ние ще се срещнем и ще има за какво да си поговорим.

Нека да си спомним още, че през 90-те години ние някак си не говорихме особено много за суверенитет, повече искахме да се харесаме. Потупваха ни по рамото, а ние в знак на признателност бяхме готови да дадем дори онова, което в никакъв случай не си струваше да даваме. Де факто приехме разширяването на НАТО. Любовта започна да приключва в първите години след 2000 г., благодарение на делото Ходорковски, когато изведнъж стана ясно, че Русия съвсем няма намерение да се разделя със своите нефто-газови активи.

Коя сега е най-голямата заплаха за нас?

Заплахата от война сега е най-голяма от 60-те години насам. И това е така от около осем години. Аз говоря за обективната заплаха – реална война сега никой, слава Богу, не иска. Тя съществува заради натрупването на противоречия, които досега не бяха разрешени, заради бързата промяна в съотношението на силите в света, както и заради това, че много други елити, на първо място западните, не знаят как да излязат от така създалата се ситуация. В такива моменти всички започват да ги привличат простите решения. Ядреният потенциал на Русия засега удържа света от такива прости решения, но при сегашното взаимно недоверие хлъзването към война може да стане случайно.

Какво се случва в Русия с реформите? Всички са „за”, всички знаят какво конкретно у нас не е както трябва, но не се вижда нито един технолог, който да каже: „Аз знам как да го направя добре”. И външният враг идва дюшеш за онези, които не искат да реформират икономиката…

Русия се управлява от два елита – от този, който възникна през 90-те години и от елита на следващото десетилетие. И двата елита все още не са готови за реформи. Може да се смята това, че причината за това е, че мнозинството от руснаците през последните 10-12 години много добре си поживяха от рента и искат продължаване на банкета. Антипутинската коалиция живя нелошо от нефтената рента, а пропутинската – още повече. Населението също участваше в разпределението на доходите и затова в последно време живеехме доста по-добре, отколкото когато и да е в историята на Русия. Всички чакат тези времена да се върнат от само себе си. Именно затова за съжаление въпросът за реформите още не е съзрял. Всички по старому бърборят, въпреки че отдавна е време да се действа. Когато въпросът съзрее, ще се намерят технологии, тях ги има. Реформите трябваше да започнат още през 2008-2009 г., когато имаше пари бол и всичко щеше да се случи доста по-ефективно. Но никой не пожела, на всички им харесваше сладкият живот. Впрочем, бе проведена една реформа и то доста успешно. Това е реформата на въоръжените сили.

Обикновеният човек може да разграничи две реформи в армията – тази на Анатолий Сердюков (министър на отбраната от 2007 г. до 2012 г.) и на Сергей Шойгу (министър на отбраната от 2012 г. – досега). Единият направи реорганизация на частите и на университетите, предизвикала вълна от възмущение в армията, а другият върна всичко на мястото му.

Не, това бяха два етапа на една реформа. Сердюков, може би в около 10% от работата си, натвори глупости – с военните научни и учебни заведения, но като цяло той ясно, твърдо и бързо направи това, което му бе предписано. Всички дружно го проклинат, той се превърна в момче, отговарящо за чужди грешки, но основният обем от работа по привеждане на армията в съвременния ѝ вид извърши именно той. Шойгу също направи много, но огромната част от най-тежката реформаторска работа бе извършена именно от неговия предшественик.

Защо Западът смята лично Путин за концентрация на злото? Подразбира се, че ако той бъде отстранен от властта, то по магически начин всичко ще се промени? А тамошните анализатори далеч не са наивни…

Сатанизирането на Путин е предизвикано от това, че на запад виждат, че зад него стои мнозинството от населението. Даже нашите западни приятели е трудно да кажат, че Русия е изчадие на злото. И Путин като персонифицирано зло е важен именно за тях самите: да призоваваш на кръстоносен поход против Русия най-малкото е глупаво във всяко едно отношение, а да кажеш, че искаме да сменим Путин – това някак си звучи по-леко. „Путин лично е организирал бежанците в Европа, той организира подем на десните партии на политическата сцена на Стария континент, зад терористичните атаки също стои той” – това го говорят големи политици, не просто журналисти. Позиция, удобна както за обяснение на собствените провали, така и за консолидиране против общия враг, за да се насочи енергията на консолидирането навътре, за своите презрели реформи. Резултатът е предсказуем – реформи няма, има конфронтация.

А защо всички страни не оставят вътрешните проблеми за себе си, а великите сили да се договорят за някакво разпределение на ролите, за да се управява светът съвместно? Доброто и лошото ченге – има усещане, че тази схема вече сме я виждали в действие по отношение на Иран, Северна Корея…

Това би било идеално, само че се налага да се включат ключови играчи като Китай, Индия, същия този Иран и още една-две страни. Засега това е невъзможно за Запада. Той се старае да съхрани своите доминиращи позиции, които превзе през 90-те години. Възможни са малки тактически споразумения и тях ги има. Но като цяло засега не може да се случи договорка поради тези дълбоки тенденции, които продължават да се развиват. Най-вече поради вътрешната криза в Европа. Мисля, че след няколко години можем да постигнем мащабни договаряния със Съединените щати и с Китай, защото американското общество е къде по-здраво от европейското и кризата в САЩ не е така дълбока. Трябва да се договаряме с Европа и не трябва да се откъсваме с нея. В културен план ние сме част от нея. И тя е част от нас.

Нямате ли усещане, че Русия сякаш тръгна да излита, набра скорост, но прекалено рано дръпнахме щурвала към себе си, когато все още не бяхме готови?

Изглежда е така. Но трябва да отчетем, че някъде от 2010 г. ние престанахме да ускоряваме. Беше ясно, че с всяка година ще бъде все по-трудно да излетим.

Как стои въпросът със скоростта при нас?

Буксуваме. Във външната политика работите вървят успешно благодарение на блестящата дипломация и енергична военна политика. Но без укрепване на икономиката, дори и най-блестящата дипломация и безупречна силова политика ще дадат само тактически печалби, нищо повече. Да, сега ситуацията за Русия е доста по-добра, отколкото във времената на залеза на Съветския съюз. Не трябва да поддържаме социализма по целия свят, не ни се налага да дотираме съюзните републики, да противостоим на Китай, а и нашето общество не е обединено от умиращата комунистическа идеология, а от държавен национализъм. Така че имаме нелоши позиции. Но ние можем да ги загубим и по лоша руска традиция победата да се превърне в поражение.

Превод: Александър Станчев

 

Сергей Караганов казва много истини и би било добре, да го прочетат повече хора.

Право куме в очите. Много интересно интервю.

Изобщо не им цепи басма! Хах, с еврогейтаците, само така. Направи ми впечатление също и почти надменното му отношение спрамо Европа.

преди 7 часа, Мойра написа:

Най-важната руска стока - това е сигурността

  Покажи скритото съдържание

Коя е първопричината за настоящата криза в отношенията между Русия и Запада?

Кризата в отношенията е резултат от няколко фактора. Първият се заключава в това, че Западът, който, както му се струваше, победи в 90-те години, мислеше, че това ще е завинаги. Но през  първото десетилетие на XXI век Западът рязко загуби – на първо място заради грешки, които той допусна с интервенциите в Ирак, Либия и нахлуването в Афганистан. Всички тези акции завършиха с поражение за Запада. Към 2008-2009 г. стана ясна неефективността на тези рецепти за решаване на световните проблеми, които той предлагаше и налагаше. Последва сриване на позициите на Запада, което малко хора тогава разбираха – сриване на морални, политически, икономически, военни позиции… Нека само да си представим какво се случи: Америка вложи трилиони долари във въоръжение, на нея ѝ се струваше, че има превъзходство над целия свят, но когато тя пусна армията си на ход, тя загуби всички войни. Излиза, че всички тези огромни вложения са се обезценили. Както се обезцени и нейното превъзходство.

Бих казал, че важен фактор е и засилването на други страни –  на първо място Китай и Индия, които и преди това се надигаха, но през последните години техните успехи станаха къде по-забележими и по-значими.

Третият фактор е Русия. До онзи момент тя се опитваше някак да се хареса на Запада, да го усмири, да се впише в неговата политика, а след това разбра колко безсмислени са тези опити и престана да прави това. Такова поведение на Русия бе възприето изключително болезнено от Запада на фона на икономическия, военен и политически спад на западните държави. Тъй като у Запада оставаше усещането, че Русия е икономически слаба и не може да издържи на такива сътресения, както не издържа СССР, тя стана обект на някои „възпитателни действия”.

Коя е крайната цел на борбата на Запада с Русия?

Много анализатори са уверени, че Америка си поставя някакви цели и действа в съответствие с тях. Ако това е вярно, то е само в съвсем малка степен. Едно от обясненията за днешната американска политика е разколът на управляващата класа в САЩ и чудовищното падане на нивото на компетентност на тези, които определят курса на политиката. Ако те говореха, че в Ирак се борят за установяване на демокрация, макар и мнозина да бяха сигурни, че войната се води за контрол на нефта, то аз виждам тук проява на чудовищна некомпетентност на управляващата класа. Да хвърлиш в абсолютно безсмислена месомелачка въоръжените сили, да понесеш политическо поражение и заедно с това да унищожиш стотици хиляди хора – това е връх на безотговорността и глупостта.

Амбициите вземат връх над разума?

Амбциите плюс нежеланието да се вслушваш в разумните и отговорни елити – вътрешни и световни. Много руснаци и американци предупреждаваха администрацията на САЩ в никакъв случай да не се набутват в Ирак. Но не ги послушаха. Още повече, че предупреждавахме – не се занимавайте с наземна операция в Афганистан, чака ви поражение. Игнорираха ни. Трудно е да си представим как се води толкова бездарна външна политика, при наличието на такъв високоинтелектуален елит в страната. Ситуацията може да се обясни с разкол и идеологизация на елитите. В САЩ сега доминират две групи – неоконсерваторите (ако говорим просто – религиозните десни) и противопоставящите им се либерални интервенционисти. И едните, и другите искат да разпространят американския начин на живот по целия свят, но с различни методи. Най-важното е, че и едните, и другите са неадекватни.

В сегашната президентска надпревара участват представители на тези две крайни течения, а този елит, който се придържа към патриотична гледна точка, но разбира как е устроен съвременният свят, е изместен на заден план. Въплъщение на този елит е Хенри Кисинджър, който ние имахме честта да посрещнем във Висшата школа по икономика. Той е един от малкото, които поне в известна степен е допускан в медиите. Онези, които могат да бъдат смятани за реалисти, почти не участват в днешните политически дискусии. Там командват идеологизирани посредствености. Такива криввания са се случвали и у нас, и в други страни, когато идеологията в политиката е взимала връх над разума.

По времето на Студената война Америка доста успешно покоряваше света с „Макдоналдс”, дънките, рокендрола, холивудските екшъни… Ако целта е да се налага на света собственият начин на живот, то защо беше необходимо да се сменя оръжието на въздействие?

Разширяването на идеогическото влияние върху други страни предполага и възприемане от тях на изгодна на САЩ икономическа политика. Целта на идеологическата война не е само морална победа, а други, доста по-осезаеми неща. Да кажем, че преминаването на източноевропейските страни в сферата на влияние на Западна Европа ѝ даде нов икономически тласък в момент, в който тя беше в застой.

Освен това има и друг момент, който не се разбира от всички: идеологическата експанзия забуксува заради подема на глобализацията. Нейният резултат стана икономически подем на трети страни, върху които Западът не беше в състояние да налага своята воля. Той можеше да прави това, когато Съветският съюз не се намесваше, съсредоточен само върху защита на страните от своя лагер. Сега обаче светът стана относително единен и като следствие се измени системата за сигурност. Щатите не могат да нападнат Китай не само заради на китайското ядрено оръжие, но и заради риска да получат война с Русия, защото ще бъдат засегнати и нейните интереси. Ядреният фактор се разпространи по целия свят и затова страните получиха доста повече суверенитет, от този, който имаха в годините на Студената война. Индия, Иран, Малайзия, Израел, Тайланд, Сингапур – това са страни, които провеждат все по-самостоятелна външна политика с всяка изминала година.

А с ръста на суверенитета стана ясно, че традиционните ценности на населяващите тези страни народи стават по-важни от внесените отвън. Освен това започнаха процеси на демократизация дори в авторитарни държави, където влиянието на населението върху политиката стана къде по-активно. А това население приема дънките, но не иска традиционна култура. Това не значи, че светът е започнал да отрича „Макдоналдс” (между другото това е скапана храна) – страните вместо това започнаха да предлагат нещо свое. И сега същите тези китайци влияят на света със своята храна къде по-силно, отколкото американският „фастфууд”.

-С какво може да отговори Русия? В какво е нашата „мека сила”, с която ще можем да завоюваме света?

Русия може да предложи на света своите конструктивни предимства. Например, има огромно търсене на водно и енергоемки стоки, с производството на които можем да изправим на крака Сибир и Далечния Изток, но нашите елити се съпротивляват – макар и вече по-слабо – на ускореното развитие на тези региони. Ние сме длъжни да погледнем своята история, за да осъзнаем кои сме. Ние сме единствената страна разгромила всички империи, започвайки от тази на Чингиз Хан, която покори половината свят, управлява Китай, след това шведите, завладя половин Европа, след това Наполеон, след това Хитлер.

Трябва да осъзнаем, че не сме нация от търговци и от производители на обувки, защото, колкото и да се стараем, на нас най-добре ни получават танковете. И умеем да воюваме и да побеждаваме. Светът се нуждае от нас, защото можем да осигурим най-важната стока – сигурността. И не трябва да забравяме, че зад себе си имаме велика култура, която сега не развиваме, но можем да използваме за поддръжка на своето влияние в света.

С помощта на Толстой и на Достоевски да завладеем света?

Защо ни е да завладяваме света? Ние искаме да живеем в силна, богата велика държава, която всички уважават или от която поне малко ги е страх. Да се развиваме икономически, интелектуално, да се гордеем с това, че сме държава победителка – повече не ни трябва. Но и да накараме света да открие за себе си „Война и мир”, защото всеки, прочел тази книга, завинаги ще уважава руснаците.

Ако погледнем днешните отношения между Русия и САЩ възниква една аналогия – в театралната трупа, където всички роли са разпределени, изведнъж някой от резервния състав започва да претендира за ролята на героя любовник. Действащият герой е възмутен и…

Трябва да се разбере, че сегашният герой любовник се е изплашил не от Русия, а по-скоро от Китай. Ако Китай продължи да се развива със сегашните темпове, след няколко години ще стане първа по съвкупна мощ сила в света. Не казвам, че ще надмине Америка по военна сила или по БВП на глава от населението, но по геополитическо влияние ще стане номер едно. И на САЩ тази тенденция никак не им допада.

Излиза, че Русия е избрана за публично бичуване като предупреждение към Китай?

В някаква степен – да. Освен това нашите елити, неспособни или нежелаещи да развиват своята икономика, провокират натиск. У Запада се появи усещане, че ако не е успял да довърши Русия  във времената на СССР, то това ще се получи сега. И колкото повече стагнираме, с толкова по-голям ентусиазъм ще ни бият. До голяма степен причините за влошаване на руско-западните отношения трябва да се търсят във вътрешната структура на обществата на Запад. Антируските настроения в европейските елити винаги са били силни, но заради кризата на европейския проект те осезаемо се усилиха. Европейският съюз достигна своя пик през 90-те години, след това го поддържаше вливането на новите пазари на източноевропейските страни, но сега те губят по голям брой направления. Евросъюзът е обречен на деградация – надявам се, че няма да се стигне до разпад, защото това е много лош вариант за Русия. В европейските елити върви търсене на опорни точки, които биха помогнали да се спрат процесите на деградация. Една от тези точки стана именно възстановяването на образа на врага. Нека си спомним: Европейският съюз бе основан на два стълба – на преодоляване на последствията от войните и на противопоставяне на комунизма. И двете задачи са решени – и какво следва оттук нататък? Ами какво – през 2010 г. започнаха с Русия и Путин. Към 2013 г. антируската пропаганда в Европа преливаше отвсякъде, а към днешна дата въобще придоби фантасмагорични измерения – във всичко лошо на света се вижда руската ръка.

А как ни обичаха през 90-те години  и Щатите, и Европа… Буш ни пращаше пилешки бутчета, когато магазините пустееха, баламосваха ни със стоки втора ръка. Какво искаха в замяна?

В замяна искаха да приличаме на тях и да ги следваме. А ние искахме да приличаме не на днешна Европа, а на онази, която бе през 50-те години и в годините на своята и наша обща велика история. Искахме да бъдем културни европейци, предани на християнските идеали, от които толкова години бяхме отрязани, искахме в Европа на Аденауер, Чърчил и де Гол. А пристигнахме в съвършено друга, благополучно отхвърлила себе си и сега изповядваща съвсем други ценности. Надявам се, че Европа ще се завърне към предишните идеали и тогава ние ще се срещнем и ще има за какво да си поговорим.

Нека да си спомним още, че през 90-те години ние някак си не говорихме особено много за суверенитет, повече искахме да се харесаме. Потупваха ни по рамото, а ние в знак на признателност бяхме готови да дадем дори онова, което в никакъв случай не си струваше да даваме. Де факто приехме разширяването на НАТО. Любовта започна да приключва в първите години след 2000 г., благодарение на делото Ходорковски, когато изведнъж стана ясно, че Русия съвсем няма намерение да се разделя със своите нефто-газови активи.

Коя сега е най-голямата заплаха за нас?

Заплахата от война сега е най-голяма от 60-те години насам. И това е така от около осем години. Аз говоря за обективната заплаха – реална война сега никой, слава Богу, не иска. Тя съществува заради натрупването на противоречия, които досега не бяха разрешени, заради бързата промяна в съотношението на силите в света, както и заради това, че много други елити, на първо място западните, не знаят как да излязат от така създалата се ситуация. В такива моменти всички започват да ги привличат простите решения. Ядреният потенциал на Русия засега удържа света от такива прости решения, но при сегашното взаимно недоверие хлъзването към война може да стане случайно.

Какво се случва в Русия с реформите? Всички са „за”, всички знаят какво конкретно у нас не е както трябва, но не се вижда нито един технолог, който да каже: „Аз знам как да го направя добре”. И външният враг идва дюшеш за онези, които не искат да реформират икономиката…

Русия се управлява от два елита – от този, който възникна през 90-те години и от елита на следващото десетилетие. И двата елита все още не са готови за реформи. Може да се смята това, че причината за това е, че мнозинството от руснаците през последните 10-12 години много добре си поживяха от рента и искат продължаване на банкета. Антипутинската коалиция живя нелошо от нефтената рента, а пропутинската – още повече. Населението също участваше в разпределението на доходите и затова в последно време живеехме доста по-добре, отколкото когато и да е в историята на Русия. Всички чакат тези времена да се върнат от само себе си. Именно затова за съжаление въпросът за реформите още не е съзрял. Всички по старому бърборят, въпреки че отдавна е време да се действа. Когато въпросът съзрее, ще се намерят технологии, тях ги има. Реформите трябваше да започнат още през 2008-2009 г., когато имаше пари бол и всичко щеше да се случи доста по-ефективно. Но никой не пожела, на всички им харесваше сладкият живот. Впрочем, бе проведена една реформа и то доста успешно. Това е реформата на въоръжените сили.

Обикновеният човек може да разграничи две реформи в армията – тази на Анатолий Сердюков (министър на отбраната от 2007 г. до 2012 г.) и на Сергей Шойгу (министър на отбраната от 2012 г. – досега). Единият направи реорганизация на частите и на университетите, предизвикала вълна от възмущение в армията, а другият върна всичко на мястото му.

Не, това бяха два етапа на една реформа. Сердюков, може би в около 10% от работата си, натвори глупости – с военните научни и учебни заведения, но като цяло той ясно, твърдо и бързо направи това, което му бе предписано. Всички дружно го проклинат, той се превърна в момче, отговарящо за чужди грешки, но основният обем от работа по привеждане на армията в съвременния ѝ вид извърши именно той. Шойгу също направи много, но огромната част от най-тежката реформаторска работа бе извършена именно от неговия предшественик.

Защо Западът смята лично Путин за концентрация на злото? Подразбира се, че ако той бъде отстранен от властта, то по магически начин всичко ще се промени? А тамошните анализатори далеч не са наивни…

Сатанизирането на Путин е предизвикано от това, че на запад виждат, че зад него стои мнозинството от населението. Даже нашите западни приятели е трудно да кажат, че Русия е изчадие на злото. И Путин като персонифицирано зло е важен именно за тях самите: да призоваваш на кръстоносен поход против Русия най-малкото е глупаво във всяко едно отношение, а да кажеш, че искаме да сменим Путин – това някак си звучи по-леко. „Путин лично е организирал бежанците в Европа, той организира подем на десните партии на политическата сцена на Стария континент, зад терористичните атаки също стои той” – това го говорят големи политици, не просто журналисти. Позиция, удобна както за обяснение на собствените провали, така и за консолидиране против общия враг, за да се насочи енергията на консолидирането навътре, за своите презрели реформи. Резултатът е предсказуем – реформи няма, има конфронтация.

А защо всички страни не оставят вътрешните проблеми за себе си, а великите сили да се договорят за някакво разпределение на ролите, за да се управява светът съвместно? Доброто и лошото ченге – има усещане, че тази схема вече сме я виждали в действие по отношение на Иран, Северна Корея…

Това би било идеално, само че се налага да се включат ключови играчи като Китай, Индия, същия този Иран и още една-две страни. Засега това е невъзможно за Запада. Той се старае да съхрани своите доминиращи позиции, които превзе през 90-те години. Възможни са малки тактически споразумения и тях ги има. Но като цяло засега не може да се случи договорка поради тези дълбоки тенденции, които продължават да се развиват. Най-вече поради вътрешната криза в Европа. Мисля, че след няколко години можем да постигнем мащабни договаряния със Съединените щати и с Китай, защото американското общество е къде по-здраво от европейското и кризата в САЩ не е така дълбока. Трябва да се договаряме с Европа и не трябва да се откъсваме с нея. В културен план ние сме част от нея. И тя е част от нас.

Нямате ли усещане, че Русия сякаш тръгна да излита, набра скорост, но прекалено рано дръпнахме щурвала към себе си, когато все още не бяхме готови?

Изглежда е така. Но трябва да отчетем, че някъде от 2010 г. ние престанахме да ускоряваме. Беше ясно, че с всяка година ще бъде все по-трудно да излетим.

Как стои въпросът със скоростта при нас?

Буксуваме. Във външната политика работите вървят успешно благодарение на блестящата дипломация и енергична военна политика. Но без укрепване на икономиката, дори и най-блестящата дипломация и безупречна силова политика ще дадат само тактически печалби, нищо повече. Да, сега ситуацията за Русия е доста по-добра, отколкото във времената на залеза на Съветския съюз. Не трябва да поддържаме социализма по целия свят, не ни се налага да дотираме съюзните републики, да противостоим на Китай, а и нашето общество не е обединено от умиращата комунистическа идеология, а от държавен национализъм. Така че имаме нелоши позиции. Но ние можем да ги загубим и по лоша руска традиция победата да се превърне в поражение.

Превод: Александър Станчев

 

Сергей Караганов казва много истини и би било добре, да го прочетат повече хора.

Е   КАТО   СЯДАШ  НА  ШАХ   СЪС   СВЕТОВЕН   ШАМПИОН   ПО   ШАХ   А   САМО   ЗНАЕШ  НАЗВАНИЯТА  НА  ФИГУРИТЕ  И  НАЧИНА   ИМ   НА   ДВИЖЕНИЕ   СИ   ЗАГУБИЛ   ПРЕДВАРИТЕЛНО  -  НО  ЗА   ЗАЕШКИЯ   ОПИТ   ПОЛУЧАВАШ   ЕДНО   ПОУЩТРИТЕЛНО   МОРКОВЧЕ    ----   ТА   ТАКА   СЪС   КЛАТЕЩАТА   СЕ  ГЕОПЛИТИКА   И    НОВОВЪЗНИКНАЛИ   БАНДИТСКИ   ФОРМИРОВАНИЯ   КАТО   ИД  .... 

 

 

Интересен коментар...махнах само името на 2 сайта,да не става реклама..

Цитат

Представяте ли си какво ще стане, ако Путин сдаде властта, представяте ли си?
-Ройтерс и Дойче Веле съкращават статиите си с 60%;
-Маккейн умира от скука, Кери се пенсионира;
-западните компании получават неограничен достъп до Сибирски нефт, Ротшилд си прави сърдечна трансплантация за 7-ми път;
-Америка не може да накара европейците да купуват железария, военните продажби падат;
-200 000 човека напускат армиите в НАТО и отиват на борсата;
-Локхийд и Нортроп Груман фалират като Колт;
-Сирия се разпада, турците избиват 2 милиона кюрди, Ирак се разпада, Иран си закрива реакторите в Техеран, Арак и Бушер;
-Наш Плевнелиев мълчи като пукал, защото няма по кого да плюе;
-Платените тролове от Козяк масово се регистрират в .........., няма хонорари за постване в........;
-Падат посещенията в ....... и цената на сайта се срива, няма реклами!
...
Ааааа, НЕ! Да ЖИВЕЕ ПУТИН!!

 

Разбирате ли, колко е важно лайномета да работи? Това движи икономики!!!

преди 54 минути, NIKISHARK написа:

 

Интересен коментар...махнах само името на 2 сайта,да не става реклама..

 

хехе забавни вицове, особенно на фона че пропагандата и дезинформацията конкретно в путинланд е издигнато в държавна политика.

Доказвано многократно в тази тема .

И ти май забрави че тотланите лъжи и измислици започнаха именно в западни медии от руски тролове.

А чак сега, или миналата година се заговори за противодействие на тези тотални дезинформационни медийни атаки.