Тя темата си е за заключване. Заедно с онази за Окраина и Пропагандната машина.  Едни и същи глупости и куп безсмислици, пропаганда и лъжи. То един човек ги поддържа живи, понеже това му е работата.

Интересно. Истина ли е или партенка тепърва ще се разбере.

Ислямисти и бандеровци сред убитите азери в Нагорни Карабах?

Цитат

Интересни са репортажите, които показват някои арменски телевизии: убити араби, в азерски униформи. Предполага се, че става дума за членове на ДАЕШ (Ислямска държава). Военните репортери обещават в най-скоро време да покажат и труповете на украински наемници – бандеровци, тъй като за никого не е тайна топлата връзка между бойците на Дмитро Ярош и азербайджанската армия.

 

преди 2 минути, Тøни написа:

Тя темата си е за заключване. Заедно с онази за Окраина и Пропагандната машина.  Едни и същи глупости и куп безсмислици, пропаганда и лъжи. То един човек ги поддържа живи, понеже това му е работата.

Не ми е работа да отсейвам истината от лъжата, кое е пропаганда и кое не или на кой за какво му плащат и за какво не, а да се спазва добрия тон във форума.

Напълно съм съгласен. Обаче преобладава повече някакъв чат в тези теми и постове, като на nikssi са рядкост. Без да влизам в темата за Украйна, може да се хвана на бас, че там две аверчета си чатят. Мирко и attj си развиват някаква дейност и това е то.  Въобще не става дума само за добър тон, а за това, че темите нямат смисъл. Е, аз съм отсял досадните потребители, но просто не ми се чете, как другите спорят с тях и продължава този чат. Гадост.

преди 8 часа, miro20 написа:

Ехооо Чакай малко   ИД в Русия ли е че да смятаме към тяхното население ?

Споменах съвсем коректно - 7 000 официално признати бойци с руско произхождение /вероятно и повече , щом това е само официалното /  та, 7 000 са част от 30 000 армия на ИД.

 

Ти чеченците за руснаци ли ги имаш А и една от причините Русия да воюва в Сирия е точно да не се разнесе ислямизма към нея (Русия). Нещо, което индиректно признаваш с посочването на голямата бройка "руснаци" в ИДИЛ

Редактирано 3 април 201610 г. от karadzha (преглед на промените)

преди 5 часа, karadzha написа:

Ти чеченците за руснаци ли ги имаш А и една от причините Русия да воюва в Сирия е точно да не се разнесе ислямизма към нея (Русия). Нещо, което индиректно признаваш с посочването на голямата бройка "руснаци" в ИДИЛ

Не аз. Отговора ми бе за това че някой смята 7 000 спррямо 143 млн руснаци.

затова попитах- алоо от кога ИД е част от РФ ?

Естествено че чеченците нямат абсолютно нищо общо с руснаците. в две войни са ги колили , и пак руснаците не можаха да наложат своя " русский мир".

Затова Пу прие друга тактика - да си правят каквото искат, но да са послушни. Сега там е тотален ислямски феодален режим , но за сметка на това благоустроен и привидно переспективен и добруващ за сметка на руснаците от техния бюджет.

 

За второто пак не си прав. 90 % от целите на руската авиация и бойни сухопътни действия, не са цели на ИД.

По косвени признаци и поради бомбардировки на опозиция, биеща се включително и срещу ИД, поради бомбардиране на цивилни райони , пекарни и болници , бих казал че целта никога не е била унищожение на ИД, а само и единствено укрепване на режима на Асад и генериране на вълни бежанци към Европа.

За да не разпространява исляма към РФ няма нужда да се бие в Сирия. Все пак най голямата джамия в Европа , Пу откри миналата година в Москва.

Самата Чечня под носа му е такъв развъдник на радикален ислям.За него религията е просто инструмент, а не принцип.

А и никой не бяга в РФ , а в ЕС.

 

Лично аз, не мога да преценя, дали на снимката е това което казват. Или става въпрос, за брегови ракетен комплеск. Но е интересно, ако все пак руснаците са дислоцирали, Ярс в Сирия. Много  самотна, е тази машина. Принципно, подобни системи са от над 100 машини. Включително тренспортни, охранителни и т.н. Но нищо, нека се паникьосват от САЩ.

Цитат

Списание Jane's Strategic Forces в публикацията на Rick Grimes „Russian Yars ICBM system secretly delivered to Syria” публикува последната налична снимка на авиобазата в Хмеймим, където е базирана руската групировка в Сирия. На снимката при оптимално увеличение може да се различи самоходна пускова установка 15У175М на руския стратегически мобилен ракетен комплекс 15П155М"Ярс" (РС-24), западно обозначение SS-29).

http://www.blitz.bg/news/article/402927

 

 

Въпреки,че е писано доста по въпроса,ето още един анализ.....

Цитат

Авторът е известен британски експерт по международна сигурност, консултант на Военната академия в Сандхърт, британското Външно министерство и Държавния департамент на САЩ

Как Западът създаде "Ислямска държава"

Цитат

Възходът на Ислямска държава не е просто пряка последица от плановете на неоконсерваторите и тяхната крайно рискована стратегия, залагаща на тайните операции и използването на близките до Ал Кайда терористи като инструмент за влияние върху местното население. Той на свой ред се оказва подходящ предлог за началото на нова епоха на безкрайни войни и очертава перспективата за продължително военни присъствие, под егидата на САЩ, в богатия на енергоносители регион на Персийския залив и връщането към опасното имперско изкушение за промяна на конфигурацията в един значително по-широк регион.

 

Цитат

В стремежа си да свали полковник Кадафи в Либия, НАТО предварително обедини силите си с бунтовниците свързани с един от филиалите на Ал Кайда - т.нар. Ислямска група за борба. Възникналият в резултат от това нов либийски режим, подкрепян от САЩ, на свой ред установи тесни контакти с водачите на ССА в Истанбул за организирането на канали за финансиране и снабдяване с тежко въоръжение на сирийските бунтовници. Междувременно, Държавният департамент дори нае свързана с Ал Кайда либийски въоръжена групировка да охранява американското посолство в Бенгази, макар че именно близки до нея екстремисти убиха посланика на САЩ в страната през 2012.

През 2013 телевизия CNN потвърди, че редица сътрудници на ЦРУ, работещи в посолството в Бенгази, са били накарани да преминат през допълнително проверки пред детектор на лъжата, за да се изясни, дали наистина са осъществили тайна операция по прехвърлянето на ракети "земя-въздух" от Либия, през Турция, за сирийските бунтовници.

Както е известно, последните разполагат с Център за оперативно управление в турския мегаполис Истанбул, а военните доставки от Саудитска Арабия и Катар са били доставяни от турското разузнаване на границата със Сирия за окомплектоване на частите на въоръжената сирийска опозиция. Освен това, служители на ЦРУ, заедно с военнослужещи от израелските и йорданските специални части, са обучавали бунтовниците от ССА в района на йорданско-сирийската граница, включително как да използват противотанково и зенитно въоръжение. Други съобщения в медиите сочат, че в тези секретни програми са били ангажирани и британски и френски военни.

В крайна сметка обаче, обучаваните от тях бойци се вляха директно в редовете на Ислямска държава (както посочва един от командирите на организацията Абу Юсеф: "повечето от хората на ССА, обучавани от западните инструктори, масово се присъединяват към нас").

Spoiler

Преди време, на една своя пресконференция в Пентагона, председателят на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ Мартин Демпси определи "Ислямска държава" (ИД) като "организация с апокалиптична стратегическа визия за "края на света", която ще ни се наложи да разгромим с течение на времето". На свой ред, американският президент Обама още през 2014 заяви, че са необходими военни действия за да бъде спряно разпространението на "раковия тумор" на ИД, като призова за разширяването на въздушните удари в Ирак и Сирия, както и за нови мерки за въоръжаването и подготовката на иракските и кюрдските сухопътни части. "Единственият начин да бъде нанесено поражение на ислямистите е да отстояваме твърдо позициите си и да изпратим много ясен сигнал на света, че страна, като нашата, не може да бъде сплашена от тези варвари и убийци" - заяви британският премиер Дейвид Камерън.

В този хор на възмущението обаче, липсва каквото и да било признание за ключовата роля на тайната американска и британска регионална военна и разузнавателна стратегия за подкрепа и дори директно финансиране на същите тези опасни ислямистки бойци в Ирак, Сирия и други места, които след това се откъснаха от Ал Кайда и създадоха Ислямската държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ), известна днес просто като Ислямска държава (ИД)

Истината е, че поне от 2003 насам британските и американските власти тайно или открито координираха пряката и косвената подкрепа за свързаните с Ал Кайда ислямистки терористични групировки в Близкия Изток и Северна Африка. Тази необмислена докрай стратегия е резултат от все още силното влияние на неоконсервативната идеология, чиято движеща сила са отдавнашните, макар и често противоречиви, стремежи за контрол над регионалните енергийни ресурси, защитата на Израел и (в рамките на реализацията на тези цели) прекрояването на картата на т.нар. Голям Близък Изток.

Днес, въпреки че Пентагонът отрича наличието на американско военно присъствие и твърденията на Обама, че няма да допусне "нова иракска война", местните кюрдски източници в средите на военните и специалните служби потвърждават, че специалните сили на САЩ и Германия "вече са тук и ни помагат при отразяването на атаките на ислямистите, както и в настъпателните ни операции". Още в самото си начало, американските въздушни удари срещу позициите на ИД се съпровождаха от разузнавателни полети на британските ВВС над региона и доставките на британско оръжие на кюрдските сили "пешмерга".

Концепцията "разделяй и владей" в Ирак

Както отбеляза още през 2007 един консултант на американското правителство, "ние не искаме салафитите просто да спрат бомбените си атентати, защото нямаме нищо против ако тези атентати са насочени срещу Хизбула, срещу иракския шиитски лидер Моктада ал-Садр, срещу Иран или срещу сирийците, ако те продължават да работят с Хизбула и Иран".

В началото на интервенцията и окупацията на Ирак през 2003 САЩ тайно доставяха оръжие на свързаните с Ал Кайда бунтовници, докато в същото време официално подкрепяха формиращата се нова иракска администрация, доминирана от шиитите.

Пакистански военни източници, цитирани през 2005 от Asia Times, потвърждават, че иракските бунтовници, описвани от тях като "привърженици на бившата партия БААС", вербувани и подготвяни от "Ал Кайда в Ирак" под ръководството на Абу Мусаб ас-Заркауи, се снабдяват от САЩ с произведено в Пакистан оръжие. Тези доставки включват автоматични пушки, гранатомети, боеприпаси, ракети и друго леко въоръжение. На свой ред, висш пакистански военен посочва пред Сайед Салим Шахзад (шеф на бюрото на Times в Исламабад, чието убийство през 2011 според New Yorker е извършено от пакистанското междуведомствено разузнаване ISI), че това оръжие "не може да е било предназначено за иракските сили за сигурност, защото въоръжението за тях се доставя директно от САЩ". Тоест, според пакистанците, САЩ още тогава са водели двойна игра за да не допуснат възникването в Ирак на мощно религиозно движение, контролирано от местните шиитски аятоласи и от Иран.

Впрочем, това не е единственият начин, по който американската стратегия е подпомагала възхода на Ас-Заркауи - приближен на Бин Ладен и плод на същата екстремистка идеология, която по-късно породи и Ислямска държава.

Така, според един малко известен доклад от ноември 2005, озаглавен "Как да разединим враговете си" и изготвен от Томас Хенриксен от Института Хувър по поръчка на Университета на обедините сили със специално предназначение на САЩ (JSOU) и неговия Отдел за стратегически изследвания, Ирак в периода след американската интервенция, "се е превърнал в опитно поле за реализация на стратегия за разпалване на вражда между противниците на САЩ и насъскването им един срещу друг".

Така, докато антибунтовническите действия, от една страна, изискваха от американските сили "да подобрят тежките, да не кажем бедствени, условия на живот на местното население", с цел да бъдат спечелени умовете и сърцата на иракчаните, "обратната страна на монетата е именно тази стратегия, която не се дискутира и не изисква никакви усилия за привличането на онези, които се оказват под кръстосания огън на бунтовниците и на антибунтовническите сили. Тази "обратна страна" на антибунтовническия медал цели да стимулира разцепление в редовете на противника и да провокира смъртоносни сблъсъци между различните бунтовнически организации".

С други думи, американската армия трябваше да се стреми към публична легитимност, оказвайки традиционната социална помощ на иракското население, но паралелно с това да лиши от легитимност местните си противници, разпалвайки междуособици и насилие между самите бунтовници, макар да беше ясно, че това, на свой ред, увеличава неимоверно броя на невинните цивилни, "оказали се под кръстосан огън". Идеята на тази стратегия беше, че тайно направляваното от американските специални служби насилие не само ще отслаби противниците на САЩ, провокирайки междуособици в техните редове, но и ще настрои населението срещу тях.

В конкретния случай, "врагът" бяха джихадистите, привържениците на партията БААС, както и мирните последователи на суфизма, които бяха мнозинство, но, подобно на радикалите, се обявяваха против американското военно присъствие и затова трябваше да бъдат притиснати. В тази връзка, в доклада на Хенриксен се цитират събитията от края на 2004 във Фалуджа, където "американските специалисти по психологическа война (PSYOP)" си поставят задачата "да накарат бунтовниците да се сражават помежду си". Колко и да е парадоксално, това включва практическото прокарване на идеологията на Заркауи, в името на по-късното и унищожаване: "Експертите по психологическа война изготвиха програми за използването в американски интерес на смъртоносната активност на Ас-Заркауи - включително разпространявайки различни материали, целящи да ерозират имиджа му на народен герои" и поощрявайки враждата между различните бунтовнически групировки. "Максимално използвайки отвращението и враждебността на населението на Фалуджа към джихадистите на Заркауи, Обединената тактическа група за психологическа война направи всичко възможно за да провокира разрив между сунитските групировки".

Въпреки това обаче, както посочва американският разследващ журналист Дар Джамейл, широко разпространените в хода на тази кампания твърдения, свързваши ръста на броя на терористите камикадзе с личността на Ас-Заркауи, не са подкрепени от необходимите доказателства. Според Джамейл, освен от анонимни източници в средите на американското разузнаване, тези твърдения не получават потвърждение отникъде другаде.

От друга страна, операцията на американските военни във Фалудджа, причина за която станаха именно твърденията, че бойците на Ас-Заркауи са "окупирали" града и в чиито ход бяха използвани фосфорни и касетъчни бомби и бяха осъществени безпорядъчни въздушни удари унищожили 36 хиляди от общо 50-те хиляди къщи във Фалуджа и причинили смъртта на над хиляда цивилни граждани и бягството на 300 хиляди жители на града, вместо да накарат местното население да намрази Ас-Заркауи, само увеличи още повече омразата на тези хора към САЩ и техните съюзници. И до днес Фалуджа продължава да е отрязана от останалия Ирак, по-голямата част от инфраструктурата на града не функционира, а жителите му дълги години бяха подлагани на конфесионална дискриминация и преследвания от страна на военизираните шиитски милиции, подкрепяни от правителството в Багдад. "В резултат от това - посочва британският Guardian - днес хилядите загубили близките си и бездомни жители на Фалуджа вече имат нова причина да ненавиждат американците". Ето как окупацията на Ирак създаде подходящата почва, в която от семената на наследството на Ас-Заркауи израсна чудовищният Франкенщайн, известен днес като Ислямска държава.

Финансирането на Ал Кайда в Сирия

Изтеклата в медиите електронна кореспонденция на частната разузнавателна и аналитична агенция Stratfor, включително записите на срещите между нейни експерти и чиновници от Пентагона, потвърждава, че още през 2011 специалните части на САЩ и Великобритания са били ангажирани с обучаване на силите на сирийската опозиция с цел провокиране "отвътре" на  колапса на режима на Асад.

Оттогава насам ролята на държавите от Персийския зали, а именно на Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства и Йордания, както и на Турция, която е член на НАТО - в официалното и неофициално финансиране и координиране на най-радикалните и жестоки елементи в средите на сирийските бунтовници, осъществявано под ръководството на американското военно разузнаване, не е тайна за никого. В същото време все повече се налага мнението, че финансирането на екстремистите в бунтовническото движение, свързани с Ал Кайда, е било огромна и прискърбна грешка. Реалността е съвършено различна. Укрепването на потенциала на ислямистките групировки вътре в Сирийската свободна армия (ССА) беше неизбежен резултат от тази стратегия.

В стремежа си да свали полковник Кадафи в Либия, НАТО предварително обедини силите си с бунтовниците свързани с един от филиалите на Ал Кайда - т.нар. Ислямска група за борба. Възникналият в резултат от това нов либийски режим, подкрепян от САЩ, на свой ред установи тесни контакти с водачите на ССА в Истанбул за организирането на канали за финансиране и снабдяване с тежко въоръжение на сирийските бунтовници. Междувременно, Държавният департамент дори нае свързана с Ал Кайда либийски въоръжена групировка да охранява американското посолство в Бенгази, макар че именно близки до нея екстремисти убиха посланика на САЩ в страната през 2012.

През 2013 телевизия CNN потвърди, че редица сътрудници на ЦРУ, работещи в посолството в Бенгази, са били накарани да преминат през допълнително проверки пред детектор на лъжата, за да се изясни, дали наистина са осъществили тайна операция по прехвърлянето на ракети "земя-въздух" от Либия, през Турция, за сирийските бунтовници.

Както е известно, последните разполагат с Център за оперативно управление в турския мегаполис Истанбул, а военните доставки от Саудитска Арабия и Катар са били доставяни от турското разузнаване на границата със Сирия за окомплектоване на частите на въоръжената сирийска опозиция. Освен това, служители на ЦРУ, заедно с военнослужещи от израелските и йорданските специални части, са обучавали бунтовниците от ССА в района на йорданско-сирийската граница, включително как да използват противотанково и зенитно въоръжение. Други съобщения в медиите сочат, че в тези секретни програми са били ангажирани и британски и френски военни.

В крайна сметка обаче, обучаваните от тях бойци се вляха директно в редовете на Ислямска държава (както посочва един от командирите на организацията Абу Юсеф: "повечето от хората на ССА, обучавани от западните инструктори, масово се присъединяват към нас").

На свой ред, англоезичното списание The National, което излиза в Абу Даби, потвърждава съществуването на друг център за оперативно управление на действията на сирийската опозиция в йорданската столица Аман, "комплектован от западни и арабски офицери", който "снабдява отрядите на Свободната сирийска амия с бронирани коли, снайперско оборудване, минохвъргачки, тежко автоматично и стрелково оръжие и боеприпаси". Източници в редовете на самите бунтовници и опозицията описват този оръжеен канал като "добре организирана операция, осъществявана под ръководството на високопоставени военни от 14 държави, включително САЩ, техни европейски съюзници и страни от Залива, като именно последните осигуряват основната материално-техническа и финансова подкрпа на бунтовническите групировки".

Разбира се, източниците от ССА, цитирани от The National, всячески отричат, че с този контролен център са свързани и групировки, които са филиали на Ал Кайда или пък, че те получават от него някаква подкрепа, включително под формата на въоръжение. Много е трудно да им повярваме обаче, предви факта, че "доставяното от саудитците и катарците" оръжие, се изпраща през йорданска територия именно към предпочитаните от тях групировки, т.е. към джихадистите.

Секретните данни за военната помощ, оказвана на Саудитска Арабия и Катар от американските им съюзници, които бяха изнесени преди време от New York Times, показват, че "по-голямата част от оръжието, изпращано по молба на тези две държави за бунтовниците в Сирия, попада в ръцете на непримиримите ислямски джихадисти, а не на по-светските опозиционни групировки, които Западът твърди, че подкрепя".

За да избегнем каквито и да било съмнения относно мащабите на цялата тази тайна военна помощ, координирана от САЩ и предоставяна на свързаните с Ал Кайда групировки вътре в ССА, можем да цитираме интернет сайта на израелското военно разузнаване Debkafile (поддържан от двама опити експерти, които преди това, в течение на 23 години, коментираха случващото се в Близкия Изток за британския Economist), според който: "Турция осигурява на силите на сирийските бунтовници, включително на свързания с Ал Кайда Фронт Ан-Нусра свободно преминаване през своята територия за да могат да атакуват северозападния крайбрежен район на Сирия около Латакия".

През август 2014 Debkafile съобщи, че "САЩ, Йордания и Израел, без излишен шум подкрепят около 30 сирийски бунтовнически формации, някои от които наскоро "поставиха под контрол сирийската част на граничния преход Кунейтра, който е единствения транзитен пункт между израелската и сирийската част на Голанските възвишения". В същото време, израелският сайт посочва, че "във всички тези групировки са проникнали елементи от Ал Кайда, което не пречи на Израел да им оказва ограничена подкрепа под формата на медицинска помощ, оръжие, разузнавателни данни и продоволствие".

Посочва се, че тези израелски действия са в рамките на системата за подкрепа на бунтовническите групировки, сражаващи се в Южна Сирия, в която участват и САЩ и Йордания. Усилията им се координират от оперативния пункт, създаден през 2013 от Пентагона в Аман. Американските, йордански и израелски офицери, които го ръководят, решават на съвместни съвещания, кои бунтовнически групировки следва да получат подкрепа от специалните тренировъчни лагери, създадени за сирийските бунтовници в Йордания, както и кои да получат оръжие. При това и трите правителства са съвършено наясно, че въпреки всичките им предпазни мерки част от оказваната от тях военна помощ попада в ръцете на сирийския филиал на Ал Кайда - Джабхат ан-Нусра, който е сред основните стълбове на съпротивата срещу Асад. Нито Вашингтон, нито Йерусалим, нито Аман обаче са склонни открито да признаят, че въоръжават филиала на Ал Кайда в Южна Сирия.

Впрочем, подобна подкрепа се оказва и на самата Ислямска държава. Както е известно, макар че тази групировка възникна първоначално в Ирак през октомври 2006, през 2013 тя вече беше разширила значително сферата си на действие в Сирия, работейки съвместно с Ан-Нусра до февруари 2014, когато между Ал Кайда и ИД настъпи формален разрив. Според повечето експерти обаче, макар че този разрив е бил реален, той не е чак толкова сериозен, както би ни се искало, а по-скоро отразява чисто тактическите различия между двете организации, които продължават да изповядват едни и същи идеи.

Официално, финансовата подкрепа на американското правителство за ССА върви през базираната във Вашингтон Сирийска група за подкрепа (Syrian Support Group - SSG), регистрирана през април 2012. SSG разполага с лиценз от Министерството на финансите на САЩ за "износ, реекспорт, продажба или доставки на финансови, комуникационни, логистични и други услуги (които по принцип са забранени с Президентски указ 13582) за Сирийската свободна армия".

В средата на 2013 администрацията на Обама увеличи подкрепата си за бунтовниците в рамките на нов засекретен президентски указ, който промени дотогавашната и политика, ограничаваща пряката американска помощ единствено до изпращането на несмъртоносно оборудване. Разбира се, и този указ касаеше само снабдяването с оръжие на "доказано умерените" сили в ССА.

Проблемът обаче е, че механизмите, които би трябвало да блокират попадането на американско оръжие в ръцете на екстремистите, никога не са работили. Така, през 2014, изданието Mother Jones, посочва, че правителството на САЩ "не може да контролира ефективно, дали американските доставки не са обект на корупция или пък, дали не попадат в ръцете на екстремистите", както и, че прекалено се "доверява на посредниците си". Разчита се например, на писани на ръка разписки от военните командири на бунтовниците, че са получили изпратеното им оръжие, или пък на данните от службите на регионалните американски съюзници - т.е. на същите тези държави, които подкрепят ислямистите, свързани с Ал Кайда и Ислямска държава.

На този фон, обявеното през септември 2013 решение на единайсет големи бунтовнически групировки да се дистанцират от ръководството на "умерената" опозиция и да се обединят к Ал Кайда, беше съвсем закономерно.

По данни на Сирийската група за подкрепа, до 15% от бойците на сирийската съпротива са ислямисти, свързани с Ал Кайда или чрез групировката Джабхат ан-Нусра, или чрез обособилата се от нея Ислямска държава. В частни разговори обаче, високопоставени служители на Пентагона посочват, че "над 50% от ССА са радикални ислямисти”.

Следвайте парите

В повечето медийни анализи, появили се след като силите на ИД овладяха по-голямата част от Северен и Централен Ирак през лятото на 2014, групировката беше представяна като най-свръхефективната и самофинансираща се терористична организация в света, успяла да се структурира и консолидира изключително благодарение мащабното разграбване на иракските банки и приходите от петролните продажби на черния пазар. Истината обаче е, че подобна теза се основава на съмнителни източници и пренебрегва редица стряскащи детайли.

Така например, високопоставен служител на американското разузнаване споделя пред кореспондента на Guardian Мартин Чулов, че попадналите през 2014 в ръцете на службите на САЩ над 160 компютърни флашки са разкрили съвършено неизвестна информация за финансирането на ИД. Според него: "Още преди да завземат Мосул активите на ислямистите са достигнали 875 милиона долара, заграбени най-вече от петролните находища в Източна Сирия в края на 2012. След това, те добавиха към тях още 1,5 млрд. долара, конфискувани от мосулските банки, както и от други места". Тоест, въпросният източник от американското разузнаване също се опитва да прокарва тезата, че "ислямистите се самофинансират, а зад гърба им не стоят никакви държавни структури, просто защото те не се нуждаят от помощта им".

Друг британски вестник - Telegraph, също акцентира върху това, че "заграбените от ИД от банките в Мосул около половин милиарда долара я правят най-богатата терористична групировка в света", като добавя, че в тази сума не влизат откраднатите златни кюлчета, както и милионите, заграбени от "други банки в региона".

Така историята за смайващата поредица от банкови грабежи, осъществени от бойците на ИД се превърна в любима тема на световните медии, но в крайна сметка се оказва дезинформация. Високопоставени иракски официални лица, както и редица банкери, потвърждават, че банките в Ирак, включително тези в Мосул, от които ИД уж е конфискувала 430 млн. долара, всъщност не са били атакувани, продължават да работят, а за сигурността им отговарят наетите от техните собственици частни охранителни компании.

Кой стои в основата на тази дезинформационна кампания? Сред основните и източници е починалият през ноември 2015 иракски опозиционен политик Ахмед Чалаби, същият, който от името на своята партия Иракски национален конгрес навремето пусна и усилено разпространяваше фалшивата информация, че Саддам Хюсеин разполага с оръжие за масово унищожение и поддържа връзки с Ал Кайда.

Известно е, че през юни 2014 Чалаби имаше продължителна среща с тогавашния американски посланик в Багдад Робърт Бийкрофт, както и с Брет Макгърк - по онова време помощник на държавния секретар за Ирак и Иран, а днес -  специален пратеник към оглавяваната от САЩ международна коалиция срещу ИД. Впрочем, в предходните месеци Чалаби многократно се срещаше с Бийкрофт, включително и в дома си в иракската столица.

Следвайте петрола

Но макар вече да е ясно, че ИД е получавала и вероятно продължава да получава огромни финансови средства от различни донори в държавите от Залива, предвид факта, че мнозина от бойците на организацията преди това са се сражавали в редовете на по-традиционните и свързани с Ал Кайда групировки, като Джабхат ан-Нусра например, Ислямска държава успешно използва и контрола си върху част от сирийските и иракски петролни находища за да осигури необходимите и финансови средства.

През януари 2014 New York Times коментира, че "бунтовниците ислямисти и екстремистките групировки са поставили под контрол сирийските петролни и газови ресурси, увеличавайки богатството на Ислямска държава в Ирак и Леванта - ИДИЛ, както и на Фронта Ан-Нусра, като и двете организации са филиали на Ал Кайда". Свързаните с Ал Кайда бунтовници "поставиха под свой контрол петролните и газовите находища в северната и източната част на страната, докато умерените бунтовнически формации, подкрепяни от Запада, както изглежда не участват активно в контрабандната търговия с петрол, най-вече защото не контролират находищата му".

В същото време Западът оказваше директна подкрепа на тези ислямистки групировки, включително на усилията им да възобновят експлоатацията на овладените от тях петролни находища в Сирия. През април 2013 например, британският Times посочва, че бунтовниците от Ал Кайда са овладели ключови региони в Сирия, като "присъствието на Ан-Нусра се усеща най-силно в Алепо, където този филиал на Ал Кайда, съвместно с другите бунтовнически групировки, включително ИДИЛ, е създало "шариатска комисия", контролираща полицията, както и ислямски съд. Освен това бойците на Ал Кайда контролират електростанциите и снабдяват хлебарниците в града с брашно, за да могат да работят. Те са овладели петролните находища в провинциите Деир ес-Зор и Ал-Хасеке и вече печелят от суровия петрол, който добиват там".

Мъглата на медийния ажиотаж прикрива смущаващия факт, че тези петролни и продоволствени операции на бунтовниците от Ал Кайда в Алепо всъщност се подкрепят - пряко и косвено - от САЩ и ЕС. Washington Post например, съобщава за финансирани изцяло от американското правителство тайни доставки на хранителни продукти и друга помощ за нуждаещите се жители на Алепо, разпределяна от активисти на Джабхат ан-Нусра, която самите САЩ са включили в списъка на терористичните организации.

Показателно е също, че точно когато беше потвърден контролът на Ал Кайда над основните сирийски петролни райони - Дейр ес-Зор и Ал-Хасеке - ЕС гласува за смекчаване на петролното ембарто срещу Сирия, позволявайки продажбата на петрол от въпросните, контролирани от ислямистите находища, на международните пазари. В резултат от това, европейските компании получиха разрешение да купуват суров петрол и петролни продукти от контролираните от Ал Кайда, находища, макар че формално тези сделки трябваше предварително да бъдат одобрени от Сирийската национална коалиция. При това, заради повредената инфраструктура, петролът трябваше да се превозва с камиони в Турция, където се намират най-близките петролнопреработвателни заводи. "Логичен резултат от това безумно решение е, че Европа на практика пое финансирането на Ал Кайда" - заяви по този повод Джошуа Ландис, екперт по близкоизточните проблеми в Университета на Оклахома.

Само два месеца по-късно бившият сътрудник на Сирийската група за подкрепа във Вашингтон Дейвид Фалт публикува част от имейлите на групата, потвърждаваши, че тя буквално е обсебена от идеята да действа като посредник при сключването на "потресаващи" петролни сделки, осъществявани формално от името на Сирийската свободна армия и касаещи петролните находища, контролирани от бунтовниците (т.е. от Ал Кайда). Според Фалт: "Мисълта, че могат да получат стотици милиони долари от продажбата на петрол, до такава степен доминираше в работата на ръководителите на Сирийската група за подкрепа, че те на практика престанаха да обръщат внимание на развитието на конфликта в страната", което се отнася, в частност, за директора на СГП Браян Нийл Сойърс, който преди това работеше в Оперативния отдел на НАТО. Целта бе да се осигурят финансовите средства за бунтовниците от продажбата на сирийския петрол.

Мълчаливото съучастие в петролната контрабанда, осъществявана от ИД

Въпреки, че бойците на Ал Кайда започнаха масово да се присъдиняват към Ислямска държава петролният износ за черния пазар, както и експортната инфраструктура, създадена от ислямистките групировки в Сирия, продължава да функционира с пълна сила, при това с мълчаливата подкрепа на регионалните и западните държави.

Според Али Едибоглу, депутат в турския парламент от граничната със Сирия провинция Хатай, ИД продава по-голямата част от петрола си, добит Сирия или в района на Мосул, в Ирак, през Турция, с мълчаливото съгласие на властите в Анкара: "За целта са прокарани тръбопроводи от селата в близост до турската граница в Хатай. Аналогични тръбопроводи има и в турските гранични вилаети Килис, Урфа и Газиантеп. Ислямистите изнасят петрол в Турция и го превръщат в пари. С примитивни технологии, те преработват добития петрол в зоните до турската граница и след това го продават чрез турски компании. Смята се, че това им осигурява 800 млн. долара годишно". Едибоглу подчертава, че мащабите на тази и други подобни операции на ислямистите говорят, че в тях са ангажирани и турски официални лица. "Многобройни бойци от Европа, Русия, азиатските държави и Чечения, отиват в Сирия и Ирак, като преминават през турска територия. Има информация, че поне хиляда турски граждани са ангажирани в трафика на чуждестранни джихадисти за Сирия и Ирак. Твърди се също, че в това е забъркана и Националната разузнавателно служба (MIT). Действително, няма как всичко това да се случва без знанието на MIT".

Съществуват многобройни свидетелства, че властите в Иракски Кюрдистан също си затварят очите за контрабандата на петрол от Ислямска държава. Още през юли 2014 представители на иракското правителство съобщиха, че ИД е започнала да продава петрол, добит в северната провинция Салах ад Дин. Според правителствен чиновник в Багдад, "кюрдските сили пешмерга първоначално прекратиха продажбата на петрол, но след това позволиха на цистерните да превозват петрол към Турция".

Депутатът от Коалицията за правова държава в иракския Парламент Алия Насиф също обвини кюрдското регионално правителство, че участва в тайната петролна търговия съвместно с ИД: "Случващото се демонстрира мащабите на гигантския таен заговор срещу Ирак с участието на кюрдски политици. Незаконната продажба на иракски петрол от ИД или някой друг, въобще не бива да ни учудва". Макар че кюрдските власти в Ербил категорично отхвърлят тези обвинения, излизащият в Лондон на арабски вестник Asharq Al-Awsat цитира информирани правителствени източници, според които суровият петрол от зоните, контролирани от ИД, "се продава на кюрдски търговци в граничните райони с Иран и Сирия, като после част от него се пласира чак в Пакистан за половината от реалната си цена".

Още през август 2014 иракското Министерство на петрола официално предупреди, че при всички петролни доставки, които не са санкционирани от Багдад, вероятно става дума за суров петрол от находищата контролирани от ИД". Според експерта от Центъра Брукингс в Доха Луай ал-Хатиб: "Държави като Турция си затварят очите за петролната контрабанда, осъществявана от Ислямска държава, затова е необходим по-силен международен натиск за затварянето на черните пазари в Южна Турция". Впрочем, дори и след като в края на 2015 руският президент Путин директно обвини турските управляващи, че търгуват с петрола на ИД, такъв натиск не се упражнява и анализаторите както извън, така и в самата Турция, посочват, че Анкара съзнателно съдейства за финансовия просперитет на ИД, защото предпочита бунтовниците пред Асад. Според бившия иракски министър на петрола Исам ал-Джалаби: "Турция печели най-много от контрабандната търговия с петрола на ИД". Той подчертава, че в нея са ангажирани и търговски и петролни компании, тъй като ниските цени позволяват на държавите, улесняващи контрабандата, да си гарантират огромни печалби.

Кой купува петрол от ислямистите

През август 2014 на тексаското крайбрежие на Мексиканския залив акостира танкер натоварен с повече от милион барела суров петрол от Иракски Кюрдистан. Превозваният от него петрол е бил преработен в кюрдската автономна зона, след което е транзитиран по изградения наскоро тръбопровод до турското средиземноморско пристанище Джейхан, където петролът е бил натоварен на танкера и изпратен за САЩ. Усилията на правителството в Багдад да предотврати сделката с този петрол, която е в разрез с иракското законодателство, бяха игнорани от американския съд.

Месец по-късно, тогавашният посланик на ЕС в Ирак Яна Хибаскова заяви през Комисията по външна политика на Европейския парламент, че "няколко държави от ЕС купуват петрол от екстремистката организация Ислямска държава, която тероризира обширни райони от Ирак и Сирия". Въпреки настояванията на членовете на комисията обаче, тя отказа да уточни, точно кои страни има предвид".

Третата крайна точка за суровия петрол от зоните, контролирани от ИД, преминал предварителна преработка в Иракски Кюрдистан и транзитиран оттам за турското пристанище Джейхан, е израелският средиземноморски порт Ашкелон. Това едва ли е изненада за някого. Още през 2014 Reuters съобщи, че израелските и американските нефтопреработвателни заводи редовно купуват и внасят спорния петрол от регионалното правителство на Иракски Кюрдистан.

Междувременно, докато този триъгълник на тайния петролен трафик, в който суровият петрол на ИД играе ключова роля, все повече излиза от сянката, Анкара открито настоява пред САЩ да предприемат официални стъпки за премахването на всички препятствия пред продажбата на кюрдския петрол (а това значи и на петрола от зоните, контролирани от ИД) на световните пазари. Впрочем, смята се, че през миналата 2015  от Иракски Кюрдистан за Турция са изнасяни до 1 млн. барела петрол дневно, по съществуващия тръбопровод.

Сред множеството петролногазови компании, работещи в столицата на Иракски Кюрдистан Ербил, са ExxonMobil и Chevron, на които местните власти са възложили проучването на потенциалните нови петролни находища в региона. Неслучайно Стив Коул коментира в New Yorker, че въздушните удари на Обама и доставките на оръжие директно на кюрдите, а не на правителството в Багдад, на практика означават, че "САЩ са поели защитата на необявената официално Кюрдска петролна държава, за чието ключово геополитическо значение - като дългосрочен неруски доставчик на петрол и газ за Европа например, не е прието да се говори открито". В момента кюрдите са си поставили задачата да "увеличат четирикратно" експортните си възможности, докато в същото време САЩ изглеждат все по-склонни да легализират напълно износа на кюрдски петрол, макар че това ще има много сериозни последици за териториалната цялост на Ирак.

Разбира се, заради активизирането на действията против ИД от страна на Русия и Запада, сега кюрдското правителство в Ербил е започнало да предприема някакви избирателни мерки срещу петролната контрабанда на Ислямска държава, но истината е, че те на практика вече са безполезни.

Новата карта на региона

Третата иракска война тече с пълна сила, а заедно с нея възкръснаха и отдавнашните планове на американските неоконсерватори за разделянето на Ирак на три части по етнически и религиозен принцип.

Чиновниците в Белия дом вече смятат, че борбата срещу "Ислямска държава" в региона ше се проточи с години и със сигурност ще продължи и след края на втория мандат на президента Обама. Всъщност тази концепция за "дългата война" се корени в идеите, лансирани още през юли 2002 от вече покойния анализатор на RAND Corporation Лоран Муравиц в изказването му пред Комисията по отбранителна политика на Пентагона, по покана на тогавашния и председател Ричард Пърл. В своята презентация, Муравиц определя Ирак като "тактическата ос", с чиято помощ може да бъде трансформиран целия Голям Близък Изток.

На свой ред, бившият редактор за Близкия Изток на британския Guardian Браян Уитакър посочва, че стратегията на Пърл и RAND Corporation всъщност е вдъхновена от един документ (A Clean Break: A New Strategy for Securing the Realm), публикуван още през 1996 от израелския Институт за перспективни стратегически и политически изследвания, чиито автор е самият Пърл, заедно с други неоконсерватори, заели водещи постове в администрацията на Буш след 11 септември 2001.

В този програмен документ се лансира стратегия, която поразително напомня за хаоса, заливаш в момента Близкия Изток в резултат от експанзията на Ислямска държава. В него се прогнозира, че Израел ще преформатира "стратегическото си обкръжение", като на първо време постигне свалянето на Саддам Хюсеин, а "Йордания и Турция ще формират ос съвместно с Израел, за да отслабят и маргинализират Сирия". Тази ос ще се опита да ерозира влиянието на Иран, Сирия и Ливан чрез "отлъчването" на техните шиитски общности. За да постигне успех в рамките на тази стратегия, на Израел се препоръчва да спечели подкрепата на САЩ за реализацията и, което би могло да стане като "Бенямин Нетаняху използва за целта един познат на американците политически език, максимално напомнящ този по време на студената война".

Планът на Пърл и RAND Corporation заляга в основата на стратегията па отношение на Ирак, възприета от администрацията на Буш-младши малко преди войната през 2003. Според частната аналитична и разузнавателна компания Stratfor, в края на 2002 тогавашният вицепрезидент Дик Чейни и зам. държавният секретар по отбраната Пол Уолфовиц са лансирали план, според който централната част на Ирак, населена предимно със сунити трябва да се присъедини към Йордания, а северните кюрдски региони да станат автономна държава, отделяйки се от доминирания от шиитите Южен Ирак. Както твърдят от Stratfor, стратегическите предимства на този план за разделянето на Ирак са фокусирани около американския контрол над петролните находища в страната:

"След ликвидирането на Ирак като суверенна държава, ще изчезнат и опасенията, че някой ден на власт в Багдад може да дойде антиамерикански настроено правителство, тъй като столицата вече ще бъде в Аман (Йордания). Сегашните и потенциалните геополитически противници на САЩ - Иран, Саудитска Арабия и Сирия - ще бъдат изолирани един от друг, а голяма част от територията между тях ще се контролира от проамерикански сили. Не по-малко важно е, че това ще позволи на Вашингтон да оправдае дългосрочното си значително военно присъствие в региона с необходимостта да бъде защитена младата нова държава, поискала гаранции за безопасността си от САЩ, както и да обезпечи сигурността на петролните пазари и доставки. На свой ред, това ще позволи на Съединените щати да поставят под пряк контрол иракския петрол, така че в случай на конфликт с Рияд, да могат да заменят с него саудитските енергоносители".

Експанзията на "Ислямска държава" стана предлог за развитието на основните контури на този сценарий, като САЩ и британците разчитат да възстановят дългосрочното си военно присъствие в Ирак.

През 2006 наследникът на Чейни Джо Байдън също подкрепи "мекото разделяне" на Ирак по етнорелигиозен признак - позиция, която според съавтора на "Плана Байдън" за Ирак Лелси Гълб от Съвета за международни отношение (CFR), е "единственото решение" на сегашната криза в региона.

Тази стратегия отново "изплува" - пак благодарение на RAND Corporation - в един доклад, финансиран от Командването за подготовка на кадри и научни изследвания на армията на САЩ (United States Army Training and Doctrine Command - TRADOC) и посветен на спецификата на водене на "продължителни войни". Сред лансираните в него стратегии, е и сценарият, озаглавен "Разделяй и владей", който залага на "използването на съществуващите проблеми между различните салафитско-джихадистки групировки за настройването им една срещу друга така, че енергията им да бъде изразходвана във вътрешнии конфликти".

Паралелно с това в доклада се предлага САЩ да провокират конфликт между джихадистите-салафити и шиитските групировки, посредством "подкрепата за традиционните сунитски режими, като начин за сдържането на иранската мощ и влияние в Близкия Изток и Персийския залив".

По един или друг начин този план вече се реализира. Както заяви преди време израелският външен министър Авигдор Либерман пред държавния секретар на САЩ Джон Кери: "Ирак се разпада пред очите ни и създаването на независима кюрдска държава вече изглежда неизбежно".

Възходът на Ислямска държава не е просто пряка последица от плановете на неоконсерваторите и тяхната крайно рискована стратегия, залагаща на тайните операции и използването на близките до Ал Кайда терористи като инструмент за влияние върху местното население. Той на свой ред се оказва подходящ предлог за началото на нова епоха на безкрайни войни и очертава перспективата за продължително военни присъствие, под егидата на САЩ, в богатия на енергоносители регион на Персийския залив и връщането към опасното имперско изкушение за промяна на конфигурацията в един значително по-широк регион.

 

Цитат

„За жителите на Палмира това е „от трън, та на глог”. Това заяви по повод освобождението на легендарния исторически сирийски град на брифинг пред журналисти полковник Стив Уорън, официален представител на войските на САЩ, участващи в контратерористичната операция в Ирак и в Сирия.Той изрази неувереност, че „кракът на Асад върху гушата на местните жители” ще се окаже по-лек, отколкото на ИД, информира pravda.ru.

Стив Уорън добави, че нищо не е чувал за руските сапьори, помагащи за разминирането на Палмира, но считал, че тяхното присъствие н е учудващо.

БЛИЦ припомня, че Палмира бе освободена на 27 март с помощта на руската авиация.
 

Без коментар. По-добре да си под контрола на кръвожадни терористи. 

 

Така и не могат да преживеят факта, че Сирия ще се изчисти от ислямистките, ракови образувания. 

Редактирано 3 април 201610 г. от Тøни (преглед на промените)

Така .. тъй като ми докладваха модераторите, че тази тема излиза от всякакъв контрол и никой от нас не я следи. От днес е абонирам за нея и ще чета внимателно всеки пост. Авторът на всеки пост, който си позволява да не спазва добрия тон и използва различни епитети и квалификации ще му отнемам думата за достатъчно дълъг период. 

Моля пестете нервите и квалификациите си към другите и спазвайте добрия тон във форума.

Поздрави.

Всъщност, в темата от доста време участват активно, поне двама от модераторите. Езикът и маниерите на единия са...несъвместими с нормалното човешко поведение.

Другият неколкократно беше умоляван да вземе отношение, преди месеци.

В мен се създаде трайно впечатление, че толерирането на определен език и маниери в няколко теми е умишлено. Дано намесата покаже, че може да се поддържа нормално отношение между форумните участници.

...

Но нищо, нека се паникьосват от САЩ. [emoji3]

Списание Jane's Strategic Forces в публикацията на Rick Grimes „Russian Yars ICBM system secretly delivered to Syria” публикува последната налична снимка на авиобазата в Хмеймим, където е базирана руската групировка в Сирия. На снимката при оптимално увеличение може да се различи самоходна пускова установка 15У175М на руския стратегически мобилен ракетен комплекс 15П155М"Ярс" (РС-24), западно обозначение SS-29).

http://www.blitz.bg/news/article/402927

 

Не е лошо да ги уведомим американците, струва ми се, че не знаят за тази "новина".

Russian Yars ICBM system secretly delivered to Syria не е индексирано като статия в Google, освен в препращащите към новината сателитни сайтове, част от руската дезинформационна мрежа.

Лице с име Rick Grimes има в сериала Walking death, но трудно може да бъде свързано с журналист.

Janes Strategic Forces най-вероятно е имитация на името на най-титулования източник на отбранителна информация. В Google не мога да намеря техния сайт. А ако се визира оригиналът, то при търсене на сайта на Janes, подобна статия и автор липсват.

По-горе гледам ,за Чечня се говори. Винаги културните ,етнически и религиозни различия са водили до конфликти ,без значение било то в бивша Югославия ,бившия съветски съюз ,или САЩ. Напрежение винаги ще има ,докато ги има тия различия ,въпросът е как се действа ,за да се избегне най-лошото. 
В САЩ как потушават негърските бунтове? Със сила ,а пък и неграта нямат интелекта на кавказците и е по-лесно да се справиш с тях. Кавказ е съвсем друга работа ,там интерес имат много страни ,като се почне от Турция ,Грузия ,Армения ,Азербайджан та се стигне до САЩ и ЕС. Там има природни блага ,като газ ,който може да бъде грабен далеч по лесно от малки автономни държавици ,докато от Русия е невъзможно. В държава ,като България примерно е достатъчно да подхвърлиш някоя стотинка на продажните ни политици и цялата ни енергетика и природни ресурси отидоха по дяволите. 
Принципът "разделяй и владей" е страшно доходоносен за САЩ и основните играчи в ЕС. Та от там идва интереса на тези страни да вкладват пари за пропаганда на радикален ислям и насаждане на напрежение в Кавказ. 
Бивша Югославия ,като я разцепиха ,кой видя добро от всичко това? Получиха се куп малки страни ,като България със 100% зависимост от "големите играчи" на запад. 

Животът ми е доста свързан с Русия ,харесвам и уважавам руския народ и култура ,но има и страни ,за които не мога да си затворя очите и да ги подкрепя. В момента в Русия има силна националистическа пропаганда за изключителността на руския народ ,пълнят се главите на хората ,че едва ли не всяка втора държава им е длъжна с нещо. 
Раздуват българското освобождение ,като някаква проява на братска благотворителност към България ,което реално не е така и очакват едва ли не да се чувстваме длъжни ,да сме им васали ,а не зачитат от кого са получили огромна част от своята култура ,от кого са получили своята писменост ,от кого са получили православието. Когато искаш съюзник ,поведението ти е като към равен ,а когато искаш васал ,който да ти играе по свирката ,е съвсем друго. Българския народ не бива и не желае в мнозинството си да играе по ничия свирка ,то кой ли иска? Всеки народ иска да бъде приеман като равен ,но големите империи това не ги устройва. 
В Русия има пропаганда против България ,как била влязла в две войни от другата страна ,без да зачитат че от вън са ни внедрили за управници немски кобурги ,и че дори Борис заявява твърдо пред Хитлер ,че е невъзможно да се прати българска войска на руския фронт ,точно поради братските чувства в мнозинството българи спрямо руския народ. Не отчитат ,че през тия две световни войни ,ние сме воювали само за да си върнем заграбените от съседите ни територии. Не отчитат че руската (съветската) политика е ощетявала България. 
Пропагандата е гнусно нещо ,и във всяка нормална държава е строго в интерес на нея самата. Всички имат навика да си търсят дълговете от другите и да забравят своите вересии. 

Световната политика е била едно голямо го**о в което трябва да се бърка внимателно и не едностранчиво. България за да е добре ,не трябва да е ничий васал ,тя трябва да е автономна ,и когато има сблъсък между два големи лагера ,да не се меси. Не са една или две страните ,които успешно прилагат този модел. Другите два типа са на крупни империалисти строго воюващи за единия лагер ,а третата на покорните кучета ,като България ,ходещи по чуждата свирка надяващи от горе да ни се хвърли някоя троха под формата на евро финансиране ,за да преживяваме. 
Това важи и за спътниците на Русия ,вижте какво се случи в Беларус ,Украйна ,Казахстан ,Армения ,и други останали лоялни на Русия след падането на съветската общност. В нито една от изредените държави ,хората не живеят нормално. Те живеят в същата мизерия ,в която живеем и ние българите. 

Ето и впечатленията на един истински мъж ,и герой за своя народ ,относно поведението на кавказците ,през ВСВ: 

 

 

Два интересни детайла - от бившите членове на федрацията Югославия, на хърватите и особено на словенците никак не им е зле.

България е част от този незавиден списък на бившите сателити, но единствена от тях не успява да стане част от СССР, въпреки ентусиазма в народния водач по едно време.

Всички останали руски сателити подобриха неимоверно качеството си на живот, след като приключиха с окупацията.

България не е била противник на СССР, а верен негов съюзник до 6-ти Септември 44-та година, когато СССР вероломно ни обявява война.

Нищо не ни струва, на 3 ти март българския президент да благодари на Русия за Освобождението. Това няма да ни направи васали на никого. Напротив, отказът да го стори, означава, че вече сме васали на едни, с които сме "съжителствували" некви си пестин години...

преди 17 минути, язе написа:

Нищо не ни струва, на 3 ти март българския президент да благодари на Русия за Освобождението. Това няма да ни направи васали на никого. Напротив, отказът да го стори, означава, че вече сме васали на едни, с които сме "съжителствували" некви си пестин години...

Да няма лошо и Путин на 24-ти май да благодари на България ,ама не го прави нали? 

преди 23 минути, Soviet Soldier написа:

Да няма лошо и Путин на 24-ти май да благодари на България ,ама не го прави нали? 

3-ти Март е преди 24 Май, така че няма какво да чакаш. Ако искаш да получиш уважение, първо трябва самият ти да засвидетелстваш такова. Пък и уважение се печели, не се дава даром! А на мен лично не ми става ясно, за какво точно трябва да ни благодари великият световен лидер - Владимир Владимирович???

Редактирано 3 април 201610 г. от Джугашвили (преглед на промените)

преди 27 минути, Джугашвили написа:

3-ти Март е преди 24 Май, така че няма какво да чакаш. Ако искаш да получиш уважение, първо трябва самият ти да засвидетелстваш такова. Пък и уважение се печели, не се дава даром! А на мен лично не ми става ясно, за какво точно трябва да ни благодари великият световен лидер - Владимир Владимирович???

И аз не разбирам ,за какво пък ние трябва да благодарим на "  великият световен лидер - Владимир Владимирович "? 

И за кво да им благодарим ние? Че в един от конфликтите им с Турция ,успяваме да си извоюваме свободата? Те ако мислеха за "братския български народ"
 ,да са го "освободили" доста преди 5-те века геноцид. 
Да припомням ли ,че преди руско-турската война от 1877 е имало още 8 руско турски войни ,от които 6 печели Русия ,но в нито една не е поставен въпросът за свободата на народа дал им култура ,дал им писменост. 
Говоря за взаимно уважение ,което от наша страна е било проявявано ,за разлика от съвременна Русия. Путин даже е канен на 3-ти март на шипка и е присъствал 2003г. А на 24-ти май не си спомням да е имало от руска страна ,подобно честване с официална покана на българския президент ,и дори елементарен жест към България по случай този велик празник. 

Редактирано 3 април 201610 г. от Soviet Soldier (преглед на промените)

преди 19 часа, Калин Карабойчев написа:

Така .. тъй като ми докладваха модераторите, че тази тема излиза от всякакъв контрол и никой от нас не я следи. От днес е абонирам за нея и ще чета внимателно всеки пост. Авторът на всеки пост, който си позволява да не спазва добрия тон и използва различни епитети и квалификации ще му отнемам думата за достатъчно дълъг период. 

Моля пестете нервите и квалификациите си към другите и спазвайте добрия тон във форума.

Поздрави.

В този дух това означава, че не е прилично президентите на САЩ и "особено" на Русия да бъдат наричани с разни измислени имена.

Моля обърнете внимание и на това.

преди 32 минути, Soviet Soldier написа:

И аз не разбирам ,за какво пък ние трябва да благодарим на "  великият световен лидер - Владимир Владимирович "? 

И за кво да им благодарим ние? Че в един от конфликтите им с Турция ,успяваме да си извоюваме свободата? Те ако мислеха за "братския български народ"
 ,да са го "освободили" доста преди 5-те века геноцид. 
Да припомням ли ,че преди руско-турската война от 1877 е имало още 8 руско турски войни ,от които 6 печели Русия ,но в нито една не е поставен въпросът за свободата на народа дал им култура ,дал им писменост. 
Говоря за взаимно уважение ,което от наша страна е било проявявано ,за разлика от съвременна Русия. Путин даже е канен на 3-ти март на шипка и е присъствал 2003г. А на 24-ти март не си спомням да е имало от руска страна ,подобно честване с официална покана на българския президент ,и дори елементарен жест към България по случай този велик празник. 

Кога да ни освободят? По времето на Кримската война ли, когато са се били срещу Франция и Англия, освен с Османската империя. Ами то и по време на Руско-Турската освободителна война пак англичаните и французите са били на страната на Османската империя, с други думи срещу нашето освобождение, ама на тях ходим да им правим свирки, пък плюем по тези, които са ни освободили и са оставили хиляди жетви да им изгният косите по нашите земи. Ей затова трябва да им благодарим на всеки 3-ти Март, а не нашия Пинко да честити Байрама на ибрястиките, пък за Великден и думичка да не обелва на християните!!! И преди да пишеш другият път глупости, вземи малко да попрочетеш за така нареченият "Изтчен въпрос", че гледам си гол и бос на тема История. Та не разбрах, за какво те трябва да ни благодарят на всеки 24-ти Май???

 

П.П. Тази година за 3-ти Март, по случай освобождението ни даже бяха направили изложба в Москва хората, ама от наша страна...питай вездесъщият ни президент, какви ги изсра.

 

В руския парламент откриха българска изложба по случай наближаващия 3 март

Редактирано 3 април 201610 г. от Джугашвили (преглед на промените)

Нищо не ни струва, на 3 ти март българския президент да благодари на Русия за Освобождението. Това няма да ни направи васали на никого. Напротив, отказът да го стори, означава, че вече сме васали на едни, с които сме "съжителствували" некви си пестин години...

Това е така. Причините не са във "васалността" на президента.

Държа да те уверя, че не напразно само спорни личности са ни президенти.

преди 17 минути, dedidi написа:

В този дух това означава, че не е прилично президентите на САЩ и "особено" на Русия да бъдат наричани с разни измислени имена.

Моля обърнете внимание и на това.

И как са наричани ?

Ама сравни и как са наричани нашия президент, премиер , и т.н.. Мисля че в сравнение с кофите "цветя " спрямо тях, епитетите "особенно на РФ" бледнее...

 

В този дух това означава, че не е прилично президентите на САЩ и "особено" на Русия да бъдат наричани с разни измислени имена.

Моля обърнете внимание и на това.

Да не пропуснем и ФАЩ, в рамките на добрия тон, нали?

преди 59 минути, Soviet Soldier написа:

Да припомням ли ,че преди руско-турската война от 1877 е имало още 8 руско турски войни ,от които 6 печели Русия ,но в нито една не е поставен въпросът за свободата на народа дал им култура ,дал им писменост. 

Така е.. то дори не се е говорело за българите... нещо повече - и след освобождението , имперска Русия е против България съвсем официално, и никъде в документите не фигурира думата България.

Русия е също против акта на Съединението.

Как след това да вЕрва човек че трябва да сме им "вечно благодарни" и да се кланями на всяко напомняне, което и в сегашно време е факт от официални руски лица и тяхното външно министерство ??

Но това май е друга тема , не ?

преди 11 минути, Blago72 написа:

Да не пропуснем и ФАЩ, в рамките на добрия тон, нали?

Никой няма проблем с това. Мен ми е все тая как ще наричат САЩ, или нашия президент и премиер . /чехълчо, тиквочи.. и т.н.. /

Проблем имат путинистите, които всеки намек или сянка в имиджа на президента на РФ , приемат за ЛИЧНА обида.

Хем смешно , хем тъжно... но факт.

пп

ейго ...

преди 1 минута, язе написа:

минеш през коня и стигнеш до плюнката...

 

Редактирано 3 април 201610 г. от miro20 (преглед на промените)

преди 7 минути, Blago72 написа:

Това е така. Причините не са във "васалността" на президента.

Държа да те уверя, че не напразно само спорни личности са ни президенти.

За президентите съм напълно съгласен. Като почнеш от Петър Младенов, минеш през коня и стигнеш до плюнката... един нормален няма!

Особена важност по време на правителството на Дизраели добива Източният въпрос. Разгърналата се в тази връзка борба между Великите сили в много отношения определя отношенията на Великобритания с водещите европейски държави и преди всичко с Русия.

Източният въпрос възниква във връзка с това, че през 19 в. икономическото, социалното и културното развитие на поробените от Османската империя народи от Балканския полуостров достига такова равнище, че те започват да вдигат въоръжени въстания против османското господство. Бенджамин Дизраели се стреми да затвърди влиянието на Великобритания в Османската империя и на Проливите. Политиката на неговото правителство е да защитава целостта на империята и да се обявява срещу националноосвободителните движения на балканските народи. Ето защо, въпреки пламенните призиви на Уилям Гладстон в защита на българите, той омаловажава жестокостите на турците при потушаването на Априлското въстание през 1876 г.

В края на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Дизраели изпраща английски военен флот в Дарданелите, за да предотврати пълния разгром на Турция и превземането на Цариград.

 

 

За неуките инженери - русофоби, толкова без пари.

Редактирано 3 април 201610 г. от Джугашвили (преглед на промените)

преди 29 минути, Джугашвили написа:

Кога да ни освободят? По времето на Кримската война ли, когато са се били срещу Франция и Англия, освен с Османската империя. Ами то и по време на Руско-Турската освободителна война пак англичаните и французите са били на страната на Османската империя, с други думи срещу нашето освобождение, ама на тях ходим да им правим свирки, пък плюем по тези, които са ни освободили и са оставили хиляди жетви да им изгният косите по нашите земи. Ей затова трябва да им благодарим на всеки 3-ти Март, а не нашия Пинко да честити Байрама на ибрястиките, пък за Великден и думичка да не обелва на християните!!! И преди да пишеш другият път глупости, вземи малко да попрочетеш за така нареченият "Изтчен въпрос", че гледам си гол и бос на тема История. Та не разбрах, за какво те трябва да ни благодарят на всеки 24-ти Май???

 

П.П. Тази година за 3-ти Март, по случай освобождението ни даже бяха направили изложба в Москва хората, ама от наша страна...питай вездесъщият ни президент, какви ги изсра.

 

В руския парламент откриха българска изложба по случай наближаващия 3 март

Като ти гледам аватара ,ти си "гол и бос" по история ,ама това е друга тема. Нали се сещаш ,че мен особено не ме вълнува ,какъв съм в твоите очи ,така че си го спести. Такива като теб ,без значение дали са крайно към източния ,или крайно към западния лагер ,само вредят на истински българския интерес. 
Аман от промити мозъци вярващи сляпо на империалисти и нямащи общо с реалността. Всяка една политика има своите положителни и отрицателни страни ,тази на Путин не по-малко ,макар че за сега е доста по-адекватна от тази на ЕС примерно. 

Левски не случайно е казал ,че който ни освободи ,той ще ни пороби. В крайна сметка нас какво ни интересува дали руснаците в Русия ще живеят добре или не? Ние трябва да мислим за България ,да вървим по пътя ,който един ден ще осигури достойно бъдеще на нашите деца. 

Драснете чертата и вижте крайния резултат от това ,че винаги след освобождението ни сме били нечии послушковци. 1-во на Германия ,после на СССР ,днес на евро-атлантика и каква е равносметката? Че сме най-бързо топящата се нация ,с убита икономика ,и перманентна кражба на природните ни блага. Крайно време е да се прояви политически характер в полза на националния интерес.