Напълно съм съгласен с вас.В училище човек трябва да получи основни знания и да знае как да ги използва, когато е необходимо.  Не е необходимо да се запомня и разбира абсолютно всичко, това не е възможно.

Професионалната реализация и дипломите не определят дали един човек е добър или не. А и хората имат различни разбирания за добро и зло.

Има какви ли не хора на този свят. Познавам хора със средно образование, който са изключително умни, занимават се с бизнес и имат повече и по-добри знания отколкото много икономисти и най-важното е че са много добри хора.

Има хора, който с каквото и да се захванат успяват и  не се отказват без значение от трудностите. Това сме ние хората, борим се за да оцелеем.

Общуването с други хора и отношенията на хората не трябва  се определя от това, какво са завършили, дали са завършили, колко дипломи имат или нямат такива. Така или иначе всичко си има край...

За тези неща може да се говори/пише много...  А и темата е друга, така че постовете ми бяха в конкретна насока.

Знам, че се знаят тези неща, но какво да се прави-диалог.

Лека и спокойна вечер.

Редактирано 7 ноември 201411 г. от Blue ':^) (преглед на промените)

Мозъка не трябва да съхранява информация, а да знае къде да я намери.

...

Ако мозъкът не съхранява информация, няма да има къде да потърси, за мястото на което да я намери За това в мозъка има място и за индекси/отправни точки, но има място и за стабилни знания! Нещо повече, с колкото повече знания се храни мозъка, толкова повече му се повишава способността да поема и съхранява нова информация. Номера е този процес да протича съзнателно и с желание инак информацията отива в краткотрайната памет, където бива бързо изместена от друга по-прясна информация. Ще рече забравя се бързо. Тук разбира се става въпрос за здрав мозък, без увреждания засягащи степента на възприемане и съхраняване на информацията. Ще рече на здравото дете, единственото което му е необходимо за да трупа знания е мотивация. Тук разбира се е нужен подход към младежа, както и лични качества, като усърдие, упоритост и стремеж към нови знания.

...

Сега ти или аз знаем неща, защото се занимаваме с тях и те се запечатват и стават като рефлекс.

...

Не знам защо го казваш това. Ей го синеца сега учи биология на клетката и аз му разказвам и помагам. Човека се пули откъде знам толкова много. С биология никога не съм се занимавал, пък и някакъв специален интерес не съм имал. Образованието ми е инженерно. Като как така си ги спомням пустите му митохондрии и вакуоли за какво служат? М?

...

Колкото до твоя колега нека се замисли ако вместо английска литература се е занимавал още от начало с програмиране къде щеше да бъде сега и колко по-лесно щяха да му се случат нещата.

Ми, ела го виж къде е сега

Общуването с други хора и отношенията на хората не трябва  се определя от това, какво са завършили, дали са завършили, колко дипломи имат или нямат такива. Така или иначе всичко си има край...

Така е. Естествено, че не дипломата и образованието са условията, на които да се гради общуването. Не това имах предвид като дадох примера с добрия /като специалист/ инженер, който не може да комуникира с хората. Нека конкретизирам примера, за да стане ясно за какво говоря... 

 

Много често във форума става въпрос за това, че само специализираните технически подфоруми в горната част са важни, а пишещите в долните подфоруми са едва ли не малоумници, които нямат работа във форума. В тази връзка напоследък доста често чета в горните раздели. Колкото и да не разбирам от спецификата на обсъжданите въпроси обаче, успявам да се ориентирам, че много от неразбирателствата и разминаванията в мненията идват точно от това - че едни добри в своята област специалисти просто не могат да се изразяват добре и за това или не разбират въпроса, или не могат да отговорят както трябва, за да бъдат разбрани. В този смисъл бе и мнението ми, че колкото и високо образован да е един тесен специалист в своята област, липсата на обща и лексикална култура му пречи да даде ясен израз на специалните си знания и експертно мнение. А от там идва и прекъсването на комуникацията... 

 

Едит - примерът ми е за ситуации, а не за личности... Дано да няма нови недоразумения... 

Редактирано 8 ноември 201411 г. от Merryl (преглед на промените)

Ще спра да коментирам в тази тема. Никъде не съм казал, че човек не трябва да се развива и да се образова. Не бива обаче да се товари с излишна информация. А и тази информация, която му е нужна трябва да е съобразена с възрастовата граница.

За мен лично е безмислено човек, който е музикант и творец да знае формули или таблици по физика или да знае устройството на клетката. И практиката го доказва. Затова и образованието ни куца и ще продължава да куца. И ще се чудим защо нещата не вървят.

Ще спра да коментирам в тази тема. Никъде не съм казал, че човек не трябва да се развива и да се образова. Не бива обаче да се товари с излишна информация. А и тази информация, която му е нужна трябва да е съобразена с възрастовата граница.

...

Няма излишна информация! Има неприложима/неотнасяща се към момента информация. Това обаче, не я прави излишна...

...

За мен лично е безмислено човек, който е музикант и творец да знае формули или таблици по физика или да знае устройството на клетката. И практиката го доказва.

...

Практиката показва, че в съвременния компютърен свят, най-добрия модел за обработката на големи обеми от нееднозначни и сложни за интерпретация данни са невронните мрежи. Чудя се, колко ли безсмислени са били познанията по биология на членовете на екипа разработил прототипа... М? Или колко ли безсмислени са познанията по механика на кинези-терапевтите. Защо ли е възникнала дисциплината био-механика? След като на биолозите, докторите и другите жабодери, както твоята практика доказва, формули или таблици по физика (и механика) не са им необходими. За тях най-добре е да си знаят само устройството на клетката...

...

Затова и образованието ни куца и ще продължава да куца. И ще се чудим защо нещата не вървят.

Всички, винаги знаят, защо образованието ни куца, защо никога няма да се оправим, заради какви хора винаги ще сме на последно място. Ми хайде де, хващайте се и оправяйте нещата, като ги разбирате толкова...

Изучаването на общообразователни предмети разширява кръгозора (обема, широтата на интересите и познанията).

Колкото по-широк е кръгозора на един човек, толкова той е по-полезен в областта, в която работи.

Хората с по-широк кръгозор водят и по-пълноценен социален живот.

Редактирано 9 ноември 201411 г. от Мойра (преглед на промените)

Не е нужно да се претоварват децата с информация. Нужно е, като им потрябва готово знание, да знаят как да си го намерят и да го ползват. Иначе се получава така, че научават много неща и на нищо не знаят смисъла. Трябва да се учи по специалността.

 

И логика задължително трябва да се учи. За смисъла и безсмислието на нещата.

 

Иначе се получават куриози. 

Не е нужно да се претоварват децата с информация. Нужно е, като им потрябва готово знание, да знаят как да си го намерят и да го ползват. Иначе се получава така, че научават много неща и на нищо не знаят смисъла. Трябва да се учи по специалността.

 

И логика задължително трябва да се учи. За смисъла и безсмислието на нещата.

 

Иначе се получават куриози. 

Най-вече трябва да се учи за безсмислието.

 

За мен лично е безмислено човек, който е музикант и творец да знае формули или таблици по физика или да знае устройството на клетката. И практиката го доказва. Затова и образованието ни куца и ще продължава да куца. И ще се чудим защо нещата не вървят.

Е, това сега .....Според мен, трябва да разшириш кръгозора си. Еднообразната информация те прави асоциален,и според мен е и най-страшното,което може да се породи от това, което мислиш за правилно. И преди го казах. Човек, които знае повече по-лесно си намира работа, партньори и приятели,тъй като знанието в една област те ограничава. А все пак с хора се живее. Музиканта трябва да знае физиката, защото трябва да знае най-малко какво е акустика например. Писането на ноти пък трябва да имаш и технически познания, и математически,че да знаеш къде от петолинието да поставиш нотата...

Повече знания - повече разбиране за света около нас. Най-страшното е за всеки човек е неизвестността и несигурността. А изучаването на предмети насочени в една сфера увеличават тези величини... 

Практиката на мен е доказала обратното. Но аз попаднах на свестни и отдадени учители и в моето образование нямаше излишни предмети. 

За което съм много благодарна и винаги ще бъда. 

Мозъка не трябва да съхранява информация, а да знае къде да я намери. 

 Много е лесно сега с тази всичка информация, да. Търсиш, намираш. 

Като учител...да не би да казваш, че ученето е безсмислено и по-добре след време един адвокат да ходи с кодексите и закони из съдебните зали??? 

Редактирано 9 ноември 201411 г. от aMoPe (преглед на промените)

Като учител...да не би да казваш, че ученето е безсмислено и по-добре след време един адвокат да ходи с кодексите и закони из съдебните зали??? 

Не, аз се надявам в бъдеще цялата информация да се съхранява с помощта на чип в главата. Така хем няма да учиш и да губиш време, хем ще е практично и ще спести годините учене.

Е, това сега .....Според мен, трябва да разшириш кръгозора си. Еднообразната информация те прави асоциален,и според мен е и най-страшното,което може да се породи от това, което мислиш за правилно. И преди го казах. Човек, които знае повече по-лесно си намира работа, партньори и приятели,тъй като знанието в една област те ограничава. А все пак с хора се живее. Музиканта трябва да знае физиката, защото трябва да знае най-малко какво е акустика например. Писането на ноти пък трябва да имаш и технически познания, и математически,че да знаеш къде от петолинието да поставиш нотата...

Повече знания - повече разбиране за света около нас. Най-страшното е за всеки човек е неизвестността и несигурността. А изучаването на предмети насочени в една сфера увеличават тези величини... 

Практиката на мен е доказала обратното. Но аз попаднах на свестни и отдадени учители и в моето образование нямаше излишни предмети. 

За което съм много благодарна и винаги ще бъда. 

 Много е лесно сега с тази всичка информация, да. Търсиш, намираш. 

Като учител...да не би да казваш, че ученето е безсмислено и по-добре след време един адвокат да ходи с кодексите и закони из съдебните зали??? 

Ако си мислиш, че един адвокат знае всичките закони наизуст и не ходи с кодекса в залата жестоко си се излъгал.

Не съм казал никъде, че учението е безмислено. Казвам и продължавам да твърдя и заставам зад тази теза, че човек трябва да учи, да знае това с което се занимава или ще се занимава. Не е нужно да му е препълнена главата с излишна и ненужна информация както това се прави в момента във училищата.

Кръгозора се разширява не със събирането на всякаква информация и запомнянето наизуст, а и трябва да имаш време и желание затова.

Аз не разбирам - с поддържането на тази теза, не считате ли, че обезсмисляте съществуването на този форум?! Примерно.

Лично аз също съм радетел за това всеки да е специалист в областта си и когато на човек му трябва лекар - да отиде на лекар, когато му трябва юрист - да отиде при адвокат и т.н. и т.н. Обаче... Не всичко в ежедневието ни е толкова голяма философия, че да изисква чак толкова специални знания и тясна специализация... Всеки може да си смени гумичката на мивката, да си залепи спуканата гума или да си налепи тапетите в къщи... Повечето хора, особено младите, пък имат разбирането и възможностите да се справят сами с трудностите при използването на компютърна техника. И в този смисъл казвам - ако в живота всеки знаеше единствено и само това, което е по конкретната му тясна специалност, наистина нямаше да има нужда от форума ви като такъв... Всеки щеше да си грабва компютъра или лаптопа под мишничка и да си го носи на специалист, вместо да пита тук.

 

Давате ли си сметка защо поколението ни в момента расте неграмотно... Точно, защото си мисли, че в интернета има всичко и може да го погледне по всяко време. Само, че разликата между този, които има широк кръгозор, базиращ се на знания и налучкващия е тази, че единия търси конкретна информация, знаейки къде да търси, а другия просто опипва и го кара на опит-грешка... И то се усеща, разбира се... Както тук... Всеки за секунди успява да се допита до Гугъл, за да се досети какво се обсъжда, но още от второто изречение се познава кой наистина е прочел в дълбочина и с разбиране това, което се коментира и кой просто го е копнал-пейстнал и се е отчел за мига... 

 

И не е нужно да се профанизира мнението на толкова хора, като се преиначават думите им. Никой не е твърдял, че разширяването на кръгозора става със събирането и запомнянето на всякаква информация... Никой тук не е слагал знак за равенство между богатата обща култура и клиничното явление "idiot savant". Всички говорим за реалната полезност и приложение на набора от знания.

И пак опираме до "абсолютното" интелектуално надмощие на Протагор над Сократ.

 

"Човекът е мярка за всички неща, за съществуващите защото съществуват и за несъществуващите защото не съществуват."

 

Кой на кого слага думи в устата няма себеприрода.

Кръгозора се разширява не със събирането на всякаква информация и запомнянето наизуст, а и трябва да имаш време и желание затова.

 

 

И не е нужно да се профанизира мнението на толкова хора, като се преиначават думите им. Никой не е твърдял, че разширяването на кръгозора става със събирането и запомнянето на всякаква информация...

 

 

Кой на кого слага думи в устата няма себеприрода.

Айде, ако имаш да ми кажеш нещо - се аргументирай по темата.

Редактирано 10 ноември 201411 г. от Merryl (преглед на промените)

Аз не разбирам - с поддържането на тази теза, не считате ли, че обезсмисляте съществуването на този форум?! Примерно.

Лично аз също съм радетел за това всеки да е специалист в областта си и когато на човек му трябва лекар - да отиде на лекар, когато му трябва юрист - да отиде при адвокат и т.н. и т.н. Обаче... Не всичко в ежедневието ни е толкова голяма философия, че да изисква чак толкова специални знания и тясна специализация... Всеки може да си смени гумичката на мивката, да си залепи спуканата гума или да си налепи тапетите в къщи... Повечето хора, особено младите, пък имат разбирането и възможностите да се справят сами с трудностите при използването на компютърна техника. И в този смисъл казвам - ако в живота всеки знаеше единствено и само това, което е по конкретната му тясна специалност, наистина нямаше да има нужда от форума ви като такъв... Всеки щеше да си грабва компютъра или лаптопа под мишничка и да си го носи на специалист, вместо да пита тук.

 

Давате ли си сметка защо поколението ни в момента расте неграмотно... Точно, защото си мисли, че в интернета има всичко и може да го погледне по всяко време. Само, че разликата между този, които има широк кръгозор, базиращ се на знания и налучкващия е тази, че единия търси конкретна информация, знаейки къде да търси, а другия просто опипва и го кара на опит-грешка... И то се усеща, разбира се... Както тук... Всеки за секунди успява да се допита до Гугъл, за да се досети какво се обсъжда, но още от второто изречение се познава кой наистина е прочел в дълбочина и с разбиране това, което се коментира и кой просто го е копнал-пейстнал и се е отчел за мига... 

 

И не е нужно да се профанизира мнението на толкова хора, като се преиначават думите им. Никой не е твърдял, че разширяването на кръгозора става със събирането и запомнянето на всякаква информация... Никой тук не е слагал знак за равенство между богатата обща култура и клиничното явление "idiot savant". Всички говорим за реалната полезност и приложение на набора от знания.

Напротив форума е точно затова и има различни раздели в него. Във всеки раздел има хора, който помагат и дават съвети. Не всички са специалисти по всичко.

1. Не всеки може да смени тапети в къщи или да смени контакт или крушка. Със сигурност има хора, на които им викаме, че са с 2 леви ръце, но проблема е че те не искат да се научат. Просто нямат желание.

2. Веднага казвам защо поколението расте неграмотно. Не е тезата:" всичко има в интернет". Поколението дори не знае какво е интернет и как да се търси информацията в него. Теми особено в раздела за хардуер и за драйвери има стотици в подкрепата на този ми пример.

Поколението расте неграмотно поради причината, че материала не е съобразен с възрастовата граница и по съдържание е под всякаква критика. До 6-7 клас учениците толкоз им е безинтересно, че вече не ги интересува абсолютно нищо. Спират да мислят. Не може всичко да се учи само на теория и през 2-3 години тестове и матури.

 

По моето време поне имаше кръжоци, практически занятия и т.н. Работили сме с микроскопи, телескопи, правехме опити по физика и химия. Сега няма нищо. В училищата няма материална база. 

Напротив форума е точно затова и има различни раздели в него. Във всеки раздел има хора, който помагат и дават съвети. Не всички са специалисти по всичко.

Точно. Не всички са специалисти по всичко. Във форума няма бояджии, но ще може да се получи съвет за сменяне на тапети, защото хората обменят опит от това, което знаят като обща култура. Не знам във форума да има автомонтьори, учили и работещи по специалността, но постоянно се обменят мнения за коли и поддръжката им... Едва ли всички, които помагат в хардуерните и други специализирани раздели, са инженери с компютърна специалност. Май се получи греда с примера ти.

Точно. Не всички са специалисти по всичко. Във форума няма бояджии, но ще може да се получи съвет за сменяне на тапети, защото хората обменят опит от това, което знаят като обща култура. Не знам във форума да има автомонтьори, учили и работещи по специалността, но постоянно се обменят мнения за коли и поддръжката им... Едва ли всички, които помагат в хардуерните и други специализирани раздели, са инженери с компютърна специалност. Май се получи греда с примера ти.

Не, няма никаква греда. Примера с форума е доста точен. Колкото до това, че има мнения от хора, които не са специалисти, това е защото вече имат натрупан опит и са се занимавали или решили даден проблем.

Да не са всички специалисти по всичко, а в училищата точно това правим с учениците. До 12 клас така ги правим специалисти по всичко, че ученика освен, че не му се учи и не му се вижда учебник се чуди въобще с какво да се захване.

Най-честото, което е се прави е да се влезе някъде студент и да се мотае още 6-7 години. През това време, мама меси и тати носи и в един момент човека е на 30 години и не знае къде се намира.

Най-честото, което е се прави е да се влезе някъде студент и да се мотае още 6-7 години. През това време, мама меси и тати носи и в един момент човека е на 30 години и не знае къде се намира.

 

Е, те точно това се случва с мързеливците, Емо. С онези, които мрънкат, че не ги интересува що е то ковалентна връзка или кои са(аджеба) Каролингите. Точно тези и не знаят коя е столицата на Великобритания или къде се намира Брюксел и още, и още отвратително трагични и смешни незнания. Също като американските и някои от европейските възпитаници на професионални колежи, които ти се опитваш да превъзнасяш с уж подходящото време за избор и добрата им учебна програма. За мързеливеца, Емо, няма подходящо образование, за него всичко е "губене на време", за разлика от онези дечица, които видяхме в репортажа за учителя по физика Теодосий Теодосиев. Шапка свалям и на него и на децата, които са учили, учат и(дай, Боже!) ще учат.

Е, те точно това се случва с мързеливците, Емо. С онези, които мрънкат, че не ги интересува що е то ковалентна връзка или кои са(аджеба) Каролингите. Точно тези и не знаят коя е столицата на Великобритания или къде се намира Брюксел и още, и още отвратително трагични и смешни незнания. Също като американските и някои от европейските възпитаници на професионални колежи, които ти се опитваш да превъзнасяш с уж подходящото време за избор и добрата им учебна програма. За мързеливеца, Емо, няма подходящо образование, за него всичко е "губене на време", за разлика от онези дечица, които видяхме в репортажа за учителя по физика Теодосий Теодосиев. Шапка свалям и на него и на децата, които са учили, учат и(дай, Боже!) ще учат.

Не е нормално 80% от учениците да са мързеливи. Има тогава друга причина да стоят така нещата. Не казвам че проблема е само в образованието. Има и още причини. Няма как да внушиш  на едно дете любознателност след кото е отвратено още от 1-2 клас с учението. Виждам го постоянно всеки ден.

Ще се възползвам от правото си да копирам-вмъкна.

 

 

Нетрадиционни педагогически подходи

 

Книгата може да бъде прочетена на линкове http://patishta.net/knigi/netraditsionni.pdf 
и http://kamelia.bugs3.com/novels.htm

 

През изминалата индустриална епоха човек можеше да учи, да завърши образованието си и да започне да гради кариера. В нея просто нещата не се променяха толкова бързо. Наученото в училище можеше да  осигури добър старт  за успех и реализация в живота.

Днес много образовани хора са изправени пред необходимостта постоянно да се преквалифицират и дообразоват.

Образователната ни система изостава. Тя е остаряла и не може да върви с темпото на младите хора и технологиите, които са част от  живота ни.

Дава ли образователната система подготовка на детето за реалния живот?

Съобразена ли е тя с естествената индивидуалност на всяко дете?

И защо много често училището вместо да стимулира желанието за учене го унищожава още в начална степен?

Може би, ако успеем да отговорим на тези въпроси ще разберем защо по-голямата част от децата в училище скучаят и защо броят на децата, които имат проблеми в училище става все по-голям!...Тези отговори ще ни помогнат да разберем механизмите и причините на ширещата се все по-голяма детска агресия и престъпност.

Децата се раждат отворени към ученето. Но някъде по пътя в училище естествената им потребност за учене бива смазана и унищожена. В живота няма правилен или грешен отговор. В живота има непрекъснато правене на избори. И  всеки избор води до определени последици. Ако не харесаме направения избор и неговите последици правим нов избор.

В живота успяват тези, които правят подходящият избор в определения момент.

А в училище учениците получават наказание /слаба оценка/, ако сгрешат. Всички знаем, че човек би трябвало да се учи от грешките си. Но в образователната система наказват  тези, които грешат. Най-често децата получават и второ наказание вкъщи заради слабата оценка.

Този, които се страхува от грешки, най-често предпочита да не прави нищо. Именно страхът, че отново могат да сгреши и да изглежда глупаво или страхът от още едно наказание в къщи парализира детето и то спира да полага каквито и да е усилия.

Страхът от грешки и последвалото наказание /слаба оценка/  унищожава  желанието за учене.

 

 

Прагматична педагогика

Чарлз Пирс (1839-1914) поставя началото на прагматизма в САЩ. Пърс е химик по образование и е работил като учен 30 години. Той е известен приносите си в логиката, математиката, философията, семиотиката (и прагматиката, която сам основополага).

Уйлям Джеймс /1842-1910/ доразвива прагматизма чрез разкриването на психологическите му аспекти.

В своята психология Джеймс е функционалист.

Той поддържа възгледа, че съзнанието се формира във връзка с приспособяването на индивида към средата.

Според Джеймс „душата“, „съзнанието“ не са някаква абсолютна същност, така както са виждани от християнството, а имат функционално значение.

Друга важна особеност на Джеймсовата психология е неговото разграничаване на възприятие от усещане.

Той смята, че всяко усещане бива преработено от съзнанието ни и чак тогава добива вида, в който ние го осъзнаваме.

Съзнанието ни обаче е ограничено и по тази причина ние не можем да възприемаме всичко, което е около нас, а само това, което ни интересува.

Творчеството на Джеймс има три основни психологически теории :

1. Теория за потока на съзнанието

2. Учение за самосъзнанието и Аз-образа

3. Теория за емоциите и чувствата /Теория на Джеймс - Ланге/

Той създава и една феноменология, едно описание на съзнанието, което рисува като река, като поток от мисли, желания, преживявания, фантазии.

Потокът на съзнанието тече в една посока и това, което е протекло, не може да се върне. Съзнанието е транзитивно – тече. Съзнанието е селективно – в даден момент има един център, после има ореол – около центъра кръжат неща, има периферия, граници и задгранични територии от безсъзнателна психика.

Според Джеймс съзнанието е субективно – не може да се даде на друг и е рефлексивно, познава себе си.

Джеймс полага основите на учението за Аз-образа, разкрива способността на съзнанието само да познава себе си, показва, че Аз-образът има множествена природа, съзнанието работи с много Аз-ове.

Джеймс говори за Аз-физическо, Аз-духовно, Аз-социално и Аз-идентично.

Реалният Аз-образ е това, което мислим и казваме, че сме. Може да не съвпада с това, което сме в действителност.

Идеалният Аз-образ е това, което искаме да сме.

Огледалният Аз-образ е построен от това, което казват другите за нас.

Джеймс интерпретира емоциите и чувствата в духа на схемата : действието предхожда психичното – тъжно ми е, защото плача; страх ме е, защото бягам.

Действието може да засилва емоциите и чувствата. Те са психични реакции, състояния, с които организмът реагира не на самите обекти, а на значенията на обектите за човека.

Действието може да провокира емоции и чувства, но причината е значението на обектите за нас.

 

 

Модел за работа по проект

Учещото се училище има нужда от методи на обучение, които гарантират:

независими и активни в обучението ученици;

развитие преди всичко на общообразователните умения и способности: научноизследователски умения, рефлексивност, самооценка;

развитие не само на умения, но и личностни компетентности, т.е. умения, пряко свързани с опита от прилагането им в практическата дейност;

-постигане на относително висок приоритет в развитието на познавателните интереси на учениците;

-осъществяване на връзката между образование и живот;

-създаване на предпоставки за реализиране на принципа „Учене през целия живот”.

 

 

И още по въпроса за «метода на проектите» в контекста на обучението по физика

 

Условията за успешността на обучението съгласно теорията на Д. Дюи са (29):

• проблематизация на учебния материал;
• познавателната активност на детето;
• връзка на обучението с жизнения опит на детето;
• организация на обучението като съвкупност от дейности (игрови, трудови).

 

Педагогическа ефективност на метода на проектите се основава на:

·         дейностния подход в обучението;

• принципа на проблемното обучение.

Реализацията му води до:

• развитието на вътрешната мотивация към ученето;
• развитието конструктивното критическо мислене на учениците
• формиране на основни компетентности на учениците т.е. умения:

     -да откриват проблеми;

     -да целеполагат;

     -да планират дейността си;

     -за самоанализ и рефлексия;

     - сравнение, анализ, синтез, прогнозиране;

     -самостоятелно търсене, съхранение и практическо прилагане на изследваната информация;

      -презентация в хода на самостоятелната дейност и на нейния резултат;

       -комуникативност и толерантност.

Източник

 

Нетрадиционни педагогически подходи

 

Книгата може да бъде прочетена на линкове http://patishta.net/knigi/netraditsionni.pdf 
и http://kamelia.bugs3.com/novels.htm

 

През изминалата индустриална епоха човек можеше да учи, да завърши образованието си и да започне да гради кариера. В нея просто нещата не се променяха толкова бързо. Наученото в училище можеше да  осигури добър старт  за успех и реализация в живота.

Днес много образовани хора са изправени пред необходимостта постоянно да се преквалифицират и дообразоват.

Образователната ни система изостава. Тя е остаряла и не може да върви с темпото на младите хора и технологиите, които са част от  живота ни.

Дава ли образователната система подготовка на детето за реалния живот?

Съобразена ли е тя с естествената индивидуалност на всяко дете?

И защо много често училището вместо да стимулира желанието за учене го унищожава още в начална степен?

Може би, ако успеем да отговорим на тези въпроси ще разберем защо по-голямата част от децата в училище скучаят и защо броят на децата, които имат проблеми в училище става все по-голям!...Тези отговори ще ни помогнат да разберем механизмите и причините на ширещата се все по-голяма детска агресия и престъпност.

Децата се раждат отворени към ученето. Но някъде по пътя в училище естествената им потребност за учене бива смазана и унищожена. В живота няма правилен или грешен отговор. В живота има непрекъснато правене на избори. И  всеки избор води до определени последици. Ако не харесаме направения избор и неговите последици правим нов избор.

В живота успяват тези, които правят подходящият избор в определения момент.

А в училище учениците получават наказание /слаба оценка/, ако сгрешат. Всички знаем, че човек би трябвало да се учи от грешките си. Но в образователната система наказват  тези, които грешат. Най-често децата получават и второ наказание вкъщи заради слабата оценка.

Този, които се страхува от грешки, най-често предпочита да не прави нищо. Именно страхът, че отново могат да сгреши и да изглежда глупаво или страхът от още едно наказание в къщи парализира детето и то спира да полага каквито и да е усилия.

Страхът от грешки и последвалото наказание /слаба оценка/  унищожава  желанието за учене.

 

Източник: http://kameliamirchevastz.blogspot.com/2012/02/blog-post_06.html

 

 

 

Прагматична педагогика

Чарлз Пирс (1839-1914) поставя началото на прагматизма в САЩ. Пърс е химик по образование и е работил като учен 30 години. Той е известен приносите си в логиката, математиката, философията, семиотиката (и прагматиката, която сам основополага).

Уйлям Джеймс /1842-1910/ доразвива прагматизма чрез разкриването на психологическите му аспекти.

В своята психология Джеймс е функционалист.

Той поддържа възгледа, че съзнанието се формира във връзка с приспособяването на индивида към средата.

Според Джеймс „душата“, „съзнанието“ не са някаква абсолютна същност, така както са виждани от християнството, а имат функционално значение.

Друга важна особеност на Джеймсовата психология е неговото разграничаване на възприятие от усещане.

Той смята, че всяко усещане бива преработено от съзнанието ни и чак тогава добива вида, в който ние го осъзнаваме.

Съзнанието ни обаче е ограничено и по тази причина ние не можем да възприемаме всичко, което е около нас, а само това, което ни интересува.

Творчеството на Джеймс има три основни психологически теории :

1. Теория за потока на съзнанието

2. Учение за самосъзнанието и Аз-образа

3. Теория за емоциите и чувствата /Теория на Джеймс - Ланге/

Той създава и една феноменология, едно описание на съзнанието, което рисува като река, като поток от мисли, желания, преживявания, фантазии.

Потокът на съзнанието тече в една посока и това, което е протекло, не може да се върне. Съзнанието е транзитивно – тече. Съзнанието е селективно – в даден момент има един център, после има ореол – около центъра кръжат неща, има периферия, граници и задгранични територии от безсъзнателна психика.

Според Джеймс съзнанието е субективно – не може да се даде на друг и е рефлексивно, познава себе си.

Джеймс полага основите на учението за Аз-образа, разкрива способността на съзнанието само да познава себе си, показва, че Аз-образът има множествена природа, съзнанието работи с много Аз-ове.

Джеймс говори за Аз-физическо, Аз-духовно, Аз-социално и Аз-идентично.

Реалният Аз-образ е това, което мислим и казваме, че сме. Може да не съвпада с това, което сме в действителност.

Идеалният Аз-образ е това, което искаме да сме.

Огледалният Аз-образ е построен от това, което казват другите за нас.

Джеймс интерпретира емоциите и чувствата в духа на схемата : действието предхожда психичното – тъжно ми е, защото плача; страх ме е, защото бягам.

Действието може да засилва емоциите и чувствата. Те са психични реакции, състояния, с които организмът реагира не на самите обекти, а на значенията на обектите за човека.

Действието може да провокира емоции и чувства, но причината е значението на обектите за нас.

 

Източник: http://kameliamirchevastz.blogspot.com/2012/02/blog-post_10.html

 

 

Модел за работа по проект

 

Учещото се училище има нужда от методи на обучение, които гарантират:

независими и активни в обучението ученици;

-развитие преди всичко на общообразователните умения и способности: научноизследователски умения, рефлексивност, самооценка;

-развитие не само на умения, но и личностни компетентности, т.е. умения, пряко свързани с опита от прилагането им в практическата дейност;

-постигане на относително висок приоритет в развитието на познавателните интереси на учениците;

-осъществяване на връзката между образование и живот;

-създаване на предпоставки за реализиране на принципа „Учене през целия живот”.

 

Източник:  http://www.diuu.bg/ispisanie/broi20/20kt/20kt1.pdf

 

 

И още по въпроса за «метода на проектите» в контекста на обучението по физика

 

Условията за успешността на обучението съгласно теорията на Д. Дюи са (29):

• проблематизация на учебния материал;
• познавателната активност на детето;
• връзка на обучението с жизнения опит на детето;
• организация на обучението като съвкупност от дейности (игрови, трудови).

 

Педагогическа ефективност на метода на проектите се основава на:

·         дейностния подход в обучението;

• принципа на проблемното обучение.

Реализацията му води до:

• развитието на вътрешната мотивация към ученето;
• развитието конструктивното критическо мислене на учениците
• формиране на основни компетентности на учениците т.е. умения:

     -да откриват проблеми;

     -да целеполагат;

     -да планират дейността си;

     -за самоанализ и рефлексия;

     - сравнение, анализ, синтез, прогнозиране;

     -самостоятелно търсене, съхранение и практическо прилагане на изследваната информация;

      -презентация в хода на самостоятелната дейност и на нейния резултат;

       -комуникативност и толерантност.

Източник: http://www.poi-2007br6.hit.bg/Neli_Dimitrova.htm

Айде, ако имаш да ми кажеш нещо - се аргументирай по темата.

 

Защо не си спомняма да съм ви цитирал ?  Добрият тон на дискусията няма ли значение за вас ?

Добрият тон в една дискусия изисква да се разисква темата по същество, без да се коментират постовете на участниците, извън разисквания проблем. А факта на нецитирането на поста, за който е повече от ясно, че всъщност се коментира, само осигурява измъкването с така детинското "ти защо се разпознаваш"...

Щом мислите, че поста Ви има смисъл по темата и не е подмятане спрямо моя пост, не ми пречи да помоля за извинение за неудобството, което съм причинила, цитирайки Ви.

Редактирано 11 ноември 201411 г. от Merryl (преглед на промените)

За да решиш поставена задача (изпълнител) , са нужни тесни , специализирани знания.

Връзките на взаимодействие са известни и ясни .

За да съставиш (твориш) и поставиш (управляваш) нова задача , са нужни много , различни и други , широки и не толкова много специализирани знания .

Връзките на взаимодействие са малко известни и по-често неясни - сам трябва да се оправяш.

 

И понеже не се знае "от кой храст какъв заек ще изскочи" , до 8-ми клас се учи от всичко по малко.

До 11(12-ти) клас се учи почти всичко и същото , но на по-високо ниво на образование .

От там нататък се учи най-вече това което ти трябва .

Всеки сам за себе си решава какво точно се стреми да постигне в живота .

Колкото по-широка е основата , толкова по-високо може да израсте пирамидата !

Друг е въпросът , че ако основата е неоправдано широка , може да си остане само основа !

То и от конкретния човек си зависи.

На един му стига да си чопли там неговото си нещо до слънчев блясък в дюкяна .

На друг целият свят му е малко , че чак в Космоса отива...!

Редактирано 11 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Сега, да се изясним. За мярата става въпрос. Изкривяването и несъобразяването в българското образование е по посока на това, че се преподава голям обем излишна информация. Не се набляга на начините за търсене и ползване на готово знание. Освен това, следва да се има предвид, че интелектуалното не е само готово знание, но е и мислене, логика, откривателство. И на това не се набляга.

 

Вместо това се прави точно обратното. Изучава се готовото знание в излишно голям обем, без да е съобразено с нуждите на децата. Не се обясняват методите, по които човек лесно може да си намери това, което му трябва, било то в интернет или в съответната специализирана литература.

 

А що се отнася до критично и откривателско мислене, такова изобщо не се преподава. Поради което децата остават с впечатлението, че умуването е за задръстените.

Редактирано 11 ноември 201411 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)