преди 21 часа, miro20 написа:

Всичко си е по горе

- Нел каза че в Чикаго никой не търси посолства, а си се организират и празнуват.

Което ме наведе на забавната мисъл  ако И ТУК отидат да отбелязват пред руското посолство.

Но ти това повече от очевидно не го разбра...

Така че.. пак се връщам на кратичкото  :

- Вица не бе за теб.

 

 

 

Чудесна идея! На 3 ти март пред руското посолство, с развети български и руски знамена!

Без съмнение ще има атакисти и червена сган пред руското посолство, водени от Бялата Златка и компания ^^ 

преди 15 часа, язе написа:

Чудесна идея! На 3 ти март пред руското посолство, с развети български и руски знамена!

преди 14 часа, Puppet Master написа:

Без съмнение ще има атакисти и червена сган пред руското посолство, водени от Бялата Златка и компания ^^ 

За съжаление, Кобзон пее сега в Сирия... ако има време /и пари/ могат да го поканят

Цирка  и трагикомедията ще е пълна

преди 8 часа, miro20 написа:

За съжаление, Кобзон пее сега в Сирия... ако има време /и пари/ могат да го поканят

Цирка  и трагикомедията ще е пълна

Не е проблем, Ще рецитираме "О, Шипка". А вие правете нещо с майките си!

Кобзон явно е зает... поканили сте някакъв бияч , бивш шампион...

Иначе поздравявам всички българи с празника 3 март, когато благодарение на геополитическите имперски интереси и войни, сме постигнали и наша национална кауза  -  Освобождение от османско иго и начало на  възстановяване на българския народ и българската държавност.

Да не забравяме и една друга велика дата, също на 3 март, но 1918 г  :

http://www.svobodata.com/page.php?pid=15595&rid=154

 

 

Българската конница завършва своя славен път през историята, там, откъдето е започнала своя боен път на юг от Дунава - в Онгъла, в района на Мачин и Николицел. За последен път Европа чува тропотът на конете на "страшните по целия свят българи" и се оглася от "ужасната песен на конски копита" на конницата на потомците на хан Аспарух, Крум Страшний и Симеон Велики. В следващите войни, конницата отпада от военните действия, заместена от механизираните и бронирани части. Продължава преследването на отстъпващия противник до р. Серет, където през януари 1917 г. по заповед настъплението е спряно. Румънските загуби са ужасяващи – 150 000 убити, 80 000 пленени, 150 000 дезертирали. Руската армия е победена навсякъде и отхвърлена на територията на Молдова. Първа дивизия и 12-а пехотна дивизия достигат до река Прут в Молдова. Успехите на българската конница вдъхновява Вазов да напише стихотворението, посветено на ген. Колев. Благодарение на тези невероятни победи на 3 март 1918 г. 

.........

....Този договор е тежък за Русия, която губи 1 милион кв. км територия и 60 милиона население, задължава се да изплати 6 млн. марки и контрибуции в натура, част от които получава и България. Благодарение на това развитие Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя и възстановяват своята държавност.

...........

 

Редактирано 3 март 201610 г. от miro20 (преглед на промените)

Миро, не наяде ли се бе, човече. Поне на такива дати престани с тъпата си пропаганда. То бива платени гъзолизци, то може, ама ти нямаш капчица съвест и достойнство.

преди 26 минути, upili написа:

Миро, не наяде ли се бе, човече. Поне на такива дати престани с тъпата си пропаганда. То бива платени гъзолизци, то може, ама ти нямаш капчица съвест и достойнство.

Непознаването на историята не е аргумент да обиждаш и да се заяждаш.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/03/2715954_sedem_mita_za_osvobojdenieto/
 

Spoiler

 

"Вие хубаво ни освободихте от турците, но от вас кой ще ни освободи?"

Екзарх Антим Първи

Един от най-тежките митове в българското национално съзнание и до днес е свързан с Освобождението. "Освободителният мит" се основава на елементарната представа, че е възможно някой друг да ни освободи, без сами да сме отговорни за свободата си. Този мит обилно се подхранва повече два века. Негова опора е помощният мит за "освободителните мисии" на Русия на Балканите и в частност по отношение на България. Този мит е дълбоко вкоренен в съзнанието на българина и се крепи най-малко на два фактора - мощна многовековна руска пропаганда от епохата на Възраждането до днес и незнанието и незаинтересоваността на голяма част от българите да научат историческите факти и събития от своето минало, за да ги анализират и да направят своите изводи за истинската същност на руската политика към България.

Този мит се основа на комплекс за малоценност, дълбоко внедрен в българското историческо съзнание. Този комплекс създава и пагубния фило-фобски комплекс по отношение на Турция, Русия и Европа. Особено пагубно се оказа русофилското суеверие, както точно го определя Димитър Благоев – предпоставка за националните погроми на България през ХХ-ти век. Комплексите за малоценност все пак произтичат и от исторически реалности. Те не възникват в резултат само от националните погроми през ХХ-ти век, а много по-рано. Вазовите чичовци прекрасно илюстрират тези български комплекси. Образно и геополитически казано те се изразяват в това, че сме в "чрево адово" – това населявано от нас място, което е обект на завоевателните мераци на две евро-азиатски империи и на всичките ни съседи.

В този аспект усилието на Апостола на Свободата изглежда трагично. Защото той се бори за вътрешно и външно освобождение със собствените сили на народа, а не чака друг да ни завладее и освободи от грижата за собствената ни свобода. Пробуждането на народа се оказа задача непосилна дори след повече от свободен век. Наистина само заспали народи имат нужда от будители… Именно това дава основание на Стоян Михайловски да пише, че българите са освободени, но не и свободни – в началото на ХХ-ти век, а бихме казали и до днес.

Първи мит – Освобождението е еднократен акт, състоял се с подписването на Сан-Стефанския предварителен договор за мир

Освобождението не е еднократен акт, а процес, който продължава десетилетия. Всъщност ние като народ сме изстрадали свободата си достатъчно много сами. И сме направи нещо немаловажно за своето освобождение. Пътят на българите към Освобождението е дълъг и труден: минава през борбите за създаване на независима българска църква, през Априлско въстание, решенията на Цариградската конференция, участието в Руско-Турската война, Съединението и Сръбско-българска война, Обявяване на българската независимост, Балканските войни, първата и Втората световни войни та до днес...

Националната митология на всеки народ е неизбежна част от неговото национално съзряване. "Въобразяването", т.е. самоосъзнаването на всяка нация е дълъг исторически процес. "Въобразяването" на българската нация започва сравнително късно – чак към края на ХVІІІ-ти и началото на ХІХ –ти век, ускорява се бързо през 60-те и 70-те години, минава през възстановяването на независима българска църква, за да се достигне до изграждането на новата българска държава след 13 юли 1878 г.

Процесът на освобождение не спира с този етап. Следващият етап е двуединен – освобождаване и на станалите под турска власт българи – около една трета от българския народ остава в пределите на Османската империя и след Съединението.

Пряко свързан с освобождението е и въпросът за независимостта на държавата. Една освободена страна не значи, че е независима. Обявяването на българска независимост на 22 септември 1908 г. е само формален акт. Формално България е васално на султана княжество, но фактически то е много по-малко зависимо от Османската империя, отколкото от своята "Освободителка" – Руската империя. В този смисъл борбата за независимост придобива двояк израз – като стремеж към премахване на формалния васалитет (който пречи на страната да бъде равноправен субект в международните отношения) и към постигане на фактическа независимост - икономическа и политическа от Великите сили и най-вече от Русия.

Втори мит – Българската държава възкръсва на 3 март 1878 г.

Юридически България се възстановява като държава на 13 септември 1878 г. с подписването на Берлинския договор. Но възкръсването на българската национална държава не означава: пълноправно освобождение; пълна независимост; възстановяване на суверенитета върху всички български земи, признати с референдума за учредяване на Българска Екзархия и с решенията на Цариградската посланическа конференция. Интересите на империите по това време, на всички без изключение, е да не се създаде голяма независима държава на Балканите. В резултат на недалновидна политика, патриотарски илюзии и митове настъпват националните погроми през 1913 г. и 1919 г. Битката за освобождение на националното етническо пространство завършва с провал. А през 1944 г. настъпва краят на независимата българска държава със съветската окупация и окончателния отказ от бленуваното национално обединение. Това поражда не само дълбока покруса, но и силни негативистки комплекси, които се проявяват особено силно днес.

Трети мит - Руските войски "са освободили целокупна България", но "лошият" Запад нарушил Свети-Стефанския договор

Резултатите от руско-турската война към деня на подписването на предварителния мир в Сан Стефано – фактическо примирие са следните:

Руската армия, заедно със съюзните румънски войски са окупирали Северна централна България. В Южна България са окупирани само Софийския санджак до Горна Джумая, долината на Марица до Одрин и пътя от Одрин до Сан-Стефано. В Черно море господства османският флот и от крайбрежието е окупиран само Бургас. В Западна България Сърбия е окупирала българските градове Ниш, Бела паланка, Пирот, Враня, Кула, Цариброд и Трън. До сключеното в Одрин примирие Русия не е окупирала Видин и цяла Североизточна България, а в крепостите Русе, Силистра, Шумен и Варна са останали силни турски гарнизони.

Следователно цяла Македония, Беломорието, Родопите, цяла Североизточна България и част от Северозападна България, цялото черноморско крайбрежие с изключение на Бургас са останали под османо-турски контрол.

Затова и прелиминарният договор е фактическо примирие, което цели турските войски да се изтеглят без бой и тези територии да бъдат изтъргувани на истинските мирни преговори през юли в Берлин. Никой окончателен мирен договор не може да даде на победителката повече земи, отколкото тя е окупирала по време на войната. Това е закон, който не може да бъде отменен по никой начин. Например по време на Френско-пруската война от 1870-1871 г. Пруската армия стига до Париж, но към обединена Германия не е присъединена окупираната Североизточна Франция, а само Елзас и част от Лотарингия.

При това положение, особено когато не са окупирани Македония и Беломорието, а и цяла Североизточна България, не може да се очаква новосформираното българско княжество да е разположено в българските етнически граници. Впрочем тайните уговорки на Русия с Австро-Унгария и Великобритания изключват това предварително.

Разпространеният от русофилско-комунистическата пропаганда мит, че Западните сили са извечни "врагове на България", защото са предотвратили създаването на велика Сан-Стефанска България и до днес участва в хибридната война против опитите ни да създадем европейска, свободна и независима България. Сан-Стефанска България не е свободна и независима, а васално княжество, което трябва да остане под контрола на Русия на практика докато тя прецени, че положението "се е стабилизирало". В тайните руски документи тази България се обозначава като "Балканска област" и "отвъддунавска територия".

Сан-Стефанска не е целокупна историческа България, защото Русия отнема от България Северна Добруджа за себе си и по-късно я разменя с Румънска Бесарабия. Нишко и долината на Българска Морава са предадени по прелиминарния договор на Сърбия. Но Сърбия е окупирала и български територии чак до Драгоман и Трън, както и Кула на северозапад. Едва с Берлинския договор тези земи – Цариброд, Трън и Кула се връщат на България. Благодарение на Великобритания и Германия в Берлин останалите под турска окупация Варна и цяла Североизточна България, както и Софийски санджак се дават на княжество България.

Признатата от всички Велики сили на конференцията в Цариград естествена и разумна българска етническо-конфесионална граница на Екзархията (наистина без Беломорието, в което българите са конфесионално разделени – патриаршисти, екзархисти и мюсюлмани!), но за сметка на това с цяла Добруджа и с целия Нишки санджак е в интерес на българските национални интереси, защото е въпрос на време присъединяването на Беломорието. Тончо Жечев пише, че в основата на освобождението е било очертаването на народността, езика и вярата в границите на Българската екзархия и че тъкмо руската намеса е предотвратила естествения път към освобождението и независимостта на българите в рамките на и без това разпадащата се Османска империя.

Сан-Стефанската граница е начертана с оглед на руските геополитически интереси. С всичките си противоречащи на българските интереси клаузи Берлинският договор предпоставя едно уравновесяване между пълното влияние на Русия върху българското княжество и интересите на останалите европейски велики сили, които го възпират.

Ролята на Русия в българската нова и най-нова история е или фалшифицирана, или най-малкото превратно представена. Защото българското освобождение, постигнато в резултат и на руската експанзия към топлите морета ни е донесло много повече отрицателни, отколкото положителни последици. Това произтича от факта, че руският фактор се е проявявал най-вече като военно-окупационен, диктаторско-политически и духовно-догматически. Да не говорим за днешната му енергийно-икономическо-политическа роля. Най-често намесата на Русия в българските работи е била военно-политическа – от войните за наследството на Османската империя до повторното "освобождение" през 1944 г., и догматично-идеологическа – подготовката на българската интелигенция и особено духовенството за ролята, които им се отрежда, съобразно руските интереси.

Истинската роля на Русия се проявява най-ярко при борбите на българския народ за църковна (духовна) самостоятелност, за национално освобождение и за истински независима българска държава. И в трите случая официалната руската политика са противоположна на българските национални интереси – Русия подкрепя Цариградската патриаршия, а не българските църковни дейци, всячески е пречела на българите самостоятелно да се освободят и води борба след като ни е "освободила" против българската независимост.

Особено важно е да се разбере ролята на Русия за нашето освобождение и независимост. Русия се бори не за освобождението на православните братя-славяни, а за да си осигури геополитически плацдарм за превземането на Цариград и контрол над Проливите. Последното, което Русия би желала, е да се постигне една обединена, независима и силна България в нейните естествени етнически, исторически и геополитически граници. Както се изразява един руски дипломат през 1914 г. "това е кошмар за интересите на Русия". Русия като велика сила се стреми към постигане на едно уравновесяване между България, Сърбия и Румъния, които, разбира се, смята за своя "естествена придобивка".
 

Картата представя границите на България според решенията на Цариградската конференция 1876/1877 г.

 

Директорът на Азиатския департамент (тайната полиция на Руската империя) Мелников пише през 1881 г. до руския консул в Русчук дълго писмо за политиката на империята спрямо Княжество България и текущите задачи на агентите. В него между другото се казва: "Вие говорите, че не сме воювали за някакъв си принц Батенберг? Аз съм съвършено съгласен с това, но още по-малко сме воювали заради някакви си Петко, Драган и Степан. Под секрет ще ви кажа, ме не е било заради някакви си братушки. Нашата задача беше да прочистим пътя до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства..."

Още по-парадоксално е, че ни освобождава държава, която държи в робство не само десетки други народи, но и собствения си народ. Когато пристигнали в България обикновените руски бойци се дивели от какво освобождават своите братя – българите имат собствени общини, църкви, училища. Те притежават собствени къщи, имат своя частна собственост – поземлени имоти, добитък, а някои занаятчийски и дори промишлени предприятия. За всичко това руските селяни могат само да мечтаят – та доскоро те са били продавани като добитък от своите господари помешчиците. Свидетелства не друг, а Ф. Достоевски:

"...Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата война и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, "навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население"... та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! "Как смеят!" — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. "Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…"

Сан-Стефанският мит и "русофилското суеверие"

Сан-Стефанският мит и до днес омагьосва сърцата на наивните българи, които смятат, че "Велика Сан-Стефанска България" е била волята на "Освободителката". Разбира се, за Русия "Сан -Стефано" е блъф за вътрешно-руско и най-вече за българско ползване. "Не можеше Александър Втори да въодушеви своя народ за войната с Турция като разкрие истинската цел на Империята – завземането на Цариград и контрола над Проливите – не – той облече действителната задача на войната в идеологически одежди – освобождението на жестоко потиснатия православно-славянски народ", пише през 1939 г. философът Димитър Михалчев.

Руската дипломация умело създава един прекрасен мит, за да формира, както се изразява Димитър Благоев онова "русофилско грубо политическо суеверие", което ще доведе до национални погроми, но и досега омагьосва много патриотарски и крайно националистически настроени българи.

До сключването на Берлинския договор Русия изобщо не разглежда България като бъдещ политически субект. За нея това е окупирана в резултат от войната територия. По правило Русия първо "освобождава", а после присъединява завоюваните територии и народи под една или друга форма към империята – такава е съдбата на Крим, Украйна, Полша, Финландия, Грузия, Армения, Средна Азия. В руските дипломатически документи от онова време "отвъддунавската територия" никъде не се нарича България.

Пети мит - Русия иска да има велика и независима Сан-Стефанска България

Договорът в Сан-Стефано за Русия няма реално значение. Той има само идеологико-пропаганден смисъл.

Има руски защитници в България, пише социалистът Кръстю Раковски през 1895 г., които вярват, че Русия иска създаването на една велика България. Но тези руски защитници имат голям недостатък - те не четат руските вестници. . . Действителното желание на руската дипломация е да не види никой път България една силна и независима държава. Такава една България не влиза в интересите на Русия, защото тогава тя не ще има влияние над нея... Наопаки - една слаба и разпокъсана България - ето идеала на руската дипломация".

Шести мит - стремежът на Русия към Цариград и Проливите е в интерес на България

Даваме думата отново на Кръстю Раковски: "Пътят на Русия към Цариград значи за нас политическа смърт. . . ако русите влязат още веднъж в България, под един или друг предлог, то те вече не ще излязат. Ний трябва да разберем, че опасността за нас иде от Русия и към нея трябва да водим една систематическа отбранителна политика, като се опираме на всички враждебни ней елементи. В разбирането на тази политика е спасението на България и рано или късно тази политика ще бъде политиката на голямото мнозинство на българския народ. Колкото повече ний напредваме в политическото си развитие и се проникваме с духа на независимостта и свободата, толкова повече у самия народ ще се усилва желанието да се освободим от всяко покровителство, било то руско или друго".

Седми мит - Българското освобождение не само е безкористно, но и безплатно

В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ № 1144. "Ний Александър І С Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор". В пълния текст се описват размера и сроковете за заплащането, където "безкористната" помощ е определена на 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато.

 

 

За сведение на всички грантово мотивирани продажници: това, което празнуваме днес, е следствие на решение на така наречените "велики сили" в резултат на информацията, станала им известна по време на Априлското въстание. След като султанът е отказал да изпълни решението им за изтегляне на османските войски от България, се е стигнало до принудително изпълнение, което просто е било изпълнено от Русия.

Засрамете се, бе, (айде да не ви квалифицирам точно днес, вие си знаете), поне на днешния празник си яжте там помията сами и не заливайте форума с нея! Празник е, по дяволите! За вас това значи почивен ден! Почивен! Ай, почивайте, ......!

Поне днес не мърсете!

Поне днес бъдете българи, ако не сте забравили какво е това!

На всички останали честит празник!

Много добре казано , "ванка", аз затова поздравих също всички българи.

За доказаните антибългарски чуждопоклоннически елементи в този форум и другаде, не се отнася.

Кой в коя графа се вижда, сами си преценете.

Аз съм се доказал като българин, изповядващ ценностите на Левски, който съм цитирал, и Възрожденците които също съм цитирал многократно, историята , която съм цитирал многократно, на които аргументи ,антибългарската ви чуждопоклонническа клика нищо освен жлъч и личностни обиди , не може да опонира.

 

 

Редактирано 3 март 201610 г. от miro20 (преглед на промените)

Днес е трети ден от месец март! Ден на освобождение на Бългория от турско робство преди 138 години! 

Честит празник - Българи!

 

П.П. Гледам разни мърши как пак се опитват да изопачат историята ни, да омаловажат дати и празници! Жалка работа! Чужденци ни поздравяват и рецитират патриотични стихотворения, а ни си пляем историята! Радостното е, че децата не се подадоха на мръсната пропаганда! Празнуват и то чистосърдечно!

Тези на които не им идва да празнуват, ооооо - за мен са душевни инвалиди! Дълбоко се съмнявам дали могат да празнуват въобще нещо!

 

 

Редактирано 3 март 201610 г. от Black Power (преглед на промените)

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!!!

Честит Празник, приятели от мен и един много мил поздрав от полски дипломати:

 

 

Честит празник на всички българи.

Честит празник българи, където и да се намирате в момента!

преди 2 часа, Wankata написа:

 

"Тежко,брате, се живе

сред глупци неразбрани;..."

 

Съболезнования към онези на които им беше развален рахатлъка от"щастливото съжителство"на днешния ден преди 138 години!

На останалите които имат нещо между ушите и в гърдите им тупти "сърце мъжко,юнашко"-ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!

Честит 3-ти март. Освобождението. Надявам се само, че догодина на тая дата ще се освободим и от паплачта в парламента.

Честит празник, на всички българи. На този ден, трябва да почетем паметта, на всички дали живота си, за свободата на България. На хилядите български четници, руски войници и доброволци и доброволци от други страни. Знайни и незнайни герой, дошли с мисълта, да освободят един братски народ. За да се възроди България, от 5 вековната тъмнина, в която е била. 

 

П.П Не обръщайте внимание, на форумната мърша и оня еничар. Поне на този светел и свят празник, да не се занимава с боклуци.

Редактирано 3 март 201610 г. от ghostBG86 (преглед на промените)

Дори на национален празник не пропускаш да плюеш .

"мърша"  ,""еничар"  ? това защото ти цитирам Левски и Възрожденците ?

Нека да сме мърши.. виждам че нищо свято няма за вас, чуждопоклонниците, плюещи и по Левски и по всичко българско.

 

 

Ще цитирам още едни хубави думи :

До 1944 година за ветераните от Руско-турската война от 1877-1878 г. а изразходвани 200 милиона лева. За станалите „съветски граждани” в периода 1945–1951 г. са дадени още 132 милиона, а 12 милиона отиват за реставрацията на руския храм “Св. Николай” в София.
Толкова по въпроса за благодарността.  И да не забравяме – слугинажът не е благодарност.

Благодарност е равноправието.

Затова и трябва винаги да помним истината завещана ни от нашите национални герои: Раковски, Левски, Ботев, Захари Стоянов, Стамболов. Истината, че империите не освобождават, а поробват. Те затова са империи. Затова и 3 март винаги ще е ден за дълбок, за много дълбок размисъл върху националната ни съдба, върху нашето минало недавно. И поука за настоящето и бъдещето.

http://vek21press.com/index.php/2016/03/03/3-mart-den-za-razmisal/

Захари Стоянов и Стамболов па кви герои са? Айде първия списвал по въстанията- има полза от него. Ама Стамболов е тотална щета за България, да не говорим в колко битки е участвал. Заради неговите малоумни действия, нашите освободители се обърнаха срещу нас. Пряк виновник за участта на един велик българин- Капитан Петко Войвода... а и на много други. Това ли ти е възрожденеца? Как смееш да слагаш името на този боклук, до имената на Ботев и Левски.

Цитат

Акад. Г. Марков: Нека не позволяваме да подменят колективната ни памет

Трети март е денят на ново начало в българската вековна история. На Трети март се възстановява българската държавност и след пет века прекъсване България отново се появява на политическата карта на Европа.

Има десет руско-турски войни, нашата е девета. Руската империя се издига, Османската залязва. Тогава се решава съдбата и на балканските народи, не само на българския. Вдигали са въстания и сърби, и гърци, и ние, но в края на краищата трябва да дойде руската армия. Нейната роля е решаваща. Съвпадат интересите на Руската империя с националните цели на балканските народи. И ние не може да се сърдим на Русия, че понякога във взаимоотношенията с другите велики сили тя трябва да направи и компромиси.

Робството е част от османското господство. Османската империя е теократична империя – или си правоверен, или си неверник. Както казва дядо Вазов, нашата свобода не е дар, тя е откупена с реки от кръв, с много жертви. И ние сме част от тази история. Въпросът е, че ние не трябва да страдаме от комплекса на освободените. Защото сме доказали, че заслужаваме свободата.

Без Априлското въстание, без зверското му потушаване, без Перущица и Баташкото клане общественият отзвук в Русия и в Европа, гласовете на Тургенев и Толстой в защита на православните славяни в България нямаше да предизвикат освободителната война и нямаше да има Трети март. Българите наложиха тази война на Александър Втори, който първоначално не е имал никакво намерение да воюва.

В България гробовете на руски офицери и войници са 67 512. Няма друга чужда армия, която тук да е дала толкова жертви. Цинизъм е да политизираме днес събитията от онова време и да се правим на закъснели стамболовисти русофоби. Гласовете срещу Трети март са гласове на фондациите, платени отвън, които искат да ни „помиряват“ чрез подмяна на събитийната история с всекидневния живот, с шкембе чорбата, козунаците и баклавата. Някои виждат голямото национално дело в Съединението или в Независимостта. Но без Трети март нямаше да има какво да съединяваме и какво да провъзгласяваме за независимо.

Българските жертви в хода на освободителната война са почти колкото жертвите на руската армия. Цели градове са били опожарени и изклани, без да смятаме загиналите опълченци. Така че имаме едно българско дело, което с помощта на руското оръжие се увенчава с успех на Трети март. Затова трябва да имаме самочувствието, че живеем нашата история. И да помним, че за да ни има нас тук и сега, цели поколения българи са дали живота си. Поне националният празник трябва да ни обедини и да ни върне порива и съзнанието, че сме един народ. Това не е просто дата в историята, това е част от нашето ДНК, което ни пази да не се загубим в световната история. Това, че сме в НАТО и ЕС, е добра предпоставка да се освободим от сателитния синдром и да престанем да се кланяме ту на една, ту на друга велика сила.

Без история няма народ. Без народна памет за едно общо минало няма нация. На Трети март 1878 г. ние се завръщаме там, където сме били преди и тръгваме за там, където сме днес. Затова не трябва да позволяваме да подменят нашата колективна памет.

Акад. Георги Марков, ДУМА

http://onovini.com/2016/03/03/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4-%D0%B3-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF/

преди 11 минути, язе написа:

Захари Стоянов и Стамболов па кви герои са? Айде първия списвал по въстанията- има полза от него. Ама Стамболов е тотална щета за България, да не говорим в колко битки е участвал. Заради неговите малоумни действия, нашите освободители се обърнаха срещу нас. Пряк виновник за участта на един велик българин- Капитан Петко Войвода... а и на много други. Това ли ти е възрожденеца? Как смееш да слагаш името на този боклук, до имената на Ботев и Левски.

български герои са. трън в задника на твоите освободители, както и Левски, за който боклука Игнатиев е натискал да бъде осъден на смърт. 

преди 18 часа, upili написа:

Миро, не наяде ли се бе, човече. Поне на такива дати престани с тъпата си пропаганда. То бива платени гъзолизци, то може, ама ти нямаш капчица съвест и достойнство.

Бандеровска му работа .....   а навремето хиляди украинци са воювали заедно с руснаците  .... за освобождението ни .....Вечна им памет .......чест и почитания .......

преди 9 минути, Puppet Master написа:

български герои са. трън в задника на твоите освободители, както и Левски, за който боклука Игнатиев е натискал да бъде осъден на смърт. 

Моите освободители, всъщност са и твои освободители глупако!

Цитат

Маргарита Попова: Нека от връх Шипка да дадем клетва да не подменяме историята

 

Нека от този връх днес клетва да дадем, да не подменяме историята, да радеем за родолюбиво образование, поверено в ръцете на просветени и патриоти, каза вицепрезидентът Маргарита Попова в словото си, по време на тържествата на връх Шипка по случай 138 години от освобождението на България от турско робство, предаде „Фокус”.

Вицепрезидентът заяви още, че не би следвало да бъдат определящи финанси – хиляди и милиони с програми, в които да четем за съжителство, за присъствие, а за робска участ продължила пет века по българските землища и никога не изтрила от сърцата и душите ни идеала за национално обединение.

„Трети март е ден за почит на онзи рояк апостоли, направили решителна стъпка към възстановяване на независимата българска държава. Преминали в столетията през народната нива, посели хиляди плодоносни семена, оставили дом и младост, и грижи за великата идея за духовна и национална свобода, за обединение на българските землища под едно знаме, за единение на нацията, за достойни бъднини”, каза още вицепрезидентът Маргарита Попова. По нататък в словото си тя припомни значението на Априлската епопея и отношението на великите сили към съдбата на Балканите в контекста на деспотството на Османската империя: „Робски угнетила българи, сърби, власи, гърци, арменци и черногорци, и все по-малко подозираща, че всички те в 19-я век на свободата и равноправието вече не са безропотна рая и безлична маса от поданици, а народи с формирано национално самосъзнание.” Маргарита Попова заяви в словото си още, че: „Трети март е ден за дълбок поклон и признателност към хилядите знайни и безименни синове и дъщери – учени, лекари, журналисти, медицински сестри , фелдшери, санитари и доброволци, офицери и пълководци в руската армия, оставили костите си по българските земи – руси, украинци, белоруси, литовци, румънци, финландци. Нека да затуптят сърцата ни в едно пред подвига на опълченските отряди от бунтовници и харамии от всички краища на българските землища, обърнали хода на войната в решителния момент с безпримерен героизъм и саможертва. С обединени усилия и титанична воля опълченците покоряват този връх, станал символ на ценности, дълбоко вкоренени в националното ни самосъзнание и самоопределение. И затова никакви безпросветни слова не са в състояние да ни унижат или да ни заличат. Тези ценности са свободно и независимо Отечество, национално достойнство, духовно възмогване, достоен живот за всички – за нас, за децата ни, за родителите ни и почит за героите.”

Вицепрезидентът Маргарита Попова призова още: Днес от този връх нека да заявим, че искаме достойни старини на пострадалите в годините за защитата на Родината ни, които днес останаха много малко, но са на последното социално стъпало и не преживяват достойно живота си. Нека да почитаме родителите загубили децата си в казармата.Нека да дадем клетва за единение на народа ни в и извън Родината в името на реалистични и прагматични каузи.”

Повече от 70 хиляди българи от всички краища на страната се изкачиха на връх Шипка за честванията на националния празник 3 март. Невижданото стълпотворение пък образува 20-километрова колона от паркирани автомобили в подножието на Паметника на свободата. Задръстванията започваха още по пътищата край Казанлък. Някои от по-късно пристигналите трябваше да изкачват целият проход до върха пеша. За съжаление при инцидент на пътя към Шипка пострада младеж, който бе блъснат от автомобил и отведен от линейка. За щастие се отърва без сериозни наранявания. Стълпотворението не позволи и на ескорта на официалните лица да стигне навреме за тържеството и то закъсня с повече от 40 минути.

Според организаторите подобно рекордно множество не се е качвало на Шипка от 1979 г., а първите автомобили с родолюбци започнали да пристигат още в 3 часа сутринта.

http://bulnews.eu/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85-%D1%88%D0%B8%D0%BF%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%B0/

преди 17 минути, язе написа:

Моите освободители, всъщност са и твои освободители глупако!

нЕкой от блокираните тролове се пробва да спори с академика ли? Ако се чувства по-компетентен и знаещ от него, мога само най-приятелски да му препоръчам да се свърже с колегата да му препоръча добър психиатър или поне подходящи за състоянието му силни хапчета...

преди 21 минути, язе написа:

Моите освободители, всъщност са и твои освободители глупако!

Иво Сиромахов спомена с цитат на Михайловски че..... - българите са освободени но не и свободни... .

 

Като спомена Капитан Петко Войвода, не те ли е срам да го споменаваш в аспекта че именно Англия е била зад неговите мечти за Беломорско, Пиринско , Ниш, Македония като цяла България , но  благодарение на Русия това не се е осъществило ?

 

И не е само Захари Стоянов - прочети всичките Възрожденци какво са казвали за нашето освобождение.

Пропаганда и история не винаги са едно и също... обикновенно първото е в пъти по силно от второто.

преди 36 минути, attj написа:

Бандеровска му работа .....   а навремето хиляди украинци са воювали заедно с руснаците  .... за освобождението ни .....Вечна им памет .......чест и почитания .......

Така е . Заедно са воювали и против нацистите през ВСВ  . Дори украинците са дали може би  повече милиони жертви.

Защо обаче сега  Буратино ги тероризира и дестабилизира чрез изпратените спецназовци там, не знам.

Ти сам си отговори.

Какви бандеровци те гонят , така и не разбрах.

Имаш някакви тотално фундаментални погрешности във възприятията ти за събитията.