- Аз съм природолюбител.
- То и аз нямам пари.

 

..................

- Мамо, ти когато забременя с мен, момче ли искаше или момиче?
- Исках само да си вържа обувките.

Чапаев и Петка се покатерват на много високо дърво. Клонът под Петка се счупва и той пада.
- Ей, жив ли си?
- Жив съм.
- Краката, ръцете, главата здрави ли са?
- Здрави са.
- Защо не се качиш пак?
- Не мога! Още не съм паднал...

 

Петка на Чапай:
- Василий Иванович, там по снега са написани мръсни думи за вас.
- Разследвай, Петка, и доложи.
След малко Петка се връща:
- Разследвах, Василий Иванович - пикнята е на Фурмов, но почерка е на Анка.

 

Чапаев, много зает, седи в кабинета си. На вратата се чука и влиза Петка.
- Василий Иванич, докараха "Филип Морис".
- Сега съм зает. Просто го разстреляйте! - отговаря той, без да вдига поглед от бумагите си.

 

 

Чапай отива на фотограф и си поръчва снимка в героична поза. Фотографът го облича в генералска униформа, слага му в едната ръка пистолет, а в другата граната и снима. Чапаев поглежда снимката и казва:
- Не е достатъчно героична поза!
Фотографът го преоблича в рубашка и панталон, слага в едната му ръка сабя, а в другата знаме и снима.
Чапаев поглежда снимката и казва:
- Не е достатъчно героична поза!
- Е как да стане достатъчно героична, другарю? – пита фотографът.
- Как – много просто. Слагаш тук масата, върху нея слагаш едно шише водка, а аз с отвръщение гледам на другата страна.

Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита:
- Петка, нещо да се е случило?
- Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи.
- И от какво се счупи, бе Петка?
- Ами докато заравях кучето.
- А то от какво е умряло?
- Яде развалено месо от умрелите коне.
- Е, те пък от какво умряха?
- Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните.
- Що гръмна склада?
- Ротният си хвърлил фаса и направил пожар.
- Абе, Петка, та той нали не пуши?
- А, и на теб да ти откраднат знамето - и ти ще пропушиш.

 

На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца - Чапай усилено чете "Капиталът" от Маркс. Върти се Петка из плаца ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го - той вече чете Енгелс.
"Ах да му се не види" - вика си Петка и пак не посмява да го безпокои.
След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин.
- Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. - рекъл му Петка.
- Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря - казал Чапай.

 

След войната Чапай и Петка решили да отворят частен медицински кабинет. След няколко месеца ревизьори решили да проверят с какво лекуват толкова, че имат висока посещаемост. Влязъл едниният ревизьор като таен пациент и какво да види Чапай е доктор, а Петка медицинска сестра, Чапай попитал "пациента" какво му е а той казал:
- Имам оплакване, зле съм със обонянието!
Чапай казал:
- Петкааа рецепта номер 13!
Петка донесъл една лопата със лайна и я дал на пациента да я помирише, пациента:
- ОООО... Какво? Това са лайна?!
Петка казал:
- Чапай запиши: пациента си върна мириса!
Ревизьора излязъл от кабинета, но се ядосвал че се изложил и решил да влезе пак:
- Аз забравих да кажа, че съм зле и със слуха!
Чапай казал:
- Петкааа рецепта номер 13!
Ревизьора се зачудил и казал:
- Ама защо пак ще носи лайна???!
Чапай казал на Петка:
- Петкаа запиши пациента си върна и слуха!!!

1. Те нищо не умеят, но всичко знаят. Това са терапевтите.

2. Вторите нищо не знаят, но всичко могат. Това са хирурзите.

3. Третите нищо не знаят и нищо не умеят. Това са психиатрите.

4. Но има лекари, които всичко знаят и всичко могат. Това са патологоанатомите. Но хората попадат при тях твърде късно.

Звъни телефона в КГБ.
- В дървата на Чапаев има наркотици.
След малко звъни телефона на Чапаев.
- Чапаев. След малко ще дойдат да ти нацепят дървата.
- Кой?!
- Тия дето миналата година ти изораха нивата.

 

Петка и още няколко от техните останали в града. Другите, во главе с Чапай, от отряда се измъкнали още в късният следобед към гората. През ноща градът бил обграден и превзет от белогвардейците без никаква съпротива. Петка и момчетата, като видели големият бял х*й, се залостили в родилния дом. Облекли по една дълга нощница и поставили по една възглавница под нея, престорили се на бременни, които всеки момент трябва да родят - маскировка. Нахлуват белите в родилния дом, спипват ги в стаята за родилки и ги питат:
- К'во праите вие тука, бе?
- Как к'во, не виждате ли - ще раждаме. – отговорил първият до вратата червен.
- Ти к'во ше родиш, ма? – попитал го един мустакат бял.
- Ми... момченце.
- Ще стане червен – казал белият и Бум с пистолета, разстрелял го.
- Ти к'во ше родиш, ма? – попитал белият, следващият маскиран.
- Е, момиченце ше родя, разбира се!
- Ще стане пролетарска к*рва! - и Бум гръмнал го и него.
- Ти к'во ше родиш, ма? - попитал белият, маскирания Петка.
- Аз, аз ше родя Слонче, ей го на хоботчето му се показва - и Петка повдигнал нощницата си отпред, за да видят белите огромния му к*р.

 

Вървят Петка и Чапай през пустинята, ама една жега една адска жега и по едно време Чапай вика на Петка:
-Петка, виж каква адска жега, на хоризонта не се вижда ни облак, ни дърво за сянка. Искаш ли ти като мой много добър приятел да ми направиш една малка, но много важна за мен услуга?
-Казвай да чуя -отвърнал Петка.
-Дай ми само лекичко да те опъна и хич не се притеснявай, това няма да го броим за нищо, то от 1 път педал не се става!
Позамислил се Петка и нали Чапай му бил най-добрият и най-верен приятел, какво да прави - съгласил се, опънал го най-юнашки Чапай (ама само как го опънал!) и след като си свършил работата продължил поне малко облекчен.
След няколко километра отново Чапай се примолил за същото на Петка, като отново го уверил, че от 2 пъти не се става педал и Петка отново му бутнал.
Минало известно време- ден ли, два ли - историята не казва с подробности, но Петка отива при Чапай, ама някак така попритеснен и го пита:
-Чапай, а от 3 пъти пед*раст става ли се, бе?

Влиза Петка в стаята на Чапай и гледа на кревата чисто гола мацка. Поогледал се Петка, Чапай го няма никакъв и понеже х*ят му вече показвал 12 часа, скочил върху мацката. В този момент се чул глас:
- В имя ревалюции стан!- Петка скочил от леглото. Поогледал се, поослушал се - нищо и пак скочил върху мацката. И точно да й го вкара, пак същият глас:
- В имя ревалюции стан! Скочил Петка и решил да провери от къде идва гласът. Обиколил стаята, надникнал зад паравана и що да види:
Чапаев гол и с насочен наган към увисналия си х*й заповядва:
-В имя ревалюции стан!

 

Петка от както започнал да води нормален и редовен полов живот си имал един единствен любим презерватив - миел го, чистел го и се с него си карал, даже веднъж и на вулканизатор го носил. Отива пак при вулканизатора, който бил на Чапай, и му се жалва:
- Ами то таковата...
- Да не би пак да си го спукал бе ебльо - пита подигравателно Чапай.
- Не ама искам и да го балансираш, че напоследък все нещо в ляво бие!

 

Вървели Чапаев и Петка в пустинята доста дълго време и на Чапаев му се доеб*ло, обаче няма кво. Мислил, мислил и казал на Петка:
- Абе Петка, чувал съм, че тука има такива щрауси, дето като видят човек и му изкълвават мозъка, а Петка отвръща :
- И кво ?
Чапаев:
- Аз като по-вещ, ако видя, ще викна "щраус" и ще си заровим главите, за да се отървем.
Петка отвърнал :
- Ми добре !
Вървели, вървели и Чапаев се провикнал:
- Петка щрауси !
И Петка си заровил главата в пясъка, а Чапаев го опънал отзад, а от под пясъка Петка се обадил:
- КЪЛВИ, КЪЛВИ, АМА ДО МОЗЪКА НЯМА ДА СТИГНЕШ.

Прибира се съпругът в къщи след посещение на тъща си в болницата.
- Как е мама? - пита жена му.
- Няма ѝ нищо, до няколко дни ще си дойде!
- Как?! На мен докторът ми каза, че ѝ остава много малко живот!
- Спокойно, мен ме предупреди да се готвя за най-лошото.

Кама Сутра преди години е била учебник по борба и бойни изкуства. Ама някакви простаци - ученици от Перник нарисували пишки и пу...ки, така се получило ката познатото ни днешното издание на книгата.

 

Чепай бягал от тълпа разгневени индиянци. В движение започнал да се моли на Господ:
- Боже, помогни ми, моля те, незнам какво да правя. Боже, е*а си майката...
В този момент му се отговорило:
- Не си е е*ало майката, Чепай, не си е. Извади пистолета си и застреляй вожда.
Тичайки, Чепай извадил пистолета си, обърнал се и стрелял. Вождът паднал с пробит череп. Чапай продължил да бяга:
- Господи, а сега какво?
- Е сега, Чепай, си е*а майката.

 

Чапаев страда от ужасни хемороиди и не може да се качи на седлото, трябва да води дивизията в атака на другия ден. Докторът го посъветвал да потопи задника си за половин час в прясно мляко. И тъй, напълнил един леген с мляко, събул гащите и се насадил в него. Х*ят му виснал и главичката се потопила в млякото. В този момент влиза в стаята Тамара, картечарката и възкликва:
- Другарю Чапаев, толкова пъти съм виждала как се празните, но за пръв път виждам как се зареждате!

Чапаев, Петка и Тамара, картечарката обсъждат сериозен проблем. На следващия ден дивизията трябва да проведе атака, а Чапаев има ужасни хемороиди и не може да яхне коня. А не поведе ли той дивизията изхода е неизвестен! Тамара предлага:
- Другарю Чапаев, аз съм на ръст колкото вас, ще си залепя мустаци, ще облека вашите дрехи и в гръб никой няма да разбере.
Речено-сторено! Тамара повежда атаката вместо Чапаев, белите са разбити и точно когато започва преследването на отстъпващия враг, един снаряд се пръска пред коня на Тамара и тя губи съзнание. Когато се свестява, вижда пред себе си един от командирите на полкове, който я успокоява:
- Няма страшно, другарю Чапаев! Раната между краката я зашихме, а сега съм пръснал дивизията да търси т*шаците!

 

 

Чапай, Петка и Айшето (жената на Петка) отишли на планина. И вечерта, когато Петка затворил очи, Чапай възбудено казал:
- Айше, ай са любим?
- Немой бе, Петка не спи, прай са. Иска да ме хване в крачка.
- Спи ма, виж ... тънк и откубнал едно косъмче от гъза на Петка.
- Не спи бе ... тънк и тя отскубнала един косам.
Петка стискал зъби, и си траел, мислейки, че ще хване Айшето в изневяра. И така играта "спи-неспи" продължила 50 минути, когато Петка се ядосал и казал:
- Вий, са любите или ко, мойто гъз да ней маргаритка "спи-неспи,спи-неспи"!

 

Чапаев решава да се жени, но иска жена му да е девствена. Петка му дава съвет:
- Нищо по-лесно от това Василий Иванович! Утре строяваме всички жени от града в една редица, командваме на всички които са спали с мъж "Крачка напред!" и ти си избираш от тези, които останат на място.
Така и направили, само че Чапаев нямал избор, защото на място останала само една жена. На другия ден след първата брачна нощ Петка пита как е невестата, а Чапаев отговаря:
- Как е! Не стига че е ку*ва, ами и съвсем глуха!

Петка казва на Чапай:
- Василий Иванович, нашта Анка е девственница!
- Ти пък от къде го измисли това?
- Вчера я видях да се чука в нейната палатка и чаршафа под нея беше червен!
- Мамка й мръсна, колко пъти съм й казвал, да не се е*е върху знамето!

 

Чапаев и Петка, поради липса на спирт, се напили с ракетно гориво. Излиза по едно време Петка от стаята. След малко звъни телефонът. Чапаев вдига:
- Да?
- Чапай, недей да ходиш до тоалетната!
- Ама защо? Кой се обажда?
- Петка.
- Откъде се обаждаш бе?
- От Америка.

 

Отиват двама пияни на стадиона и решават да играят футбол. Единият казва:
- Аз ще бъда двата отбора и съдиите. Абе всички на терена.
Другия отговаря:
- Добре, тогава аз ще бъда публиката.
Почва се играта. По едно време тоя дето е публиката замерва играещия с кутийка от бира. Играча се ядосва и вика:
- Абе идиот такъв, от 25 човека на игрището как баш пък мене уцели!
- А ти как разбра че от 50 000 публика точно аз съм те уцелил, бе!

На опашка се води разговор:
- Знаете ли каква е разликата между полицая и свинята?
От края на опашката се показва един полицай:
- Я да чуя, каква е разликата?
Уплашен разказвачът отвръща:
- А, не, не, няма никаква разлика!
-----------------
Ефрейтор към войниците:
- Никога не трябва да сваляте очи от врага си! Иванов, какво си ме зяпнал така?!
-----------------
Двама пияници си говорили:
- Според теб през 21 век дали компютърът ще замести вестникът?
- Не!
- Защо?
- С компютър можеш ли да убиеш муха?

Пътуват във влака Поручик Ржевски и генерала. Генералът, мръщейки се от разнасящата се смрад пита:
- Поручик, вие сменяте ли си чорапите?
- Сменям ги... - отвърнал поручика. - За водка.

 

Наташа от детството си е възпитавана в институт за благородни девици във Франция. Вече на 17 години, идва време да се върне в Русия. Посреща я майка ѝ. На границата Наташа се прехвърля на конен екипаж с руски кочияш. Кочияшът, както си подобава в такива случаи удря кобилата по задника с възгласа "Диййй".
Кобилата не помръдва. Той я удря още веднъж и крещи:
– Тръгвай ма, п*тко заспала!
И кобилата потеглила. Маминка е в шок от чутото, а Наташа я пита:
– Мамо, какво е п*тка?
Маман сконфузено отвръща:
– Дъще, в Русия така наричат ласкаво кобилите!
С това приключили въпроса. Вечерта на бала, организиран от баща ѝ, Наташа танцува с поручик Ржевски и решава да блесне с познанията си по руски:
– Кажете поручик, вие имате ли п*тка?
Ошашавеният, може би за първи път поручик отговаря:
– Не, естествено...
– Само ако знаете аз каква имам? Цялата е рижава... на петна... И когато я почесвам, прави ето така - "Ффррррр"...

 

Събудил се една сутрин Пиер Безухов, в устата му семчица от малина. Зачудил се откъде се е взела, малини не бил ял предишния ден.
Споделил със поручик Ржевски, поручикът се почесал и започнал:
- Сигурно снощи си се целувал с Наташа Ростова.
- Да! Защото тя се пази за годеника си, само се целувахме. Обаче, каква е връзката?
- Ей сега ще се изясни. Почваме от другия край: Пратиха ми от село едно бурканче малиново сладко, а моят ординарец да вземе да го изяде...
- После?
- После, аз естествено го наеб*х...
- После?
- После, защото Наташа Ростова се пази за годеника си, й го дадох в устата...

 

На бала поручик Ржевски, както обикновено пиян, започна упорито да ухажва дамите.
При това него не го интересуваше нито външността на жената, нито възрастта и, нито нейния пол…

Поручик Ржевски се обръща към полковника:
- Полковник, аз постоянно нямам пари, а у вас все се намират. По какъв начин го постигате?
- А къде си дявате заплатата?
- Давам я на жената!
- Е, вие и минете отзад, целунете я по шията, и всички проблеми ще се решат веднага!
Поручикът така и направил. Една вечер се прокраднал към жена си откъм гърба, целунал я по шията и чул сладкия и глас:
- Какво, полковник, да не сте пак свършили парите?

 

Влиза поручик Ржевски в залата, където хусарите играят билярд. Ржевски освен долни гащи и вратовръзка не носи нищо друго. Хусарите го питат:
- Поручик, само по едни гащи ли ще стоите?
- Ами, то тук няма дами!
- За какво Ви е тогава вратовръзката?
- Ами, ако изведнъж дамите се появят?

 

- Поручик Ржевски, приканвам Ви днес на дуел, ще се стреляме!
- А, днес аз не мога, поканен съм на бал. Вие се стреляйте днес, а аз ще отида утре!

 

Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец... идилия. Наташа:
- Ах, поручик, не е ли прекрасно!
Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа - сърдита:
- Ама поручик, кажете нещо де!
Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:
- Скъпа Наташа...
- Да - трепетно промълвява тя.
- Вас някога удряло ли ви е гребло по пут*ката?
Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:
- Ннне... Защо питате, поручик?
- А, нищо - вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. - Аз така, просто се опитвам да завържем разговор..

Графиня Оболска кани поручик Ржевски на свой прием, но познавайки изцепките му, строго казва:
- И, поручик, при първия намек за непристойно поведение, ще заповядам лакеят да Ви донесе шапката и палтото.
Върви приемът, всичко нормално.
В разгара му Ржевски се изправя пийнал с ръка в джоба и предлага:
- Дами и господа, в момента държа нещо, започва с буквата К. Кой ше познае какво е?
Всички замръзват. Графинята почервенява и вика:
- Лакей!...
- Момент, Ваша светлост!- прекъсва я поручикът - Държа кърпичката си!
Сконфузен смях. Графинята се съвзема, приемът продължава.
След половин час историята се повтаря:
- Ще познае ли някой какво държа, започва с К?!
Всички викат в един глас:
- Кърпичката!
- А, не, не!- усмихва се Ржевски. - Лакей, донеси ми шапката и палтото!

 

Поручик Ржевски танцува с Наташа Ростова:
- Наташенка, хайде да правим с*кс?
- Поручик, Вие сте отвратителен наглец!
- Ах, Вие, Наташа, сте значи против?
- Не, но Вие, поручик, сте отвратителен наглец!

 

Генералът:
- Поручик Ржевски, наскоро чух, че Вие ще се жените за графиня Лиговская, но знаете ли, че с нея спи целият Тамбов?
- Пфу, Тамбов, бил съм там, хиляда и двеста мъже да има, най много.

 

- Поручик Ржевски, в младостта си имахте ли хоби?
- Да, даже две - ловът и жените.
- И какво ловувахте?
- Жени!

 

По време на бал във висшето общество, поручик Ржевски излиза на двора и се връща целият мокър. Офицерите го питат:
- Какво, силен дъжд ли вали?
Той отговорил:
- Не, силен насрещен вятър.

 

Прегърнал стълба, едва държейки се за него, стои пияният като крак поручик Ржевски. Покрай него минава графинята, с възмущение го оглежда и злобно процежда:
- Господин поручик, но Вие сте пиян! Не, Вие сте безобразно пиян!! Не, Вие сте отвратително пиян!!!
- Ггосспожо - едва изломотва Ржевски - ааа нна Вас краката Ви са ккриви! Ннее, нна Вас краката Ви са безобразно ккриви!! Ннее, нна Вас краката Ви са отвратително ккриви!!!
И замислено усмихнат добавя:
- А аз утре ще съм трезвен...

 

По време на бал в двореца на Александър Втори, на поручик Ржевски му се доходило по малка нужда, но офицерите и дамите постоянно търсели неговата весела компания. Едва успял да се измъкне и едва сдържайки се, той хукнал по коридора да търси тоалетна. Но врати много, а тоалетна - никъде. Силно мотивиран, поручикът влиза с шут в най-близката стая и се облекчава в първия видян ъгъл. Затягайки гащите, той се обръща се и какво да види: зад него седят на маса прилично облечени господа с чашки в ръка и го гледат.
Поручикът не изгубил присъствие на духа:
- Ех, господа! Ама и вие сте намерили къде чай да пиете!

2117 година...
В източния участък на току-що построената автомагистрала "Хемус" автомобили са попаднали в снежен капан. Телефонът на един от шофьорите звъни:
- Ало братче, к'во става? Няма ли най-сетне да ви освободят от този ад!?
- Да, всеки момент ще дойде Бойко с всички телевизии и ще ни пуснат!

Две приятелки си говорят.

– Снощи мъжът ми искаше да си играем на чичо Доктор.

– Е и какво?

– Оставих го 3 часа да чака в коридора.

 

На бала звучи приятна музика, гостите танцуват. С трясък и гръм по стълбите се свлича поручик Ржевски и мъкне след себе си тоалетна чиния. Слага я в средата на залата, смъква си панталоните, настанява се удобно, изважда табакерата си и вежливо пита:
- Надявам се, дамите нямат нищо против да запуша!

 

Изнасяйки се тихо от спалнята на графинята, поручик Ржевски излязъл на балкона, привел се, скочил върху седлото и така се понесъл по пътя, че ни се чул, ни видял. Пробягвайки два километра, той замислено се спрял:
- Майко честна, а конят къде е?
Силно псувайки, Ржевски заподскачал обратно.

Поручик Ржевски е ранен в сражение и остава назад с обоза. Неговият полк напредва бързо и громейки врага стига до един град. Виждайки беззащитно население хусарите се поотпуснали...
Първия ден изнасилили всички жени.
Втория ден изнасилили всички мъже.
Третия ден изнасилили всички деца.
Четвъртия ден изнасилили всички старци.
Петия ден изнасилили всички животни.
Шестия ден изнасилили всички трупове...
На седмия ден пристигнал Ржевски с обоза и започнали извращенията.

 

Изпаднала в носталгия, Наташа Ростова романтично пита поручик Ржевски:
- Кажете, поручик, а Вие помните ли своята първа учителка?
- Доколкото помня, Наташа, първа беше една медсестра.

 

По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:
- Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля - само без пошлости.
Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:
- Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова - приповдигнато, а славеите в клоните се чу... пеят, щурците в тревата се чу... свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу... тракат - удивително, господа - тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!

Поканил Поручик Ржевски Наташа Ростова у дома си на чаша вино, тя приела, но на влизане поручика нямал търпение да я вкара в леглото и затова я побутнал леко. Дамата се възмутила:
- Поручик, вие сте много груб! Нима не знаете какво иска една дама? Една дама иска внимание, разберете, внимание!
Поручика изпъчил гърди, поел дълбоко дъх и с все сила се провикнал:
- Внимание! Внимание! Сега ще правим с*кс!

 

Бал. Както обикновено, поручик Ржевски седи пиян в обкръжение на ухажващи го знатни дами. Издебнал момента, корнет Оболенски го пита:
- Кажете поручик, как да си обясня успеха Ви сред жените?
Поручикът:
- Виждате ли, корнет, приближавам се до дадена дама и й казвам: госпожо, а мога ли да Ви го начукам?
Корнетът:
- Но поручик, за това ще да получите плесница!
Поручик Ржевски леко го потупва по рамото:
- Получавам... А после най-често го начуквам...

 

Събрали се хусарите да играят на карти, а поручик Ржевски още го няма.
- Корнет! Вие да знаете къде е Ржевски?
- Поручикът каза, че ще закъснее с час, ако успее.
- А ако не успее?
- Ако не успее, ще дойде до десет минути...

Вечер в офицерския клуб. Всички са пияни. Хусарите играят на карти, а под масата дамите им правят ми*ет. На вратата се чука. Всички са ужасени, а един от хусарите отчаяно прошепва:
- Не отваряйте, това е поручик Ржевски. Сега ще влезе и всичко ще опошли...

 

Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски:
- Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и... Господа, срам ме е но се насрах.
В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил:
- Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта... В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи...
- Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.

 

Шикозен ресторант на Невски проспект.
Както обикновено пиян, поручик Ржевски седи забил лице в салатата.
На съседната маса три дами спорят за това кое е по-болезнено: раждането, аборта или дефлорацията.
Леко надигайки глава, поручикът компетентно се вмесва в разговора им:
- Ех, а вас някога да са ви удряли с тиган по яйцата?

Моторист си купил мотор - "Харли".Отива в магазина, избира най-готиния, целия хромиран и блести.Продавача му казва:
- Модела е страхотен, само да не се повреди лъскавото покритие, трябва винаги да носите с вас две тубички вазелин и като видите, че ще вали - намазвате мотора.
Взел си пича мотора, носи си тубите, ползва ги и всичко е ОК. Забил след време едно гадже, вози го нагоре-надолу, и един ден мацето го кани на вечеря у тях да го запознае с техните:
- Само че у нас има едно правило - който пръв проговори на вечеря, той мие всички съдове!Отиват у тях, гледа пича от вратата - камара съдове, неизмити от месеци. Сядат, вечерят, никой дума не обелва и чака все другият да се натресе да мие. Свършили с яденето и пича си мисли какво да направи, та да се измъкне от миенето. Хваща той гаджето, оправя го на масата пред родителите й - онези нищо не казват. Хваща майката след това - оправя я и нея - никой пак нищо не обелва.По едно време чул, че навън прогърмяло - ще вали - и извадил вазелина...Моментално бащата скочил:
- Спокойно бе момче, спокойно, аз ще измия съдовете, само спокойно!

По време на обяд във фамилното имение на Наташа Ростова, поручик Ржевски се обръща към нея и тихо й прошепва:
- Наташа, довечера ще Ви опъна.
С почервеняло лице Наташа бяга при баща си. През нощта старият граф се скрива в шкафа с гола сабя в ръка. Часовникът бие 12, влизат поручик Ржевски и 6-ма хусари. Поручикът командва:
- Двама до прозореца, двама до вратата и двама до шкафа!
На сутринта Наташа говори на баща си:
- Татко, само как чука, как само чука, татко!
- Какво ти чукане дъще, виж само как си знае службата!

 

Бал. Светското общество. Поручик Ржевски и Наташа Ростова танцуват. Тя (отегчено):
- Поручик, Вие сте невъзможен - само за жени и жени говорите. Разкажете нещо например за музиката, за музикалните инструменти...
Ржевски:
- Да, да, за музиката. Наскоро обърнах графинята върху рояла и да Ви кажа, Наташа, това е дяволски хлъзгав инструмент.

 

Отиват веднъж на театър поручик Ржевски, Андрей Болконски, Пиер Безухов и, разбира се, Наташа Ростова. Седят, гледат представлението. Изведнъж Болконски прошепва на Наташа:
- Наташа, а на гърба на Вашия стол някаква дума е написана...
- И каква е тя? - притеснено пита Наташа.
Болконски объркано:
- Амии... Първата буква е същата като в думата "хлад" - и бута с лакът Безухов.
Пиер веднага се ориентира:
- Втората е същата като в думата "куб" - и бута Ржевски.
Поручикът невъзмутимо довършва:
- А третата буква, Наташа, е като третата буква в думата "х*й".