Пристига генерал по инспекция в ротата на Чапай и поискал да се срещне с Анка картечарката. Чапай пратил Петка да, я повика.
Петка се върнал след 5 минути и доложил:
- Василий Иванич, Анка лежи с апандисит!
- Анка при мен, Апандиситът да се разстреля!

 

Чапай и Петка се разхождат из Цюрих и изведнъж срещу тях негър.
- Кой е тоя? - пита Чапай.
- Не го ли позна, Василий Иванич? Солженицин!
- Тц тц, срамота, Петка! Така да очернят човека!

 

Чапай и Петка отишли на реката.
- Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя.
- Добре.
Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили.
На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка:
- Като дойдат белите, ще ми свирнеш!
- Добре.
Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит.
На следващия ден Чапай:
- Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото.
Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува.
Пак дошли белите и казали:
- Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото.

Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял:
- Да бягаме, Петка! Германците идат!
Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл:
- Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.

 

Един ден Чапай отишъл на нивата и вижда една лопата и на нея бележка:
"Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото си я забравих.
Подпис: Петка".
На другия ден Петка отива на нивата и гледа - лопатата си стои, а върху нея нова бележка:
"Съжалявам, Петка, ама не можах да намеря лопатата ти.
Подпис: Чапай".

 

Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа - Чапай бълва вода. Петка казва:
- Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак.
- Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!

 

Чапай и Петка в Испания. Петка се прави на тореадор, а Чапай го гледа от трибуните.
Пуснали първия бик, ама толкова страшен бил, че Петка се втурнал да бяга. Бяга той, бяга, а бикът след него. Обиколили няколко пъти арената - бикът а-ха да настигне нашия човек, но той се подхлъзнал и паднал, а бикът от инерцията го прескочил и също паднал. Петка скочил и с един удар на шпагата го убил.
След това Чапай го хвали:
- Ей, Петка, ти си бил голям храбрец, бе! Аз да бях, веднага да съм напълнил гащите...
- А ти на какво мислиш, че се подхлъзнах?!

В казармата учат Чапай и Петка да скачат с парашути:
- За да се отвори парашутът, ще дръпнете въженцето от дясната страна. Ако не се отвори, ще дръпнете резервното въженце от ляво. Когато кацнете, ще ви чака джип, които ще ви откара в поделението.
Скочили двамата. Дръпнали дясното въженце - парашутът не се отворил. Дръпнали лявото - пак нищо. Чапай казал:
- Лъжци! Сега, ако не ни чака и джипа!

 

Чапай и Петка препускали на конете - гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне:
- Не издържам, ще се пусна!
- Трай, бе! Ще ни видят!
- Е, дай поне конят да пусна!

 

Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна:
- Каква красота!
- Майката, майката, майката... - отговори ехото по навик.

 

В музея на революцията децата питат гида:
- Какъв е този скелет тук?
- Това е скелетът на великия герой Чапаев.
- А какъв е тоя малкия скелет до него?
- Това е скелетът на Чапаев като дете.

Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия:
- Петка, дай да ги нападнем.
На което другият отговорил:
- Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?

 

Петка се жали на Чапаев:
- Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон.
- Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.

 

Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев:
- Нищо не казва, гада!
- А вие бихте ли го?
- Бихме го.
- А в бъчва с вода давихте ли го?
- Давихме го.
- Хм... Я му дайте да помирише партенките ми.
- Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!

 

Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев - под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика:
- Излизай, Василий Иванич, разкрити сме.

Майка пита детето си:

- Защо плачеш миличко?

- Защото татко си удари пръста с чука.

- Ееее и ти веднага се разплака а?

- Неее, до първия шамар се смеех...

Чапаев пита Петка:
- А бе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите?
- Пречат ми да спя.
- Как така?
- Ами взеха да светят в тъмното.

 

Изучава Петка история на древния Рим и се обръща към Чапаев за консултация:
- Василий Иванич, чета си аз тука "Патрициите повикаха хетери и организираха оргия". Но не ми е ясно, какво е това оргия?
- Оргията, Петка, това си е разпивка.
- А хетерите, какво са?
- Хетерите, това са прос*итутки.
- До тук ми стана ясно Василий Иванич, но кои са патрициите?
- Виж Петка, това вече е печатна грешка. Трябва да са били партийците.

 

 

Чапаев стои със страшен махмурлук. По стената пълзи хлебарка. Чапаев вдига пистолета и стреля в нея:
- Стига си тропала така с крака, гадино!

 

Полкът на Чапаев завзел някакво село и Чапаев нарежда:
- Доведете ми една девственица!
Водят му една красавица, след десет минути Чапаев я изхвърля и вика:
- Негодници, нали ви казах девственица! Тая не е!
Водят му друга. Пак същата история. Трета - пак я гони... Чапай разярен вика Петка при себе си:
- Абе, говедо такова, майтап ли си правиш с мен?
- Ама Чапай, - рекъл Петка, - никой не се будалка с теб. Първата аз лично я проверих и се оказа девствена. Втората Степан картечаря я провери, а третата двамата заедно я проверихме за всеки случай. Бива ли така - да ни нямаш вяра?

Срещат се двама приятели:
- Здрасти, Пешо, защо си толкова тъжен?
- Представи си само, жена ми днес ме нарече стар рогоносец!
- Успокой се, не си толкова стар.

Чапаев и Ана Картечарката си говорят:
- Абе, Ана, защо на Петка му е толкова бухнала и елегантна напоследък косата?
- Защото всяка вечер си втрива в нея яйца!
- Брей, голям гимнастик бил той.

 

Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост.
- Чапай, - казал Петка - ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката.
- Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста.
Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали.
- Пол? - попитал командира им Чапай.
- Женски. - отвърнал Чапай.
- Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол?
- Женски.
- Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш!
- Пу*ка съм аз, пу*ка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста...

 

Чапаев, Петка и Анка правят физзарядка:
- Раз-два-ляв крак, раз-два-десен крак, раз-два-среден... Анка, защо не изпълняваш?

 

Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов:
- Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката... Я аз да стана трети!
- А, не, ти ще си седми.
- Как така седми?
- Ами шестима вече изгонихме.

Направил Господ жената ...погледал я , погледал .. махнал с ръка и казал :

- А , нищо ..тя ще се гримира ...

 

На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца - Чапай усилено чете "Капиталът" от Маркс. Върти се Петка из плаца ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го - той вече чете Енгелс.
"Ах да му се не види" - вика си Петка и пак не посмява да го безпокои.
След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин.
- Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. - рекъл му Петка.
- Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря - казал Чапай.

 

Чапай награбил Анка картечарката, а тя му вика:
- Не, не, искам безопасен с*кс!
Примъкнал я Чапаев в палатката и след малко тя почнала да пищи ама се къса. Целия полк се чуди какво толкова прави Чапай та Анка пищи на умряло. По едно време пристига Петка задъхан и вика:
- Чапай, сваляй гилзата, намерих презерватив!

 

Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма.
Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия.
- Келнер, на колко километра са белите?
- На 1 километър от заведението.
- Дай по още две малки.
Изпиват ги.
- Келнер, на колко метра са белите?
- На 500 метра.
- Дай по още две малки.
Изпиват ги на екс.
- Келнер, на колко метра са белите?
- Ами на 100.
- Дай по една стограмка.
Келнера им дава.
- Келнер, на колко метра са белите?
- Вече са пред заведението.
- Петка, виждаш ли ме?
- Не.
- И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.

След войната Чапай и Петка отиват на баня. Петка като по-низш чин търка гърба на Чапай.
- Петка, маха ли се мръсотията?
- Тъй вярно, вече се показа потника.

 

Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово:
- Умер Ленин - мы стали ленинистами, умер Маркс - мы стали марксистами, а сейчас умерла Ана - мы будем онанистами!

 

Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка.
- Какво стана, Чапаев, взе ли изпита?
- А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.

 

Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита:
- Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите?
- Логично, Петка - аз съм по-стар от тебе.

Петка тича запъхтян при Чапаев:
- Василий Иванич, Анка настъпи мина!
- Знам - спокойно казва Чапаев.
- Ама откъде знаеш?
- Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.

 

Чапаев си води дневник:
Ден първи: Изгонихме белите от гората.
Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората.
Ден трети: Върнахме се и и пак изгонихме белите от гората.
Ден четвърти: Дойде горския и ни изгони всичките.

 

Войници преследвали Чапай и Петка през джунглата. Чапай казал:
- Петка, дай да се скрием в джунглата.
- Ами ако ни нападнат тигри какво ще правим?
- Ами аз ще започна да свиря на гайда, а те ще започнат да играят хоро.
Скрили се те в джунглата, тигрите дошли и Чапай започнал да свири на гайда. Изведнъж ги нападнал един тигър. Двамата побягнали и се качили на едно дърво. Петка казал на Чапай:
- Нали каза че тигрите ще играят хоро?
- Де да знам аз че има глухи тигри.

Чапай изпраща Петка да докара една цистерна със спирт.
При пристигането на Петка се вижда, че не носи нищо.
Чапай пита Петка:
- Петка, къде е цистерната със спирта?
Петка отговаря:
- Половината от цистерната я продадох, а половината - изпих!
Чапай:
- А къде са парите?
- Парите ги пропих!

 

Петка се връща от разузнаване. Чапай го пита:
- Къде е врагът?
- Зад нас.
- Тогава - напред!

 

Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици.
- А стига бе! - казва му Чапаев - Как ги уби?!
- Много лесно. Открих два бумеранга до леглото ти и готово.
- Виж какво Петка - разярил се Чапаев - ако още веднъж ми пипнеш чорапите ще ти счупя одеалото в главата.

 

Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна, ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли:
- Чапай, дай ми малко и на мен.
Чапаев мълчи.
- Айде бе, Чапай, дай ми малко, бе?
Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал:
- Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш, бе?

Лорд Джон седи в чакалнята на гарата и пуши пура. Към него се приближава един от служителите и го пита:

- Вие знаете ли да четете, господине?

- Струва ми се, че зная.

- Тогава не виждате ли надписа на стената: "Пушенето забранено."?

- Разбира се, че го виждам. Естествено е, че не мога да изпълнявам всичко, което е написано по стените. Ето например отсреща пише: "Носете сутиени"Триумф!"..

 

 

 

- Къде мога да намеря книга за самоубийство?

- Третият рафт от ляво.

- Но там няма нито една!

- Ми, не ги връщат...

- Обаждам се само да ти кажа, че те обичам!
- Господине, сбъркали сте номера - ние сме фабриката за бира в Стара Загора!
- Знам!..

Наложило се един път на бойното поле Чапай да оперира, а Петка да му асистира. Ето какви били думите на Чапай:
- Скалпел, спирт.
- Форцепс , спирт.
- Спирт, спирт.
- Краставичка...

 

Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято.
Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба.
"Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх.
Излизам и отивам в градската библиотека - там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле.
Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега".
"Ами хайде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.

 

Петка щял да ходи за риба и отишва за съвет при Чапай:
- Абе, Чапай, ти как ги вадиш тия червеи.
Чапай му казва:
- Ами виж сега, вземаш един акумулатор, две жици и допираш двата полюса до земята и те сами излизат.
Отива Петка за риба обаче се връща целия син и подут от бой. Чапай го пита:
- Какво стана бе, направи ли нещо?
Петка:
- Да бе направих, допрях жиците обаче нищо не излезе и аз взех жиците за високо напрежение и ги допрях до земята и взеха да излизат, ама не червеи ами миньори!

 

Петка и Чапай правят научен експеримент за движението на мухите.
Хващат една муха и първо й отрязват единия крак. Петка й казва:
- Ходи! - и тя тръгва.
Счупват втория крак на мухата. Петка пак казва:
- Ходи! - и мухата продължава.
Счупват третия крак на отчаяната муха и Петка отново командва:
- Ходи!
Мухата обаче няма как да тръгне. Чапаев прилежно записва в дневника:
- Когато на мухата се откъснат повече от два крака, тя не чува.

 

Петка и Чапаев влизат в кръчма на белогвардеец. Поръчват водка и мезе. Поднасят им швейцарско сирене. Чапаев гледа дупките на сиренето и казва:
- Петка, да изчезваме, тия тука май никак не се шегуват с оръжието.

 

Чапаев се връща от поход и пита Петка:
- Петка, имаше ли някакви инциденти в частта!
- Ами застреляха картечарката Анка.
- Амин, загинала е славно в битка. Други?
- Ами застреляха и картечарката Машка.
- Амин, загинала е славно в битка. Други?
- Свърши цистерната със спирт, защото трябваше да пием за смъртта на Анка и Машка.
- Петка, Петка, хиляди пъти съм ти казвал, когато ми докладваш, да степенуваш събитията по важност.

 

Петка и Чапаев стоят на двата бряга на реката. Петка крещи:
- Чапаев, как да мина на другия бряг?
Чапаев:
- Петка, как може да си толкова тъп? Ти и без това си на другия бряг!

 

Чапай и Петка живеели в отдалечени градове. Веднъж Петка получил писмо от Чапай. В него пишело: "Как си?
Аз съм добре". Тогава Петка изпратил на Чапай колет. Като го отворил Чапай намерил вътре един камък и бележка: "Ето този камък ми падна от сърцето, като разбрах, че си добре".

Веднъж Чапай и Петка ги гонили белите.
Петка се скрила под една лодка, но Чапай го хванали и започнали да го разпитват:
Кажи ни къде е Петка или ще те пребием!
– Ако щете ме пребийте, ако щете ме убийте, но никога няма да кажа, че Петка е под лодката!

 

Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време. В далечината виждат два фара и Чапай казва:
- Петка, гледай, два мотора - ще минем между тях.
Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай:
- Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!

 

Някъде в Щатите. По автомагистралата яко пердаши последен модел Понтиак. По едно време го задминава някаква непозната въшка.
- Бре, кво става тува бе, вика си човека и натиска газта до дупка, но така и не може да настигне другата кола.
След известно време до един мотел гледа спряла същата въшка. Копа спирачки нашия, слиза и гледа - ЗАЗ-ка. Влиза в бара, а там Чапаев.
- Абе пич, ква е тая страшна кола бе, бахти и двигателя има. С к'во върви това чудо?
- Ами с водка, отговаря Чапаев.
- Как с водка бе?
- Ами така - с водка.
- Хм, я дай една водка да видим - обръща се нашия към бармана.
- Съжалявам господине, водка нямаме - казва бармана.
- Ами к'во имате?
- Само уиски.
- С уиски върви ли?- пита нашия Чапаев.
- Ами на знам, момент да попитам - казва Чапаев, отива до колата, вдига капака и пита -
- Петка, уиски ще пиеш ли?

 

Чапаев стои със страшен махмурлук. По стената пълзи хлебарка. Чапаев вдига пистолета и стреля в нея:
- Стига си тропала така с крака, гадино!

 

Чапай и Петка бягали от белите. Петка се качил на едно дърво, а Чапай навлякъл една кучешка кожа, но наопъки. Дошли белите. Видели кучето и му дали парче локум. Чапай го изял. Те започнали да се смеят и му дали още едно парче локум. Той пак го изял и те си тръгнали. Тогава Чапай махнал кожата и попитал Петка:
- Защо се смяха?
- Ти да си виждал куче да яде със задника си?

 

Чапай и Петка седят горе на едно дърво. Идва един слон и почва да клати дървото. Петка:
- Василий Иванич, може би тука му е гнездото?
Чапай:
- Е, ти пък Петка, те живеят в дупки в земята!