- Аз винаги казвам на хората какво мисля, защото нося на бой.
- Аз пък винаги казвам на хората какво пия, защото нося на пиене.

Червената Шапчица, Джон Р. Р. Толкин
Вълкът захленчи и се заизвива в краката на Червената Шапчица като куче, ударено от господаря си. Тя го изгледа строго, след което погледът й омекна. Червената Шапчица прибра под плаща си елфическия кинжал.
- Стани, - каза тя с уморен глас. - Никакво зло не си ми сторил и не ще отмъщавам. Можеш да вървиш накъдето видят очите ти.
- Мръсссна ссстара вешшштица! - изсъска задавено Вълкът. - И последното удоволствие ми отне, удоволствието да те изям! Но предричам, че не ще живееш дълго! Защото дълги са ръцете на Вълка и не една злина е сторил той в таз гора.
В този момент в далечината се разнесе мощната песен на рог и заехтя над хълмове и гори. Роханските конници идваха! Тропотът на копитата им разтърси земята и дружната им песен възрадва сирцето на Червената Шапчица, а в душата на Вълка всели страх и ненавист. Червената Шапчица изправи рамене и сякаш израстна. И не малко момиченце, а велик владетел човешки като че се бе завърнал от древните времена сред тази горска обител.

Мъж се прибира на бегом от работа, съблича се и сяда да гледа телевизия - дават мач. Жена му казва:
- Знам резултата! По радиото го казаха. Да ти кажа ли?
- Не! В никакъв случай! Искам да си гледам...
- Гледай колкото искаш...Така или иначе нито един гол няма да има.

 

Прокурорът към обвиняемата: - Госпожо, като сложихте миша отрова в яденето и го дадохте на мъжа си, изпитахте ли угризения на съвестта? - Да. - И кога стана това? - Когато поиска допълнително.

 

Диалог на изпит:- Знаеш ли?- Знам.- Какво знаеш?- По предмета знам.- По какъв предмет?- По който се явявам.- По кой се явяваш?- Е- е- е, вие вече издребнявате...

 

Едно момиче решило да представи избранника си на своето семейство.
Седнали да хапнат и да пийнат.По едно време,тъста подканил зетя:
-Мези бе зетко,мези бе!
Зетя смутено отвърнал:
-Мезя бе татко,мезя бе!
Минали се неминали две минути,тъста пак:
-А бе,мези бе зетко,мези бе!
Зетя отново:
-А бе мезя бе татко,мезя бе!
Тъста кипнал и изкрещял:
-Кво мезиш бе,ти направо ядеш!

 

 

В събота , като тръгвах на лов , си забравих пушката вкъщи... Проблемът е, че се сетих за нея чак в неделя вечерта , когато се върнах у дома и носех на мойта два заека...????

 

– Татко, защо петелът кукурига? – Петелът винаги кукурига, когато някой лъже… – Но той кукурига дори в три часа през нощта… – Е, синко, по това време се пишат вестниците…

 

Знаете ли на какво приличат мъжете с големи бради и маски. На реклама за дамско бельо през 60 те години на 20 век

 

 

Бай Петко

Бай Петко унило крачеше към дома си, стиснал в ръка посърнало букетче кокичета, представяйки си вкиснатата си като ланшно зеле съпруга.
- Бах го у празника дюздисан! - мърмореше той и тихо изхълцваше от време на време. Независимо че негодуваше срещу 8-ми март, се бе почерпил достойно с колежките и с омерзение се бе запътил към дома си.
Когато Тачо, кварталният чер като сажда котарак, му пресече пътя, му дойде много. Той се разпсува и захвърли кокичетата по нечистата сила. Тачо ужасен хукна като за последно, накичен с цветята и изчезна в близкото мазе.
- Не стига че е мъжки, ами и букета отмъкна. Изпед*расти се това поколение, мамка му! - изфуча бай Петко и съвсем вкиснат се качи в асансьора. Вътре смърдеше на развратен парфюм в комбинация с немити отдавна тела. Натисна злостно копчето за дванадесети етаж. Съоръжението изкърца и с негодувание започна да се издига. На третия етаж внезапно спря и вътре влезе като вихър една жена от типа, каквито бай Петко беше гледал свенливо в по-късните часове на нощта по специализираните канали. Ченето му увисна и той се вдърви. В нея разпозна най-новото завоевание на местния физкултурник Вергил.
- Да си имам късмета! - простена бай Петко.
И като че ли предизвика съдбата. Асансьорът издрънча немощно и се заклещи между етажите.
- Ами сега?! Ако ония мутраген ме усети, че съм с Петромила в асансьора, ще ми оскубе космите един по един! Ревнив е като павиан!
В този момент го връхлетя представата за собствената му съпруга. Косата му се изправи.
Че Вергил беше страшен – спор нямаше, но с него все пак човек можеше да се разбере, докато буля Мичка не познаваше компромиси. Беше твърдо убедена че мъжът ѝ, въпреки внушителното си шкембе, олисялото си теме и шеесете си лазарника, е неустоим с*ксуален обект за всичко женско в квартала, от 8 до 80 години. Само да подушеше двойката в асансьора и с бай Петко бе свършено. Щеше да е убедена, че всичко е в резултат на дълго замисляна акция, коварно реализирана от двете страни и с подлото съдействие на асансьора - кандърдисан с незнаен способ.
Очите му се спряха свенливо върху Петромила, която го наблюдаваше със смесица от погнуса и гняв.
- Какво ме гледаш като тапир?! Направи нещо, та да излезем от този сандък! – изсъска тя.
- Но какво да направя? – измуча бай Петко замаян от гледката и изпитите ракии.
- Не ме интересува! Действай, че ей сега звъня на Вергил!
Докато се чудеше какво да стори, за негов ужас се чу гласът на Вергил от стълбите.
- Кой се е закеркенечил пак в асансьора! На публичен дом го обърнахте! Нямате ли кревати в къщи, бе?!
Петромила изврещя като саанска коза:
- Аз съм вътре, помогни ми!!!
Виргил подскочи:
– С кой си, ма?!
- С бай Петко от дванайстият етаж.
- Ей сега ти извих шията развратна! Само да ми излезете! А на ония дърт лисунгер ще му усуча таш...те!
- Ама, аз Верглиле случайно... такова!! - запелтечи бай Петко.
- Случайно ли?! Дърт пущ такъв! Само да те пипна! - пенявеше се благородният самец.
В този момент отекна глух удар и Виргил изохка.
- Картофа ли те напипа? - изхлипа Петромила ужасена.
Отекна яростен рев:
- Аз го напипах! Ще заплашва той Петко, а? На ти, мискинино!
И буля Мичка стовари отново пазарската си чанта /12кг/ върху зашеметения спортист, което го извади от действителността за доста време.
След това изрита яростно вратата на подемника и чудото стана – кабината изстена и се придвижи до вратата. Мичето я отвори със замах и измъкна бай Петко отвътре като тапа на инатливо шампанско.
- Тръгвай веднага, вкъщи ще се разправяме! Ще ти дам аз един 8-ми март, пияница и развратник ниедни!
И тя с замах го потътри по стълбите. Петромила ридаеше върху останките от Виргил и размазваше богатата палитра грим върху лицето си.
От мазето се дочу котешки вопъл...

В магазина има турски домати, китайски чесън, гръцки дини, френски картофи и т. н.
И си мисля:
– Мамка му, освен цените, нищо друго ли не расте у нас?!

- Каква е разликата между българка и французойка?
- Французойката от лявата страна има мъж, от дясната любовник, зад себе си съмнително минало, пред себе си бляскаво бъдеще, а на главата шапка.
Българката от лявата страна има чанта, от дясната децата, зад себе си хубаво минало, пред себе си не вижда бъдеще, а на главата мъж.

Мъж си седи в бар и порка... когато влиза една монахиня... и директно отива при него... и му казва:
- Как не ви е срам да седите в това място на порок и разврат?
- Но тук няма никакъв разврат, сестро...
- Анна - гневно го допълва монахинята.
- Да, сестро Анна, тук няма разврат! Аз просто си седя и пия.
- Това е противно на Бога.
- А Вие откъде знаете, опитвали ли сте някога?
- Ами не...
- Тогава как може да го твърдите??? Сега ще ви почерпя една водка, за да опитате.
- Не, не може, какво ще си кажат хората ако ме видят да пия?
- Ще помоля бармана да ви я сипе в чаена чаша, за да не разбере никой...
Макар и трудно... все пак монахинята се съгласила...
Отива мъжът на бара и казва на бармана:
- Две чаши водка... но ако може едната да я сипете в чаена чаша.
Барманът го погледнал учудено и възкликнал:
- АМА КАКВО СТАВА ТУКА, БЕ... ДА НЕ БИ СЕСТРА АННА ПАК ДА Е ДОШЛА!?

В Токио, Япония откриват свръхмодерно летище, последна дума на техниката.
Англичанин, отива на касата за билети и казва:
- Един билет за Лондон, моля!
- Лондон? Къде е това? Не предлагаме такава дестинация!
- Е, как да не предлагате! Лондон е столицата на Великобритания, не сте ли чували?
- Съжалявам господине, нито съм чувала за Велико - там какво си беше, нито за Лондон.
Разочарован, англичанинът сяда на пейките за чакане в летището и започва да се чуди, как е възможно в 21-ви век някой да не знае къде се намира Лондон, още повече на летище.
След известно време до касите се приближава и французин:
- Един билет за Париж, моля?
- Париж??? Нямаме такава дестинация? Къде въобще се намира това?
Учуден, французинът отговорил:
- Във Франция! Не може да не сте чували за Париж... Айфеловата кула?
- Не, не съм чувала и не предлагаме билети за тази дестинация.
Обезумял от ярост французинът взел да ругае на френски и в същия момент забелязал англичанина. Бързо те разбрали, че са със сходен проблем и започнали да се чудят как така, техните столици са останали без "покритие" от иначе ултрамодерното летище в Токио. В същото време един българин решил да си пътува за България. Преди да стигне до касите, обаче, той видял англичанинът и французина и те му обяснили, че няма билети за Лондон и Париж. Той наистина се учудил и решил въобще да не пита за билет до България, тъй като му се виждало абсурдно да предлагат за дестинация нашата малка държавица. Англичанинът и французинът обаче го навили все пак да пробва, и те били сигурни в неговия неуспех. Но решили да идат после някъде тримата да изпият по някоя бира.
Българинът, обаче решил да се изгъбарка напълно с жената на рецепцията и ѝ казал:
- Един билет до Силистра, моля!
- През Варна или през София?

- Пих бира, после ядох диня, сладолед и сега имам леко разстройство. Нормално ли е това?
- Не е нормално да е леко!

преди 4 часа, нушо написа:

Прокурорът към обвиняемата: - Госпожо, като сложихте миша отрова в яденето и го дадохте на мъжа си, изпитахте ли угризения на съвестта? - Да. - И кога стана това? - Когато поиска допълнително.

- Ванче, как си?!

- Абе, остави! Пратих моя до мазето да качи кисело зеле за сърмички, а той да вземе да се пребие по стълбите.

- Аууу, и ти кво?

- Ами направих ориз на фурна!

Баща на 4 деца вече вади "безопасно" и флашките.

 

Шофьор спира на крайпътна бензиностанция да зареди гориво. Обслужващия му казва:
- Вие сте последният който ще зарежда на стара цена - всички следващи ще зареждат на нова цена.
Доволен, шофьорът пълни резервоара до горе. Зарежда и тубичка с резервно гориво. Плаща и пита.
- А с колко ще се вдига цената на бензина?
- Не се вдига - пада с 15%.

Песимистите твърдят, че всички жени изневеряват. Оптимистите много се надяват това да е истина.

Всички на море и харчат пари, а аз съм тарикат, работя и печеля!

 

– Ало, Жоре, къде си, брат?
– На морето с едни чехкини! Отмъщавам на ЧЕЗ.

 

Мит ли е големият п*нис на българина, или е не мит?

- Ало, ВиК ли е?
- Не господине, Енергото е...
- И на вас да ви е*а майката...

Здравната ни система е като смъртта - знаеш, че уж я има, но не искаш да се срещаш с нея!

Един въпрос ме мъчи:
- Тия с плоските кореми имат ли органи?

 

В тая жега, снахата на нивата си е добре... Там, все пак вятър полъхва, ама дъщерята горката, на морето изгоря.

 

Да се влюбиш в напреднала възраст е като да си на плаж през зимата. Емоциите ги има, но не ти се иска да се съблечеш.

Тате, "Малката русалка" българска приказка ли е? - Не. - А кой я е написал? - Андерсен, дъще. - А как му е първото име? Бащата се замислил, но скоро отговорил: - Памела.

Любов е, когато сърцето ти забие, ръцете ти се разтреперят, краката ти се подкосят, езикът ти се завърже... А не, това е алкохолизъм!

Двама приятели умрели едновременно. Само дето единият бил разквартирован в рая, докато другият - в ада. В рая не било зле, но било някак скучно - по цял ден амброзия, пухкави облачета и херувимчета с арфи... И точно когато му било съвсем скучно на нашият герой, получил картичка от приятеля си, който бил в ада. На картичката се виждал бар с високи столчета, цветомузика и всичко както си му е редът. На самия бар с чаша в ръка бил седнал неговият приятел, а две страхотни мацки седели в скута му. Нашият герой не издържал и отишъл при Св. Петър, започвайки още от далеч:
- Свети Петре, моля те премести ме в Ада, тука е ужасна скука!
- Момче, ти да не си прекалил с амброзията? Защо ще искаш да ходиш в ада, като там е само скръб и скърцане със зъби?
- Ами, виж каква картичка ми прати моят приятел от там. Никаква скръб, виж - бар, музика, жени, пиене...
Свети Петър се разсмял:
- А бе, момче, това е дяволска пропаганда! Виж чашите, те са с дупки. Жените пък са без. А музиката... - тя е на Азис...

Пиян напразно се опитва да отключи входната врата. - Господине – казва му един минувач. – Това, с което се опитвате да отключите вратата, е фас! - Ау! – стряска се пияният. – Значи аз съм си изпушил ключа!

- Тате, мисля, че си крайно пристрастен към бирата...
- Няма такова нещо, ЛюбоБире...
А дъщерите му - Ариана и Славена.

 

Северозападната жена вади детето от водата и мъжа си от кръчмата с една и съща реплика :
- Излазай, че си посинел!

 

Видях много щастливи хора, но трезви сред тях нямаше!

Не съм спортен тип, ама като трябва да се отскочи до кръчма, скачам като Стефка Костадинова...

 

- Кога мъжете бягат най-бързо? "Когато бягат за бутилка или когато бягат след жена?"
- Когато бягат с бутилка, от жена...

Обожавам, малката си дъщеря.
Вчера я попитах:
- Като остарея, ще ми донесеш ли чаша вода?
- Защо вода? Ще ти донеса халба бира!

 

Изнервени лелки, крещят в рейса, на подпийнал мъж:
- Аз ще ти дам на теб!
- Аз ще те науча!
Той:
- Ех, булки, коя да си избера?