След представление хор от шестима певци отишли да се почерпят. Когато тръгнали да се прибират, диригентът казал:

- Чарли, ти ще караш. Прекалено си пиян, за да пееш с нас отзад.

Седят си в един бар трима инвалиди - сляп американце. глухоням французин и куц българин. Изведнъж пред тях се появил Исус. И казва на американеца:
- За това, че си бил праведен ще те избавя от мъките!
Докоснал го и американецът прогледнал и започнал да възхвалява Божията сила.
После Исус казал на французина:
- Ти също си бил примерен, сине мой! Ето ти награда!
Докоснал и французина и в този миг бил изцерен.
Обърнал се Исус към българина, а нашия се развикал:
- Не ме докосвай! Имам си 88,20 лева пенсия по инвалидност...!

..................

- Какво значи да крадеш от крадците? - пита сина своя баща-програмист.
- Това е например, когато пиратски аудио диск го превърнеш в mp3...

..................

Баща и син обядват. Синът е с голяма глава, много голяма. Бащата по някое време бие един задвратник на сина. След малко пак. Синът не издържа:
- За какво?
Бащата:
- Гад такава, като се сетя само каква п_тка развали!

- Обаждам се само да ти кажа, че те обичам!

- Господине, сбъркали сте номера

– ние сме фабриката за бира в Шумен!

- Именно

 

Друсан обикаля около църквата на Великден. Отчето се обръща към него:

- Христос Воскресе, чадо!

- Чух, брат, страшна работа...

 

 

Влиза Тошето в кръчмата:

- Привет, юнаци, жена ми ме изгони от къщи и идвам да пием...

- Че ти кога се ожени?

- Е, не съм още, ама тренирам.

 

Влиза мъж в бар и иска 5 водки. Изпива ги. Иска още четири водки. Отново ги изпива. Иска още три. И тях гаврътва. Замислен се обръща към бармана:

- Ето това е парадокс. Колкото по-малко пия, толкова повече се напивам...

Докторе, бях при вас преди три месеца...– Да, помня... И сега какво ви тревожи?– Ами, нали имам ревматизъм... И вие ми казахте, че трябва да се пазя от влагата... Та рекох да попитам поне за Великден дали може малко да се позамия?!

Пийнал мъж влиза в такси:

– Бързо, на гарата!

– Господине, ние сме на гарата! – отбелязва почтено шофьорът. Пияният го гледа с недоверие, после му подава банкнота и прави забележка:

– Друг път да не карате толкова бързо!

 

След 35 години брак, в леглото. Тя: - Когато ме сваляше, ме държеше за ръка и ме гушкаше... Той уморено се пресяга, прегръща я и пак се унася. Тя: - И после ме целуваше... Той леко подразнен я целува по бузата и пак се опитва да заспи. Тя: - И после ме хапеше страстно по шията... Гошо ядосано отмята завивката и става от леглото. - Къде отиваш? - бясно пита тя. - Да си взема зъбите!

Влюбил се момък в девойка. Признал чувствата си. Девойката веднага му задала няколко въпроса: - Имаш ли 2 мерцедеса? - Не! - отговорил момъкът. - Имаш ли вила на два етажа? - Ами...не! - пак измънкал младежът. - Тогава няма за какво да си говорим! Огорченият влюбен отишъл да поиска съвет от баща си. - Не знам какво да ти кажа сине. Щом толкова я харесваш, можеш да продадеш Бентлито и Ламборгинито и да купиш 2 мерцедеса, но да бутаме 2 етажа от вилата, заради някаква кифла, глупаво ми се струва.

CV от времето на баба ми:
- Чий си, бе?

преди 30 минути, JKirilov написа:

CV от времето на баба ми:
- Чий си, бе?

Или , ти на кого си,ба?

 

От телефона: - Миме, голям резил. Вчера като вземах детето от градина възпитателката каза "Утре всички родители с маски". - Е няма проблем. Има ги по всички аптеки? - Да де. Всички родители бяха с маски от аптеката и само аз с маската от Хелоуин.

 

 

Ако чуя още една подигравка свързана с теглото ми, ще те ударя с пепелника по главата! Разбра ли!!! - Разбрах. - Какво разбра? - Разбрах, че освен че си дебела, планираш и да ме убиеш...

 

Двама ловци вървят из гората. Изведнъж единият пита: - Видя ли? - Не. Какво? - Излетя патица! След малко първият пак спира: - Видя ли? - Какво? - Ама ти съвсем ли си сляп? Заек изскочи от храстите! След още пет минути първият пак пита: - Видя ли? На вторият вече му писнало и решил да излъже: - Да, видях! - Е, тогава що го настъпи това ла*но?!

- Каква е рецептата за вашето дълголетие, на 99 години сте? - Един път в годината аз устройвам алкохолна терапия на организма си! - И колко изпивате тогава? - В този ден аз не пия...

- А когато карантината приключи, какво ще правите?
- Ще се напия!
- Извинете, но Вие и така цяла карантина пихте....
- Хм, как да се говори с човек, който не улавя тънката семантична разлика между депресивния екзистенциализъм на карантинния запой и феерията на безгрижното и безразборно пиянство ..??!!!

Един вълк видял цяло стадо овце на една поляна:
- Малеее, колко много овце! Леле, леле! Започнал да ги брои - една, две, три, четири, пет... И заспал.

 

НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ! Цял живот овцата се бои от вълка, а накрая я изяжда овчаря!

 

Между двама приятели:
- Поддържам малко домакинство. Две крави, свине, овце, гъски... и още малко животни... Дай ми акъл, как да си оправя отношенията със съседите от долният апартамент ?
- Оф, успокой ги, че засега не смяташ да гледаш пъстърва...

Пиян човек спира случаен минувач:
– Страшно се извинявам, бихте ли ми направили една услуга?
– Каква?
– Да преброите колко цицини имам по главата.
Човекът преброява старателно и казва:
– Три.
– Я гледай – радва се пияният. – Че аз съм си почти у дома! Остават ми само два стълба и съм си вкъщи!

Тази нощ, както си броя овце, за да заспя и... бааам... в средата на стадото... шоколад!

 

Казват гърците, че когато Аристотел създал логиката, от радост устроил пиршество, за което наредил да заколят 100 овце... От тогава овцете не обичат логиката..

 

Не можех да заспя снощи и броих овце. Минах 300 и викам, ще се развивам. Инвестирах. Направих мандра, текстилна фабрика, интернационална марка, станах спонсор на Локомотив-Каспичан. После дойде правителството и ми заколи животинките заради хрема, а нов кредит не ми се теглеше, та заспах.

 

Когато един мъж се преструва на влюбен, той е мил, нежен, и обръща внимание на всеки жест на жертвата си. А ако мъжът е наистина влюбен - то тогава си прилича на овца.

 

- Оператор на биологична единица?
- Овчар!

 

10 известни писатели разказват Червената шапчица...

1. Уилям Шекспир
Да изядеш или да не изядеш, туй е въпросът?

2. Ги Дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я огледа с онзи особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, опитваща се все още да създаде впечатление на невинна. Но той вярва в нейната невинност не повече от самата нея и вече си представя как тя се съблича, как полите ѝ падат една след друга и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото ѝ.

3. Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на Бабата и почуква. Вратата беше правена в средата на XVII век от неизвестен майстор. Той я беше издялал от канадски дъб, беше ѝ придал класическа форма и закачил на железни панти, които на времето може и да си били здрави, но сега скърцаха ужасно. На вратата нямаше орнаменти и фигури, само в долния десен ъгъл се виждаше драскотина, за която казваха, че е оставил със шпората си самият Селестен дьо Шавард — фаворит на Мария-Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на Бабата на Червената шапчица. Иначе си беше обикновена врата, на която можеше да не се придава особено значение.

4. Джек Лондон
Но тя бе достойна дъщеря на своята раса, в жилите ѝ течеше силната кръв на белите покорители на Севера. Затова, без да ѝ мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му съкрушителен удар, който веднага подкрепи с класически ъперкът. Ужасен от страх, вълкът побягна. Тя гледаше подире му и се усмихваше с очарователната си женска усмивка.

5. Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен. - каза Вълкът.
Червената шапчица наля в две чашки коняк и седна до него на леглото. Те вдишваха познатия аромат на коняка. В него имаше и тъга и, умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Разбира се. - каза тя.
- Не ни остана нищо, на което да се надяваме. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

6. Габриел Гарсия Маркес
Щяха да минат много години и Вълкът, изправен до стената в очакване на разстрела, щеше да си спомни далечната вечер, когато Бабата изяде толкова отрова за мишки, поставена в тортата, колкото би стигнала за изтребването на огромно количество плъхове. Но като че ли нищо не се беше случило. Тя измъчваше рояла и пя до полунощ. След две седмици Вълкът и Червената шапчица се опитаха да взривят палатката на ненавистната старица. Със замрели сърца те гледаха как синьото огънче пълзи по шнура към детонатора. Двамата си запушиха ушите, но напразно, защото не последва никакъв грохот. Червената шапчица се осмели да влез в палатката, като очакваше да намери там мъртвата Баба. Видя я в цветущо здраве с разкъсана риза и обгоряла перука да снове насам-натам и да гаси огъня с одеяло.

7. Харуки Мураками
Когато се събудих, Червената шапчица още спеше. Изпуших седем цигари една след друга и отидох в кухнята, за да варя юфка. Винаги готвя юфката много внимателно и не обичам да ме разсейват. По радиото пееха Пинк Флойд. Докато заливах юфката със сос, някой звънна на вратата. Тръгнах към входната врата и пътьом надникнах в стаята. Червената шапчица още спеше. Полюбувах се на ушите ѝ, едното беше осветено от утринното слънце. През живота си не съм виждал такива уши... Отворих вратата и видях Вълка. В паметта ми веднага изникна Овцата...

8. Ричард Бах
- Аз съм чайка! - каза Вълкът.
- Това е илюзия. - отговори Червената шапчица.
Под крилото на самолет „Чесна-152" с хоризонтален четирицилиндров двигател Lycoming O-235-L2C с обем 3.8 л и мощност 1 × 110 к.с. при 2550 оборота в минута и размах на крилете 10.17, се нижеха сините върхове на вълшебната гора. Самолетът се приземи до иззиданата от бял камък къщичка на поляната.
- Виждаш ли къщичката? - попита Червената шапчица, усмихвайки се хитро.
- Ние сами притегляме в живота си къщички и баби - въздъхна Вълкът.
.
9. Сергей Лукяненко
Ставам. Цветната виелица на дийп-програмата затихва. Наоколо е жълто-сивата, скучна и мокра гора. Пред мен има само едно ярко петно – червена шапчица на главата на малко, седем-осем годишно момиченце. То ме гледа уплашено и пита:
- Ти Вълк ли си?
- О, едва ли. - отговарям, като се оглеждам, дали не съм се превърнал във вълк.
Hе, като че ли не. Съвсем обикновен гол мъж, който закрива срамотиите си с брезова метличка за баня.
- Отивам при баба. – съобщава ми момичето.
– Hося ѝ питчици.
Вероятно съм попаднал в някой детски сървър...
- Ти човек ли си или програма? – питам момиченцето.
- Баба ми е болна. - продължава то.
Всичко е ясно. Програма е, освен това от примитивните. Преставам да обръщам внимание на момиченцето, оглеждам се. Къде ли е изходът?
- Защо ти е толкова дълга опашката? – пита детето.
- Това не е опашка! – отговарям и се изчервявам.
- Hе се ласкай. Говоря ти за проследяващите програми, които са на твоя канал. - любезно уточнява момичето.
Гласът ѝ рязко се променя, сега пред мен стои жив човек.

10. Ръдиард Киплинг
- Ние с теб сме от една кръв! - извика Червената шапчица подир Вълка.
- На слука!

Един човек всяка вечер сядал в кръчмата и си поръчвал по три ракии. Една вечер сервитьорката го попитала:
- Господине, това някакъв ритуал ли е?
- Не! В казармата бяхме трима големи приятели и се заклехме който седне да пие, да пие и за другите двама!
Сервитьорката редовно му носела по три ракии, докато една вечер човекът казал:
- Едната ракия я върнете!
- Защо? Да не е починал някой от приятелите Ви?
- Не! Аз отказах пиенето!.

Двама овчари си говорят:
- Пешо знаеш ли кво е това виагра?
- Не, кво е?
- Хапче, дето като го пиеш и можеш да правиш с*кс 4-5 пъти.
- Ахааа, някакъв вид успокоително значи?

Наркоман пушел много трева и един ден изпушил прекалено много и умрял. Отишъл в ада и гледа навсякъде расте марихуана. Не можел да повярва на очите си, и така свил си цигара, но нямал огънче. Повървял малко, срещнал един дявол и го попитал:
- Имаш ли огънче?
- Ако имах тук щеше да е рая.

Съществува легенда, според която в стари, прастари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. На всеки един той възложил различни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба... Всички били заети. Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:
- Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.
Господ помислил, пък им дал тесто и казал:
- Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва - закръгленка, слаба, висока, малка... Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога не ще ви бъде скучно.
След това Господ изнесъл едно блюдо със захар и казал:
- Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.
Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата. Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена.
След време Господ се върнал и на момента се разгневил:
- Сред вас има измамник. На блюдото имаше единадесет късчета захар. Кой взе две?
Всички мълчали. Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал - на когото каквато се паднала. Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият.

Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи:
- Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха?
- Помня.
- Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама?
- Спомням си.
- Пак аз се бях намесил.
Тогава вторият му казва с досада:
- А помниш ли, че ти се роди син преди две години?
- Помня.
- Е, тогава аз се намесих…

Когато беше малък и слушаше родителите си, Иванчо си мислеше, че баща му се казва "Тъпанар смотан", а майка му "Тъпа овца"...

 

- И вълкът сит, и стадото цяло! - възкликнал вълкът, дояждайки овчаря.

 

Ако една жена си е овца, каквито и лъвове да се въртят около нея, тя пак си мечтае за коча...

- Киро, що пиеш от сутринта?

- За да съм красив, Мишо! Вечер, като се прибера, моята ми вика "Айде, моят красавец пак се прибра!"

 

- Жената ми даде лекарство, което убива желанието за пиене!

- И какво стана, Кире?

- Бе, снощи пак пих, ама без желание...

Вълците издебнали куче, обкръжили го, искат да го изядат. Кучето се моли:
- Не ме убивайте, обещавам да ви помагам, да завръщам овцете към вас...
Помислили вълците, оставили го живо. Две години то им помагало, учило ги, показвало им места и методи, ловувало заедно с тях... Обаче дошла много гладна зима. Ловът неуспешен, вълците гладни, отчаяни. Какво да правят? Решили все пак да изядат кучето. И го изяли. Костите погребали. Поставили надгробна плоча. Чудят се как да я подпишат, от кого? "От приятели"? Какви приятели, като са го изяли? "От враговете?" Не става - две години заедно ловували, гръб до гръб, всичко точно... Помислили, помислили и написали:
- "От колегите".