преди 12 часа, nikooo91 написа:

Значи не съм изгубил много.. 

Красива ли е иначе

Не мога да кажа дали е красива защото след първото л никоя не ми се струва красива

преди 8 часа, васил козарев написа:

Преди малко се зачетох във форума на Космополитан... 

Анне, нарича "дискриминация" това, че не й било позволено да учи английски, защото нямала отличен успех!!! И заради това Обществото е лошо, а тя- "дискриминирана". 

Ясна е работата... Човек, който иска да бъде съжаляван и да се ползва с привилегии от останалите, не заслужава ни съжаление, ни да му се помага! 

От тука се разбира, че и никога не й се е подигравал, тоест не е сама поради дискриминация. Впрочем, освен, че са били съученици някога, никога- никакви отношения не са имали. 

 

О ти ако й видиш темитте вярвай ми ще ходиш една година с виснало чене особенно ако видиш защо не иска да бачка... А не се сеща че ако бачка може би ще стане интересна на Петър или поне ще дава рушвети да й снасят инфо за него (туй в кръга на шегата де)

преди 37 минути, haidukpikaso написа:

там е във вихъра си

еле Даниела като й била пуснала троянския кон...

 

то клетви да четете да се хванете за главата как кълне

Тя там е легенда с главно Л, толкова не съм се смял особенно като прочетох как я наричат и защо не ще да работи

преди 28 минути, <------------------ написа:

Привлече ми вниманието 😀😀😀 Къде да я търся тази тема? 

Целия раздел Ти ти ти от 48 страница до 1 пълен с нейни теми за Даниела и Петър, и всички теми върти суче и пак до тях стига както тука все стига до евреите

преди 1 час, <------------------ написа:

Привлече ми вниманието 😀😀😀 Къде да я търся тази тема? 

ами там е, освен ако не са я изтрили админите, не знам

търси на Кити писаниците и те така

преди 1 час, petie1 написа:

Целия раздел Ти ти ти от 48 страница до 1 пълен с нейни теми за Даниела и Петър, и всички теми върти суче и пак до тях стига както тука все стига до евреите

 

преди 4 часа, <------------------ написа:

Ух и там ли се е въхрила 😀😀😀 

Толкова ли е важно ? 

Не,само питам...едното го разбрахме

че е депресирана много 

преди 3 минути, haidukpikaso написа:

ами там е, освен ако не са я изтрили админите, не знам

търси на Кити писаниците и те така

Не са я изтрили Кити споко ще й види излагациите амма как може да се излага така тази  Анне или Кити не ми го побира ума?

преди 1 час, <------------------ написа:

Привлече ми вниманието 😀😀😀 Къде да я търся тази тема? 

 

преди 1 час, haidukpikaso написа:

там е във вихъра си

еле Даниела като й била пуснала троянския кон...

 

то клетви да четете да се хванете за главата как кълне

клетви ли? да не е туркиня ...те се кълнат като луди

преди 1 минута, nikooo91 написа:

 

клетви ли? да не е туркиня ...те се кълнат като луди

По добре недей чете че няма да можеш да спиш цяла седмица

преди 1 час, haidukpikaso написа:

еле Даниела като й била пуснала троянския кон...

А възможно ли е наистина да ѝ е пуснала троянски кон? Те там имаха какво да делят.

преди 3 минути, petie1 написа:

По добре недей чете че няма да можеш да спиш цяла седмица

не не не,четох някои неща от нея и това ми стига

жена трудно да я убедиш в каквото и да е ...тя си знае своята

иначе нещата,които са й се случили са много гадни,но все пак не й мислим злото,само да й помогнем 

току-що, nikooo91 написа:

не не не,четох някои неща от нея и това ми стига

жена трудно да я убедиш в каквото и да е ...тя си знае своята

иначе нещата,които са й се случили са много гадни,но все пак не й мислим злото,само да й помогнем 

Жената си търси разтуха. И вярата, че е преродена мъченица. И самозаблудата, че се е превърнала в историк четейки статии за историята. Смеем ѝ се на любовните терзания, на определен лукс, с който разполага, но никой не би искал да бъде на нейно място и да изживява нейните мъки.

Казусът как инвалид да живее сред здрави хора, които имат естествена, макар и потискана от възпитание, непоносимост към тази повредена човешка машина е трагедия, в която няма универсално решение.

Може би писането по форуми е най-добрата терапия, която неволно е намерила.

А може би е единственото място, на което може да комуникира с хора, без да вижда в очите им отражението на своята болка.

А ние се борим да ѝ обясним колко е неподготвена в една или друга наука, сякаш точно тя ще трябва да пише учебниците ни по история...

преди 3 минути, nikooo91 написа:

не не не,четох някои неща от нея и това ми стига

жена трудно да я убедиш в каквото и да е ...тя си знае своята

иначе нещата,които са й се случили са много гадни,но все пак не й мислим злото,само да й помогнем 

Че са гадни гадни са но поне при нея 90% от нещата които има може да се излекуват или поне облекчат малко от малко явно за това не й дават пожизнен ТЕЛК

преди 21 минути, petie1 написа:

Не са я изтрили Кити споко ще й види излагациите амма как може да се излага така тази  Анне или Кити не ми го побира ума?

какви толерантни админи имат там а

преди 16 минути, Myanmar написа:

А възможно ли е наистина да ѝ е пуснала троянски кон? Те там имаха какво да делят.

не знам как се пускат троянски коне, тая чак такъв хакер ли да е

преди 5 минути, Myanmar написа:

да вижда в очите им отражението на своята болка.

Да знаеш само колко е гадно това и колко  боли нямам думи....

За учебниците по история няма как да ги напише щото трябва  много ама много да чете и то сериозни книги по история и статии, най много да напише книга като "Човекът във високия замък"

преди 8 минути, haidukpikaso написа:

какви толерантни админи имат там а

не знам как се пускат троянски коне, тая чак такъв хакер ли да е

Дани Хакерката рулз

Кой знае какво е било в реалност?

Между другото е хубаво да си Хакер

преди 26 минути, petie1 написа:

Дани Хакерката рулз

Кой знае какво е било в реалност?

Между другото е хубаво да си Хакер

И мен още тогава ме съмняваше - тя не й е никаква конкуренция, Пепи си е неин.

Кой знай де отворила де не трябва нашта Анне Кити и омазала компата

иначе да - хубаво е да си хакер, еле като те нерви някой ...

преди 3 минути, haidukpikaso написа:

И мен още тогава ме съмняваше - тя не й е никаква конкуренция, Пепи си е неин.

Кой знай де отворила де не трябва нашта Анне Кити и омазала компата

То не че е трудно да препакираш дадена легелна програма с твои добавки но трябва да имаш сериозни знания по програмиране и ОС а и те троянските коне не им е целта да повредят или изтрият нещо а да ти ползват компютъра за нещо

преди 10 часа, Myanmar написа:

Жената си търси разтуха. И вярата, че е преродена мъченица. И самозаблудата, че се е превърнала в историк четейки статии за историята. Смеем ѝ се на любовните терзания, на определен лукс, с който разполага, но никой не би искал да бъде на нейно място и да изживява нейните мъки.

Казусът как инвалид да живее сред здрави хора, които имат естествена, макар и потискана от възпитание, непоносимост към тази повредена човешка машина е трагедия, в която няма универсално решение.

Може би писането по форуми е най-добрата терапия, която неволно е намерила.

А може би е единственото място, на което може да комуникира с хора, без да вижда в очите им отражението на своята болка.

А ние се борим да ѝ обясним колко е неподготвена в една или друга наука, сякаш точно тя ще трябва да пише учебниците ни по история...

Но никой няма да й се присмива или да я обвинява... дори и по форумите се опитваме да й помогнем и да й дадем кураж и да знае, че има подкрепа ,а не да се измъчва и плаче по форумите ,а да се радва, че някой се опитва да й вдигне главата и да я утеши, че винаги може да бъде по-лошо

Наистина бях жертва на дискриминация, ама вие не четете! На ДВА ПЪТИ не ми позволиха да уча английски!

Първия път беше в 3 клас. Не знае, че може да се учи език от 3 клас, никой не ми беше казал. Случайно един ден в момичешката  съблекалня, преди часа по физическо, видях едно от момичетата да изважда пъстър учебник, разбрах, че учат английски език. Аз не знаех, никой не ми беше казвал, че може да се учи език от 3 клас. И заявявам самоуверено "И аз ще уча английски". Търсих в книжарницата в нашия град учебника, но го нямаше, но пък си купих английския речник, издание на "Егмонт България" и тетрадка. И на другия ден отидох с класа по английски в тяхната стая. Беше обаче по средата на годината. Просто седнах на един чин и започнах да преписвам всичко от дъската и да гледам умно и да слушам ( не че много разбирах). Следващия път обаче преди часа по английски, съучениците ми ме наобиколиха и ме притиснаха да не идвам повече с тях по английски. На въпроса ми "Защо", казаха че съм била тъпа. Не си измислям, наистина ме наобиколиха и бяха много настоятелни да не идвам с тях.

А после, в началото на 5 клас, уж демокрация, уж свобода, но целия клас станахме жертва на дискриминация. Значи, събра ни един ден госпожата по английски (не знам защо точно тя) трите паралелки от пети "а", "б" и "в" класове, бяхме по три деца на чин. Аз бях от "а" клас. Носеше дневниците на класовете ни от предишната учебна година. И се започна. Гледаше ни оценките, после ни вдигаше по ред на номерата. И в зависимост от успеха ни, имаше само два въпроса. Може и да не ми повярвате, но помнех кой от нашия клас завърши с отличен, и кой с по - нисък успех, защото отличниците бяха наградени на тържеството за завършване на начално образование. Имаше само два варианта и абсолютно никаква свобода, желанията на децата нямаха значение! В училището се учеха три езика - руски, немски и английски. Та, "изборите" бяха:

- завършилите с пълен отличен можеха да избират между руски ,немски и английски

- останалите - между руски и немски.

Всички деца бяхме в шок, но никой не посмя да каже и дума, госпожата беше много строга и не търпеше възражения. От другите паралелки не познавах децата, но от нашия клас само едно момиче избра руския, отличниците избраха английския, аз и завършилите с петици избрахме немския (и то не с желание, но ни се учеше западен език). Избрах немския, защото можех малко да чета на руски, и защото ми се учеше западен език, макар че адски ненавиждах точно немския. Никой от нас не посмя да се оплаче от дискриминацията, защото навремето не знаехме, че учениците имаме права, учителите правеха каквото си искат.  Чак по - късно, като бях преместена във второто ми училище, разбрах от местния вестник, че ученици и родители от по - долните класове са се оплакали от дискриминацията, наложена от учителката по английски. Стана ми болно, че ние не сме се борили! Но кой да ни каже, че сме жертви на дискриминация, тази дума не я знаехме тогава............

А само половин година след това унижение, учителката по английски изгони мой съученик от групата, и той дойде при нас по немски. Беше изгонен заради липса на домашно. И госпожата по немски, и ние бяхме в пълен шок, че за такова нещо госпожата го е изритала като мръсно коте от групата по английски. И пак никой не каза нищо и не защити момчето.

А съучениците ми от групата по английски изглеждаха стресирани и уплашени, но не се оплакваха. Учеха обаче много повече по английски и от това страдаха другите предмети.

Поне във второто ми училище се учеха само руски и френски и там вече можех свободно да заявя какво искам да уча - френски. Там оценките не бяха водещи, а желанието. Е, там пък беше обратното - голяма част от класа учеше руски, и само шепа бяхме по френски, но проблеми нямаше, а по френски се справях добре, поне първата година. После обаче господина замина за София и дойде да ни преподава една госпожа. В седми клас учех отделно от другите, защото не знаех френски, така да се каже, бях в първи клас. Казах на новата учителка, че не знам много добре френски, но се наложи направо да скоча на четвърти клас, много трудно ми беше, пак се стараех, но повече от петица не изкарвах.Толкова много бях пропуснала, че френската граматика ми беше трудна, иначе лека - полека се учех да чета на френски.

В училището в София в гимназиалният етап се учеше само един език - английския. Радостта ми обаче помръкна от факта, че нямахме учебници, както и че учихме езика само в 9 и 10 клас,  после ни го спряха, без обяснения, и всички бяхме много разочаровани, защото учехме английски език с желание и защото госпожата по предмета беше млада, мила и много добра.

Учудена съм, че не знаете, че през 90 - те масово хората не си знаеха правата.

преди 5 часа, nikooo91 написа:

Но никой няма да й се присмива или да я обвинява... дори и по форумите се опитваме да й помогнем и да й дадем кураж и да знае, че има подкрепа ,а не да се измъчва и плаче по форумите ,а да се радва, че някой се опитва да й вдигне главата и да я утеши, че винаги може да бъде по-лошо

Оооо ,я стига глупости! Просто иска да се жалва колко и е смотан живота и да я съжаляват.Не можела да учи английски не може да работи ,да готви е сиктир вече!

преди 1 час, <------------------ написа:

Оооо ,я стига глупости! Просто иска да се жалва колко и е смотан живота и да я съжаляват.Не можела да учи английски не може да работи ,да готви е сиктир вече!

То на никой не е лесен живота,но не се оплакваме

преди 1 час, Anne написа:

Наистина бях жертва на дискриминация, ама вие не четете! На ДВА ПЪТИ не ми позволиха да уча английски!

Първия път беше в 3 клас. Не знае, че може да се учи език от 3 клас, никой не ми беше казал. Случайно един ден в момичешката  съблекалня, преди часа по физическо, видях едно от момичетата да изважда пъстър учебник, разбрах, че учат английски език. Аз не знаех, никой не ми беше казвал, че може да се учи език от 3 клас. И заявявам самоуверено "И аз ще уча английски". Търсих в книжарницата в нашия град учебника, но го нямаше, но пък си купих английския речник, издание на "Егмонт България" и тетрадка. И на другия ден отидох с класа по английски в тяхната стая. Беше обаче по средата на годината. Просто седнах на един чин и започнах да преписвам всичко от дъската и да гледам умно и да слушам ( не че много разбирах). Следващия път обаче преди часа по английски, съучениците ми ме наобиколиха и ме притиснаха да не идвам повече с тях по английски. На въпроса ми "Защо", казаха че съм била тъпа. Не си измислям, наистина ме наобиколиха и бяха много настоятелни да не идвам с тях.

А после, в началото на 5 клас, уж демокрация, уж свобода, но целия клас станахме жертва на дискриминация. Значи, събра ни един ден госпожата по английски (не знам защо точно тя) трите паралелки от пети "а", "б" и "в" класове, бяхме по три деца на чин. Аз бях от "а" клас. Носеше дневниците на класовете ни от предишната учебна година. И се започна. Гледаше ни оценките, после ни вдигаше по ред на номерата. И в зависимост от успеха ни, имаше само два въпроса. Може и да не ми повярвате, но помнех кой от нашия клас завърши с отличен, и кой с по - нисък успех, защото отличниците бяха наградени на тържеството за завършване на начално образование. Имаше само два варианта и абсолютно никаква свобода, желанията на децата нямаха значение! В училището се учеха три езика - руски, немски и английски. Та, "изборите" бяха:

- завършилите с пълен отличен можеха да избират между руски ,немски и английски

- останалите - между руски и немски.

Всички деца бяхме в шок, но никой не посмя да каже и дума, госпожата беше много строга и не търпеше възражения. От другите паралелки не познавах децата, но от нашия клас само едно момиче избра руския, отличниците избраха английския, аз и завършилите с петици избрахме немския (и то не с желание, но ни се учеше западен език). Избрах немския, защото можех малко да чета на руски, и защото ми се учеше западен език, макар че адски ненавиждах точно немския. Никой от нас не посмя да се оплаче от дискриминацията, защото навремето не знаехме, че учениците имаме права, учителите правеха каквото си искат.  Чак по - късно, като бях преместена във второто ми училище, разбрах от местния вестник, че ученици и родители от по - долните класове са се оплакали от дискриминацията, наложена от учителката по английски. Стана ми болно, че ние не сме се борили! Но кой да ни каже, че сме жертви на дискриминация, тази дума не я знаехме тогава............

А само половин година след това унижение, учителката по английски изгони мой съученик от групата, и той дойде при нас по немски. Беше изгонен заради липса на домашно. И госпожата по немски, и ние бяхме в пълен шок, че за такова нещо госпожата го е изритала като мръсно коте от групата по английски. И пак никой не каза нищо и не защити момчето.

А съучениците ми от групата по английски изглеждаха стресирани и уплашени, но не се оплакваха. Учеха обаче много повече по английски и от това страдаха другите предмети.

Поне във второто ми училище се учеха само руски и френски и там вече можех свободно да заявя какво искам да уча - френски. Там оценките не бяха водещи, а желанието. Е, там пък беше обратното - голяма част от класа учеше руски, и само шепа бяхме по френски, но проблеми нямаше, а по френски се справях добре, поне първата година. После обаче господина замина за София и дойде да ни преподава една госпожа. В седми клас учех отделно от другите, защото не знаех френски, така да се каже, бях в първи клас. Казах на новата учителка, че не знам много добре френски, но се наложи направо да скоча на четвърти клас, много трудно ми беше, пак се стараех, но повече от петица не изкарвах.Толкова много бях пропуснала, че френската граматика ми беше трудна, иначе лека - полека се учех да чета на френски.

В училището в София в гимназиалният етап се учеше само един език - английския. Радостта ми обаче помръкна от факта, че нямахме учебници, както и че учихме езика само в 9 и 10 клас,  после ни го спряха, без обяснения, и всички бяхме много разочаровани, защото учехме английски език с желание и защото госпожата по предмета беше млада, мила и много добра.

Учудена съм, че не знаете, че през 90 - те масово хората не си знаеха правата.

Е как съучениците ти ще ти казват да не учиш с тях език...те не са никои, че да ти казват какво да правиш...

преди 2 часа, Anne написа:

Наистина бях жертва на дискриминация

Имаш основание да бъдеш огорчена, но не мисли, че това е нещо специално, което сполетява само хора с физически недъзи. Аз също съм бил многократно дискриминиран. Даже в калдата, за дето не се правя, че не виждам нередностите. И всеки пишещ тук и извън форума е бил по една или друга причина неоснователно и несправедливо ощетяван.

Не мисли, че останалите хора постигат целите си, защото никой не им пречи. Хората, които слагат прът в колелетата са безброй. Трябва да приемеш това, а не да го ползваш за оправдание да спреш да опитваш отново и отново.

Всичко, което аз съм постигнал, а аз съм постигнал много в живота си, съм постигнал с нови и нови опити, до побъркване. Постигнал съм го с учене и работа, докато другите са спали, постигнал съм го с три часа сън всеки ден, без почивни дни, с лишения, без телевизия, филми и музика. Не може да си по-добър/добра от останалите и когато те си почиват и ти да си почиваш. Това е цената на успеха. Просто не всеки е готов да я заплати.

Най-лесното нещо е да си намериш оправдания. Наскоро в тежка категория по бокс бе победен непобедения Уайлдър. Оправданието му? Тежал му костюма, с който излязъл на ринга.

преди 1 час, nikooo91 написа:

То на никой не е лесен живота,но не се оплакваме

Е как съучениците ти ще ти казват да не учиш с тях език...те не са никои, че да ти казват какво да правиш...

Аз не се оплаквам, а ви разказвам как беше.

Ми можеше, направиха го.................защото не ме харесваха, а аз късно го разбрах. Оказва се, че са ми били приятели и приятелски настроени към мен само, защото аз бях добро и щедро момиче и ги канех у нас на гости, черпех ги със сандвичи и мляко с какао. А те идваха у нас, защото по онова време ние бяхме малко по - добре, бяхме обзавели дома си с хубави мебели, имахме и видео и видеокасети. Но щом се преместих в другото училище, моментално забравиха за мен. Дори навън, дори и след години, не са ме поздравявали.

Е, все пак намерих три съученички в интернет през 2006 и тъкмо да се зарадвам, че ще поддържаме връзка и ще бъде както някога, се оказа, че никога не са държали на мен. с първото момиче се намерихме чрез "Атол.бг", но когато се видяхме в града (тя живееше и работеше в София), поканих я на гости, но тя така и не дойде. Жалко, защото като деца бяхме приятелки, много си гостувахме, даже седяхме на един чин............ С други две се намерихме в скайп, едната се оказа, че е на студентска бригада в САЩ и как ли не почна да ми се хвали, явно искаше да и завидя............само че не позна, защото по това време в нашата преса излязоха някои истини за студентските бригади, така че хич не и хванах вяра. Третата пък не искаше да си пишем, защото все била заета и все работела..................Беше недоволна от живота, защото имаше само средно образование и не работеше добре платена работа. Така говореше, все едно обществото и е длъжно. А никой не и е виновен, че тя последната година в гимназията избрала да забременее и да се омъжи (майките ни са колежки и мама ми каза това, аз бях в шок). По трудния начин разбрах, че на целия този клас не му пука за мен. Не за друго, а защото съм с увреждания. Все пак, когато тръгнах ученичка, малцина родители са си записвали децата с увреждания в масови училища. Моите го направиха, за да бъда сред чуващи връстници и да се науча да говоря  (тогава още чувах).

Такива са те - със самочувствие до небесата. Мислят си, че като ми се похвалят със своята работа, заплатата, която получават и че са ходили в чужбина, ще им завидя. Работа всеки може да има, не е чудо невидяно, заплатите също, а що се отнася за чужбината - САЩ отдавна не ме привличат. Най - много си мечтая за Франция, но то ще си остане само мечта. Иначе преди няколко лета с нашите бяхме за кратко в Ксанти, Гърция, за няколко часа. Хубаво беше, но много слънчево и много скъпо.

 

току-що, Anne написа:

Аз не се оплаквам, а ви разказвам как беше.

Защо мислиш, че има разлика между двете? Фактът, че имаш много теми на една и съща тематика, сочи че си забила като прескачаща плоча, която не може да продължи.

Защото не се оплаквам, на вас така ви звучи.

преди 23 минути, Anne написа:

Защото не се оплаквам, на вас така ви звучи.

Няма значение как ни звучи. Ти се оплакваш.

Напиши нещо в този форум, което не е свързано с търсене на компенсации от немци, които са те убили в предния ти живот и не е свързано с недъзите ти. А де!!!!!!

И какво очаквате да напиша? Нещо позитивно при положение, че в момента в живота ми няма нищо позитивно, нищо, с което да се похваля. Нямам нито здраве, нито любов. И не аз съм искала да стане така.

Не аз съм искала да имам здравословни проблеми. Оправянето на тези проблеми не става с магическа пръчка и магически лекове. Слухът ми се влоши, защото години наред взимах болкоуспокоявщи (а те са ототоксични), понеже имах болезнена менструация. Разбрах, че има проблем, едва когато ми изтече страшно много кръв в тоалетната. За съжаление, няма лек за връщане на слуха. А на мен музиката и танците толкова много ми липсват...............

Втори път няма да си причиня това мъчение да ми вадят ноктите в съзнание. Не съм виновна, че местните упойки не ме държат. По същата причина не ходя на зъболекар.

Колкото до мускулите на краката ми и трудното изкачване на стълби - за моето заболяване още няма лек (вродена миопатия). Има за друга болест лек, (мускулна дистрофия) не за моята, хубаво ще е да четете и да не ги бъркате двете! не знам колко по - зле ще стана. Но не съм виновна, че живеем в апартамент.

Колкото до Даниела, и аз много пъти съм се чудила и питала за чий ме е потърсила, щом е била толкова сигурна в чувствата му. Просто не намирам нормално обяснение. А относно клетвите - как иначе да спра тази да ме тормози? Тя е в София, а аз - тук. Да беше оттук, щях лично да отида при нея и да и кажа да спре. Тя намираше за забавно да ме следи и тормози, да ми праща шантави съобщения. Опитах с добро и просто не стана. Какво ми оставаше? Сто пъти и казах кротко да ме остави на мира и тя си знаеше нейното. Само и прочетете постовете, Nefertiti се пише. Опитах се да не и обръщам внимание, но беше невъзможно, пълнеше ми пощенската кутия със безсмислици постоянно. Какво да направя? тя ме командваше, казваше ми какво да чувствам! Откъде - накъде!

преди 4 минути, Anne написа:

И какво очаквате да напиша? Нещо позитивно

Не съм казвал "нещо позитивно". Казах нещо, което не е самосъжаление - за твоите дертове. Защото си вярваш, че не се самосъжаляваш. И какво стана? В ступор, нищо не успя да измислиш.

Сега поне разбра ли, че си заета денонощно да се самосъжаляваш?