преди 4 минути, petie1 написа:

Ей защо лекувате Анне? Май темата е за друго?

не можем да й намерим гадже

преди 2 минути, haidukpikaso написа:

не можем да й намерим гадже

Можем ама не иска 🤷🏻‍♀️

преди 1 минута, haidukpikaso написа:

не можем да й намерим гадже

Ами първо я накарайте да учи после да работи и ще има и гадже а май никооо я искаше ама може и да греша

преди 2 минути, <------------------ написа:

Можем ама не иска 🤷🏻‍♀️

То имаше кандидат в темата ама тя го отряза а аз самия преди щях да й предложа приятелство ама с тва мрънкане и смешки по история нещо ми изстина мерака дет се вика

преди 16 минути, petie1 написа:

Ами първо я накарайте да учи после да работи и ще има и гадже а май никооо я искаше ама може и да греша

То имаше кандидат в темата ама тя го отряза а аз самия преди щях да й предложа приятелство ама с тва мрънкане и смешки по история нещо ми изстина мерака дет се вика

Никой мъж не обича мрънкащо мързеливо същество - за какво му е такова, не му трябва !

преди 6 минути, haidukpikaso написа:

Никой мъж не обича мрънкащо мързеливо същество - за какво му е такова, не му трябва !

Иначе бих й помагал ако иска но само дотам...

преди 5 часа, Anne написа:

Аз не се оплаквам, а ви разказвам как беше.

Ми можеше, направиха го.................защото не ме харесваха, а аз късно го разбрах. Оказва се, че са ми били приятели и приятелски настроени към мен само, защото аз бях добро и щедро момиче и ги канех у нас на гости, черпех ги със сандвичи и мляко с какао. А те идваха у нас, защото по онова време ние бяхме малко по - добре, бяхме обзавели дома си с хубави мебели, имахме и видео и видеокасети. Но щом се преместих в другото училище, моментално забравиха за мен. Дори навън, дори и след години, не са ме поздравявали.

Е, все пак намерих три съученички в интернет през 2006 и тъкмо да се зарадвам, че ще поддържаме връзка и ще бъде както някога, се оказа, че никога не са държали на мен. с първото момиче се намерихме чрез "Атол.бг", но когато се видяхме в града (тя живееше и работеше в София), поканих я на гости, но тя така и не дойде. Жалко, защото като деца бяхме приятелки, много си гостувахме, даже седяхме на един чин............ С други две се намерихме в скайп, едната се оказа, че е на студентска бригада в САЩ и как ли не почна да ми се хвали, явно искаше да и завидя............само че не позна, защото по това време в нашата преса излязоха някои истини за студентските бригади, така че хич не и хванах вяра. Третата пък не искаше да си пишем, защото все била заета и все работела..................Беше недоволна от живота, защото имаше само средно образование и не работеше добре платена работа. Така говореше, все едно обществото и е длъжно. А никой не и е виновен, че тя последната година в гимназията избрала да забременее и да се омъжи (майките ни са колежки и мама ми каза това, аз бях в шок). По трудния начин разбрах, че на целия този клас не му пука за мен. Не за друго, а защото съм с увреждания. Все пак, когато тръгнах ученичка, малцина родители са си записвали децата с увреждания в масови училища. Моите го направиха, за да бъда сред чуващи връстници и да се науча да говоря  (тогава още чувах).

Такива са те - със самочувствие до небесата. Мислят си, че като ми се похвалят със своята работа, заплатата, която получават и че са ходили в чужбина, ще им завидя. Работа всеки може да има, не е чудо невидяно, заплатите също, а що се отнася за чужбината - САЩ отдавна не ме привличат. Най - много си мечтая за Франция, но то ще си остане само мечта. Иначе преди няколко лета с нашите бяхме за кратко в Ксанти, Гърция, за няколко часа. Хубаво беше, но много слънчево и много скъпо.

 

Пак,че сте ходили някъде...

не се засягай..не ти мисля лошото...

идвали са у вас може би,защото са имали полза от теб и след това са видели,че повече не могат да те използват и са се отчуждили...

те ако ти бяха истински приятели нямаше нито да те игнорират ,нито да ти се бъркат и да ти казват какво да правиш.

не ти трябват нито един от тези приятели и съученици...далеч от надути и арогантни хора..който иска да ти е приятел ще бъде и без да го молиш...

 успех ...

преди 5 часа, Anne написа:

Защото не се оплаквам, на вас така ви звучи.

Не се ядосвай айде

както звучи звучи ,няма смисъл от нерви

Тя, същите тия хора ги е портила при всяка възможност...

 

Може би, са направили опит да се сближат, да я опознаят...

 

Аристотел казва, че Трагедия е, когато Героя се изправи срещу своята идентичност...

 

Да си отхвърлен, без приятели, обикновено има причини дълбоко в теб...

 

Не е била и много добра сестра, да кажем... И собствената си сестра е изпортила за цигарите...

 

Та, когато починат родителите й, какво ще прави???

 

 

Sent from my iPhone using Tapatalk

 

 

преди 8 часа, haidukpikaso написа:

Никой мъж не обича мрънкащо мързеливо същество - за какво му е такова, не му трябва !

Някой обичат държанките.

Нещата са прости. Докато гегата може да се развява - оплакването и самосъжалението са начин на живот.

Когато ножът опре до кокала, примерно родителите ѝ вече не могат да правят всичко вместо нея, ще се хване в ръце, ще учи и работи, и двете едновременно, че е прахосала много време без да помисли за бъдещето си, ще среща хора, ще срещне сродни души, неусетно може и да се сближи повече с някой, който да бъде спътник в живота ѝ.

Нужен е само един добър тласък. Дано не го усети като ритник в задника, защото принцеса или не, никой няма да ѝ постели червения килим.

преди 1 час, Myanmar написа:

Някой обичат държанките.

Нещата са прости. Докато гегата може да се развява - оплакването и самосъжалението са начин на живот.

Когато ножът опре до кокала, примерно родителите ѝ вече не могат да правят всичко вместо нея, ще се хване в ръце, ще учи и работи, и двете едновременно, че е прахосала много време без да помисли за бъдещето си, ще среща хора, ще срещне сродни души, неусетно може и да се сближи повече с някой, който да бъде спътник в живота ѝ.

Нужен е само един добър тласък. Дано не го усети като ритник в задника, защото принцеса или не, никой няма да ѝ постели червения килим.

Право й казваш  дано го разбере , за ученето ще й бъде много по лесно защото мама е учителка и може  да уреди да й помагат, за общуването също е важно ето в темата  един прояви интерес към нея  но тя го отряза...

Е, на нея и трябва някой, който да работи, да плаща сметки(което значи в работно време), да пазарува, чисти, готви, да я къпе, че й да я чука... щото, нали...
Ама, той психически, че няма да може да я чука е друг въпрос.
Да не говорим, колко ще издържи въпросният... Ще издъри, ще издържи месец-два-три, половин година, година да издържи и ще си събере багажа...
Не може едната страна само да дава...
Съвсем по друг начин опират нещата, ако си живял с някой години, и впоследствие се е разболял и се грижиш за него...
Ама, тя иска някой, който да е като мама и тати, със задължение и за секс...


Sent from my iPhone using Tapatalk

 

преди 10 часа, RxC001 написа:

Самоубийство винаги е варянт.

Стига глупости ако ще й даваш такъв съвет по добре трай

Искам отговор на един въпрос: Ако Петър й каже че иска Анне да учи и да работи според възможностите си тогава какво ще каже нашата форумна   мрънкаша принцеса?

преди 13 минути, petie1 написа:

Искам отговор на един въпрос: Ако Петър й каже че иска Анне да учи и да работи според възможностите си тогава какво ще каже нашата форумна   мрънкаша принцеса?

Глупости, той знае, че не мога да работя.

току-що, Anne написа:

Глупости, той знае, че не мога да работя.

Прочети какво съм написал, според възможностите ти

Той знаел, че не можела да работи, и че трябва да се грижи за нея, като за дете, ама някаква Даниела й пречела... 

И човекът има семейство, с деца... Морал та дрънка! 

преди 16 минути, васил козарев написа:

Той знаел, че не можела да работи, и че трябва да се грижи за нея, като за дете, ама някаква Даниела й пречела... 

И човекът има семейство, с деца... Морал та дрънка! 

Ми разни хора разни идеали

Не съм дете, просто съм несамостоятелна.

Анне, щом можеш да се разкарваш по исторически и етнографски музеи, значи можеш да отидеш до магазина, до лекаря, и да вършиш нещо, с което да си изкарваш препитание. 

И най вече, да не обвиняваш останалите за несгодите си. 

И ако финансово няма пречки, защо не вземеш електрическа триколка. Много са практични, може и в сгради (магазини, музеи) да те допускат с нея. Точно заради това масово бяха направени рампи преди няколко години, за да не бъдат ощетявани хора като теб.

преди 1 час, васил козарев написа:

Анне, щом можеш да се разкарваш по исторически и етнографски музеи, значи можеш да отидеш до магазина, до лекаря, и да вършиш нещо, с което да си изкарваш препитание. 

И най вече, да не обвиняваш останалите за несгодите си. 

Май не четете с разбиране - ходя на екскурзии и по музеи с нашите, не сама! И не само, защото трудно изкачвам стълби и като цяло се уморявам лесно, а и защото не умея да се ориентирам, също так и вече не чувам, няма начин да чуя кола зад гърба ми.

Вие изобщо разбирате ли за какво ви говоря?

Ти май не вдяваш, че МОЖЕШ! 

Има слухови апаратчета, по твоята логика, всеки с проблем със слуха, няма да излиза от вкъщи. 

преди 1 минута, васил козарев написа:

Ти май не вдяваш, че МОЖЕШ! 

Има слухови апаратчета, по твоята логика, всеки с проблем със слуха, няма да излиза от вкъщи. 

Ти май не разбираш какво ти говоря!

НОСЕХ слухови апарати, но ми намаля още много слуха, вече не чувам музиката с него! Почти глуха съм!

Ходи ли на специалист "уши, нос, гърло"??? 

преди 2 минути, васил козарев написа:

Ходи ли на специалист "уши, нос, гърло"??? 

Да, ходим редовно на изследване на слуха, когато ни го поискат от ТЕЛК! Имам сума ти аудиограми от през годините.

В последните години - не знам от музиката ли, от стреса ли, от хапчетата ли, но слуха ми намаля, в добавка на това имам и шум в ушите.

Вече не мога да слушам любимата си музика, а с апарата вече и не чувам толкова добре. Със стария беше зле, с новия цифров - още по - зле!

Правят ми изследванията или във фирма "Анка" (ако я знаеш коя е изобщо) или в Монтана.