Да, тук е форум и всеки сам поставя изискванията към себе си. Не е училище, където да се спазват изискванията на учителя. Не е и сеанс при психолог, който прави анализи на поведението на участниците. Човек, който сам не е потърсил помощ или съвет най-вероятно не е готов за него. Може да опиташ да проведеш разговор с него по-проблемната тема, но най-вероятно е да бъдеш отрязан. Това тук се случва често. Както казваш, всеки живее в своята приказка. Сигурно и аз. Някои бягат от миналото си в нея, крият се зад нея, ползват я за опора или отдушник от ежедневните проблеми... Аз също обръщам сериозно внимание на психологията на участниците. Но гледам да си запазвам изводите за себе си. Дори и да ме питат самите участници, пак ще съм много предпазлив, защото не ги познавам лично.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Но гледам да си запазвам изводите за себе си

Е, аз "не гледам да ги запазвам", защото това не е в моите изисквания за към мен си.

Да, тук е форум и всеки сам поставя изискванията към себе си. не е и училище, нито е театър. но в това се превръщат темите. Всеки напира да научи, да разкаже, да покаже и докаже на всички други - на истината си. И фантазира че те просто не я знаят като него, че не са чели "специалните му информации', дето са скрити за всеки друг, но не и за него, не са запознати със специалните му размисли, въжделения или. Също така - само да прочетат, само да видят, само да чуят като него - и веднага ще "разберат едната ИСТИНА", а не просто "неговата истина". Така претендентите за "истината' сред приказката си настояват че техните изисквания са изисквания за всичко и за всички. Това си е естественост, когато е нужно да валидираш че не е приказка това, сред което получаваш изживяванията си, а е обективна и истинска истина.

И като е истинска истина и основната ти мания в живота е да настояваш че е истина, значи че всеки и всичко е нужно да се напъха в същата фантазия. Иначе - как да настояваш за 'истината", като се стига че 'това си е твоята черупчица", сред която се сънуваш. И дори и да е така - тогава не се фантазирай кое, какво, как и защо било "духовното". И като срещнеш крайно друго описание на "истината"... и да се гърчиш като дъждовен червей насред пороен дъжд, защото личната ти вяра и утроба от защитни илюзии е застрашена да те пази от големия и лош свят, дето в него си никой, нищо и всеки е зъл хищник за друг.

Да - форум е. Попадаш сред всякакви носители на "истина". Но риска точно твоята версийка на театър, да не се окаже точно това, в което вярваш - попадаш често на отстрел сред всякакви версии, гледни точки. Ами това е сред широкия свят - това е положението. като не изнася - свиваш се обратно. ама не - точно свитото не му стиска и не изнася - щото омръзва. Защото постоянните повторения спират да носят конструиране на илюзията и непрекъснато са нужни нови и нови инжекции от изживявания, за да се поддържа сънуването.

Това е положението - като не можеш да държиш на дисонанси - крий се, бягай от тях, крий ги от себе си... Но дисонансите са онова, което е способно да отрезви. както е и всяка криза - носи възможност за обновяване, за промяна, за изменение, за развитие... Точно кризата носи възможността - не живуркането и споделянето на щастливи версии на истини, на светли и розови фантазии, или пък на адови фантасмагории... Точно кризата и дисонанса носят възможността.

  Хората се самовъзпитават взаимодействайки с чуждия пример. Но има такива, от които няма нужда и нищо не можеш да вземеш, ако заприличаш на тях, вътрешната ти ценностна система алармира за "падение". Освен еволюция, моделиране и изграждане  има и инволюция,  деструкция и израждане. Самата смърт е пример за разрушение на формите, а животът е на тяхната непрекъсната промяна. Затова трябва да се търси нещо извън живота и смъртта, част от съзнанието присъства там. Дали имаме качествена и активна връзка с него? 

  Алтруизмът е антоним на егоизма, и всеки трябва да се самоопредели в поведението си към какво се приближава, защото дори тук форумът е взаимовръзки, така че самозвани вълци единаци са егоистите, които "пет пари не дават" за другите, поне на думи, ако някъде дълбоко вътре във тях не дреме алтруистичната нагласа. 

   Има опит, който е неизречим, но ако беше несподелим каква ценност би представлявал? Ако не беше написаното във форума със значение, защо си правите труда? Нима една книга не може да бъде водач и интелигентен събеседник? Интелигентен ли е този, който непрекъснато подчертава, и дава единствената възможност на другите да го приемат за такъв? Това е роб на желанието си да бъде някой и фактор, да формира общественото мнение. Всяко такова желание поражда страдание и показва човешката непълноценност и липсата на самодостатъчност. Такива хора са самотни , а не уединени, те са недоволни и самоизмъчващи се, нямат общо с пълноценната изявяваща се личност.

Да, кризата носи възможности. Вярно е, че и аз се стремя да ги избягвам. Не от страх за себе си. Не може винаги да се предположи в коя посока ще се наклони везната, каква ще е цената и дали участващите могат да я заплатят. Познавам съвсем нормални хора, които сега са в лудница, от години тотално неадекватни. Някои лишени от опшрата на илюзиите си се самоубиват или убиват. Някои изпадат в депресии, които не преминават цял живот. Някои отиват в другата крайност на това в което са вярвали преди...

  Аз например съм се проявявал като мизантроп и сам съм се определял като вампир от слънчев тип. Например, кандидатствал съм във френския легион с нагласата на убиец, поне да ми плащат за това и да се "проявявам безнаказано", дори не съм сигурен, че при достатъчно силен външен стимул мога да се проява пак като такъв. Човеконенавистен. Би ли ме упрекнал някой, че се опитвам да изградя личността си в другата крайност.? Заради необузданата ми агресивност в казармата за малко щяха да ми дадат година и половина дисцип, защото не признавах никакви авторитети. Имах ОВС, употреба на алкохол, побой над военнослужещ, посегателство срещу пагон, материални щети. Клякал съм на 215 кг. с идеята като ритна някой да "го строша". Например веднъж вдигнах един стар войник на рамото си, а друг приятел новобранец за назидание му бръкна с пръст в гъза. Карал съм стар войник да скача от вишката, като му вземах автомата и др. подобни изстъпления. Наказвал съм всеки, който ми се прави на гъзар, ако е по силите ми. До какво води това? Можеш ли да подкарваш хората като говеда? В това ли е силата на човека? Всичко е временно и тленно и ако не правиш усилия да се промениш, толкова е по-голяма възможността съдбата да те смачка. Винаги има по-силен, по-интелигентен. В този форум от кого да взема пример? Кой се изписва като "най-духовен"? Признавам само тези, които се борят със себе си, първосигналността си, първичните си импулси, разбрах,, че част от тях не са и наши и грижа ме е за хората, кое лице да изведа пред тях, защото никой не е длъжен да ми търпи своеволията. Пишейки това се чувствам друг човек. Някой иска ли да ме върне в старото русло? Да стана опасен? Това ли е развитие? Кое е по-добре, да си фантазираш какъв искаш да бъдеш и да направиш стъпки в тази посока, или да останеш само фантазьор? Можеш ли да постигнеш нещо без да си го представиш? Можеш ли да загърбиш и забравиш, а така как ще се поучиш от грешките си?

преди 7 часа, Shiniasu написа:

Вярно е, че и аз се стремя да ги избягвам. Не от страх за себе си.

ШИ, човеко - Не виждаш ли че се защитаваш чрез пасивен подход - т.н. "приплъзване"? толкова ли е неразличимо за пред твоите очи, или просто е начина твоите защити да го крият от съзнанието ти?

Това е един от начините за справяне с дисонансите - емоционални ментални, когнитивни... - това е твоят пример. Какво би станало ако цялата конструкция от обяснения на света сред която ти живееш, се компрометира... Имаш характерен почерк, когато започнеш да се защитаваш - много пъти съм ти обръщал внимание на него - заради стремежа от избягване на дисонанса. И при дисонанс пада нивото ти на наблюдателност, на внимание и фокус, на критичност... И това се отнася до всеки човек... всеки, без изключение - дори и авторът на тия думички. заради това е нужно да се опознае целият процес, да се вникне в неговото протичане, в неговите движения, наслагвания... А който не смее - няма шанс.

Целият живот на човека е низ от преодолявания - само на едно нещо... Само едно нещо се налага да се преодолява - това е страхът. Още от раждането всяко новородено преминава през всеки етап именно чрез преодоляване на препятствията и стоперите, бариерите и блокажите. За всяко ново умение преди него стои страхът. за всяко ново начинание, за всяко ново разширение, опознаване - стои страхът. стои - НЕПРЕКЪСНАТО...  Да се научиш да ядеш сам, да ходиш сам, да караш колело, да плуваш... за поемането на отговорност, да взимаш решения и да носиш последствията... Всеки миг животът предлага препятствията на страхуването, всеки миг може да е "последен". И когато някой не успее да се справи,  блокира някъде си... и не го преодолява. Дори това - да блокираш и отвътре да не можеш да преодолееш блокажа - това са най-силните страхове - непреодолените, които с цел да се оправдаят, всеки неуспял ги превръща в "непреодолими"...

единствената причина за избягване на дисонансите е именно СТРАХА ... точно за онова, което наричаш "себе си". Всъщност няма друг страх - ако познаваш механиката и структурата на защитаването вече би трябвало да си го извел.

Няма как да се стартират защити, ако именно "себе си" не е застрашено. Ако СЕБЕ СИ - не е интерпретирано че нещо "те" застрашава. Че ще изгубиш нещо, че е нещо важно, че без него не би бил сигурен, защитен, не би бил устойчив... Ако нещо е размърдало "алармената система", значи че са застрашени устоите на които вече си се постановил. че са заплашени нещата в които вярваш, в които си убеден, на които конструираш ценности - оттях - мотивация, от нея - поведение.

Ако нещо го няма в ИДЕНТА ти - никога не се стартира каквато и да е защита. Това е един от триковете - изменения на идента, чрез повлияване и трансформация на идентификацията... - в опит да се заобиколят защитаванията...

И именно трикът е превръщането на проблема, във възможност - от страхуване, от каквото и да е стартирано - да се подложи на дълбоко опознаване какво се случва. Защото всяко сработване съдържа в себе си като производно на целия защитен механизъм. Така по едно няколко произволни части, може да се състави "карта" на цялото. Това, от което се страхуваме носи познанието за онова, което носим дълбоко в себе си. Цялата работа е вместо да се тръгне към бягство, битка, прикриване - да се овладее импулса и да се запази максималният възможен ментален потенциял към опознаване. Това е трудно, това е сложно. Да се овладее първичното - не е лесна работа... Отгоре на всичко - това е само... "началото"... В някакъв смисъл  - това е само "лесната част"...

Заради всичко това - когато се заговори за духовност, децата им остава просто да си бърборят за нея, умело сънувайки безкрайните готови сценарии или лично нагодени приказки относно духовността - но вече като приказка в която те самите имат важна роля. И са едни или други, и са с един или друг костюм. Никой не му се признава че е неуспял, че не смее, че се страхува. И дълбоко прикритият образ на 'героя' не е защото той е безсташен, а е герой оня, който съумява да преодолее страхът си... да преодолее импулсите за прикриване, битка, бягство, агресия или депресия... и да овладее бавно и постепенно тяхното заложено статукво ...

Има ли някой претенция че е опитал... и е успял. И че има начини, да предложи подходи, варианти, принципни положения? Да приложи рационалното си отношение спрямо тия задачи... Вместо това - готовите приказки, на готованците, които заради това че не биха тръгнали за нищо на света, измислят готовите си приказки сред които да разиграят заместител на онова, което никога не биха посмели. 

Заради това, е изключително иронично и наивно, когато претенцията на някого е че е духовен, че е много знаещ, познавач, с характерните демонстрации, позовавания, повтаряния, авторитетни опорни точки, на идеята че понеже е чел, дочул, видял някъде си... че му е ясно, с имитации на размисли, на крадене на готовия опит от изфантазираните интерпретации на всичко което влиза в полза на фантазията...

   Аз например, като бях в детската градина, още тогава се проявих като защитник на слабите и онеправданите. Едно дете биеше по-малките , а аз така хубаво го набих него заради това,  защото ме дразнеше, че го бутнах в един калорифер и му се появи голяма синка на гърба. Съответно викаха майка ми заради това. Когато тръгнах на училище там имаше стол през комунизма. И всички се редяха на опашка, обаче имаше някои които смятаха, че могат да престъпват реда и порядъка и се пререждаха. Един такъв го думнах с подноса по главата и пак викаха майка ми, заради шест годишния ѝ син. Може това да е чувство за справедливост и правилно канализирана агресия, докато дори сега и тук в този форум наблюдавам словесната агресия на някои индивиди, с повод и без повод към всеки. Не си спомням случай всъщност да съм се държал лошо с някой, ако в него не съм забелязал доза арогантност, високомерие и безнаказаност. Ако алтруизмът не е заложен в нас, или не сме го изработили в предишни животи, откъде идват тези импулси в малките деца? Може ли да се влезе в един организиран свят на ред и порядък и взаимно уважение ако някой си мисли, че може да пристъпва определени закони и да се самооблагодетелства без да го е грижа за другите?

   Според мен проблемът на определени хора е как така Бог не им се е изявил? Та те са толкова велики и неповторими? И те живеят с идеята, че някой трябва да им се бори за душата, да им проповядва, да ги подкарва към това, което се нарича "спасение". Даже нямат идеята, че от тях може да е необходимо да се спасяват останалите, че те са заплахата, а не заплашените. 

преди 15 часа, _ramus_ написа:

ШИ, човеко - Не виждаш ли че се защитаваш чрез пасивен подход - т.н. "приплъзване"? толкова ли е неразличимо за пред твоите очи, или просто е начина твоите защити да го крият от съзнанието ти?

Няма от какво да се защитавам, но наистина както казах гледам да се измъквам от конфликтите. Не е точно страх. Минал съм през много трудни ситуации. И сега съм в такава, и проблемът е, че аз лесно мога да се справя, но други хора може и да не успеят. А аз не мога да им помогна. Не съм и длъжен, но го искам.

 

 

Ако това в което вярвам се срине... съмнявам се, че може да се срине тотално. Сменял съм си възгледите, но аз не приемам това, което знам за нещо крайно и неподлежащо на развитие, допълване и дори промяна. Не се фиксирам върху това, което знам, а го използвам като отправна точка да науча нещо ново и да задълбоча разбиранията си.

Това, че кризата може да се превърне във възможност е така. Но може би си забелезъл, че обичам да държа нещата под контрол. Дори и самата промяна гледам да е контролирана. Знам, че не може да се контролира всичко, но все пак гледам да мога да владея и предвидя колкото се може повече. Да, знам и че това превърнато в крайност е проблем, затова гледам да съм по-умерен в тази посока. Доколко успявам - не знам.

Пасивността или агресивността са нещо нормално, явно се срещат при различни хора.
Няма да осъдят някого просто защото бил лош човек, докато не извърши конкретно деяние.

За агресивността по форумите - да, несъмнено е осъдителна.
Всеки прави грешки, добре е и да се виждат грешките, за да се поправят.
Но защо някой непознат форумен трол ще дойде натрапчиво да ме критикува.

Това е все едно да си толкова луд, че да се заложиш на улицата и да следиш минувачите:
- мине някой, който не ти харесва - веднага отиваш при него и му го казваш;
- някой направи неволна грешка като говори - веднага започваш да го атакуваш, че не бил учил в училище;
- видиш някой че прави нещо, отиваш да му се месиш

Нали така ?
 

   Преди години имах съученик, който пиеше анаболи и много ме беше изпреварил във физическо отношение. Той беше агресивен към всички. Това не ми попречи да му пусна кръв от носа. И след като станахме "приятели" той ми каза "ти не си добър човек , а си добре възпитан". Изобщо дори и да бъдех победен във схватка, така добре ги подреждах, че не повтаряха да ми вдигат ръка. А тука някакви цинични и вулгарни лигльовци, на които им липсват първите седем години, неправилно възпитавани, пред погледа на мързеливите модератори, разюздано се разиграват. Дали това е успокоение, че някой така си възпитава и децата, и те съответно ще му се качат на главата. Някой циничен мърляч ще се изпусне и на пътя като си кара колата и някъде ще му напляскат кривата кратуна?

   По просто и елементарно не мога да се изразявам. И пак се съмнявам, че ще бъда разбран.

  В древността един адепт наблюдавал как една отровна змия приближава кошчето със малко бебе. И той разсъждавал "и бебето е от Бога и змията" и оставил змията да ухапе бебето и то да умре. Когато сам умрял и отишъл при Бог, Бог го попитал: Защо не спаси бебето?  Т.е. ще бъдете съдени и за вашите бездействия. Сега често се питат дали има справедливост, и смятат, че Бог е несправедлив изхождайки от личното си отношение към нещата. Някои имат и двоен стандарт, правила за някой, които не важат за друг. Така в областта на личните чувства, разчистват сметки и разсъждават, както им изнася. Това пак е плод на егоизма и самообслужването. Но има висша справедливост, която ще ви попилее. Всички ще бъдат изправени на съд за действията и бездействията си. Дори сега има хора със съвест, които се самоосъждат сами, и пред Бога, казано е ,че един разкаял се грешник има по-голяма стойност от един праведник. Защото грешникът се учи от грешките си. Само закърнелците не се учат, те не могат да бъдат ученици. За какво "духовно развитие" тогава става въпрос? Дали дървото за познание на добро и зло е изучено детайлно за да бъде преодоляно? Дали със злото може да се борави мъдро, за да не дойде по-голямо зло? Който не търси погледа на Бога не може да бъде справедлив, нито истинен, нито любящ, това че може да се превъплащава в каквото си поиска и да играе роли е фалш без ценност и стойност, защото Кой искаш да те оцени? Само Някой, който е истински ценен, Свещен, Храм Чист и Съкровен. Падението в езика не може да Го достигне, това е грешка но пък за някои "свободо" мислещи е повод на гордост, друго падение. Защо Бог да се цапа в нечии извержения, първо с Негова помощ трябва да се очистиш сам, да го имаш като нагласа, като стремеж, въжделение, посока, да имаш ясна позиция, плод на концентрирано усилие и разсъждение, да си готов да поемаш отговорност, дори и да сгрешиш и пак и пак към свещения идеал, към чистотата, Любовта, Истината, Мъдростта нищо да не може да те отклони. Тогава можеш да останеш и сам, скрит от света ,но пред Лицето на Бога, да кажеш "направих всичко по силите си , дай ми от Твоята да продължа". Бог е единствената награда, нима Той не е достатъчен?

.