преди 5 часа, Shiniasu написа:

и не знаеш с кой възглед съм се запознал по-напред.

Не ми е нужно да знам - нещо си. Което ме интересува и не го знам - ти ми го разказваш. Не за Елена - тя е само медиатор, в случая и Елена въобще не ме интересува, нито нея, нито живота й, нито каква е, или не е била. Никога няма да познавам каквото и да е за ЕЛЕНА. А всичко останало като информация е ненанеждна и не ми върши никаква практическа работа.

Ти ми разказваш СЕБЕ СИ - не което си чел и запомнил. Разказваш ми кой си, в какво вярваш, кое ти е важното, приоритетите... Разказваш ми чрез думите си, в които има несъзнателен канал "себе си", докато ти пишеш съвсем други неща - по твоя си канал, с твоите осъзнати потребности. Разказваш ми за твоя ИРАЦИУМ, но парадокса е, че самия ти - който си единственото същество в цялата вселена, което най-много да зависи и да се определя от ИРАЦИУМА си, си сляп за него. Гледаш в приказните си посоки и така ирационалното в теб се пази от взора ти. Опитвам се да ти покажа нещо от теб самия, опитвам се да го сложа пред очите ти, на мястото на течащия хипнотичен канал в съзнанието и създаденото вече от него.

Не ми е нужно всичко това да са аргументи - в опита ми да общувам в съвсем друга на твоята линия, посока. Именно в нея пет пари не давам за аргументите някакви си, при положение, че с лекота мога да превключа на друга линия и да заиграя в нея на аргументиране. Продължаваш да ме интерпретираш като някой който ползва общуването тук за убеждения, за налагане че е прав, за внушения че съм говорител на единствена истина.

Всъщност не изразявам никаква истина. Нямам моя истина. Нямам такава - отпадна необходимостта да я имам и цялата голяма кошница отпадна от мен-плюшкина, защото събирах и аз като теб, и като други и много добре ПОЗНАВАМ - какво означава, защо се прави, в чие име и потребност. Не настоявам кое е правилно и вярно и всъщност не ме интересуват особено думичките. Изучавам на всички тук каналите, по които излиза информация за СЕБЕ СИ - пишещия, за него самия. Никой от пишещите тук, с редки спорадични изключения, няма идея че каквото и да напише, канала СЕБЕ СИ върви непрекъснато, а самите пишещи нямат идея че го правят. Дори много им се иска да няма такъв, подскачат, дърпат се като деца... И роптаят, защото според тях няма такова нещо, и са прави в това - за тях това си е естествено - да няма такова нещо.

Изключително са редки хората, които имат осъзнаване за "дълбокото и скрито себе си". Мен това ме интересува, защото това интересува мен самия - за моето дълбоко себе си. Изучаването на "същото" в другите, е част от моето собствено опознаване и вникване, чрез внимателни и сложни съпоставки и още много друго... И при положение че няма кой да ми разкрие директно и ясно своето "себе си", при положение че той самия няма идея за него, един ден забелязах че сред всяко написано слово, се съдържа канал "СЕБЕ СИ" на автора си. Това е информационна нишка, достъпна чрез известни интерпретационни умения. Иска се практика, опит - написах специално за любопитните, части от аналитичния комбиниран процес.

Поради факта, че хората не само че не са наясно със своето скрито "себе си", за малката част от което им се удря в съзнаваното, те са свикнали да го крият. В самите себе си те не се обръщат към него. Ирациото сред всеки човек е най-голямата територия, а не неговото рацио, нито съзнание. ИРАЦИОТО е основната заварена територия, на която се случва човешкото битие. И парадокса е, че - точно тя е прикрита умело и сложно вътре в самия АВТОР и ЦЕЛ. За да се реализира сложна психична игра, основана на комплексни взаимоотражателни процеси .

Хората, които им показвам че имат такъв канал и при писане, и дори да се стараят да липсва, е налице. И това силно ги дразни, защото изведнъж нещо, което не зависи от тях се изплъзва от нужния им контрол. И си реагират, като няма към кого - несъзнателния избор на насока на защитата е някакъв си дето издава бръмчащия сигнал и в него те намират обекта за породеното недоволство. В думите си ти на няколко пъти изваждаш малки моменти от твоето такова недоволство, което поне е обрано, шлайфано, защото си преди всичко ментален психичен тип, но е налице и сериозна доза подтиснат ирациум. На границата между ирациума и рациума - са налични "искри" заради несъвместимости. В твоето писане, точно това ми е интересното. Защото то в мен има повече резонанс, защото при мен имах такова подобие, от такъв тип. И ми е по-лесно за съпоставки.

Но за толкова години четене ровене и търсене, съчетания и връзки между едно или друго - за теб са слепи собствените ти положения от които се ражда толкова много от живота ти. За мен вече - това е парадокс. За мен това е странно и като гледам колко иначе много начетени и дори ментални хора пилеят огромния си потенциал, защото нямат начина да направят връзката към себе си. Като не я направят, няма как да докоснат собствения си канал "СЕБЕ СИ". Който непрекъснато излъчва информация. Тя не е само в писането, но контакта ми с тия субекта тук е през писаното слово и аз затова засягам този аспект от интерпетацията на канала СЕБЕ СИ, която е ориентирана към писмено слово.

За да го направя всичко това, вече споменах няколко пъти че АЗ СЪМ ЦЕЛТА на това което пиша. Аз съм основния четящ на собствените си думи, защото провокацията и реакциите ми на едно или друго написано, аз гледам собствената си карта на моето СЕБЕ СИ - по написаното от самия мен. Смешно е при такава ориентация и ситуираност на моята роля сред всичко това, толкова хора си ме отразяват според личните си приказки сред които живеят и ми показват непрекъснато своето СЕБЕ СИ че е единствено и само в приказката на живота им. Толкова хора ме кривят в огледалата на защитите си да ми казват кой съм бил аз... но какво да ми рисуват, при положение че нищо не знаят за собствените си огледала и отражения. Какво да видят от мен през собствената си приказна фиерия направена от мисловни или картинни образи, концепции и градена да има вид, да дава идея за стабилност, да става за опора.

Именно сред всичко това, пишещия рамус пет пари не дава за никоя социална фигура, с внушена роля колко е важна и правилна. Това че нещо имало световен отзвук, не идва от качествата на един човек и тия качества задължително да са позитивни. А най-малко - за самия него. Толкова примери за гении са налице, които са обявени за такива именно заради ползвата която е извадил от тях социума. Заради това се идеалозират, защото в социума това е начина за регулация - нужните модели, свързани в схеми. Защото все пак както и битието на всеки човек, в основите и значимата си част се определя именно от ИРАЦИУМА, заради същото целия социум е основан главно на същия ЛЕЪР - нещо което си е не само логично а и напълно естествено.

Как искаш да познаваш живота и света - след като НАЙ-голямата част от процесите в него, и на същото в теб, са ти напълно неизвестни. Как от малката фрагментирана картина на вече познатото, щото вече е написано, говорено и така стига до теб - да съставиш адекватна карта на живота, света и себе си. Питам условно теб - но това е реторичен прийом. Защото това са въпроси на всеки към него самия - това са въпроси които човек задава когато се обърне към своето скрито СЕБЕ СИ. В съзнанието няма как да се направи, защото много надълбоко съзнанието се отделя от ИРАЦИОТО и то много внимателно, като постоянно мощни психични процеси се грижат за това.

Редактирано 19 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 4 часа, by_chechi написа:

По второто . В конкретен случай истината не е тази ! Само така изглежда ! Това е самозаблуда , когато не прецениш противника и съответно надценяваш себе си . Въпросът е на съотношение ! ....В същност това е една от "хватките" - да накараш противника да надцени себе си , а теб да подцени.....или пък обратното също върши работа ! Просто трябва да се знае какво точно се случва "на масата"...(виж ми аватара ! ).....

Който е по-добре подготвен , при "добро" желание , винаги може да изманипулира неподготвения - няма никакво значение , той иска или не иска ! Даже по някога се случва от само себе си - без манипулаторът целенасочено да го е искал . Само седи и чака , следи кога ще му дойде времето......Дето се казва : " Търсим вълка , а пък той сам се набутал в кошарата ! " ...Това ти го казвам и практически многократно потвърдено , и от двете позиции ....! Колко мога да разказвам...! (падал съм от кайсия ) 

Има хора, които не живеят по тези правила на консумирането, байко. Пък хватки, пък врътки, пък стратегии…брррр, тотална загуба на ценно време.

После всеки се чуди защо доверието е толкова рядко срещана птица. Ами, ако нямаш доверие в себе си, как да се довериш на нещо външно на теб, ако, следвайки твоята логика, всичко е въпрос на употреба, а често и на злоупотреба?

Иначе нещата за мен са адски прости. Винаги подхождам първоначално с доверие. Ако обаче усетя консуматорска настройка и че някой се опитва да ме ползва така, както се ползва вещ, играчка или предмет, му излиза винаги солено и повече не му минава през акъла дори да си помисли да опита пак. А ако човекът е израсъл консуматорството, остава завинаги в сърцето ми, което ще го топли, докато бие. 

Та за това не се плаша от вълци. Винаги съм подготвена, дори в случаите, когато приличам повече на нежно, наивно и доверчиво котенце, отколкото на закален и белязан от множество битки лъв. Което означава, че е възможно да ме манипулират само до момента, в който за мен остават скрити консуматорските им мотиви. За това може би не съм падала прекалено често от кайсия. Но нямам нищо против да разкажеш за твоите "приземявания".

Има парадоксални личности, за които съжалявам, че не бих могла да срещна лично. Блаватска е една от тях. Моят нюх към консуматорския уклон, никога не ме е подвеждал. Мисля си, че щях да мога да я "надуша", ако не е идеалист, а най-обикновен, редови консуматор на блага. Но, от друга страна, паразитите не живеят по начина, по който е живяла тя. Което, в най-лошия случай, прави от нея може би заблуден, но дълбоко вярващ човек, ала в никакъв случай не и измамник.

преди 10 часа, Мо_хи_ни написа:

Има хора, които не живеят по тези правила на консумирането, байко. Пък хватки, пък врътки, пък стратегии…брррр, тотална загуба на ценно време.

...после се сърдите , че подчертавам , че почерням да обърна внимание към понятията , добавям по няколко пъти , по някога размествам словореда , да се разбира само по един определен начин или пък да е по много начини.....

Колко поста изписах за "определящо-решаващо" ?! И пак файда няма ! Е , какво повече да направя ? Ето какво съм писал : 

"Всичко е така !....В конкретен случай истината не е тази !....трябва да се знае какво точно се случва "на масата"......(копи)..."

Пример :

Казано е : " Всяка коза -  за свой крак ! " . А какво е това , ако не е утвърдена в живота формула за поведение  !? Форма без съдържание ! Хайде ! Нали дълбочина искаш ! Най-отгоре е кози някакви , крака , почесват се , може и с роги да се бучкат или кротко трева да си поскубват . Сетивност и чувства . Емоции , един вид ! До тук с будизъм !....На по-дълбоко е съдържанието - в същност съвсем друго излиза ....

Кой колкото може да вземе ! За това е за всички ....! 

Истината (вярно отражение на действителността) има свойства , характеристики има - обективна , но и субективна ; относителна , но и конкретна ; в крайните си форми - абсолютна . Може да е единична , частна или обща . Може да е временна , променлива , динамична в една или друга степен .  

Някой ще каже : " Ами то като е така , значи Истина няма ! " .

Има ! Но трябва да се познават понятията и да се разбира чрез съждение и умозаключение , т.е. Разумът да управлява , да дава решения на проблемите  ! Тук идва мястото на Душата и на Духа , произтичащ от нея - Духът да контролира . Той е Boss-ът , поставя задачите на Разума и избира решение ! Реализира в практика , чрез Воля !

Всичко това взето заедно е дълбокото , Израства от Егото и се превръща в Съзнание! Съзнанието произвежда Смисъла и променя ( не създава ! ) Обективната Реалност....

Съзнанието Подрежда Хаоса ! Намалява Всемирната Ентропия...... ! Е , от нас хората , за сега твърде скромно в космически мащаби ! Но пък на Земята , за има-няма 300 години (какво е то в сравнение с милиарди?) , вече й "разказахме играта" . От други - кой знае ?!

Време и място си има за всеки и всичко ! Който до където - до там !

(имах намерението да напиша само 2-3 реда - така и започнах . После като потече....)

Редактирано 20 май 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Не ми е нужно да знам - нещо си. Което ме интересува и не го знам - ти ми го разказваш. Не за Елена - тя е само медиатор, в случая и Елена въобще не ме интересува, нито нея, нито живота й, нито каква е, или не е била. Никога няма да познавам каквото и да е за ЕЛЕНА. А всичко останало като информация е ненанеждна и не ми върши никаква практическа работа.

 

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Не ми е нужно всичко това да са аргументи - в опита ми да общувам в съвсем друга на твоята линия, посока. Именно в нея пет пари не давам за аргументите някакви си, при положение, че с лекота мога да превключа на друга линия и да заиграя в нея на аргументиране. Продължаваш да ме интерпретираш като някой който ползва общуването тук за убеждения, за налагане че е прав, за внушения че съм говорител на единствена истина.

 

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Поради факта, че хората не само че не са наясно със своето скрито "себе си", за малката част от което им се удря в съзнаваното, те са свикнали да го крият. В самите себе си те не се обръщат към него.

Значи се опитваш да ми покажеш как не съм наясно със себе си, как действам според един или друг модел несъзнателно, но когато се опитам да аргументирам модела си на поведение, ти заявяваш, че всъщност не те интересува доколко аргументите ми са обосновани. Не е проблем, че не познаваш Блаватска, но в същото време твърдиш, че зад това, че споделям възгледите й, стоят неосъзнати от мен фактори и модели. Т.е., че приемам избирателно това, което отговаря на светогледа ми, без да го подлагам на сериозна проверка и отхвърлям, пак без сериозна проверка, това, което не отговаря. Но ти в същото време не можеш да излезеш от собствената си гледна точка. Не само това, но и открито признаваш, че не желаеш да вникнеш в чуждата.

преди 13 часа, Shiniasu написа:

че не желаеш да вникнеш в чуждата.

това ли "излезе" от интерпретирането? Мдааа - нищо, други може да направят друга интерпретация.

Тая инерция - за гледни точки, за вникване в чуждата, за желания или нежелание... Нямаш как да оправдаеш НЕРАЦИОНАЛНИТЕ СИ УБЕЖДЕНИЯ с рационални средства. Ти си уязвим на всяка точка, на всяка нишка от логиката. На всяка стъпка, дето си я оправдаваш със "сериозни проверки и оттам - приемане и отхвърляне" си пишеш религиозния си модел отвътре. И съвсем не е "случайно", защото си "продължаваш" в същата посока, а именно:

преди 13 часа, Shiniasu написа:

че споделям възгледите й, стоят неосъзнати от мен фактори и модели.

Алелйуа, или еврика - кое от двете, или "и двете"?

Какви възгледи можеш да споделяш с блаватска бе човек. Поне си го написа - каква рационалност има в това да "приемеш възгледите на някого", дето освен всичко друго не са негови? Само защото си го причел и ти е попаднало според нагласите, когато ти е било нужно да ги изразиш, да си направиш свой ментален балон, сред който да се сгушиш, той да те представя пред света. Нито един аргумент нямаш - тая игра с "ама всеки има право на мнение" - мненията не са аргументи за нищо. Убежденията не са за да се сервират за консумация, нито да се "споделят"  - това не е баница, която след това да я играеш колко била рационална, само защото е вкусна храна за гладния. Така правят хората на които им липсва ИНДИВИДУУМа в себе си. Индивидуума не се основава на ИРАЦИОТО. Докато то те дирижира невидимо, няма индивидуум, който да е достатъчно регулиран, сплотен, балансиран и креативен. Няма и как да го има.

Нямаш никаква възможност да погледнеш какво всъщност искат да ти кажат собствените ти думи и как чрез тях се опитва да ти каже нещо от твоето ИРАЦИО. За какво въобще се занимаваш да ме интерпретираш, като няма полза? А и самата посока не е това - отскачаш като силиконова топка от мраморен под.

Написах ти целия механизъм - и пак си вървиш по него. Дори се дразниш че било "според моделите на рамус" - не са на рамус - това е твоят модел. Това са твоите движения, просто ти ги отразявам обратно, за да стигнат до теб - като не си в състояние да ги докоснеш директно, отвътре. А всъщност става въпрос за теб самия - не за рамус или филанкишиев. Какви ли не завъртулки и какви ли не игри и битки за нагласянето докато стане "утроба". Как разбирам че си в нея ли - ами по повторенията на обясненията, когато се опира до граница и инстинктивно се отскача от нея. Това е непрекъснато и се цикли. Едно и също отразяваш, после го закарваш при възприятието, от него излиза че идва от рамус, и това се цикли, защото няма решение отвътре. Ако за миг оставиш онова на което си се основал и се слял - дори сянка няма да остане, защото цялата ти тъкан отвътре е от концепции на които им липсва АВТОРА ИМ, в тях - кято роля, като механизъм, динамика...

Какви претенции можеш да имаш, след като си обикновен сляп и глух за собствения си език, за собствения ти свят - не само за теб - говоря принципно, затова не ползвам обръщение чрез ника ти.

Закъде сте тръгнали такива - слепи и глухи за себе си, бе хора? Чия ви е посоката, като това е влак на който сте седнали от инерцията и внушението че само това е начина да се отиде някъде - на влакчето, вкупом, с обмен на каквото падне, само да върши работа за онова, което е потребно и натиска да "трябва".

Е - истина ли пиша? Или това е "мое мнение"? или пък ми е "възглед"? Или пък се правя на интересен с някакви интересни версии и сценарии. Или пък  - напъвам се да убеждавам другите колко съм велик и кви истини "виждам"... Аз съм, единствения дето вижда, аз съм - важния, щото ... така.

ШИ, Склонността към мистичното в теб е още от момчешките ти години. Да си запазиш "дядо Коледа" в себе си, напук че се оказало че "няма такъв". Но пък - други приказки си намерил дето да "няма как някой да ти ги отнеме, и да те разочарова", като за тази цел толкова си направил - с мисията "НЕ МОЖЕ ДА ОСТАНА БЕЗ ПРИКАЗНОТО - защото ми е нужно да вярвам че съществува".

Това дали е "мнението на рамус" някой си? Наистина ли е напълно изключено това да е твоят собствен "глас" за който си глух и сляп. Сляп, защото пишеш думичките си, които не можеш да ги разпознаваш като "съобщенията" от твоето И-РАЦИО. Кажи ШИ - напълно ли е изключено като предположение да е налице нещо подобно?...  Какво като не си го чел, какво като не става за обяснения, отговори... Нима това са приоритетните критерии - дори и да са - те ли са единствените?

Кажи ми нещо, ШИ - възможно ли е цялата ти концепция и обяснителна картина на света да е погрешна? Поне теоретично, предположително? Дори и да си изиграл играта да вземеш от тия, дето си сметнал че са правдиви, верни, от тия, дето са ти допаднали - не е ли възможно да е налице колективна грешка - поне теоретично и предположително?

Редактирано 20 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Какви възгледи можеш да споделяш с блаватска бе човек. Поне си го написа - каква рационалност има в това да "приемеш възгледите на някого", дето освен всичко друго не са негови? Само защото си го причел и ти е попаднало според нагласите,

Е сега какво излезе, че не трябва да чета ли? Или да чета без да се съгласявам с написаното? Ама аз не съм чел само Блаватска. Чел съм и много други неща.

Не можеш ли да опиташ да си малко по-сериозен. Има проблем в интерпретацията и изводите след нея? Наистина ли "това излезе" от прочита ти или е начина да го завършиш по-повърхностно?

Разбира се че не е задължително нищо. Нито че е толкова важно. Но би показало - за теб кое е важното. А това е щрих към това КОЙ СИ ТИ.

1993 година, когато излезе Блаватска на блъгарския пазар бях на 17-18. Тогава не се интересувах нито от религия, нито от мистика. Нито аз, нито близките ми са вярващи. Нямах никакво изградено становище по подобни въпроси. То тези неща все още едва започваха да навлизат в България. Интересувах се от география и биология, като литература четях и доста научна фантастика - просто защото разполагах с огромна библиотека от книги, голяма част от които бяха такива. Имахме и доста класическа литература, но нея не съм я чел. Сега остава да "обвиниш" Айзък Азимов или Артър Кларк за увлеченията ми по Блаватска. Аз пък мога да настоявам, че присъствието на тези книги, които не съм купувал е следствие от намеса на съдбата. Първите книги на окултна тематика, които ми попаднаха, също не беше моя инициативата за закупуването им. Попаднаха ми "от небето". Така е, избран съм си. А интересното е, че тези, които ги купиха в последствие изобщо не се оказаха заинтересувани от тях.

Колко сериозен трябва да бъда? Ти няма как да видиш колко голям брой обстоятелства са съгласувани за да бъда аз това, което съм в момента. Имам предвид своя светоглед. Ако той трябваше да е различен, щях да се родя десет години по-рано. Ако трябваше да е различен много други обстоятелства от живота ми щяха да са различни. Защото доколкото и светогледа ми да зависи от мен самия, при определени други обстоятелства, примерно ако се бях родил 10 или повече години по-рано, аз нямаше как да достигна до същите разбирания. Главата ми просто щеше да е препълнена с хиляди други неща. Това с което е изпълнена в момента напълно ме устройва. Не знам защо, но имам чувството, че желаеш да се усъмня в него, да се освободя от него. Човек се освобождава от ненужното, а не от ценното. Оценката за ценност е субективна. Това май го пропускаш. Аз нямам нужда от изживяването на духовни катарзиси. 

Природата е създала навиците и моделите на поведение (включително на мислене) с цел да не се хабят съзнателни усилия за нещо, което е извършвано достатъчно често така, че фокусът на вниманието да може да се насочи в друга посока. Т.е. тези модели имат своята положителна страна, а вредата е свързана единствено с погрешно изградените модели. Колкото е глупаво да се подхранва един погрешен модел, също толкова глупаво е да се стремим да разрушим един правилен модел, който ни улеснява при извършването на рутинни действия.

Всичко това трябва да подскаже, че докато съм удовлетворен от това, което съм изградил като модели на мислене и като светоглед, аз нямам основания да се стремя да го променя. Не съм стигнал до противоречие или до задънена улица, не съм достигнал до неудовлетвореност и до липса на възможности за развитие. И тук чуждите ограничения и проблеми, чуждите противоречия и опит, чуждото разбиране не вършат работа. Те вършат работа за носителя си, но не и за мен.

ШИ, обстоятелствата не правят човека. И го правят - когато той просто ги отразява. Движението в по-малко съпротивление е инстинкт. Не е рацио. Не е активна съзидателност, а е просто начина да се нагодиш, да постигнеш удобство...

Предлагането че си чел или не - който и да е автор, каквато и да е книга - значи че са ти повлияли. А не че ти си си повлиял. Когато не е налице разум, като активен съзидателен и управляващ фактор - са налице множество негови заместители - защото "празно не може и няма как да има". Винаги нещо ще изиграе ролята да е управляващо поведението.

Същото е и за 'природата' от изречението - Природата е създала навиците и моделите за поведение. Тя ги е създала - а ти къде си в цялата работа?

Същото е и с книгите. Аз съм горе долу на същата възраст и също съм израснал с Кларк и особено Азимов и плеядата като тях, по онова време. Но виж ни сега - Според теб, реципрочно е че разликата между нас е - щото сме различни, щото имаме различни модели... ??? Дали това е единствената разлика... или е просто нужната на теб версия - колкото да има обяснение и да се държи?

Това допълва "картината" в теб:

преди 4 часа, Shiniasu написа:

така е, избран съм си. 

От кого си избран, ШИ? не е ли твърде удобно отново да сложиш фактора извън себе си - някой те е избрал, за нещо си? А не е ли само удобната версия - от подобните на - "дето нямало случайности, няма съвпадения". Всичко е умисъл, всичко е план, всичко е "написано"...

Нима е толкова страшно да се поеме отговорността и да се заяви - да, аз съм отговорния да съм това, което съм - не условията, не книгите, не възрастта, не природата или съдбата... АЗ НОСЯ ОТГОВОРНОСТТА - това, ШИ означава един индивид, да се осъзнае като такъв и да поеме отговорността ТОЙ - за собствената си екзистенция.

Така, че - колко сериозен можеш да бъдеш - вече написа и отговора е ясен - колкото можеш да си позволиш. И е ясно колко е - защото е изписано. Не поставям етикет, нито прилагателни - колкото - толкова.

Редактирано 21 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 11 часа, _ramus_ написа:

ШИ, обстоятелствата не правят човека. И го правят - когато той просто ги отразява. Движението в по-малко съпротивление е инстинкт. Не е рацио. Не е активна съзидателност, а е просто начина да се нагодиш, да постигнеш удобство...

Ако не си убеден в действието на закона за карма и със действието на скандите и в частност със самскарите, няма да разбереш гледната ми точка. Обстоятелствата не правят човека. Човекът сам създава подходящи обстоятелства, които са следствие на избраната от него линия на действие. Ти отново ще съзреш нерационалност в тази моя убеденост. За мен тя е напълно рационална. 

преди 11 часа, _ramus_ написа:

От кого си избран, ШИ?

От себе си. Или от някой друг. Не аз съм избран, а обстоятелствата в живота ми, които са спомогнали да достигна до този светоглед, който имам. И не, те не изграждат светогледа ми, а само спомагат да достигна до тези разбирания, които сам вече съм изградил в миналото. Ако нямаш тази нагласа на мислене, която е повече характерна за изтока, няма как да приемеш гледната ми точка. И тук не става въпрос за запознатост с едно или друго източно учение като будизъм примерно, а в едно дълбоко приемане на определени концепции, засегнати в тези учения. Искам да кажа, че аз ги приемам като нещо нормално и естествено. При мен няма чудеса.

преди 6 часа, Shiniasu написа:

Ти отново ще съзреш нерационалност в тази моя убеденост. За мен тя е напълно рационална. 

Няма нищо за съзиране - очевидно е. И е логично -  убеденост, е специфично отношение на субект към колективна или своя проекция чрез която се постановява и инициира, защото я поставя в базата на опорните си точки и координатната си система от тях. И при това няма как да се "съзре рациум", ШИ. Рациум, е осъзнато отношение на субекта през своя индивидуум. Просто няма как - ако въобще разбираш. Няма как да наречеш религиозния си уклон "дълбоко приемане". и това за теб да било рационално. И при мен няма чудеса, но при теб има - просто ти си решил че ги приемаш за "нещо нормално и естествено", което е типичен религиозен похват на толкова много религиозни хора. 

Опита да ми покажеш своят "рациум", представяйки го под условия - "ако не приемам (като теб, вероятно и както много други "разбиращи"..., ако не съм убеден (демек като теб), ако съм нямал "подходящата нагласа". Опита да се обясни всичко през призмата на вече постановеното, само защото това били учения, били древни, отговаряли на твоите нагласи, били от толкова много хора...

Теб те няма ШИ - това на теб не ти пречи, но не ми и пречи аз да го виждам - за теб, живота означава да си намериш подходящите убеждения и да ги направиш свои разбирания... Но в цялата работа ти си само една дребна и незначителна сачма, в някакъв си незначителен лагер, сред някакъв дял на огромен механизъм - не е важно дали това е така или не е така - извън теб. Въпроса е - че на теб този начин на отношение, ти е напълно достатъчен. Напълно и докрай. Типичен убеден религиозен представител. Все пак не си от фанатиците, обран си, умерен си... което все пак говори за някакъв баланс...,

Ок - така да е. Разказа ми достатъчно кой си. Опитах се да ти го покажа. Не го виждаш, нямаш и потребност, няма го и "онова, там", на което това да резонира. И да го има е твърде слабо и немощно. Други работи са много повече "напред"... там ти е фокуса и ядрото.

Редактирано 22 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Знаеш ли, че всичко, което си написал, всъщност очаквах да го напишеш. 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Рациум, е осъзнато отношение на субекта през своя индивидуум. Просто няма как - ако въобще разбираш. Няма как да наречеш религиозния си уклон "дълбоко приемане". и това за теб да било рационално.

 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

И при мен няма чудеса, но при теб има - просто ти си решил че ги приемаш за "нещо нормално и естествено", което е типичен религиозен похват на толкова много религиозни хора. 

 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Опита да ми покажеш своят "рациум", представяйки го под условия - "ако не приемам (като теб, вероятно и както много други "разбиращи"..., ако не съм убеден (демек като теб), ако съм нямал "подходящата нагласа".

 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Опита да се обясни всичко през призмата на вече постановеното, само защото това били учения, били древни, отговаряли на твоите нагласи, били от толкова много хора...

Всичко това, което пишеш е стремеж да ме поставиш в някакви рамки, в които си решил, че трябва да бъда. Ти самият си в рамки, защото без значение какво ще напиша, ти вече си ме поставил в рамката. Ако вземем под внимание само последния цитат ще откриеш две от три неща, които ми приписваш, че съм казал, а аз не съм казал.

В предпоследният цитат пишеш абсолютно погрешно, че съм се опитал да ти покажа своя рациум. Не, аз няколко пъти намекнах, че няма да ти покажа моя рациум, че не се аргументирам - нямам нужда да се защитавам или да се доказвам. Ако ти разкривам част от убежденията си, това е не с цел да докажа нещо. Нито (пак) повтарям ще се опитвам да защитя тези убеждения. 

Във вторият цитат, пишеш, че това е похват на толкова много религиозни хора. Не - религиозните хора се държат за убежденията си като удавник за сламка. Те ги защитават, защото така защитават себе си. Никой религиозно отдаден човек не приема вярата си за нещо нормално и естествено. Да не говорим за това как се приема чуждата вяра. Включително и ти издигаш своя възглед на пиадестал, а чуждият съответно е ирационален.

Това "няма как" в първия цитат... "ако въобще разбираш". Ами и аз писах, че няма как да разбереш моя възглед, но ти намери проблем и в това. Докато аз не намирам проблем в това, че не съм разбрал какво искаш да ми кажеш, т.е. разбрал съм, но не виждам проблем там където го виждаш ти.

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Включително и ти издигаш своя възглед на пиадестал, а чуждият съответно е ирационален.

На фона на написаното, се оказва че дори не четеш. Защо въобще играеш на диалог, при положение че минава и заминава някакъв си прочит... някъде в зоната на здрача - пък и така е най-удобно за нужното интерпретиране. Всъщност за теб няма никакво значение.

преди 4 часа, Shiniasu написа:

че няма как да разбереш моя възглед, но ти намери проблем и в това.

Написах нещо толкова просто - сега ще го напиша пак и ти предлагам да не го коментираш - защото не го разбираш. Няма как човек, който живее с убеждения да разбере някого, когото няма такива. Няма как да разбереш свят, който е някъде отвъд убеждеията ти. Това е основата на религиозността - рамката на живота, задължителната рамка - това са неговите убеждения. както са и твоите.

Разбирам го много просто - по думите ти и по липсата им на адекватност. Тия твои думи кръжат винаги само в твоята рамка. Ти така ми я описваш. Тия ала-бала, дето сравняваш тоя идеален образ на религиозния и вярващия... Ти дори не знаеш какво влагам в ттия думички - не че не го пиша, просто няма как да стигне до теб. Пък и "не го пише в ученията и не става за убеждения".

Не е плодотворно когато се имитира диалог. Той не се получава. Всъщност ползотворното е за мен - защото ти ми разказа кой си, повече от достатъчно. И да искам повече от това няма как да ми кажеш, защото и няма друго какво - другото е само конкретики на едно или друго отражение, а мен това не ме интересува особено. Така, че аз направих което ми беше полезно и получих онова, заради което вложих от времето и писането си. А ти - каквото си направил, това е.

Мен убежденията не ме интересуват - ничии. За мен човека - не е своите убеждения, а е нещо много повече от тях. За теб това няма как да е така - защото не написа нито една дума, която да е встрани от убежденията и вече построената картина от тях. За теб - няма нищо извън рамката ти. Всъщност е просто и това че не го виждаш ти остава само да повтаряш упорито как пред очите ти са "моите убеждения" срещу "твоите такива". Но аз мога да кажа - майната им на убежденията ми. Мога да поставя всичко което знам, мисля, отразявам - като напълно погрешно. Предложих го на теб - нищо, мрак и мъгла - мина и замина. Просто тия неща няма как да стигнат до теб - живота ти е на широк път между два тротоара. Просто си водата, която е чакала да потече по най-подходящото корито, по най-краткото съпротивление...

Заложих много положения на които дори и да са ти минали през очите - няма как да им резонираш. По тия прийоми и тактика разбирам много повече от това, което самия ти ми казваш в прав текст. Особено при положение че същия текст ми показва че нищо не разбираш за себе си. Това, което имитираш е само според рамката, ако го пише в ученията, ако е според възгледа... който дори не е твоя възглед, а е обикновена заемка.

За мен човека е повече от рамката си... Не ми е нужен възглед за тия неща. Пет пари не давам нито за учения, нито за възгледи или идеологии - мен ме интересува дали има и кой е ЧОВЕКА - отвъд тях. Това обижда субект, и вкарва в дисонанс, субекти, които живеят според общия принцип "АЗ СЪМ МОИТЕ УБЕЖДЕНИЯ", за които основната битка в живота им е - намирането на "правилни" идеологични системи, сред които да се приютят. ОК - не го осъждам, нито го омаловажавам, нито го иронизирам - това е човешкия път - някъде по него е вървящия. Нито е за мерене, нито е състезание. Мен ме интересува ти къде си по него - не за да се мерим, а да видя какво си извървял, кой ти е етапа и накъде ти е посоката

Това е - благодаря за подадената информация. Аз свърших това, което ми беше нужно.

Редактирано 22 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 18 часа, _ramus_ написа:

Написах нещо толкова просто - сега ще го напиша пак и ти предлагам да не го коментираш - защото не го разбираш.

Няма да коментирам написаното, не защото не го разбирам, а защото не го приемам. Може би за теб това е едно и също, но за мен не е. Когато ми стане тясно в моите граници, аз евентуално ще ги разширя. Това намирам за нормално. Така е при всички. Разликата е, че някои разширяват границите си лесно при необходимост, докато при други това разширяване става трудно и дори болезнено. Е при теб може и да няма граници, да липсват възгледи, учения или идеологии. Така и не ми става ясно какво има в тази твоя безграничност, но дано ти си знаеш.

преди 14 часа, Shiniasu написа:

Няма да коментирам написаното, не защото не го разбирам, а защото не го приемам.

Въпреки всичко - го описваш - по твоя начин. Дали или не е коментар - няма значение. 

И какво се чете - при декларация че не е "като да не го разбираш", но следва:

преди 14 часа, Shiniasu написа:

Така и не ми става ясно какво има в тази твоя безграничност, но дано ти си знаеш.

Една приятна гледка е че си позволяваш да си откровен. Поне това - защото така или иначе това е твърде рядко явление. Но предполагам че забелязваш смисловия дисонанс. Но и да не - първото изречение - "не защото не го разбирам", а "РАЗБИРАМ" не е точното понятие за изказа в случая.

Няма как да ти стане ясно. Защото няма как да го разбереш. Приемането не е избор, защото не е налице алтернатива. А за да имаш алтернатива - трябва да си преминал и през двете състояния за които говориш - това да имаш граници и да си ги направил ВСЕЛЕНА. И да нямаш такива... или най-малкото да преминаваш границите, докато те станат условни... докато накрая самоотпадат защото са дисфункционални. В този смисъл само когато имаш избора между двете състояния - ти можеш да имаш претенции че си избрал според разумна компетентност, а не тя да се имитира.

Аз също нямам избор - защото веднъж границите пресечени - не ми е възможно вече да се върна сред тях. Това е като духа от бутилката - излезе ли веднъж... Мозъка понякога ми е играе на игрите си и ми предлага носталгия - по етапите, в които имах граници и се опирах на тях,  за да се справям с идентичността си. Но това са мимолетни положения, които са естествени. Не ги боря, нито ги държа на дистанция, не ме напрягат с нищо - оставям ги да преминат, защото все пак това е една част от мен, отпечатъци от изминатото - със свое значение, смисъл и роля сред общото...

Дразниш се на модела и структурата на религиозната личност - това е психичен свят, основан приоритетно на религиозния аспект. В него най-основните механизми се контролират инстинктивно. Интелекта е само надстройка и инструмент на този несъзнателен контрол.

Няма как да ти стане тясно в твоите граници - защото те за теб са всичко. Те са края на света ти. Нито един пример в думите си нямаш за нещо "ОТВЪД ПОСТАНОВЕНИТЕ" вече граници - за най-сигурно те са сред избраното като "най-сигурно", защото ти си все пак достатъчно начетен и интелигентен и си си намерил най-подхождащата ти схема, достатъчно сложна, достатъчно широка, за да те изрази. Все пак ти си с достатъчно заложени широки разбирания още във възпитанието, а предположително - и характерово заложени. Няма я характерната за фанатика схоластичност, с остри ръбове и резки крайности в реакциите. Твоето ядро е по-широко, повече обрано откъм протуберансите на разни вътрешни страсти... Съвсем адекватно се разграничаваш от този малко условен, но малко пресилен и контрастен образ на ограничения религиозен последовател, в социален смисъл. Да, така е - не си като тях. Но това не означава че структурата в основата не е близка и подобна, защото механизмите са еднакви - разликите са в надстройката и оттам - в проявлението.

Не те карам да минаваш границите ти. Не е възможно и си прав, че по принцип това е работа само за "отвътре". Няма никакъв импулс да те водя някъде, или да те карам да излизаш от "кожата сред която се припознаваш и проектираш като АЗ". Ти вече си я намерил - вероятно си я търсил достатъчно, щом едновременно смяташ че "тя те е намерила".

Не пиша никъде че осъждам какъв си и защо си такъв. Отразявам нещо, което го няма никъде сред твоите постановки. Няма го в сутри, или писания от всякакъв тип. Това не е психология, не е философия, не са учения. Аз не съм нито едно от тия, нито съм сред социалните им значения и не се самоопределям чрез тях. Не ми е нужно учение, нито религия, нито бог. Няма как да разбереш това, така, че няма смисъл да го играеш "че не го приемаш". Не виждам нищо толкова неясно за интелигентен човек, като теб, освен това и способен на достатъчна степен на честност.

Това че те устройват границите ти, е напълно естествено. Ако не беше така - да си ги сменил. Аз нямам предвид конкретиката на тия граници, а самия механизъм на типа отношение и динамика между границите и субекта, който се дефинира сред тях. По отношение на този именно механизъм, при теб и при всеки друг религиозно приоритетен тип, няма разлика в същността им, без значение дали, според какво и как ще се прояви. Конкретиките са безкрайни по възможност за разнообразие, въпреки всичко, обаче, става възможно да се открият модели - повече или по-малко условни, както по принцип са всички типове моделиране. Те така или иначе са само спомагателни инструменти за изследване и вникване.

Редактирано 24 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Дори и вселената си има граници - да, валидни само за настоящия цикъл, но ти не. Понеже темата стана много скучна, тъй като самата Блаватска никога не е криела, че книгите и са изпълнени с цитати, т.е. няма как да плагиатства. А и понеже се оказа, че темата имала някаква друга цел - вероятно да покаже, че независимо от това, че всичко в познатия ни свят е изградено на базата на модели, при теб те отсъстват. Старите форми се изхвърлят едва когато изпълнят предназначението си.

Измамница или не измамница, това е въпросът.

Ами да гласуваме. Истината е въпрос на вкус !

преди 11 минути, Реджеп Иведик написа:

Истината е въпрос на вкус !

...пък ''вкус другар НЯМА''.......и всеки има правото да ''НЯМА вкус''!

преди 28 минути, Shiniasu написа:

А и понеже се оказа, че темата имала някаква друга цел 

Цъ - не е друга, все същата си е, каквато и във всички останали теми, и изобщо цялостното му участие из форумите. 

преди 3 часа, Реджеп Иведик написа:

Истината е въпрос на вкус

чия истина - според чий вкус. Още повече пък - с "гласуване" - като че е идеологическо мероприятие. А може би е - но пак -> Според КОГО?

И между другото - за разлика от вкусовите рецептори, за "истина" някаква си, няма рецептори. И за какво тогава става въпрос - за "вкус" някакъв си?

преди 7 минути, _ramus_ написа:

чия истина - според чий вкус

На секи неговия си. Може и със жребий, за да няма диктат на мнозинството. Другия вариант е да се изпотрепем.

"Спор за истината не се води с рационални аргументи."

Протагор 

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Дори и вселената си има граници - да, валидни само за настоящия цикъл, но ти не.

Не виждаш ли че ИКЮто рязко спада, когато ги пишеш тия? Показах ти го - стъпка по стъпка, методика, начини, вариации... - дори не четеш. Нужда имаш да коментираш през повърхностен или дори липсващ прочит и се раждат тия...

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Понеже темата стана много скучна, тъй като самата Блаватска никога не е криела, че книгите и са изпълнени с цитати, т.е. няма как да плагиатства.

Много скучна - без пояснение "според кого", вероятно - според автора на тия думи. Но той няма идея да се спомене, за да се делегира като неразделна и определяща част от отражението си.

И следва продължение със смислов проблем - хем блаватска не криела че книгите са изпълнени с цитати - едновременно, като заключение - че в такъв случай "нямало как да плагиатства". Значи като цитираш - не плагиатстваш, като е достатъчно само да си го разкриваш сам

Но и дори да е според изразеното твърдение - защо тогава въобще името блаватска трябва да се идолизира и играе на свещеност? И да напомня че дори сред темата - информацията за това "коя е блаватска" е твърде противоречива, дори и сред защитниците на мита за нея. Интересно - какво тогава почитат толкова и защо това им отношение да е насочено към личност някаква?

преди 4 часа, Shiniasu написа:

А и понеже се оказа, че темата имала някаква друга цел - вероятно да покаже, че независимо от това, че всичко в познатия ни свят е изградено на базата на модели, при теб те отсъстват.

Нищо в природата не е изградено от модели. От модели има нужда съзнанието, което отразява 'природата". В моделите няма никакъв проблем, нито са ограничение, те са само съпътстващ етапен въпрос, част от интерпретационните механизми. Защото все пак - интелекта и дори разума, са тясно преплетени с процесите на съпоставянето. Цялата механика на символната система от извеждане на зависимости, наречена ЛОГИКА се основава на СЪПОСТАВКИ според... едно или друго. Колкото повече - толкова по-адекватни заключения. Ако някъде е налице проблем - е винаги е в ползващия ги. Всъщност няма значение в какво ще се вкопчи ПОЛЗВАЩИЯ.

И накрая на изречението - "...при мен те отсъствали." Това вероятно е от инерцията и ниската осъзнатост, пък и дори самия прочит липсва. Какъвто прочита - такива и имитациите на заключения и изводи

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Старите форми се изхвърлят едва когато изпълнят предназначението си.

Никои форми не се изхвърлят. Нищо не се случва ако някой не го случва - отнася се до СЪЗНАНИЕТО и ОТРАЖЕНИЕТО на което то е основано. В съзнанието не са налични "форми", то работи изцяло на информационна обработка и манипулации чрез символизиране (кодиране и декодиране). Така се раждат абстракциите и понятията.

Имаш проблеми с условностите и относителността. Вече ти го написах - отрече го - "нямал си проблеми". Но те са сред всяко изречение - твърдението и неговия контекст, според което то да е валидно. и пълната липса на идеята за участие на субекта насред неговите отражения. Да не говорим - че сред 'ученията' няма граница - кое е отражение, кое е "да се научи", кои са разликите между тия... По принцип - "такава граница' е възможно да се различи и да се ползва само чрез самопознание. И зрялост за да се вкара в житейска употреба.

Изглежда че в "подбраните учения" твърде много неща "не са писани". Ако са - значи и там не са четени. Пък и да са - не става... остава дефицита.

преди 45 минути, Реджеп Иведик написа:

На секи неговия си.

тогава защо да е нужно да се гласува? Всеки неговия си - вече си го е "гласувал" - еднолично и демократично. Всъщност - гласуване е само интелигентен параван, защото изборът е предпоставен и зададен предварително. И остава само играта на избори... но пък - театъра е важен.

По живковото време се играеше на "избори". Същия модел се повтаря и днес - например в Северна Корея и дори Китай, вече и Турция върви натам...

Авторитарността се поражда първо сред самия субект. Проявлението й сред социалното битие е само разлика в мащаба. Много други явления са също така - войната примерно, се поражда също отвътре в самия човек, като доста процеси и наслагвания участват в пораждането й.

Има една генерална когнитивна грешка, породена от натрупване и инерция - това че "философията" и в частност "философстването' са нещо повече от обикновени упражнения. Това е - като етюди - просто за тренировки за боравене с абстрактни понятие. Но... нищо не е възможно да се свърши с празните размислителства, ако ще и да са гениални. Докато не се съотнесат до адекватност между субекта и контекста му. Както и отвътре в самия субект.

И нещо друго - това че някой имитира размишления, въз основа на вече усвоени схеми и модели за въвеждане и комбиниране на абстрактни понятия, няма как да означава че би разбрал каквото и да е.

Толкова много хора играят на философи, пък... само играят. Като махнеш играта им - и... остават само претенциите... Пък и те - са нищо без играта. А като отпаднат и претенциите и играта - какво (кой ) ли да "остане"

Редактирано 24 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 32 минути, _ramus_ написа:

Толкова много хора играят на философи, пък... само играят. Като махнеш играта им - и... остават само претенциите... Пък и те - са нищо без играта. А като отпаднат и претенциите и играта - какво (кой ) ли да "остане"

Жонглирането е несъзнавано, понеже е затрупано добре под едни други пластове като знание, интелект, култура и бърза мисъл. И понеже липсва друг модел за контраст с този на жонгльора, то е единствената възможна реалност.

преди 15 часа, _ramus_ написа:

Не виждаш ли че ИКЮто рязко спада, когато ги пишеш тия? Показах ти го - стъпка по стъпка, методика, начини, вариации... - дори не четеш. Нужда имаш да коментираш през повърхностен или дори липсващ прочит и се раждат тия...

"Тия" мога да ги аргументирам и защитя. Друг е въпросът кой какво ще разбере от защитата и доколко тя го интересува. ИКЮ-то не се определя от очакванията ти. Ти си този, който открива тема, без изобщо да е наясно с темата, която открива.

преди 15 часа, _ramus_ написа:

И следва продължение със смислов проблем - хем блаватска не криела че книгите са изпълнени с цитати - едновременно, като заключение - че в такъв случай "нямало как да плагиатства". Значи като цитираш - не плагиатстваш, като е достатъчно само да си го разкриваш сам

"мн. плагиатства, ср. Кражба на чужд литературен или научен труд, мисли, идеи и представянето им като свои." - това от интернет.

Ако все пак твърдиш, че съществува проблем свързан с нещо написано от Блаватска, то е добре да го посочиш конкретно. Същото е и с идолизирането й, което сигурно съществува, но аз твърдя, че не е чак толкова голямо. 

преди 15 часа, _ramus_ написа:

Нищо в природата не е изградено от модели. От модели има нужда съзнанието, което отразява 'природата".

Съзнанието не е ли част от природата? Защо ги разделяш? Мога да ти дам множество примери за модели в природата. Например миграцията при животните; маниерът им на търсене на храна или пък на изграждане на жилищата си - са все модели свързани със съзнанието. Мога да дам примери и за модели, които не са свързани със съзнанието.

В последните си мнения ти постоянно ми вменяваш неспособност да разбера думите ти, както и да изляза от рамките, през които си решил, че трябва да премина, но в същото време самият ти показваш пълно нежелание да излезеш от собствените си рамки, да промениш позицията си, постоянно търсиш проблемите в другите вместо в себе си. Аз не държа да променяш нищо. Нито има някакво значение за мен, дали ще се съгласиш с думите ми или не. Дори и да съм прав в оценката си, то това не означава, че да се освободиш от даден твой възглед или ограничение ще бъде най-добрата за теб линия на поведение. Мога само да изразя гледната си точка, а ти си прави каквото искаш. Аз не държа четящите темата да приемат моята гледна точка за вярна или за превъзхождаща твоята. За себе си съм убеден, че тя е правилната, но не изисквам от никого да се съгласява с тази оценка. 

преди 16 часа, _ramus_ написа:

Имаш проблеми с условностите и относителността. Вече ти го написах - отрече го - "нямал си проблеми". Но те са сред всяко изречение - твърдението и неговия контекст, според което то да е валидно. и пълната липса на идеята за участие на субекта насред неговите отражения.

Не, ти имаш проблем с това, което виждаш в мен като проблем, което не харесваш в моя начин на мислене и желаеш да промениш. Аз нямам проблем с начина си на мислене. Това не означава, че той е идеален, даже съм убеден, че не е, но за да променя нещо, животът и опитът ми трябва да ме убедят, че то е ненужно. 

 

преди 16 часа, _ramus_ написа:

Да не говорим - че сред 'ученията' няма граница - кое е отражение, кое е "да се научи", кои са разликите между тия... По принцип - "такава граница' е възможно да се различи и да се ползва само чрез самопознание. И зрялост за да се вкара в житейска употреба.

 Говориш за ученията без да забелязваш, че в момента играш ролята на учител. Ти в момента проповядваш учение. То може да е взаимствано в по-малка или по-голяма степен от някъде, може да си е изцяло твое творение - няма значение. Нещо повече - ти проявяваш упоритост в проповядването.

преди 1 час, Shiniasu написа:

че в момента играш ролята на учител. Ти в момента проповядваш учение.

Ши, не изпадай толкова ниско... Дотам ли паднаха ученията... И откога УЧЕНИЯТА се проповядват? Леле - горките учения... или горките ученици. 

По-горе ти написах че пишеш типични изрази за религиозна личност, ти се оправдаваш че съм те вкарвал в модели. И то - че моделите били на рамус. После - стана че всичко в природата било "модели". После - съзнанието защо да било различно или встрани от природата... А съзнанието дали е природа? Според кого, какво - коя да е дефиницията за природа... А за "съзнание"?  

Така можеш да си бълбукаш съвсем произволно, просто защото е лесно да се докара да изглежда интелектуално... Но между философия и произволно размислителство - поне за мен има качествена разлика. Но и двете, сами по себе си, са напълно лишени от практичност.

Разбираемо е защо толкова интелект се харчи за упражнения с абстрактно мислене, още повече че това е модерния начин да се представи фантазното само и само за да се запази неговото значение за психичния свят на всеки субект...

======

ШИ - да оставим всичко това - просто предлагам... Не за друго - в твоя полза е. В други теми няма да вкарвам повече дисонанси. Както виждаш вече написах - свърших си каквото ми трябваше за мен си. Но нещо те човърка или искаш просто да се изкажеш последен? .. Кажи кой ти е приемливия вариант, да го изиграем и да останеш доволен... И - минало заминало - така или иначе ако не е някакъв си рамус дето бръмчи или проповядва ученията си, всичко ти е наред и живота върви, пишеш си - къде е проблема. Изтрий от главата си всичко дето се изписа - все едно че го е нямало... или - каквото си решиш. За мен вече няма никакво значение. Други ще четат, всеки според него си.