преди 31 минути, witness написа:

Интересно обаче защо Г. Р. С. Мийд, ... се концентрира върху гностическата и херметична традиция.

И не може да се каже, че са атеистични трактовки изобщо.

И... като е интересно - дали има отговор? На мен например могат да ми хрумнат няколко версии...

Доста си внимателна, обрана - залагаш многозначителност и условност, нещо нехарактерно за теб и предишните коментари тук - "не може да се каже че са атеистични трактовки"... А може ли да се каже, от кого и защо за един да може, а за друг - не би.

Кое прави толкова определящо и важно - за да напишеш че е "интересно", но не пишеш "интересно е за мен"... а го оставяш неопределено и многозначително... простор за игра с интерпретации?... или свобода и необремененост от категоричност в мнението?

Не може да се каже че са АТЕИСТИЧНИ - трактовките ... -  хитро !!!

Ех,,, тоя бог и колко да е важно да се покаже че е над всякакво значение, смисъл, воля, логика... и тотално вездесъщие... И колко много умни, волеви, гениални хора - са стигали до... "бог". Проблема е не че "стигат", а че като стигнат до бог... и стигат "края". И дотук... И няма повече "накъде" - така е предпоставено - това да са абсолютните начало и край... това заляга в самото предварително условие... А е жалко. Понякога оттам нататък е интересното - за мен, разбира се... 

Редактирано 12 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 18 минути, _ramus_ написа:

Не може да се каже че са АТЕИСТИЧНИ - трактовките ... -  хитро !!!

Какво искаш сега, не мога честно да ти изчета поста, глупости само. Въртиш едно и също.

 

преди 19 минути, _ramus_ написа:

И колко много умни, волеви, гениални хора - са стигали до... "бог".

Гениите не могат по практически причини да стигнат до началото на пътя натам, но няма да ти е интересно обяснението. Гениалността е вид ненормалност и разбалансираност, макар де е толкова ценена. 

ай - колко хапливо. Можеш и ... повече лютиво да го напишеш, без задръжки и да се освободи напрежението. Не е грешно и да ми теглиш майните. Стига да ти олекне, ама няма как...

"Въртиш едно и също", относно рамус - направо е ирония, казано от човек, за който "бог" е нужното начало и нужния му край на вселената. И най-малкото става - присмял се "единия, на другия, като него".

Е... разбира се е малко нахално да се приравнявам на висотите ти относно прочетените книги, енциклопедичността ти... но аз така и така съм си нахален, дори нагъл, безочлив и заядлив... 

И все пак - каква да е ползата от един път... ако и много... и малко, четене, учене, мислене - все до бог опират. Какво да е тогава ролята на образованието, на начетеността, каква да е ролята на познанието - по принцип, ако те завеждат до все едно и също - това ли да е смисъла им...

Редактирано 12 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 33 минути, _ramus_ написа:

И все пак - каква да е ползата от един път... ако и много... и малко, четене, учене, мислене - все до бог опират. Какво да е тогава ролята на образованието, на начетеността, каква да е ролята на познанието - по принцип, ако те завеждат до все едно и също - това ли да е смисъла им...

Не искам да ви се бъркам в разговора, че съм много назад с материала. Но, като прочетох, това което съм цитирал веднага ми хрумна думата "математика". За да си сигурен, че отговорът на една задача е верният отговор, решаваш задачата по 2-3-4-n различни начина. Ако винаги получаваш един и същи отговор...

преди 9 часа, _ramus_ написа:

 

Само в приказката си. И след като обявиш развод с еднорога - пак в нея. Че то с както си му седнала на... "рога", той ли лети, твои ли са крилата... Пък и то тва "крила" ли са... Там в приказката ти, затова си вкопчена, разиграваш се според това, което ти е нужно. И именно то ти дърпа конците.

 

С това - претенциите че ти си Властника и Определящата - са твърде детски. Пред огледалото стои просто дете, докато през приказката си се оглежда като принцеса. Така и всяка малко гущерче, сред приказните огледала, може да се изживее на Дракон. Но и огледалата, и изживяванията - всички са толкова програмирани, толкова матрични... А иначе - претенции и декларации - за свободност, за оригиналност, за полети с крила... ама от "фантазните". С тях стигаш само до собствената си представност. 

Точно както и въпросната Елена. Има някои хора, които в приказките си завличат и други. Най-добри играчи на приказки са шизофрениците. Особено ако са и надарени с креативност. Толкова са вживени и толкова горят... че около тях с лекота се запалват неустойчиви сънуващи с криза в собствените или заимстваните им приказки. И така се привличат и се ползват кръстосано и взаимно, едни на други - както е във всички игри.

А и времето и социалната динамика е спомогнала, след като налагащата се социално научна парадигма разочарова много хора със студения си рационален практицизъм. Едновременно с това - пресищането от изчерпващата се християнската религиозна идеология... И на запад се отваря място за нещо ново.,.,. уж ново, ама само на ужким. Не им стига въображението да измислят нещо наистина ново (пък и няма как) и се пръкват разни сборни миксове, един от друг повече или по-малко произволни. Приказката за "6-те раси", йерархиите, шамбала...  и до днес продължава да се насажда в средите на тия, дето летящите крила, продължават да красят приказките им.

Продължава да отеква ехото не на Елена Б., а на нуждите човешки и социални.

Като гледам какво си ми написал .. се чудя какво съм те питала .. 

аАа ..сетих се ..Жаден си да ми чупиш крилата по три пъти на ден .. 

преди 2 часа, _sirena_ написа:

Като гледам какво си ми написал

като гледаш, ама то работата е какво виждаш. И - не е написано за теб. Друг е въпроса - какво точно си се "сетила" - голямо сещане си "родила"...

На теб няма какво да ти кажа - комуникация не е възможна, не че не пробвах, но ти само в утробата ти се натискаш да си. Което си е твоя работа. Но там - само еднорозите и крилата... и други мъжкари. Не съм от тия "как Сийке". Мен крила не ми трябва да чупя, пък и крила няма, за да го правя.

А фантазното си го изживях когато му беше времето по "други възрасти" - сега се чудя въобще какво му намирах за интересно...

преди 5 минути, _ramus_ написа:

като гледаш, ама то работата е какво виждаш. И - не е написано за теб. Друг е въпроса - какво точно си се "сетила" - голямо сещане си "родила"...

На теб няма какво да ти кажа - комуникация не е възможна, не че не пробвах, но ти само в утробата ти се натискаш да си. Което си е твоя работа. Но там - само еднорозите и крилата... и други мъжкари. Не съм от тия "как Сийке". Мен крила не ми трябва да чупя, пък и крила няма, за да го правя.

А фантазното си го изживях когато му беше времето по "други възрасти" - сега се чудя въобще какво му намирах за интересно...

Стой си в "стерилната кула " тогава , какво ме рисуваш непрекъснато сухи пастели 

не ми е нужно да рисувам - такива са - от "кулата погледнати". Само за теб, в утробата си ти си "жива". И само за сгушените в утробата си, "кулата" им се струва "стерилна" - главно щото там няма от наркотика им. Пък без него - те са си точно това - сухи пастели.

преди 4 часа, A.com написа:

Ако винаги получаваш един и същи отговор...

аналогията не е адекватна, според мен. В случая стигането до един и същ отговор, само изглежда така - защото всъщност него го има преди "въпросите" и самата задача. След като условието е предварително да се стигне до "отговора" - се стига до него.

Предполагам че се сещаш за символа за змията захапала опашката си. И символа за змията, която не го е направила... - това са два символа - и двата са известни - втория е символ в медицината още от преди Хипократ. Та идеята ми е за първия - след като само от едно тръгваш, стигаш пак до същото, поради затвореност на кръга. И само повтаряш едно и също, защото това остава. А живота не повтаря нищо.

Чакай малко , не съм казала - "ДА" ! 

После може да ме опъваш за плитките , да ми чупиш крилата и да ми пълниш "утробата" с твоя наркотик .  

Комуникация ще Има , когато излезеш от тази "поза" и подадеш ръка в Доверие.

преди 40 минути, _ramus_ написа:

аналогията не е адекватна, според мен. В случая стигането до един и същ отговор, само изглежда така - защото всъщност него го има преди "въпросите" и самата задача.

Но трябва да го откриеш този отговор, което си е "пътешествие" от където и да го погледнеш.

След като условието е предварително да се стигне до "отговора" - се стига до него.

Ако решиш задачата грешно ще стигнеш до грешен "отговор". И, евентуално, пак започваш от начало, ако се съмняваш или някой ти е казал, че отговорът е грешен.

А живота не повтаря нищо.

В микро план - не, в макро - да("Кръговратът на живота").

 

преди 6 часа, A.com написа:

Но трябва да го откриеш този отговор, което си е "пътешествие" от където и да го погледнеш.

Щом има пътешествие няма как да има повторение.

преди 6 часа, A.com написа:

Ако решиш задачата грешно ще стигнеш до грешен "отговор". И, евентуално, пак започваш от начало, ако се съмняваш или някой ти е казал, че отговорът е грешен.

За мен - аналогията с математиката е подвеждаща, но ти настояваш да останеш в нея и продължаваш да я развиваш. Ок, вероятно я познаваш и я избираш защото ти предлага твоя "ключ" към интерпретацията. След това:

преди 6 часа, A.com написа:

В микро план - не, в макро - да("Кръговратът на живота").

Сега - в микро план живота предлага проба и грешка-успех. Обаче и двете са условни. Тя и математиката е условна - дали отговорът е верен, или не - защото без нужните точни условия и дадености - няма как да "протича решение". Всяка аксиома е условност и се основава на условности. Количествената характеристика, която стои в основата на математиката и числата е едно от условията, залегнали в математиката...

С всичко искам да кажа, защо математиката е подвеждаща за обобщение на житейския път на човек, носител на съзнание, което е отражателен феномен. Ако наистина се схване условността и относителността като естественост в самото битие и наличието на субекта сред него - то няма как да е налице "верен" и "грешен" отговор, нито неизменно условие за задача. Да - само в условен микроплан, в задаване на условна конкретна схема от условия и дадености, начини за опериране... според които да се определи "отговор" , както и критерии за "грешка или правилност". Ак

А иначе - погледнато извън рамките на нашето си човешко мерене - нищо не се повтаря. КРЪГОВРАТЪТ на ЖИВОТА е човешкия начин да отделим версията на относителни повторения и цикли. Но това е само условност, защото нито един цикъл, от тия, които можеш да се досетиш, ако внимателно се разгледа, в широтата и дълбочината, която можеш да си позволиш - всъщност в него не се повтаря нищо... Няма и как. Измененията текат само в една посока и нищо не се повтаря. Циклите в природата само изглеждат повторения, но е така, защото ние хората избиране онова, което ни изглежда повторяемо, отделяме го и го назоваваме. Но ми е интересно - ако се досетиш за пример за повторяемост, която да не е зависима от условието и да не е основана на фрагментарното им подбиране.

преди 7 часа, _sirena_ написа:

Чакай малко , не съм казала - "ДА" ! 

После може да ме опъваш за плитките , да ми чупиш крилата и да ми пълниш "утробата" с твоя наркотик .  

Комуникация ще Има , когато излезеш от тази "поза" и подадеш ръка в Доверие.

не се интересувам, а и отново си в грешка.

Първо - ме бъркаш с разни форумни колеги... дето опитваш да ти върви приказката. Ти още не разбираш, че само ползвам думичките ти за контекст, за да напиша неща, които всъщност не са за теб, нито към теб. Диалог всъщност няма - не заради условия, а заради несъответствие. И това не зависи от теб - за да казваш ДА, или НЕ.

И друго - отново бъркаш и не виждаш че пишеш несътветствености и то съществени, което означава че още не ги разбираш - става въпрос за последното изречение от цитата - Комуникация ще има - е задаване на условие (когато...) , а после - в условието задаваш понятието ДОВЕРИЕ. Какво ДОВЕРИЕ може да има, ако са налице УСЛОВИЯ за него... Демек - това е смислово несъответствие, защото доверието, няма как бъде условие, нито може да се основе на условия. Само в едно изречение ти не виждаш как не само че не ги разбираш нещата, а и не можеш да си дадеш сметка за това. За глупостите с "крилата и плитките" - е безсмислено въобще да коментирам, но е достатъчно показателно че ти се фиксира на тях и упорито ги повтаряш...

Безсилие, Миме. Немощ - язък за сценария на приказката, защото той е величав само за едно криещо се дете, сред него. Още не ги разбираш големите работи. Нямаш си дори и понятие колко ограничаваща е всъщност приказката (ти) и как в нея нямаш начин да навираш широтата и дълбочината на живота, човека, вселената. Тия бледи отражения на същите, дето си ги навряла сред утробата си, стават само за мизансцен на театъра и сценария за "еднорога".

Нищо от това, което ти пиша не е кършене на криле. Но фалшивите претенции и декларативността не вървят освен сред самоподобните криещи се деца, сред своите приказки. Все някога и това ще се изчерпи... Те признаците се и забелязват и кризата тепърва ще връхлита, но и ще "чисти", а без това иначе, не се израства. Там от "скучната и стерилна кула" се виждат доста неща... Но заедно с тях още по-голямо става и невидимото. Но да си в кулата - е път към него. В приказките-утроби - няма как. Затова там е само за "децата".

Редактирано 13 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 18 часа, witness написа:

Интересно обаче защо Г. Р. С. Мийд, частен секретар на Блаватска през последните две години до смъртта й през същия този период и след това се концентрира върху гностическата и херметична традиция. Има негови чудесни преводи на такива текстове с коментари. И не може да се каже, че са атеистични трактовки изобщо. И превода на главата от "Философумена" за наасените, който сложих в блог тук е част от неговия "Тhrice-Greatest Hermes". Ето, тук ги има май почти всички http://gnosis.org/library/grs-mead/mead_index.htm

А аз случайно попаднах на това име едва последните години специално покрай Иполит Римски, Успенски и други такива. Двамата са се познавали впрочем, Мийд е бил известен в интелектуалните среди, но теософите в началото на двайсти век изглежда окончателно са се захванали да "третират" източната философия. 

Не виждам защо да не се занимава с херметизъм. Прегледах сайта, който цитираш. Самата Блаватска постоянно цитира Пистис София, Аполоний Тиански, Симон Мага (тези произведения и автори ми са се запазили по спомен), затова че не виждам нищо ненормално в това, което пишеш.

Редактирано 13 май 20179 г. от Shiniasu (преглед на промените)

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Щом има пътешествие няма как да има повторение.

За мен - аналогията с математиката е подвеждаща, но ти настояваш да останеш в нея и продължаваш да я развиваш. Ок, вероятно я познаваш и я избираш защото ти предлага твоя "ключ" към интерпретацията.

Математиката беше първото нещо, което ми хрумна, след като прочетох какво си написал. Цитирал съм те по-назад. Защо точно това ми хрумна не знам.

С всичко искам да кажа, защо математиката е подвеждаща за обобщение на житейския път на човек, носител на съзнание, което е отражателен феномен.

От една страна съм съгласен с теб. От друга - има хора, които смятат, че с помощта на математиката могат да опишат всичко в познатата ни вселена. Най-простият пример, за който се сещам - математически алгоритми, които описват как се държи група(рояк насекоми, ято птици, пасаж риби) от хора в определени ситуации. Пак има условия, защото самите ситуации са свързани с условия.

Ако наистина се схване условността и относителността като естественост в самото битие и наличието на субекта сред него - то няма как да е налице "верен" и "грешен" отговор, нито неизменно условие за задача.

Теорията на Айнщайн нали е наречена Теория на относителността. И пак математика се използва за да се опише.

Измененията текат само в една посока и нищо не се повтаря.

Това е валидно(може би) само за позната ни вселена и познатите ни физични закони. Какво се случва в е една черна дупка все още не знаем, само предполагаме. Според Теория на струните ни трябват 10 или 11 измерения, за да можем да разберем устройството на Вселената. До къде ще достигне тази теория обаче не знам. Иначе, много хора не могат да осъзнаят какво означава да има още едно измерение и "някой да живее и в него".

Но ми е интересно - ако се досетиш за пример за повторяемост, която да не е зависима от условието и да не е основана на фрагментарното им подбиране.

Ако се сетя ще го напиша, пък да видим дали примерът ми ще е правилен.

 

 

преди 1 час, A.com написа:

има хора, които смятат, че с помощта на математиката могат да опишат всичко в познатата ни вселена.

Но не са го описали. Ако го "смятат" - какво значи - че предполагат ли го или вярват че така трябва да е. Но и в двата случая е несериозно. С математика не може да се опише желанието смъртта, отчаянието,  смисъла, свободата, живота, вярата... Отдавна са опитвали но не става относно ЧОВЕКА - мотиви, възприятие, отражение, ценности... Понеже не се познават фундаментите, опитват със статистика - чрез повторяемостта, да изведат зависимости. Донякъде стига - в твърде общи положения... И... дотам.

Когнитивната хибридна научна дисциплина опитва прости практически положения от типа на стимул-реакция и извежда дори неочаквани заключения и изводи - да, но само задава някаква форма на рамка... И пак - дотам. Останалото са предположения, догадки... Наличен е и друг подход - качествено различен, но условията за него са твърде редки и с това - социално неприложим. Освен това - когато се попадне на тия редки условия и дадености - вече изводите не са валидни достатъчно за общата маса от хора.

От друга страна - общата маса от хора ги движи основни принципни положения, които чрез научни методи и статистика - се довежда до общ фрейм и общи закономерности. Привеждането им спрямо частен човешки случай, не се оказват адекватни, но е открито че цялото, масата хора, се движи от общи положения, които стават за извеждане в достатъчна степен на вероятност, и с това - прогнозируемост. В този смисъл - е възможно да се ползват за целите на изследването и изучаването. Но... пак идва голямо НО - всичко това е само до общата рамка - за отделния човек, това е неприложимо.

И така - човека всъщност е изправен пред огледалото на живота. И се оглежда през него. Повечето смятат че гледат живота... А всъщност през живота те виждат себе си. Не знаят че гледат огледало, защото това внася смут във възприятието и отражението - това кара толкова много животни като се изправят пред огледало и... стават неадекватни в поведението си защото мозъците решават по древните си програми че гледат света, а те всъщност виждат себе си. Но не се разпознават като себе си, а като че е света.

В главите на толкова много хора, се извършва същия аналогичен процес. Защото цялата психика е основана на ОТРАЖЕНИЕТО на света. Само при човека, стига до възможност не само да отразява рефлекторно и инстинктивно да връща реакция, а да стигне до дълбочина и насищане, че да се зароди КОНСТРУИРАНЕ в отражението. Което значи опростено - че отражението не е само отражение, а мозъка започва да играе в него активна и конструираща роля. Парадоксалното е, че първите признаци на това се реализират от защитни програми, чрез вградените защитни рефлекси... Това е цял океан и няма как да предам дори основните положения. А и го изучавам и извеждам вече десетилетия, като всъщност съм поел активна целенасочена роля по неговото изменение...

Та... ето това са - приказки някакви си. За някого - могат да го доведат до замисляне. За други - празен шум. За трети - още по време на четенето, в тях текат насочени изменения във възприятието и активно се преобразува интерпретацията по време на четенето. Те никога не разбират за това. Посочвам им го тук - чрез разликите в написаното и различните форми на интерпретация при всеки човек - вече като тяхно написано. Посочвам им че реакциите им от четене на написани думички - дори в рамките на един и същ човек, при стимул от едни и същи написани думички - четящия ги им реагира различно, в различен момент на прочитане и интерпретиране. Въвеждам че не е достатъчно да се взима предвид само че нещо е написано - за да го мултиплицират, копират, цитират и позовават свободно. А цялата работа е - в интерпретацията. Че отдавна в знанието и знаЕнето, в ученето, се преподават не само информации и данни, не само знание - а се заучава неусетно влято в него и начина му за интепретация. А са налице и други начини, но заучените начини за интерпретация се вплитат заедно със знанието и стават част от него. Неразделна част - за тия, които само заимстват, които само заучават, после репликират. За тях то става едно, един общ микс, в който те не могат вече да направят разлика кое докъде е.

Отделни от хората дето четат тук, или тия, които докосвам през живота ми - усещат, дори ги замисля. Но са редки единици, а останалите - не са способни да си го позволят. Не е до това дали са интелигентни... много по-сложно е...

Та... така - малко фрагменти от някаква приказка.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Но не са го описали. Ако го "смятат" - какво значи - че предполагат ли го или вярват че така трябва да е. Но и в двата случая е несериозно.

Все още не са. Но, като погледнеш назад виждаш, че се опитват и имат успехи. Преди около 150 години Максуел обединява в едно електричеството, магнетизма и от части оптиката. До преди това всички са смятали, че това са три отделни явления. Той доказва, че трите са отделни проявления на едно и също явление. Следват Айнщайн и квантовата физика, струнната теория, м-теория и т.н.. Все опити да се достигне до едно единствено "божествено" уравнение.

С математика не може да се опише желанието смъртта, отчаянието,  смисъла, свободата, живота, вярата... Отдавна са опитвали но не става относно ЧОВЕКА - мотиви, възприятие, отражение, ценности... .

Подписът ми да ти говори нещо.

От друга страна - общата маса от хора ги движи основни принципни положения, които чрез научни методи и статистика - се довежда до общ фрейм и общи закономерности. Привеждането им спрямо частен човешки случай, не се оказват адекватни, но е открито че цялото, масата хора, се движи от общи положения, които стават за извеждане в достатъчна степен на вероятност, и с това - прогнозируемост. В този смисъл - е възможно да се ползват за целите на изследването и изучаването. Но... пак идва голямо НО - всичко това е само до общата рамка - за отделния човек, това е неприложимо.

Заради подчертаното от мен съм спорил с няколко психолога. Така и не успяха да ме убедят, че ако 3000 човека с едно и също обяснение, са дали един и същи отговор на даден въпрос, то 3001-ят човек, който дава същият отговор, ще даде същото обяснение. Или, че ако отговориш положително(или пък отрицателно) на даден въпрос значи лъжеш(само те си знаят защо е така).

И така - човека всъщност е изправен пред огледалото на живота. И се оглежда през него. Повечето смятат че гледат живота... А всъщност през живота те виждат себе си. Не знаят че гледат огледало, защото това внася смут във възприятието и отражението - това кара толкова много животни като се изправят пред огледало и... стават неадекватни в поведението си защото мозъците решават по древните си програми че гледат света, а те всъщност виждат себе си. Но не се разпознават като себе си, а като че е света.

14 месечният ми син стои пред огледалото, вика "бебе" на човечето отсреща, крие си играчките(да не му ги вземе онова човече) и му маха за чао. После порастваме. Което е най-лошото нещо, което може да ни се случи.

 

Редактирано 13 май 20179 г. от A.com (преглед на промените)

Само да кажа, че примерът с Максуел... дисонира по смисъл с примера с "психолозите"...

И - за протокола - направил съм да не се виждат 'подписите'. Заемат ми място на екрана, а се повтарят... Както съм направил същото и спрямо много пишещи, които просто си повтарят едно и също - само заемат място на екрана.

Мисля си че хората, като пишат, се "подписват" по-добре отколкото избрани от тях фрази в графата "подпис". Друг е въпроса с "разчитането", но пък точно на мен това ми е интересното.

Редактирано 13 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

на 12.05.2017 г. в 22:05, A.com написа:

Не искам да ви се бъркам в разговора, че съм много назад с материала. Но, като прочетох, това което съм цитирал веднага ми хрумна думата "математика". За да си сигурен, че отговорът на една задача е верният отговор, решаваш задачата по 2-3-4-n различни начина. Ако винаги получаваш един и същи отговор...

Математическата истина е конвенционална. 

Дали е абсолютна, не се знае. 

Декарт казва така:

"Математиката е чиста наука"

Но казва също

"Ами ако Бог ме мами"

Затуй наричат Декарт, най великият философ на всички времена.

А самозванците след него, все гледат да се закачат, като му намират кусури, но са обикновено толкова жалки, че не знаят на какво намират кусури.

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Само да кажа, че примерът с Максуел... дисонира по смисъл с примера с "психолозите"...

Ами, ако съм те разбрал правилно, ей за това не харесвам така наречените хуманитарни науки. Всеки си интерпертира както си иска(и като кажеш на учителката по литература, че стихотворението "Две хубави очи" за нищо не става получаваш двойка за срока).

И - за протокола - направил съм да не се виждат 'подписите'. Заемат ми място на екрана, а се повтарят...

Ами, ето го моят:

Цитат

All those... moments will be lost... in time,... like tears... in rain.

 

 

преди 3 часа, Реджеп Иведик написа:

Математическата истина е конвенционална. 

Дали е абсолютна, не се знае. 

Декарт казва така:

"Математиката е чиста наука"

Но казва също

"Ами ако Бог ме мами"

Ами АКО няма Бог.

преди 3 часа, A.com написа:

 

Ами АКО няма Бог.

Няма значение дали има или няма. Поне според науката. Затуй и се вика наука. Ако си чак толкова сляпо невярващ, че да задаваш подобен въпрос, тогава можеш да извъртиш думите така:

– Ами ако Майката Природа ме мами ?

То е все същото.

Не е правилно с конвенционална логика да се разсъждава за абсолютното. Бог има и няма. Майка природа има и няма. И да ги има и да ги няма, могат да ни мамят, могат да не ни мамят.

Ако така не го разбираш, може да се каже така:

Бог може да те мами и ако го няма. Същото се отнася и за майката природа.

По времето на Декарт е имало Бог. Някой друг век по късно, хората му гласуват импийчмънт на всенароден референдум, и избират за божество, по вишегласие Майката Природа. Така, че по Закон Божи всъщност си прав, по правилно е думите на Декарт да се преведат така:

Ами ако Майката Природа ме мами ?

преди 7 часа, _ramus_ написа:

които просто си повтарят едно и също

Това стана вече за стотен път го повтаряш. Краен възглед е да си мислиш, че да се повтаря едно и също е лошо. Краен възглед е да си мислиш, че да се казват различни неща всеки път е лошо.

Както виждаш и ти самият повтаряш едно и също. Това добро ли е или лошо ? Добро и лошо едно и също ли е или са различни неща. Дори Айнщайн са го згризали да не пали фитилите и да не навива масурите на Господ.

 

Редактирано 14 май 20179 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

преди 13 часа, A.com написа:

Теорията на Айнщайн нали е наречена Теория на относителността. И пак математика се използва за да се опише.

Да ама с това заглавие, простия народ се бърка и си мисли, че теорията на Нютон не е теория на относителността. Щото нали, заради сензацията журналистите противопоставят едната теория на другата, и простия народ си мисли, че щом едната е теория на относителността, то другата не е теория на относителността. Затуй му се вика прост народ. Иначе, щеше да му се вика умен народ.

И двете теории се базират на принципа на относителността на Галилей. Разликата е в използвания математически апарат. Всъщност математическия апарат е подобен, разликата е само в използваните трансформации, които са задължителни за всяка една теория на относителността. Преведено от научен на философски жаргон, трансформациите се явяват цената, която следва да се плати за смяната на една гледна точка с друга.

Простиянарод приписва на Галилей, че бил казал, че "Тя се върти".

Няма как Галилей да е защитавал хелиоцентричния модел. За Галилей, като релативист, това е само модел и затуй му се вика модел.

на 5/13/2017 в 2:09, _ramus_ написа:

В случая стигането до един и същ отговор, само изглежда така - защото всъщност него го има преди "въпросите" и самата задача. След като условието е предварително да се стигне до "отговора" - се стига до него.

Предполагам че се сещаш за символа за змията захапала опашката си. И символа за змията, която не го е направила... - това са два символа - и двата са известни - втория е символ в медицината още от преди Хипократ. Та идеята ми е за първия - след като само от едно тръгваш, стигаш пак до същото, поради затвореност на кръга. И само повтаряш едно и също, защото това остава. А живота не повтаря нищо.

В случая сам разкриваш част от смисъла на уробороса (змията захапала опашката си) и в последствие даваш съвсем неадекватно тълкуване на символа. Както написа отговорите съществуват, но търсещи отговорите винаги ще има, както винаги ги е имало преди. Не само това, но откривайки даден отговор, търсенето няма да спре, защото ще изникнат нови (за нас) въпроси, чийто отговор ще трябва на свой ред ние да търсим. Наистина при това нищо не се повтаря, защото отговорите, които търсим са нови (за нас), но и се повтаря, защото ние все си продължаваме да търсим.

преди 12 часа, Реджеп Иведик написа:

"Ами ако Бог ме мами"

Нищо не можеш да направиш по въпроса. И ако лъжата е перфектна, това предполага  ли някога да разбереш, че е лъжа или не? Ако никога не разбереш, че нещо е лъжа, то за теб няма никакъв смисъл да си блъскаш главата над проблема. Можеш спокойно да приемеш, че няма лъжа, щом така или иначе никога няма да научиш за нея. Ако пък лъжата е такава, че някога да достигнеш до нея, то някой вече трябваше да я е разкрил в някоя от безбройните отминали калпи. Никой обаче явно не си е "признал".

Можеш да разсъждаваш и логически, като си зададеш въпроса: Може ли вечното и неизменното да измени на природата си? Ако не е вечно и неизменно, то има начало и край, и не е Бог, нито някакъв неизменен закон или принцип. Ако вечното и неизменното не може да измени на природата си, то няма как да се прояви като нещо друго, освен като самото себе си. Вселената няма как да не отразява истинската същност на вечното и неизменното. Ако тази същност е лъжа, тя все едно няма да се измени и ние никога няма да научим, че сме лъгани. Така предполагането на лъжа се оказва излишно. Ние не можем да променим съществуващия естествен ред на нещата, а можем само да го опознаем.

Редактирано 14 май 20179 г. от Shiniasu (преглед на промените)

преди 1 час, Shiniasu написа:

последствие даваш съвсем неадекватно тълкуване на символа

според кого... някаква интерпретация е адекватна? След като е символ - ти откъде си сигурен коя негова интерпретация е "адекватна" и коя не е.

Аз мога да ти посоча прост пример с друг такъв 'символ' - ИН-ЯН.

И въобще - символите ... дават възможност за много интерпретации. Точно ти - дето толкова четеш и толкова заимстваш, подреждаш и систематизираш, би трябвало да си стигнал до това. едни и същи символи имат множество тълкувания - някои според контекста си, други - според интерпретаторите си и нивото им на възприятие и отражение. Особено въпроса за нивата, е нерешим чрез учене и запомняне.

------

преди 1 час, Shiniasu написа:

И ако лъжата е перфектна, това предполага  

Ти не можа да схванеш идеята на Реджи. Просто разликата между вас е значителна в изявеното и нужното на всеки един. Всъщност Реджи по-нататък пояснява ракурса си, но... идеята на всеки друг - е да ползва каквото си намери сред написаното, за да го постави като контекст за нуждите си да докаже валидността на убежденията и представите си. Сред които самия той ги ползва за координатна система.

От друга страна - можеш да си играеш игрите на абстрактни въпроси и отговори - това нищо не означава за света, живота и вселената... И теб. Освен в случаите когато го ползваш - само за теб си. Примерът за логическите извеждания по-горе - всичките са с условности и всичките са отражателни твои производни, само думичките си приличат с тия, дето си ги чел и заучил.

Редактирано 14 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 7 часа, _ramus_ написа:

И въобще - символите ... дават възможност за много интерпретации.

Да, и аз мога да дам няколко различни интерпретации на уробороса. Ама твоята е прекалено различна.

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Ти не можа да схванеш идеята на Реджи. Просто разликата между вас е значителна в изявеното и нужното на всеки един. Всъщност Реджи по-нататък пояснява ракурса си, но... идеята на всеки друг - е да ползва каквото си намери сред написаното, за да го постави като контекст за нуждите си да докаже валидността на убежденията и представите си. Сред които самия той ги ползва за координатна система.

Заключения могат да се правят на базата на наблюдения и логика. Предположенията естествено зависят от въображението и в тях няма нищо лошо, но когато се правят предположения те също е необходимо да са базирани на нещо срещано в действителността. След като никой не е лъган от Бог (или природата, ако някой предпочита така), а всичко, което наблюдаваме по отношение на него е една неизменност и предсказуемост, то предположението, че той ни лъже е безсмислено, защото ни отдалечава от това, което ни показват наблюденията и логиката. Не че то не може да се окаже вярно с много, много условности, но ние нямаме никакви основания да го предполагаме. Подобно предположение всъщност е вредно, защото верността му би ни поставила в условията на хаос, където абсолютно нищо няма логика и значение.

преди 55 минути, Shiniasu написа:

абсолютно нищо няма логика и значение.

Което се подразбира още от вкарването на условието, че е без значение дали има или няма Бог - след като това няма значение, да се разсъждава дали бил лъгал си е леко сдухана работа граничеща с психични отклонения, която не води до нищо по същество, това е .... просто така, да върви лаф моабета. Инак разбираш ли, дали била измамница Блаватска. 

преди 2 часа, Shiniasu написа:

а всичко, което наблюдаваме по отношение на него е една неизменност и предсказуемост, то предположението, че той ни лъже е безсмислено, защото ни отдалечава от това, което ни показват наблюденията и логиката.

не мога да разбера нещо - как живеете живота си бе хора, размисляйки си за живота, без в това мислене да участва "мислещия". И това - добре, но как тогава се налагат някакви претенции за "неизменност и предсказуемост"?

Значи - наблюдаваме света и какво виждаМЕ (Ние, но кои СМЕ тия, ние? ) и в наблюденията не участва въобще интерпретацията на това наблюдение. И ПРЕДПОЛОЖЕНИЯТА въобще не са обвързани със същата "интерпретация", а тя - от какво, от кого и от кое зависи? И как така решаваМЕ, кои СМЕ тия, дето го решаваМЕ, че наблюдаваМЕ една неизменност и предсказуемост.???

Понякога, като чета някои думички и направо се чудя дали живеем в един и същи свят...

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Не че то не може да се окаже вярно с много, много условности, но ние нямаме никакви основания да го предполагаме.

Самата идея за условности - особено "много, много условности" дисонира смислово с въпроса за "ВЯРНОТО".

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Подобно предположение всъщност е вредно, защото верността му би ни поставила в условията на хаос, където абсолютно нищо няма логика и значение.

ШИ - никак не ти допадат въпроси и казуси с условности. По принцип имаш проблем с това - нямаш изразена мисъл, в която условностите и относителностите да са ти включени по дефоулт, а с мъка и зор ги допускаш, от немай-къде... И се получават "кръпки".

А последния цитат - като прочета кое е "вредно и полезно"... все едно чета пастор в неделно училище. Още повече аналогията се засилва, с края на изречението - "вредното било, когато нещо си можело да доведе до хаос, където нищо нямало значение и логика". Значи най-добре е да е налице полезност във вид на подреденост, верност, точност и изясненост. И те да доведат до неизменност и предсказуемост...

Не знам - за мен всичко това е абсурдно и някак... като на морална и поучителна лекция - насочена за добруването и щастието на човека... Да живеем щастливо и в мир, спокойни, че всичко в света е точно, предсказуемо, ясно и видимо, с ясна убеденост, кое е правилно и вярно. Без никакви колебания да отхвърлим всичко, което може да ни доведе до хаос и с него - нещастия, войни, непредсказуемости. Така ще имаме нужната сигурност, защото  винаги ще е ясно кое е важно, истина, правилно, ще е налице ЛОГИКА (с големи букви)... 

на 13.05.2017 г. в 15:59, Shiniasu написа:

Пистис София, Аполоний Тиански, Симон Мага

вече на няколко пъти се спомена че Е.Б. цитирала и заимствала. И това е вече изведено от достатъчно изследователи и познавачи.

Така - въпросът ми е следния:

В такъв случай - какъв е проблема Е.Б. просто да е енциклопедичен автор, написал трудове на езотерична тематика - последователно, систематично, като съвестен изследовател? Защото всъщност по този начин тя няма как да стане оригинална. Няма как да привлече внимание, да стане център около който да се въртят хора и събития.

И към същото - след като е заимствала и материалите са миксирани - цялата версия за "тайнствения учител и махатмите" изведнъж избледняват, защото основанието за източниците на информация се решава по друг начин. Защо тогава е нужно да са били останалия мистериозен маскарад, след като жената съвсем спокойно е могла да бъде един добросъвестен автор, научил, написал, прочел, съчетал, извел...

Искам да кажа... че модела на Е.Б. се повтаря и в по-ново време. Новата "елена" се нарича АЛИС БЕЙЛИ. Тя също е посланик на "ТИБЕТЕЦ". Налични са поредица от езотерични книги, отново изпълнени с "информации, знания и мистерии". Не само това - въпросната запалва също определа човешка група и основават училища на няколко места по света, по цялото земно кълбо. В тия училища, се преподават "истинските знания, цялата гама от мистерии, посвещения, програми за обучение - всичко свише спуснато от тайствения ТИБЕТЕЦ, който бил нещо като шеф на цяла организация от висши същества.

По същия модел, по същата схема, продъложават да се пръкват десетки "актьори". Пръкнаха се армия от ченълингисти - всеки е посланик от някого, всеки спуска знания и велики познания, огромни и значими информации. Всеки спасява света, всеки настоява че неговата информация е за добруването на човечеството, че той трябва да бъде чут, че това е негова мисия, че той го прави заради доброто, развитието, че идвала нова ера, че вибрациите се покачвали, че вече даже сме преминали през енергийните портали и без да си знаем сме звездни свободни души...

Колкото повече се пръкват от тия, толкова повече се инициират, защото се заимстват помежду си. И миксовете стават все по-богати, в битката да са оригинални, да привлекат внимание, значимост... щото - имали мисия.

Има и още един фактор - от целия микс от условия и контекст, сред който се развиват действията около Е.Б. Това е, че нейната версия на живота и света, подава чудесна възможност за възполсзване. Навсякъде по тия въпроси се споменава възникването на т.н. "руски космизъм", с влиянието на книгите на Б. върху някои ключови автори и личности в руската интелигенция. После - със съпрузите Рьорих - се продължава тази линия. Та чак до днешния офталмолог дето е основен герой на всичките си книги, в които той сам свидетелства колко мистерии и загадки в тайнствения и забулен свят, колко са му разкрити, колко е специален, защото какви ли не същества и невидими сили, са се разкрили пред него... В руската линия има в тая посока всичко е в мащаби - нещо толкова характерно за тази държава. И продължават да проблясват звезди от тия - блесват, омръзват и си отиват - идват други... Не ми се занимава с обобщения, защото това е загуба на време.

НО... насочих всичко това, защото примерно руската пропаганда намери в лицето на идеята за "шестата раса" свое виждане за арийството. Напълно подобно и на СС, Хитлер, с ТУЛЕ, примерно, които пък привидяха арийската раса по своя интерпретация.

Лудостта не спира да приижда на талази, вместо всичко в невидимия свят да е подредено, смислено, предлагащо всичко онова, което сред видимия човешки свят липсва, се оказва че нещата са даже значително по-объркани и по-сложни. Няма да напомням пък какви филми и концепции се пръкват от автори от Северна и Южна Америка. Та от Германия, Франция. Да не забравяме и българския принос към всичко това. Също така - и в Азия не остават по-назад - нито по мащаби, нито по оригиналност. А и там... там си има най-силен предварителен уклон към всичко това.

Редактирано 14 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)