Името на Елена Блаватска продължава да бъде цитирано всеки път, когато стане дума за Тибет, Шамбала, Източна философия, езотеризъм и дори... нацизъм. Малцина знаят, че тази мистериозна дама - писател и философ, няколко пъти позорно е била хващана в измама и плагиатство. Според някои е мошеничествала съзнателно, а според други била "мръднала" покрай езотеричните си занимания и вярвала в "измислиците" си.

На 8 май тази година се навършиха 126 години от смъртта на Блаватска. Коя е тя?

Елена Блаватскае родена на 12 август 1831 г. в Украйна. Баща й е полковник от руската армия, а майка й - писателка, автор на няколко романа. Малката Елена израства повече сред домашната прислуга, отколкото с родителите си. От дете слуша легенди и суеверия от устата на полуграмотните "няни". В скучното си и самотно детство започва да си фантазира, че самата тя притежава тайнствени сили. Дори веднъж се похвалила пред слугите, че е "била" в друг свят, където тайнствени същества са я научили да мести предмети. Демонстрирала на готвачката, че "с ума си" може да размести местата на вилицата и ножа върху масата. Жената казала на баща й, че Елена има нужда от повече родителско внимание, и че ако расте така, може да... полудее. Определено е грешала, защото Елена Блаватска от малка се научила да манипулира слушателите си и сякаш тогава просто е репетирала по-късните си "постановки" пред публика. Майка й умира, когато е на 11. Поне така твърдяла тя.

На 17 се омъжва за Никифор Блаватски, с когото не стигат до консумиране на брака. След 3 месеца съвместен живот, вироглавата Елена напуска съпруга си и бяга в Истанбул. Какво е правила там като невръстна девойка, никой не знае. Години по-късно тя самата твърди, че в турската столица я били приели в масонска ложа и масоните я били пратили на "обучение" в Тибет. Съвременниците на Блаватска трудно можели да хванат биографичната й хронология, защото тя ту казвала, че е била в Тибет, ту че е играла като цирков артист в Италия.

Веднъж се похвалила, че се е сражавала заедно с Гарибалди в битката при Ментана, където била тежко ранена, с "кама, забита в сърцето"./?/ В друг случай забравяла какви ги е говорила, и казвала, че гастролира по света като пианистка, заедно с любовника си - оперен певец. Мнозина се учудвали на тези разкази и дори допускали наум, че жената "не е съвсем с акъла си". Други обаче са категорични, че Блаватска много обиграно е манипулирала всички, като се държи "леко невменяемо". Един от критиците й я нарича "интелигентен мошеник". Блаватска използвала в речта си недовършени фрази и иносказателни изречения, които всеки тълкувал според интелекта и нагласите си, но тя самата изключително точно преценявала събеседника си и успявала да подходи към всеки като тънък психолог.

Така или иначе, периодът от 1848-а до 1858-а година е скрита картинка за биографите й. През 1858 г. се връща в Русия. Търси богати спонсори, казано на съвременен език, за финансиране на езотеричните си пътешествия. Именно с такава, прагматична цел, завързва последователно няколко любовни афери сред руския елит. След време твърди, че била забременяла и родила от един от онези мъже, но синът й бил умрял на 5. Историята мълчи, дали въобще е съществувало такова дете, макар някои да твърдят, че са виждали момчето, че то се е е казвало Юри и че е било осиновено дете.

Ще бъде цинично да не вярваме в думите на Блаватска, че именно смъртта на малкия Юри е разклатила вярата й в Бог. От друга страна, имайки предвид постоянните й биографични измислици, може да се предположи, че Блаватска или е измислила, или се е възползвала от нещастието, като алиби за укрепване на поразклатения си авторитет. Когато чувствала, че губи позиции сред лековерните си слушатели, тя винаги изваждала "от ръкава" си някаква история, с която да се измъкне от неудобните въпроси на "досадниците". Хорското внимание към нея, обаче, взело да се изостря и тя си спечелила доста врагове, които постоянно дебнели да я хванат в измислица, или измама.

Така, през 1871 г., докато се прави на медиум в Кайро, Блаватска е разобличена, че сама си е изработила "ръката на призрак" и я държи в хотелската си стая. Налага се преждевременно да замине за Париж, за да избегне скандала. Неследдълго забравя за позорния случай и започва да говори, че никога не е била в Египет, че й "приписват" нещо, което никога не се е случвало, защото по същото време е била в Тибет. Съвсем сигурно, според изследователите на Блаватска, обаче, тя никога, преди 1873 г. не е била в Тибет. През 1873 г. се установява в Ню Йорк, където излиза с нов биографичен "факт" - била е не в Тибет, а в Индия. /?/ - Отрича да е имало какъвто и да е скандал в Кайро!..

Блаватска и полк. Олкът

За да поддържа интереса към себе си, Блаватска използвала различни прийоми: обличала се като руска селянка, а пушела с маниера на аристократка; хуморът й бил пълен с надменна ирония, а когато искала да прекрати неудобен разговор, използвала неразбираемо "мъдри" фрази. Разбира се, този маниер си намерил своите последователи. Един от тях - Хенри Олкът, буквално бил запленен от "рускинята с украински корени". Двамата стават съоснователи на т.нар. "Теософско общество", което се помещава в един апартамент в Ню Йорк. За да получи американско гражданство, Блаватска си намира и жених - Майкъл Бетанели, с когото живее като омъжена само година.

През 1877 г. публикува първата си книга - "Разбулената Изида". Пред журналисти твърди, че я е написала "под диктовката на тайнствени адепти". Буквално за дни критиката "разбулва" нея самата, като посочва източниците на разсъжденията й и я обвинява в плагиатство. Блаватска се оправдава, че е взаимствала някои от теориите си от реално съществуващи философи, но останалото дошло от ... Отвъдното. Наложило се да претърпи подигравки от рода на тази, че получава посланията от "кукувицата на часовника си", както сама се похвалила на едно парти - дали на шега, или наистина, при нея слушателите й трудно разграничавали разликата.

Критиката обаче за седмица буквално я разгромява, като обявява първата й книга за "отпадък". Блаватска не обръща особено внимание на поредния си провал и заедно с няколко други членове на "Теософското общество" заминава за Индия, да учи будизъм. Там тя и сътрудниците й основават клон на организацията, за популяризиране на теософията. Блаватска отново започва да се изживява като медиум, без свян обявява публично, че чрез нея говорят тибетските махатми.

На един от сеансите си, обаче, се проваля. Обвиняват я, че използва платени подставени лица, които представя като "астрални същества" /махатми/, за да зарибява наивници. От скандала се заинтересувал експерт по паранормалните явления от Лондонското общество за психични изследвания, на име Ричард Ходжсън. Той заминал за Индия, за да види с очите си сеансите на Блаватска, в които тя твърдяла, че получава писма от Отвъдното. Ходжсън е буквално вбесен от "нахалната рускиня" и директно нарича Блаватска "мошеничка". Написва и доклад, в който е по-мек в изразите. Точните му думи са: "Тя е една от най-изисканите измамници в историята, а Олкът е лековерен човек".

Полк. Олкът беседва с други двама членове на "Теософското общество"

Вътре в доклада Ходжсън се позовава не само на личните си впечатления, но и на свидетелските показания на бивша сътрудничка на Блаватска, която разказва, че тя сама си пишела "писмата от Отвъдното". За да се измъкне от скандала, Блаватска обвинява критиците си във фалшификация и организира цяла акция, с която дискредитира "Теософското дружество". Как? - Скалъпва такава интрига, че в един момент всички започват да получават "отвъдни" писма, кое от кое с по-противоречива информация. Изпаднали в жалкото положение на лековерници, сътрудниците на Блаватска остават много разочаровани от нея, но тя вече си е направила нови планове - напред, към Европа.

Установява се в Германия, където написва книгата си "Тайната доктрина". Именно в нея развива теорията си за седемте раси, която след години заинтригувала лично Хайнрих Химлер. По-точно с онова, което Блаватска казва за петата - арийската раса. Това е и причината, поради която теоретиците свързват Блаватска с идеите на нацизма. През 1889 г. Блаватска заминава за Лондон и основава списание с името "Луцифер". Работи и по още две свои книги - "Ключът към теософията" и "Гласът на безмълвието". Първата силно повлияла на Махатма Ганди. По думите му, му дала морална сила и самочувствие.

Каквото и да се говори за Блаватска, не само Ганди, но много други умни хора са били повлияни от теориите, развити в книгите й. Един от тях е Лев Толстой. На основата на трудовете й се развива т.нар. руски космизъм. Последовател на Блаватска е композиторът Александър Скрябин, много руски поети, големият философ и публицист Николай Бердяев. Известна е близката връзка на Блаватска с Елена и Николай Рьорих. Сред художниците силно повлиян от идеите й е и Василий Кандински. В по-късно време върху много идеи на Блаватска стъпват Ню Ейдж движенията. Част от инструментариума на тези движения са теорията за прераждането, спиритизма, вярата в атлантитеи др., развити в теориите на Блаватска. От тях се вдъхновява и известният руски офталмолог Ернст Мулдашев.

Вяра в мистиката, или съзнателна мистификация, т.е. измама, са теориите на Блаватска? - На този въпрос е трудно да се отговори еднозначно, въпреки множеството примери, които създават усещането за нещо нечисто в нейния подход към хората, възползвайки се от тяхното любопитство към паранормалните явления и езотериката. Блаватска има последователи и до днес, и те също като нея, заблудиха света с една невярна новина. А именно, че за 100-годишния й юбилей през 1991 г. ЮНЕСКО ще я почете с "Международна година на Блаватска". Това се оказа блъф, заради който се наложи световната организация да опровергае публично съобщението, неизвестно как стигнало до публичното пространство?!? "Кой знае, шегува се един английски журналист, може пък самата Блаватска да е пратила писмо от Отвъдното?.. "

Все пак, за да сме коректни, трябва да отбележим, че в материята, за която говорим, е трудно да се изведе обективната истина. Езотериката е тайна наука. Онова, което може да изглежда мошеничество в очите на някого, е чиста истина за друг. Човечеството много пъти е опровергавало стари теории и в науката. Много е вероятно Елена Блаватска да е вярвала в способностите си на "мост" между хората и невидимите светове. И ако е лъгала някого, то може да е заблуждавала и самата себе си, вярвайки в собствената си изключителност?..

Елена Блаватска в продължение на десетилетие страда от сърце, ревматизъм и болесттта на Брайт - бъбречна недостатъчност. Умира на 60-годишна възраст, за да се "върне", както сама се изразява, "Някъде Там, където винаги съм била!.."

Еми МАРИЯНСКА

================

https://impressio.dir.bg/dusha/izmamnitsa-i-plagiat-li-e-bila-elena-blavatska

 

През моите очи материала е приличен и доставя едно сборно инфо. Разбира се, че погледът по въпроса за Блаватска е дистанциран и набляга на нейната лична и реална история. От друга страна - именно това се подминава от "последователите" и летящите и до ден днешен по фантазните простори. Популярността на Е.Б. всъщност идва заради комбинацията "нужното нещо, в подходящото време". Но и по линията на голямата потребност сред масите, сред които толкова умело се замаскира разликата между фантазната измислица и реалностите. До степен - да не се различава. От това имат нужда именно фантазьорите и сънуващите, защото по този начин се придава значението им на "езотерици" и най-вече - на нещо важно, значимо, стойностно... Дали именно това не е прозрял Кришнамурти - запознавайки се в дълбочина с "плановете" и мечтите на Безант - никой вече няма как да знае...

И до ден днешен тази "фантазна" тенденция продължава да е налична и с пълна сила... Това се забелязва лесно и сред самия форум... темите. Особено в няколко раздела, с няколкото знакови "пишещи"...

Рамус както винаги се образова и си съставя мнение от статии. Въпреки претенциите за задълбоченост. Така няма как да разбереш какво куца в написаното, кое е тенденциозно, кое правилно наблюдение - що се отнася до теософските възгледи. Не до жълтите новини и факти от живот на Блаватска. Ето това следното например е тенденциозно внушение, което напълно незапознатите с теософията няма как да знаят - 

преди 1 час, _ramus_ написа:

която след години заинтригувала лично Хайнрих Химлер. По-точно с онова, което Блаватска казва за петата - арийската раса.

Всъщност теософското понятие (не обсъждам правилно ли е или не) е арийско-семитска раса. Давам го като пример за тенденциозно използвана неточност. 

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

И до ден днешен тази "фантазна" тенденция продължава да е налична и с пълна сила... Това се забелязва лесно и сред самия форум... темите. Особено в няколко раздела, с няколкото знакови "пишещи"...

И защо те бърка толкова, загрижил да няма фантазии, особено в областта на психологията и неврологията)

Жълти новини... Искаш да ми кажеш че твоят личен живот няма нищо общо с "възгледите ти". И с делата ти - така ли? А това е пример за "тенденциозно използвано премълчаване". 

Едва ли Теософите са предполагали колко много дефицитни хора ще си присвоят идеите им, само и само защото с тях чудесно могат да ги нагаждат в личната си приказка. От друга страна - това е най-късия и бързия начин  - като се привидиш, проектираш и разпознаеш сред "някакви възгледи, нечии", по принцип да са с висши цели, големи описания, възвишени идеали... Все пак - подава възможност страховете на индивида да се подтиснат, да изживее че е "наред" и че всичко е ок, дори инжекция за заместване на липсващата значимост.

Всъщност позата че задаваш въпрос, обезсмисля какъвто и да е коментар от моя страна. Достатъчно добре си засегнала пристрастието си. Може би се очаква "водата" другите кладенци на деветте планини, но не ме интересуват особено поради фалша  и фикцията си да ги изиграеш на всяка цена, само защото свещеностите на които се основаваш са застрашени да блестят достатъчно.

Редактирано 11 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 31 минути, _ramus_ написа:

Всъщност позата че задаваш въпрос, обезсмисля какъвто и да е коментар от моя страна.

Риторичен въпрос

преди 31 минути, _ramus_ написа:

Достатъчно добре си засегнала пристрастието си.

Което пристрастие е само във фантазията ти. Ако си очаквал за темата така наречена да се залепят страстни привърженици на теософията, ще се разочароваш. В днешно време хората масово даже статийка трудно изчитат, понеже не им остава време от писане и гледане на картинки във фейсбук. Там пък разбира се скъсват да четат и споделят статии и мъдрости, откъдето ти ги копираш тук. 

Ако не оплюваш нещо не значи задължително, че си съгласен с него.

преди 4 часа, _ramus_ написа:

През моите очи материала е приличен и доставя едно сборно инфо. Разбира се, че погледът по въпроса за Блаватска е дистанциран и набляга на нейната лична и реална история. От друга страна - именно това се подминава от "последователите" и летящите и до ден днешен по фантазните простори.

Добре е когато се говори за измами и за плагиатстване да се говори с конкретика. Ако си чел някой от трудовете на Блаватска би трябвало да си забелязъл, че те са препълнени с цитати, но с посочени източници. От друга страна такива липсват изцяло в цитираната от теб статия. Изказват се твърдения, без препратка за проверка. 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

През 1877 г. публикува първата си книга - "Разбулената Изида". Пред журналисти твърди, че я е написала "под диктовката на тайнствени адепти". Буквално за дни критиката "разбулва" нея самата, като посочва източниците на разсъжденията й и я обвинява в плагиатство.

Примерно: Къде е тази критика и кое от кого е изплагиатствала? Да, има такава критика. Даже Блаватска е дадена на съд, т.е. не е само критика, но къде е точният текст за да се види доколко той е основателен? 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Така или иначе, периодът от 1848-а до 1858-а година е скрита картинка за биографите й.

Има една книжка от Мери Нийф, която първо беше издадена като лични мемоари на Е. Блаватска, а в последствие както си трябва под името "Блаватска. Свидетелства на очевидци". Там има немалко написано за споменатия период и за много други неща, интерпретирано през различни гледни точки. Това е линк за сваляне: http://www.spiralata.net/biblioteka/kn_bul/bio_blavatska.zip

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Популярността на Е.Б. всъщност идва заради комбинацията "нужното нещо, в подходящото време". Но и по линията на голямата потребност сред масите, сред които толкова умело се замаскира разликата между фантазната измислица и реалностите. До степен - да не се различава. От това имат нужда именно фантазьорите и сънуващите, защото по този начин се придава значението им на "езотерици" и най-вече - на нещо важно, значимо, стойностно... Дали именно това не е прозрял Кришнамурти - запознавайки се в дълбочина с "плановете" и мечтите на Безант - никой вече няма как да знае...

През това време на мода е бил спиритизма. Ако има нещо, което книгите на Блаватска не подкрепят, това е спиритизма. Ако човек прочете нещо от Тайната Доктрина едва ли ще разбере дори и 50% от написаното. Това не е "нужното нещо, в подходящото време". Хората не обичат да четат неща, които почти не разбират. Затова и нашумява Ани Безант - защото представя написаното от Блаватска в по-опростен вид. При това обаче се губи много, а едва ли и самата Ани Безант е разбирала написаното от Блаватска в пълнота. Последното разбира се е мое лично мнение.

Колеги, моля внимавайте какво точно четете, защо, какво точно прочитате.

Нека темата не се напълни с недоразумения от тия досега - рамус не е автор на статията по-горе. Статията си има автор, той е посочен - и в линка, и в текста, който е копиран.

В този смисъл да се държи сметка на рамус за нещо, което някой друг е написал, да се задават въпроси от сорта - къде е тази критика, къде е текста за да се види доколко е основателен... Това е форум с обща насоченост, а не територия за философски трудове. И както и рамус, така и останалите, дето реагират с тая интелектуална маска, НЕ СА КАНТ, нито е място за такива като въпросния.

Смея да отбележа че хора, които имат отношение към някакъв свой идеален образ - първи скачат под предлог да изглежда рационално, а не реактивно. За Уит - вече се видя, очаквах го и тя е толкова предсказуема в това, както и ако се направи нещо подобно и за Гурджиев - като че ли идеалните образи затова са идеални - за да се държат в свещените вътрешни територии като грейнали слънца - в случай че се изгуби светлото... Както са и всички свещености.

Просто се кара на инерция и не мога да разбера - що за претенции се изписват, след като са налице елементарни дефицити.

Редактирано 11 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Че в коя епоха и форма на духовно учение, тази същата фантазна тенденция не е била налична?  Няма и една школа с религиозен характер, която да е избегнала тази участ. И макар теософията да е лъжи да те мажем, то факта е, че Кришнамурти е неин възпитаник - отделен е въпроса, че са малко хората, които имат смелостта открито да заявят, че онова, което се преподава от учителите е всъщност нещо, което всеки вече съдържа в себе си. Не съм запознат с трудовете на Блаватска и не знам докъде са стигали претенциите й - но в един друг смисъл, всичките са измамници.

преди 38 минути, _ramus_ написа:

За Уит - вече се видя, очаквах го и тя е толкова предсказуема в това,

Кажи откъде изкопа статията, споделиха я във фейса, нали, като другата  Много свободно време имаш, но твоя работа как си го ползваш. И не аз, а ти си предсказуем, рискувах да ти репликирам, защото наистина тази манипулация с произхода на нацизма от теософията е много тъпа. 

 

преди 43 минути, valkiria1 написа:

Преповтарям написаното от мен в една друга тема днес. 

Теософията е едно абортирано раждане на нова религия. Трагикомедия .

А, тук си уцелила темата и голяма забава пада. Нищо, че само аз и Шиниасу имаме представа от нещото, наречено някога си теософия, която ти бъркаш с теургия и много важно. Рамус изнася лекции по неврология, пълен цирк. 

И само да добавя - ако искате наистина да прочетете критика на теософските идеи, вижте Кураев например. Той никога не се изказва неподготвен, това поне е почтено. 

Обаче какви идеи, какво е това пък идеи... според доста колеги тук и те са просто мистификация и основа на най-голямата заблуда в историята на човечеството.

преди 14 минути, valkiria1 написа:

....

Толкоз много изречения за нещо, което съм сбил в едно - опитваш се нещо да кажеш, ама ....... 

Те ти нещо за аборта - Шоу такъв късмет е извадил, че сетне широко е пропагандирал избиването на хора, а сещай се нататък, кои хора, от кого, как и що. Явно и Ани Безант ти е бръкнала нещо яко във и без това крехкото здравенце? 

току-що, valkiria1 написа:

какво като е цитирала източници? Тя ги използва не за да подкрепи своя теза , а за да ги обори.

Например в " Разбулената Изида" 2-ри том , първа книга  тя цитира Де Мюсе," Магията през 19-ти век"  не за да потвърди , а за да обори католическите свещеници и техните твърдения. Мога да ти посоча друга нейна глупост и невежество. Да си чувал някога за  бог - Молох -Херкулес /!!/ ??? Защото Елена е чувала и даже пише за него !!!

В какво се състои новаторството или уникалността на Блаватска , ако може да ни обясниш ? 

Някои може да цитира за да обори, но цитира много други за да ги потвърди. Колкото до последния въпрос, то бих могъл да отговоря, но аз така и не съм твърдял, че тя е уникална или новатор, за да защитавам тази теза. В случая ми вменяваш гледна точка, която е вярна, но не присъства в думите ми.

Според мен теософията е изиграла ролята на неутрализираща сила. В този смисъл необходима за онзи момент. Нищо, че въпреки претенциите за обединяване на религия и наука скандализира и оплюва и двете, а точно тогава официалните им представители са били като сцила и харибда за горките търсещи - ако избягаш от едното поради неспособност да схванеш, попадаш в лапите на войнстващия научен материализъм. Блаватска казва, че Тайната Доктрина не е истината, но представлява начин или път, който ще има влияние следващите сто години, смятано от края на 19 век. И така стана, впрочем. Поразиите не са малки, обаче е осигурено някакво островче за не напълно сигурните и не напълно изгубени неспокойни умове в някаква степен. 

Редактирано 11 май 20179 г. от witness (преглед на промените)

преди 8 минути, valkiria1 написа:

Моят пост не е отговор ,той е споделено мнение по темата....

И именно за това съм написал, че се опитваш да кажеш нещо, ама ...

 

преди 8 минути, valkiria1 написа:

Точка  и дотук .

А дано.

Не, нямате право на мнение!

Цитат

Вероятно ви се е случвало, когато притиснете събеседника си с аргументи, да ви се измъкне с израза: "Всеки си има мнение". Демокрацията, всеобщото право на гласуване, равнопоставеноста на всеки глас заблуди много хора, че "всеки има право на мнение". И това тяхно мнение има еднаква тежест с мнението на всеки друг - от неграмотния до професора - за космоса, живота и всичко останало – от ГМО до Големия адронен колайдер.

Патрик Т. Стоукс, преподавател по философия в Deakin University в статия от сайта "The Conversation" заявява:

"Не, нямате право на мнение!"

И прави две уточнения. На първо място:

Какво се разбира под "право" на мнение?

Естествено никой няма право да спре хората да мислят или да говорят каквото си искат, независимо дали е вярно. 

Свободата на мнение е неотменимо човешко право. Всяко правителство ограничава свободата на словото до известна степен (език на омразата, военни тайни и т.н) , но никой не може да ви спре да казвате, че американците не са кацнали на Луната, без значение колко пъти твърдението ви е било опровергавано.

Но ако "право на мнение" означава за вас "за се разглежда възгледа ви по презумция като равноправен кандидат за истина" това няма да стане. Защото има разлика между "свободата на изразяване" и свободата да се налагат всякакви вредни за здравето и здравия разум фантазми и предразсъдъци. За съжаление, тази разлика има тенденция да се размива.

Когато сблъсъкът на мнения е на битово ниво, тази грешка няма големи последици. В един телевизионен дебат, например, общоприетото представяне "и на другата гледна точка" е грешка, при положение, че "другата страна" няма равна компетентност по въпроса.

Ето как Шърли Браун от WIN-TV на ABC отговаря на жалба на активистката срещу ваксините Мерил Дърей за "точно, справедливо и балансирано представяне на мненията"

"Но това предполага еднакво право да бъдат изслушани две страни по въпрос, по който само една от двете страни има съответната експертиза. Ако темата беше за политика, това би било адекватно, но дебатът засяга въпроси, отнасящи се до самата наука."

Ярък пример имаме сравнително наскоро и у нас с референдума за развитието на ядрената енергетика. Не може по въпроси, които изискват експертност и решаването им касае благополучието, здравето и дори живота на много хора, всяко мнение да е равнопоставено.

Мнозина, въпреки своята некомпетентност, смятат че и те имат "право на мнение", при това равно по тежест със становището на специалистите. Този феномен е пряко свързан с "Ефектът на Дънинг-Крюгер" (неосъзнаването на собствената си некомпетентност).

Друго важно уточнение, което внася проф. Стоукс е:

Какъв е предмета на становището?

Платон прави разлика между мнение, общоприето мнение (докса) и обективни знания. Това разграничение работи и днес: за разлика от "1 + 1 = 2", има становища с различна степен на субективност и несигурност. Последното може да се степенува по влиянието на субективния фактор условно на:

- вкусове и предпочитания,

- становища относно въпроси, относно благоразумие или политика,

- възгледи, основани на техническа, правна или научна експертиза.

Долната таблица, която съм съставила, няма претенции за пълнота и прецизност, а само да представи идеята на проф. Стоукс, съчетана с класификация според критерия на Карл Попър на различните области знание по степента на "проверяемост". Тя показва категории, подредени по низходяща степен на субективност, изразено с изсветляването на 3-тата колона. Интересна е четвъртата колона - там е отразена степента на адекватност на сблъсъка на лични мнения:

	със зелено са обозначени въпроси, по които изборът не минава през разума, а през сетивата или какато казват, "със сърцето". По такива въпроси е глупаво и безсмислено да се спори.
	със жълто - колкото е по-жълто, толкова областта е по-пригодна за полемика, тук по-рядко се изисква експертност, но все пак изборът на позиция не е несъзнателен и наистина всяко мнение е равнопоставено.
	с червено - колкото са по-гъсти червените краски, толкова е по-необходима експертност при търсене на истината и мнението на лаика е по-неуместно. Тук мнението на специалиста е основано на научния метод - т.е. верифициране чрез експерименти.

По-специално място има математиката. Нейните изводи не могат да се проверяват с опити, но са подкрепени с ясни и недвусмислени предположения, теореми и аксиоми. Разграничението истина/лъжа  в математиката не подлежи на полемика.

Въпроси, засягащи:	пример	Степен на субективност	Приложимост на лично мнение
Алогични пристрастия	футболни отбори
лични вкусови предпочитания	храна, мода
Политически пристрастия	либерали или консерватори
Естетически категории	красиво/грозно , изкуство
Морални категории	добро/лошо
Социология, история	социологични и исторически факти
Биология, медицина	медицински и биологични опити и наблюдения
Физика, химия	твърдения, доказани с експерименти
Математика	2+2=4

Неуместно е да се спори за първите видове мнения, например: "Не си прав, че ягодовия сладолед е по-хубав от шоколадовия!". Проблемът е, че понякога неявно приемаме, че мненията ни в жълтата и дори в червената зона са също така неоспорими по начина, както са въпросите за вкуса и начина ни на обличане в зелената зона. Може би това е една от причините защо ентусиазирани аматьори си мислят, че имат право да не се съгласяват с учените климатолози или имунолози и да изискват да се "уважава" и тяхното мнение.

Мнение без факти

"Вие имате право на собствено мнение. Но нямате право на собствени факти."
“You are entitled to your opinion. But you are not entitled to your own facts.”
Даниел Патрик Мойнихан

Според една широкоизвесна поговорка "когато фактите говорят и боговете мълчат".  Всеки има право на собствено мнение по огромен кръг от въпроси. Но това не ни дава право да игнорираме фактите при формулиране на становища ни, ако не искаме да приемат твърденията ни като чиста фантазия.

Имаме право на мнение по много въпроси в жълтата и зелената зона (коя марка шампоан е по-добра за вас, например), но нямаме право на мнение за това дали Земята е център на Вселената, науката, още от времето на Коперник, е доказала, че Земята не е център на Вселената и това е факт.

Да, но според проучване на Националната научна фондация (National Science Foundation), проведено преди няколко години, 24% от американците смятат, че Слънцето обикаля около Земята! Тяхното "мнение" не се е повлияло нито от собствени наблюдения и разсъждения, нито от това, което са учили в училище, нито от снимките от космоса.

Например, Мишел Бахман, конгресмен от Минесота, запитана за възгледите ѝ за еволюцията и интелигентен дизайн,  отговаря, че трябва "всички науки да се сложат на масата и участниците да решават", и че "не мисля, че е добра идея правителство да взема една или друга страна по един научен, когато са налице разумни доводи и от двете страни". Там е работата обаче, че Интелигентният дизайн не е наука и няма никакво отношение към истината, защото изводите му не могат да бъдат тествани чрез научния метод, не може да бъде нито потвърден (верифициран), нито опроверган по критерия на Попър. Но на хора като г-жа Бахман имат мнение, те нямат нужда от теоретични и емпирични доказателства или научен анализ.

Защо обаче обикновеният човек, неизкушен от науката, може да има мнение по въпросите на еволюцията, ГМО, а няма становище за изоспиновата симетрия на полето на Янг-Милс?

Но особена разлика в тези случаи няма. И двата въпроса изискват научна компетентност и знания, а не просто "мнение". И биологията и космологията са науки, в които ако се задълбочи човек, ще срещне също сложни диференциални уравнения и научни термини, които не разбира и за които, без необходимите знания не би имал "мнение".

Нека преди да настояваме за правото си на мнение по въпрос, изискващ обективни знания, внимателно да преценим дали нашата компетентност е адекватна. Ще живеем в един по-добър свят, ако всеки прави това, което умее най-добре и се уважаваме взаимно.

 

преди 39 минути, A.com написа:

Не, нямате право на мнение!

Ааааа недей, недей - недей, че замина ентусиазма на маса народ и ща съдят за дискриминация. 

преди 13 минути, A.com написа:

 

По принцип - живота и ежедневието не се побират само и единствено в науката. Има и положения в науката, които не попадат във верификационните критерии.

Философията, примерно, наука ли е. И как в нея се верифицира. Именно и заради това философията е станала нарицателно за "философстване" и всеки се упражнява в това поприще. В самата наука има теоретични положения, има и практически доказани. В самата наука има територии на невъзможности за "строгите критерии за научност". В тях остава самата идея и подхода - по разглежданите въпроси - предположения, вероятности, условности, относителности, съпоставки, допускания...

Освен това - статията за "мнението" предлагам да я пуснеш в в отделна тема - заслужава си, поне според мен. Аз я четох преди време, отделих й доста внимание. В нея има множество адекватни моменти и добре изразени тенденции и насоки в анализа и постановката.

Психологическите причини и самата идея за 'демокрация' изменят до голяма степен социалната картина. Защото огромна маса посредствени хора, която става все повече, се обслужват от идеята че "властта е на мнозинството". Демек - тяхна. Те се самообособяват в групи по подобия, чудесно резонират помежду си. Вкарват между тях си нужните си "дози" от потребността от стимуланти за начина си на битие.

Самата идея за ЕЗОТЕРИКА - е тайно знание. Но вече над хилядолетие, множество умове не могат да се откъснат от станалия архетипен образ на Бог, Исус и библейските толкова упорити наслагвания. И тази немощ - в опита да се откопчат, стига само до нови и нови версии на едни и същи основни положения. Много хора взимат за синоними понятия като ОКУЛТИКА и ЕЗОТЕРИКА. В дадени етапи от социалните и културни динамики, в моменти на кризи в социално втълпените идеали, основи и бази, настъпват сложни дисонанси. Хората основани на социалните си сугестии и в плен на социалните идеологии и митове до степен, че потапят собствените си лични приказки сред социалните такива, тия социални кризи се превръщат в лични кризи. И социо-личностната динамика се припокрива до голяма степен, като това е без значение кое, колко и в каква степен някои от тия личности са със завишени интелектуални способности. Просто не са способни да се откъснат от толкова дълбоко вложеното.

Християнството изигра своята сложна социална роля. Не само то - на други места по света, вече хиляди години идеологиите идват и си отиват, но винаги някоя остава да играе ролята на регулатор и пилон, около който да се въртят движещите се по инерция, както тежка влакова композиция върви по нанадолнище, добре засилена и подплътена предварително със "скорост" и посока.

Повече от 2 хилядолетия, на основите на християнството се пръкват хиляди версии на негови разклонения. Разбира се - не само християнски. И дори "големите умове" не са в състояние да се откопчат от тази толкова мощна черна дупка" и в безсилието си да се противопоставят и измъкнат от мощната й несъзнателна гравитация, се завихрят докато пропаднат.

В науката се направи пробив - от БОжественото, през човека, към всепената. В други среди, извън науката, подобната на тази трансформация на основите, тепърва изживява своята криза на идентичност. И розенкройцери, и теософи.. и още много други, навсякъде по света, правят всичко възможно само и само да се запази основната "христова" нишка като продължава да се внушава колко е важна, нужна и колко без нея не може. По какви ли не начини не я завихрят - какви ли не образи и "учения" не й прикачат...

Като че ли най-важното от всичко си остават две неща - първата и основната е повторяемия модел за "диктовката на бог", на ангели, на махатми, на вселенски учители или райски/демонични сили... Най-стария архетипен образ - е този на "посредника" между нещо невидими и отвъдно, и света на "незрящите" да го виждат. Още от времето на Аврам и Мойсей, дори на АДАМ... тия архетипно вкарани образи в социалното несъзнавано, продължават да определят темпа и посоките на развитие, дори на интелекта. Тази версия на МЕСИЯ продължава непрекъснато да се проявява и до днес. Дори и сред пишещите сред форума, преклонението пред величието на тия, "дето са си говорили с бог", на тия, дето са им се явили ангели или демони, на тия, които им е диктувано... 

Втория най-важен архетипен образ - е вече от по-ново време. Той е твърде наивното внушение, че "знаЕнето и знанието' са в основата на това хората да получат порциите сигурност, които са им толкова нужни. ЗнаЕнето се превърна постепенно в подменения образ за универсално хапче за всякакви болести. И това дойде от внушението че да "знаеш", значи много. В свят, в който невежеството е било 9/10-ти от цялата му история и знанието е било само за отбрани и подбрани индивиди, ползващи го за власт и социално управление, знанието за масите и огромната му достъпност, не направиха огромно покачване на социалното ниво на интелигентност. Но вкараха в социалното несъзнавано нови форми на архетипи, които да заместят попрезрелите предишни такива.

Теми и раздели, не само в този форум, а и навсякъде другаде, добре изразяват тия два примерни архетипа и нуждата да се обособяват личните предубеждения на тях. Работата е, че нито модерните, нито по-старите архетипни опорни образни точки в социалните приказки, не вършат никаква друга работа и по същество старите и по-нови сънуващи социалните приказки през личностните си вариации на същото.

Така или иначе - НАУКАТА не е способна да обхване цялото житейско поле на отражение от всеки човек. Просто не е възможно. А на много хора това им е крайно необходимо, за да свалят поне мъничко бремето на тревожността, нервността и неспокойствието си... За тях са нужни форми на обяснения и описания, дори на концепции - по отношение на едно или друго. Както и отвътре в самата личност, нейната вътрешна приказка при повторение започва да губи своята магнетичност и привлекателност, и с това - силата да поеме потопения в нейния сън. Но пък си имат компенсационни механизми и всеки сънуващ субект, има програмирани в несъзнаваното импулси и мотиви, които го тласкат към прости или по-сложни форми на поддържане на приказния си периметър. Това е в тясна аналогия със процесите на зависимост и до голяма степен е точно такова.

По същия начин и колективните приказки, макар да са в огромен мащаб, ресурси и фокусирали огромна психична енергия, се подчиняват на същите основни принципи и по същия начин тяхното изражение и особености, важат в същата степен, както и сред вътре-личностния отпечатък.

 

преди 2 часа, sound написа:

Ааааа недей, недей - недей, че замина ентусиазма на маса народ и ща съдят за дискриминация. 

Аз я пуснах тази статия, за да покажа, защо няма да изказвам мнение в темата. Не, че някой го интересува това. Пък, някой може да я прочете и да се замисли дали да се изказва и той или не.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Освен това - статията за "мнението" предлагам да я пуснеш в в отделна тема - заслужава си, поне според мен.

Напоследък нямам много време за писане. Може да пуснете статията в отделна тема и да разисквате. Като имам време ще чета, че човек не знае от къде какво ново може да научи.

Редактирано 11 май 20179 г. от A.com (преглед на промените)

преди 12 часа, valkiria1 написа:

Помолих за отговор на въпроса какво стойностно  и уникално ,което да се запомни е създала Блаватска? каква е тео-софията в нейното творчество?

Това е въпрос изискваш субективна оценка. Това, което аз ще посоча като ценно в трудовете на Блаватска, за теб може и да не представлява интерес. Основната полза от дейността и е, че се популяризират редица религиозни и духовни възгледи от миналото, като също така се прави връзка между тях, така че да се видят те не като отделни единици, а като част от едно общо учение, което се разкрива постепенно с времето и ръзвитието на съзнанието при хората. Това, което в миналото се е резкривало само пред тесен вътрешен кръг хора, притежаващи качествата да го разберат, в настоящето може да се разкрие пред повече хора. Това, което е скрито в момента, ще бъде разкрито в бъдеще.

8:10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

8:17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

8:18 Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

Евангелие от Лука

Цитираното от Лука има и друго значение и не само едно, но в случая показва, че пред учениците си Христос е говорил неща, които не е споменавал пред масите. И така трябва да бъде.

Колкото до името на Теософското общество, то в книгата, която вчера споменах, този въпрос е засегнат. 

"Теософското дружество „трябваше да стане ядро за събиране и разпространение на знания, за окултни изследвания и за изучаване и популяризиране на древните философски и теософски идеи; като първа задача беше необходимо да се събере библиотека." - от дневника на Олкът.

"Единадесет години по-късно Блаватска пише за „Първата програма на Теософското дружество": „За избягване на двусмислията беше необходимо да напомним на членовете на Т. Д. историята на създаването на дружеството през 1875 г. Бидейки изпратена в Съединените щати през 1873 г., за да обедини около себе си група сътрудници, изследващи психичните въпроси, авторката след две години получи указание от своя Наставник и Учител да формира ядро на едно действащо Дружество, чиито задачи бяха определени по следния начин:

1.    Всеобщо Братство.

2.    Отсъствие на различие между членовете по националност, вероизповедание и социално положение, за всички членове следва да се съди само по личните им заслуги.

3.    Да се изучава философията на Изтока и особено индийската философска система, постепенно чрез различни печатни трудове да се запознава обществеността с езотеричните религии в светлината на езотеричните учения.

4.    Да се противодейства на материализма и теологичния догматизъм с всички възможни средства, вкл. чрез демонстриране на съществуващите окултни сили в природата (неизвестни на науката) и наличието на психични и духовни сили у човека; да се полагат усилия за разширяване кръгозо­ра на спиритистите и да им се показва, че освен „духовете" на умрелите съществуват и други, много други феномени. Предразсъдъците трябва да бъдат публично разобличавани и унищожени. Окултните сили, полезни и вредни, които ни заобикалят и се проявяват по различни начини, ще развият нашите най-добри способности." [18 август, 1931]"

Това, че се говори за божественост, не трябва да ни заблуждава. Теософията разглежда абсолюта като изцяло пасивен принцип, който не може да действа волево и съзнателно, а единствено в съгласие на своята собствена неизменна природа. Всякакви божества, притежаващи воля и съзнание, според теософията подлежат на развитие или по скоро на разгръщане. Разликата между атома и боговете е само в степента в който с течение на времето се е разгърнал присъщия във всичко духовен потенциал.

преди 38 минути, Shiniasu написа:

получи указание от своя Наставник и Учител

Да. Тази игра - на посредници е най-старата човешка вътреличностна и социална игра. И се продължава. И сред форума... и темите също има субекти, които я играят.

преди 9 часа, _ramus_ написа:

Най-стария архетипен образ - е този на "посредника" между нещо невидими и отвъдно, и света на "незрящите" да го виждат

инерция, инерция - колко да е по инерция. Факта на повторяемост - дали е аргумент... И за какво, кое... и за кого?

Редактирано 12 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Като Порасна ще взема да се омъжа за Рамус 

Ще бъде Невероятно Вълнуващо всяка нощ да ми чупи крилата , а на сутринта с кафето да ми израстват Нови ! 

преди 2 часа, _sirena_ написа:

Като Порасна ще взема да се омъжа за Рамус

Само в приказката си. И след като обявиш развод с еднорога - пак в нея. Че то с както си му седнала на... "рога", той ли лети, твои ли са крилата... Пък и то тва "крила" ли са... Там в приказката ти, затова си вкопчена, разиграваш се според това, което ти е нужно. И именно то ти дърпа конците.

С това - претенциите че ти си Властника и Определящата - са твърде детски. Пред огледалото стои просто дете, докато през приказката си се оглежда като принцеса. Така и всяка малко гущерче, сред приказните огледала, може да се изживее на Дракон. Но и огледалата, и изживяванията - всички са толкова програмирани, толкова матрични... А иначе - претенции и декларации - за свободност, за оригиналност, за полети с крила... ама от "фантазните". С тях стигаш само до собствената си представност. 

Точно както и въпросната Елена. Има някои хора, които в приказките си завличат и други. Най-добри играчи на приказки са шизофрениците. Особено ако са и надарени с креативност. Толкова са вживени и толкова горят... че около тях с лекота се запалват неустойчиви сънуващи с криза в собствените или заимстваните им приказки. И така се привличат и се ползват кръстосано и взаимно, едни на други - както е във всички игри.

А и времето и социалната динамика е спомогнала, след като налагащата се социално научна парадигма разочарова много хора със студения си рационален практицизъм. Едновременно с това - пресищането от изчерпващата се християнската религиозна идеология... И на запад се отваря място за нещо ново.,.,. уж ново, ама само на ужким. Не им стига въображението да измислят нещо наистина ново (пък и няма как) и се пръкват разни сборни миксове, един от друг повече или по-малко произволни. Приказката за "6-те раси", йерархиите, шамбала...  и до днес продължава да се насажда в средите на тия, дето летящите крила, продължават да красят приказките им.

Продължава да отеква ехото не на Елена Б., а на нуждите човешки и социални.

Редактирано 12 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Да. Тази игра - на посредници е най-старата човешка вътреличностна и социална игра. И се продължава. И сред форума... и темите също има субекти, които я играят.

 

 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Най-стария архетипен образ - е този на "посредника" между нещо невидими и отвъдно, и света на "незрящите" да го виждат

Т, е., в кое от двете се опитваш да ни убедиш:

1. Блаватска знае, че не е никакъв посредник, но въпреки това играе ролята на такъв;

2. Блаватска сама си вярва, че е посредник, без да е такъв.

Последното би било самозаблуда (ако беше вярно), а първото умишлена лъжа.

Трета възможност: Рамус си търси контекст в който да вкара познанията си за архетипите и често ги вижда там, където тях ги няма.

Според Блаватска, тя е виждала образите на Учителите си, докато е била малка във видения. Това твърдение разбира се няма как да бъде потвърдено от очевидци. Това, което е потвърдено обаче, включително и със снимков материал е, че въпросните хора тя е срещала по-късно на живо. Т.е. не става въпрос само за видения. Потвърдено е и, че Синет е водил кореспонденция с въпросните лица, която е публикувана под формата на книга - т.е. отново не става въпрос за някакво свръхестествено посредничество. Разбира се всеки сам е свободен да прецени степента им на духовност и това доколко е уместно да ги нарича Учители, но това са потвърдено реално-съществували лица, а не нечия измислица.

 

преди 21 минути, Shiniasu написа:

в кое от двете се опитваш да ни убедиш:

моето участие в която и да е комуникация, е напълно чуждо на убеждаването. Нито като цел, нито като средство. Инерцията в която го интерпретираш, говори за повърхност в отражението само и само бързичко да се класифицира и да му се реагира.

За мен един живот, е отражение на живеещия го. Смешно е да се настоява че "учители и висши същества" от друга някаква реалност, ще правят връзка с човечеството посредством разпадащи се личности, с тежки дефицити от характеров или психичен тип. СМешно е да се използва какво въпросната "казвала" и дали имало "доказателства". Наивно е да се предполага, при положение че тя доказано е писала положения, вече известни от други автори, от други източници... Наивно е дори да се четат с интерес нейната собствена автобиография - по простата причина че самото писане на такова, вече издава ниското ниво във възприятието и значението си в сценария сред който тя самата е конструирала. Дори и това - е по шаблон и твърде банално, при положение че този социален сценарий се повтаря вече хиляди години. И винаги се намират хора, за които това да е полезно, важно, да промени нещо си - в тях, около тях...

Наивно е такъв човек, който и да е добър във фантазирането, да бъде "преводач" на послания - той самия би ги кривил поради проблеми в отражението и несъответствието по ниво. Оттук идва и аргумента ми - за нецелесъобразност за подобен "избор".

Вярването че "учители" искат да се срещнат с посредствени хора, които са избрани, за да съобщят нещо на човечеството, на друга група.... или да предадат послания - са предварително обречени на провал. Няма такъв "учител", който да е толкова наивен.

От друга страна ползата за посредствения от играта с театър - на преводачи, е съвсем практически ориентирана и е съвсем ясно какво му носи,

Тук, дори във форума, има хора които също крият или показват че "имат контакти" - един с бог, друг - със същества, трети - с ДНК някакво си... всеки който каквото си намери. Прави впечатление наличието на сравнително общи психични типологии и характеристики - сред тия - както по ниво, така и по отношение към света и себе си, дори и по дефицитите си...

Колко всичко това е "духовно", колко е важно кой кого е срещнал... не знам и не е моя работа. Религиозните хора търсят своята си приказка - ако може да е наготово, ако опитват и не става, те си избират парченца и си я нагласят сами. Няма значение какви обекти за вярване и идеологии ще си сглобят - нужно им е и това е достатъчно като сериозен мотив. Останалото е  само имитация на логика, абстракции и концептуалничене. както и безкрайни позовавания от специфичен подбран микс. И всичко само и само да се изразява непрекъснато колко са правилни личните убеждения - които нито имат общо с логиката и абстракциите, нито какъвто и да е рациум. Тия са само за "подправка" и да има вид

преди 57 минути, _ramus_ написа:

За мен един живот, е отражение на живеещия го. Смешно е да се настоява че "учители и висши същества" от друга някаква реалност, ще правят връзка с човечеството посредством разпадащи се личности, с тежки дефицити от характеров или психичен тип.

Каква друга реалност? Въобразяваш си реалности. Освен това изказваш констатации по отношение на хора, които не познаваш, никога не си комуникирал с тях, никога не си наблюдавал поведението им в живота, отношението им с другите и т.н. Може да си чел техни трудове, които, ако си чел, така и не си ги разбрал, но пък с лекота цитираш критики от журналисти със съмнителна репутация. Дори и да предположим, че в произведенията на Блаватска присъстват някакви основания за твоите констатации, то пак повтарям, че Блаватска в много висока степен се позовава на книги като Ведите, Упанишадите, Библията, Калевала, Попол Вух, трудове на кабалисти, будисти, християни и какви ли още не. Накрая ще излезе, че всички са луди. Със същият успех с който ти поставяш диагнози на Блаватска, аз мога да поставя диагноза на всеки един последовател на коя да е религия, но не само на тях, а и на голяма част от учените (примерно на привърженици на теорията за Големия взрив).

Ши, ти... приятелю, въобще прочете ли какво си писал? Ок, може и да си, или да не си - това си е твоя работа, но аз пък ще ти кажа какво правя докато чета и как и какво се случва, особено като чета собствените си текстове - където и да е.

-------------------------

Та - на първо място още при първия ми прочит - идва ясната разлика с останалото написано от теб. Прочитам го отново, по-внимателно. После - за детайлите. Първото ми впечатление го оставям и се дистанцирам внимателно от него и почвам анализ

Имаш коментари, в които си на висота, в които имаш чудесни извеждания, плод на осмисляне, на идеи... без значение кои, какво, кое, колко...

Но - да ти кажа как се проверява кога човек е под натиск на когнитивен дисонанс - ето, с контрастната разлика в постовете ти. Как се разбира - когнитивното ниво рязко пропада, защото в мозъка настъпват противоборстващи си сигнали, които стартират каскада от процеси подтискащи висшите функции.

Анализа може да се представи в няколко посоки - първата е когнитивен анализ, втория прагматичен, третия е в посока на самото написано и начина на изказа, изразите. Има и други типове анализи, но това е без значение в този случай.

Или накратко - правописа ти се задържа на ниво - много добро образование, прилежност и старателност, повторяем елемент. НО изреченията ти стават несъразмерно дълги, доста нехарактерно за теб. Виж дори в самия ти текст с колко кратки изречения започваш, стегнати. Но веднага след началото те подхваща "вълната", а това говори за промяна в изказа... В други твои коментари го няма това.

Следващ план - когнитивната линия... в самото написано - в него се извежда обща схема на взаимовръзки... които са с доста странни изводни положения - големи извеждания и много къси несъответствени изводи и обобщения. Това също не е характерно за теб, в други твои текстове, на други места, по други теми. Когато извеждането не съответства или се разминава с изводния план има две възможности - заради формата на изложението - съкращава се място и се пропускат логическите последователности. А втората е - че изводите са предварителни, а зоната на извеждането е само и само за да ги постави като последствия, а не да са си предпоставки...

И накрая - прагматичния план - той е най-общата смислова линия, това е най-трудната част от анализа, защото изисква сериозен друг контекст, от достатъчно твои написани материали и достатъчно други натрупвания от начина по който идеите ти са подредени и систематизирани. Като цяло имаш сериозна подготовка и като човек, четеш много, събираш осмисляш и подреждаш... за теб идеите са изключително важен аспект, на който ти опираш идентичността ти.

Въпроса е, че в тия идеи са налице предварителни положения, които са приети на вяра. Само по себе си това не е никакъв проблем - защото това е така за всеки друг човек. Разликите идват, когато части от идеите, възприети чрез приемане и вяра, се срещнат с твои ирационални твои базови постановки, с твои характерни нагласи... И въпросите от когнитивното или от повярваното - се вплетат в твоята идентичност. В смисъл - елементи от значението им нямат само информационна и познавателна стойност за теб, а и нещо много повече лично, много повече от "теб". Когнитивната ти рамка тия ги вплита сред общата си система - просто ти си такъв човек. Но когато под въздействието на условия отвън, както е в случая, се пораждат вътрешни противоречия (дисонанси) от приетото. Ти си достатъчно обигран и овладян и не се изпускаш в емоционални изблици, характерни за други пишещи и все пак - налице е в мой текст, се представя не толкова рационално, или с друго значение от това, което ти си приел да има ценност, стойност и важно значение. Тук се сблъскват основни опорни положения и въпросната Е.Б. е само техен израз и конкретика...

Това не е критика към теб. Не те изкарвам един или друг. само посочвам нещо, което можеш да забележиш, както и всеки друг може да забележи, защото писменото слово оставя следи - писмени следи. И те остават и могат да се сравняват. Аз съм човек, за който тия сравнения и съпоставки са важна част от работата ми по самия себе си - защото също засичам внимателно когнитивното си ниво... и множество други положения.

=====================

Още от първия ми пост, още от текста на цитираната статия и краткия ми коментар долу, ако някой си направи труда да прочете внимателно, аз поставих условности, без да засягам въпроса за ролята на Е.Л. Не съм я поставял критично - просто ползвах самата статия. В думите си отдолу внимателно посочих че текста е с определена насоченост и той не засяга множество други аспекти и последствия от живота на Е.Б. Дори самата статия е умерено критична, а не е крайна...

И въпреки това - няколко човека сами се изправиха на "фронтовата линия", сякаш някой ги нападна, а те се превърнаха в защитници на... Няма на какво друго - на свои си неща - неща от личното им И-рацио, които единствено са основните двигатели за тия защитни проблясъци.

Какво значение би имало кой какво вижда през живота на един или друг човек, по оставените следи... И то от доста ограничените им интерпретации. Нищо, просто фрагментарните типични ограничения. Но факта че веднага се скочи в защитаване... и то толкова с ясен профил на дисониране... Вече говори в съвсем ясна посока - относно защитниците.

Редактирано 12 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 10 часа, Shiniasu написа:

Това, че се говори за божественост, не трябва да ни заблуждава. Теософията разглежда абсолюта като изцяло пасивен принцип, който не може да действа волево и съзнателно, а единствено в съгласие на своята собствена неизменна природа. Всякакви божества, притежаващи воля и съзнание, според теософията подлежат на развитие или по скоро на разгръщане. Разликата между атома и боговете е само в степента в който с течение на времето се е разгърнал присъщия във всичко духовен потенциал.

Интересно обаче защо Г. Р. С. Мийд, частен секретар на Блаватска през последните две години до смъртта й през същия този период и след това се концентрира върху гностическата и херметична традиция. Има негови чудесни преводи на такива текстове с коментари. И не може да се каже, че са атеистични трактовки изобщо. И превода на главата от "Философумена" за наасените, който сложих в блог тук е част от неговия "Тhrice-Greatest Hermes". Ето, тук ги има май почти всички http://gnosis.org/library/grs-mead/mead_index.htm

А аз случайно попаднах на това име едва последните години специално покрай Иполит Римски, Успенски и други такива. Двамата са се познавали впрочем, Мийд е бил известен в интелектуалните среди, но теософите в началото на двайсти век изглежда окончателно са се захванали да "третират" източната философия.