Истината е някъде там...

Отговорите на този въпрос зависят от това колко знаем за другите измерения ,черните дупки,и безкрайноста на космическия свят!!!Все пак да не си въобразяваме че целия космос е в чашката на Бог и той си сложел две ледчета с лимонче и си пиика вселените !!! Естествено че има други освен нас !!! Дори според мен мисля че има оцелели раси от нашата планета (атлантида) които са заминали за други планети и от време на време ни хвърлят едно гости!!!Всеки се стреми да се развива ....Това правят и те....изследват ни мозъчетата без да разберем например когато си играйкаме на компа или пишем в Калдата ....и се чудят що за създаниица сме ние....ами ние какво за тях мислим???Някакви мутри с 10 очи и 15 крака???Дали е така...никой незнае ...само този който е достигнал върховното душевно състояние например като рускинята Анастасия и много други...има и хора от България свързани с това....Единственото което може човек да се страхува извънземните да не притежават...е те да не са като нас...тоест да не искат власт...защото имат ли инстинкта да бъдат владетели и да управляват света като всички алчници на наща планетка (които обикновено командват парада и си лапат мангизите) и тогава човека е погубен ...те са с много по голям интелект от нас ...много по развити ...накрая ще пеем "пак ще се срещнем.....кога???? никога"!!!!!!!Всичко е въпрос на време..............

Редактирано 30 юни 200719 г. от WarriorWithin7 (преглед на промените)

Вероятността Земята да е единственната обитавана планета с форми на живот (във Вселената) е 1 към 10 000 000 000 000 000 000 000 . Всеки може сам да прецени .

Истината е някъде там...

Къдееееееееее ?

Редактирано 1 юли 200719 г. от shefkata (преглед на промените)

Не можем да сме сами във необятната Вселена.

Просто е невъзможно.

Не може някаде да няма планета

със сходни на земните условия на живот.

Така е, а и не е задължително условията да са сходни с нашите

Истината е някъде там...

Къдееееееееее ?

Вгледай се дълбоко в себе си и ще я видиш...

Вгледай се дълбоко в себе си и ще я видиш...

АААААААААА, да не се окажа сега и някоя извън земна ?!?

Голяма атракция ще съм!

АААААААААА, да не се окажа сега и някоя извън земна ?!?

Голяма атракция ще съм!

Съмнявам се, но може и да разбереш нещичко

По-лошо. По-лошо...

Колко по лошо може да е...???

Съмнявам се, но може и да разбереш нещичко

Аз много одавна съм се вгледала дълбоко вътре в себе си.....но истината за извън земните не я открих там

Много по-лошо

Определено ми звучи кофти...

Колко по лошо може да е...??? Аз много одавна съм се вгледала дълбоко вътре в себе си.....но истината за извън земните не я открих там

А къде я откри?

А къде я откри?

Не съм...Нали затова питам вас !!!

Има ли малки зелени човечета ?

Не съм...Нали затова питам вас !!!

Има ли малки зелени човечета ?

Има!!!

Проклятието на египетската богиня от Странджа Людмила Живкова била увлечена от историята с гробницата в горите на Странджа Мистика и легенди около историята за тайнствен некропол и злополучните му откриватели. Ванга предупредила да не се пипа мястото, където подозирали, че е погребана жената-котка Бастет. Макар че Странджа е смайваща и омайваща планина, тази история е странна и загадъчна дори и за такова място. В нея като че ли има твърде много мистика и твърде малко наука. Въпреки това тя се разказва в региона и дори се е окичила със загадъчна слава. Повече от 20 години тя вълнува въображението и мами авантюристите към затънтените гори, на метри от границата с Турция. Загадъчни случки и необясними явления са съпътствали през годините всеки, който се е докоснал до нея. Някои дори са споходени от нещастия, факт достатъчен, за да се говори, че става дума за странно проклятие. Всичко започва в началото на 1981 г. с една особена карта. Тя била от животинска кожа, а на нея имало някакви драскулки. Твърди се, че старинният чертеж бил турски и по необясним начин се подмятал в ръцете на прочутия в района иманяр Мустафа. Именно той е в основата на редица събития, които едно след друго се нижат през тази знаменателна година. Казват, че иманярят предприел рискована стъпка и занесъл картата не на кого да е, а на Людмила Живкова - председател на Комитета за култура и Първа дама в държавата през онези години. Мустафа споделил с Людмила и твърде любопитна информация - парчето кожа описвало район в Странджа, където се намира тайнственият некропол на египетската богиня-котка Бастет. На пръв поглед такава информация изглеждала, меко казано, невероятна. Иманярът посочил точното място и защо то е покрито с мистично обаяние. То било в местността "Седлото", между странджанските върхове Голямо и Малко Градище, досами границата. Това също е обяснение за неговата тайнственост, тъй като попада в строго охраняван от военните район. Именно мистиката направила впечатление на Людмила Живкова. Още тогава бродели легенди за интересите на дъщерята на Първия към окултното, посещенията й в Индия, връзките с Рьорих и увлеченията по тайни учения. Така че информацията за гробница на египетска богиня в Странджа предизвикала изключителен интерес у тогавашната Първа дама на България. Твърди се, че тя дори прибрала картата в личния си сейф. Тук е мястото да кажем, че Бастет е сред най-почитаните божества в Древен Египет. Богинята е смятана за дъщеря на бога на слънцето Ра. Египтяните почитали изображенията й във вид на жена с глава на котка. Повечето учени се отнесли твърде скептично към иманярската находка. Местните хора разказват, че дори били правени опити за каузата да бъде привлечен и проф. Александър Фол, но той отказал с мотива, че се занимава единствено с наука. Някои от приближените на Людмила Живкова взели присърце загадъчната информация. Още повече, че като оставим настрана мистиката, близо до споменатото място в местността Мишкова нива се намира една от най-интересните тракийски куполни гробници в Странджа. Там са работили сериозни научни археологически експедиции. Пак на Седлото има и древен рудник с две хоризонтални галерии. Това също е напълно обяснимо, като се има предвид, че районът е бил център на рудодобив по времето на траките. Мястото, на което се твърди, че е погребана Бастет, през годините оставало извън интереса на археолозите. То всъщност представлявало скала, на която при взиране се виждали две извити линии. Според местни хора има и отвор, в който на определени дати се появява силуетът на египетската богиня-котка. Заради интереса, който картата предизвикала, приближените на Людмила Живкова потърсили помощ от пророчицата Ванга и й занесли парчето кожа. Тогава от нейните уста чули странни думи: Много, много отдавна дошли по вода хора от Египет. Те били високи и стройни, с черни коси, носели маски на лицата си и били облечени с нещо подобно на нашите кукери. Ванга казала, че картата сочи място, на което има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя Около нея имало несметни богатства - злато на буци, предмети и оръжие. До жената можел да бъде намерен древен папирус, който обяснявал човешката история две хиляди години назад и какво ще се случи на хората две хиляди години напред. Според пророчицата ценностите били закопани на шест места, а човеците, които донесли всичко това, били заплашени от голяма опасност, пролята била много кръв от загиналите роби. Ванга посочила, че мястото е свещено и има особена сила и енергия. До него е имало път, който минавал покрай храм и светилище, казала пророчицата, имайки вероятно предвид светилището в Мишкова нива. Тя казала и нещо много важно - предупредила хората на Людмила Живкова да не пипат и ровят в мястото. Това очевидно е било съвсем навременно, защото започнали да се случват неприятни неща. Иманярът Мустафа, който открил и занесъл картата на Людмила, бил заловен от милицията, разпитван и бит. Заради тези изпитания здравето му се влошило и не след дълго умрял. Така той е първият застигнат от жестоката съдба, която изпраща проклятието на Бастет, за което предупредила и Ванга. Думите й засили интереса към мистериозната гробница, като с издирването й се заел един от доверените хора на Людмила - Кръстю Мутафчиев. За него в Малко Търново се говори, че е бил офицер от Държавна сигурност, който имал силно влияние върху дъщерята на Тодор Живков. Пак през 1981 г. той организирал секретна експедиция, която трябвало да открие тайнствената египетска гробница. Сега това може да изглежда като подвизите на Индиана Джоунс, но в онези времена намеренията били съвсем сериозни. Проучвателите допускали, че на картата имало план на скалната гробница на египетската царица Бастет, полубогиня на "светлината в мрака" и била построена по космически архитектурен план от съзвездието Цефей. Тази гробница съществувала в Космоса, а в Странджа било огледалното й изображение. Според плана тя се състояла от секретна камера, обикновена камера и елипсовидно преддверие. Според преданието Бастет била полубогиня-получовек, тракийска принцеса, озовала се в Древен Египет, която след смъртта й погребали в родните места. Била висока 1,60 м и носела фараонска корона. На врата й имало колие от злато и герб с орел и змия. На лицето винаги имала маска на котка. Тези, които са я боготворели, също закривали лицата си с маски. Те били богопомазани и посветени във видимия и невидимия свят. Нейните поданици я погребали в Странджа, защото такава била нейната последна воля. Участниците в експедицията от 1981 г. били убедени, че мястото е заредено с особена енергия и в определен момент, най-често в нощта на 5 срещу 6 май, на скалата може да се види сияние и две фигури. Едната на мъж, облегнат на стол и готов всеки миг да стане, а втората била по- неясна и на жена, която сякаш говорела. Сходни неща твърдял и пенсиониран учител от Малко Търново, който пък бил виждал силуета на Бастет през деня. За секретната експедиция уведомили ограничен кръг хора от ръководството на БКП в Малко Търново и офицер от близката застава. Участниците в мисията отишли в местността и започнали да копаят. Помагали им граничари от близката застава. Какво и дали изобщо са намерили нещо, не може да се каже. Те не са оставили дневник от проучванията в местния исторически музей, както е прието да се прави в подобни случаи. В този смисъл не може да се твърди за каквото и да било научно покритие и резултати от търсенията през 1981 г., казва директорката на музея в Малко Търново Мария Михалева. Тя е убедена, че цялата работа е ненаучна измислица, която се е ползвала с покровителството на увлечената по мистични явления Людмила Живкова. Мълвата си е мълва. Тя раздухва странностите около експедицията, които не свършват дотук. През 1981 г. по мистериозен начин умира Людмила Живкова. И до днес се водят спорове и бродят слухове за причините, довели до кончината на дъщерята на Живков. По селата в Странджа ще намерите хора, които отдават това на странното проклятие на Бастет и предупреждението на пророчицата Ванга. Нещо повече - през 1981 г. се случват и лоши за България неща. Тогава страната е замесена като организатор на атентата срещу папа Йоан Павел II, а тежките последствия от това продължават с години. В това привържениците на легенди пак виждат дългата ръка на египетската богиня. След смъртта на Людмила експедицията светкавично е прекратена. Върхушката на БКП гледала с огромно недоверие на странностите на височайшата дъщеря. Освен това иманярството не било на почит, а експедицията твърде много напомняла на него. В добавка, още от самото начало тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов изразил неодобрението си от чудатите хрумвания на дъщерята на Първия. С прекратяването на експедицията следва и жестока разправа с Кръстю Мутафчиев. Разкопките в местността Седлото са прекратени, а той отзован в София. На 4 март 1982 г. в София започва закрит съдебен процес срещу приближени на Людмила Живкова. Той приключва на 22 март същата година, обвиняемите получават различни тежки присъди, а Кръстю Мутафчиев е осъден на 20 години затвор. Изпратен е в Пазарджишкия затвор, където остава осем години. Когато излиза от килията, здравето му е разклатено, заболява от рак и умира. Той е последният човек, който е бил в състояние да обясни попаднали ли са на нещо ценно участниците в експедицията в местността Седлото. В Малко Търново все още има хора, които вярват на тази история, макар че недоверчивите са повече. Шефката на историческия музей Мария Михалева е твърде скептична за възможността там да има каквото и да било и предпочита да обяснява за многобройните тракийски светилища в Странджа. Според местни изследователи и иманяри, напълно е възможно нещо особено да се е таяло между двата странджански върха. Дали то е било некропол на Бастет, е друг въпрос. Но и да се е криело нещо ценно там, то е разграбено през вековете. Легенда разказва, че през 1949 г. в района са работили съветски геолози, които попаднали на интересни старини. Находките отпътували към Бургас, а след това с кораб за Съветския съюз. Дали това е вярно, вече никой не може да потвърди или отрече. Така стои положението между впрочем и с цялата история около некропола на Бастет в Странджа. Всички участници в събитията са починали и отнесли тайната със себе си. А дали въобще има някаква тайна? Кой знае - в планина с магическо обаяние като Странджа, всичко е възможно. П.П.Ето ви истината за Мишкова нива.Уикенда отивам там.

iani 1981 Ето ти и целия разказ на Красимира Стоянова по повод публикуваното от теб по-горе,дано ти е от полза. При Ванга идват какви ли не хора с най-невероятни въпроси, искания и проблеми. Идват дори и такива, които искат да им каже кои цифри ще се паднат от следващия тираж на тотото, за да спечелят много пари, разни иманяри, настояващи да им каже къде има закопани съкровища, за да ги открият. Някои от тях носят писмена и карти, мислейки, че като ги подържи в ръцете си, Ванга ще се ориентира по-лесно и ще им каже къде е точно мястото. Такива хора Ванга отпраща с възмущение, защото не признава придобиването на пари без честен труд. Един ден при моята майка на Рупите дойде човечец с молба да му ходатайства да бъде приет от Ванга. Показа й някакъв смачкан лист хартия с написани, по-точно много несръчно преписани десетина реда със знаци, които приличаха на йероглифи. Отгоре имаше някакви драскулки като нарисувани от детска ръка, за които човекът каза, че представлявали карта. Не вярвам и не се отнасям сериозно към този вид преживявания, слушах с половин ухо и с нарастваща досада, защото много хора ни притесняват с молби за ходатайства, а освен това трябваше да отидем до Петрич. Човекът надълго и нашироко й обясняваше, че носил тази карта при разни професори в София, но никой не могъл да му разчете писмото, даже му казали, че това са глупости, защото според тях там били просто наредени в редове знаци, които не приличат на никое писмо, което им е било познато. Та човекът беше дошъл при Ванга да му го „разчете” и да му каже къде са парите. Понеже майка ми много добре знаеше, че Ванга не обича да приема такива хора, реши да го накара да се откаже от тази среща и тъй като е отзивчива към проблемите на всички Вангини посетители, за моя най-голяма (неприятна, признавам си) изненада, я чух да казва, че дъщеря й, т. е. аз, е изучавала и се е . занимавала с йероглифи и може би ще може да му го разчете. Като всяка майка естествено тя много ме бе надценила. Човекът дойде при мене - аз седях на пейката до Вангината къщичка - и отново най-подробно ми разправи всичко. Вече съвсем притеснена, не го слушах изобщо и съвсем бегло погледнах омачкания лист хартия, който ми подаде. Къде ти! Как ще го разчета, след като отдавнашните ми университетски познания по арабското и старо-турското йероглифно писмо са, меко казано, оскъдни. Това бе непосилна за мене работа. Освен това „професорите от София” като че ли бяха прави. Наистина много от знаците приличаха на арабските йероглифи, но между тях имаше и съвсем непонятни за мен знаци, които по-скоро представляваха някакви дребни геометрични фигури, отколкото йероглифи. Разбрах, че усилията ми са безнадеждни, но след като вече бях обявена от майка ми за „капацитет по йероглифите”, предложих на човека да ми разреши да препиша този текст и в София да го покажа на някои специалисти и преводачи, може би те щяха да се домогнат до тайнственото писмо. Човекът се съгласи и след като се уговорихме след време да се обади на майка ми за резултат, си отиде. Аз, разбира се, на часа забравих и него, и разговора, който водихме, защото още от началото бях убедена, че цялата тази работа е някаква измишльотина или плод на болна фантазия. Отидохме с майка ми в Петрич, пазарувахме, свършихме си и спешната работа и следобед отново се върнахме на Рупите. По едно време Ванга ме извика при себе си в стаята, където си почива, и след като си поговорихме, се оказа, че тя е чула целия разговор, който водихме с този човек. Разказах й за картата и йероглифите, които разглеждах, и отново категорично заключих, че това е някаква глупост, за която не си заслужава да говорим. Ванга ме слушаше мълчаливо през цялото време, после малко помълча и каза: - Да, ама не е глупост! Тука става дума за огромно нещо, което не е лъжица нито за устата на онзи човек, нито за твоята, нито за която и да е друга засега. Този текст и тази карта са преписвани много пъти и отпреди много години. Повече от няколко поколения. Но никой не може да ги разчете. И тук не става дума за скрито съкровище, а за писменост, която досега не е известна на света. Тя е изписана на вътрешната страна на каменен ковчег, който е скрит дълбоко в земята преди хиляди години. Дори и да намерят този саркофаг - няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото с него е записана историята на света - две хиляди години назад от нашето време и две хиляди години напред в бъдещето. Този саркофаг е сложен и скрит в нашите земи от хора, които са дошли от Египет. Вървели са с камили. Имало е и роби, войни и висши началници. Една нощ при пълна тъмнина и при пълно мълчание ковчегът е бил спуснат и зарит с огромни количества пръст, а хората, които са участвали в тази работа, до един са избити на мястото. Така тайната е зациментирана с потоци невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, показана на бял свят и разгадана от хората. Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност. Слушах Ванга удивена и смаяна и не вярвах на ушите си. Възможно ли е да има такова чудо - неизвестна досега писменост, адресирана до бъдещите хора хилядолетия напред? Нямам никакви причини да не вярвам на казаното досега от Ванга, но това ми се стори повече от невероятно. Когато се върнах в София, показах преписа на мои колеги - специалисти и преводачи, - но те всички установиха, че този текст не може да бъде разчетен и вероятно представлява някаква безсмислица. Тъй като продължавах да мисля, че цялата тази работа е невероятна и невъзможна, един ден просто накъсах листа и го унищожих. След време, когато отново отидох в Петрич, съвсем неочак-вано пак заговорихме с Ванга за картата и скритото „съкровище”, за което става дума в нея. На Ванга й беше интересно да разговаря на тази тема. Имах чувството, че самата тя се удивлява на думите, кои-то изрича. Попита ме дали съм показала преписа на специалисти и аз й казах, че съм претърпяла пълен провал. Тя рече: - Да, не можете да го откриете, нито да го разчетете. Още не е дошло времето му! Казах й, че е много жалко, защото съм споделила казаното от нея пред неколцина приятели ентусиасти, които веднага изразиха готовност да тръгнат накъдето и да било, стига тя да ни каже на-къде да вървим. Ванга не отговори нищо, после дойдоха други хора и тя разговаряше с тях. Наблюдавах я и ми се струваше, че на моменти се заслушва в нещо, а после като че ли вижда някакви картини, защото спуснатите й клепачи се разтваряха и очите й се движеха под тях, като че ли проследяваха нещо. Когато отново останахме сами, изведнъж без всякаква връзка с водения в момента разговор Ванга ми заговори на предишната тема. Много бавно и отчетливо, много образно и като че ли четеше по книга - започна да ми описва подробно някаква местност в планината. Имах чувство, че самата тя е там и ми рисува с най-малки детайли онова, което вижда: не убягнаха от вниманието й нито дребната растителност, нито камъчетата, нито почти невидимите пътечки. Накрая спомена за някаква голяма скала и каза, че трябва да отидем на мястото на 5 май. Попитах я защо точно на 5 май, но тя ми каза само: - Заради небесните тела. Трябва да гледате първите лъчи на Слънцето и Луната. И ми даде да разбера, че повече не желае да говори по този въпрос. Въобще не разбрах какво означава последната й реплика, но ние вкъщи сме свикнали да не задаваме излишни въпроси и аз се задоволих с това неясно обяснение. Отидохме в планината още на 4 май. Приличахме на „следотърсачи”, които дирят някаква невидима следа. Не съм планинар и не ме бива много в ориентирането. Това лутане по баирите по-скоро ме притесняваше, отколкото да ми доставя удоволствие. На моменти ме обземаше сериозно съмнение в успеха на това издирване и неколкократно предлагах да се откажем и да се върнем в града. За моя най-голяма изненада обаче към обяд открихме мястото. Толкова точно и подробно ми го беше описала Ванга, че беше невъзможно да допуснем, че сме се заблудили. Видяхме и скалата, която се беше разпростряла на северния край на малка поляна. Огледахме внимателно цялата местност, но не забелязахме в нея нищо особено. Миришеше много приятно на напечени от слънцето различни треви и билки, из чистия планински въздух се гонеха пеперуди и мушици, трептяха на слънчевата светлина листата на големи разперени дървета. По едно време следобед небето помрачня и не след дълго заваля проливен дъжд. Потърсихме подслон под короните на дърветата, но след около час всички бяхме мокри до кости. На едно равно удобно място бяхме опънали и палатка, където бяхме оставили връхните си дрехи и храната, но и брезентът не устоя на силните дъждовни струи и водата проникна в пакетите. Всичко се намокри. Валежът продължи около два часа, после дъждът спря, но небето остана облачно и мрачно. Стъмни се. Запалихме буен огън, за да се изсушим, и решихме край него да прекараме нощта. Това ми се струваше доста лекомислено, още повече че бяхме само петима души в непрогледната нощ, наоколо нямаше хора, а и всичко, което носехме, беше подгизнало от вода. Приятелите ми обаче настояха да не спираме посред път, да положим усилия да дочакаме тук идващия ден, за да видим дали нещо ще се случи. Непрекъснато ме глождеше мисълта, че идването ни в това съвършено непознато място е напразно, защото небето си остана облачно през цялата нощ, не се виждаше нито една звезда и аз искрено се съмнявах, че на другия ден ще наблюдаваме слънцето. Посрещнахме утрото на приказки край димящата жарава на огъня. Небето се беше изчистило от облаците и се готвеше да посрещне първите слънчеви лъчи. Веднага прекосихме поляната и застанахме в подножието на скалата. Не знам защо решихме да застанем точно там и да очакваме нещо, неизвестно какво, щом изгреят първите слънчеви лъчи. Вероятно за това решение натежа откритието от предния ден на един от приятелите, че в горния край скалата има - вероятно много отдавна издълбани - три кръга, „соларни”, както ги наричат архео-лозите, с големина на малка чинийка от сервиз за кафе, които образуваха триъгълник, чийто остър връх сочеше към земята. Половин час не се случи нищо. Но след това един слънчев лъч заигра по върха на скалата, слезе по-надолу до соларните кръгове и започна да се движи по тях от ляво на дясно, описвайки светлинен триъгълник. Наблюдавахме тази игра на светлината около двадесет минути и след това почти цялата скала бе огряна от слънцето. Без да сме специалисти и археолози, без да разбираме случайна ли беше тази игра на светлината, или сме били свидетели на някакво интересно явление, самият факт, че Ванга ми каза да наблюдаваме първите лъчи на слънцето точно на този ден - 5 май - и то ни даде своето странно доказателство (щом е казано - ще го видим!) - всичко това ни изпълни със странно вълнение и възбуда. През целия ден коментирахме случилото се, разглеждахме скалата и кръговете във форма на триъгълник, които я „бележеха”, и зачакахме да падне нощта, за да видим какво ще ни покаже слънчевата посестрима - луната. Повтори се историята от предишния ден. Около три часа, преди да се стъмни, отново заваля проливен дъжд и отново се намокрихме до кости. Небето остана прихлупено и облачно. Малко след това се стъмни. Застанахме пред скалата невярващи, че можем да видим нещо друго, но скоро установихме, че облаците постепенно се разчистват, и след около половин час видяхме и първата звезда на небето. Тогава един лунен лъч, дори не разбрахме как се появи, повтори светлинната игра на слънчевия лъч от сутринта. Беше около 21 часа. Навсякъде беше тъмно. Лъчът докосна върха на скалата и после, многократно докосвайки соларните кръгове от ляво на дясно, около петнадесет минути описваше вече познатия ни триъгълник с остър връх, насочен към земята. След това лъчът изчезна. Стояхме неподвижни в тъмнината на два-три метра от тъмната скала и никой не смееше да пророни и дума, но вероятно и петимата сме мислели едно и също: случайна ли е тази игра на светлината по скалата, или между тях има някаква закономерност. Но най-невероятното започва сега. Няколко минути след това южната гладка страна на скалата, пред която стояхме, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се открои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ се бял цвят... две фигури. Бяха огромни и заемаха почти цялото осветено пространство -гладката стена беше висока не по-малко от пет метра и около 3-4 м широка, фигурите се виждаха толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувството как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас. Беше толкова потресаващо, че ние буквално се вкаменихме - от това, което виждахме със собствените си очи, и (защо да крия?) - от страх... Толкова добре съм запомнила тези фигури, че няма да ги забравя, докато съм жива. Отляво на скалата на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро старец, с дълга до земята роба и дълга до раменете коса. Лявата му ръка беше отпусната по тялото, а в дясната, протегната напред, държеше някакъв предмет - нещо като топка, кръгло, но не беше топка, по-скоро някакъв непознат уред. На по-заден план, но по-горе и по-вдясно стоеше втората фигура. Не знам защо, на мене ми заприлича на фараон. Това беше млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг и спуснати надолу крака и ръце, положени на облегалките на стола. На главата си имаше висока шапка, на която от двете страни над ушите стърчаха издатъци като антени. Фигурите стояха достатъчно време на скалата, така че успяхме да ги огледаме и запомним добре. След това скалата „угасна”, стана отново тъмна и всичко наоколо се покри с непрогледна тъмнина. Отникъде не идваше и най-малка светлинка, за да помислим за някакви светлинни ефекти. Когато се посъвзехме и осветихме с фенерче часовниците си, установихме, че сме наблюдавали видяното около двадесет минути. След това бързо отидохме до палатките, по неизречена команда буквално за броени минути събрахме светкавично багажа в тъмното и осветявайки си пътеката само с фенерче, блъскайки се в коренища и камъни, мълчешком и с неподозирана от нас бързина се смъкнахме надолу и след около два часа видяхме първите светлини на града. Почувствахме се сигурни от близостта на хората и започнахме да говорим. Оказа се, че и петимата сме наблюдавали тези фигури и описанията ни не се различаваха едно от друго... Може би масова психоза? Но ние не знаехме защо трябва да стоим пред тази скала и през ум не ни е минавало, че ще видим нещо на нея. Репликата на Ванга беше: „Трябва да наблюдавате първите лъчи на слънцето и на луната.” Поради роднинството ми с Ванга някой може да помисли, че аз съм била предупредена и психически подготвена за някакво събитие, дори и да не съм знаела какво е то. Добре, но другите хора? Бяхме различни по възраст и образование и по разбирания. А за Вангините видения относно поставянето от някакви същества на двете невидими за нас скулптури тогава въобще не ми мина през ума. Не ми минаваше и до днес, когато започнах да пиша за Ванга и извадих от папките си записките, оставени в библиотеката ми още през 1979 година. Значи не можем да говорим и за внушение. Какво беше тогава? И защо Ванга ни изпрати на това място? Веднага на другия ден отидох при Ванга и й разказах всичко подробно. Беше й много интересно, но не пожела да направи никакъв коментар. Но това, което видях тогава, не ми дава мира и досега. За какви фигури става дума - дали за тези, които е видяла Ванга, или за някакви други? Дали това е мястото, което тя знае, но не го казва, или то е някакво друго място? Какви са тези фигури, кой ги полага тук и защо, с каква цел? След време още няколко пъти ходихме на това място и сутрин, и вечер, но повече не видяхме нищо.

Според мен никой не може да докаже... (поне за сега). В цялата вселена може да има и друг живот освен този на Земята.

ИЗВЪНЗЕМНИТЕ СА ТУК ! На всички беше ясно, че по време на студената война космическите изследвания се извършваха под егидата на военнопромишлените комплекси. Информацията в тази област- и от съветска, и от американска страна носеше грифа „Строго секретно”. Едва след глобалните промени няколко находчиви и смели парапсихолози съумяха да се доберат до сведения, ревниво пазени от секретните служби на двете суперсили. Ето какво говорят фактите… За близо три десетилетия космически изследвания възможно най- голямата загадка е открита на планетата Марс. Няколко орбитални станции са се натъквали на една мистериозна област, наречена по- късно Сидония. Именно там са открити доказателства за извънземен живот. Направени са всъщност само няколко снимки и то още през далечната 1976 година. Въз основа на тези фотографии била изградена теорията за „марсианските паметници”, тутакси потулена от НАСА. Снимките изобразяват странни струпвания на скали и планини. През 1979 година компютърните специалисти Винсент ди Пиетро и Грегъри Молинар ги увеличили с помощта на цифрова обработка. Тези увеличения потвърдили предположението, че онова, което се вижда на снимките си е съвсем истинско и за никаква оптическа измама не може да става и дума. Две от тях показват пирамида и нещо далеч по шокиращо: човешко лице с нос, очи и уста! Разкриват се смайващи подробности- ясно са очертани зениците на очите, което увеличава провдоподобността на хипотезата за едно изкуствено, а не природно образувание. Най- удивителната част в цялата работа се оказала триизмерната компютърна симулация на тази област от повърхността. Тя възпроизвела неподлежащ на съмнение образ: виждала се отчетливо леко ерозирала пирамида, а в непосредствена близост и едно огромно човешко лице. То било издълбано в скалата, а погледът му бил насочен право към планетата Земя!... Приликата с египетските пирамиди и Сфинкса, които сами по себе си и до днес представляват една голяма загадка, е направо поразителна! Но защо е било необходимо НЯКОЙ да създава обект с човешко лице н Марс?! Възможното обяснение засега е следното: проф. Воробец Сперанский смята, че паметникът е поставен там с определена цел от извънземна цивилизация, която много отдавна е прекосила нашата Слънчева система. Сблъсквайки се с първобитните хора на Земята, тя е създала този паметник по наше подобие, така че след време, когато „главите ни уврат”, веднага да го разпознаем. Бихме го видели, разбира се, едва тогава, когато технологиите на Земята се развият до такава степен, че да ни позволят полети до Марс. Тази забележителна находка като че ли най- ясно ни подсказва, че ние, хората, не сме сами във Вселената… АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ

За тези "факти", "доказващи" съществуването на извънземен живот на Марс се знае от десетилетия.

Нищо досега не е доказано.

Тези две изречения :

Именно там са открити доказателства за извънземен живот. Направени са всъщност само няколко снимки и то още през далечната 1976 година.

ме карат да се усмихвам.

Понякога и облаците движени от вятъра, за който едва ли някой би казал, че се дължи на извънземна цивилизация, създават най-причудливи форми на небето, наподобяващи какво ли не. Броят и вида на формите, които могат да се открият по повърхността на коя да е планета, с достътъчно силни ветрове, зависи само от въображението и количеството снимков материал, с които разполага един изследовател.

Защо да не може и тези образувания на Марс да са дело на естествена дейност на природата ?

Като допълнение ето две снимки. Едната е от 1976 г и е направена от голяма височина. На нея съвсем ясно се вижда "лицето" :

другата е снимка на областта на "лицето", от доста по-близко разстояние и от друг ъгъл :

и бих помолил да коригирате заглавието на темата.

За близо три десетилетия космически изследвания възможно най- голямата загадка е открита на планетата Марс. Няколко орбитални станции са се натъквали на една мистериозна област, наречена по- късно Сидония. Именно там са открити доказателства за извънземен живот. Направени са всъщност само няколко снимки и то още през далечната 1976 година. Въз основа на тези фотографии била изградена теорията за „марсианските паметници”, тутакси потулена от НАСА.

Снимките изобразяват странни струпвания на скали и планини.

................

Момче, ти на това доказателство ли му казваш??

Но защо е било необходимо НЯКОЙ да създава обект с човешко лице н Марс?! Възможното обяснение засега е следното: проф. Воробец Сперанский смята, че паметникът е поставен там с определена цел от извънземна цивилизация, която много отдавна е прекосила нашата Слънчева система. Сблъсквайки се с първобитните хора на Земята, тя е създала този паметник по наше подобие, така че след време, когато „главите ни уврат”, веднага да го разпознаем. Бихме го видели, разбира се, едва тогава, когато технологиите на Земята се развият до такава степен, че да ни позволят полети до Марс.

Е като са по- развити от нас тези цивилизации, не е ли по-лесно просто се покажат по накакъв начин или да ни светнат по някакъв по-разбираем начин нас простите земляни за съществуването си, ми седнали пирамиди да строят, че и крадат от наште си пирамиди... гавра си правят нещо, а?

Редактирано 19 юли 200719 г. от GFreeman (преглед на промените)

Да добавя, че това лице е разположено на същата географска ширина или дължина (много съм зле по география) на която е и Сфинкса

Да не забравяме ,че снимката е направена през 1976,а оттогава лицето се е променило доста и сега от него не е останало почти нищо. Все пак мисля,че не трябва да се отнасяме толкова консервативно към нещата.Ами ако наистина има по-развита от нас цивилизация в необятния космос,която е способна да пътува през вселената??Представете си нещо: годината е 2150.Човечеството е достигнало етап на развитие,когато можем свободно да пътуваме през Вселената.Да предположим,че се натъкваме на планета с примитивна цивилизация.И естествено ,ние само от любопитство започваме да се бъркаме в живота на тези "народи".Тук им помагаме с някоя от нашите технологии,построяваме им някоя друга пирамида,помагаме им да преуспеят...В замяна получаваме почит (ставаме им богове) и ресурси - природни и човешки.По този начин една развита цивилизация ( в случая ние) осиществява контакт с по-низша такава.... Така че откъде сме сигурни,че това не се е случило и с нас,само дето ние сме играли ролята на низшата цивилизация

Има!!!

Ясно, значи съм била права...

Само дето това не е от най малките...пораснало е май

Ясно, значи съм била права...

Само дето това не е от най малките...пораснало е май

ееее то не може все малко да стои все пак

Ама разбира се, че съществуват извънземните. Ето ви снимка на едно дето много знае да му плямпа устата та изговори една камара глупости и сега не знае какво да прави та се е домъкнало на земята дано го утрепат микробите (П.С. набързо го драсках, та ме извинете за слабото представяне)