Свобода?!

Че кой се съмнява, че не е?!

Кой твърди обратното?!

Свободна воля всеки има ... До колко в САЩ са свободни ли е темата?!

И в края на краищата по мое мнение темата има политически нюанс, а не психологически ...

Май автора е сбъркал раздела ....

 

преди 5 часа, Aumi написа:

Мисля, че темата е за съвсем друго. За нещо, което е много над атеизма и религията.
За свободата и от двете! 

Завъртях и от към журналистическата гледна точка свободата... Интересен казус ... Свободата на журналиста (свободата на изява) срещу свободата на личността (на вярващия или атеиста) ....

Да, автора на книгата застъпва тезата, че определени религии прикрити под формата на някаква псевдо наука успяват да повлекат масите в нови "кошари" в които те да са "пастири" на "овцете" .... Първия  ми "сблъсък" с американската култура бе когато определени американци разглеждаха мигриралите хора с цел по-добро материално положение като маймуни .... и даже казваха така - Дай на маймуната мъни и гледай какво става .... На английски или по точно на "хамерикански" диалект е доста звучно .... мънки, мънки .... мъни, мъни ....  Не помня точно ... не владея достатъчно английски за да дам точен цитат ....

По една или друга причина живеем в някакъв материален свят, в който да се отричат паричните средства като основен икономически лост (гега) за направление на "агнетата" към пасищата или кошарите, и да се привличат съмишленици за "освобождаването на агнетата" по мое мнение е твърде утопично ....

Автора на книгата разглежда случай с една хипотеза .... шумолене в храста .... при което някак си та подвежда да застанеш в ролята на жертва .... в смисъл .... може да избягаш или да станеш на храна .... изключва варианта .... ако ти си хищник и чуеш шумолене какво правиш ....

В този смисъл автора е непълен и четивото му е ориентирано към аудиторията на жертвите .... евентуално става адвокат на жертвата .... един вид предлага нов вид спасение (свобода).... в който ти си свободен и живееш в хармония, във свят в който няма хищници, но това не е ли нов вид религия?!

Дали човек възприема себе си като хищник или жертва е интересен психически процес, но едва ли целта на книгата е да пробуди съзнанието на човек да се самоопредели .... В психологията са засегнати четири основни темперамента, които оказват влияние върху вземането на решение от индивида. На базата на въпросния той сформира и своите вярвания и в последствие решението му да се определи към коя религия да е съпричастен ....

Добре, нека да допуснем, че тезата "Вярващия мозък" е вярна .... но до колко е обективна в произведението по отношение на психологията????

До колко един журналист е свободен да изказва и да публикува истина или лъжа зависи изцяло от самосъзнанието му. До колко даден журналист е етичен и професионалист е проблем на съответната гилдия ....

Пак повтарям .... автора на темата по определени други мотиви е публикувал тази тема в раздела психология и някак си виждам определена политика в неговите деяния .... 

Да, казуса, темата е интересна, но не от психологична гледна точка .... може би в раздела Други и подраздел Религии, Мистики, Езотерика или Философия или пък Политика, може да намери някаква по смислена "почва", но не и в Психология ....  особено ако автора държи на "ядрото" - въпросната книга ...

От психологична гледна точка книгата е под всякаква критика .... и считам, че не отговаря на пълната обективност ....

По мое мнение автора на темата спекулира .... користната му цел е добре маскирана .... и нежеланието му да погледне и от към другата страна на реалността и разглежда фактите едностранно е доста очевадно и говори само по себе си, че изказва некомпетентност по темата създадена от него ....

Нека не си мисли, че аз съм "шума" от движението на "хищника" в "неговото поле" ...  аз съм "вятър" .... нито пък съм "жертва" ....  или пък "огън" ...

преди 9 часа, ДиоиД написа:

 

Свобода?!

Че кой се съмнява, че не е?!

Кой твърди обратното?!

Свободна воля всеки има ... До колко в САЩ са свободни ли е темата?!

И в края на краищата по мое мнение темата има политически нюанс, а не психологически ...

Май автора е сбъркал раздела ....

 

Напротив, вярванията, в същността си, са психологически.
Друг е въпросът, че религиите имат политическа основа, като използват именно психологическият ефект на вярата, и използват всички психологически механизми, с цел да се управляват вярващите.
Вярващият може да вярва не само в религиите, а по същият начин се вярва и в политическите идеологии. Инструментите които се ползват, са психологически похвати, чрез които се манипулират вярващите.

А това, че свободната воля се използва за избор на вярата и вярванията, не означава, че вярващият човек е свободен.
Свободата е, да бъдеш над вярванията.
Въпреки че, едва ли има напълно свободен човек. Всеки има различни вярвания.
Някои вярват прекалено много до фанатизъм в собствената си безпогрешност.
Други - са предпочели да приемат религиозната вяра. Следването на която и да е религия, и спазването на ритуалите и порядките наложени от дадената религия, не прави човека в никакъв случай свободен.
Напротив, хора които сляпо следват дадена религия и се стремят да спазват всичките канони и догми на тази религия, са обсебени и несвободни.
Това е най-несвободният ум, който можем да срещнем.
 

 

Ако разгледаме психология на религиите, то тя е в множеството на психология на масите. Във въпросната има агитатор (пастир) и привърженици (агнета) на изповядваната "вяра" .... Предостатъчно литература било то специализирана и/или не има.

До колко въпросната книга се вписва в специализираната?!

В психологията на отделния индивид фигурират страхове, мании, различни видове цикличност и т.н.

До колко самите психологични изменения в индивида са патологични или не може само и единствено да е компетентен психиатър ....

До колко въпросния автор на темата и/или книгата са психиатри?!

Всяко едно мое мнение не е насочено лично към съответните автори.

Позволявам си "лукса" да бъда скептичен .... да разчупвам (разводнявам) темата извън "ядрото" което явно е ядосало и/или разгневило автора на темата ...

 

преди 6 часа, Aumi написа:

Вярващият може да вярва не само в религиите, а по същият начин се вярва и в политическите идеологии. 

Точно така е.
А има и атеисти, които се ловят на въдицата на екологични идеологии.
Значи може да не си набожен, ама пак да вярваш на друг вид измишльотини. 

на 19.01.2019 г. в 15:00, Белгиеца написа:

Значи може да не си набожен, ама пак да вярваш на друг вид измишльотини. 

Именно - нещо, като "психология на науката", ма дай да не го казваме така, че току виж сме накърнили нейната свещена висота. Религията днес е много лесна мишена за полу- философските напъни на интелектуалния и академичен елит - ще рече човек, че вярването е присъщо единствено и само на релиозната парадигма.

Единствения смислен казус, който намирам в книгата, но за съжаление автора не е вникнал достатъчно дълбоко е този, че на практика повечето вярващи в религиите, са всъщност вярващи в науката. В западния свят още Тертулиан е подчертал, че религиозната вяра е вяра в абсурдното - вярата във фактологичното и доказателствата, е вече наука.  Казано с други думи - религиозните хора са всъщност изключително рядко срещани. Съгласен съм, че науката е по- добър отговор на търсенията на повечето хора, но има и други, на които науката не е компетентна, адекватна и способна да отговори - просто екзистенциалните проблеми не са в нейното естество. Та за това има религия - не като заместител или опонент на науката, а по- скоро, като неизбежен елемент от човешкото битие.

преди 4 часа, sound написа:

Съгласен съм, че науката е по-добър отговор на търсенията на повечето хора, но има и други, на които науката не е компетентна, адекватна и способна да отговори - просто екзистенциалните проблеми не са в нейното естество. 

От истината в науката има полза, от заблудите в религията няма полза.

По мое скромно мнение, психологията на вярата е нещо вторично в сравнение с корените на това явление.

Може да се направи сравнение например с психологията на любовта.
Влюбването е явно някакъв психологически синдром - съвкупност от характерни проявления, 
специално психическо състояние, в което човек може да изпадне.
Психологическите обяснения могат ли да бъдат изчерпателни в случая ?
Зависи - ако човек е психолог и има професионалната деформация да свежда всичко само до психология,
нека да си обяснява всичко само с психология.
Но по същество корените на явлението са други и те са по-важни.

Подобен е случая и с така наречената вяра.
След като нещо се знае, то е знание, а не вяра.
Но именно вече след като се знае.
По-този начин знанието е по-силно от вярата, но в последствие.

В известен смисъл вярата е първична, защото даже когато се прави научно откритие
първо има предположения и неопределена надежда или интуитивна вяра, че това може да е истина.
После идват доказването или опровергаването на предположенията.

На практика с така наречената вяра се злоупотребява по различни начини.
Някой може да вярва в излюзии - това е напразна вяра или суеверие.
Или да се разчита само на вяра и нищо друго.
Например някой да не се стреми към знания и практически действия, а да се задоволява само с абстрактна вяра.
Считам, че това е неправилно, на същото мнение са и представителите на различни истински духовни традиции.

Така изглеждат нещата, ако се говори "въобще".
Ако говорим не за вяра въобще, а за нещо конкретно, тогава вече може да се привеждат конкретни
доводи, факти, и да се разбере как стоят нещата в действителност.

След това идва психологията на вярата да обясни как човек може да изпадне в такова психическо състояние.
По силата на какви психологически особености може да се увлече така, че психиката му да се измени
под въздействие на вярата, по която се е запалил.

Но това няма пряко отношение към въпроса дали вярата е напразно суеверие
или по същество вяра в нещо истинско.

 

на 18.01.2019 г. в 21:56, Aumi написа:

Мисля, че темата е за съвсем друго. За нещо, което е много над атеизма и религията.
За свободата и от двете!

Искате безсмъртие ?! 

Но не знаете има ли безсмъртие или няма ?!

Моля , заповядайте Религия - хората отдавна са го измислили за да "знаете" , за всеки вкус и предпочитания ! Тя ще е пътеводна светлина на вашата Вяра !

Атеизмът сащо е религия - религия без Бог !

.....Защото трудно е да не знаеш - предизвиква страх !........Лечението е да оцениш за себе си трябва ли ти да знаеш или не ти трябва.....

преди 1 минута, by_chechi написа:

Атеизмът сащо е религия - религия без Бог !

Абе .... атеизма е, че ти си бог и всички останали трябва да ти се кланят ... вярно прилича на тоталитаризъм, но не точно .... 

преди 13 часа, Белгиеца написа:

От истината в науката има полза, от заблудите в религията няма полза.

Нито науката е само истина, нито религията е само заблуди. Ползата е според нуждите, който се нуждае от наука, религията няма да му свърши работа - съответно и обратно.

преди 33 минути, ДиоиД написа:

Абе .... атеизма е, че ти си бог и всички останали трябва да ти се кланят ... вярно прилича на тоталитаризъм, но не точно .... 

Тц !

Отца , Сина и Светия Дух - Партията (Майка) , Вожда и Комунистическият Манифест !

".....Един призрак броди из Европа - призракът на Комунизма ...."

Не ти ли звучи еднакво ? Психологична потребност за обяснение на това което не се знае - това е Вяра !..... 

преди 9 минути, sound написа:

..., нито религията е само заблуди. 

Религиите са 100% само заблуди, но вършат работа на разни хора, които ги ползват като патерици.

преди 11 минути, Белгиеца написа:

Религиите са 100% само заблуди...

Колкото ти си сто процента белгиец.

на 21.01.2019 г. в 13:42, NVJ написа:

По-този начин знанието е по-силно от вярата,

нито "знанието", нито вярата са 'силни или слаби'. Това е несериозна форма за народно говорене, без никаква познавателна стойност...

За пример идва и следващото

на 21.01.2019 г. в 13:42, NVJ написа:

първо има предположения и неопределена надежда или интуитивна вяра, че това може да е истина.

такова положение в научното познание въобще не съществува. По време на изграждането на познавателна сборна картина никой рационален субект не се занимава с надежда, нито интуитивни вяри, нито с 'истина'... Вие бъркате нещо много просто, но твърде основно:

ВЯРАТА е проявление на даден тип ОТНОШЕНИЕ на човешки субект. Тя не е нито силна нито слаба... ВЯРАТА е проява на отношението на даден човек спрямо нещата в битието му.

Към едно и също явление, процес, изживяване - рационалният субект - ще го разглежда като относително и условно явление и ще се стреми да го опознае чрез пасивни или активни (емперични, умозрителни, чрез система от наслагвания и синтеза им ) подходи...

Докато религиозния субект - като обекти за фиксации, обособени сред система от лесни и прости обяснения и описания към които да се придържа неизменно (канонично). На религиозния субект са му потребни бързи опорни начини за ситуиране и лесно подаване на първоначална координатна система, спрямо която той да го реализира. И си остава до там. Налични са първосигнални положения в психичните процеси, които сработват именно когато в психичното въобще отсъства рациум - това са първите години от живота на всеки човешки субект, докато се подготвя, развива и наслагва възможността за рационално и критично разглеждане.

Всички хора започваме живота си чрез вградения си религиозен аспект. Това е специфично начало на бързо сработване, като вид оцеляваща стратегия и еволюцията.... Цялата работа е в "след това" - годините на наслагване и натрупване на информация и възможност да се обхваща и интерпретира... и до редица психични особености, сред които т.н. "синдром на нужната истина"...

Няма рационален субект, на който понятието "ИСТИНА" да е толкова потребно, каквото е за всеки религиозен субект. Това е огромна тема, но нейното приинципно ядро е лесно за извеждане.

Религиозността е израз на нагласата на даден субект, спрямо събитията, според които той определя битието си - отвътре и отвън. ... За повече - вместо да се коментира чрез доста неумели стъкмистики от народни схващания,  е по-добре да се чете, мисли и вниква и наслагва - поне за тоя, дето може да си позволи.

Мнения -  са като задника или ушите - всеки си има. Твърде много хора напират просто да си пишат мненията, без в тях да намира място за нещо по-сериозно от нуждата от празно говорене. И ако това е характерно за някои етапи на съзряването и детските възрасти в него... то...

А колкото до тезите - че когато имало "знание", тогава изчезвала вярата...А тя била само когато нещо не се знаело - това са бабини деветини и издават че въобще се няма представа нито за същността на явлението ВЯРА, нито за РАЦИОНАЛНО ОТНОШЕНИЕ.

за пример ще дам следното - много хора вярват в 'знанието', а много Знаещи, всъщност за вярващи.

За повечето хора от народа нещото, наречено "наука", всъщност си е поредния обект за вярване. Чрез някаква си "наука" те получават усещането за опора, за доверие, за котва - именно като разиграват

За едно и също НЕИЗВЕСТНО - рационалния субект предприема рационален подход за опознаване, докато религиозния субект подхожда религиозно спрямо него, като предпочита да запълни неизвестното с илюзия че е "ясно".

В това не играе нищо от формулата докато стане "знае се" , е налице "вярвам го" - от повторителните заклинания на Стефан. Такова схващане е твърде  елементарно и погрешно поради много простото наблюдение - че и да се "знае" се продължава да се вярва. Дори се "вярва в това - че се знае". И че вярването няма нищо общо със 'знаенето', освен някакъв тип обратна корелация от общ вид. А тя - корелацията, е израз на съсем други съотношения и динамика.

преди 38 минути, _ramus_ написа:

....В това не играе нищо от формулата докато стане "знае се" , е налице "вярвам го" - от повторителните заклинания на Стефан.....

Извращаваш писаното от мен , според себе си . Иначе моля цитати !

......Виж там , зарови се в твоите незнания . може пък да намериш нещо за "вяра в знанието" и "знание във вярата" (до колкото знание съвпада с наука , а незнание с религия).........това с твоето незнание не е заяждане или опит за твоя дискредитация ! Просто го правиш (всеки) щеш или не щеш за всяко нещо....

Вяра има в Науката , както и в Религията - иначе няма добиване на ново знание !

Наука има във Вярата - иначе Вярата е безсмислена фантазия , а не е !

В същност Науката дава "материала" , а Вярата е "движещата сила" с този "материал" да се прави нещо , .......

.....Иначе безмерен Страх от неизвестното сковава мисълта....

Дето се казва : " Омекват колената ! ".....

преди 19 минути, by_chechi написа:

Извращаваш писаното от мен , според себе си .

Не е нужно - ти си го извращаваш достатъчно, за да се налага да го прави и друг.

преди 19 минути, by_chechi написа:

Вяра има в Науката , както и в Религията - иначе няма добиване на ново знание

преди 19 минути, by_chechi написа:

Наука има във Вярата - иначе Вярата е безсмислена фантазия , а не е !

А доколко "знание и ЗнаЕне" са еквивалент на "наука" (каквото и за теб да означава тая думичка), а "вярвам" - на религията... Но пък през мешаницата си намираш основание да си имаш вече съставено "мнение" и да си го мантруваш през всякакви теми и раздели...

То това си е народен феномен - важното е да са налични бързи и общи аналогии и непрекъсната склонност към опростяване. Поради същото "гледам" и Виждам - са едно и също. както и в общото народно говорене - "теизъм" или "А-теизъм" - като еквивалентни на "вярващ" и "скептик"... Пък тия са с качествена разлика помежду си. Обаче - какво да се прави - да се учи и мисли рационално не е лесна работа. И не е за всеки.

И много моля - написах по-горе - вярващи субекти да не поглеждат въобще раздела за рационално познание. Вярващите очила, чрез които гледат битието и го определят, нямат съответствие с нищо, което не е вяра. Стига с тия тиради колко била важна религията, колко било важно вярването - то е толкова важно, колкото и всичко останало. И като всичко останало, е преходно.

Има условен, но доста точен, макар и общ белег - като пример за контраста между рационалния и религиозния аспект сред всеки човек - това е отношението, наречено "съмнение", на което е основан РАЦИУМА. Заради същото - рациума развива и борави с относителности, възможности, вероятности, променливи, условности, съотношения и като взима предвид и всички изменения в тях... Докато религиозния аспект в един човек го довежда до търсене на неизменчиви опорни "твърдини".

И още нещо - има и корелация между религията, вярването и емоционалния аспект сред всеки човек. И тази корелация е "права".

преди 10 минути, _ramus_ написа:

Не е нужно - ти си го извращаваш достатъчно, за да се налага да го прави и друг.

А доколко "знание и ЗнаЕне" са еквивалент на науката, а "вярвам" - на религията... Но пък през мешаницата си намираш основание да си имаш вече съставено "мнение" и да си го мантруваш през всякакви теми и раздели... Но то това си е народен феномен - важното е да са налични бързи и общи аналогии и непрекъсната склонност към опростяване. Поради същото "гледам" и Виждам - са едно и също. както и в общото народно говорене - "теизъм" или "А-теизъм" - като еквивалентни на "вярващ" и "скептик"... Пък тия са с качествена разлика помежду си. 

 

Простичко е бе Рамусе !

Ако нямаш Вяра , че имаш знанието и можеш да построиш къща , никаква къща няма да построиш....даже и да го имаш знанието......

Вероятно точно така е при теб . Само гледаш да събаряш построеното . За това нито знания ти трябват нито умения.....

преди 5 минути, by_chechi написа:

Ако нямаш Вяра , че имаш знанието и можеш да построиш къща

ако... но понамирисва... И цялата шарада става повече маймунска занималня.

преди 12 часа, _ramus_ написа:

такова положение в научното познание въобще не съществува. По време на изграждането на познавателна сборна картина никой рационален субект не се занимава с надежда, нито интуитивни вяри, нито с 'истина'... Вие бъркате нещо много просто, но твърде основно:

Там е работата, че ти бъркаш, при това грешиш фундаментално и от това се получава една каша.Ето и къде грешиш.

 

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Към едно и също явление, процес, изживяване - рационалният субект - ще го разглежда като относително и условно явление и ще се стреми да го опознае чрез пасивни или активни (емперични, умозрителни, чрез система от наслагвания и синтеза им ) подходи...

Докато религиозния субект - като обекти за фиксации, обособени сред система от лесни и прости обяснения и описания към които да се придържа неизменно (канонично). На религиозния субект са му потребни бързи опорни начини за ситуиране и лесно подаване на първоначална координатна система, спрямо която той да го реализира. И си остава до там. Налични са първосигнални положения в психичните процеси, които сработват именно когато в психичното въобще отсъства рациум - това са първите години от живота на всеки човешки субект, докато се подготвя, развива и наслагва възможността за рационално и критично разглеждане.

И така.Какво е това "мит"? Очевидно за теб мита е първобитна наука и точно тук всичко тръгва с краката нагоре.При теб, първобитния мит, първобитната митология е обяснителен механизъм на сложни явления, сиреч първобитна наука, която да обясни света.

Ако първобитната митология е първобитна наука, би трябвало развитата митология(да речем примерно индийски епос) да е развита наука.Никой обаче не схваща развитата митология като съвременна наука, особено с целия и  днешен инструментариум.И ако два организма са напълно различни като развити, то на какво основание в първобитният им вид ще се разглеждат като тъждествени? 

Митът съвсем не е обяснителен м-м.Той не е насочен към познавателен баланс.Той е жизнен, афектен, емоционален, практичен, деен.Мита мрази, почита, боготвори.Пълен е с приключения.Няма тук допирни точки с науката.

Подобна грешка възниква поради обстоятелството, че  още първобитната наука, а и всяка конкретна наука е митологизирана, съпровождана от митологията и черпеща от нея дори основаните  си схващания. И макар твърде тясно преплетени,  все пак тя е наука, търси логика и формализация.

Дори бащата на позитивизма, не кой да е, а самият Декарт, философа полагащ всичко на съмнение, който дори се съмнява дали Бог го лъже, та същият черпи своите основание от "аза" от  "субекта", от "съзнанието", от "мисленето", от ""ego" ,  от "cogito"", но не от вещите, от техния реализъм.Защо?? Защо по малко реален е Бог??   "Бог", казва Декарт, това е най-ясната, очевидна и проста идея.Но защо не се тръгва от тези ясни и прости идеи??

Въобще това е дълга и сложна тема, а в основата и трябва ясно и прецизно да се разграничат понятията.А онова там книжленце си баш популярно и боя се нямащо много общо с науката.Впрочем, то и твоето отношение, към вярващия(религиозния) субект разликата им с рационалния субект.Е точно то  си е абсолютно чисто митологично, при  това ти си мислиш, че е научно, а то по-далеч от науката няма и как да бъде.

Въобще науката не може, няма как да разруши мита, но това, отново казвам е дълга и сложна тема.

Редактирано 24 януари 20197 г. от badr (преглед на промените)

преди 6 минути, badr написа:

Очевидно за теб мита е първобитна наука

да започнем от логическите предпоставки - защото всичко се развива въз основа на тях, а те са без всякаква рационална обосновка. Като ще се опитва критичен анализ - нека се ползват рационални средства, за да е налична комуникация... Иначе става боза, а ти си човек който е с претенции за образованост и научност и поне заради това предполагам че си изучавал научния метод.

Как и според кого - е очевидно - че за мен "мита бил първобитна наука"... И дори да не е само според мен - според кого понятието МИТ е форма на "първобитна наука"?

преди 8 минути, badr написа:

Но защо не се тръгва от тези ясни и прости идеи??

защото най-малкото от Декарт досега са минали бая години на развитие. И днес ничии философски размисли нямат за основание 'простотата на идеята за бог".

Колкото до мита - въобще, това е вече съвсем друга тема, за друг раздел, а не за психология и психопознание.

Ами виждаш ли, това съвсем не е точно боза, а строго дефинирана научна теза.При това е и актуалната научна парадигма.

 А очевидно при хората разглеждащи мита, като обяснение на дивака за произхода на мълнията, е налице именно тъждество м/у първобитна митология и първобитна наука.   

откога опознаването на света е "първобитна наука"?

И това че първите опити за опознаване са тръгнали от митологията, има своите основания , условия и механизми...

Хората които примат мита - като обяснение на света, НЕ СЕ ЗАНИМАВАТ С ПОЗНАНИЕ. Те приемат най-лесния вариант на интерпретация, основан на фантазии, образи от страхове и лесен начин на обяснение и описание. Това се прави с цел. Хората които са дали началото на ПОЗНАНИЕТО не са се задоволили от МИТА. Това са две съвсем различни посоки на отношение към света. Няма как да е налице рациум и той да има граница.

РАЦИУМА се основава на СКЕПСИС. Никоя религия няма как да позволи в нея да възниква скепсис и чрез него да се борят каноничните граници. Няма как никоя религия да се съгласи да се съмнява някой в нейните основи. Те са основи именно защото са обозначени с абсолютен статус, следователно стават и "крайни граници". НЯМА РАЦИУМ, който да се спира от граници - и той го прави именно чрез СКЕПСИС - приемане на възможност че нещо обявено от едни за свещеност и неизменност, би било вярно, че може и да не е точно такова. че са налице условности, че са налице грешки, заблуди... Това за субектите, които се занимават именно с ПОЗНАНИЕ - е нещо естествено и твърде характерно...

А най-малко основание има да се смесват МИТОЛОГИЯТА и РЕЛИГИЯТА, с научното познание днес. Историята на познанието е история на нарастване на значението на висшите когнитивни дялове в битието на ХОМО. И ако някъде сред пещерите е било някакво "начало", то именно днес не е ясно защо тогава толкова хора напират с все сила към митологичното, приказното, ирационалното - като настояват че то също било наука, и също му търсят обосновка, доказателства, аргументи, логика...

================

 И още нещо - темата не е за цел да прави критичен анализ на недостатъците на религията и вярата. Най-малкото такова нещо се прави само между рационални субекти. За религиозни последователи такава тематика би била интерпретирана като "агресия" и веднага ще влезнат в защитен режим. Навсякъде по темите са налични примери за това - последователите на една или друга идеология това го практикуват и като всеки влиза в ролята на защитник и говорител на своята си идеология...

И без това вялите опити на няколкото други участници имат подобен мотив и всеки напира да защитава "своята си библия"... и да я доказва "колко е доказана, валидирана и няма как да не е правилна... защото някой си живеел според нея".

преди 23 минути, _ramus_ написа:

И още нещо - темата не е за цел да прави критичен анализ на недостатъците на религията и вярата.

И аз не виждам темата в такава светлина, но ти търсиш  защитна реакция от подобна теза.Затова и не ми се пише надълго и широко.

 

преди 27 минути, _ramus_ написа:

А най-малко основание има да се смесват МИТОЛОГИЯТА и РЕЛИГИЯТА, с научното познание днес. Историята на познанието е история на нарастване на значението на висшите когнитивни дялове в битието на ХОМО. И ако някъде сред пещерите е било някакво "начало", то именно днес не е ясно защо тогава толкова хора напират с все сила към митологичното, приказното, ирационалното - като настояват че то също било наука, и също му търсят обосновка, доказателства, аргументи, логика.

Всяка конкретна наука е митологична в основанията си.Само напълно абстрактната не е такава.Пример:

Нищо митологично няма в безкрайна числова редица, нищо митологично в евкалидовото пространство, но само докато са абстрактни.Мит е обаче съществуването на квадрат, правоъгълник.......

Отнесем ли го към конкретен опит и вот тебе никъде го няма.Оказва се мит.

А и ти демонстираш  чиста митология.Действа мита за прогреса, за нарастването.

Вот тебе наука, при това абсолютно безусловна.Всеки прогрес, при всяка система без външен източник на енергия( ако искаш го разглеждай, не като енергия, а като информация) си води до равновесно състояние..

Така гласи втория принцип на ТД.Какви са тия твои натрупвания? До кога ще се натрупва? Каквото и да се натрупва идва момент, в който, онова, което се натрупва трябва да дойде отвън, а не от индивида

Вярата в прогреса е , най-добре опроверганата вяра.Опровергана от най-фундаменталния научен закон.Най-митологична от всички митологии.Но голямото мнозинство си вярва в прогреса, в "светлото бъдеще."

Въобще деление на рацио/ирацио е отново толкова абстрактно.Както и да е.Мързи ме да опровергавам предположенията, че търся обосновка на вярванията си.