преди 14 часа, Śūnyatā написа:

Спокойствие; ненасилие; отсъствие на алчност, ненавист и заблуда; просветление...

На ненасилието си заслужава да се обърне повече внимание. Силата не е насилие, въпреки че често се смесват. Насилието е само едната възможност за употреба на сила. И е злоупотреба. Границата между насилието и ненасилието е изключително трудна за намиране. Поне за мен. Замисляйки се над действията си, човек може да си зададе много въпроси свързани с това дали в определени моменти не е пристъпвал тази граница, без дори да го осъзнава. Но подобна самооценка всеки сам трябва да направи за себе си. 

Отсъствие на алчност, ненавист и заблуда. Да, тези огньове следва да се угасят. Насочвайки мислите и действията си към тяхното поддържане, ние всъщност отклоняваме своето внимание от по-важни и полезни неща. Усилията ни са насочени в погрешна посока.

Просветлението ще го оставя без коментар.

преди 5 часа, Shiniasu написа:

Отсъствие на алчност, ненавист и заблуда. Да, тези огньове следва да се угасят. Насочвайки мислите и действията си към тяхното поддържане, ние всъщност отклоняваме своето внимание от по-важни и полезни неща. Усилията ни са насочени в погрешна посока.

Близо си, контролираш на добро ниво емоциите си, дори няма нужда да прилагаш сила да ги гасиш, а само да осъзнаеш природата им. Когато започнат да се осъзнават причините които ги пораждат, най-вече вярата, привързаността към съществуването на егото (като имащо независима същност, начало и край) те започват да избледняват. Осъзнаването на зависимият им произход - празнотата от независимо съществуване намалява привързаността ни, като следствие те започват да се обезцветяват (губят "твърдата" си реалност) и сами си угасват. Първоначално усилията са насочени към медитация, самонаблюдение и самоанализ. След това усилия не са нужни. Но понеже не съм станал толкова прозрачен, колкото ти изглеждам, за просветление наистина ни е рано да говорим

Можеш сам да провериш какво е нивото ти на съзнателност при обезцветени желания, ненавист и заблуда в празните мигове свободни от натрапчивата реалност на егото и после да споделиш.

Някои емоции в нас сме ги подхранвали дълго време. Така сме установили навик и зависимост. Да, започва се с осъзнаване на причините, които ги обуславят. Също така на тяхното непостоянство и негативни последствия. На невъзможността да бъдат удовлетворени. Но някои наши зависимости са много силни и устойчиви. Ние сами сме ги направили такива. И въпреки цялото това осъзнаване на тяхната празнота, не е лесно да се освободим от тях. Още повече изведнъж. Мисълта е нещо непостоянно. В един момент си мислим, че не изпитваме никаква зависимост, а в следващия тя изпълва цялото ни съзнание. Затова и не съдя никой който се е поддал на една или друга емоция. Стига да полага усилия да се промени. Когато човек мисли положително, за негативните мисли не остава място в съзнанието му. Така постепенно лошите мисли се заменят с добри. Това е пътят който съм избрал. Може да има и други пътища, но този ми изглежда най-удачен за мен.

преди 53 минути, Shiniasu написа:

Някои емоции в нас сме ги подхранвали дълго време. Така сме установили навик и зависимост. Да, започва се с осъзнаване на причините, които ги обуславят. Също така на тяхното непостоянство и негативни последствия. На невъзможността да бъдат удовлетворени. Но някои наши зависимости са много силни и устойчиви. Ние сами сме ги направили такива. И въпреки цялото това осъзнаване на тяхната празнота, не е лесно да се освободим от тях. Още повече изведнъж. Мисълта е нещо непостоянно. В един момент си мислим, че не изпитваме никаква зависимост, а в следващия тя изпълва цялото ни съзнание. Затова и не съдя никой който се е поддал на една или друга емоция. Стига да полага усилия да се промени. Когато човек мисли положително, за негативните мисли не остава място в съзнанието му. Така постепенно лошите мисли се заменят с добри. Това е пътят който съм избрал. Може да има и други пътища, но този ми изглежда най-удачен за мен.

Нужно е търпение и припомняне, в противовес на склонностите ни да забравяме и да се самозамайваме. Блокажите в съзнателността ни са в една от двете крайности - прекомерна вяра или прекомерно отчаяние. Познато ми е усещането. Понякога и будизмът не може да ми помогне, понякога може. Много пъти съм се "връщал в съзнание" с някой афоризъм на майстора на самонаблюдението и самоанализа Емил Мишел Чоран.

Когато ме връхлитат страстите, пристъпите на вяра, нетърпимостта, готов съм да изляза на улицата, да се бия и да умра като войник на Смътното, като маниак на Може би...

 

на 1.07.2019 г. в 10:58, Shiniasu написа:

Добре, но кажи поне едно нещо, което да може да бъде осъществено без прилагането на сила.

Остави силата за момент и попитай за нещо по- близко до теб - например Шунята за огъня. Опасен ли е, не е ли, замисли се ти, какво ще направиш без огън, дори кафе не можеш да си направиш, закъде си без огън - цялата цивилизация започва от Прометей, преди огъня няма цивилизация, първата искра на развитието ни е била именно огъня. Но я иди да се стоплиш при кратера на някой вулкан - огън да искаш. Чел ли си "Подпалвачката" на Стивън Кинг - те ти история за комбинацията от страшно много сила и огън. А духовно търсещите, търсят тъкмо и двете - защо: сам си го казал, за да осъществяващ толкова много неща, силата ти е малка, а вече си обсебен от осъществяването на това и онова, ами при повече сила какво ще стане с теб.

Нищо на този свят не изкушава така, както силата - силата ще те направи велик, ще те направи непобедим, света ще е в краката ти, но ..... предполагам все си чувал някъде, че "ще изгубиш себе си". Жива благословия е за човешкия род, дето не могат така лесно да се домогнат до силата - а дваж пъти по- трудно е да й устоиш.

преди 13 часа, sound написа:

Нищо на този свят не изкушава така, както силата - силата ще те направи велик, ще те направи непобедим, света ще е в краката ти, но ..... предполагам все си чувал някъде, че "ще изгубиш себе си". Жива благословия е за човешкия род, дето не могат така лесно да се домогнат до силата - а дваж пъти по- трудно е да й устоиш.

Силата изкушава - да. Именно защото присъствието й е повсеместно. Именно защото тя е необходима навсякъде. Човек иска повече и повече. Проблемът не е в силата, а в ненаситността на желанията ни.

Огънят е като силата. Можем да го използваме разумно и контролирано. А в прекомерни количества той се превръща в стихия и бедствие.

Жизнената сила на човека е вид огън. 

преди 47 минути, Shiniasu написа:

Силата изкушава - да. Именно защото присъствието й е повсеместно. Именно защото тя е необходима навсякъде. Човек иска повече и повече. Проблемът не е в силата, а в ненаситността на желанията ни.

Огънят е като силата. Можем да го използваме разумно и контролирано. А в прекомерни количества той се превръща в стихия и бедствие.

Жизнената сила на човека е вид огън. 

Може да се каже, че огънят е едно от основните явления във вселената и служи за основа на желанието, жаждата за съществуване. Огънят е стихия. Но огънят не е първопричина, нито е вечен, нито е неизменен, нито е назависим. Огънят е обусловен феномен, затова е празен от същност. Следователно жизнената ни сила също.

преди 14 часа, sound написа:

Остави силата за момент и попитай за нещо по- близко до теб - например Шунята за огъня.

Огънят е горене на вещество в подходяща среда. Когато някое от необходимите условията за възникване на явлението горене го няма - няма и огън. Огънят може да угасне. Може да се появи пак. Огънят има характеристики, но няма индивидуалност.

Къде отива огънят след като угасне и откъде се появява пак?

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Къде отива огънят след като угасне и откъде се появява пак?

Където отиват всички явления когато угаснат и откъдето са появяват пак.

Ако огънят не присъства в кибритената клечка и/или в кислорода, откъде  ще се прояви?

Можем да зададем същия въпрос и по отношение на причините обуславящи съществуването на кибритената клечка и на кислорода.

Можем да зададем същия въпрос и по отношение на обуславящото тези причини.

Накрая ще стигнем до пустотата, която съдържа всичко и в същото време нищо не съдържа. Т.е. стигаме до това, че пустотата е отвъд съществуване, несъществуване, едновременно съществуване и несъществуване, както и нито съществуване, нито несъществуване. Ако пустотата не съдържа огъня, как може той да се появи от нея? Ако пустотата съдържа огъня, това означава тя да е съставена от части, а това я прави крайна и относителна... 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Където отиват всички явления когато угаснат и откъдето са появяват пак.

Ако огънят не присъства в кибритената клечка и/или в кислорода, откъде  ще се прояви?

Можем да зададем същия въпрос и по отношение на причините обуславящи съществуването на кибритената клечка и на кислорода.

Можем да зададем същия въпрос и по отношение на обуславящото тези причини.

Накрая ще стигнем до пустотата, която съдържа всичко и в същото време нищо не съдържа. Т.е. стигаме до това, че пустотата е отвъд съществуване, несъществуване, едновременно съществуване и несъществуване, както и нито съществуване, нито несъществуване. Ако пустотата не съдържа огъня, как може той да се появи от нея? Ако пустотата съдържа огъня, това означава тя да е съставена от части, а това я прави крайна и относителна... 

Накрая пак опираме до необходимостта от практика.

Не теряйте времени

Мулинкьяпутта однажды пришел к Учителю и высказал ему свое удивление по поводу того, что его проповедь оставляет неразрешенными целый ряд са­мых важных вопросов: вечен ли мир или ограничен временем? Продлится ли жизнь после смерти? и т.д.

— Мне не нравится это, — сказал Мулинкьяпутта. — Поэтому я пришел к Учителю, чтобы он разрешил мои сомнения, если может. Если же прямодушный человек чего-то не знает, он должен просто сказать: "Я этого не знаю". 
Будда ответил ему в своей манере с легкой иро­нией:

— Что говорил я тебе прежде, Мулинкьяпутта? Го­ворил ли я тебе: "Приходи ко мне и будь моим учени­ком, я хочу научить тебя, вечен ли мир или не вечен, тождественна ли с телом жизненная сила или не тож­дественна и т.д.?"

— Ты этого не говорил, владыко, 

— Может быть ты говорил мне: "Я желаю быть твоим учеником. Открой мне, вечен или же не вечен мир и т.д.?"

Мулинкьяпутта вынужден был отрицать и это.

— Один человек, — продолжал Будда, — был поражен отравленной стрелой; тогда его друзья и родственники призвали сведущего врача. Что, если бы больной в этом случае сказал: "Я не позволю лечить рану, пока не узнаю, кто тот человек, как его имя, какого он роду-племени, из какого ору­жия была выпущена стрела? Каков был бы конец всего этого?"

Мулинкьяпутта ответил: Человек, скорее всего, умер бы. 

Будда сказал: Жизнь коротка, энергия — ограничена, не сто­ит отвлекаться на вопросы, которые не ведут к про­светлению. Поэтому, Мулинкьяпутта, что открыто мной, то и считай за открытое, а что не открыто мной, то считай за неоткрытое.

на 28.06.2019 г. в 16:26, Shiniasu написа:

Ние ли я генерираме или тя присъства в навсякъде във вселената или в природата и асимилирайки я, ние я превръщаме от един вид ци в друг. Ако желаеш можеш да споделиш и какви методи за усилване на жизнеността познаваш.

От написаното не ми стана ясно и дали в интелекта включваш и емоциите.

Според уважаваните от мен даоски традиции, у всеки човек има запас от особена "вродена Ци", 
която се получава еднократно и при всеки човек е в различно количество.

Счита се, че докато човек е малък и расте, неговото начало Ян се развива.
След като достигне пълнолетие (на 14-16 години) запасът "вродена Ци" у човека започва постепенно да се разпилява.
Така даосите обясняват защо човек остарява и неговото начало Ин нараства с течение на годините.

Счита се, че светските дейности - работа, възприятия, мислене, емоции и др. изчерпват повече или по-малко "вродената Ци" на човека,
и когато тя се изчерпи напълно, човек няма с какво да противостои на болести и други неблагоприятни влияния.
По този начин накрая тялото бива изгубено и духът остава във формата на Ин - дух (безсилен призрак).

Първата цел е да се спре разпиляването на "вродената Ци".
Счита се, че когато се правят само физически упражнения, те също изчерпват "вродената Ци", като всяка друга работа
и затова не са особено полезни за запазването на здравето и живота.

Счита се, че "външната Ци", която се получава от храната, въздуха, или от специални източници
не може пряко да попълни запаса на "вродената Ци" и поради това даже тренировките по обикновен Ци Гун
(при които се движи Ци по енергийните канали в тялото или даже се приема от външни източници) не могат да запазят задълго здравето.

По-нататък става по-сложно и не съм добре запознат.
Най-общо казано, целта на първия етап на тренировката в тази система се нарича "превръщане на Дзин в Ци" - 
това означава, че трябва да започне да се генерира все повече Ци от вътрешния източник на тялото (не се разчита на постъпила отвън енергия).

По-нататък трябва да започне постепенно попълване на запасите на "вродената Ци" (за този метод няма широко известна информация).
Това е необходимо да се прави от възрастни хора, които вече са разпилели значителна част от своята "вродена Ци".

Счита се, че само ако човек е в юношеската възраст (14-16 годишен) и неговата "вродена Ци" още не е разпиляна,
може директно да се заеме с медитация и за кратко време да постигне висшата цел.

Следващото достижение при даосите се нарича "Ян-дух" - това е създаване на тяло от чиста енергия (само Ян без Ин).

P.S.
Под "интелект" разбирам рационалното, смятането, логическото мислене, което е напълно независимо от емоциите.
Считам, че емоциите са много значителна част от човешката природа и човекът ще бъде много ограничен,
ако разчита само на рационално-логическия интелект.
Между другото, ако човек разчита прекалено на "студения разсъдък", това просто означава, че нещо не му достига на тялото и жизнената енергия.

Когато е млад и жизнената му енергия е пълна, човек естествено е емоционален, това е нормалното състояние.
 

Според мен е необходимо да се осъзнае, че това деление на съществуващо и несъществуващо, което правим, не отразява действителността. Но наистина не трябва да се задълбочаваме прекалено с абстрактни разсъждения по тези въпроси. Или може би по-точно е да кажем, че навлизането в такива абстракции не трябва да е за сметка на практически приложимото. С чистотата на мислите, действията и намеренията ни ще дойде по-ясното разбиране, което ще ни помогне и по отношение на по-пълното разбиране на абстрактните въпроси. Това разбиране от своя страна пък ще направи мислите, действията и намеренията ни още по-чисти. В един момент в нас няма да е останало нищо, което да ни свързва със самсара.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Накрая пак опираме до необходимостта от практика.

 

преди 18 минути, NVJ написа:

Счита се, че докато човек е малък и расте, неговото начало Ян се развива.
След като достигне пълнолетие (на 14-16 години) запасът "вродена Ци" у човека започва постепенно да се разпилява.
Така даосите обясняват защо човек остарява и неговото начало Ин нараства с течение на годините.

А има ли в даосизма описани някакви други изменения свързани с възраста при човека. Примерно около 30-та или 45-та година? Питам, защото съм попадал на подобно разделение на 15 годишни периоди в други източници, свързани с енергийните центрове. По принцип не се занимавам с практики свързани с тези центрове, но все пак ми е интересно.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

В един момент в нас няма да е останало нищо, което да ни свързва със самсара.

В "Ката Упанишад" се казва за атман, че той е "радостен и без радост".

Ще започна с един цитат, който има връзка с една друга разисквана напоследък тема, но ще го приведа тук. 

По пътя колебанията няма да доведат до целта. Да тръгнеш по един път и да се откажеш от него, е... най-малкото ще се върнеш назад към това, което си решил, че е по-важно от целта. В случая целта е просветлението.  А после, ако чакаш твърде дълго, ще трябва да намериш нов път, защото старият може вече да го няма. Като се дават обещания следва да се изпълняват, иначе по-добре изобщо да не ги даваме.

 

371. Hearken!

For I wish you to approach Me joyous and radiant in the time of the Great Darkness.

It is true—

I have confided much to you,

I have given you dates and warnings,

I have granted you the possibility of victory,

And I have revealed to you the secrets of Our Decisions.

You can conquer and attain enlightenment,

But give to Me your offering.

If you are afraid,

Give Me your fear.

If you are in doubt,

Give Me your doubt.

If you are angry,

Give Me your anger.

And if you give Me a handful of trivial objects,

I will also accept these dusty playthings and recast them in My Tower.

True, if you wish again to make use of your gift in your life,

Do not forget how unworthy is he who takes back what he has once given.

Thus, I have accepted your fear and your doubt and your anger—this is for Me.

And for you I give the path to the Light.

For I wish you to approach Me joyous and radiant in the time of the Great Darkness— before the New Dawn.

[LMG I]

Може би изискваният в цитата отказ е твърде голям. Да, така е. Затова не трябва да се вземат прибързани решения. Дори и с добри намерения. Недообмислеността..., да и аз често я допускам. И после разбирам, че съм постъпил прибързано, но трябва да си изживея последствията.

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

В "Ката Упанишад" се казва за атман, че той е "радостен и без радост".

Да, вероятно се има предвид без радост свързана със самсара. Защото тя ще е нетрайна, както и всичко в самсара.

Атман е само дума. Не знам какъв смисъл влагаш в нея. Всъщност значението и с времето се е изопачило и в Будизма напълно логично е атман да се отхвърли. Защото никой няма нужда от едно понятие с изопачено значение. Истината не може да се ограничи с една дума, а може да приеме хиляди форми. Могат да се намерят други начини за да се приведе една идея до съзнанието на хората. И това всъщност се случва.

на 5.07.2019 г. в 14:47, Shiniasu написа:

А има ли в даосизма описани някакви други изменения свързани с възраста при човека. Примерно около 30-та или 45-та година? Питам, защото съм попадал на подобно разделение на 15 годишни периоди в други източници, свързани с енергийните центрове. По принцип не се занимавам с практики свързани с тези центрове, но все пак ми е интересно.

В даосизма за най-важни се считат 8-годишните периоди в живота при мъжете и 7-годишните периоди при жените.

Системата е следната:
- пълнота на развитието при мъжете се достига на 2 по 8 = 16 годишна възраст , при жените на 2 по 7 = 14 годишна възраст
- след това на всеки 8 години мъжът губи 1 единица положително начало, а жената губи 1 единица на всеки 7 години
- след 8 такива периода се счита, че положителното начало се е изчерпило (при мъжете на 8.8=64 години, а при жените на 8.7=56 години).

Така критичните моменти в живота, около които се губи енергия и се остарява са:
- за мъже на 24, 32, 40, 48, 56, 64 годишна възраст
- за жени на 21, 28, 35, 42, 49, 56 годишна възраст

Тези числа показват и съответствието в биологичната възраст при мъжете и жените.

Може да се каже, че тази система се потвърждава на практика, ако човек наблюдава себе си и другите хора достатъчно дълго.

Това са естествени закономерности на обикновения човешки живот.
Има известни изключения за практикуващи или хора с някакви особени природни дадености, при които този биологичен часовник може да 
променя хода си с 1-2 периода.

преди 1 час, NVJ написа:

....Така критичните моменти в живота, около които се губи енергия и се остарява са:
- за мъже на 24, 32, 40, 48, 56, 64 годишна възраст
- за жени на 21, 28, 35, 42, 49, 56 годишна възраст

Тези числа показват и съответствието в биологичната възраст при мъжете и жените.

Може да се каже, че тази система се потвърждава на практика, ако човек наблюдава себе си и другите хора достатъчно дълго..........

Даже и песни се пеят !

С поздрав : 

 

НО !

Това се отнася за Тялото ! 

Тук могат да се направят някои напълно грешни изводи , присвоявайки произволно фактите ! 

За пълноценно функциониране на Съзнанието е необходима несравнимо по-малко енергия ........както и да я наричате тази енергия .

А знанията , и уменията за тяхното ползване , са несравнимо повече с тези на 33 (христови) години .

Или както се казва в една друга песен с физиологичен характер : " Младите могат , но не знаят . Старите знаят , но не могат "

"Мъдростта е като виното . Колкото виното е по-старо , толкова е по-хубаво !"........или вкиснало , ако го е духал вятъра ! 

Затворете прозореца , че става голямо течение ! (не е лично !)

преди 53 минути, by_chechi написа:

Даже и песни се пеят !

С поздрав : 

Вие явно гледате позитивно на нещата.
Одобрявам !
 

(22 Септември). Трябва да бъдеш силен винаги. Правилно е казал Вивекананда, че слабостта е непростим грях. Всеки, дори и слабият човек, поне един път в живота си се е чувствал силен. Значи силата може да бъде предизвикана към проява от духа. Често слаби и безпомощни жени, спасявайки своите деца, проявяват както физическа, така и духовна сила. Ресурсите на духа са неизчерпаеми. Може да се взема отвътре. Може да се съберат от миналото всички моменти на проява на силата на духа, знаейки, че това, което е било възможно преди, е възможно винаги. Слабият пред трудно препятствие или при трудно положение се обърква и изпуска последните си сили, а силният обратно - събира всичките си сили във фокус, напрягайки ги за действие. Не трябва да си позволяваш да губиш съзнание за силата си, каквото и да става навън. Двама човека, страхлив и безстрашен, с еднаква физическа сила, ще окажат различно противодействие на врага - единият ще отпусне безсилно ръце, другият ще се бори докрай. Значи силата зависи от състоянието на съзнанието. Задачата на тъмните е да обезсилват носителите на светлина. Имат голям опит и се възползват от всички възможности и подходи, само за да отслабят. Трябва да се забелязват и разбират старанията на тъмните. Иначе загубата на сили ще бъде неимоверна. И трябва да се оказва силна противодействие на тъмните опити. Неунищожим и неуязвим, непобедим е духът, който е осъзнал тези свои качества. Съединен пък мислено с Водещият Йерарх, е по-силен с това хиляди пъти. Нима някой е силен срещу Нас? Нима някой е силен срещу съзнанието, обединено здраво и силно с Владиката? Несъкрушим и непобедим е Нашият воин, слят и обединен в съзнанието си с Нас. Признаването на своята слабост и усещането й ще бъде вече поражение за духа. Не трябва да се допуска това състояние, тъй като то е от тъмата и се подхвърля злобно от тъмата, защото, довеждайки своята жертва до такова състояние, те могат да правят с нея, безволева и лишена от сила, всичко, каквото поискат. Ето защо е така опасно усещането на своето безсилие. Достигнато и направено е толкова много, а когато е дошло времето за преминаване на ново стъпало, тъмните изобретяват нови злонамерени хитрости. Но уловката трябва да се разбере, а също и това, чрез кого се подхвърля вредата. Използват всекиго, когото е възможно. Борбата и победата ще се състоят в утвърждаване на своята сила и обединяване на съзнанията с Учителя на Светлината. С Него заедно срещу всичко, което е насреща. Подтискането на волята от заобикалящите го условия и хора е често явление в живота на ученика. И през това затруднение трябва да се премине успешно. Защото това също е изпитание и може би едно от най-трудните, давано тогава, когато много вече е преодоляно. Ти си успял да победиш звяра в себе си, но на тъмните не е необходима тази победа. И те се стремят да превърнат силата в слабост. Да се види косматата ръка в това, ще бъде също победа. Откривайки чрез кого пропълзява вредата, може да се разбере, че не толкова отдалечените, колкото близките служат като проводник. Пътят е самотен, беше указано и за изоставянето от всички. Всичко това нека да даде сила на духа да противостои на новите опити на опашатите да угасят огньовете на духа. Каквото и да става навън, съзнанието за собствената сила не трябва да се губи, защото това ще бъде краят на възхода. Напротив, нека тъмните опити помогнат да се съберат всички сили на духа в едно за противопоставяне на тъмата. Нека тъмата послужи за увеличаване на светлината и да се случи не това, което на нея й се иска, но това, което ще даде сила на духа за победа над нея. Не са необходими никакви външни действия, ако условията не позволяват, а трябва, събирайки всичките си сили, да се утвърди съзнанието за своята сила, която е непобедима от нищо и никого. Излез огнена сила от моите глъбини - така може да я призовете. Искаха да унижат, да обезценят, да обезсилят и стъпчат, прегазвайки с крака си, но Владиката е на тази страна. Не ще дам на тъмната глутница да ликува и зад чертата няма да я допусна. Събирането и съсредоточването на силата във фокуса на съзнанието в такива моменти е необходимо, за да се даде нужният отпор и за обединяване духом с Мене - двойна защита. Разбира се, те няма да оставят своите хитрости и, отстъпвайки, ще измислят нещо ново. Но копието над дракона не спи. Служенето на Светлината означава непрекъсната стража. Светлината е непоносима за тъмнината и затова тъмните опити няма да се прекратят докато свети светлина или докато съществува тъмнина. Ето защо съзнанието за сила е нужно постоянно. Дори със силата на очите може да се отрази тъмнината. Запомнете - със силата, а не със слабостта. Ще изброим победите: победа над звяра, победа над болеста, победа над противодействащите въприемането и записите условия – това са основните, а главното е преодоляване съпротивлението на околната среда. Не малко усилия бяха нужни за постигането на тези победи и затова своята сила може да се потвърждава законно, тъй като основата под нея е здрава. Така тъмните машинации предизвикаха към живот явления противоположни на това, което искаха те и тактиката на адверза възтържествува.
/Грани Агни Йоги/

1961 г. 003. (2 януари).

 Колкото и да е сложен въпросът за възпитанието на волята, този процес в крайна сметка се свежда до обуздаването на астрала и неговото пълно подчиняване на духа. Астралът е само обвивка, проводник, оръдие на духа, но не самият дух. Възможно е отлично да се преживее без всякакви емоции и все пак да останеш пълноценен човек, нищо не губейки при това. Сферата на астрала засяга низшата скáла на живота, без която разширеното съзнание може да съществува напълно свободно. В процеса на еволюцията на човечеството ще настъпи етап, когато астралният проводник, изпълнил своето еволюционно предназначение, ще стане напълно ненужен. Но отделни хора вече са се доближили до тази степен и оттук е борбата: на тях самите за своето господство над астрала, и на астрала – за своето съществуване. Яркият живот на тази обвивка се проявява особено силно в примера с пияницата, наркомана, картоиграча или развратника, но човекът може да преживее без тези пороци и да преуспява в своето развитие, и да се радва на живота, и да възхожда, тоест да върши това, от което го лишава разюзданият астрал. Затова е по-добре напълно да го изключиш от сферата на активност на съзнанието, отколкото да му се подчиняваш. И власениците, и самобичуването, и другите крайности на аскетизма показват колко изострена е била борбата с тази яростно съпротивляваща се обвивка. Сега тя се обуздава с единното начало на духа. Да се приведе астралът към мълчание значи той да бъде овладян. Неговите емоции са ужасно заразителни и се предават от човек на човек с излъчванията на аурата, предизвиквайки в съзвучните аури аналогични вибрации. Хората постоянно и повсеместно заставят обкръжаващите ги да вибрират на същия ключ, в който звучат сами. Самоохраната на собствения микрокосмос от тази външна зараза трябва да бъде постоянна и зорка. Иначе човекът заприличва на пазарна марионетка, която започва да се движи веднага щом някой започне да дърпа връвта, водеща към нея. Точно така дърпат за нервите човека астралните вибрации на необузданите обвивки на обкръжаващите го хора и тогава той се криви и кълчи като кукла в театър, за забава на множеството злобни очи, радващи се от астралния свят на сътворяваното зло. Но техните жертви са слепи и продължават да се кълчат и да се нараняват един друг, и да се помрачават за голямо удоволствие на гледащите злобно. Извършва се вече не лично, а пространствено зло и угасяване на последните искрици светлина и в тези, които се явяват жертви на своите собствени астрални емоции, и наоколо.
/Грани Агни Йоги 1961 г./

1961 г. 009. (6 януари).
Цялото време, което е и ще бъде, се намира в разпореждане на човека и затова той може да достигне всичко, което поиска. Астралът в своите прояви е биполярен. Овладяването на движението в този проводник, ставащо на единия от полюсите, довежда до привързвайте към нищо и няма да има какво да губите; не се радвайте на нищо и няма да плачете. Не позволявайте на астрала да се проявява на единия от полюсите и неговият противоположен полюс ще замлъкне. Това е и основата на безстрастието и лостът за подчиняване на астрала, ключът към властта над него. Астралът е център, цитадела и средоточие на личността и всички негови преживявания текат за себе си. Егоистичните, лични мъка и радост са толкова далеч от понятието за Общото Благо, именно общото, а не личното. Отсъствието на егоистична радост не лишава човека от усещането на свръхлична радост или на космическа радост. Те толкова се различават помежду си, колкото Светлината и тъмнината. Злорадството и радостта на егоиста не са далеч едно от друго по природа. Безстрастие се постига когато астралът замлъкне и движението в тази обвивка се прекрати. Трудно е да се бориш с астралната мъка, но астралния възторг или радост може да се пресича в самото им зараждане. Радостните подскоци на теленцето на ливадата не са от мъдрост - след тях следва жалното блеене и пълната безпомощност. Учението указва да не се радваш и да не тъгуваш прекалено и, ще Добавим, л даже тогава, когато това се отнася до безличната радост, тъй като докато не е достигнато стъпалото на космическата радост равновесието се удържа с труд. А основата на силата на духа и неговото могъщество е равновесието. И затова в началото на процеса на неговото утвърждаване трябва да се уравновесят движенията, протичащи в астрала. Указва се също да не се поразяваш и да не се удивляваш от нищо. Това се отнася до явленията от същия порядък. Могъществото на Владиката се гради върху пълното равновесие на духа. Идеалът, към който се устремява ученикът, е на всичко ставащо наоколо астралът да не реагира по никакъв начин. Астралната обвивка се стреми ярко да прояви себе си в гласа, в погледа, в движенията и жестовете, в емоциите и чувствата. Тези прояви са неговата храна. Те са врагове на равновесието, врагове на човека, тъмничари за неговия дух. С всяка емоция човек отдава себе си в робство на астрала, тъй като не той, а неговото его, неудържимият астрал държи показалката в ръце и подчинява на себе си психическата активност на съзнанието. Възможно е и да се радваш, и да се усмихваш, но не за забавление на астрала. Палячото се обуздава с желязна ръка. Може да се проследи как действа той. Всички се смеят, смее се и той; всички плачат, плаче и той; всички бягат в животински пароксизъм на страх, носи се и той; всички треперят от империл, трепери и той. Така подражавайки и заразявайки се, той прави всичко, което правят хората, без да знае нито задръжка, нито контрол. Но защо трябва да бъдеш палячо или маймуна, когато може да не се реагира никак на проявите на астрала в другите, тоест да се проявява равновесие. Защо да се преодоляват най-високите върхове - това невинаги е по силите - когато може в течение на деня върху малките неща да започне утвърждаването на Огнената Йога, водеща към достигане могъщество на духа. Тъй като пътят преминава през себе си, тъй като самият човек е този път. Колкото еднополюсни движения на астрала се извършват през деня, толкова са и възможностите да се управляват техните антиподи. Те са дребни и нищожни, но затова пък целта, която се достига с тяхното обуздаване, е огромна и сияйна. Към нея именно може да се устремите в осъзнаването на това, че всичко е достижимо.

/Грани Агни Йоги/

1961 г. 010. (7 януари).
Прилагаме най-добрите мерки за това да придвижим напред. Понякога  "най-добро” в Нашето и вашето разбиране се различава. При пълно сливане на съзнанията това го няма. Учителят Дава най-доброто, което позволява кармата. Но защо ли това се забравя толкова често?Отначало ще заплатите дълговете. След погасяването на старите задължения промените няма да се забавят: ще дойдат и нови хора, и нови условия. Загрижени Сме да създадем търпими условия на живот. (Сега те са нетърпими). Но уроците, давани от живота са крайно нужни. Плетениците на кармата са сложни. Нишките, които изграждат тези мрежи, се късат, когато е изчерпана енергията (на кармата). „Идва Князът на този Свят и няма нищо в мен” е основната формула, прилагана при отпадане на кармичните връзки от един или друг порядък и освобождаването от тях. Кармата прекратява своето действие, тъй като няма вече нищо в освободилото се от нея съзнание. Внасяме ново разбиране за преодоляването на кармата. Представете си, че астралът е обуздан и замлъкнал. Колко кармични въздействия ще се окажат недействени и ще загубят своята сила и власт над съзнанието. От колко кармични следствия се освобождава човек! Кармата проължава да действа, но той се издига над нея и ударите се плъзгат по съзнанието, без да причиняват страдание. Някой е обидил, ужилил, обрал, искал да причини неприятност, но астралът е обуздан и замлъкнал, и вече не реагира на тези удари - съзнанието вече не е уязвимо, тъй като пребивава на по-високо стъпало. И кармата, получила по сметките, отминава по-нататък. Дългът е заплатен, без да причинява вредата, която би била причинена ако астралът беше реагирал на всичко това обичайно. Победителят на астрала става неуязвим за лошотията. Всякакви съблазнителни мисли, насочени от тъмната ръка, обкръжават съзнанието. Но замлъкналият астрал не отговаря на тях и не се въвлича в разставените мрежи. Ето че възниква импулс да се поддадеш на изживяна слабост, но той веднага се обезсилва, тъй като не се поддържа от астрала. Така преодоляването и победата над астралната обвивка ще бъде победа над цял ред кармични следствия и тяхната неутрализация. Предоляването на кармата се извършва чрез преодоляване на своята низша природа и утвърждаване на своята власт и първенство на духа над нея. И когато  победителят може да каже, че вълните на кармичните въздействия вървят към него, но нямат нищо в него, това достижение е огромно и победата е блестяща. Владиката Води към победа. Да си спомним думите на Учителя: „Казвам ви това, за да имате в Мен мир; в света ще имате скръб, но бъдете мъжествени, тъй като Аз Победих света”. Победата над света се заключава в голямата победа над себе си, тъй като този побеждава всичко, който съумее да победи самия себе си. Търсят тук, търсят там, мечтаят за достижения и се стремят към тях, но всички достижения, целият успех, цялото преуспяване се състои в преодоляването на самия себе си и победата над себе си.

/Грани Агни Йоги/

на 5.07.2019 г. в 13:34, Śūnyatā написа:

Накрая пак опираме до необходимостта от практика.

Не теряйте времени

Колеги, стига сте се лутали в лабиринт от несъществуващи в реалността проблеми. Те са, измислени от умове на други времена и са неестествени. Тогава хората са били по- глупави и неосведомени, заради това са се чудили на най- прости неща.

Дадените по-горе практически указания не са свързани с определена епоха. Те засягат само желаещите да се освободят от емоционалните си зависимости и привързаността към материалното. Това обаче в никакъв случай не означава отричане и бягство от живота такъв, какъвто е в настояшето. Точно обратното - практиката има смисъл само когато се осъществява в самия живот с неговите трудности и предизвикателства. 

Осъзнаването, че емоционалността вече е изиграла своята еволюционна роля при формирането на индивидуалността и пречи за последващото психическо развитие на човека, е индивидуално. Ако за някой това не е проблем, за други е. Въпрос на цели и приоритети. Висшата духовна осъзнатост изключва егоизма в чиято основа са личностните желания и емоции. Човекът е роб на последните, подчинен им е почти изцяло и за са стане истински господар на своя микрокосмос, следва да промени това.

преди 1 час, 16562 написа:

Дадените по-горе практически указания

няма такива... Въображаемостите нямат никаква практическа стойност, освен въображаема.

За да говориш за 'епоха' и практика, означава да отпадне условието за "сходно въображение' и "според тая или оная приказка и приказни герои''

Вече стана банално едно малко човеченце да ползва форума да си налива от свещената си библия, изпълнена с отживелици, откровени глупости и инфантилни надъхвации. И всичко - заради психариите си.

преди 15 часа, Търсещ истини написа:

Колеги, стига сте се лутали в лабиринт от несъществуващи в реалността проблеми.

в на всеки неговата си "реалност' може всичко да си "съществува". Съвсем ясно ни е, че с поканата 'стига' това няма как да спре, особено за обсесирани.

преди 9 часа, 16562 написа:

Дадените по-горе практически указания не са свързани с определена епоха. Те засягат само желаещите да се освободят от емоционалните си зависимости и привързаността към материалното.

Нямам нищо против, че някои хора искат да се отърсят от емоционалните свързаности. Не приемам пътя чрез теорията на езотеричния "астрал".

Науката в началото на 20 в. е по- бедна и на нейно място се появяват окултни възгледи. То е като алхимичните възгледи преди химията. Едни нереални описания, метафори, образи... после се развива химията. Сега фармацията, психологията и педагогиката имат своя относителен напредък и окултната представа за психичното е вече остаряла.

Спомни си героят на Джак Никълсън от "Полет над кукувиче гнездо", лишен от емоции. Помисли си за натъпкани с транквиланти пациенти на психиатрии. Тези са се отървали от своя "астрал". Наистина, с него и съзнанието им е малко размътено, но са постигнали целта. Психолозите също се мъчат в тази област, общо взето със същия успех като Агни йога.

Та: Ако на теб или друг, Агни йога помага в обяснението на света и за собствена промяна, възползвайте се. Предпочитам психологията, колкото и да не е развита. Факт е, че рекламата, политиката, лечението се опират повече на теорията на психологията, отколкото на езотерични учения. Прочее, аз не зная някаква конкретна дейност, някакъв занаят, който да ползва за теоретична основа Агни йога.

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Съвсем ясно ни е, че с поканата 'стига' това няма как да спре, особено за обсесирани.

Ама моля ти се, има живи примери.  

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

теоретична основа Агни йога.

няма такава основа - нито е налице теория, нито е практика. Няма такава "йога" и никога не е имало, освен в анонимката книжка, плод на анонимния й автор.

Няма как да е налице като основа или теория тази на джедаите. Нито на героите на Марвел и измишльотините и историята на всеки "супергерой".

Не е налице никаква "теория и практика" измишльотините на Дон Хуан, както и примерно героите на Данте... или който и да било. Но книгите на Кастанеда увличат след себе си хиляди фантазьори, като допълват чудесно приказката си от книгите. 

Няма как да е налице теория, практика или основа на Билбо Бегинс или семейство Таргариен... и да се сравнява това с научните направления.

Потъването сред художествени образи не е самоцел - просто се ползват наготово. Така става със клипчета, филмчета, книжки... възприемат се като комикси, в които четящите се вживяват и така си "измислят живот'', в който постепенно се пренасят да екзистенцират. Но за да се получи това, непрекъснато е нужно да го крепят, поддържат и утвърждават. Всяка измислица има такива особености, вкл и тия, които се явяват групов конвенс.

Айфеловата кула, или пък тая в Пиза няма нужда от никаква измислица. Но всички те са известни с приказките в които те участват и всеки турист дава от житейските си ресурси само и само за преживее нещо в собствения си вариант на приказка. Сами по себе си двата обекта са просто... нещо си. Но магнита им е са именно историите, приказките за тях и... предлагането им като спусък за личните преживявания на всеки фен-турист

За повечето хора най-значимото, което определя, и според което те определят, екзистенцията си са преживяванията им. ПРЕЖИВЯВАНЕ - това е комплексен психичен феномен, но ролята му е огромна именно защото чрез низ от преживявания се реализира наподобяване на екзистенцията сред обективна реалност. Налице са психични и невронни схеми и стройни концепции защо това е така, на какви нива, какво участва и как се реализира.

Но не това е въпроса - всеки субект, който потъва сред личната си реалност е окован в непрекъснатия си импулс да я "измисля" и нужда - да получи рефлексия като от "оригиналната екзистенция". В това е смисъла на няколкото вкопчени - дали сред КАЛДАТА или сред "живия реал", това е целта на всеки преселен в личните си измислици. За да докара максимум илюзията като подмяна на действителността, такъв субект е вкопчен непрекъснато в измислянето на своята приказка, като е крайно мотивиран и ангажиран. Особено това е валидно когато самотността в личната приказка напира тя да се "сподели" и да се изрази "НА ВСЯКА ЦЕНА".

Изразяването се превръща в "измисляне наново и наново", толкова характерно сред фантазьорите и религиозните - популярно тук го наричам "импулс към непрекъснато утвърждение", защото автосугестията е един от най-важните елементи на "подмяната на реалността" и бягането в личната й имитация.