преди 18 часа, Aumi написа:

Значи ли това, че светът не може да съществува без войни?

Нe, не значи това.
Но ние живеем в разделен свят.
В самото разделяне на свои и чужди, на еднакви и различни вече има нещастие.
Ако нямаше разделяне на различни държави, нямаше да има и войни между държавите.
Ако нямаше разделяне на хората, нямаше да има и конфликти между тях.

Тази двойственост, дуалистичност, управлява светския живот.
Ако например има две групи хора, които се борят помежду си, и аз дойда при тях,
тогава едните може да ме попитат, дали съм от техните.
Ако им отговоря, че не съм от техните, те ще си помислят, че съм враг.
Ако отида при техните противници, те също ще ме попитат, дали съм от техните.
И на тях ще отговоря, че не съм от техните, тогава и те ще си помислят, че съм техен враг.

Ако кажа и на двете страни, че не съм нито от едните, нито от другите, сигурно
ще си помислят, че съм слаб и недостоен човек и според тях, един силен и достоен човек
трябва ясно да заеме позиция "за нашите" или "за вашите" и да се бие с противника.

Причината за това нещастие е в самото разделяне на хората.

За тези, които се замислят за духовно развитие, е важен въпросът "какво да се прави тогава ?"

Пътят на развитието има начална точка и следващи точки.
Във всеки момент целта е да се разбере в коя точка се намираш в момента и как да достигнеш следващата точка.

Първо човек се намира в обстановката на светския живот с неговите конфликти, войни и други такива.
Първата цел е как да оцелее материално и как да не стане жертва на враговете,
защото иначе елементарно ще загуби възможност да се развива по-нататък.

Един човек, който е на това най-ниско стъпало, в светския живот, ако иска да бъде абсолютен алтруист,
просто ще бъде унищожен от враговете и с това няма да допринесе полза нито на себе си,
нито на мнозина други след него.

Повечето цели в духовното развитие са насочени към постигане на единство -
как "двойствеността" да бъде превърната в "единност".

Първото възможно решение - едната от страните на конфликта да бъде унищожена, 
за да остане само едната страна, това не е най-доброто.
Второто възможно решение е нихилистично: 
и двете страни на конфликта да бъдат унищожени, за да няма кой повече да се бие
- това е най-лошото решение.

Трябва да се търси начин да бъде постигнато единство, което е точно обратното на унищожение.
И това не означава оправдаване на злото и примиряване на добро със зло,
защото в обикновения живот има много конфликти между хора, 
в които и едните и другите са добри хора, само че се борят за нещо.
 

Животът е борба. Всеки избор е свързан с реализирането на избраното за сметка на нещо друго. А това е свързано със съпротивление. Няма да задълбавам в абстракции, а само ги споменавам като отправна точка за размисъл.

Ясно е, че противоположностите и противопоставянето са в основата на съществуването ни - всеки резултат се постига с усилия, а това си е борба. Въпросът е действията ни да са разумни, да целят положителен резултат - постигане на състояние, което да е по-добро от сегашното.

За да може да извършва някаква дейност успешно, човек трябва да я е практикувал. Да си е изградил някаква система, да организира усилията си, да е развил рутина, дисциплина и др. Т.е. само умствените качества не са достатъчни, въпреки че са полезни. В армията може да се научи много. Да същите неща е възможно да се научат и по друг начин, но пък в случая имаме изградена система за обучение и опит от миналото. 

Въоръжаването всъщност няма много общо с военното обучение. Милиардите за самолети ги дадохме с и без военно обучение. От друга страна армията не прави хората агресивно. Това прави средата на живот и наследството от миналото. Ако някой човек е агресивен, той ще е такъв без значение дали ще влезе в армията или не. Всъщност в армията ще има възможност да канализира тази си агресивност. Пак повтарям има и други начини - БИ, регулярен труд и т.н.

По темата има доста какво да се напише - това по-горе е само най-общо и доста разхвърляно. 

преди 6 часа, NVJ написа:

В самото разделяне на свои и чужди, на еднакви и различни вече има нещастие.
Ако нямаше разделяне на различни държави, нямаше да има и войни между държавите.
Ако нямаше разделяне на хората, нямаше да има и конфликти между тях.

Напълно съм съгласна. 
Но за самото разделяне има предпоставки.
 

преди 6 часа, NVJ написа:

Ако кажа и на двете страни, че не съм нито от едните, нито от другите, сигурно
ще си помислят, че съм слаб и недостоен човек и според тях, един силен и достоен човек
трябва ясно да заеме позиция "за нашите" или "за вашите" и да се бие с противника.

Да, факт е, че всичко идва от нашата егоистична природа.  Ние винаги искаме другите да не ни помислят по- слаби, и затова сме готови да заемем някаква позиция, дори и тя да не ни харесва.

Може би повечето хора, които отиват на война, го правят именно, за да не ги помислят слаби и страхливи, ако изобщо имат избора да откажат.

Единици биха били тези, които ако имаха възможност да откажат, биха се възползвали от нея, без да ги интересува мнението на другите и които безстрашно биха заявили своята позиция.

преди 6 часа, NVJ написа:

Първо човек се намира в обстановката на светския живот с неговите конфликти, войни и други такива.
Първата цел е как да оцелее материално и как да не стане жертва на враговете,
защото иначе елементарно ще загуби възможност да се развива по-нататък.

Един човек, който е на това най-ниско стъпало, в светския живот, ако иска да бъде абсолютен алтруист,
просто ще бъде унищожен от враговете и с това няма да допринесе полза нито на себе си,
нито на мнозина други след него.

А защо човек трябва да има врагове?

преди 6 часа, NVJ написа:

Трябва да се търси начин да бъде постигнато единство, което е точно обратното на унищожение.

Това единство не може ли да се постигне с мирно съвместно съществуване?

Ако ти не пречиш на съседа, и той не трябва да ти пречи на теб.

Или, ако се спазва правилото да не правиш на другите това, което не желаеш да ти бъде правено на теб, и то стои в основата на всяко едно учение, дали постепенно хората не могат да спрат с конфликтите?

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

В армията може да се научи много. Да същите неща е възможно да се научат и по друг начин, но пък в случая имаме изградена система за обучение и опит от миналото. 

Би ли казал, какво научават хората в армията, освен да боравят с оръжие?

преди 3 часа, Aumi написа:

Би ли казал, какво научават хората в армията, освен да боравят с оръжие?

Дисциплина, режим, подчинение, отговорност... 

преди 42 минути, Shiniasu написа:

Дисциплина, режим, подчинение, отговорност... 

Не виждам някой да е станал по-добър от това, че е бил в казарма.

преди 55 минути, Aumi написа:

Не виждам някой да е станал по-добър от това, че е бил в казарма.

Тя и целта не е такава. 

Кой каква полза може да има от военното обучение зависи от много неща. Дали ще е военно училище или казарма. Обучаващите. Кое и какъв тип ще е поделението. Какви ще са другите... 

преди 9 часа, Shiniasu написа:

Тя и целта не е такава. 

Кой каква полза може да има от военното обучение зависи от много неща. Дали ще е военно училище или казарма. Обучаващите. Кое и какъв тип ще е поделението. Какви ще са другите... 

Ако една идеология или учение/обучение/, не те пряват с нищо по-добър за този свят, тя е грешна!

на 21.02.2021 г. в 16:40, Aumi написа:

Значи ли това, че светът не може да съществува без войни?

Светът вече живее без война.  Това обаче не означава, че няма локални конфликти. 

Конфликт на интереси, политика и т.н. ще има, поради това, че ще има съблазнителност. 

Грубо и вулгарно: "Видяла жабата да подковават вола и тя повдигнала крак." Стремежа е следния: Без да даваш да получаваш максимум.  

Светът може да съществува без война, но конфликти ще има и въпроса се свежда до това: Кой ще ги решава?! 

на 21.02.2021 г. в 9:50, Aumi написа:

Което няма връзка с военните обучения. Да не говорим, че светът щеше да е рай, ако не се изразходваха милиарди за производство и закупуване на оръжие!

Светът е бил Рай. Кой е съгрешил?! Мъ?! Образно е ... някакъв род.  Да, но те считат, че са "Царския род" ...  = Избраният народ от Бог ...

Едно нещо което е заложено във военното обучение е да може да взимаш решение и при грешно решение да си понесеш отговорността. 

Кажи ми един мирен човек каква отговорност носи?! Само и единствено за себе си, но не и към човечеството. 

Безотговорността довежда до анархия, а там съществуват други закони = на джунглата. По-силният физически надделява. Това обаче е свързано с физическо насилие. Нали от това бягаш?! 

Завряла си се в собствен параграф 22, но да смяташ, че въпросния твой е по-важен е смешно.  Твоето е върховна форма на утопия. Реално не даваш решение, а само и единствено повтаряш: Не трябва да има военно обучение, без да даваш един поне основателен довод. Чакаш другите да дадат довод, че е необходимо.  Това определено са празни приказки, но ги "обличаш" като сериозност ...  

Определено не те бива в сериозността.  Жива и здрава и най-вече бъди си щастлива и остави на по-умните от теб да вземат решение и приеми, че са взели правилното решение.  Не може да проумееш за какво му е на обществото въпросното масово военно обучение. Казах ти, то не е свързано с война, а с изграждане на характер и навици да може да отстояваш нещо дори с цената на война. Да, знам, че звучи грозно, но това е действителността. Някъде се налага и да се воюва, а не да се предаваш. 

Твоето проповядване е да се примири човек. На каква ценностна система, а?! А къде останаха гладните негърчета?! Тях кой ще защити?! Кой ще ги нахрани?! Кой ще ги освободи от нищетата?! 

Не е лошо човек да е наивен, но не осъзнае ли действителността в момента, то определено не ще вземе адекватно решение.

Изцяло считам, че правиш някакво проучване за нагласата на обществото, защото в противен случай си е изцяло пропаганда без покритие! 

Успех! 

преди 19 минути, dioib написа:

Кажи ми един мирен човек каква отговорност носи?!

Да си мирен, е отговорност.

Безотговорност е да създаваш конфликти и да си предпоставка за смъртта на хидяди невинни, както и за това, че си отнел детството на хиляди деца.

Жалко е, че ти си само един от многото, които не осъзнават и не оценяват мира и защитават военните конфликти.

 

преди 19 минути, dioib написа:

. На каква ценностна система, а?! А къде останаха гладните негърчета?! Тях кой ще защити?! Кой ще ги нахрани?! Кой ще ги освободи от нищетата?! 

Отдавна чакам, но не виждам какво правят религиите по въпроса! 

Вместо да се тупат в гърдите колко са вярващи и праведни, и вместо да дават парите си за църкви и религиозни ритуали, нека тези средства да отиват за болните и гладните в Африка!

преди 1 час, Aumi написа:

Ако една идеология или учение/обучение/, не те пряват с нищо по-добър за този свят, тя е грешна!

И най-доброто нещо, ако не бъде реализирано правилно, води до лоши резултати. Военното обучение може да е много полезно, ако бъде организирано както трябва. 

преди 23 минути, Aumi написа:

Да си мирен, е отговорност.

Дали ще се противопоставиш на някой, дали ще му помогнеш или ще го оставиш без да се намесиш си зависи от ситуацията. Всяко едно от трите може да е удачно в една ситуация и да не е в друга.

преди 25 минути, Aumi написа:

Отдавна чакам, но не виждам какво правят религиите по въпроса! 

Ами да, ако не са военните, ще са религиите, политиците, олигарсите. Ама религиите редовно си ги плюеш - ей така мирно и безконфликтно. Щото Ошко така е написал.

преди 33 минути, Aumi написа:

Жалко е, че ти си само един от многото, които не осъзнават и не оценяват мира и защитават военните конфликти.

Определено ти е грешен извода, но не мисля да оспорвам въпросната твоя грешка. 

Била ли си на мисия, която е била свързана с възстановяване на мирен процес?! 

Много лесно разсъждаваш далече от въпросния конфликт. Мир с "магическа пръчка' не се създава!!! 

Жалкото е, че вместо да подобряваш живота си, мира около теб се занимаваш с неща извън твоя ареал. 

И запомни: В днешно време войната е в друга насока. Тя е психологическа!!! Ти в момента не проумяваш каква психологическа агресия проявяваш, а наблягаш, че мислиш за мир. 

Да, може през твоите очи да съм жалък и нещастник даже, но определено не си в състояние да помогнеш. По същият начин не може и да помогнеш на мира. Твоята активност е жалка. само с думи някъде не става. Затова и си трябват действие. 

Отиди там където има военен конфликт и проповядвай мира. Защо не го правиш, а?! 

Ето защо и аз смятам, че твоите приказки за мир са жалки и определено са безпочвени. Седнала удобно в мирно време да говориш за военен конфликт някъде, защо?! И смяташ, че аз съм привърженик на въпросния.  Е, това вече е смешно ...  

Хм ... ето ти един мой разказ:

Spoiler

О! Да!

На тринадесет години разбра какво е жена. На двадесет и пет разбра какво е самота. Прегърнал своята душа и заслушан в звукът на нощта се загледа към хоризонта, онзи дето се губеше в морето. Зачака заранта. Той бе в елитен боен отряд на който му предстоеше съдбоносна мисия.

Покрай него свестяха куршуми. Той също така пращаше олово към другия войн на противоположната страна. Битката бе в разгара си.

-          Ей, ти, не хаби муниции за листака, а се съсредоточи – чу зад себе си Асен гневния вик на капитана.

-          Чувам те, но не знам къде е врагът, ако ти знаеш покажи ми, а не философствай.

-          Мамка ти, там е, в ляво, а не в дясно, където стреляш

-          ОК, разбрах, но за какво трябва да се пролива кръв?

-          Ох, за да оцелеем, за да живеем, за да победим, разбра ли!

Асен пренасочи своя огън към целта оказана му от капитана. Бе проявил за секунда невнимание и знаеше, че ако оживее ще бъде порицан пред строя.

-          Добро момче! Няма да те накажа. – капитана сякаш бе разбрал мислите му – Убивай, за да не си мъртъв.

-          Слушам!

Привечер, след като бе минала битката капитана се приближи към Асен. Поднесе му едно канче и каза:

-          Пийни боецо. Виждам, че войната те е отегчила. Явно нямаш кариера при нас, но с какво би се захванал след като те освободя от братството?!

-          Тия неща ги говори на негрите. – леко се усмихна Асен, а после пое канчето, пак се усмихна, погледна право в очите на капитана и рече – благодаря, вие сте достоен командир. Уви, аз явно съм се надценил, но не се безпокойте за мен. Мисля да се занимавам с градинарство.

-          Там няма просперитет. Ти си роден за нещо по велико – апострофира го капитана.

-          Може да сте добър психолог, ръководител, но не сте бог.

-          Да, не съм бог, но за какво тогава се боря аз?! Нима има лошо в това, че съм загрижен за твоята натура?

-          Благодаря ви ваша милост, но в този свят трябва да има и градинари.

-          Хм, да, прав си! Желая ти успех.

Минаха много лета, а покрай тях и зими даже. В една чудна пролетна зора Асен съзря на хоризонта една фигура и разбра, че същата бе се насочила към него.

ОЗ полковник Кирил Христов вървеше по коларския път и с двойно удоволствие поемаше свежестта на природата. Най-накрая бе решил къде да акостира. Ни най-малко не се съмняваше в своя избор, защото бе професионален боец.

-          Здравей! Как си боен колега? – протягайки ръка запита Кирил

-          Па, бивам, а вие ваша милост? – пое протегната ръка Асен

-           Е, аз се навоювах, и дойдох да се насладя на красотата. Вижда, а и знаех, че си добър. Прости ми, че те изгоних от елита на света.

-          Не, благодаря ви! Дори и бог не би счел това за грях.

-          Стига си философствай, а ме настани някъде сред тази прелест!

-          Слушам!

Усамотени от света двамата бивши военни се наслаждаваха на ширналата се пред тях необятна тракийска низина. На сред средна гора, там където някога е било царството на древността, те бяха сякаш последни от своя род, но не кръвници, а по съдба – да служат и защитават тази земя от друга вяра, от чужди очи, и от чужди намерения. Да, бяха противоположни някак си, защото единия твореше, а другия се бореше, но бяха със хъс.

Да, недодялан е, но не мисли, че не зная какво е мир.  Доволно съм се жертвал, за да живеят бъдните поколения в мир. 

Така, че може да е жалко, но съм за военното обучение. Определено не ще разбереш за какво му е необходимо на човек въпросното. = За мен е елементарно = в даден момент да може да браниш (защитаваш)! Това жалко ли е?! Нима да защитаваш мира е гнусно?!  

преди 7 часа, dioib написа:

Ти в момента не проумяваш каква психологическа агресия проявяваш, а наблягаш, че мислиш за мир. 

И къде видя в думите ми психологическа агресия?

на 23.02.2021 г. в 17:45, Aumi написа:

И къде видя в думите ми психологическа агресия?

Ето къде:

на 23.02.2021 г. в 9:39, Aumi написа:

Жалко е, че ти си само един от многото, които не осъзнават и не оценяват мира и защитават военните конфликти.

Реално защитавам военното обучение, но ти го заменяш с друго.  

Принципно военното обучение е, за да се предотвратят определени военни конфликти. Поставя се личността в контролирани такива, за да не се стига до крайности. 

В случая самата агресия е: Опитваш да ме убедиш, че не оценявам мира, защото съм бил за военното обучение. Заменяш думата "обучение" с "конфликт". Втълпяваш, че съм конфликтен. Бъркаш противопоставянето с конфликт. За теб всеки който се противопоставя е жалък. Той е конфликтния, а не този който е породил конфликта.  

Нещо от този сорт е изказа: Жалка ти е реакцията.  И друго: Директно ме слагаш в някакъв "общ" и то "голям" кюп.   

На фона на това какво друго проличава: Приобщаваш се към някакво малцинство, което е онеправдано, а в действителност си неоправдана, защото не показваш ти как се прави мир. 

Говорейки за военни конфликти не се прави мир!!! Всеки мирен човек ще споделя мирни и хубави неща, а не лоши.  Ще показва, ще споделя хубави неща които той е направил, а не някой друг. Не би си позволил да каже на друг, че е жалък. 

За какво ТИ съжаляваш?! За какво аз да се себе съжалявам?! За какво изобщо ме съжаляваш?! Само с това, с тези думи не може да ми помогнеш, а напротив = звучи, че съм защитавал военните конфликти, защото по този начин съм живял.  Това е върховна лъжа!!!  

Вчера в един филм чух една "руска" мъдрост ...  = Младия не знае, а стария не може.  

Кратко: Ти се страхуваш, че ще остарееш и ще станеш жалка и за това предпочиташ да живееш сега и да не мислиш как да живееш когато остарееш. Чувстваш се безсилна, но смяташ, че като обръщаш внимание на военните конфликти, на всяко едно нещо което според теб е негативно, то ще помогне на другия. Не споделяш хубаво, а лошото!!! = Ставаш проводник на същото. 

Затова и ти казах: Гледай и прави щастие и любов! Остави военното обучение и сирачетата в Африка. Ти не може реално да им помогнеш, защото стоиш на дистанция от тях! "Дума дупка не прави!"  

И последно: С какво психологически ми помагаш?! Какво според теб не съм осъзнал в себе си?! О .... наблягаш, че съм конфликтен ...  Смях ...  

п.п. Конфликта е в теб!!! 

Прекалено много говорене/писане, пълно с ненужни и излишни приказки. 

----------------------

Ще цитирам моят любим духовен учител Лао Дзъ, пък който разбере - разбере...

Оръжията са инструменти на страха;
мъдрият не си служи с тях.
Той ги използва само когато няма избор.
Мирът и тишината са скъпи на сърцето му,
и победата не е причина за радост.
Ако се зарадваш на победата,
тогава ще се наслаждаваш на убийството.
Ако се наслаждаваш на убийството,
не можеш да изпълниш предназначението си.Когато се избиват много хора,
сърдечната болка трябва да бъде нашия траур.
Ето защо победата трябва да се разглежда
като погребение.

...........

Отглеждай Добродетелта в себе си,
и тя ще стане реалност.
Отглеждай я в семейството,
и Добродетелта ще изобилства.
Отглеждай я в селото,
и Добродетелта ще нарастне.
Отглеждай я в нацията,
и Добродетелта ще е изобилна.
Отглеждай я във Вселената,
и Добродетелта ще е навсякъде.

 

преди 16 минути, Aumi написа:

Оръжията са инструменти на страха;

Думите са инструменти на безсилието;
умния не си служи с тях.
Той ги използва само когато няма избор.
 

преди 22 минути, Aumi написа:

Отглеждай Добродетелта в себе си,
и тя ще стане реалност.

Прави добродетели извън себе си,

и те ще станат бъдеще. 

 

 

Училищни психолози: Закон за дейността ни е нужен, но не в този вид | Днес.dir.bg

Ето и още една статия:

Всяко дете може да стане жертва на тормоз в училище. Какво трябва да направят родителите? | Днес.dir.bg

Не всеки родител има възможност да обръща внимание на това какво се случва с детето му. В този случай дете трябва да придобие навик и само да се справи при положение, че над него някой прояви физически или психологически тормоз. 

Къде да се преподава, възпитава едно дете как да реагира, ако към него е проявена агресия?! 

Да, ти си мирно настроен, но трябва да имаш изградена адекватна реакция при положение, че над теб или на по-слаб се извършва вид тормоз. Това означава, че поне от обща култура трябва да имаш елементарно военно обучение, за да може да защитиш себе си или по-слаб. 

Само и единствено с думи: Правете любов, а не война не се помага на подрастващите да се справят с действителността!!!

п.п. Принципно религиозни схващания в психологията не би следвало да се проявяват. 

Да се счита, че вид учение е удачно психологическо приложима форма е философия на чистата утопия, която не довежда до махане на агресията, а на обратноТО = помага да има по-голяма агресия, защото подтиква човек към примирение, а последното не дава възможност човек да се противопостави на несправедливостта към сегашния момент. 

Психологията не се занимава с догми и ценностна система, а с конкретни случаи в които трябва човек сам да може да отстрани приложено върху него някакво насилие. Друг е въпроса, защо определени индивиди са склонни да проявяват насилие. 

преди 2 часа, Aumi написа:

Оръжията са инструменти на страха;
мъдрият не си служи с тях.
Той ги използва само когато няма избор.

За да ги използва обаче трябва да умее да ги използва. Иначе, когато се окаже в споменатата ситуация "когато няма избор" е обречен. Нали правиш разлика между умението да използваш нещо и това да го използваш? Може да се отиде още по-далеч и да се каже, че който не умее да използва оръжие, не е свободен. Той няма избор. Избор има този, който умее да борави с него и сам да реши да се откаже от използването му. Неможещият от какво ще се откаже? Той не може.

преди 29 минути, Shiniasu написа:

За да ги използва обаче трябва да умее да ги използва.

В основата е страха.  Не ми е известно защо човек в мир би се страхувал?! 

Когато живееш в мир и любов защо мислиш за оръжие и страх?! 

И друго: На какво ще се радва един мирен човек?! 

ОК, да, един който воюва се радва на победата си, а един мирен на какво да се радва?! 

След като говорим за мир и мислим да има в бъдеще такъв, то нека да каже един мирен на какво да се радва даден човек. Дава ли се алтернатива по отношение на радостта?! 

За какво изобщо говори за насилие, страдание, страх и т.н. негативизъм, един мирен човек или мъдрец?! 

И противоречието: Говори за отглеждане на мира, но посява война в съзнанието на другия. 

Започвам да си мисля, че нещо има сгрешено в превода ... 

Всички конфликти - вътрешни и външни, - се пораждат най-вече от желанията. Желанията предопределят действията на всеки един човек или група от хора и съвсем нормално се случва понякога различните желания (дори и в един и същ човек) да са с противоположни посоки. Разрешаването на така възникналите конфликти може да стане с различни средства - понякога груби и нецивилизовани. Това, което трябва да се разбере обаче е, че конфликти възникват и ще възникват, и че те рано или късно ще ескалират, ако не бъдат разрешени. Въпросът е само как.

Те какъв е превода на 31 строфа:

1.Истинският благородник,

обитавайки в мир, почита лявата страна,

при война, почита дясната.

2. Затова е казано: оръжията не са благовещаещи предмети,

до които истинският благородник се докосва.

3. Най- добре остриетата да бъдат скрити от погледа ни,

не да им се възхищаваме.

Ако им се възхищаваме,

и човекоубийството носи наслада.

4. Ако човекоубийството носи наслада -

светът под небето не ще осъществи въжделенията ни.

5. Така радосните събития зачитат лявата страна,

печалните  - дясната

6. Това, че заместник- командващият застава отляво,

главнокомандващият - отдясно,

е начин да се изрази, че на битката се гледа,

като на погребално шествие.

7. Затова масовото клане на хора се посреща

с дълбоко прискърбие и опечаление,

а завоюващата победа се ознаменува,

като траурна церемония.

 

 

Откъде го намери този превод? Доста е странен...

Ето какво чета аз:

https://www.taiji-bg.com/дао-дъ-дзин/

ТРИДЕСЕТ И ЕДНО

Добрите оръжия са инструменти на страха;
всичко живо от тях се страхува.
Ето защо следовниците на Дао
никога не ги използват.
Мъдрият предпочита лявото.
Войникът предпочита дясното.

Оръжията са инструменти на страха;
мъдрият не си служи с тях.
Той ги използва само когато няма избор.
Мирът и тишината са скъпи на сърцето му,
и победата не е причина за радост.
Ако се зарадваш на победата,
тогава ще се наслаждаваш на убийството.
Ако се наслаждаваш на убийството,
не можеш да изпълниш предназначението си.

В щастливи случаи се дава предимство на лявото,
в тъжни случаи – на дясното.
В армията генералът стои отляво,
главният командир – отдясно.
Това значи,
че войната се управлява като погребение.
Когато се избиват много хора,
сърдечната болка трябва да бъде нашия траур.
Ето защо победата трябва да се разглежда
като погребение.

преди 23 минути, Aumi написа:

Откъде го намери този превод?

С години съм го търсил и невероятен късмет, че най- накрая намерих един останал екземпляр и то в някаква забутана ... нещо, като книжарница. Не съм чувал и силно се съмнявам да е издаван втори път (на територията на България имам предвид), но ако искаш го потърси - на Теодора Куцарова е, търсиш по нейното име. Но да знаеш, че е направен изключително професионално, един от най- добрите преводи на световно ниво въобще, та не е, като обичайните издания, в смисъл ще трябва да изчетеш и доста пояснения, които са в пъти повече от окончателно съставения текст. Просто не стига, че китайския е един от най- особените езици, но в случая превода е направен от старокитайски директно от най- древните находки намерени до сега на този трактат и съответно един път, че е многозначен, втори път с доста условности и уточнения. Над 400 страници е, тъй че сещаш се.

 

п.п. хм - след бърз сърч:

https://bnr.bg/hristobotev/post/101116735/lao-dza

 

преди 1 час, sound написа:

С години съм го търсил и невероятен късмет, че най- накрая намерих един останал екземпляр и то в някаква забутана ... нещо, като книжарница. Не съм чувал и силно се съмнявам да е издаван втори път (на територията на България имам предвид), но ако искаш го потърси - на Теодора Куцарова е, търсиш по нейното име. Но да знаеш, че е направен изключително професионално, един от най- добрите преводи на световно ниво въобще, та не е, като обичайните издания, в смисъл ще трябва да изчетеш и доста пояснения, които са в пъти повече от окончателно съставения текст. Просто не стига, че китайския е един от най- особените езици, но в случая превода е направен от старокитайски директно от най- древните находки намерени до сега на този трактат и съответно един път, че е многозначен, втори път с доста условности и уточнения. Над 400 страници е, тъй че сещаш се.

 

п.п. хм - след бърз сърч:

https://bnr.bg/hristobotev/post/101116735/lao-dza

 

Съгласна съм, че преводът може да е точен. Не знам кое му е невероятното, но в липсва поетичността в него. Някои хора превеждат машинално и буквално, без да хванят нюансите в превода. Тогава той остава сух, макар и точно преведен.
Дори когато се превежда една песен, е нужно да хванеш как да кажа ... аромата, който се излъчва от оригинала.

Мисля, че и в случая дамата не е успяла да долови този аромат. да предаде душевните нюанси, които в другите те потапят в Дао.

Трябва усет за тези неща. Не става само с буквален превод мо-та-мо ... в който се губи същността на казаното.

на 22.02.2021 г. в 17:53, Aumi написа:

А защо човек трябва да има врагове?

За съжаление, за да съществува, човек е принуден да взима, да отнема някакви ресурси.
Поради това неминуемо влиза в конфликт с някого или с нещо.

Тези, които не са вегетарианци, отнемат живота на животни, за да се хранят и да съществуват.
Вегетарианците правят по-малко зло, но все пак отнемат ресурси от растенията.
В природата има такива животни, които са хищни и въобще не могат да съществуват без да отнемат живот.
Това е достойно за съжаление, защото те не са виновни по никакъв начин,
тъй като са такива по природа, а не по свое желание и не могат да се променят.

Въобще, докато съществува, човек отнема ресурси и от неживата природа - заема място, променя земята и т.н.

Поради този начин на живот (който всъщност е неизбежен) човек носи последствия, които са насочени против него.
Едно от последствията е, че се появяват врагове, които искат също да присвояват някакви ресурси,
материални или други, и започват конфликти.

Самите закони на материалното съществуване са такива, че на действието се появява противодействие,
след взимането на нещо, трябва да се плати с друго нещо и т.н.
Защото светът съществува с разделяне - за да си ти, вече си отделен от другите,
за да вземеш, някъде предизвикваш недостиг и някой трябва да даде.

Това може да се промени, само ако се мине в друго качество - на неразделно единство,
което не е възможно в обикновения свят на материалните форми.
Точно това е предмета на древните учения.

Относно превода - за да преведе нещо, този който превежда трябва добре да разбира смисъла на това, което превежда.
Не е достатъчно само общото знаене на езика.
А за древни книги това се отнася особено силно - преводача трябва да бъде много компетентен
и посветен в материята, която превежда.
Ако превежда нещо, за смисъла на което няма ясна практическа представа,
от красив превод може да има само вреда и заблуда, поради недоразбиране или въобще неправилно разбиране
у читателите.

По-специално "Дао Де Дзин" по начало даже е имал различни варианти,
eдин от най-старите от които е от Мавандуй.