Как да се справим с емоционалните си тригери

От Кая Иванова

 

Във всеки един ден изпитвате редица емоции - вълнение, безпокойство, разочарование, радост. Те често се отнасят до конкретни събития като например среща с шефа ви, разговори за летните ви планове с приятел или вечеря с партньора ви. Вашата реакция на тези събития може да варира в зависимост от вашето мислене и обстоятелствата около ситуацията.

Наричаме „емоционален тригър/спусък“ всичко - включително спомени, преживявания или събития - което предизвиква интензивна емоционална реакция, независимо от вашето текущо настроение. Емоционалните тригери са свързани с посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Знанието какви са вашите емоционални задействания и как да се справите с тях е ключов компонент на доброто емоционално здраве.

Как да идентифицирам своя

Почти всеки има своите емоционални тригери, макар че те може да изглеждат малко по-различни при съответния човек. Може да включват напомняния за нежелани събития и хора, неудобни теми, думи или действия на друг човек, дори собственото ви поведение.

Най-честите ситуации, които предизвикват интензивни емоции, включват:

• отхвърляне
• предателство
• несправедливо отношение
• оспорени вярвания
• безпомощност или загуба на контрол
• да бъдем изключени или игнорирани
• неодобрение или критика
• чувство, че сме нежелани или ненужни
• чувство, че сме задушени или твърде необходими
• несигурност
• загуба на независимост

Слушайте ума и тялото си

Ключова стъпка в научаването да разпознавате вашите тригери включва обръщането на внимание, когато ситуациите генерират силна емоционална реакция. Освен нарастващите емоции, може да изпитате и някои физически симптоми на тревожност, като:

• туптящо сърце
• разстроен стомах
• треперене или замаяност
• потни длани

Отстъпете

Когато забележите тези признаци, спрете, за да помислите какво се е случило току-що и на какво се дължи реакцията, която е активирана.
Да кажем, че сте прекарали следобеда в почистване на апартамента си и пренареждане на хола. Когато партньорът ви се прибере от работа, чакате развълнувано той да каже нещо, да ви похвали дори. Или поне да се зарадва.

Вместо това той се отправя към кухнята да си вземе бира и след това се настанява на дивана, без да каже и дума.

Разочаровани сте, че упоритата ви работа е останала незабелязана и започвате да се ядосвате. Можете да чуете как сърцето ви бие и челюстта ви се свива. Иска ви се да го разтърсите и да му изкрещите: „Не забелязваш ли нещо? Или просто слугинята си е свършила работата, голям праз!“.

Проследете корените

Опитайте да проследите тези чувства и да научите какъв е техният произход, като си помислите за други ситуации, които са ви накарали да почувствате това, което чувствате в момента.

Може би ще се върнете в тийнейджърството си, когато сте се опитвали да подреждате из вкъщи, за да спечелите одобрението от безразличен родител, който често пътува? Когато се задейства емоционалният тригър (безразличието на партньора ви), вие се пренасяте обратно в онова време от живота си, когато сте чувствали, че нищо, което сте направили, не е достатъчно добро.

Бъдете любопитни

Понякога връзката не е толкова ясна, така че може да се наложи да направите малко по-сериозно разследване в себе си.

Когато се появят силни емоции, не се опитвайте да ги игнорирате или да им отвърнете. Вместо това приближете се към тях с любопитство, за да получите по-добра представа за това, което може да ги е предизвикало.

Открояват ли се някакви модели? Например дискусиите за отношения могат да предизвикат мнителност и разочарование, свързани със страха ви да останете сами.

Подгответе се, че ще ги има

След като идентифицирате емоционалните си задействания, може да си помислите: „Е, това е лесно. Всичко, което трябва да направя, е да избягвам тези ситуации."
Всъщност не е толкова просто. Не можете да избегнете всяка трудна ситуация, която животът ви поднася. Напълно сигурно е, че неприятни емоции ще се появяват от време на време.

С други думи, по-добре бракувайте този план за бягство и се подгответе да се справите с всякакви задействащи фактори, които могат да възникнат във вашия ежедневен живот.

Ето няколко указания, които да ви помогнат да се справите:

Притежавайте чувствата си

Първо, напомнете си, че е напълно ОК да имате всякакъв род усещания. Тъга, страх, яд, разочарование – тригерите могат да предизвикат много и най-различни емоции и това е нормално.
Но преди да започнете да работите с тези емоции, трябва да ги приемете. Отричането или игнорирането на това, което обикновено чувствате, само влошава нещата с времето.

Може да ви помогне да си припомните разликите между миналото и настоящето, но го правете със състрадание към себе си, а не с преценка.

Да кажем, че колега дърпа книгата ви и пита: „Какво четете?“ Ако това ви кара да си спомняте съученици, които са ви дразнили и скривали книгите ви, може да се чувствате притеснени и раздразнени и да искате да си върнете моментално книгата обратно.

Вместо това признайте, че макар обстоятелствата в миналото да са ви причинявали болка и са ви карали да се чувствате така, тези обстоятелства не се повтарят в момента. Това напомняне може да ви помогне да си върнете контрола и активно да изберете друг отговор, като например кратко обобщение на книгата или просто: „После ще ти кажа, сега чета“.

Дайте си малко пространство

Физическото напускане може да ви помогне да избегнете емоционалната реакция. Ако може, извинете се и се оттеглете. Това може да ви помогне да избегнете инстинктивна реакция, за която бихте могли да съжалявате по-късно.
Когато останете насаме, опитайте няколко дихателни или заземяващи упражнения, за да се успокоите.

Целта тук не е да избегнете напълно обстоятелствата, предизвикали емоциите ви. Просто си давате шанс да се „охладите“, за да можете да се справите със ситуацията по-продуктивно. След като се почувствате по-спокойни, можете да се върнете към нея с по-ясна глава.

Дръжте ума си отворен

Най-общо казано, повечето хора в живота ви не се опитват да ви накарат да се чувствате зле нарочно. Някои от техните действия или думи, които ви разстройват, може дори да бъдат страничен продукт от емоционалните им задействания или други фактори, за които не сте наясно.

Например вашият партньор, който влезе и не осъзна, че сте чистили цял ден вкъщи. Може би е имал тежък ден и просто има нужда да помълчи и да остане насаме със себе си и дистанционното.

Всеки има уникални емоции, които бълбукат под повърхността по всяко време и може да не знаете какво се случва, освен ако не ви кажат.
Също така е много лесно да тълкувате погрешно поведение или намерение, когато не познавате някого добре. Това прави още по-важно да се обърне внимание на другата перспектива.

Дългосрочно излекуване

Краткосрочните стратегии могат да ви помогнат да се справите по-добре с конкретни емоционални тригери, когато се появят такива, но това не означава, че трябва просто да свикнете да живеете с тях.
Има няколко начина за справяне с първопричините за вашите емоционални задействания, които могат да им помогнат да имат по-малко въздействие с течение на времето.

Работете върху осъзнатостта

Упражненията за осъзнатост помагат да се научите да обръщате повече внимание на това, което чувствате и изпитвате в настоящето.

Повишаването на уменията ви за осъзнатост може да ви помогне да разберете по-добре емоциите, които се появяват през целия ден. Ако сте по-съзвучни с чувствата си, можете по-лесно да разберете какво ги предизвиква и да намерите полезни начини за справяне.

Изследвания от 2019 г. показват, че медитацията може да помогне за подобряване на способността ви да обработвате и регулирате емоциите.

Различни видове медитация могат да ви помогнат да се научите да фокусирате осъзнаването си и да намерите вътрешно спокойствие, дори когато сте изправени пред трудни или нежелани чувства.

Идентифицирайте токсичните модели на взаимоотношения

Що се отнася до управлението на емоционални тригери, голяма част от решението е изцяло у вас, но изисква много работа. Други хора не носят отговорност за вашите реакции. Те обаче са отговорни за своите действия, които могат да предизвикат емоциите ви.

Хората, които натиснат умишлено вашите бутони, ще продължат да го правят, независимо колко пъти ги помолите да спрат. Здравите взаимоотношения включват взаимно внимание и уважение.

Алтернативата - връзка, при която емоционалните ви нужди редовно се пренебрегват - често в крайна сметка ви вреди повече, отколкото ви носи полза.

===========================

важно е да се припомни, че горното "антре" на темата е популярно и съдържа само общи информации, положения и насоки, във вид на "съвети".

Всеки, който пробва да реализира нещо по такива 'съвети" в голяма степен се самообрича на провал.

Уменията за емоционално овладяване, регулация и дори "управление" не са вродени и не стават само със съвети и фантазии. Овладяването на "остри емоционално-чувствени реактивности" е задача сложна и в нея трябва задължително да се има предвид следното:

По време на активната (остра) фаза на проявление, когато вече реакциите са стартирани - е почти невъзможно да се овладеят "отвътре". Това е постижение вече за познавачи и напреднали.

Първите стъпки включват :

 - така или иначе острото проявление на негативни афекти, се забелязва именно когато се проявят. Именно обаче, в същия този момент, за да се "различат, наблюдават и запомнят проявленията" и след това да се отработят и опознаят - е нужно "част от мозъка да не се потапя в силното негативно преживяване". Важно е да се запомни, че по време на остри фази на афектите се потискат и дори изключват невронните центрове, с които се извършва спокойната аналитична и "информационно-процесна" работа.

Заради това първата стъпка е умение поне "част от вътрешното усещане за АЗ" да остане незасегнато от реактивността, чрез него се формира чувството за "Наблюдател" и  се извършва наблюдението, регистрацията и запомнянето на всичко, което се случва по време на афекта - без да се пречи на неговото протичане ...

- умение 'да се изчака' без 'закачане', без прекалени вживявания, бомбастични и други генерални форми, които на Засегнатия от реакцията, му изглеждат 'разумни'... За целта много различни предложения за прийоми са налични - с които се постига разсейване и лишаване от 'фиксацията'' - броене на вдишвания (1-10, примерно), смяна на фокуса на внимание (разсейване с нещо друго)...

...................

То , ако ставаше със самолечение нямаше да има нужда от психолози и психотерапевти.

Хореографите и танцьорите що не си гледат техните дейности , ами пишат любителски статии ?

преди 1 час, Inana.. написа:

самолечение

Принципно, за да има някакво лечение, то първо човек трябва да си признае, че има проблем. 

От вън да му казваш, че има някакъв проблем било то с "емоционалните тригери" и т.н., то определено не ще има ефект от лечение. 

Колкото повече задържаш емоциите си (опитваш се да ги контролираш), то толкова се обременяваш. Емоциите трябва някъде да се "изразходят". По-добре да реагираш първо-сигнално, на не да се въздържиш, защото товариш психиката си. След някакъв брой "задръжки" може да отприщиш не на място трупаното с време. Казва се по просташки: натрупваш психическа умора. Тя определено след време ще окаже влияние на физиологията и може да е късно да се поправя вече физиологията ти. 

Друг е въпроса, дали трябва да управляваш емоциите си. Някъде е задължително да проявиш емоция ... 

преди 2 часа, dioib :cat написа:

Принципно, за да има някакво лечение, то първо човек трябва да си признае, че има проблем. 

От вън да му казваш, че има някакъв проблем било то с "емоционалните тригери" и т.н., то определено не ще има ефект от лечение. 

Колкото повече задържаш емоциите си (опитваш се да ги контролираш), то толкова се обременяваш. Емоциите трябва някъде да се "изразходят". По-добре да реагираш първо-сигнално, на не да се въздържиш, защото товариш психиката си. След някакъв брой "задръжки" може да отприщиш не на място трупаното с време. Казва се по просташки: натрупваш психическа умора. Тя определено след време ще окаже влияние на физиологията и може да е късно да се поправя вече физиологията ти. 

Друг е въпроса, дали трябва да управляваш емоциите си. Някъде е задължително да проявиш емоция ... 

Чудесно ! Само не разбирам защо цитираш мен , а не автора.

Аз в този сайт влизам да си почивам и релаксирам , не да работя.

преди 18 часа, _ramus_ написа:

От Кая Иванова

Трябва да отбележа, че така наречените "тригери" при мъжете и жените са различни. 

Да, стъпват върху някакви изживявания от времето когато човек е бил в пубертета, но при някои въпросния е "закъснял", а при други е зароден още когато човек е бил на възраст до 7 години. 

Не е проблем изблиците описани като:

преди 18 часа, _ramus_ написа:

активната (остра) фаза на проявление

Проблемите възникват след това, когато човек "прехвърли" отговорността на проявата си на другия. (Извън него)

преди 18 часа, _ramus_ написа:

Първите стъпки включват

Така описаните първи стъпки са доволно неразбрани. 

Не съм на мнение, че нещата са сложни. (О, да, думата "сложно" е паразитна в твоя изказ, както и когнитивност  под каквато и да е форма). 

Да напомня, че всеки си има различен темперамент, който обуславя до колко инертна е неговата реакция. Да, всеки има основна, преобладаваща нервна дейност, но въпреки това спрямо външния фактор може да прояви и друг вид, като към някои обстоятелства може да е комбинирана. 

В основата на първата си стъпка за справяне с "емоционалните си тригери" е човек да признае пред себе си, че е емоционален. 

Не мисля обаче, че човек в дадени моменти трябва да прикрива своите емоции. 

Втората стъпка е да разграничи обстоятелствата. Дали реакцията е в следствие, че го засяга лично, засяга близък човек, засяга общност в която е. 

Третата стъпка е да дефинира своето его спрямо човека който му е предизвикал реакцията или нещото което е провокирала тази реакция. 

...

За конкретизациите описани Кая Иванова, то тя набляга на съпружеските взаимоотношения. Усещането е, че от някъде е копирала първата част, а в последствие прави частично (дори частно...) разяснение, което, да, определено не ще даде решение за всички видове "тригери".

И възниква няколко въпроса произлизащи от основния: Защо да се справяме с тези "тригери"?! = Ползата, за кого е?! За конкретна жена?! За конкретен мъж?! Или принципно за дадена общност в която да си емоционален не е прието?!  

п.п. Да не забравяме, че и мъжете може да са емоционални. И те ли да се "завират" във времето когато са били в пубертета?!  

преди 14 часа, Inana.. написа:

Аз в този сайт влизам да си почивам и релаксирам , не да работя.

И аз ... Твърде на сериозно ме възприемаш ...  Аз не работя ... 

Да не забравяме, че понякога в несериозното има повече смисъл, отколкото написано по задължение. (работа). 

п.п. Нищо лично! = Реагирах на ключова дума ... (самолечение...) = типичен "емоционален тригер" задейства в мен ...  

преди 4 часа, dioib :cat написа:

И аз ... Твърде на сериозно ме възприемаш ...  Аз не работя ... 

Да не забравяме, че понякога в несериозното има повече смисъл, отколкото написано по задължение. (работа). 

п.п. Нищо лично! = Реагирах на ключова дума ... (самолечение...) = типичен "емоционален тригер" задейства в мен ...  

Всяка една корекция върху психични , нежелани задействия е възможна и ефективна когато се появи Осъзнато желание за промяна и готовност за работа по трансформирането на негативните възприятия .  Без този начален подем няма как да се премине към стъпчиците за помощ. Осъзнаването на даден проблем е 50% Начало за корекцията му и разрешаването му.   Възприемам те като човек с емоционални дефицити - Нормално , Стандартно , Регистрирано. Естествени , човешки потребности и нужди.

преди 2 часа, Inana.. написа:

трансформирането на негативните възприятия .

Без този начин на "преработка" всичко изглежда сложно. 

Именно начина по който преобразуваш негативната емоция в позитивна е "ключа" (философския камък) към нещата към които ще реагираш. 

п.п. Как "излъчваш" позитивния си начин на мислене е от значение.

 

на 2.06.2021 г. в 14:55, Inana.. написа:

самолечение

Задължителните форумни "герои" наизскочиха и дори видяха някъде някакво "(само)лечение".

Кукуригите се разпетликаха в надпревара кой какво театро ще изиграе да се изрисува на "психичен познавач". Получават се карикатури и гротески..., но това няма значение за артиста пред прожектора (си).

РАзбирам ги - за тях темата и материалите по ПСИХОЛОГИЯ са синонимни на кабинета на психиатъра, като те се вживяват точно в ролята на мъдри и вещи лечители и поучители... Алтернативни, ъфкоурс!

В израз на дълбоко съчувствие... ще се посмея от сърце.

на 2.06.2021 г. в 14:26, _ramus_ написа:

Как да се справим с емоционалните си тригери

Огледайте се наоколо ! ...........може и по-далеч ! 

Не поставяйте себе си над .......цялата Вселена ! 

Казано иначе извадете си носа от пъпа си .........! 

...........................

 

преди 37 минути, _ramus_ написа:

Задължителните форумни "герои" наизскочиха и дори видяха някъде някакво "(само)лечение".

Кукуригите се разпетликаха в надпревара кой какво театро ще изиграе да се изрисува на "психичен познавач". Получават се карикатури и гротески..., но това няма значение за артиста пред прожектора (си).

РАзбирам ги - за тях темата и материалите по ПСИХОЛОГИЯ са синонимни на кабинета на психиатъра, като те се вживяват точно в ролята на мъдри и вещи лечители и поучители... Алтернативни, ъфкоурс!

В израз на дълбоко съчувствие... ще се посмея от сърце.

И аз се посмях , като те видях застанал пред огледалото и как перфектно си се нарисувал 

на 2.06.2021 г. в 14:26, _ramus_ написа:

Как да се справим с емоционалните си тригери

Преди време се говореше за стресори. Общо взето, умерените стресори са полезни, а с извънмерните се справяме по някакви начини.

Явно тия тригери, за които пише Кая, са необходим сигнал за да оценим ситуацията и като така не бива да ги шунтираме. (думата не е неприлична, а означава паралелно свързан резистор с малко съпротивление или проводник на късо. Тригер пък е електронна схема с две устойчиви състояния)

При авторката тригерът е кратковременен сигнал, ситуация, който задейства емоциите. Та, за да се предпазим от тази работа, трябва да влияем 1) на сигнали, 2) на породените състояния. 

Понеже статията не е дискусия, а съвети, аз няма какво да допълня, освен всеки да се оправя според предпочитанията си.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

ситуация, който задейства емоциите.

 

всяка ситуация откключва емоции. Всички сме били деца и носим оттогава емоционалното наследство в себе си ( с някои изключения от спектъра на аутизма или други "хардуерни грешки"). По принцип на него му се пада да се отработи, да уляга, други приоритети в психичния свят да заиграят като основни... Но не става така при почти 99 процента (общо и условно) от масата хора.

Емоциите по принцип са специфичен тип реактивност и като сходства в проявленията са налице са при всички висши животни. Колкото по-сложен е психичният хардуер - толкова по-сложно става и емоционирането. Като резултат от най-високата сложност на човешкия невронен хардуер, довежда до надграждане на емоционирането до явленията "ЧУВСТВА". Сред форума известните "народни специалисти още нямат дори  познавателни бази за сложното комплексно явление ЧУВСТВО и качествената му разлика с "емоция".

Тригърите - в техниката няма значение за какво се употребяват, но е сходно - две устойчиви състояния, но е проявено едно от двете и избора му става чрез "ключ". При емоциите е точно така - две възможни състояния, но в даден момент е само едно от двете и довежда до негативно или позитивно изживяване.

Емоционалните зони които са включени в проявленията им... са малко над "първичните стари дялове". Емоциите са проявления на първите наченки на 'отношение', като чрез тях се формират и първични поведенчески модели. Това са етапни особености при всяко психично развитие. И точно в това е въпросът - защо "вместо етапи" с тяхната естествена преходност, тя се блокира и процесът на развитие - стопира? Как става това, защо, има ли принципи, кои са механизмите... Това е изключително сложен, но и важен за мен казус.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

статията не е дискусия

да, трябваше да я пусна в раздел "статии" - както правя с много други. В същия раздел няма възможност за никакви коментари и това е чудесно, защото пускам образователни статии, за любознателни хора, поне със средно ниво на интелигентност и самоорганизация.

Ако са в този раздел - се вижда по не един пример как се привличат към материалите за любознателни, хора, които нямат нищо общо със знанието и познанието и са сред форума със съвсем различна цел, различни ценности и с ниска обща култура и образование. Това е естествено предвид че форумът е свободен и общ. Но именно и заради това се виждат разпространението и широтата на толкова много психични отклонения, заблуди и ширещи се масови "антистрес-хапчета".

Точно това са хората с изострени емоционални потребности и са сред форума главно заради "кефа", като доставка на емоционално-чувствено разтоварване чрез игри на "конекция" (кръстосани взаимни игрови транзакции). Посредствеността - извън виртуала е сравнително лесно да се различи, защото неговите основни положения се основават на дела и взаимодействие със социален и физически реал. Докато сред виртуала...   същата тази посредственост напира да се изиграе на "изключителност, героизъм" и напъните това да се случи са право пропорционални на нивото на посредственост сред автора им, защото се явяват компенсационни. Популярната народна форма на това е афиширането на параден образ, който е точно толкова далеч от "автентичността на автора му", колкото автора не е преживял и отработил. В същата народна форма е налице общ и твърде размито нарицателно "комплексар", а проявлението - "комплексарщина". И корелацията е - колко повече е издута парадната форма на заявения и рисуван образ, това издава голямата нужда от компенсация на точно обратното в самата личност, изявяваща се чрез даден акаунт ( или няколко акаунта)

Известна част от форумните списващи в раздел "религиозен" са с явни психични девиации и със сигурност имат психични диагнози и са на съответни медикаменти. Други - не са стигали до кабинети на психиатри, защото са свикнали да разгръщат делюзиите си именно в защитената среда от анонимност сред виртуала и това им действа разтоварващо и успокояващо. Да, защото извън виртуала обратните връзки сред социалните взаимодействия са значително по-скъсени, строги и възпиращи. Докато тук - особено във форумния тип общуване - е чудесно за спокойно и свободно разгръщане на подтисканите от извънвиртуалния живот, вътрешни фантазии.

Именно заради това съм избрал точно тия раздели - защото автентичността на материала е с най-висока степен. Именно религиозния раздел - дава свободата на онази част от Девиираните която е с "духовни делюзии". Такъв тип делюзии имат редица особености, които още повече дават възможност за разгръщане на свободното фантазиране и построяване на компенсационни образи. Механизмите и принципите по които работят - са сравнително обособени и типологията е сходна. Разбира се - налице са и разлики, тук-там са дори "значителни", но в основното ядро на "повярваното" , взаимовръзката с идента на Повярвалия компенсационните образи и контексти... е сходството.

Сходство са и няколкото предварително популяризирани фантазни типологични рамки, образувани от масовите религиозни идеологии. Но дори и по техните шарени разлики по повърхността на приказката, вярването "зад нея" остава напълно еднакво като процес, типология и принципни обобщения. Изясняването на това беше моята основна цел - хем са събрани от различни религиозни приказки, и идеята ми беше да уловя сходствата и различията, предвид че все пак става въпрос и за различия и сходства и "извън религиозната рамка"... Все пак това са хора, които имат свой психичен живот и извън своята лична приказка. 

преди 7 часа, _ramus_ написа:

всяка ситуация откключва емоции.

Е, някои са подпрагови.

После искам да добавя и друго. Идеята за тригера е в това, че отключва, но авторите й нямат предвид, че емоциите имат различни степени. Примерно веселост, радост еуфория. (примерно казвам), докато тригерът отключва цялостна и еднотипна реакция. Нещо като лостът на тоалетното казанче- шурва всичко. 

Искам да кажа, че емоционалната реакция на стимули не е от вида на тригера. Има подпрагови, които не задействат, а има и над таванни  , които забиват. Когато почине съсед, изпитваме тъга, а когато при бедствие починат мнозина, изпитваме мобилизация. Ако загинат критично много, изпадаме в ступор. (пак примерно)

Копирам предложените от авторката начини за справяне. Струва ми се, че има някаква общополезност, която не е свързана с идеята за тригера

Отстъпете

Проследете корените

Бъдете любопитни

Подгответе се, че ще ги има

Притежавайте чувствата си

Дайте си малко пространство

Дръжте ума си отворен

Работете върху осъзнатостта

Идентифицирайте токсичните модели на взаимоотношения

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Струва ми се, че има някаква общополезност, която не е свързана с идеята за тригера

Определено ...

Веднага възниква въпрос защо отстъпление?! Т.е. протича обратна емоция ли?! 

Нормалната реакция в първия момент е защита. Отстъпим ли, то вече сме подвластни на събитието. Примерно ...

Друг е момента, че веднага (мигновено) след защитата трябва да проявим контра активност, за да  овладеем ситуацията. 

Кратко: С пасивност и отстъпваме се довеждаме до състояние "създателя" на емоцията да ни управлява. 

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Е, някои са подпрагови.

нима има значение? Най-голямата част от емоционалните "движения" са именно в несъзнаваното - сред подпрагови за съзнанието, процеси и динамика. Проявлението на емоциите... е просто 'върхът на айсберга'... и то е последното звено в амалгамата... А именно то е достъпното "над прага"...

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Примерно веселост, радост еуфория. (примерно казвам), докато тригерът отключва цялостна и еднотипна реакция.

няма такова нещо. Вие бъркате веселост, еуфория... с емоции. А те са чувства. Докато не се разграничат двете ще е налице непрекъснато бъркане, а това довежда само до заблуда.

Освен това - навлизането в негативни преживявания и реакциите които те пораждат, се нарича АФЕКТ. Горе не се визират тия крайни остри форми, а онези лични безкрайни цикли по които се пораждат негативни преживявания с по-слаби и скрити проявления, но които са много по-важни за качеството на екзистенцията.

Чувствата са... преживяване на емоциите, но комбинирани по сложен начин, чрез многобройни наслагвания...  (най-общо и елементаризирано).

ЧУВСТВАТА са много важна част от схемата за по-цялостно конструиране на вътрешна реалност, защото те са ПРЕЖИВЯВАНИЯ. Като такова те пораждат и емоции, които от своя страна пораждат преживявания (чувства)... Микса поражда дори усещания, имнитация на възприятия, интерпретиране... всичко това е сред комбинирани паметови записи, а преживяванията пък пораждат нови паметови записи, (нямащи нищо общо с обективната действителност), които да се използват за други преживявания и потича сложна каскада с множествени обратни връзки... Всичко това е аналогично на същото по време на сложни сънища, наситени с всичко нужно за да "заблудят" мозъка че преживяното е "истинско".

Ето това е магията която мозъка поражда сам и сред която се '.,... губи' връзката с физическия реал. Това е обединено в комплексното явление ПРЕЖИВЯВАНИЯ - основани на вътрешни сигнали процеси и механизми... чрез които се резултира чудесна имитация на екзистенция.

ЧУВСТВА и ЕМОЦИИ са качествено различни и дори се пораждат по различен начин,чрез различни механизми и невронни дялове. Чувствата формират и активизират в подкорието,където са широки невронни "млади" мрежи и са сложни съставни. За разлика от 'емоциите' - които са в централните за мозъка зони, те са "по-древни" дялове и в тесни информационни връзки с най-примитивните зони и така са в близост до "БИОС"а на цялата система. Заради това те са 'общо кратно' между повечето висши животни, те служат за връзка между родител-дете, те сработват още веднага след раждането... и на тях се основават най-значимите социални взаимодействия. ...

-------------

Само да обърна внимание че това е огромна тема и неслучайно за да се прескочи нейната комплексност, "чувства и емоции" се спрягат синонимно в народния език сред популиса. Това не е изключение - по всички теми компетентността по даден казус е важна за неговото сериозно разглеждане, идеи, проблеми... за хора, които са мислещи, а не обитатели на детски ясли.

За да се коментира нещо в тази връзка и то да има стойност, смисленост... са нужни поне основни положения от много и различни направления в познанието. Както се вижда по темите - нищо от това не пречи на купчинките от глупости, изхождани от дежурните форумни артисти, за които думичките са просто фон на който да се играят и да се развличат чрез театрите си.

Популярното бла-блайкане и разни популистки автори, предлагат популярни четива и по тях твърде много хора се заблуждават че 'всичко разбират, всичко им е ясно, че даже имат за "износ"... и достатъчен материал за празно папагалене. Психодисциплините в съвременното познание, са по-близки до контраинтуитивните дялове на физиката и всекидневните социално детерминирани схеми нямат никаква стойност за вникване и разбиране. Опита на огромен брой посредствени хора да се играят на 'специалисти и експерти" е чисто театрален, с цел да си докарат преживявания на значимост и свои си компенсации на дефицити... именно в хибридната среда на "виртуала".

По усукано по отношение на емоцията и чувството не съм чел ...

Емоцията е проява на вълнение спрямо нещо, а чувството е отношение към нещо. 

Да, те могат да са положителни или отрицателни, но не са сложни за разпознаване. 

Да, в някаква степен те може и да се препокриват, но може и да са коренно различни. Отрицателна емоция, но чувството да е положително. Примерно ... 

И отново по темата ...

Нека да видим кои "емоционални тригери" би следвало да се третират и кои не. Дали само спрямо негативните емоции трябва  да сме внимателни и да се справяме?! 

Затова и го казах: Психологически може да се наложи да се справяме с емоционални тригери само, ако осъзнаем, че имаме проблем. Без идивидът (субектът) да признае пред себе си, че има проблем, то не е казус по отношение на неговата психика, а е казус на този който е предизвикал въпросния емоционален тригер. 

Кратко: Проблема е, не в този който изпитва емоцията, а в този който е довел субекта до въпросната негативна емоция, защото ако е положителна, то къде е проблема?! = Къде е психологическата травма с която да се налага да се справяме?! 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

Е, някои са подпрагови.

нима има значение? Най-голямата част от емоционалните "движения" са именно в несъзнаваното - сред подпрагови за съзнанието, процеси и динамика. 

Има и слаби сигнали, които са подпрагови и за несъзнаваното. Тях имам предвид. 

По въпроса със степените на емоциите съм се съобразил с 

Цитат

 

Интензивност

Емоциите могат да се различават и по интензивност, наречена още сила. Колкото по-силна е емоцията, толкова по-силно е физиологическото проявление. На интензивността на емоцията във всеки конкретен случай влияят обикновено много фактори. Едни такива фактори са пълноценността и цялостността на централната нервна система и вегетативната нервна система. При хора с нарушения и повреждания на гръбначния мозък се наблюдава снижение на интензивността.

 

Тригерът включва една и съща реакция без степени, докато разглеждания в статията обект се проявява с различна интензивност. 

Доколкото статията е популярна, това е допустимо. "Тригер" е ползван като синоним на "стимул".

 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Тригерът включва една и съща реакция без степени

Психологичните постановки не са ви силна страна, но то и не може всеки "всичко", пък и вие единствен давате сигнал че след като нещо ви е интересно го проучвате и зачитате . Това, обаче не е адекватно относно проблематиката. Заради това отново ще пробвам с пояснения:

Няма никакво значение "ключът", а отключеното и психичния контекст в Отключения.

Тригерът може да е всичко - дори един и същ, при един и същ човек, в различни моменти отключеното да е съвсем различно.

Горният текст не е за тригърите, а за това, дето се 'отключва с тях". Стимул-реакция... е само обща насочваща схема. При зрителна среща с паяк, дори от изображение на монитора, арахнофобиен пациент би реагирал като на 'жив свиреп враг, голям колкото миньорски БЕЛ-АЗ...

Ролята на стимул, в психичната вселена, може да е всякакво възприятие, дори и реакцията може да е стимул за друга реакция - емоцията, може да е стимул за друга емоция.

При чувствата е точно така - както е по принцип с преживяванията, а както вече горе посочих, налице е и парадоксалната възможност всеки сам да "генерира" в себе си тригър и да му реагира и преживее по личен сценарий, без каквито и да са фактически и обективни обстоятелства.

За "реагиращите невронни мрежи" няма никакво значение как, според какво, откъде и дали сигналът към тях е "истинен" - програмирано е просто да се реагира и като част от това се пораждат емоциите.

Цитирането от уикипедия и общи народни обосновки не е по мярката за науката "психология" и които и да са нейни подраздели. Не се учи квантова физика, нито молекулярна генетика - по народни популярни сказки. За ниво експертите се образоват над 10 години и тепърва след това се започва специализация. В общ смисъл над 15 години отнема само подготовката за да се върши психологична работа и това все пак да е 'подложка' за успех. Тепърва се почва да се трупа опит... Дефицита на образование, структурирано и усвоено знание...  няма как да се компенсира. 

Статията е популярна и беше само за 'подложка', налице са множество от сравнително прости прийоми, които може да се изведат писмено в структура. Но това е само за интересуващи се, а не за тия дето вече "всичко си знаят"

преди 1 час, _ramus_ написа:

Горният текст не е за тригърите

Простете. 

на 2.06.2021 г. в 14:26, _ramus_ написа:

Как да се справим с емоционалните си тригери

Не "Как да се справим с реакциите" или "емоциите", а именно с тригерите.

Госпожата конкретно си поставя за цел разглеждането на това, което отключва.

Разбира се, ние можем да дискутираме каквото и да е. Защо пък не 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Няма никакво значение "ключът", а отключеното и психичния контекст в Отключения.

Тригерът може да е всичко - дори един и същ, при един и същ човек, в различни моменти отключеното да е съвсем различно.

всеки сам да "генерира" в себе си тригър 

Все пак, по- късно ще се опитам да пиша по темата, а именно за включването на емоциите като отговор на някакво събитие.

 

на 3.06.2021 г. в 9:00, dioib :cat написа:

От Кая Иванова

Само че, въпросната дама не е автор на статията, а е копирано от тук:

https://bg.wikicell.org/Effectief-omgaan-met-emotionele-triggers-8000

Но разбира се, не това е важното, а самата тема за емоциите и как да се справим с тях.

на 2.06.2021 г. в 14:26, _ramus_ написа:

Наричаме „емоционален тригър/спусък“ всичко - включително спомени, преживявания или събития - което предизвиква интензивна емоционална реакция, независимо от вашето текущо настроение. Емоционалните тригери са свързани с посттравматично стресово разстройство (ПТСР). 

Почти всеки има своите емоционални тригери, макар че те може да изглеждат малко по-различни при съответния човек. Може да включват напомняния за нежелани събития и хора, неудобни теми, думи или действия на друг човек, дори собственото ви поведение.

Най-честите ситуации, които предизвикват интензивни емоции, включват:

• отхвърляне
• предателство
• несправедливо отношение
• оспорени вярвания
• безпомощност или загуба на контрол
• да бъдем изключени или игнорирани
• неодобрение или критика
• чувство, че сме нежелани или ненужни
• чувство, че сме задушени или твърде необходими
• несигурност
• загуба на независимост

Да обсъдим идеите на авторката за определение.

1. Тригерите са "всичко,  което предизвиква интензивна емоционална реакция". Могат да са външни или част от вътрешния живот- спомени, преживявания . 
   Според друг автор тригерите са "нужди" ТУК, сред които е и чувството за безопасност.

   Цитат

    

   Представяме ви някои от най-често срещаните емоционални тригери (нужди):

   приемане

   уважение

   да ви харесват

   да бъдете разбрани

   да бъдете необходими

   да бъдете оценени

   да имате контрол

   да се отнасят с вас справедливо

   да получавате внимание

   комфорт

   свобода

   спокойствие

   последователност

   предсказуемост

   любов

   чувството за безопасност

   да бъдете включени

   самостоятелност

   забавления

   нови предизвикателства

   независимост

    

   И настоящата авторка смята, че емоционалният тригер може да е чувство 

   на 2.06.2021 г. в 14:26, _ramus_ написа:

   Най-честите ситуации, които предизвикват интензивни емоции, включват:

   • чувство, че сме нежелани или ненужни
   • чувство, че сме задушени или твърде необходими

   Това не е чудно, ако приемем, че тригер може да е всичко, но пояснява, че според авторите, емоциите и чувствата взаимно си влияят и не са в съподчиненост.

2. Друго, което искам да отбележа, е, че тригерът и според двамата автори включва интензивни емоционални реакции. С други думи, обичайните, умерени емоционални реакции не се отнасят до тригера.

3. Намирам за навременно пояснението

   преди 59 минути, Aumi написа:

   Само че, въпросната дама не е автор на статията, а е копирано от тук:

   https://bg.wikicell.org/Effectief-omgaan-met-emotionele-triggers-8000

   Адам Дорсей според машинния превод смята, че "Емоционалните тригери се създават от негативни минали преживявания"., т.е. негативен опит, т.е. от ситуация, която е породила още тогава емоционален отговор. 
   Друго определение е, че "Emotional triggers are a little like habits. They are little shortcuts you develop over time to help you deal with particular situations." ТУК

4. Няма да се ровя в други определения. Смятам, че "емоционален тригер" е метафора, а не научен термин и все още няма своето определение. Отнасям се към статията като към популяризация на знания за справяне с емоционални изблици и в някакъв смисъл като покана от психолози за ползване на услугите им.

преди 2 часа, Aumi написа:

Но разбира се, не това е важното, а самата тема за емоциите и как да се справим с тях.

То е ясно = трябва да ги изпитваме, иначе по-вероятно е да се получат психични отклонения. 

Имам си Бай Ганю-вски изказ: Изживей момента, а не после да го преживяваш! Бъди себе си, а проблема е в другия. О, да, мога, да си позволя тази крайност, но тя е на база натрупан опит в живота повечко от самата ми възраст. 

п.п. Не са важни емоциите, а чувствата. Всеки си има отрицателните емоции, но трябва винаги да имаме положителни чувства. 

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

Госпожата конкретно си поставя за цел разглеждането на това, което отключва.

Изпадате в буквализъм -  вие сам сте изброили болднати заглавия от фрагменти... , които въобще не са тригъри, а предложения, във вид на съвети как да не се позволява стартиране.

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Тригерът може да е всичко - дори един и същ, при един и същ човек, в различни моменти отключеното да е съвсем различно.

.....

Ролята на стимул (тригър, в психичната вселена, може да е всякакво възприятие, дори и реакцията може да е стимул за друга реакция - емоцията, може да е стимул за друга емоция.

 Или с други думи - стимулът може да е всичко, може фактически въобще да липсва. Едно и също, може да е стимул, в даден момент, а в друг - въобще да няма значение.

преди 7 часа, _ramus_ написа:

 При зрителна среща с паяк, дори от изображение на монитора, арахнофобиен пациент би реагирал като на 'жив свиреп враг, голям колкото миньорски БЕЛ-АЗ...

Според вас - кое точно е тригър, в този условен пример? И защо?

 

преди 3 часа, Aumi написа:

не това е важното, а самата тема за емоциите и как да се справим с тях.

няма нужда от "никакво справяне с емоциите".

Но и "не можеш да се справиш с едни емоции, а да оставите други - както ти е угодно.

Мечтата и стремежа на всеки доминиран от чувства субект е да тушира и намери начин да не реагира на "негативни" емоции, чувства и състояния, а да преживява само позитивните. Това е заварено положение и се определя от "старите дялове" и програми, които мозъка използва за регулация на поведението и хомеостазата. Тия "програми" са оцеляващи стратегии и са спомогнали ХОМО да оцелее през свои предишни етапи, сред други условия и ниво от развитието си.

Не са проблем самите емоции, а конструирането на преживявания, в които те задават основния "тон". Но огромният проблем е... да се деконструират преживяванията. С тях отпадат всички проблеми в екзистенцията... но това са идеали, непосилни дори за мечти.

Огромното множество от хора, основани на преживяваща екзистенция... дори представата да изгубят фундамента си... ще изгубят и екзистенцията ( а това е представа за "смърт" и породеното от нея фантазно негативно преживяване) . Това е все едно на сакат човек, на който патериците са станали "крака", да направи така, че да се лиши от патерици... А аналогията е само повърхностна и е твърде "мека" спрямо "оригинала".

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Смятам, че "емоционален тригер" е метафора, а не научен термин и все още няма своето определение. Отнасям се към статията като към популяризация на знания за справяне с емоционални изблици и в някакъв смисъл като покана от психолози за ползване на услугите им.

Чудесно, така поне е ясно, точно и се затваря казуса. Не че става с "намиране на определения", но поне направихте каквото ви е възможно и го 'решихте' за себе си.