преди 13 минути, _ramus_ написа:

Мечтата и стремежа на всеки доминиран от чувства субект е да тушира и намери начин да не реагира на "негативни" емоции, чувства и състояния, а да преживява само позитивните.

Не е точно така.

Негативните чувства се свързват по- здраво със спомена за ситуацията именно защото са по- важни за оцеляването.

Много по- важно е да запомниш последствията от това, че си казал на шефа "Пеерас", отколкото, че си казал на любимата, че ти е било прекрасно. Пак поради това трагедията е висок жанр, а комедията нисък. 

преди 23 часа, dioib :cat написа:

Веднага възниква въпрос защо отстъпление?! Т.е. протича обратна емоция ли?! 

Нормалната реакция в първия момент е защита. Отстъпим ли, то вече сме подвластни на събитието. Примерно ...

Ако видиш, че към теб идва засилен камион, предполагам, че ще отстъпиш. Това няма да те направи подвластен на събитието. 

И какво всъщност разбираш под "защита" от дадена емоция?Ти или си подвластен на емоцията, или не си подвластен. "Да отстъпиш" означава да не й позволиш да те повлече. Да се дистанцираш, да запазиш някаква част от себе си извън случващото се и а изчакаш вълната да отмине.

преди 22 часа, Търсещ истини написа:

Пак поради това трагедията е висок жанр, а комедията нисък. 

съгласен съм с това, но няма нищо общо с преживяването. Мисля че продължават да се бъркат основни положения, свързани с разликата между ЧУВСТВО и ЕМОЦИЯ. И явлението ПРЕЖИВЯВАНЕ...

Проблемите с емоциите са свързани с ПРЕЖИВЯВАНЕТО (им).

Механизмите на оцеляващите стратегии... са "програми" които стават неадекватни спрямо измененията в контекста, а те продължават да си работят и довеждат до неадекватни резултати.

Запечатването на емоцията в паметовия запис предпоставят запазването на висок емоционален приоритет по време на припомнянето, но това не носи проблем. Проблем става когато преживяването чрез 'емоционално припомняне' изгуби своята естествена регулаторна функция и се превърне в "напомпано чудовище", което няма нищо общо със "записа", а се раздува, привлича целия фокус на психичните процеси и по този начин ги обсебва.

Това са "дефекти" в невронните мрежи, образувани от повтарящи се натрапчиви припомняния и тяхното преживяване наново и наново. По този начин се образуват устойчиви невронни схеми, а техните механизми не са в зоната на съзнателното и възможността да се контролира... или "спира", а допълнително се пораждат автоматизми от повторенията на преживявания.

Арахнофобията не е от самите паяци, макар че на повърхностно те изглеждат да са тригъри за отключване на манията. Става въпрос че дори и от картинка или само от аналогия, интерпретация, представа, който по някакъв начин се аналогизира спрямо фобийната мания е достатъчно за да се превърнат в "стартови спусъци" за фобийно преживяване. А то - по време на преживяването се запечатва също като "паметов запис с висок приоритет на негативни емоции"... и после наново се "припомня"... И ... таман се "стопира" и все по-често се намира нещо да го 'стартира отново'...

Намирам за безпредметно да се фокусирате всички  върху "смисъла на негативните емоционални паметови записи и тяхното значение" за едно или друго. Въобще темата не касае този аспект.

Дори в антрето на темата продължават примерите за обърквации между емоции и чувства. Това преминава и през преводачи от други езици и чрез тях бъркотията преминава и в 'преведеното' и в "потребителя"

Все пак статията е за отключването на интензивни емоции от някакъв повтарящ се стимул. И в двата случая- вътрешен стимул=някакъв спомен за преживяно или външен=тъщата, може да се стигне до невроза. Та целта е да не стигаме до там, а разпознавайки стимула, в случая наречен, отключващ механизъм, да си спестим ядове.

Аз- съгльасен. 

Принципно изблика на емоция е свързан с темперамента на човек. При някои е спонтанен, а при е със закъснение. 

Проблеми може да възникнат при хора с лабилен тип ВНД, а хората с възбудим тип ВНД са проблематични. 

При инертния тип ВНД въпросния "емоционален тригер" е със закъснение и реално е възможно да предизвикат проблем. 

Хора с понижена възбуда ВНД пък не им се налага да се справят с въпросният "емоционален тригер". 

Ха, сега анализирайте на кого му се налага да се справя с някакъв "емоционален тригер"?!  

п.п. Пак да напомня, за да се наложи да се справя човек със своя "емоционален тригер", то трябва да има проблем. Няма ли проблем, няма с какво да се справяш. 

Тригерът само задейства определена емоционална реакция. Причината за реакцията обаче е друга и ако става въпрос за негативна емоция, тя следва да бъде открита. Статията и съветите в нея се отнасят до това да не позволим емоцията да завладее съзнанието и разсъдъка ни. Да се научим да забелязваме пораждането й и да не позволим на емоционалната ни реакция да нарастне и стане прекалено хаотична. Причината обаче е по-дълбоко. С нея следва да се работи не по време на самата реакция, а когато съзнанието ни е в равновесие. Тук съвети си мисля, че трудно мога да се дадат. 

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Тригерът само задейства определена емоционална реакция. Причината за реакцията обаче е друга и ако става въпрос за негативна емоция, тя следва да бъде открита.

Според както е дадено в статията, не мога да различа причината от спусъка. Не е като тоалетното казанче, при което причината е налятата вода, а спусъкът е лостчето или бутона. 

По аналогия, ако причината е натрупването на общо нервно напрежение от шеф+ деца+ умора+ безпаричие+ напрегнати новини+ здравословни проблеми, а спусъкът е "Събуй си обувките пред вратата", то проблемът не е в тригера, а в снемането на общото напрежение. Когато човек е "`лабав", може да изтърпи и "Мама ще ни гостува един месец"

Психологическото "справяне" с даден проблем (частично разглеждане на отрицателни емоции) няма никаква връзка с философията (кое е първично и кое е следствието). 

Примерно: 

Някога в миналото човек е докосвал горещ котлон до "червено". Получило се е не само отрицателна емоция, а и физически наранявания. В последствие виждайки червено човек изпитва отрицателна емоция. В случая има бивша физиологическа травма, която в бъдеще е "тригер" за отрицателна емоция независимо, че момент преди виждането на червено е имало положителна емоция. 

Някога в миналото даден човек с някакви определени характеристики е "обидел" субекта и му причинил психологически наранявания. В последствие виждайки друг човек с много подобни характеристики, то субекта проявява отрицателна емоция, независимо, че преди момента на събитието е бил изживявал положителна емоция. В този случай "тригера" са определени характеристики на обекта който в миналото е довел човека до психологическо нараняване. 

Първите, т.е. в следствие на физиологическите наранявания в миналото лесно се определят, но за вторите е трудно. 

Изобщо не става въпрос за ескалация на вид отрицателна емоция, а за превключване от положителна към отрицателна. Това е проблематиката. Обратното, т.е. от отрицателна емоция към положителна е как става. = Това е "справянето с емоционалния тригер". 

О, да, има хора които вместо да ти помогнат, за справянето с отрицателната емоция вършат неща които да усилят негативните емоции и да ги ескалират. 

Примерно: Поведението на Рамус. всячески, чрез "хокане" на другия потребител се опитва да задейства отрицателни емоции. Изживява се като "тригер" на емоции.  

 

на 2.06.2021 г. в 14:26, _ramus_ написа:

Наричаме „емоционален тригър/спусък“ всичко - включително спомени, преживявания или събития - което предизвиква интензивна емоционална реакция, независимо от вашето текущо настроение.

Толкова "добре" си е написано, тъ дъ се види до какво довежда "липсата" на Аз в построяването на концепцията на интерпретатора!

Па после и "стадото кът се заиграе без пастиря-Аз" и те ти "манджа с грозде"! ....

"Тригърът" си е "спусък" на български. А "спусъкът" се "натиска".....да, ама от КОЙ?....кой съм Аз? ...............кой сте Вие? ..... кои са Те?

......кът не си достатъчно съзнателен ...си в "страдателен залог" и ти "натискат спусъка", а всъщност те манипулират да си го "натискаш"  .....

....кът си малко по-съзнателен, осъзнаваш, че ти си натискаш спусъка спрямо променящите се условия на средата...

Всъщност "тригъра" (особено добре описвано при методи като "Монарх програмиране", разработвани в проекти като МК-УЛТРА) си има точна дефиниция - мисъл-форма като реакция във възприемането на сигнали от средата, поради съзнателното "засичане" на която (демек минава в надпрагово ниво на възприемане, от безсъзнателно в съзнателно)  Аз-а насочва вниманието си към.. и възпроизвеждане последствие след интерпретацията си.... на паметов запис(спомен) на събитие/ситуация, свързан с идентично, преживяно, емоционално състояние в миналото. ....Като в този процес е много важно качеството на интерпретацията...щото от това зависи какъв тип спомен ще бъде възпроизвеждан. А пък в последното се състои и посланието на статията за методи, по които да повишим самоконтрола си в стресови ситуации, за да запазим разсъдъка си....да повишим нивата си на емоционална интелигентност чрез разпознаването на моделите на реакция.....ама не и препоръка да изследваме "емоционалните ни товари от миналото"... просто преввантивно... 

И всичко "около тригърите" се състои в това, че Азът има способността да се самосъзнава като изследва сам себе си...себеотразяване...самосъзнание....което качество може да "направлявано" от "външен за Аза" източник,  стига да се поддържа доволно ниво на невежество на индивида.

А друг е въпросът кой как "борави" с това познание!

Може чрез определения от типа - "всичко - вкл. спомени, преживявания или събития, което ПРЕДИЗВИКВА(страдателен залог, ти дъ видиш)....

....може обаче и чрез безпристрастното описване на механиката на въздействието, което си "самопричинява Аза", подразбира се че това включва и идентифицирането на Аза като активен фактор, а не "отдаването" на причината във "всичко", само не и Азът в това "множество".

Въпрос на Намерение е, па дали е съзнателно или както е по-често при "папагалещите" - несъзнателно,....което е за друга тема. 

Така, че авторката, дето се оказа, че е поредната "преписвачка" от неразбираеми в дълбочина за нея текстове, може да си пише секви глупости!

Не е луд тоя дето яде баницата, ами тоя дето му я дава! Най-ценното нещо, което ПРИТЕЖАВАМЕ като СУБЕКТИ е Вниманието ни.

 

преди 2 часа, kipen написа:

Па после и "стадото кът се заиграе без пастиря-Аз" и те ти "манджа с грозде"! ....

Мисля, че няма нужда да намесваме Аз-а при емоционалния отговор. Първо, защото събитията могат да се случат на ниво "То". Второ, защото концепцията за Аз-а често се превръща в идея за някакво хомунклусче, което пребивава в главата и се разпорежда по отношение психическия живот, а това не е вярно и трето, защото Аз-ът не решава проблеми, свързани с физиологията- тогава е по- добре да ползваме теорията за човек като психофизиологична цялост.

Ползването на метафората за Аз, като ездач на коня "То" е много симпатична, когато си спомним как дядо поп се връща пиян в къщи на кончето си. Той се кандилка, а кончето само си знае пътя към яслите. Така че и без ездач=аз, бива.

на 6.06.2021 г. в 8:57, Shiniasu написа:

Причината за реакцията обаче е друга и ако става въпрос за негативна емоция,

тя следва да бъде открита.

В динамиката си емоциите нямат значение дали ще са "негативни" или "позитивни". Приоритета при записа и 'припомнянето' (възпроизвеждането) се поема от "негативния запис". Вече се спомена че това е атавизъм от оцеляващи стратегии, но тогава, когато не е било налице огромната роля на ПРЕЖИВЯВАНЕТО сред психичния свят.

Отново просто теоретизираш с представни общи приказки, но нямаш задълбочена обосновка и познание  на нито едно от понятията и въпросите , които засягаш. Усвоените умения за похвата 'пиша общи приказки, но с уклон към загадка колко много съм наясно 'под тях" е вероятно от "духовните терзания " на двете Ленчета... Но не върви сред компентентни хора, а само сред народен таргет някъде от улицата или от ромско училище.

преди 4 часа, kipen написа:

Всъщност "тригъра" (особено добре описвано при методи като "Монарх програмиране", разработвани в проекти като МК-УЛТРА) си има точна дефиниция - мисъл-форма като реакция във възприемането на сигнали от средата, поради съзнателното "засичане" на която (демек минава в надпрагово ниво на възприемане, от безсъзнателно в съзнателно)  Аз-а насочва вниманието си към.. и възпроизвеждане последствие след интерпретацията си.... на паметов запис(спомен) на събитие/ситуация, свързан с идентично, преживяно, емоционално състояние в миналото.

Чудесно е че пофантазираш волно сред народните митологии. Но тригъра няма никаква нужда от "програмиране", нито от манипулации, нито от МК-УЛТРА или "монарх".

Погрешно си се насочил към представата си за АЗ-а, по отношение на емоцията. Идента е само сянка в тази динамика, а не в същността.

преди 4 часа, kipen написа:

Най-ценното нещо, което ПРИТЕЖАВАМЕ като СУБЕКТИ е Вниманието ни.

Това е погрешно. Всъщност понятието ВНИМАНИЕ е резултат от поредица процеси, които тръгват от несъзнаваното. ВНИМАНИЕ също е част от оцеляващите атавизми, както и "емоциите" и приоритетността на негативните "записи" в припомнянето.

Погрешността на написаното в изречението е по отношение на това, че "СУБЕКТИТЕ" не управляват вниманието си и по този начин няма как да го "притежават".

ОСЪЗНАТОТО управление на ВНИМАНИЕТО е сложно умение, което се учи, тренира и усвоява... и далеч не всеки е способен да премине през тия, за да стигне до резултат.

преди 16 часа, _ramus_ написа:

ОСЪЗНАТОТО управление на ВНИМАНИЕТО е сложно умение, което се учи, тренира и усвоява... и далеч не всеки е способен да премине през тия, за да стигне до резултат

Не знам с какви хора комуникираш в ежедневието си!

Аз поне съм заобиколен от достатъчно много хора "управляващи" много добре ВНИМАНИЕТО си за постигане на определените си цели. Навярно по-адекатното изказване е, че са достатъчно концентрирани и поддържат фокуса на вниманието си към целта. Или казано иначе - са целенасочени и целеустремени в действията си по достигането на набелязаните цели. Е, верно е, че не си губят времето да пишат по форуми. Щото са погълнати от рутината на ежедневните задачи, които касаят управлението на човешки и природни ресурси, а наистина в обществената ни система подобни роли не се изпълняват от доста хора. Но пък от моя гледна точка "далеч не всеки" е хиперболизирана оценка, поради обективните разлики в субективните ни "пътища", както изглежда, пък и щото не познавам хора, които да са напълно съзнателни, в случай че под "осъзнато управление на вниманието" имаш предвид "целия поток от внимание". 

В крайна сметка, вероятно и ти самият имаш "проблем" с управлението на вниманието си, както всеки човек, когато в контекст на разговор друг дискутиращ коментира някаква цел, а вниманието на човека не е насочено към написаното в момента, а към оценяването на коментиращия. Съответно написаното от същия тоз коментиращ се намира в периферията на фокуса на наблюдение на човека, а не в центъра. Тогава се реализира ситуацията, при която "не се четем", но пък си мислим, че перфектно сме разбрали какво е изказал другия.

преди 17 часа, _ramus_ написа:

на 7.06.2021 г. в 11:32, kipen написа:

Всъщност "тригъра" (особено добре описвано при методи като "Монарх програмиране", разработвани в проекти като МК-УЛТРА) си има точна дефиниция - мисъл-форма като реакция във възприемането на сигнали от средата, поради съзнателното "засичане" на която (демек минава в надпрагово ниво на възприемане, от безсъзнателно в съзнателно)  Аз-а насочва вниманието си към.. и възпроизвеждане последствие след интерпретацията си.... на паметов запис(спомен) на събитие/ситуация, свързан с идентично, преживяно, емоционално състояние в миналото.

Чудесно е че пофантазираш волно сред народните митологии. Но тригъра няма никаква нужда от "програмиране", нито от манипулации, нито от МК-УЛТРА или "монарх".

Никъде не съм изказал твърдение, че "тригъра" има нужда от програмиране, а съм дал описание какво според мен е "тригъра"!

Все едно да кажа, че "ключа" е "програмирането"( "ключ" май беше при навързването на базата данни в С++, не съм специалист)....ами не е ....просто е инструмент, използван в програмирането, но пък ми хареса начина ти на интерпретиране на написаното от мен! Прекрасен пример е за "частично насочено внимание"! Вероятно "останалата част" от вниманието е била насочена към синтезирането на последващата оценка - "пофантазиране" и "калкулирането" на голяма част от възможните възникващи ефекти при последващото комуникиране, ти си знаеш.... ....не че аз пък съм некъв супер умеещ да си управлявам вниманието или с изразена способност за самоконтрол, както си отбелязвал не веднъж, след разпознаването на моментите, след които пускам свободно въображението си и изливам сумати инфо...  

А пък степента на фокусиране на вниманието не е достатъчно условие да се постигне много добро разбиране на отсрешната страна, щото има и други фактори. Сред тях най-важният, смятам че ще сме единодушни, е личната опитност в дадената проблематика, която се коментира.

И в тази връзка възниква и казуса с "притежаването" на вниманието ни.

преди 18 часа, _ramus_ написа:

на 7.06.2021 г. в 11:32, kipen написа:

Най-ценното нещо, което ПРИТЕЖАВАМЕ като СУБЕКТИ е Вниманието ни.

Това е погрешно. Всъщност понятието ВНИМАНИЕ е резултат от поредица процеси, които тръгват от несъзнаваното. ВНИМАНИЕ също е част от оцеляващите атавизми, както и "емоциите" и приоритетността на негативните "записи" в припомнянето.

Погрешността на написаното в изречението е по отношение на това, че "СУБЕКТИТЕ" не управляват вниманието си и по този начин няма как да го "притежават".

Съгласен съм, че има известна "грешка" в цитираното ми твърдение! По-адекватната форма на изказване, според мен, след самокорекцията ми, би била - "Най-ценното нещо, което ПРИТЕЖАВАМЕ като СУБЕКТИ е съзнателно контролираната част от ПОТОКА НА ВНИМАНИЕТО ни!". 

преди 7 часа, kipen написа:

Навярно по-адекатното изказване е, че са достатъчно концентрирани и поддържат фокуса на вниманието си към целта.

преди всичко с такива, които умеят да четат внимателно... !!! "ВНИМАТЕЛНО"... !!!!!

Вероятно е много приятно летенето по произволни аналогии, по народни популярни митологии, по стъкмистиката между тия... Сигурно е разтоварващо... идейно, фантазно... Може би - не знам, нямам опитност в това, нямам нито нужда, потребност, нито го намирам за смислено... но като гледам колко е важно за много хора - вероятно поне е "приятно".

Но произволните движения на фантазията не е признак на умение за ВНИМАВАНЕ и фокусиране... По-скоро е обратното.

Целенасоченост - не е свързано с "внимание". То е изява на поредица от други качества, някои от които са свързани с Ценностната система, други са - последователност, търпение и постоянство... Понякога е признак на маниакалност в "преследването на целта".........

Преди всичко е важно човек когато чете да внимава, за да има евентуален успех относно "декодирането" - какво точно чете и какво има предвид "тоя, дето е написал нещо, което другия го чете".

Не е зле да се зачете какво ПСИХОЛОГИЯТА има предвид под понятието ВНИМАНИЕ - поне като база, макар и условна. Не е зле и да се помисли - що аджеба е тва, и къде има почва да се развива.

Да напомня - че задържането на вниманието ( т.н. концентрация) в даден обект... е умение, което е изключително сложно за постигане. Няма средностатистически човек, който да издържи повече от минута (колкото и да е условно, но и твърде пожелателно завишено. Всъщност повечето хора не успяват да задържат повече от 12-15 секунди сред народното си ежедневие). Можеш да го опиташ и сам - ако въобще разбираш какво имам предвид, защото сред тия писания ти самия си пример колко трудно е да се УПРАВЛЯВА (фокусът на) ВНИМАНИЕТО...

ВНИМАНИЕ - е събирателно на набор от психични процеси. Те са предпоставени от оцеляващи видови фактори - главно в набавянето на храна и оцеляването от врагове - така, както е сред животинския свят. Именно заради същото спонтанно се случва за дадено нещо, в даден момент - даден субект да са фокусира върху даден обект на неговото внимание. Няма нищо общо със осъзнаването.

А регулацията на вниманието се осъществява с тренировки за "волево задържане на фокуса на вниманието, за все по-дълго време". Това вече е резултат от осъзнати психични "упражнения", умения, които се усвояват с практика, принципи и системност в тия.... Този, който има практическа опитност в такава вътрешна работа, се запознава чудесно с огромните сложности и психична съпротива пред които се изправя - точно заради същите инстинктивни инерции. Защото спонтанното фокусиране на внимание... НЕ изисква усилие, но при отпадане на "тригъра" вниманието веднага се разпилява. Като това също е оцеляваща стратегия - концентрацията на вниманието дълго време, лишава субекта от защита от заплахи, които са извън полето на фокуса на вниманието...

Може да се зачете сред този форум колко съм писал относно психичният аспект на понятието ВНИМАНИЕ. Отгоре на всичко - съм го писал преди всичко от личен опит, а не фантастични алабализми, папагалени от един или друг "автор"...

преди 1 час, _ramus_ написа:

задържането на вниманието ( т.н. концентрация) в даден обект... е умение, което е изключително сложно за постигане.

Бих допълнил, че фиксацията върху някакъв обект, явление, отношение, прилепчивото връщане на мисълта все към него, е добре да се избягва. Това е другата нежелана крайност.

Всяка концентрация на вниманието е до време. Всяко по-продължително концентриране води до психическо натоварване. 

Да не говорим за работоспособността и защо след 8 часа човек определено трябва да се разсейва. 

О, да седейки удобно, натискайки само клавиши човек не се уморява физически, но се уморява психически. 

Та, съчетаването на физически и психически натоварвания трябва да са умерени, защото в даден момент, след месец, след година се натрупва умора. 

Казано е: Уморен човек по не може да се концентрира. Дори когато се смее, то човек след време се уморява и спира. 

Та, не са важни въпросните "тригери", а степента на затихване на емоцията. Тя при някои е в кратка, а при други е по-продължителна. Да владееш емоциите си не означава да ги контролираш, а да ги изживяваш на момента, а не след време. Независимо дали са отрицателни или положителни. Ритъма на емоционалното ти състояние или зависи от теб или изцяло от заобикалящата те среда.

Кратко: Ти или си инициатор (активен) по отношение на емоциите си или си консуматор (пасивен). 

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

Бих допълнил, че фиксацията върху някакъв обект, явление, отношение, прилепчивото връщане на мисълта все към него, е добре да се избягва. Това е другата нежелана крайност.

Това е също следствие от липсата на контрол над вниманието както и неспособността да го задържаш в желаната посока. Тази фиксация се получава, когато с времето сме превърнали нещо в твърде силен магнит за вниманието ни. Така при най-малката асоциация с въпросното нещо, която изникне в ежедневието ни, умът ни се насочва към него. След това е въпрос на доста фактори, дали вниманието ще се задържи в тази посока (но ако има изграден навик, най-вероятно ще се задържи).

Това прескачане на вниманието от едно нещо на друго, всъщност е полезно, защото то ни дава възможност да реагираме на случващото се във външната среда. При животните вниманието и реакциите се определят изключително от асоциациите, които едно или друго дразнение предизвиква. Човекът обаче може да насочва вниманието си и съзнателно, както и да контролира реакцията си на провокиращи вниманието му събития. 

преди 11 часа, _ramus_ написа:

но като гледам колко е важно за много хора - вероятно поне е "приятно".

Не просто е приятно, ами е стил на живеене, който по думите ти - си "надживял", без да познаваш ...извън стойностното е в ценностната ти система...съответно вече е "извън вниманието" ти... и съответно не е ценно..за теб.

Това си е твоя път, твоя етап от развитие. Вероятно и "траекторията" на моя път минава през подобен "пенсионерски" етап, но към момента коментираме конкретни псхични феномени, независимо, че се "сипят напътствия" отсекаде, а не конкретни дефиниции.

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Но произволните движения на фантазията не е признак на умение за ВНИМАВАНЕ и фокусиране... По-скоро е обратното.

не са признак на умение за продължително внимаване, но не и признак за неумение за "фокусиране на вниманието"... в кавичките използвам "народен израз", но може и "концентриране".

Щото "ти се заиграх на хорото" и зачетох, че според психологията „вниманието“ е способността да се възприемат определени стимули и "се използва за определяне на механизма, който контролира и регулира когнитивните процеси." На друго място пък - "вниманието се разбира като перцептивно качество, което функционира като филтър за сетивни стимули. Вниманието позволява да се оцени и да се даде приоритет на онези стимули, които се смятат за най-важни."

Та, нещо не мога да се ориентирам! За "внимание" като способност ли говорим или за "внимание" като качество ?! Щото си дал "ВНИМАВАНЕ", а за ВНИМАНИЕ излиза, че според условните дефиниции в психологията е качество на възприемане, което служи за "филтър за сетивни стимули".

В крайна сметка "внимание", поне аз така го възприемам като значение, е насочен "поток", "взор" към дадено поле от информация. Източникът на този поток е в "когнитивната точка", която възприемам за Аза ми. А "сгъстяването" на този "поток" е концентриране, фокусиране, съответно смаляване на периметъра "осветен от потока"...я върху  психичен обект, я върху процес... а и също така "насочеността" може да е "навън" и "навътре" спрямо организмовата граница, отделяща среда и организъм. 

Но пък значението на "Внимание" като "филтър за сетивни стимули" вече е в друга плоскост - "навътре", която си има паралелно значение и дава понятие за наличие на сетивни стимули, които си "ограничаваме" като достъп до съзнателното...."оставяме" ги, което е унаследено като функционалност в организма ни изграден по дадено ДНК, поради ограничаване на разхода за "обработка". Дали "оценяване" като "незаплашително", дали като "незначително", но инфо потока е под прага на съзнателност(извън вниманието), и отива директно в подсъзнанието(или ако трябва да е според психологията - в личното безсъзнателно, несъзнаваното) за "обработка" с унаследените или условните програми за реагиране.

Ми че то чрез механизмите за пестене(оптимизиране) е нормално да се е стигнало до автоматизиране на някои процеси на контрол. За кво ти е всеки път да си съзнателен при подаване на сигнал до сърцето да се свие мускулатурата, за да изтласка кръв? 

А пък преди "съвета" ти, да се запознавам с психологическите дефиниции, ме прати и в понятието за "оцеляващите атавизми", което по-простичко са "програми за оцеляване", провеждани от "старите дялове", или още по-простичко - инстиктивните реакции, унаследени генетично.

Е за кво "ме заигра" към телесните нужди?!? Щото там, в личното несъзнавано са и спомените за преживяванията ли?!? Дето само ти имаш опитност какви "защити се включват"?

В крайна сметка за теб човека, в частта му "сапиенс", дето го разделяш от "хомо"(унаследените "програмки"), какво представлява - Програма ли?!? Кой Е в "когнитивната точка"? Некво компютърче, съставено от други компютърчета?!?

Еййй, едно си баба-функционалистка знае, едно си баба повтаря....цитат от "народните митологии" дето се "ненужни полети на фантазията"...

...способността на кой, смятането за важно на кой...сякаш тялото и телесните функции са причината за "епифеномена съзнание" и решенията са резултати от изпълнение на програми... ми, че то е нормално тогаз "произволните движения на фантазията" да не се "познава" че са "приятни"....подобен модел е "извън машиналното смятане", в което машини "решават" уравнения за "решаващи машини"...

Защо, бре, рамусче все те избива към машиналното....толко ли ти е неприятно да остане "нещо" без разумна дефиниция, която да можеш да дадеш...

"Работата не е заек да избяга", ама е по-приятно да юркаш другите в твоите сглобени, кухи съждения, навързани дефиниции... като "проверовъчен център" за гласуване на доверие...баси самотника....само дето "лошото ченге" може отвъд вниманието му да се превърне в "зло ченге", без грам съзнание за това у "когнитивната му точка", в която ще си въобразява, че все още изпълнява ролята на "лошо ченге"...

...ся остава и да ми дадеш задачка каква е разликата в профила на "лошо" и зло ченге"...и аз в наивността ми, да се заиграм на поредно зададеното ти хоро...никва разлика с Дон Цеци, та и с Диоида на моменти....почнах да разпознавам модела на "скучаещия пенсионер", дето си умирга да натиска тригери на други, щото пиш.ата не рипа!

на 7.06.2021 г. в 16:09, _ramus_ написа:

Чудесно е че пофантазираш волно сред народните митологии. Но тригъра няма никаква нужда от "програмиране", нито от манипулации, нито от МК-УЛТРА или "монарх".

Мерси! "Тригъра" си е "спусък" и няма нужда от "програмиране", щото е просто термин за инструмент, с които се пренасочва Вниманието към едно... и се ограничава Вниманието към друго...  и никъде не съм твърдял, че "тригъра" има нужда от", но пък след констатиране, че съм фантазьор, "е добре"(щом го правиш значи е в синхрон с ценностната ти система, съответно е "добро") и да се внуши, че едва ли не подкрепям некво твърдение, което не съм изказал, но пък ти коментираш сякаш съм го изказал, та и оборваш грешността на подобно твърдение..... 

Като цитираш статии за "флуидна и кристална интелигентност" поне направи аналогия с

преди 13 часа, _ramus_ написа:

Вероятно е много приятно летенето по произволни аналогии, по народни популярни митологии, по стъкмистиката между тия...

и липсата ти на осъзнаване, че това не само че е "приятно", ами е проява от човек на друг тип интелигентност, която се съпътства с "тубрулентни" моменти на фокусиране, "завихряне" и то в "дълбочина", което за човек с постепенно, поетапно, схематично-надграждащият тип интелигентност би изглеждало, че среща човек с хаотично мислене, което лесно да оприличи на "болно фантазиране"...

....резултатите... верно, че са лакмуса, указващ разликата между безплодно фантазиране и качествено въображение...ама кът гледам нема някой във форума да се е развил с твоя помощ. Едно и също си драпат, а и ти не спираш да го констатираш...е що така, бре?!? Те не могат, а не че ти не искаш?!?

 

 

 

преди 9 часа, kipen написа:

ами е проява от човек на друг тип интелигентност, която се съпътства с "тубрулентни" моменти на фокусиране, "завихряне" и то в "дълбочина", което за човек с постепенно, поетапно, схематично-надграждащият тип интелигентност би изглеждало, че среща човек с хаотично мислене, което лесно да оприличи на "болно фантазиране"...

Весело е... Някак си се леят слова, нагласят се... Вероятно минава за някаква странна форма на алтернативност... Ми ок.

Това със "завихрянията... и то в дълбочина", вероятно е някаква пожелателна автосугестивна форма. Което я прави най-веселата част - при това доста пУетична...

Като се юрна с 'вниманието' - за теб означава да се заровиш по популярните четива ли?... Жалко - в случая завихрянето не е успяло с "дълбочината"... Духовната форумна поетеса - и тя намерила статии за 'тъмната енергия и измеренията"... като народно бълбукане на некъв райтър... Но пък доста удобно - за тия дето 'просто не им харесвало" да са скучни, досадни, подредени и систематични... Нищо че чукат по клавиатура и гледат екран, дето на него има буквички... некви. Пък - "надклавиатурното устройство" - с него... как е?

Колко години ми даваш, че гледам да ползваш по инерция някои представни форми за рамус, наречени с етикет "пенсионерски"?

 

Видях на кутийката с клечки за зъби пише: Made in China . А аз си човъркам зъбите с тях, УЖАС….😬. То не че има някакъв изход, защото всичко вече е “made in china”.

преди 11 часа, kipen написа:

"Тригъра" си е "спусък" и няма нужда от "програмиране", щото е просто термин за инструмент, с които се пренасочва Вниманието към едно... и се ограничава Вниманието към друго... 

Поне в статията, вниманието е споменато само в смисъл, "да обърнем внимание" кое е поводът да избухнем емоционално и да сме предпазливи в подобна ситуация.

Колегата _ramus_ го добавя като начин на справяне

на 2.06.2021 г. в 14:26, _ramus_ написа:

- умение 'да се изчака' без 'закачане', без прекалени вживявания, бомбастични и други генерални форми, които на Засегнатия от реакцията, му изглеждат 'разумни'... За целта много различни предложения за прийоми са налични - с които се постига разсейване и лишаване от 'фиксацията'' - броене на вдишвания (1-10, примерно), смяна на фокуса на внимание (разсейване с нещо друго)...

Така че тригерът не е инструмент за пренасочване на вниманието нито в статията, нито дори в моето разбиране.

преди 1 час, Sleda написа:

Видях на кутийката с клечки за зъби пише: Made in China . А аз си човъркам зъбите с тях, УЖАС….😬. То не че има някакъв изход, защото всичко вече е “made in china”.

Преди да прочетете надписа си човъркахте зъбите безгрижно и без вредни последици. Облегнете се на своя опит за да смалите поне малко този УЖАС. 

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

си човъркахте зъбите безгрижно

Учителският манталитет няма да позволи на колежката да погледне надписа и на гащите си... Вероятно - след като го погледне, и като си "представи".... ще ходи без такива...  

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

Колегата _ramus_ го добавя като начин на справяне

  Овладяването и управлението на "задържане фокуса на ВНИМАНИЕТО" е естествена платформа  за психична вътрешна работа. Без такива усвоени практически умения е невъзможно да се "работи" в това направление. Същите умения са и основа за успех на всяка друга човешка дейност, без оглед дали социално-значима или не. 

Специално в конкретиката на темата - работата и практиката на опознаване и управление над емоционалните и чувствени движения не е само до тригърите - както вече няколко пътя отбелязах, а чрез "отключеното чрез тях", защото:

- Тригър не може да се овладява - това е непрактично.

 - Тригър за един, е съвсем друго - за друг.

- Дори за един и същ човек е различно, в различни моменти...

- Както и -  тригър за едно и също отключване в даден момент може да е едно, а в друг момент - друго, като проявлението на "отключеното" - да е едно и също...

- тригър може да се яви и всяко произволно  преживяване, което да няма нищо общо с действителния контекст около субекта.

Заради това вътрешната работа по овладяването на негативните последствия от 'сработванията' се води в психичната територия на личността.

преди 38 минути, _ramus_ написа:

- Тригър не може да се овладява - това е непрактично.

Като използваме буквалният превод, спусък, можем да поразсъждаваме.

Общо взето, при ползване на оръжие има някои правила, които го правят безопасно сред свои. Така и емоционалното избухване е добре да не се случва сред някои хора. Такива правила са

Не насочвайте оръжие срещу свои. И празна пушка може да гръмне
превод: емоционалните изблици могат да предизвикат трайно увреждане на социалните отношения. Пазете своите

Съхранявайте на скрито от деца.
превод: децата са особено чувствителни на емоционални изблици. Давайки свобода на емоционалните си изблици ги приучвате на навици, които могат да влошат отношенията им и да им навредят.

Спусъкът се заключва. Дръжте оръжието си на предпазител. 
превод: Когато сте опознал/а какво предизвиква остър емоционален отговор, целенасочено си поставяйте ограничения. Все можете да издържите без конфликт ден- два с тъщата/свекървата.

Спусъкът е важна част от оръжието.
превод: да проявите гняв, когато е засегната честта ви, да се смеете или изненадвате е част от общуването, така подавате обратна връзка на околните за себе си. Изразявайте се.

Може да се добави и още...

преди 1 час, Търсещ истини написа:

спусък, можем да поразсъждаваме.

Нито едно от "разсъжденията" от аналогиите не е функционално.

И стават като в популярна статия в 'здраве24'... - послания, съвети и наставления... които са лишени от елементарна практичност, да не говорим че с погрешността си са подвеждащи и така - вредни.

преди 58 минути, _ramus_ написа:

Нито едно от "разсъжденията" от аналогиите не е функционално.

И стават като в популярна статия в 'здраве24'... - послания, съвети и наставления... които са лишени от елементарна практичност, да не говорим че с погрешността си са подвеждащи и така - вредни.

Ако не те затруднява, дай по точки. Защо не функционират. Хипотезите, плод на образно мислене са малко, ще се справиш, бъди упорит!  

преди 8 часа, _ramus_ написа:

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

си човъркахте зъбите безгрижно

Учителският манталитет няма да позволи на колежката да погледне надписа и на гащите си... Вероятно - след като го погледне, и като си "представи".... ще ходи без такива...  

Колега Рамус и вий ли сте учител? Или “послъгвате”? (-3 по милост) по логика за това което сте написали в горния цитат. Човъркате ли си зъбите? Или си човъркате само “психичната територия”?