преди 51 минути, Търсещ истини написа:

водачът на стадото отива да качва самката. Не съм писал подобно нещо,

и аз не съм го писал

преди 52 минути, Търсещ истини написа:

Прибързваш и не четеш внимателно. Може би си представяш, че

не знам и не е важно защо си представяте нещо като мои думи, пък такива не са написани...

 

преди 52 минути, Търсещ истини написа:

Повтарям, хормоните са шурнали... С пример- жена ти ти е подпалила фитила, а след това ти се е извинила. Ама дълго още ще й пилиш.

Видимо е, че са налице повторения... но това не ги прави адекватни - нито в "примера", нито спрямо останалия контекст. Специално относно 'примера за 'жена ти'... това няма нищо общо с хормоните а 'дългото пилене' е поради съвсем други фактори които подклаждат хормони, а не е обратното.

преди 3 часа, Shiniasu написа:

човекът може да го игнорира или отслаби въздействието му. Когато обаче емоционакната реакция вече се е проявила, то и стимулът вече не е стимул. Бил е стимул преди да се задейства механизмът на реакция. 

Първото е много важно. То е същината на темата. Как "човекът може да го игнорира или отслаби въздействието му"? Моля, споделете.

Второто е вярно в редки случаи. В повечето случаи стимулът продължава да действа и след задействането на реакция. Шефът продължава да каканиже и след като сърцето се е разтупкало. Баба Меца наближава и след като ловецът е напълнил гащите. Заради това съм против терминът "спусък".

преди 3 часа, _ramus_ написа:

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

водачът на стадото отива да качва самката. Не съм писал подобно нещо,

и аз не съм го писал

Тогава какво значи

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Ако въпросният Алфа в стадото се насочи към женска, не е заради "инерцията" на хормоните. А и едни хормони отключват други - дори и при хората...

Написаното се разчита така: Мъжкарят се насочва след като се е появил и е бил отблъснат друг мъжкар към женската не заради възбудената агресия, а заради нещо друго- любов. Аз твърдя обратното. Той пренася агресивността си, която още го е обзела  върху женската

преди 55 минути, Търсещ истини написа:

се разчита

всъщност написаното ГО РАЗЧИТАТЕ ВИЕ така. Умението да разглеждате прочита си критично, е когато внасяте алтернативност в интерпретирането. Това разширява възприятието и не дава възможност за "единична фиксация".

Безличният изказ е чудесен когато е нужно да се изведе действието извън субекта, на който е производно. Много често се употребява, защото сваля отговорността от автора на списаното. по този начин е в чудесно съзвучие с някои психични механизми, които изтласкват винаги дадено 'действие" да изглежда че е "извън субекта"...

Освен това, като реторичен похват много често се употребява и в академичните среди, дори по време на академично обучение. Но там е заради научния подход.

преди 1 час, _ramus_ написа:

всъщност написаното ГО РАЗЧИТАТЕ ВИЕ така. Умението да разглеждате прочита си критично, е когато внасяте алтернативност в интерпретирането. Това разширява възприятието и не дава възможност за "единична фиксация".

Безличният изказ е чудесен когато е нужно да се изведе действието извън субекта, на който е производно. Много често се употребява, защото сваля отговорността от автора на списаното. по този начин е в чудесно съзвучие с някои психични механизми, които изтласкват винаги дадено 'действие" да изглежда че е "извън субекта"...

Освен това, като реторичен похват много често се употребява и в академичните среди, дори по време на академично обучение. Но там е заради научния подход.

Дрън- дрън. Празнословиш. Покриваш с празни думи празни мисли. Ако имаше съществена мисъл, нямаше да сменяш темата, а да обясниш неясното.

преди 57 минути, Търсещ истини написа:

Покриваш с празни думи празни мисли. Ако имаше съществена мисъл, нямаше да сменяш темата, а да обясниш неясното.

Отново липсва думичката АЗ, липсва първо лице, ед. число в изказа и израза, Липсва заявка че става въпрос за някого, за когото нещо си е "дрън-дрън, празно, мисли... както и някакво съждение... Чие е това съждение, след като няма заявка на автора му?

Неясно за един, е ясно за друг или някакво за трети, пети, амнайсти... С "празното" или "същественото" - е пак същото. Така "НЕЯСНОТО' няма на кого да бъде обяснено... защото липсва субекта според когото всичко това е такова, каквото го интерпретира.

Освен това - лишавате МЕ (1 лице, ед. ч.) от възможността за диалог, заради безличността в изказа, спрямо която липсва друго звено в комуникацията. И стават "дрън-дрън"каниците заради някакви летящи и безлични думички... които отгоре на всичко съдържат оценки и етикети... А същите няма как да съществуват без субект в който да се породят, който се явява техен автор, изразявайки отношение, пристрастие, ограничения и други когнитивни особености.

Обаче такъв субект въобще липсва в същите думички - те просто "идват отнякъде... и отиват никъде". И само изискват от рамус... нещо си... Така - да си говори на шарен монитор, да цъка по разни клавиши...

В допълнение - за лишаването от диалог, можете да обърнете внимание на следното, сред вашите БЕЗЛИЧНИ ДУМИЧКИ:

Във втората част от коментара задавате въпрос, но в третата - вие вече заявявате някаква версия на свое мнение "КАК нещо си се ЧЕТЕ". Отговор на въпроса става автоматично излишен, защото когато имате вече толкова силна заявка за лично мнение и "кое как трябва да е" ( без дори да опишете ясно и осъзнато че става въпрос точно за вас, за вашия поглед, вашата камбанария и вашите ракурси на виждане)

Така, че... защо да обяснявам кое какво е ( през моят поглед, ракурс и гледна точка), след като е налице такава манифестация на категоричност?

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

Темата е спорна.

Тя е спорна поради това, че не е поставена коректно. Не само понятието "тригер". Дори да се промени на "стимул", то в основата е едно друго: Кога се налага да се справяме с емоционалността си?!

Тригерът, стимулът или въобще нещото което променя нашата емоция рязко може да довежда до позитивно изживяване, но може и да е негативно. 

Основният проблем са нещата (тригерите или стимулите) които водят до негативни емоции, защото в противен случай за какво се налага да се справяме с въпросния тригер или стимул?! 

Примерно: 

След смъртта на някой близък емоционално сме покрусени. Минава известно време, а емоцията не ни "изоставя'. В този случай трябва да има тригер или стимул, който да ни превключи. За какво ни е да се справяме с него?!

Веселим се по някакъв повод. Някой или нещо рязко променя текущата ни емоционалност. Тогава може би се налага да се справим с тригера или стимула. 

Така както автора е поставил темата излиза, че човек не трябва да е емоционален.  Защо?! 

"Тригерът" не е нищо друго освен нещо което ни превключва емоцията. В кои случаи се налага да се справяме?! Само когато източника на превключване на емоционалното ни състояние довежда до негативно изживяване. Ако тригера, стимула довежда до положително изживяване, то защо да се налага да се справяме с него?! 

п.п. И друго. Кога трябва да се поддадем на емоцията си и кога не трябва?! Не винаги емоцията е нещо лошо!!! Не на всякъде се налага да сме сериозни и/или да не показваме емоцията си. 

Дори политиците на високо ниво се усмихват = изразяват емоция ...  

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

Темата е спорна. Ето, аз смятам термина тригер за ненужен. Достатъчно е да се използва понятието "стимул", разработено в бихейвиоризма след Павлов.

Моля, споделете своето мнение по темата. Не се ограничавайте само да оценявате потребителите, с което да допълвате числото. Имам предвид "потребителите  бълват епитети и сравнения един към друг, надпреварвайки се по оригиналност и употреба на сравнения. 😳"

За мен терминът е изключително точен, но на английски език. На български не звучи особено убедително, дори малко несериозно. 
Грешите, че правя оценка на потребителите. Не познавам нито един от вас. Ценното за мен е информацията, не кой бил вече “надрастнал” психиката така, че той нея да я управлява, а не тя него. Което е абсурд.

Хората можем да осъзнаем дадени тригери, можем дори да се научим да ги разпознаваме и да минимизираме силата или интензитета на емоциите си. С времето, влиянието на даден тригер може да намалее, дори да се стопи. Но нищо не се случва от самосебе си, без помощ от специалист и многогодишно упражняване, което да доведе до преформатиране на невронните връзки, по-здравословна реакция и дори липса на такава, когато дадена травма повече не се захранва с психична енергия.

Най-лесно се овладяват тригери, свързани с нашата система от вярвания и убеждения, тъй като човек вижда как те се променят с времето, под влияние на различни фактори, върху които нямам намерение да се спирам.

Трудно се постига успех при сериозни травми, зависи от желанието на самия човек и волята му за по-високо качество на емоционалния му свят. Резултати се постигат. Но…не чрез контрол, а чрез концентрация и внимание, както обясни в един пост човекът с ник kipen.

Да се злоупотребява с това знание и да се натискат бутончетата на хората умишлено, за мен е проява на сериозни психологични проблеми. За съжаление това знание се използва в маркетинга и продажбите с цел повишаване на печалбите. Но…Това е светът, в който живеем.

 

 

преди 25 минути, marv написа:

Най-лесно се овладяват тригери, свързани с нашата система от вярвания и убеждения, тъй като човек вижда как те се променят с времето, под влияние на различни фактори, върху които нямам намерение да се спирам.

Жалко. Защото темата е "Как да се справим с емоционалните си тригери". Ние, самите.

преди 2 минути, Търсещ истини написа:

Жалко. Именно това е темата. "Как да се справим с емоционалните си тригери". Ние, самите.

CBT - Cognitive Behavioral Therapy

https://www.psychologytools.com/self-help/what-is-cbt/

 

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

Първото е много важно. То е същината на темата. Как "човекът може да го игнорира или отслаби въздействието му"? Моля, споделете.

Второто е вярно в редки случаи. В повечето случаи стимулът продължава да действа и след задействането на реакция. Шефът продължава да каканиже и след като сърцето се е разтупкало. Баба Меца наближава и след като ловецът е напълнил гащите. Заради това съм против терминът "спусък".

На първо място е познаването на механизма по който се случват нещата. После е това да се научиш да забелязваш от рано когато те започват да се случват с теб. Ненапразно споменах за тази точка след която процесът вече е неконтролируем (почти неконтролируем за да не бъда краен), защото "справянето" става преди нея. А като подготовка за това бихме могли да си набележим предварително желаната от нас реакция, когато усетим, че в нас се поражда някаква нежелана емоция. С усилването на емоциите, умът и способността за мислене обикновено се губят. Затова е добре предварително да сме си създали някаква програма за излизане от ситуацията. Да сме я анализирали в ума си и предварително да сме определили защо не е удачно да се оставим на емоцията да ни понесе.

Колкото до шефа, който продължава да каканиже, то това реално не променя нищо. За нас е важно дали все още имаме някакъв контрол върху себе си или сме го изгубили.

преди 11 часа, marv написа:

Най-лесно се овладяват тригери, свързани с нашата система от вярвания и убеждения, тъй като човек вижда как те се променят с времето

Практиката... както и многодишните участия на доста едни и същи хора сред форума, показват че това не е така - в смисъл не само че "не е най-лесно", но и твърде нежелателно, с мощни съпротиви от страна на всеки субект спрямо припознатата като "негова" система от вярвания и убеждения.

Всъщност защитният елемент на привързаността към вярванията и убежденията на даден субект, стават мотивационен фактор за цялото участие на множество от списващите сред калдата. Това е по всички теми - упражненията в защитаване, отстояване, утвърждаване и убеждаване на всеки друг, на фона на ползването на отрицание на "неговата лична версия".

Особено това е подчертано в раздела за "религия и мистика..." - поради съвсем естествени особености на темите в него и ролята им за определена психична типология.

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Жалко.

Темата може и да е с това заглавие, но то има само насочващ характер и в текста на нейното антре само се задават векторите които имат предвид авторите, както и някои популярни послания.

Не е възможно да се справят с емоционалните си тригъри повечето от хората. Дори и да се предложат пътища, начини или методики - повечето от хората нямат никаква нагласа или мотивация за да се занимават и усъвършенстват с вътрешния си свят...

Дори с помощ отвън... отново са нужни условия въобще за да са налице възможности... за справяне. Повечето от човешките примери за чувствени сработвания са безобидни и самия субект си свиква с тях, като ги причислява към "своя характер, своята идентичност, своята личност, типаж или вид реактивност". Когато заедно със сработванията се задържат достатъчно дълго преживяващите процеси и субектът потъва в тях все повече... вече се разглежда като психична диагноза и се налагат по-специални мерки - лечения, терапия... и т.н.

Освен това - няма как да е налице единна методика - за "справянето с емоционалните и чувствени сработвания". Няма рецепти, нужни са и специфични качества в даден субект, за да се справи сам с "отключените негативизми".  При редките хора, с наличие на тия условия, така или иначе стигат до идеята, а после - реализацията...

Но за хора, които имат налични специфични качества, нужните наслагвания и зрялост... естествените посоки на саморазвитието задължително минават през овладяването на подобни психични "сработвания". Първо винаги се започва с по-елементарното, после се отработват по-сериозните проблеми сред заварената психична територия... 

Така, че... всяка претенция за развитие, за зрялост... преди всичко е нужно да се обоснове от изминатият път в овладяване на емоционалните "подскоци", чувствените сработвания и по-сложни потъвания в преживяванията. По принцип - работата е не само по негативните сработвания и преживявания, а и сред позитивните такива... защото механиката, ролята и значението им... са едни и същи...

Най-характерна е самозаблудата при мнозинство от хора, без изминат път в посока на вътрешната самоорганизираност, но с достатъчна фантазия и среден интелект, за да си докарат с него подходящото фантазиране и общи положения. Психичната масова типология е основана на "преживяването" и в нея инстинктивно се търси бягство и спасение от натрапчивите негативни преживявания, но с ясна насоченост към позитивните такива.

Претенцията за зрялост... но с посланието "вече съм спокоен, радостен, щастлив... " и ... като че ли с това се изчерпва "развитието". Има няколко сладура в раздел "религия", които са чудесни примери за тия условни описания. По същество - религиозната психична типология е основана изцяло на преживявания и привличането към определена идеология е обосновано именно като резонансна проекция към "сходните идеологични описания, с тия на субекта"... Така се реализира "привиждането на личността, в дадената идеология" и той поема да е "последовател" в нея. Идеологията няма никаква стойност, ако даден субект не проектира нейните елементи през себе си и да преживее онова, което му е в дефицит...

преди 6 часа, Shiniasu написа:

бихме могли да си набележим предварително желаната от нас реакция

Основният проблем в тия теоретично-принципни положения са липсата на умения са самонаблюдение и "психичен автомониторинг". Това не е нещо, с което всеки човек се "ражда", не се основава на инстинктивизми... това е сложна дейност и се обезпечава от постепенни натрупвания и повишаване на самоорганиция дори и полето на невронните мрежи между дяловете в мозъка.

Това дори не става само с обучение... защото то, без нужните дадености в субекта - е обречено на неуспех. Това, както и много други условия са необходими...

Иначе принципни и теоретични общи приказки са нещо чудесно, но както и статията в антрето - са без всякаква практическа стойност и си остават само вдъхновително-пожелателни... но неефективни. Защото фантазмите и общите думички - са едно. А вървенето на реални стъпки и изминаването на път чрез тях ... са " в друга вселена".

преди 1 час, _ramus_ написа:

Иначе принципни и теоретични общи приказки са нещо чудесно, но както и статията в антрето - са без всякаква практическа стойност и си остават само вдъхновително-пожелателни... но неефективни. Защото фантазмите и общите думички - са едно. А вървенето на реални стъпки и изминаването на път чрез тях ... са " в друга вселена".

Как да са ефективни, когато тригърът винаги задейства елементи от несъзнаваното.

 

В днешно време всички знаят, че хората имат комплекси и травми.
Това, което не е толкова добре известно, макар и далеч по-важно теоретично, е, че комплексите, травмите могат да ни притежават.
Наличието на комплекси и травми хвърля сериозно съмнение върху наивното предположение за единството на съзнанието, което се приравнява на ‘психика’, и върху върховенството на волята и интелекта.

Всеки комплекс и всяка травма постулират нарушено състояние на съзнанието ...

Следователно комплексът е психически фактор, който по отношение на енергията притежава такава стойност, която понякога надвишава тази на нашите съзнателни намерения ... И всъщност, активният комплекс ни поставя за миг в състояние на принуда, на натрапчиво мислене и действие, за което при определени условия единственият подходящ термин би било съдебната концепция за намалена отговорност.

Оставете тез “други вселени” нещата не се случват с реални стъпки, нито психиката е такъв феномен, който да бъде приравнен до просто път за изминаване.

преди 26 минути, marv написа:

Как да са ефективни, когато тригърът винаги задейства елементи от несъзнаваното.

Има си начини, има принципни положения, има опитности... Елементите от несъзнаваното в началото са там, после излизат от този план и стават осъзнати... А след това - се поддават на управление. Кое точно ги "управлява", как се стига до това - е въпрос излизащ отвъд периметъра на темата.

Мигането, дишането, вниманието... също са в несъзнаваното. Така е с всички психични процеси при раждането ... но после нещата се променят - невронните мрежи в мозъка са пластични и се поддават на градеж и нови връзки... Посоката е повишаване на самоорганизацията... а процесът условно се нарича "развитие".

Дали, доколко в каква посока, с колко участие на самия субект - това вече е за съвсем друга тема, за сред други участници, с други интереси...

преди 2 часа, marv написа:

че комплексите, травмите могат да ни притежават.

може би. При определен набор от обстоятелства - да. При друг - няма как.

освен това си противоречите - няма как да работят терапиите, щом нещо заключаваме че "ни притежава"... и това сякаш е края на света. Да ви припомня че диагнозата на НЕШ е една от най-тежките разтройства, но... дори и за нея се намира начин, при конкретен човек, при определен набор от обстоятелства и контексти...

Да ви пропомня и че понятието КОМПЛЕКС отдавна не се използва в психодисциплините. То е отживяло времето си и изгубило стойността си .  Правите ли връзка - между понятието и Ползващия го? Заради същото идва и съвета на такъв 'ползващ":

преди 2 часа, marv написа:

Оставете тез “други вселени” нещата не се случват с реални стъпки, нито психиката е такъв феномен, който да бъде приравнен до просто път за изминаване.

Как се случват нещата... са за тия, дето ги случват.  За теоретични консерватори - може да е друго, но не е толкова важно. Хрумва ми примерна аналогия:

Седи някакъв пред морето и теоретизира - гледай сега - водата не е нещо, дето да минава човек през нея. Тя носи смърт, човека има просто два крака за да се движи на сухо, да има триене, да усеща опората на твърдта... Така че... да не се занимаваме с излишни неща, защото морето е среда, която не е за човека, а за рибите. Както рибите като излязат от водата умират, така човека сред водата също умира...

................   Но има риби, дето излизат от водата и дишат въздух, има и хора дето издържат във вода до над 10 минути без въздух, оцеляват в ледена вода часове, преплуват Ламанша... и още много друго.

Заради това Теоретизатора стои на сухо и само мърмори защо нещо не може да стане - просто защото така си обяснява и оправдава своето безсилие, безпомощност, страх и мързел... Стойте си на сухичко и твърдо и оставете работите за водата и плуването на тия, дето са дръзнали, за да ги могат.

Тая "друга вселена" за която си мислите че разбирате какво означава... е метафора на разликите в когнитивния хоризонт. В рамките на едно чекмедже няма как да се схване въобще дали има "гардероб", нали?

преди 5 часа, _ramus_ написа:

когнитивния хоризонт

 Весело е ....  Познавателните умения на човек били някъде на хоризонта, но понеже е късоглед не можел да ги види, усети, осъзнае, и в последствие и, се справи с първичния си инстинкт, за да разбере своята когнитивност ...  

Емоцията е реакция. Проблеми с реакциите кои имат?! Тези които се сблъскват с нещо непознато до момента. Те не знаят какво да правят, да плачат или да се смеят или прочие ...

Определено по-добре е да се усмихнеш първо, после да помислиш и вежливо да реагираш. Ако не се усмихнеш, а се намръщиш, значи имаш проблем с емоциите. Други, пък, които се опитват да ползват когнитивните си способности определено гледат хоризонта с опулени очи и отворена уста.  

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Тая "друга вселена" за която си мислите че разбирате какво означава... е метафора на разликите в когнитивния хоризонт. В рамките на едно чекмедже няма как да се схване въобще дали има "гардероб", нали?

😳

преди 1 час, dioib написа:

Определено по-добре е да се усмихнеш първо, после да помислиш и вежливо да реагираш. Ако не се усмихнеш, а се намръщиш, значи имаш проблем с емоциите.

Проявяването на негативни емоции не означава проблем с емоциите въобще.

 

 

преди 20 минути, marv написа:

Проявяването на негативни емоции не означава проблем с емоциите въобще.

Да, проблем възниква от превключване от положителна емоция към негативна, а не обратно. 

Формулировката на темата е неправилна. Проблем е когато човек за кратко време превключва многократно от отрицателни емоции към положителни и обратно, без да има някаква външна причина. Именно тогава трябва да се търси някакво справяне с "тригерите" си. Те не са в следствие на сетивността, нито на познавателната му способност, а на свръх концентрация върху минал травматичен момент за него. 

В такова състояние определено човек не може да си помогне сам и се налага "психологически шут", за да се изведе от това състояние. Напротив даже, ако сам се опита да анализира кое го превключва, то може да се себе повреди. 

преди 56 минути, dioib написа:

В такова състояние определено човек не може да си помогне сам и се налага "психологически шут", за да се изведе от това състояние. Напротив даже, ако сам се опита да анализира кое го превключва, то може да се себе повреди.

Човек се травмира, когато не разполага с достатъчен инструментариум за защита, затова най-често травмирането се случва в детска възраст и може да доведе до спиране на емоционалното развитие.

Травмата, която е причинена от някаква форма на агресия, няма как да бъде осъзната, ако човек непрекъснато е поставян в ситуация, която умът му разпознава като враждебна. Първото, което всеки добър терапевт прави, е да предразположи съответния човек, да му покаже, че пространството между терапевта и него не представлява заплаха и няма опасност за ретравматизиране. С течение на времето, терапевтът буквално учи травмирания човек на нов набор от емоционални умения, които лека-полека започва да използва в определени ситуации и сам се убеждава, че повече не е безпомощен и че страховете му са били преувеличени поради невъзможността да се справи с тях. Започва се с малки стъпки, с неща, които за човека с травма не са непосилни и се гради постепенно, докато не се сдобие с пълния набор от умения, които са му нужни, за да реагира адекватно в точно определени ситуации.

Невъзможно е да се справиш сам, ако беше възможно, щеше да си намерил отдавна начин да го направиш. Човек може да преплува 20 пъти Ламанша и да продължава да се чувства безпомощен, отчаян и изгубен в определени ситуации, в които травмата или комплекса му се активират.

 

 

 

преди 6 минути, marv написа:

Невъзможно е да се справиш сам

В повечето случаи човек се притеснява да потърси помощ, за да се справи с някакъв психологически проблем. Ползвайки някакви способи написани от някой по-скоро ще доведат до "разширяване' на опасенията му. 

Ефекта ще е: Махайки един страх, справяйки се с един проблем, ще му се породят нови три страха и определено нови три проблема. След което ще трябва да се справя сам не с основния му проблем, а с някакви коренно различни и нямащи нищо общо с първичния му проблем. 

Да, в някои случаи проблема му може да не са емоциите му, а нещо друго, но в последствие да има вече и проблем с емоциите си. А, след това, когато се и "лекува" сам от въпросния "тригер" на емоции, то проблематиката му да се влоши.

Психологията се ползва по индивидуални "пътеки", а не да се ползват обобщени психологически способи. За всеки индивид, отключващият механизъм на емоционалната му променливост е различна. Не се ли намери първопричината, то индивида няма да се справи с емоционалността си, а напротив може да го доведе до апатия и реално да си разклати психиката до степен, че да се наложи специализирана намеса от психиатър, а не психолог. 

Да, човек принципно може да помогне на помагащия му, но принципа е да бъде откровен. Да не запазва някаква тайна, поради това, че било срамно. 

Не е проблем да потърсиш чужда помощ, но до колко в днешно време "програмират" младите, че сами можели?!

п.п. Основно проблем имат индивидите които нямат приятели. Не винаги се налага да ползваш психолог. До колко имаме обаче доверени приятели?! 

преди 1 час, marv написа:

Невъзможно е да се справиш сам,

А някои се справят сами, а други не са им достатъчни дори и терапевти.

Вие имате предвид непрекъснато един и същ психологически типаж, а обобщавате за "всички хора". А сме различни. Понякога толкова... че трябва да се излезе от удобната обобщаваща позиция, защото е неадекватна.

============

И между другото  правите грешката на всеки новодошъл, като веднага ви наскочи форумният "байганьо" с "прочието".

Излишно е да се занимавате с неговите списвания, той просто се развлича с еднообразните си игри, защото явно не му върви нощният сън (пък и не само). Той именно е за терапия, но е от тия, дето ще поучават всички терапевти и му е любим похват после да изкара че "просто ви ползвал за да бил говорител на алтернативните истини" или любимата му версия - че той просто създавал образ сред форума... А си е функционално неграмотен пенсионер. С лекота можете да забележите общия му профил само като зачетете на няколко места колко е повторяема схемата. 

Да, ползва който му се върже... докато му се вързва. После - неизбежния "игнор". Не един стига до това, но... ваша си работа.

преди 4 минути, _ramus_ написа:

Вие имате предвид непрекъснато един и същ психологически типаж, а обобщавате за "всички хора". А сме различни. Понякога толкова... че трябва да се излезе от удобната обобщаваща позиция, защото е неадекватна.

Сам сте го задал с темата за тригерите и PTSD. Пиша точно по нея, вие ни разказахте притчи за рибките и коментирахте потребител. Нека се концентрираме върху темата.

Излизането от обобщаваща позиция се прави в друга обстановка, във форум се разискват общи и основни принципи. Което е напълно адекватното за случая. Съответно всеки участник преценява за себе си с какво да участва и по какъв начин да го поднесе. 
 

преди 17 минути, marv написа:

Пиша точно по нея

Вие пишете за вашата интерпретация по нея. Като между другото - потънахте дори и някъде в PTSD. Темата няма нищо общо с тази диагноза, докато вие се препирате кое колко "адекватно" било .

Нали се досещате че се водите от свои лични схващания, а те ви характеризират достатъчно.

 

преди 17 минути, marv написа:

Излизането от обобщаваща позиция се прави в друга обстановка, във форум се разискват общи и основни принципи.

И откъде са тия "принципи"... които между другото - са също неадекватни обобщения. Във "форум" не се изисква нищо, освен спазване на съвсем общи правила. Но нищо де - байганьото ще ви разкаже за играта си с 'обобщенията'...

"Адекватното за случая" е само според вас, а сте прав само за едно - че всеки сам си решавал. Но пък "решенията" на всеки, го характеризират "кой е той".

преди 17 минути, marv написа:

Нека се концентрираме върху темата.

Ми... нека, но вашата версия относно темата, е различна от "моята". И става доста сложно ...

Обикновено интелигентните хора взимат предвид разликите си, след като ги изяснят. Правят го за да може след това да се концентрират около общите положения. Обаче изглежда че "така не се прави сред форум", а в някаква версия на 'друга обстановка'... 

преди 4 часа, marv написа:

Невъзможно е да се справиш сам, ако беше възможно, щеше да си намерил отдавна начин да го направиш.

И да, и не. След силен стрес- смърт на родител, съпруг, едни се справят сами, други не. За леки, да не говорим. Със сигурност, тези случки са това, което разискваме- стимули за емоционална реакция. Как се справяме?

"Помощ от приятел"- роднини, близки. Тежките преживявания никога не са уникални. Все на някого са се случвали и ги е преодолял. Споделянето нормализира ситуацията, разбираш, че е бивало и са го преболедували.

Медикаменти- не чак самолечение със силни, но валериана, маточина. Алкохол- спорно, но помага понякога.

Ангажиране с нещо, в което има опитност или е лесно изпълнимо. Отвличането на вниманието е широко практикувано. Спорт, туризъм. Пасивна релаксация- не. Така имаме много време да преживяваме и да се депресираме.

Специалист- психиатър. За тези, които могат финансово и психолог. Понякога и свещеник.

Любимият ми пример за "тригер" е тъщата. Откъсване, прекратяване на стимулацията е най- надеждно. Изглежда риболовът е измислен от нещастни зетьове.

"Затлачени истории". Само тези имат задължително нужда от психолог/психиатър. Това да не се справиш с години е лошо. Заради това- бързо и дори да е хаотично, все нещо помага. Дори само активността, която отвлича вниманието.

на 2.06.2021 г. в 14:26, _ramus_ написа:

Емоционалните тригери са свързани с посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

Цитатът е от началото на статията.

Тъщата, шефът, комшията, идиотът зад волана, кретенът в магазина, изпит, уволняване от работа, смърт в семейството и т.н. могат да причинят временна травма, стрес, покруса, агресия и целият спектър от негативни, болезнени емоции, но при психично здрави хора, т.е. хора, които не страдат от (хроничен) ПТСР, те нямат този ефект и съответно сравнително бързо ги преодоляват.

Емоционалната реакция на човек, страдащ от ПТСР, и емоционалната реакция на не травмиран човек не могат да бъдат сравнявани и не е и нужно. Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е разстройство, което се развива при някои хора, преживели шокиращо, страшно или опасно събитие. Естествено е да изпитвате страх по време и след травмираща ситуация. Страхът предизвиква много промени в тялото за части от секундата, за да активизира защита срещу опасността или за да я избегне.  „бий се или бягай“ е типична реакция, предназначена да предпази човек от вреда. Почти всеки ще изпита редица реакции след травма, но повечето хора се възстановяват от първоначалните симптоми естествено. Тези, които продължават да изпитват проблеми, могат да бъдат диагностицирани с ПТСР. Хората, които имат ПТСР, могат да се чувстват стресирани или уплашени, дори когато не са в опасност. С ПТСР мозъкът не обработва травмата по правилния начин. Той не регистрира паметта на събитието като минало. Резултатът: чувствате се стресирани и уплашени, дори когато знаете, че сте в безопасност. Мозъкът прикачва детайли, като случки, звуци или миризми, към тази памет. Те се превръщат в тригери. Те действат като бутони, които включват алармената система на тялото ви. Когато някой от тях бъде натиснат, мозъкът ви превключва в режим на опасност. Това може да ви накара да се уплашите и сърцето ви да започне да препуска. Гледките, звуците и чувствата на травмата може да се върнат обратно и да бъдат преживяни отново и отново, въпреки че човек не е в опасност, но той ще реагира така, сякаш е в опасност. И реакцията му ще изглежда неадекватна, непропорционално преувеличена към конкретната ситуация. За такива хора е от изключителна важност да осъзнаят и овладеят тригърите си.

Психично здрави хора не могат да си представят Ада на подобно състояние и не е и необходимо. Затова има специалисти.

 

преди 34 минути, marv написа:

...Затова има специалисти.

Добре, браво на специалистите!

Сега олекна ли ви или има още?